Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Икономиката продължава да потъва

От лятото на миналата година Симеон Дянков ни уверява, че знае как да изведе икономиката от кризата. Предсказваше, че през 2009 г. ще имаме балансиран бюджет и ще ни приемат в чакалнята на еврозоната; че отлепването започва от март 2010 г.; че през май-юни ще започне растежът; че ще повишават заплатите и пенсиите през юни-юли 2010 г.; че скоро ще започнат да се пълнят джобовете на потребителите; че бюджетът през 2010 и следващите години ще бъде балансиран. Всички негови досегашни икономически диагнози и прогнози се оказаха погрешни.

В световната икономическа теория и стопанска практика е установен критерий кога една икономика влиза във или излиза от рецесия: намаление, съответно прираст на БВП в две последователни тримесечия. За необратимо излизане от криза може да се говори само когато има значително възстановяване на БВП, заетостта и доходите, близко до предкризисното равнище; че само растежът на БВП не е заместител на растежа на заетостта. Доказано е също, че възстановяване на заетостта обикновено настъпва 8-10-12 месеца след възстановяване на производството.

Въпреки тези ясни критерии Дянков продължава да твърди, че икономическата криза у нас е приключила. За доказателства използва фрагментарни, второ- и третостепенни признаци, като индекса на риска, оценки на рейтингови агенции и т.н. Твърди многократно, че износът растял от 6-7 месеца; позовава се на увеличение на производството в отделни промишлени подотрасли; че безработицата намалява от няколко месеца и т.н. Нито едно от тези твърдения не е сериозно доказателство за излизане от кризата.

Както вече споменах, за да говорим за излизане от рецесията трябва да има растеж на БВП в 6 последователни месеца. В САЩ дори има независима институция (Националното бюро за икономически изследвания), упълномощена да преценява и обявява настъпването или прекратяването на рецесията. У нас до сега няма растеж дори в един месец от началото на 2009 г. През първото тримесечие на 2010 г. БВП спадна с 3,62%. Това ще продължи и през следващите тримесечия. През април 2010 г. (последния месец за който е публикувана информация от НСИ) промишленото производство намалява с 6,4% в сравнение с март 2010 г. От общо 33 промишлени подотрасли само в 6 (и то не най-важните) има слабо повишение на производството. Това обаче не пречи на Симеон Дянков да ги използва като аргументи за оживление в промишлеността. От началото на пролетта, както всяка година, има леко намаление на безработицата по сезонни причини, но той го приписва на правилната правителствена политика. Хваща се като удавник за сламка в търсенето на доказателства за оживление.

Особено груби са злоупотребите му с данните за износа. Дори измисли някаква въображаема експортна преориентация на икономиката, която наложила актуализация на бюджета за 2010 г. Това не е вярно! С данните за производството, експорта, заетостта и т.н. се правят сравнения за различни цели. За да се установи къде е сегашното ниво на производството, износа или заетостта в сравнение с предходни фази на цикъла се правят сравнения със същия период (месец, тримесечие) на предходната година. За да се разбере с колко години сме се върнали назад по производство или износ се правят съпоставки с избрана базисна година, примерно 2005 г. За да се прецени дали икономиката продължава да потъва, да стагнира или да се възстановява, се правят сравнения с непосредствени предходни месеци например март спрямо февруари 2010 г., април спрямо март и т.н. В нашия случай точно тези сравнения са най-показателни за текущото състояние на икономиката, отделни нейни сектори и отрасли. Симеон Дянков обаче ги избягва, защото не обслужват тезата му за въображаемо стопанско оживление.

Поради важността на последния тип сравнения и спекулацията с тях нека се обърнем към данните в таблица 1:

Таблица 1. Износ FOB в млн. лева

Месеци

Общо

В т.ч. за ЕС

Юли 2009 г.

2980,5

1764,8

Август

2579,5

1480,1

Септември

2570,1

1402,5

Октомври

2528,2

1615,2

Ноември

2096,5

1350,9

Декември

1828,5

1086,3

Януари 2010 г.

1796,3

1069,5

Февруари

1910,6

1210,5

Март

2178,6

1259,6

Април

2224,5

1238,9

Източник: Интернет сайт на НСИ

До края на януари 2010 г. износът намалява както общият, така и за страните от ЕС. Леко увеличение на общия износ започва от февруари 2010 г., като за ЕС то трае само до края на март. Но увеличението на износа не е главно към основните ни партньори от ЕС, а от спорадични сделки към трети страни. То не се дължи на увеличен физически обем на износа, а на по-високи световни пазарни цени за черни и цветни метали, което е изгодно за България, но не е наша заслуга. Голямата част от увеличения износ извън ЕС е резултат от обезценяване на еврото спрямо щатския долар, т.е. също изгодно за България, но не се дължи на успешна наша политика.

При това положение за стопанско оживление остава да разчитаме само на повишение на вътрешното търсене. Такива очаквания са логични, защото частното (на домакинствата) потребление през предкризисната 2008 г. е било 68,2% от БВП, държавното потребление (чрез бюджета) 16,3% и инвестиционното потребление 33,4%. За това са полезни данните от таблица 2:

Таблица 2. Изменения в съставките на БВП в %

Показатели

2007

2008

2009

2010

2011

I трим. 2010 г.

БВП

6,2

6,0

-5,0

0,0

2,7

-3,6

Частно потребление

5,3

4,8

-6,3

-2,3

2,1

-5,7

Държавно потребление

3,1

0,1

-5,5

-1,6

0,6

5,1

Инвестиционно потребление

21,7

20,4

-26,9

-6,3

3,2

-14,9

Износ на продукти и услуги

5,2

2,9

-9,8

4,2

5,2

5,9

Внос на продукти и услуги

9,9

4,9

-22,3

-2,0

-2,0

-2,6

Принос за растежа на БВП:

           

- Вътрешно търсене

9,9

9,4

-14,2

-3,3

2,2

..

- Прираст на запасите

1,2

-1,1

-3,5

0,1

0,2

..

- Нетен износ

-4,9

-2,3

12,6

3,3

0,3

..

Източник: Spring 2010 Forecast of the European Commission, Web site of the EU.

Пояснение: Процентите са за прираст към предходната година, а в последната колона към предходното тримесечие. Данните за 2007 и 2008 г. са фактически, за 2009 г. предварителни, а за 2010 и 2011 г. прогнозни.

Данните за 2007 и 2008 г. потвърждават, че растежът на БВП се дължи на повишение на частното, държавното и инвестиционното потребление. Намалението на вътрешното потребление изигра важна роля за спада на БВП през 2009 г. Така ще бъде през 2010, 2011 и следващите години. Повишението на вътрешното потребление ще е главна предпоставка за увеличение на производството, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета и в крайна сметка за качеството на живота на хората в бъдеще. И обратното. Силно рестриктивната политика ще потиска вътрешното търсене и ще прави невъзможно увеличението на производството, заетостта, доходите, приходите в бюджета и4 подобряването на живота на хората.

Когато са правели прогнозата за България експертите в Европейската комисия (ЕК) очевидно са разчитали, че правителството ще провежда гъвкава икономическа политика, водеща до смекчаване на спада във вътрешното потребление през 2010 г. и дори неговото повишение през 2011 г. Това, заедно с повишение на нетния експорт би довело до нулев растеж на БВП през 2010 г. и 2,7% през 2011 г. Тези очаквания не се подкрепят от провежданата до сега силно рестриктивна политика. То личи от лошите резултати за първото тримесечие на 2010 г. и е сигнал, че прогнозите на ЕК за 2010 и 2011 г. няма да се потвърдят. Още по-малко прогнозите на Симеон Дянков.

По-големият спад на частното и държавното потребление ще се дължи на замразените номинални заплати и пенсии за 5 млн. души; намаление на доходите поради допълнителни съкращения на персонал в държавния и частния сектор; пряко и косвено орязване на редица социални програми на бюджета; намаление на средствата за здравеопазване, образование, наука; разширяване обхвата на платените услуги; ерозия на всички реални разполагаеми доходи от очакваната по-висока инфлация поради рязкото поскъпване на енергоносителите и на редица услуги.

Инвестиционното потребление ще се свие поради съкращаване на държавните капиталови разходи в бюджета; продължаващо бавене на възстановяването на 660 млн. лева задължения на държавата към фирмите по извършени от тях работи по държавни поръчки; забавяно възстановяване на ДДС на фирмите за стотици милиона лева; драстично орязване на капиталовите разходи на общините; слабо усвояване на структурните фондове от ЕС; спадът на преките чуждестранни инвестиции; трудният достъп на фирмите до инвестиционни кредити и т.н.

През първите 4 месеца на 2010 г. расте негативното салдо между износа и вноса и намалява нетният експорт. Общото негативно салдо FOB/FOB през януари 2010 г. е било 343,8 млн. лв., през февруари 262,9 млн. лв., през март 614,1 млн. лв и през април 637,7 млн. лева. Това ще потиска допълнително растежа на БВП, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета. България изнася 3-4 пъти по-малко на човек от населението в сравнение с Чехия, Словения и Унгария, защото произвеждаме малко и не сме конкурентоспособни. Заемаме 76-о място по обща конкурентоспособност, а по показателите за конкурентоспособност на фирмено равнище между 80-о и 120-о място от 134 обхванати страни в класацията на Световния икономически форум. Нашите политици си играят на криеница със цените на световния енергиен пазар и с единствения ни доставчик на природен газ, вместо да търсят алтернативни доставчици и да действат за намаление на енергоемкостта в стопанския и домакинския сектор, която е 6 пъти по-висока от средната в ЕС.

Ако прибавим сложните перспективи във външното търсене картината се влошава още повече. Изгледите за големи поръчки от нашите основни европейски партньори през тази и следващата година не са добри, поради все още хилавия растеж в Западна Европа и нарастващата там бюджетна рестрикция, особено в страните с двуцифрени дефицити и голяма публична задлъжнялост. Публичният дълг на богатите страни от Г-20 при 80,2% в 2007 г. се очаква да достигне 107,7% през 2010 г. Публичният дълг на ЕС-27 е бил 58,8% от БВП през предкризисната 2007 г., а се очаква да достигне 83,8% през 2011 г.

Между САЩ и ЕС има сериозни различия по начина за излизане от режима на антикризисно стимулиране. Те се проявиха на срещата на Г-20 в Торонто на 26-27 юни 2010 г. Правителството на САЩ, поучено от горчивия опит с двойното потъване през 30-те години на миналия век не бърза с прехода от стимулираща към нормално рестриктивна политика поради все още крехкото стопанско оживление, макар че имат три последователни тримесечия с 2,5-3,0% растеж. Страните от ЕС с високи бюджетни дефицити и голям публичен дълг предпочитат бърз преход към рестрикции, въпреки че стопанското оживление у тях е по-слабо от американското.

В крайна сметка беше решено всяка страна да си избира режим на излизане от антикризисно стимулиране. Политическите и икономическите наблюдатели са на мнение, че с постепенното излизане от глобалната криза правителствата на страните от Г-20 все по-трудно постигат общи позиции за координирани действия. То не е добър сигнал. Прибързаният преход от стимулиращ към рестриктивен режим може да затрудни оживлението в самия ЕС и да усложни глобалното стопанско оживление.

Всичко това показва, че сегашната глобална криза има комплексен характер. Тя не се изчерпва с намаление на производството, а разстройва дълбоко световната икономическа и финансова система и нанася опустошителни поражения в глобалната социална, политическа, духовна и други системи. Най-изтъкнати световни учени и държавници говорят за необходимостта от нов свят и нов, дълбоко реформиран по-хуманен капитализъм. Защото всяка икономическа и политическа система, доведена до своята крайност се саморазрушава.

На този фон звучат странно примитивните оценки на Симеон Дянков, че България е излязла от кризата. С такова тесногръдо мислене няма да излезем скоро от сегашната криза и ще задълбочим дълбоката икономическа, социална, политическа и духовна криза в която сме от 20 години.

Публикувана с някои съкращения
в ДУМА на 29 юни 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците