Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Настоящите бележки и препоръки имат изключително професионален характер и целят да подпомогнат правителството за вземане на най-подходящи решения при актуализацията на бюджета.

В началото на мотивите по проекта са описани причините за актуализацията. Там, между другото е записано, че една от главните причини за актуализацията е експортната ориентация на нашата икономика и новата експортна структура на БВП. Сочи се, че износът ни расте непрекъснато през последните 6-7 месеца. Това твърдение не е точно (виж таблица 1.)

През 2009 г. износът ни спадна с около 20%, а вносът с около 30%. Слабо увеличение на общия износ и износа за ЕС има само през февруари и март 2010 г.. За април още не са публикувани данни. (За април 2010 г. общият износ е увеличен с 45 млн. лв., но това е само за трети страни, тъй като износът за страните от ЕС е намален с 21 млн. лв. От това следва, че все още няма трайна тенденция на увеличение на износа към нашите основни търговски партньори в ЕС - б. а.) Анализът показва, че лекото повишение на износа през февруари и март 2010 г. първо, не е главно към нашите основни икономически партньори, а към трети страни в резултат на спорадични търговски сделки и второ, не е резултат от прираст на физическия обем на износа, а от по-високите цени на някои експортни стоки (черни и цветни метали). От такива къси статистически редове и то не към основните ни търговски партньори, не могат да се правят сериозни заключения за трайно стопанско оживление в резултат на повишено външно търсене.

На ред 1. са показани приходите и разходите в консолидираната програма по действащия закон за бюджета за 2010 г. На ред 2. е изпълнението на бюджета към 30 април 2010 г. По приходите са получени 28,2% от предвидените в закона за годината, при нормално изпълнение около 33% за такъв период от време. Данъчните приходи са изпълнени 27,7% от годишната програма, общите разходи 32,6%, текущите нелихвени разходи 34,1%, а капиталовите разходи 23,9%. Дефицитът е 1,3 млрд. лева.

Средномесечните приходи и разходи за първата третина на годината могат да служат като ориентир за очаваното изпълнение на годишната програма, ако се оценяват в контекста на очертаващата се вътрешна и външна икономическа среда. Може да се очаква известно увеличение на приходите през второто полугодие от подобрена събираемост. Още по-вероятно е намаление на приходите поради стагнация или свиване на вътрешното търсене, на вноса и износа. Нетният резултат вероятно ще бъде негативен и в най-добрия случай неутрален. Американският икономист Нуриел Рубини предупреди на 5 юни за възможна стагнация в еврозоната през тази и следващите години. За това са силно загрижени и правителствата в самата еврозона.

Някои крайни оценки в Лондонското сити дори предсказват скорошен провал на еврото, напускане на еврозоната от някои страни и дори разпадането й, което аз не допускам. Европа няма алтернатива за успешното си развитие и за равностойна конкуренция с икономическия гигант САЩ и очертаващия се нов гигант � Китай, освен ако остане обединена и още по-интегрирана. Запазването на еврото и на еврозоната за ЕС е въпрос на живот и смърт. Според мен, такива апокалиптични прогнози не бива да се приемат сериозно. Това обаче не пречи да вникваме в сериозното икономическо положение на тази общност от гледна точка на текущите ни взаимоотношения с нея.

На ред 4. са показани разликите между действащия закон и очакваното от мен изпълнение на консолидираната програма. То поражда сериозни тревоги, като се има предвид, че този вариант на очаквано изпълнение е близък до оптимистичния.

При сегашната сложна вътрешна и външна икономическа среда не е изключен и друг вариант � между реалистичния и песимистичния, където дефицитът е между 4,5 и 5,0 млрд. лева. Не може да се изключи, макар че е малко вероятно, и още по-лошото � песимистичният вариант, при който дефицитът превишава 5,0 млрд. лв. � над 7% от БВП.

Неправилно е обаче да се съкращават производителни дейности и персонал: здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, санитарно-хигиенни и ветеринарни дейности, съдебна система, контролни системи на държавата, заетите в усвояване на еврофондове, средства за предварително финансиране и съфинансиране на европроекти, освен при очевидни излишества и доказано нерационално използване.

На първия ред са показани приходите по действащия закон за бюджета за 2010 г. Косвените данъци са 75% от всички данъци, което е сериозен недостатък на данъчната ни система. Това ни отличава чувствително от данъчните системи в страните от ЕС. На втория ред са приходите по проектозакона за актуализация на бюджета. Проектът предвижда 1,91 млрд. лв. по-малко приходи в сравнение с действащия бюджет, а само от косвените данъци те намаляват с 1,67 млрд. лева.

На третия ред са фактическите приходи до края на април 2010 г. Общите приходи и помощи са изпълнени 28,3% (при нормално около 33%) от предвидените в действащия закон за годината, а данъчните приходи - 25,9%. По-добре са изпълнени приходите по преките данъци, докато по ДДС са 22,7%, от акцизи 19,8% и от мита 22,4%.

На четвъртия ред е представен моят първи вариант на очакваното изпълнение, направен на основата на средното месечно изпълнение до края на април с някои корекции. И тук се очаква влияние на разпопосочни фактори: вероятна подобрена събираемост през второто полугодие и също така много вероятна стагнация, дори намаление на приходите поради неблагоприятна вътрешна и външна икономическа среда.

Правителството трябва да е наясно, че набелязаните в актуализирания проект на бюджета мащабни рестриктивни мерки ще предизвикат намаление в домакинското, държавното и инвестиционното търсене, а чрез него � потискане на стопанското оживление, на заетостта, доходите и постъпленията в бюджета през втората половина на тази и през следващите години. Поголовната рестриктивна политика, засягаща и производителните дейности неизбежно потиска растежа. Ако не беше така развитите страни нямаше да изразходват много трилиони долари за стимулиране на търсенето от есента на 2008 г. до сега, а чрез него и на производството. В резултат на това очаквам около 14,5 млрд. лв. общи приходи. Особено голямо е намалението в очакваните постъпления от косвените данъци.

На петия ред е представен моят втори вариант, изработен на основата на очаквани подобрения в постъпленията от косвените данъци и по-малки приходи от постигнатите по преките данъци. В този случай общите данъчни приходи са с 262 млн. лв. повече от тези по първия вариант. И в двата случая очакваните общи приходи са по-малки от актуализирания проект на правителството: със 726 млн. лв. по първия вариант и с 1242 млн. лв по втория.

Този недостиг може да се покрие чрез предвиденото в правителствения проект финансиране на бюджета, с предлагания от мен вътрешен облигационен заем, а също и с около 400 млн. лв. от обратно повишаване на пенсионно-осигурителната вноска на бизнеса с два процентни пункта от 1 юли 2010 г., погрешно въведено от началото на тази година. Тук искам само да напомня, че през последните 8-10 години с многократно намаляване на осигурителната вноска до най-ниското ниво в ЕС частният бизнес беше облекчен и бюджетът за 2010 г. натоварен с 4,83 млрд. лв. за финансиране на Пенсионния фонд. Това е недопустимо ново одържавяване на пенсионната система, силно ограничаване на нейната автономност и на солидарния принцип.

Какви изводи могат да се направят от анализа на проекта за актуализиран бюджет:

- Световният опит от много десетилетия показва, че по време на криза умерените бюджетни дефицити са не само допустими, но и необходими. Чрез по-големи държавни разходи и стимулиране на потребителското и инвестиционното търсене държавата ограничава спада на производството, заетостта, доходите и приходите в бюджета и смекчава негативните ефекти на бизнес цикъла. Така постъпиха всички страни членки на ЕС. България не може да бъде изключение от това правило и следва да прибегва до временни умерени бюджетни дефицити, чиито негативни ефекти да се компенсират през нормални стопански години.

- Светът доказа, че с рестриктивна политика не се излиза от криза на ограничено търсене. Страните, които сега излизат от кризата, го постигнаха благодарение на огромни помощи за финансовия сектор и за стимулиране на търсенето и производството. Те пристъпват към рестриктивна политика едва сега, след излизането от кризата, особено ако са натрупали високи бюджетни дефицити и голяма публична задлъжнялост. От есента на 2008 г. до сега и особено от средата на миналата година в България доминира рестриктивната бюджетна политика.

В резултат на тази рестриктивна политика българската икономика потъва вече пет поредни тримесечия и няма скоро да излезе от депресията. Ако правителството не промени сегашната си рестриктивна политика и ако не се повиши рязко външното търсене, пълзенето ни по дъното на U-образната рецесия ще продължи през 2010, 2011 и по-нататък. При такава потискаща вътрешното търсене политика единствената надежда е във външното търсене.

Колкото и да е неприятно, засега трябва да разчитаме главно на вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене. Това обаче изисква стимулираща, а не ограничителна икономическа политика.

- Актуализираният бюджет не стимулира достатъчно стопанското оживление, понеже не насърчава частното (домакинското), държавното и инвестиционното търсене. В бюджета не личи връзката между решаването на текущите стопански проблеми и подготовката за икономически растеж през следващите години. С него се кърпят главно пробойните в бюджета, предизвикани от световната криза и от потиснатото вътрешно търсене. Още по-малко проектът допринася за подготовката на България за изпълнение на своите ангажименти по стратегията Европа 2020 година;

- България ще плаща много висока цена за пропуснатите възможности, поради почти двугодишната липса на ефикасни антикризисни мерки. Освен това, пропуснатите възможности се изразяват в ограничаване на менюто от антикризисни мерки и на зоната за управленско маневриране. Тази зона за маневриране беше много по-широка преди две години или преди една година, отколкото е сега. Сега може да се направи много по-малко за ограничаване на последствията от кризата, отколкото можеше в края на 2008 г., в началото, в средата или в края на 2009 г.;

- Противно на настоящата световна практика и дори на политиката на Богдан Филов у нас по време на Втората световна война, и в този бюджет основното бреме на кризата пада върху бедните и средните слоеве, докато бизнесът е по-грижливо защитен. Това се нарича небалансирано отношение към труда и капитала, което дразни хората и подкопава социалния мир в обществото. Финансовата стабилност е много важна, но също толкова важна е и социалната стабилност. Защото без социален мир не е възможна финансова стабилност и нормално икономическо развитие;

- В продължение на много години се твърдеше, че валутният борд и бюджетният дефицит са несъвместими и трябва на всяка цена да се избегват дефицитите. Литва, Латвия и Естония показаха, че това не е вярно. Първите две имат умерени дефицити през последните десетина години, а Естония през последните две. България също може да си позволи умерени дефицити за няколко кризисни години, примерно 2009-2011 г., без да се подкопае функционирането на валутния борд и да се наруши опасно финансовата ни стабилност;

- Говори се, че при по-висок дефицит (3% или над него) България ще бъде обект на финансови санкции от ЕС. Това не е вярно. Такива санкции не са прилагани в ЕС спрямо никоя страна, дори и тези с двуцифрени дефицити. При временен умерен дефицит за 2-3 години България ще бъде в групата на страните с по-малък от средния бюджетен дефицит за общността;

- Желателно е бюджетният дефицит да се изчислява на касова и на начислена основа и да се публикува като такъв, за да се избегнат разминавания и недоразумения с Евростат;

- Груба грешка е прилагането на поголовни съкращения на съставните бюджети на консолидираната програма, особено на общинските. Тези съкращения трябваше да се предшестват от конкретен анализ на състоянието и важността на различните видове дейност. Приложеният груб подход поставя в много тежко положение малките и средните общини. Назряват сериозни проблеми във финансирането на здравеопазването;

- Грешка е намаляването на капиталовите разходи с 1,1 млрд. лв. Доказано е, че те създават голяма допълнителна заетост, доходи и постъпления в бюджета. Неслучайно мултипликаторът при тях е най-висок и се прилагат широко по света като антикризисна мярка. Ограничаването на инвестиционната активност отлага стопанското оживление;

- Правилно се отделят допълнителни средства за разплащане на задължения от предходни години, за инфраструктурни обекти, за премиране на тютюнопроизводителите, за Министерството на труда и социалната политика, за Здравната каса. Тези допълнителни средства ще доведат до повишение на бюджетния дефицит за 2010 г, но макар и недостатъчни, ще подготвят условия за стопанско оживление през 2011 и следващите години, което ще допринесе за увеличение на производството, заетостта, доходите и приходите за бюджета и за бързо намаляване на дефицита, без да се допуска опасно увеличение на публичния дълг;

- Правилно е възприемането на умерен дефицит от 4,8% по консолидираната програма и 3,9% по републикансикя бюджет, за разлика от погрешния стремеж към нулев дефицит миналата есен. Не бива обаче да се допуска дефицитът да превиши 5,0% от БВП;

- Дори при 5% дефицит България не е заплашена от гръцки, румънски и други подобни сценарии, поради наличния резерв и ниския публичен дълг.

- Емисия на вътрешен облигационен заем за 2 млрд. лв. за 10-15 г. В страната има достатъчна ликвидност, която ще осигури високо търсене от физически и юридически лица;

- Използване на 1,5-2,0 млрд. лв. от фискалния резерв. Съпротивата срещу използването му не е оправдана. Основното му предназначение е да служи в тежки времена като сегашното: �бели пари за черни дни�. Този резерв обаче не бива да пада под санитарния му минимум � около 4,5 млрд лева;

- Бързо разплащане с фирмите на около 660 млн. лв. по извършени от тях работи, без удръжки на 7-те процента, редовно възстановяване на кредита по ДДС, редовни преводи към Здравната каса, общините и по другите бюджетни задължения;

- Деблокиране на 250-300 млн. лв. от резерва на Здравната каса в БНБ;

- Селективно увеличение на субсидии за образование, приложна наука и иновации с 5%. Без тези дейности няма излизане от кризата и успешно следкризисно развитие в изпълнение на нашите задължения по стратегията Европа 2020;

- Въвеждане на нулев корпоративен данък от 1 юли 2010 г. за инвестиции за нови продукти за износ, за изследователска и внедрителска дейност на фирмите;

- Незабавно въвеждане на ускорена амортизация за машини и съоръжения с производствено предназначение, купени от фирмите през 2010-2011 г.;

- Предоставяне на 400-500 млн. лв. на Българска банка за развитие за нисколихвени инвестиционни и оборотни кредити на малки и средни фирми. Разликата до пазарната лихва да се покрива от бюджета;

- Преустройство от 1 юли 2010 г. на �плоския� данък върху доходите на физическите лица в умерено прогресивен с необлагаем минимум от 350 лв. и три ставки: 15, 20 и 25%. Освободеният по този начин ресурс от необлагаем минимум ще стимулира потреблението на произвеждани у нас потребителски стоки предимно за хората с ниски доходи;

- Форсирани, ако трябва мобилизационни мерки за рязко и бързо подобряване на усвояването на средствата от ЕС.

Обратно в списъка на публикаците