Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Проект за актуализация на бюджета за 2010 г.

Бележки и препоръки до Президента на републиката, Министър-председателя и Председателя на Народното събрание

Настоящите бележки и препоръки имат изключително професионален характер и целят да подпомогнат правителството за вземане на най-подходящи решения при актуализацията на бюджета.

Към актуализация на бюджета се прибягва при големи изменения в икономическата ситуация - подобрения или влошаване. При нас сега има значително влошаване в сравнение с това на което се е разчитало при съставянето на бюджета за 2010 г. миналата есен. То е резултат главно на непредвидимото влияние на световната криза.

В началото на мотивите по проекта са описани причините за актуализацията. Там, между другото е записано, че една от главните причини за актуализацията е експортната ориентация на нашата икономика и новата експортна структура на БВП. Сочи се, че износът ни расте непрекъснато през последните 6-7 месеца. Това твърдение не е точно (виж таблица 1.)

Таблица 1. Износ на България по цени FOB в млн. лева

Месеци

Общ износ

В т.ч. износ за ЕС

Юли 2009 г.

2981

1765

Август 2009 г.

2580

1480

Септември 2009 г.

2570

1403

Октомври 2009 г.

2528

1615

Ноември 2009 г.

2097

1351

Декември 2009 г.

1829

1086

Януари 2010 г.

1796

1070

Февруари 2010 г.

1911

1211

Март 2010 г.

2179

1260

Април 2010 г.

2224

1239

Източник: Сайт на НСИ. Данните за април са добавена на 16 юни

През 2009 г. износът ни спадна с около 20%, а вносът с около 30%. Слабо увеличение на общия износ и износа за ЕС има само през февруари и март 2010 г.. За април още не са публикувани данни. (За април 2010 г. общият износ е увеличен с 45 млн. лв., но това е само за трети страни, тъй като износът за страните от ЕС е намален с 21 млн. лв. От това следва, че все още няма трайна тенденция на увеличение на износа към нашите основни търговски партньори в ЕС - б. а.) Анализът показва, че лекото повишение на износа през февруари и март 2010 г. първо, не е главно към нашите основни икономически партньори, а към трети страни в резултат на спорадични търговски сделки и второ, не е резултат от прираст на физическия обем на износа, а от по-високите цени на някои експортни стоки (черни и цветни метали). От такива къси статистически редове и то не към основните ни търговски партньори, не могат да се правят сериозни заключения за трайно стопанско оживление в резултат на повишено външно търсене.

Текущото състояние и очакваните процеси в консолидираната бюджетна програма могат да се видят от таблица 2.:

Таблица 2. Очаквано изпълнение на консолидирания бюджет за 2010 г. в млн. лева

Показатели

Прихо

ди

Данъч

ни

Неданъч

ни

Разхо

ди

Текущи нелих

вени

Капита

лови

Лихве

ни

Дефи

цит

1.Действащ закон

26570

21090

5450

26970

21430

3930

580

-400

2.Към 30 април 2010 г.

7493,0

5841,9

1651,2

8792,8

7309,1

940,1

265,2

-1299,8

3.Очаквано изпълнение за 2010 г.

22480

17530

4950

26380

21930

2820

800

-3900

4.Разлика (ред 1.- ред 3.)

-4090

-3560

-500

-590

+500

-1110

+220

3500

Източник: Сайт на Министерство на финансите, Проект на Министерския съвет, мои изчисления

На ред 1. са показани приходите и разходите в консолидираната програма по действащия закон за бюджета за 2010 г. На ред 2. е изпълнението на бюджета към 30 април 2010 г. По приходите са получени 28,2% от предвидените в закона за годината, при нормално изпълнение около 33% за такъв период от време. Данъчните приходи са изпълнени 27,7% от годишната програма, общите разходи 32,6%, текущите нелихвени разходи 34,1%, а капиталовите разходи 23,9%. Дефицитът е 1,3 млрд. лева.

Средномесечните приходи и разходи за първата третина на годината могат да служат като ориентир за очаваното изпълнение на годишната програма, ако се оценяват в контекста на очертаващата се вътрешна и външна икономическа среда. Може да се очаква известно увеличение на приходите през второто полугодие от подобрена събираемост. Още по-вероятно е намаление на приходите поради стагнация или свиване на вътрешното търсене, на вноса и износа. Нетният резултат вероятно ще бъде негативен и в най-добрия случай неутрален. Американският икономист Нуриел Рубини предупреди на 5 юни за възможна стагнация в еврозоната през тази и следващите години. За това са силно загрижени и правителствата в самата еврозона.

Някои крайни оценки в Лондонското сити дори предсказват скорошен провал на еврото, напускане на еврозоната от някои страни и дори разпадането й, което аз не допускам. Европа няма алтернатива за успешното си развитие и за равностойна конкуренция с икономическия гигант САЩ и очертаващия се нов гигант Китай, освен ако остане обединена и още по-интегрирана. Запазването на еврото и на еврозоната за ЕС е въпрос на живот и смърт. Според мен, такива апокалиптични прогнози не бива да се приемат сериозно. Това обаче не пречи да вникваме в сериозното икономическо положение на тази общност от гледна точка на текущите ни взаимоотношения с нея.

Екстраполирането на приходите и разходите до края на годината с някои важни корекции, които правя по умерено оптимистичния вариант, може да подскаже за изпълнението на консолидираната програма за 2010 г. Така получавам данните в ред 3. с очакван дефицит за годината 3,90 млрд. лв. при очакван от правителството 3,68 млрд. лева.

На ред 4. са показани разликите между действащия закон и очакваното от мен изпълнение на консолидираната програма. То поражда сериозни тревоги, като се има предвид, че този вариант на очаквано изпълнение е близък до оптимистичния.

При сегашната сложна вътрешна и външна икономическа среда не е изключен и друг вариант между реалистичния и песимистичния, където дефицитът е между 4,5 и 5,0 млрд. лева. Не може да се изключи, макар че е малко вероятно, и още по-лошото песимистичният вариант, при който дефицитът превишава 5,0 млрд. лв. над 7% от БВП.

Това не трябва да се допуска в никакъв случай! В нашата незряла и нестабилна икономика, с неефикасна данъчна и митническа администрация, със значителна безнаказана престъпност и корупция и негативното влияние от съседна Гърция, допускането на такъв дефицит може да затрудни силно овладяването на деструктивните процеси. Това ще предизвика и опасно изостряне на социалното напрежение.

Бюджетният дефицит може да се смекчи чрез намаляване на разходите и/или увеличаване на приходите.

Правителството насочва цялото си внимание към съкращаване на разходите. Непроизводителните разходи наистина трябва да се прекратяват, съкращават или отлагат: излишен персонал в централната и местната администрация, особено дублиранията в многобройните държавни агенции; вътрешни дублирания между дирекции в централните и други учреждения; областните администрации; неоправдани представителни разходи; командировки и други екстравагантни скъпи пътувания на делегации в чужбина и особено в далечни страни; доставка на скъпа и със съмнителна за момента потребност военна техника; строителство на административни и други представителни сгради и т.н. С подобни съкращения могат да се решат не повече от 20% от бюджетните проблеми.

Неправилно е обаче да се съкращават производителни дейности и персонал: здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, санитарно-хигиенни и ветеринарни дейности, съдебна система, контролни системи на държавата, заетите в усвояване на еврофондове, средства за предварително финансиране и съфинансиране на европроекти, освен при очевидни излишества и доказано нерационално използване.

От таблица 2. личи, че се очертава намаление на капиталовите разходи с повече от 1 млрд. лева. Това е бюджетна икономия с неблагоприятни кратко-, средно- и дългосрочни последици за стопанското оживление и за по-нататъшното икономическо развитие на страната. Освен това, задълженията на държавата към бизнеса по извършени работи все още превишават 600 млн. лв., а обещаното преди 40-50 дни бързо възстановяване не се изпълнява. Към 3 юни 2010 г. бяха разплатени едва 3,4 млн. лв. и то с удръжки от 7,0%. Това затруднява допълнително стопанското оживление във фирмите.

Главното средство за трайно балансиране на бюджета е повишаването на приходите. То се постига чрез по-висока стопанска активност; подобряване събираемостта на данъците и другите държавни вземания; пренасочване на ресурси към приоритетни дейности и рязко подобряване усвояването на еврофондовете. По-големите приходи ще решат около 80% от бюджетните ни проблеми. За съжаление проектът за актуализация на бюджета разчита главно на съкращения и не съдържа достатъчни ефективни мерки за повишаване на стопанската активност и увеличаване на приходите в бюджета. Трудно ми е да се произнеса по ефикасността на мерките за повишаване на събираемостта поради особения им характер за конкретните мерки не се дава гласност, което е правилно.

Анализът на изпълнението на приходите в републиканския бюджет за 2010 г. поражда сериозна тревога (виж таблица 3.).

Таблица 3. Очаквано изпълнение на приходите в републиканския бюджет за 2010 г. в млн. лв.

Показатели

При

ходи

Данъ

ци

Корпоративен данък

Данък диви

дент

ДОД

ДДС

Акцизи

Мита

Дру

ги данъци

Неда

нъчни прих.

1.Закон за бюджета

17142

15378

1573

161

1965

6800

4580

138

160

1756

2. Проект за актуали

зация

15232

13468

1301

149

2005

5860

3900

92

161

1756

3.Изпълне

ние към 30 април 2010

4855

3989

698

40

705

1541

908

31

66

846

4.Очаквано изпълне

ние- I вариант

14506

11968

2093

119

2117

4624

2724

94

197

2538

5.Очаквано изпълн.- II вариант

13990

12230

1440

150

1980

5160

3240

100

160

1760

Източник: Сайт на Министерство на финансите, Проект на Министерския съвет, мои изчисления.

На първия ред са показани приходите по действащия закон за бюджета за 2010 г. Косвените данъци са 75% от всички данъци, което е сериозен недостатък на данъчната ни система. Това ни отличава чувствително от данъчните системи в страните от ЕС. На втория ред са приходите по проектозакона за актуализация на бюджета. Проектът предвижда 1,91 млрд. лв. по-малко приходи в сравнение с действащия бюджет, а само от косвените данъци те намаляват с 1,67 млрд. лева.

На третия ред са фактическите приходи до края на април 2010 г. Общите приходи и помощи са изпълнени 28,3% (при нормално около 33%) от предвидените в действащия закон за годината, а данъчните приходи - 25,9%. По-добре са изпълнени приходите по преките данъци, докато по ДДС са 22,7%, от акцизи 19,8% и от мита 22,4%.

На четвъртия ред е представен моят първи вариант на очакваното изпълнение, направен на основата на средното месечно изпълнение до края на април с някои корекции. И тук се очаква влияние на разпопосочни фактори: вероятна подобрена събираемост през второто полугодие и също така много вероятна стагнация, дори намаление на приходите поради неблагоприятна вътрешна и външна икономическа среда.

Правителството трябва да е наясно, че набелязаните в актуализирания проект на бюджета мащабни рестриктивни мерки ще предизвикат намаление в домакинското, държавното и инвестиционното търсене, а чрез него потискане на стопанското оживление, на заетостта, доходите и постъпленията в бюджета през втората половина на тази и през следващите години. Поголовната рестриктивна политика, засягаща и производителните дейности неизбежно потиска растежа. Ако не беше така развитите страни нямаше да изразходват много трилиони долари за стимулиране на търсенето от есента на 2008 г. до сега, а чрез него и на производството. В резултат на това очаквам около 14,5 млрд. лв. общи приходи. Особено голямо е намалението в очакваните постъпления от косвените данъци.

На петия ред е представен моят втори вариант, изработен на основата на очаквани подобрения в постъпленията от косвените данъци и по-малки приходи от постигнатите по преките данъци. В този случай общите данъчни приходи са с 262 млн. лв. повече от тези по първия вариант. И в двата случая очакваните общи приходи са по-малки от актуализирания проект на правителството: със 726 млн. лв. по първия вариант и с 1242 млн. лв по втория.

Този недостиг може да се покрие чрез предвиденото в правителствения проект финансиране на бюджета, с предлагания от мен вътрешен облигационен заем, а също и с около 400 млн. лв. от обратно повишаване на пенсионно-осигурителната вноска на бизнеса с два процентни пункта от 1 юли 2010 г., погрешно въведено от началото на тази година. Тук искам само да напомня, че през последните 8-10 години с многократно намаляване на осигурителната вноска до най-ниското ниво в ЕС частният бизнес беше облекчен и бюджетът за 2010 г. натоварен с 4,83 млрд. лв. за финансиране на Пенсионния фонд. Това е недопустимо ново одържавяване на пенсионната система, силно ограничаване на нейната автономност и на солидарния принцип.

В правителствения проект се предвижда дефицит от 3681 млн. лв. в републиканския бюджет, който да се финансира предимно с вътрешни ресурси. Наверно имат предвид 1,5-2,0 млрд. лв от фискалния резерв, което е правилно, и някаква форма на държавни ценни книжа. Неправилно е обаче да се разчита на приватизиране на държавни активи (201,5 млн. лв.) в кризисна обстановка за финансиране на дефицита. Има едно златно правило: по време на криза, когато цените на имотите падат, умните хора купуват, а не продават.

Какви изводи могат да се направят от анализа на проекта за актуализиран бюджет:

- Световният опит от много десетилетия показва, че по време на криза умерените бюджетни дефицити са не само допустими, но и необходими. Чрез по-големи държавни разходи и стимулиране на потребителското и инвестиционното търсене държавата ограничава спада на производството, заетостта, доходите и приходите в бюджета и смекчава негативните ефекти на бизнес цикъла. Така постъпиха всички страни членки на ЕС. България не може да бъде изключение от това правило и следва да прибегва до временни умерени бюджетни дефицити, чиито негативни ефекти да се компенсират през нормални стопански години.

- Светът доказа, че с рестриктивна политика не се излиза от криза на ограничено търсене. Страните, които сега излизат от кризата, го постигнаха благодарение на огромни помощи за финансовия сектор и за стимулиране на търсенето и производството. Те пристъпват към рестриктивна политика едва сега, след излизането от кризата, особено ако са натрупали високи бюджетни дефицити и голяма публична задлъжнялост. От есента на 2008 г. до сега и особено от средата на миналата година в България доминира рестриктивната бюджетна политика.

Някой може да възрази, че рестриктивна политика се прилага сега и в други, дори съседни страни. Но нека бъдем точни. Едно е да провеждаш рестриктивна политика за да поддържаш равновесен бюджет в условия на криза на ограничено търсене, както се правеше у нас, особено миналата есен. Съвсем друго е да прибегваш до рестриктивна политика по принуда с цел да намалиш 14,3% дефицит (Ирландия), 13,6% (Гърция), 11,5% (Великобритания), 11,2% (Испания), 9,4% (Португалия), 9,0% (Литва), 8,9% (Латвия), 8,3% (Румъния) и т.н. до поносими равнища. В първия случай рестрикцията в кризисна ситуация е ненужна и вредна, а във втория е неизбежна и полезна.

В резултат на тази рестриктивна политика българската икономика потъва вече пет поредни тримесечия и няма скоро да излезе от депресията. Ако правителството не промени сегашната си рестриктивна политика и ако не се повиши рязко външното търсене, пълзенето ни по дъното на U-образната рецесия ще продължи през 2010, 2011 и по-нататък. При такава потискаща вътрешното търсене политика единствената надежда е във външното търсене.

Европейската комисия прогнозира растеж за ЕС около 1% през 2010 г. и 1,5% през 2011 г. Комисърът Оли Рен напоследък направи дори по-песимистична прогноза за следващите няколко години. Кризата в еврозоната обаче се задълбочава и тези скромни темпове на БВП са под въпрос. Особено ако заразата обхване Португалия и Испания. При това положение България не може да разчита на солидни поръчки от европейските ни партньори, към които преди кризата насочваше 60-65% от износа си. Не може да се уповава и на значим износ към трети страни. Тези които се развиват най-бързо (Китай, Индия, Бразилия, Югоизточна Азия) са далеч от нас, а нови пазари трудно се разработват.

Колкото и да е неприятно, засега трябва да разчитаме главно на вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене. Това обаче изисква стимулираща, а не ограничителна икономическа политика.

- Актуализираният бюджет не стимулира достатъчно стопанското оживление, понеже не насърчава частното (домакинското), държавното и инвестиционното търсене. В бюджета не личи връзката между решаването на текущите стопански проблеми и подготовката за икономически растеж през следващите години. С него се кърпят главно пробойните в бюджета, предизвикани от световната криза и от потиснатото вътрешно търсене. Още по-малко проектът допринася за подготовката на България за изпълнение на своите ангажименти по стратегията Европа 2020 година;

- България ще плаща много висока цена за пропуснатите възможности, поради почти двугодишната липса на ефикасни антикризисни мерки. Освен това, пропуснатите възможности се изразяват в ограничаване на менюто от антикризисни мерки и на зоната за управленско маневриране. Тази зона за маневриране беше много по-широка преди две години или преди една година, отколкото е сега. Сега може да се направи много по-малко за ограничаване на последствията от кризата, отколкото можеше в края на 2008 г., в началото, в средата или в края на 2009 г.;

- Противно на настоящата световна практика и дори на политиката на Богдан Филов у нас по време на Втората световна война, и в този бюджет основното бреме на кризата пада върху бедните и средните слоеве, докато бизнесът е по-грижливо защитен. Това се нарича небалансирано отношение към труда и капитала, което дразни хората и подкопава социалния мир в обществото. Финансовата стабилност е много важна, но също толкова важна е и социалната стабилност. Защото без социален мир не е възможна финансова стабилност и нормално икономическо развитие;

- В продължение на много години се твърдеше, че валутният борд и бюджетният дефицит са несъвместими и трябва на всяка цена да се избегват дефицитите. Литва, Латвия и Естония показаха, че това не е вярно. Първите две имат умерени дефицити през последните десетина години, а Естония през последните две. България също може да си позволи умерени дефицити за няколко кризисни години, примерно 2009-2011 г., без да се подкопае функционирането на валутния борд и да се наруши опасно финансовата ни стабилност;

- Говори се, че при по-висок дефицит (3% или над него) България ще бъде обект на финансови санкции от ЕС. Това не е вярно. Такива санкции не са прилагани в ЕС спрямо никоя страна, дори и тези с двуцифрени дефицити. При временен умерен дефицит за 2-3 години България ще бъде в групата на страните с по-малък от средния бюджетен дефицит за общността;

- Желателно е бюджетният дефицит да се изчислява на касова и на начислена основа и да се публикува като такъв, за да се избегнат разминавания и недоразумения с Евростат;

- Груба грешка е прилагането на поголовни съкращения на съставните бюджети на консолидираната програма, особено на общинските. Тези съкращения трябваше да се предшестват от конкретен анализ на състоянието и важността на различните видове дейност. Приложеният груб подход поставя в много тежко положение малките и средните общини. Назряват сериозни проблеми във финансирането на здравеопазването;

- Грешка е намаляването на капиталовите разходи с 1,1 млрд. лв. Доказано е, че те създават голяма допълнителна заетост, доходи и постъпления в бюджета. Неслучайно мултипликаторът при тях е най-висок и се прилагат широко по света като антикризисна мярка. Ограничаването на инвестиционната активност отлага стопанското оживление;

- Правилно се отделят допълнителни средства за разплащане на задължения от предходни години, за инфраструктурни обекти, за премиране на тютюнопроизводителите, за Министерството на труда и социалната политика, за Здравната каса. Тези допълнителни средства ще доведат до повишение на бюджетния дефицит за 2010 г, но макар и недостатъчни, ще подготвят условия за стопанско оживление през 2011 и следващите години, което ще допринесе за увеличение на производството, заетостта, доходите и приходите за бюджета и за бързо намаляване на дефицита, без да се допуска опасно увеличение на публичния дълг;

- Правилно е възприемането на умерен дефицит от 4,8% по консолидираната програма и 3,9% по републикансикя бюджет, за разлика от погрешния стремеж към нулев дефицит миналата есен. Не бива обаче да се допуска дефицитът да превиши 5,0% от БВП;

- Дори при 5% дефицит България не е заплашена от гръцки, румънски и други подобни сценарии, поради наличния резерв и ниския публичен дълг.

Много време беше пропуснато, но все още не всичко е загубено. Въпреки силно ограничената зона за управленско маневриране, сега могат да се вземат мерки, които дават бързи и само положителни ефекти. Такива могат да са:

- Емисия на вътрешен облигационен заем за 2 млрд. лв. за 10-15 г. В страната има достатъчна ликвидност, която ще осигури високо търсене от физически и юридически лица;

- Използване на 1,5-2,0 млрд. лв. от фискалния резерв. Съпротивата срещу използването му не е оправдана. Основното му предназначение е да служи в тежки времена като сегашното: бели пари за черни дни. Този резерв обаче не бива да пада под санитарния му минимум около 4,5 млрд лева;

- Бързо разплащане с фирмите на около 660 млн. лв. по извършени от тях работи, без удръжки на 7-те процента, редовно възстановяване на кредита по ДДС, редовни преводи към Здравната каса, общините и по другите бюджетни задължения;

- Деблокиране на 250-300 млн. лв. от резерва на Здравната каса в БНБ;

- Селективно увеличение на субсидии за образование, приложна наука и иновации с 5%. Без тези дейности няма излизане от кризата и успешно следкризисно развитие в изпълнение на нашите задължения по стратегията Европа 2020;

- Въвеждане на нулев корпоративен данък от 1 юли 2010 г. за инвестиции за нови продукти за износ, за изследователска и внедрителска дейност на фирмите;

- Незабавно въвеждане на ускорена амортизация за машини и съоръжения с производствено предназначение, купени от фирмите през 2010-2011 г.;

- Предоставяне на 400-500 млн. лв. на Българска банка за развитие за нисколихвени инвестиционни и оборотни кредити на малки и средни фирми. Разликата до пазарната лихва да се покрива от бюджета;

- Преустройство от 1 юли 2010 г. на плоския данък върху доходите на физическите лица в умерено прогресивен с необлагаем минимум от 350 лв. и три ставки: 15, 20 и 25%. Освободеният по този начин ресурс от необлагаем минимум ще стимулира потреблението на произвеждани у нас потребителски стоки предимно за хората с ниски доходи;

- Форсирани, ако трябва мобилизационни мерки за рязко и бързо подобряване на усвояването на средствата от ЕС.

С тези допълнителни ресурси може да се финансира умерен бюджетен дефицит до 3% от БВП (около 2 млрд. лв.). Сигурно е обаче, че през 2010 г. не може да се удържи такъв дефицит. Поради това, като работен вариант препоръчвам максимално допустим дефицит до 5% (около 3,5 млрд.лв.). В никакъв случай не трябва да се преминава този рубикон. При такава опасност трябва да се задейства силно рестриктивна политика.

При ниския публичен дълг на България (15,9% от БВП в края на март 2010 г.), 3,5 млрд лв. дефицит през 2010 г. няма да наруши финансовата ни стабилност. Още повече, като е финансиран от посочените източници. Размахването на гръцко, румънско и други плашила може да впечатлява само неосведомените. Защото Гърция имаше през 2009 г бюджетен дефицит 13,6% и публичен дълг 115,1%., а ние съответно 3,9% и 14,8%. Разликата е от небето до земята. При такава стимулираща политика може да се разчита на стопанско оживление през 2011 г., което постепенно ще се ускорява през 2012 и следващите години. Така ще се увеличи производството, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета, ще се улесни балансирането на бюджета и ще се запази нисък публичният дълг.

Рестриктивната алтернатива на тази политика е много по-опасна: в продължение на следващите няколко години икономиката ще остане в дъното на депресията; заетостта, доходите и постъпленията в бюджета ще намаляват и в най-добрия случай ще стагнират. Ще се увеличи нетърпението и социалната умора от кризата. Краят на подобна социално-икономическа трагедия не се вижда в обозримото бъдеще.

Пътят към изхода от кризата минава през СТИМУЛИРАЩАТА а не през РЕСТРИКТИВНАТА политика. Поради пропуснатите възможности през последните две години и свързаното с това задълбочаване на кризата, потенциалът на стимулиращата политика сега е по-ограничен, но остава по-голям от рестриктивната политика.

София, 8 юни 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците