Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

 

Следкризисната икономика на България

до 2025-2030 г.[1]

 

Резюме

 

Показано е текущото състояние на българската икономика с помощта на голям брой икономически, социални и други показатели. Изяснена е разликата между понятията �предкризисна нормалност� и �следкризисна нормалност�. Посочени са най-важните черти на следкризисната българска икономика с препоръки по икономическата политика и прогнози за следващите 15-20 години по: трудното и бавно излизане от кризата; необходимостта от устойчив растеж; растежът на БВП и на заетостта; съвременен човешки и интелектуален капитал; съвременни производствени, потребителски и експортни структури; създаване на общоевропейски компании; рационално съотношение между финансов и реален сектор; гъвкава макроикономическа политика; активна регионална политика; тотална модернизация на технологиите; намаление на енергоемкостта на производството; развитие на екологично чисто земеделие; създаване на модерна комплексна инфраструктура; развитие на международния стопански туризъм; задълбочаване на интеграцията в общия европейски пазар; нарастваща роля на външната търговия; повишаване на конкурентоспособността на икономиката; подобряване качеството на чуждестранните инвестиции; засилване на социалната ориентация на икономическата политика; смекчаване на демографската криза, която застрашава икономическото ни развитие; възраждане на модерната кейнсианска икономическа политика; прилагане на формулата �пазар и държава�; необходимост от ускорено догонващо икономическо развитие.

 

JEL: E, F, K, L

 

1. Къде сме ние сега

 

Ако трябва да получим най-обща еднозначна представа за степента на нашето икономическо развитие в сравнение със световните стандарти можем да използваме показателя за конкурентоспособността. Той има по-висока социално-икономическа и технико-икономическа стойност от традиционния показател БВП на човек от населението.

По макроикономическа конкурентоспособност в класацията на Световния икономически форум за 2009-2010 г.[2] сме на 76-то място[3] от 134 обхванати в обзора страни и последни в ЕС[4]. По индекса за интернетна мрежова готовност на Световния икономически форум за 2008-2009 г. сме на 68-о място от 134 обхванати страни[5].

По основните икономически, технико-икономически, екологични и други показатели изоставаме с 40-50 години от развитите западноевропейски страни. Ако преди 20 години бяхме на приблизително еднакво равнище или леко изоставащи по основните икономически и други показатели от Полша, Словакия и Унгария и малко по-ниско или умерено изоставащи от Чехия и Словения, сега те са 10-15 години пред нас.

Знанието за нашето място между страните членки на ЕС по редица важни икономически, социални, екологични и други показатели е важно, за да разберем колко уязвима е нашата страна в сегашната световна икономическа криза, колко по-трудно ще ни бъде излизането от нея и още по-трудно създаването на здравословна следкризисна икономика през следващите години и десетилетия.

 

По данни на Евростат за 2008 г. по[6]:

- БВП на човек от населението имаме 40,1% от равнището на ЕС-27 и 36,5% от равнището на ЕС-15[7] (Румъния � 45,8%; Турция � 45,5%).

- Конкурентоспособност по Лисабонската стратегия[8]: България � 27-о място, (Румъния � 25-о място, Полша � 26-о място).

- Производителност на труда � 36,4% от равнището на ЕС-27 (Румъния � 47,6%; Турция � 63,9%).

- Общи разходи за научни изследвания за 2007 г.: ЕС-27� 1,85% от БВП, България � 0,48%, (Турция � 0,72%, Румъния � 0,53%).

- Енергоемкост на производството за 2007 г.[9]: ЕС-27 � 169,39, България � 1016,29, (Румъния � 655,59, Турция � 250,99).

- Високотехнологичен износ за 2006 г.: ЕС-27 -16,65% от общия износ, България � 3,34%, (Унгария � 20,32%, Чехия � 12,74%, Румъния � 3,85%, Турция � 1,38%).

- Сравнителни ценови равнища: ЕС-27 -100%, България � 51,0%, (Румъния � 62,1%, Унгария � 69,7, Чехия � 72,4, Турция � 72,8%).

- Бюджетен баланс: ЕС-27 � дефицит 2,3% от БВП, България � излишък 1,5% от БВП, (Румъния � дефицит 5,4%, Турция � дефицит 1,2% за 2007 г.).

- Дефицит в текущата сметка: - България � 25% от БВП (Румъния � 14%, Унгария � 5,5%, Чехия � 2,5%).

- Общ публичен дълг: �ЕС-27 � 61,5% от БВП, България � 14,1% от БВП (Румъния � 13,6%, Турция � 38,8%).

- Брутен външен дълг: България � 107% от БВП (Румъния � 40%, Чехия � 24%, Полша � 23%).

- Достъп на домакинствата до интернет[10]: ЕС-27 � 60, България � 25, (Румъния � 30, Турция - ..)[11].

- Достъп до високоскоростен интернет[12]: ЕС-27 � 21,7, България � 9,5 (Румъния � 10,7, Турция - ..).

- Електронно правителство в 2007 г.[13]: ЕС-27 � 59, България � 15, (Румъния � 35, Турция � 55).

- Подадени документи за патенти в Европейската патентна служба в 2006 г.[14]: ЕС-27 � 106,72, България � 2,61, (Румъния � 1,35, Турция � 2,13).

- Присъдени патенти от патентната служба на САЩ[15]: ЕС-27 � 32,86, България � 0,36 (Румъния � 0,41, Турция � 0,26).

- Произведено електричество от възобновяеми ресурси през 2007 г.[16]: ЕС-27 � 15,6, България � 7,5, (Румъния � 22,1, Турция � 19,2).

- Производителност на ресурсите през 2005 г.[17]: ЕС-27 � 1,30, България � 0,15, (Румъния � 0,16, Турция - ..).

- Реални доходи: � 32�33% от равнището на ЕС-27. Последни в ЕС.

- Доходно разслоение - между силно поляризираните страни в ЕС. Изпреварват ни само някои от бившите съветски републики.

- По всички други най-важни качествени икономически, социални и други показатели сме последни или между последните в Европейския съюз.

 

Чака ни тревожно бъдеще ако не се заемем с постигане на ускорено догонващо икономическо развитие през следкризисния период. Ръководителите на България трябва да го направят преди всичко от грижа за собствения си народ, който желае да работи повече, но и да живее по-добре. Нашите хора сега общуват по-активно със западноевропейските народи и им се иска да постигнем у нас подобно качество на живота. Това е възможно само чрез повече труд и предприемчивост и изисква много време. Расте силата на подражателния ефект в добрия смисъл на думата. А за да бъдат задоволени желанията и очакванията на хората е необходимо форсиране на нашето икономическо развитие. Защото европейското качество на живот предполага европейска производителност на труда. Благата трябва първо да бъдат произведени и след това разпределяни и потребявани.

 

2. Предкризисна и следкризисна нормалност

 

����������� Сега всички говорят и пишат за кризата. Тя обаче е временно явление и като всяка криза има цикличен характер. Вчера бяхме в нормални условия, днес сме в криза, утре ще започне оживление, вдруги ден ще бъдем пак в нормална ситуация.

����������� Тази нормална следкризисна ситуация обаче няма да бъде като предкризисната. Стопанската история ни учи, че икономиките излизат променени от всяка голяма криза. Развитието на икономиките се нормализира, но утрешното �нормално� няма да е повторение на вчерашното �нормално�, а ще притежава нови черти. С всички вреди, които кризите нанасят на човечеството, те му помагат да поумнее, в това число в макро- и микро-управлението, в технологиите, институциите и т.н. Това важи и за икономиката. Бъдещата следкризисна икономика ще притежава някои черти на предкризисната, но в нея ще присъстват и с годините все повече ще доминират чертите на нейната модернизация.

����������� Новата следкризисна икономика на България трябва да бъде подготвена. Началото на тази подготовка датира далеч преди сегашната криза, но трябва да се активизира по време на кризата, за да започне да дава плодове през близките години. За да стане това антикризисните програми трябва да изпълняват едновременно две задачи: първо, да смекчават текущите и средносрочните последствия от кризата, второ, да подготвят икономиката на следкризисния период. Достатъчно е да се прегледа пакетът от мерки за подпомагане на икономиката в програмата на президента Обама от 787 млрд. дол. от февруари 2009 г. и подобната програма от 585 млрд. дол. на Китай от есента на 2008 г., за да се види как са съчетани и ешалонирани кратко-, средно- и дългосрочните мерки с необходимото финансиране. Проф. Лари Самърс, най-близкият икономически съветник на Президента Обама многократно подчертава тази потребност.

Това е глобален процес, който протича в недрата на всички икономики, особено в най-развитите. Освен глобални, обновителният процес притежава регионални и дори национални черти. Колкото по-мощна и зряла е една икономика, толкова по-бързо тя се самообновява и по-силно е нейното влияние върху глобалните и регионалните обновителни процеси. Малките икономики са силно повлияни от тези процеси, а не техни автори. Разбира се, обновителните процеси притежават и национални черти дори и в малките икономики, като нашата, без да са най-важните.

Преди да разсъждаваме за процесите след кризата трябва да сме наясно кога ще излезем от нея и кой е критерият за това.

 

3. Предстои ни бавно и трудно излизане от кризата

 

Излизането от кризата няма да бъде тържествен икономически и социален възход. Някои хора в България си представят, че рецесията ще приключи през април-май 2010 г. и веднага ще започне интензивен праволинеен и възходящ икономически растеж, който ще позволи повишаване на заплати и пенсии от средата на 2010 г. Това не може да се случи. Стопанската история ни учи, че изходът от големи синхронни кризи, като сегашната, почти винаги е противоречив, бавен и продължителен. Той не започва от определена седмица или месец, не продължава по стабилна възходяща траектория, а е придружен от многобройни колебания. Много поучително за нашето поколение е сложното и противоречиво излизане на САЩ от голямата депресия през 30-те години на миналия век. САЩ преживя двойно потъване � така наречената W-образна криза през 1936-37 г. и колкото и да е неудобно да се напомня, излезе бързо от нея към края на десетилетието със започването на Втората световна война. За такъв изход от настоящата криза не бива дори за секунда да се мисли! И съвременното човечество едва ли ще го позволи!

Потвърждение за опасността от двойно потъване е и загрижеността по света от преждевременно прекратяване на антикризисните политики, което би било повторение на грешката на президента Ф.Д.Рузвелт през 1936-1937 г. към която го тласнаха републиканците и предизвикаха W-образната рецесия. Агенция Ройтерс съобщи на 30 октомври 2009 г., че министърът на търговията на Китай е заявил: �Ако страните прекратят сега мерките си за стимулиране на стопанската дейност световната икономика ще потъне отново... Макар че най-лошото в кризата е зад нас, изправени сме пред предизвикателствата на висока безработица, слаба инвестиционна активност, слабо потребление, растящи цени на борсовите стоки и колебливи валутни курсове. В такава обстановка е много трудно потреблението да се възстанови до предкризисно равнище�.

Джоузеф Стиглиц заяви на 30 октомври 2009 г. на икономическа конференция в Шанхай, че �За света като цяло е преждевременно да прекратява програмите за стимулиране на икономиката�. За САЩ той казва: �Като наблюдаваме дали работниците могат да си намерят целодневна работа и дали бизнесът може да продаде цялата произведена продукция, изводът е, че съвсем не сме близо до края на рецесията�.

Джордж Сорос заяви същия ден, че възстановяването на световната икономика от тежката криза може да се изтощи (run out of steam) и да последва нова рецесия през 2010 или 2011 г.

Агенция Блумберг съобщи на 30 октомври 2009 г., че професорът от Харвардския университет Мартин Фелдштейн, бивш главен икономически съветник на президента Рейгън и настоящ член на консултативния съвет при президента Обама, е заявил: �Остава опасността от нов сериозен спад и възможно двойно потопяване на икономиката през 2010 година�.

След съобщението, че растежът в икономиката на САЩ през третото тримесечие на 2009 г. е бил 3,5% на годишна база (впоследствие корегиран на 2,5%), президентът Обама заяви, че това е добра новина, но докато не настъпи траен обрат в безработицата и повишение на доходите, така че хората да могат да си купуват най-необходимото за достойно преживяване, не може да се смята, че кризата е зад нас.

На 2 ноември 2009 г. информационните агенции съобщиха, че според Европейската банка в Лондон на източноевропейските страни ще са необходими минимум три години, за да достигнат предкризисното ниво на стопанска активност.

На среща на министрите на финансите и ръководителите на централните банки на страните от еврозоната и на последвалата среща на министрите и централните банкери на страните от ЕС на 10 ноември 2009 г. в Брюксел беше препоръчано масираната подкрепа на финансовия и на реалния сектор да започне да се преустановява към 2011 г. и да се прави постепенно и предпазливо.

На 17 ноември 2009 г. главният икономист и старши вице президент на Световната банка, Джъстин Лин заяви: �Световното възстановяване е все още крехко и правителствата трябва да продължат финансовите стимулиращи мерки... Важно е да обсъждаме качеството на мерките, а не тяхното спиране. Те трябва да бъдат спрени, когато започне подновяване на инвестициите в частния сектор и намаляване на безработицата до приемливо ниво. Засега смятам, че състоянието на икономиката е все още нестабилно�.

Нобеловият лауреат Пол Кругман заяви на 4 януари 2010 г., че �Има между 30 и 40% вероятност американската икономика да навлезе в рецесия през втората половина на тази година ако бъдат прекратени фискалните и паричните стимули�.

Президентът на Европейската централна банка Ж.-К. Трише продължава да напомня, че процесът на съживяване е нестабилен и сме изправени пред много неизвестности. Сложно е положението в еврозоната, особено в Гърция, Португалия, Испания, Италия и Ирландия. Засега (средата на февруари 2010 г.) най-силно изявени са признаците на дълбоката криза в Гърция и това породи сериозни опасения за финансовата стабилност на еврозоната и чувствително обезценяване на еврото спрямо щатския долар и другите световни валути. Очаква се в скоро време изостряне на кризата и в други страни от еврозоната. Големи са опасенията ако остротата на проблемите в Гърция се повтори и в Испания, защото тя е далеч по-голяма икономика и отраженията от евентуална криза там върху другите страни от еврозоната и ЕС ще бъдат много по-силни, а възможностите на ЕЦБ и на общността като цяло за спасителни мерки ще са по-ограничени.

Рейтинговата агенция Фитч обяви на 5 януари 2010 г., че няма да повишава рейтингите на Унгария, Румъния и България, защото �... тези страни са изправени пред продължаващи предизвикателства... Евентуално повишение на рейтинга на България, който е ВВВ- би било преждевременно... Българският дефицит по текущата сметка, външната задлъжнялост на частния сектор и банковите кредити в чуждестранна валута са много високи�.

Главният икономист на Световната банка Джъстин Лин заяви отново на 13 януари 2010 г. пред Съвета по международни отношения във Вашингтон, че е �загрижен дали ще има стабилно оживление... Мисля, че второ потъване е много вероятен сценарий�.

Управляващият директор на МВФ Доминик Страус Кхан заяви на 18 януари 2010 г. в Токио, че �Отделни страни могат да потънат отново в рецесия ако преустановят преждевременно антикризисните мерки. Преди да се пристъпи към прекратяване на антикризисните програми властите трябва да се убедят, че е започнало възстановяване на заетостта и на потребителското търсене, като темповете и сроковете на преустановяването на мерките се определят в зависимост от положението в съответните страни... Подемът на икономиките в развитите страни до сега е вял. Трябва да се проявява предпазливост, защото икономическият растеж е неустойчив�.

По информация от 20 януари 2010 г. Джоузеф Стиглиц отново изразява тревога, че световната икономическа криза няма да приключи по-рано от 2013 г. въпреки оптимизма на банкерите и борсовите посредници. "Светът със сигурност няма да се справи с кризата до 2011 г. Може би това ще се случи не по-рано от 2012-2013 г.", заяви той пред сръбския седмичник "Econom:east". Според Стиглиц страната, където започна кризата - САЩ, ще се бори дълго време срещу дефицита и възстановяването на паричната политика. Той допълни, че преобладаващият оптимизъм в бизнес средите се базира на прогнозите за бързо възстановяване на фондовата борса. Въпреки тези очаквания финансовата система не зависи само от икономическите фактори, казва той. Стиглиц е окуражен от стабилния ръст на икономиката, но изрази разочарованието си, че не е използвано точното време за реформиране на глобалната финансова система. "Ужасно е да се гледа как един балон се надува и нищо не се прави по въпроса, въпреки че се вижда как ще гръмне. Така, както в САЩ не се прави нищо дори и след експлозията", заяви той.

В словото си пред Азиатския финансов форум в Хон Конг на 20 януари 2010 г. Д.С. Кхан заяви: �Очаква се през 2010 г. световният растеж да бъде над 3%... Положението обаче остава крехко и възстановяването е с различна скорост в различните региони на света... В повечето развити страни се очаква оживлението да бъде вяло и ще зависи от правителствената подкрепа. Главната грижа е високата безработица, особено в САЩ и Европа. Поради това правителствената подкрепа трябва да продължава докато не се появят ясни признаци за оживление в частното търсене и в заетостта. Правителствата трябва да насочат част от своите стимулиращи мерки за подкрепа на заетостта.�

Според агенция Блумбърг на срещата на министрите на финансите и на централните банкери на страните от Г-7 на 5-7 февруари 2010 г. в малкия арктически град Икалуит, Канада е обявено, че те �ще поддържат потока от стимули за своите икономики, въпреки тревогите на инвеститорите от нарастващите бюджетни дефицити... Позицията на повечето страни е да продължава помощта за икономиките и да се заемат с бюджетните дефицити когато икономиките се възстановят�, казва Алистър Дарлинг, министър на финансите на Великобритания. �Ние всички сме съгласни, че продължаването на стимулите е необходимо... Нямаме още убедително възстановяване, а само признаци за такова. Трябва да продължаваме да подпомагаме икономиките си и да започнем да мислим за стратегии за излизане от този антицикличен режим. Разбира се, загрижени сме за бюджетните дефицити и обмисляме стратегия за излизане от тази политика след възстановяването� казва Джим Флахърти, министър на финансите на Канада. �Дефицитите са корозионна заплаха за нашето икономическо бъдеще, но стимулирането на растежа засега остава приоритет�, казва Тимоти Гайтнер, министър на финансите на САЩ.

На 12 февруари информационните агенции разпространиха доста тревожен анализ от Джоузеф Стиглиц на текущата икономическа ситуация в САЩ. Той смята, че ще бъде грешка ако президентът Обама се поддаде на натиска на �ястребите на дефицита�, както ги нарича той, т.е. тези, които призовават за незабавно ограничаване на държавните разходи с оглед намаляване на бюджетния дефицит, без да си дават сметка, че неукрепналата още икономика ще потъне в нова рецесия, т.е. W-образна рецесия. Това би означавало буквално повторение на принудената грешка на президента Ф.Д.Рузвелт от 1937 г.

На същата дата бяха обявени данните за стопанската активност през четвъртото тримесечие на 2009 г. В Германия, където прирастът на БВП през третото тримесечие беше 0,7%, през четвъртото е нулев. В Италия има спад с 0,2%, а в Испания с 0,1%. Във Франция има 0,6% прираст. Според Евростат� прирастът на БВП през третото тримесечие на 2009 г. в еврозоната е бил 0,4%, а през четвъртото 0,1%. Същото е положението и в ЕС-27. Това потвърждава предварителните оценки на световно известни икономисти за глобалната икономика, а също и мои оценки за българската икономика, че възстановяването на стопанската активност ще бавно, противоречиво и продължително. Обявяваните до сега прирасти на БВП в отделни страни и за отделни месеци и тримесечия са неубедителни и в границите на статистическата грешка. Освен това, безработицата продължава да расте, а при висока и растяща безработица не може да се говори за излизане от кризата.

На 13 февруари Марио Драги, член на Управителния съвет на ЕЦБ и управител на националната банка на Италия заяви, че �връщанто към растеж е крехко, особено в еврозоната�. Същия ден Жан-Клод Юнкер, председател на еврозоната, заяви: �Трябва да се погрижим различията между страните в еврозоната да не се увеличават. Валутна зона не може да съществува дълго ако различията в текущата сметка на икономиките стават твърде големи... Няма намерения за промяна на критериите за нови страни, които желаят да се присъединят, но страните от еврозоната и ЕЦБ трябва да бъдат сигурни, че критериите ще се спазват продължително време�. Според коментари на сериозни икономисти предстои затягане на критериите за присъединяване на нови членове. Счита се, че няма да се приемат нови членове докато тази общност не се стабилизира трайно в сегашния си състав.

Най-развитите страни сега са изправени пред сложни проблеми. През есента на 2008 г. те трябваше да избират между две злини: Първата, бездействие или недостатъчно активни антициклични действия, които щяха да доведат до тотален срив на американската и глобалната икономика и повторение във влошен вариант на Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Втората, активни антициклични мерки за стабилизиране на финансовите институции и подпомагане на реалния сектор чрез стимулиране на свитото търсене за което трябваше да се заплати с големи бюджетни дефицити и нарастване на публичния дълг.

Те избраха втория вариант, т.е. по-малкото зло. В резултат на това, в световен мащаб бяха изразходвани около 10-15 трилиона щатски долара, което доведе до много високи (в някои страни двуцифрени) бюджетни дефицити и увеличение на публичния дълг. Според есенната прогноза на Европейската комисия от 2009 г. се очаква бюджетният дефицит на страните от ЕС-27 да достигне 7,5% от БВП през 2010 г. и 6,9% през 2011 г. Дългът на страните от еврозоната през 2011 г. ще достигне 88,2%, а на Е-27 83,7%. Според оценки на МВФ дългът в страните от Г-20 се очаква да достигне 118% от БВП в 2014 г., при 80% преди кризата. В някои страни от Г-7 той е дори по-висок.

По тази причина расте натискът в развитите страни за прекратяване на стимулиращите мерки с цел да се ограничи по-нататъшното повишаване на бюджетните дефицити и на публичната задлъжнялост. А най-консервативните среди, които причиниха кризата и изправиха световната икономика пред катастрофа, наричани от Джоузеф Стиглиц �ястреби на дефицита�, сега обвиняват правителството на Обама и на другите развити страни за активната им антициклична политика, довела до високи дефицити.

В тази обстановка и в контекста на започващото стопанско оживление в някои страни все по-актуално става прилагането на подходяща стратегия за прекратяване на стимулиращите мерки и преминаване към нормално функциониране на икономиката. Без съмнение, такава политика е необходима, но много е важно да се избере подходящият момент за нейното прилагане, дозировката и темпът на изключването на стимулиращите мерки. В противен случай, особено ако се избърза преди възстановяването да е станало необратимо, може да се причини ново потъване на световната икономика с многократно по-негативни последствия. Това би означавало повторение на грешката на Ф.Д.Рузвелт през 1936-1937 г., който прекрати стимулиращите мерки преждевременно под натиска на същите консервативни среди в САЩ и в резултат на това се стигна до W-образна рецесия, за което стана дума по-горе. Затова ще бъде по-малка грешка ако превключването от антициклична към нормална икономическа политика се забави, отколкото ако се избърза.

По същите причини сложен и противоречив изход от кризата е много вероятен и за България. Ако стопанското оживление в САЩ и Европа се затегне и се окаже продължително, бавно и колебливо, това ще забави българското оживление, понеже поръчките от Западна Европа ще са малко. А външното търсене е и ще остане много важен фактор за съживяване на икономическия растеж у нас през 2010-2012 г. и за ускорено догонващо икономическо развитие през следкризисните години.

Това се потвърждава и от последните данни на НСИ. Спадът на БВП през третото тримесечие на 2009 г. беше 5,8%, а по предварителни данни за четвъртото тримесечие се очаква да е 6,2%. Безработицата продължава да расте с ускоряващ темп. От това следва, че рецесията се задълбочава и не е възможен обрат към стабилен растеж през април-май 2010 г., какъвто правителството обещава. Очаквам спад на БВП около 2,0-2,5% през 2010 г. При продължаваща неблагоприятна икономическа ситуация в Европа спадът може да бъде и по-голям. Позоваването на съживяването на световната икономика от наши либерални икономисти като аргумент за предстоящо стопанско оживление у нас през 2010 г. не е сериозно, защото досегашното глобално оживление се дължи главно на Китай и Индия, а нашият износ-FOB към тези страни през 2008 г. е символичен � едва 0,72% за Китай и 0,35% за Индия от общия ни износ, при 59,97% за ЕС-27, в т.ч. Гърция � 9,92%, Германия � 9,10%, Италия � 8,37%.

Към него не е изключено да се прибави още една неблагоприятна причина за възстановяването у нас. Част от предишните поръчки към български фирми за работа на ишлеме може да се преориентират към азиатски пазари поради по-евтин труд и други привлекателни условия. Същото важи и за изнасянето на производствени мощности от развитите страни със скъп труд и строги екологични правила, към по-изостанали страни с евтин труд и по-лабилни екологични ограничения. Това може да се отрази негативно върху поръчките към българската промишленост и върху притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Като имаме предвид важната роля на външното търсене за нашия стопански растеж това може да означава продължителен слаб следкризисен растеж у нас. Алтернатива за силна преориентация към руските и други постсъветски пазари и към пазарите на арабските страни вече няма, понеже някогашните наши позиции там, отстъпени безразсъдно от България преди 15-20 години, са заети отдавна от други доставчици с конкурентни цени и по-добро качество.

Бавното възстановяване на стопанската активност у нас ще се предопределя и от очакваното повишение на цените на енергоносителите и суровините през 2010-2012 г., а също и от продължително фиксирания валутен курс на лева (от 1 юли 1997 г.). Обезценяването на валутите на няколко източноевропейски страни през 2008-2009 г. ще затруднява допълнително нашия износ.

За бавното възстановяване на стопанското оживление у нас ще допринася и провежданата репресивно рестриктивна икономическа политика. Рестрикциите потискат вътрешното търсене на домакинствата, държавното търсене и инвестиционното търсене, чийто общ размер у нас превишава БВП с около 15 млрд. лв. през 2008 г. При 66,7 млрд. лв. БВП индивидуалното потребление е било 50,5 млрд. лв., колективното потребление � 5,8 млрд. лв. и бруто капиталообразуването � 25,6 млрд. лв. Никой и никъде по света не е предизвикал растеж в условията на криза на ограничено търсене чрез допълнително потискане на всички съставки на вътрешното търсене, при независещо в момента от нас външно търсене. Няма да го постигне и българското правителство. Решението е в рационално стимулиране на трите канала на вътрешното търсене, което правителството не прави.

В този контекст може да се каже, че решаваща роля за размера и растежа на БВП у нас има размерът и растежът на вътрешното търсене. Докато трае силно рестриктивната политика върху вътрешното търсене единствената възможност за растеж на БВП е увеличението на външното търсене. Това обаче зависи изцяло от световната и особено от европейската конюнктура през тази и следващите години.

Така може да се създаде пазарна обстановка, която няма да позволи връщане към предкризисния висок растеж, докато не се проведе радикална структурна и технологична модернизация в нашата икономика. За такава модернизация у нас се говори и пише отдавна, но малко се прави. А тя изисква много време (10-15-20 и повече години) и огромни средства с каквито не разполагаме поради ограничено вътрешно натрупване и очаквания намален приток на ПЧИ.

Ще бъде необходима и голяма по количество, високо квалифицирана и мотивирана работна сила, каквато също нямаме. Малко се работи по подготовката на квалифицирани ръководни и изпълнителски кадри, а подготвените напускат страната и търсят реализация в чужбина, поради неблагоприятните условия за работа и живот тук.

Правителството трябва да мисли върху тези и свързаните с тях други следкризисни ситуации и да подготвя варианти за подходящи бъдещи решения. Тези стратегически варианти трябва да се подготвят сега и през близките години да се пристъпи към тяхната реализация. Изпълнението на някои мерки трябва да започне още сега: модернизация на здравеопазването, образованието, научните изследвания; създаване на мощна иновационна система; бързо разширяване и модернизация на всички видове инфраструктура; повишаване ефикасността на правораздавателната система в ограничаване на престъпността и корупцията; подготовка на други благоприятни условия за привличане на стратегически инвеститори във високотехнологични производства и предварителни активни сондажи за търсене на такива инвеститори и т.н.

Критерий за излизане от кризата е необратимото възстановяване на производството, заетостта и потреблението на достатъчно високо равнище, макар и по-ниско от нормалното предкризисно. Крехкото и все още противоречиво възстановяване само на производството през отделни месеци или тримесечия, без трайно възстановяване на заетостта и потреблението не е доказателство за необратимо излизане от кризата.

На 11 февруари 2010 г. президентът Обама заяви: �Докато не създадем достатъчно работни места, които да заместят загубените по време на кризата, моята администрация няма да смята възстановяването за завършено�. Същия ден демократите в американския сенат обявиха своя проектозакон за данъчни облекчения, за изграждане на инвестиционни проекти и редица други мерки за намаляване на безработицата.

 

4. Характерни черти на следкризисната българска икономика

 

В следващите редове ще очертая най-важните характеристики, които трябва да притежава следкризисната българска икономика през следващите 15-20 години и необходимостта от подготвителни мерки за тяхното формиране още сега по време на кризата. Не направим ли това другите страни ще ни изпреварят още повече и нашите наследници ще плащат висока цена за изостаналостта на България през следващите години и десетилетия.

 

Най-важните черти на следкризисната икономика на България следва да бъдат:

 

Устойчив растеж

 

Критерий за оценка на развитието на следкризисната икономика ще бъде устойчивият растеж. Отдавна са известни недостатъците на прираста на БВП като измерител на икономическото развитие. Те бяха подчертани отново от комисията на ООН, оглавявана от Дж. Стиглиц през лятото на 2009 г. и ще се проявяват още по-силно през следкризисните години. Критерий за нормално развитие през следкризисните години и десетилетия ще бъде само този растеж, който съчетава съвременните икономически, социални и екологични измерения. Някои учени прибавят и институционалните измерения. Фактите за незадоволителното състояние на околната среда и институциите, за бедността и нарастващата социална поляризация у нас са добре известни. България е между най-бедните и най-поляризирани в социално отношение страни в ЕС. По общо състояние на институциите в последната класация на Световния икономически форум заемаме 116-о място от 134 обхванати страни[18]. По защита на правата на собственост сме на 110-о място, по опазване на интелектуалната собственост на 109-о, по обществено доверие в политиците на 112-о, по ефективност на законите при решаване на спорове на 116-о, по прозрачност на правителствените решения на 118-о.

Неслучайно в световната икономическа теория и всред по-прозорливите политици и стопански деятели напоследък все повече се говори за �зелен растеж�. Иначе рискуваме и в бъдеще да имаме растеж, но не и социално-икономическо развитие. Да имаме прираст на БВП, но мнозинството от хората да не го чувстват поради несправедливо разпределение, както беше у нас през последните 20 години. А ако не се вземат бързи мерки за забавяне и след това за прекратяване на разрушителните процеси в световния климат, след време няма да има нито растеж, нито хора, които да ползват плодовете му. Данните показват, че България е между най-изостаналите страни в света в институционално отношение.

България не може да прави изключение в своята държавна екологична политика както поради международни ангажименти по опазване на световния климат в рамките на ЕС, Протокола от Киото и макар и половинчатите решения в Копенхаген през декември 2009 г., така и поради грижа за собствения си народ. Зеленият растеж през следкризисните години няма алтернатива. Постигането на такъв растеж налага драстични промени в секторните, отрасловите и продуктовите структури; в използваните технологии; в структурата на производството на електрическа и топлинна енергия � от традиционни ТЕЦ на въглища, мазут и природен газ, от една страна и от ВЕЦ, АЕЦ, възобновяеми и нови източници, от друга. През близките 5-10 години повечето наши ТЕЦ на въглища може би ще преустановят работа поради физическата си износеност и/или заради произвежданата скъпа енергия, в чиято цена ще се включват големите наказателни такси за емисия на въглероден двуокис и други замърсители.

Това ще наложи нов поглед върху развитието на ядрената енергетика и в нашия случай - на изграждането на АЕЦ �Белене� или разширение на АЕЦ �Козлодуй�. На теория новите и възпроизводимите източници на енергия са за� предпочитане пред атомната енергия, но в практически план това не е възможно през близките 15-20-30 години. През този времеви хоризонт електроенергията от атомни централи ще бъде главната алтернатива на централите на въглища и природен газ.

Осъвременената енергийна стратегия на България трябва да наложи и нов подход по източниците на необходимата ни допълнителна енергия през следкризисните години и десетилетия. Все по-малка част (на първо време 60-50-40%, а впоследствие едва 20-15%) от необходимата ни допълнителна енергия трябва да се получава чрез изграждане на нови мощности и останалата все по-голяма � от по-рационални производствени структури и масово прилагане на енергоикономисващи технологии в стопанския и домакинския сектор. Това ще се диктува както от ограничените невъзпроизводими енергийни ресурси в глобален, регионален и национален мащаб, така и от императивната потребност за опазване на околната среда.

Икономиката на �зеления растеж� трябва да се подготвя отсега. България, заета със схоластични и русофобски дискусии по бъдещето на АЕЦ �Белене�, вече закъснява. Това закъснение трябва бързо да се преодолее с действия за развитие на енергетика, основана на АЕЦ, ВЕЦ, възпроизводими и нови източници, като в този пакет от четири източника с времето все повече ще расте ролята на последните два. И най-вече чрез форсирана структурна и технологична модернизация на стопанския и домакинския сектор.

Екологичната приемливост ще решава съдбата на всеки нов инвестиционен проект, дори да е икономически ефективен. Екологичната целесъобразност става по-важна от икономическата. Вниманието следва да се насочи към търсене на по-добри икономически решения в рамките на екологичните ограничения. Трябва да се намерят начини за съчетаване, а не за противопоставяне, на екологичната и икономическата ефективност. Цените на енергията ще растат, ще се налагат санкции върху емисиите на въглероден двуокис, азотен окис и други замърсители, конкуренцията за ресурси и пазари ще се засилва. Все повече ще се утвърждава концепцията за �зелен растеж�. В такива условия ще се създава �новата икономика� на България.

 

Съчетаване на растежа на БВП и на заетостта

 

В рамките на концепцията за �зеления растеж� в следкризисната икономика само растежът на БВП няма да е достатъчен. В САЩ и други развити икономики се прогнозира опасност от възстановяване на предкризисното производство без симетрично възстановяване на предкризисната заетост. Наричат го �възстановяване с безработица�.

На 31 октомври 2009 г. президентът Обама заяви: �Икономическият растеж не е заместител на растежа на заетостта... Но ние няма как да създаваме нови работни места, освен ако икономиката расте... Чака ни дълъг път преди да се върнем към просперитета�. Тази политика отразява новото мислене на модерните икономисти в САЩ като Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Лари Самърс, Кристина Ромър, Нуриел Рубини и други. Те разбират ограниченото съдържание на сегашния показател за БВП, който не държи сметка за социалните и още по-малко за екологичните и институционалните измерения на развитието.

В света растат опасенията от социална криза. Лари Самърс заяви на 30 януари 2010 г. в Давос: �Това което виждаме сега в Америка (високият растеж през четвъртото тримесечие на 2009 г. � бележката моя � И.А.) е статистическо оживление и хуманитарна рецесия�. И продължи: �Повишението на заетостта може би никога не е било по-важно, отколкото е сега... С банковите кредити все още ограничени и домакинствата склонни към спестявания, повишението на доходите е крайно необходимо за повишаване на търсенето. Потребителското търсене осигурява около 70% от икономическата активност в Америка�.

И още нещо, изречено от президента Обама: �Икономическият растеж не е заместител на растежа на заетостта�. Неокласическата теория и нейният примитивен български либерален вариант и още по-примитивният вариант на побългарената Австрийска школа не държат сметка за това. За тях е важно паричното изражение на БВП в сегашното му съдържание да расте, заедно с печалбите и бизнесът да е доволен, независимо дали се осигурява нормална заетост и доходи на наличната работна сила. Човекът с неговите проблеми отсъства от техните икономически конструкции и от ценностната им система. А икономика, която не осигурява икономически ефективна пълна заетост няма перспективи за трайно и безконфликтно развитие. Не след дълго тя ще се окаже неспособна да произвежда дори БВП в сегашното му бедно съдържание.

Пазарните фундаменталисти разчитат всичко това да се реши от пазарния автоматизъм. Настоящата криза и първите признаци за стопанско оживление в САЩ и други развити икономики показват, че и тук е необходима държавна намеса, особено за ускоряване на процеса на възстановяване на заетостта. Една от многото инициативи на американския президент в това отношение е проведеният на 3 декември 2009 г. във Вашингтон Форум на Белия дом за обсъждане на идеи за създаване на работни места. На този форум са предложени редица мерки: данъчни кредити, стимулиращи бизнеса да създава нови работни места; предоставяне на федерални помощи на затруднените щати и други местни власти за запазване и/или увеличаване на заетостта; използване на част от останалите 200 млрд. дол. от пакета от 700 млрд. дол. за създаване на нови работни места; насърчаване на частни инициативи за насочване на ресурси към изграждане на инфраструктурни обекти за създаване на работни места и т.н. Тези и други мерки са заложени в най-новия законопроект на демократите в Сената на САЩ за повишаване на заетостта, за който стана дума по-горе.

На форума президентът Обама заявява: �Последното нещо, което бихме направили в хода на слабото стопанско оживление е да отнемем пари от системата чрез увеличаване на данъците или драстично намаляване на държавните разходи�[19]. Така постъпват и в другите развити страни. Сравнете тази политика с настоящата репресивно рестриктивна политика на българското правителство. Очевидният извод е, че тази политика разрушава, а не създава работни места.

Много е вероятно следкризисната заетост у нас да е не само по-малка по брой, но и с по-модерна професионална структура, по-висока квалификация, по-производителна и по-мобилна. Ако тя не такива качества не можем да разчитаме на по-висока производителност и ускорено развитие.

Както посочих по-горе, възможно е продължително и бавно възстановяване на нашата стопанска активност по външни и вътрешни причини и още по-бавно възстановяване на заетостта. Това означава запазване на относително висока безработица за дълго време. Много важни са външните причини. Ако стопанското оживление в САЩ, ЕС и други региони на света е бавно и противоречиво и особено ако се стигне до �двойно потъване�, за което предупреждават видни американски и европейски икономисти, оживлението у нас ще е още по-неубедително. Това може да ни създаде сериозни проблеми � трайно голяма безработица, ниски доходи, ограничена покупателна способност, слабо вътрешно търсене и ниско потребление, продължително и противоречиво икономическо възстановяване. И крайна сметка � социално напрежение.

Траен обрат към интензивен растеж на БВП у нас ще настъпи когато вътрешното и външното търсене нарастват едновременно. Ако оживлението в развитите страни се забави, а с това и възможностите за нашия износ, евентуалното възстановяване на растежа ни ще зависи само или главно от повишение на вътрешното търсене. По отчетни данни за 2008 г. дялът само на индивидуалното потребление в БВП е 75,7%, а заедно с инвестиционното потребление превишава значително БВП. При това положение през следващите години не може да се разчита на бързо увеличение на общото вътрешно търсене без рязко увеличение на износа. В този случай растежът ще бъде бавен, защото вътрешното ни частно, държавно и инвестиционно потребление е преобладаваща съставка на БВП, но потенциалът за бързото му увеличение е ограничен.

Ако не се вземат масирани мерки за повишаване конкурентоспособността на производството и на износа, въпреки ограничения потенциал на увеличението на вътрешното търсене като фактор на растежа, то ще има решаващо значение за бъдещия ни скромен растеж, тъй като при ниска конкурентоспособност потенциалът за износ ще остане ограничен. При това положение ще можем да разчитаме само на ниски темпове на растеж, ниска заетост, ниски доходи и ограничено вътрешно търсене. Това, на свой ред, допълнително ще задържа растежа. Така омагьосаният кръг на бавното развитие и дори на стагнацията се затваря. То ще ни създава множество текущи проблеми и ще направи невъзможно ускореното догонващо икономическо развитие на България през следващите години и десетилетия. А то ни е жизнено необходимо.

Българското правителство трябва да подготвя отсега варианти за реагиране при такива следкризисни ситуации. Сърцевина на тези варианти на икономическата политика трябва да бъде повишението на конкурентоспособността на производството. Само така може да се разчита на бързо и рязко увеличение на нетния износ. Става дума за реагиране чрез приспособяване към и смекчаване на негативните последствия, а не за тяхното предотвратяване, защото е непосилно за нас.

 

Съвременен човешки и интелектуален капитал

 

Създаването на съвременен човешки и интелектуален капитал е приоритет над приоритетите в следкризисната ни икономика. България трябва да направи важна крачка към икономиката на знанието. Тази ориентация няма алтернатива.

Създаването на такъв капитал ще бъде главният фактор за бъдещото икономическо и социално развитие на България, защото нямаме други значими природни ресурси, освен благоприятен климат и кръстопътно географско разположение. Без такъв капитал не можем да създаваме свои и да разпространяваме, усвояваме и използваме ефикасно внасяните модерни машини и технологии, институционални, организационни, управленски и други новости. Без наличието на такъв капитал няма да можем да общуваме икономически с другите страни и да се интегрираме равностойно в ЕС в процеса на сътрудничество и безкомпромисна конкуренция на общия европейски пазар.

Качеството на нашата работна сила сега е ниско и се влошава поради дефекти в образованието, а също и огромното изтичане на мозъци, където според Световния икономически форум сме между световните шампиони � заемаме 128-о място от 134 обхванати в последния обзор страни. По общо качество на образователната система сме на 82-о място; по качество на основното образование на 70-о; по качество на висшето образование и повишаването на квалификацията � на 60-о; по качество на образованието по математика и природни науки � на 56-о; по качество на управлението на училищата � на 92-о; по достъп до интернет в училищата � на 52-о; по разходи за образование � на 66-о; а по качество на наличния персонал във фирмите � на 126-о място.

Не е възможно здравословно икономическо развитие с полуздрав народ. Болната или полуздрава работна сила не може да бъде динамична, предприемчива и високо производителна. И тук нашите проблеми са сериозни. В споменатата по-горе класация по продължителност на живота сме на 59-о място; по детска смъртност � на 50-о; по влияние на туберкулозата върху стопанската дейност � на 81-о, а на спина � на 65-о. По сърдечно-съдови и онкологични заболявания сме на първо място в ЕС. По всички важни здравословни показатели сме последни или между последните в ЕС.

Подготовката на такъв човешки и интелектуален капитал би трябвало да е започнала преди 10-15 години и да се активизира сега. Това, обаче не беше направено, а изоставането през кризисните години се увеличи в резултат на силно рестриктивната политика в областта на здравеопазването, образованието и науката. Затова се налага незабавно предприемане на масирани действия за развитие на съвременно здравеопазване със всеобщ достъп до качествени медицински услуги. Поредната погрешна стъпка в тази област се прави със закриването през 2010 г. на голям брой общински болници без необходимата подготовка и без създаване на реални алтернативи за лечение.

Здравеопазването не може да бъде подчинено на финансови критерии, а болничните заведения да са търговски дружества. Здравето не е стока. Качеството на работата на болничните заведения трябва да се оценява по успешността в лекуването на болните, а не по тяхната рентабилност. Това означава също развитие на модерно образование, синхронизирано на всички равнища � от основното до висшето и на пожизнено обучение с достъп на всички деца и на по-възрастното население до него.

Това също означава развита фундаментална и приложна наука. Като малка страна сме длъжни да изберем само някои приоритетни направления за развитие на фундаментална наука и да концентрираме усилията си върху приложните научни изследвания и създаване на мощна съвременна иновационна система, която да запълни празнината, създадена преди 18-20 години със закриването на отрасловите институти за приложни изследвания и внедряване. И тук България силно изостава. Според класацията на Световния икономически форум по капацитет за иновации сме на 73-о място; по качество на научно-изследователските институции � на 75-о; по наличие на квалифицирани учени и инженери � на 88-о; по връзки между наука и индустриална практика � на 102-о; по държавно доставяни модерни технологични продукти � на 97-о.

Предстои огромна работа за преодоляване на изостаналостта по създаване на съвременен човешки и интелектуален капитал. А от това зависи бъдещото ни развитие. Преодоляването на тази изостаналост ще изисква големи усилия, огромни ресурси и много време. При пълна мобилизация на националната енергия решаването на такава импозантна задача изисква поне 20-30 години. Нейното решаване през следкризисните години се затруднява допълнително от погрешната държавна политика през последните 20 години и особено сега по време на кризата. Всичко това налага изработването на държавна стратегия в тази област с конкретни финансово осигурени мерки, ешалонирани в логическа последователност във времето.

Справянето с това предизвикателство изисква бърза тотална модернизация на здравеопазването, образованието, науката и иновационната система, за която много е казано, но малко е направено през последните години. Специалистите имат достатъчно работещи идеи за такава модернизация.

Това изисква също привличане на част от емигриралите в чужбина високо квалифицирани българи. Тези хора ще се върнат ако им се осигурят поне сравними условия за работа и живот тук. Дори най-щедрото разходване на пари за привличане на висококвалифицирани българи от чужбина е оправдано, като се има предвид, че тяхната ефективност ще бъде много висока и възвращаемостта на вложените средства много бърза. Това налага и привличане на квалифицирани специалисти от българските общности в други страни � Македония, Сърбия, Молдова, Украйна и други страни.

Това също предполага незабавни мерки за привличане в училищата на ромските деца и в кратко- и средносрочни курсове за квалификация и преквалификация на възрастното ромско население, дори с цената на икономическа и психологическа принуда. Ромското население притежава огромен интелектуален потенциал ако бъде образовано и придобие подходяща квалификация. Това е единственият начин за приобщаването на тези стотици хиляди хора, чийто капацитет сега не се използва и чието деструктивно поведение създава и ще създава все повече проблеми на българското общество през следващите години и десетилетия. Едва ли е целесъобразно привличане на ниско- и средноквалифицирана работна ръка от други страни � арабски, азиатски, африкански.

Всичко това налага дори в най-тежките кризисни години българската държава да отделя достатъчно средства за здравеопазване, образование, наука и иновации. Вече 20 години тя не прави това и сме на едно от последните места между страните членки на ЕС. Не го прави и сегашното правителство като в името на балансирания текущ бюджет съкращава поголовно средствата за тези сектори. Макар че са пропиляни много години, ако искаме България да има солиден човешки и интелектуален капитал през следкризисните години и десетилетия тази грешка трябва да бъде поправена бързо. Корекцията трябва да започне още сега, за да се компенсира част от загубеното време. Никакви текущи бюджетни съображения в рамките на умерен бюджетен дефицит до 3% от БВП не могат да оправдаят занемаряването на здравеопазването, образованието, науката и иновационната система. Развитието на тези системи е много по-ценно национално благо от балансирания за тяхна сметка текущ бюджет. България ще плати много висока цена през следващите години и десетилетия ако продължава тази погрешна политика.

 

Съвременни производствени, потребителски и експортни структури

 

Следкризисната българска икономика трябва да притежава съвременни секторни, отраслови и продуктови структури, осигуряващи висока ефективност. Ще намалява делът на селското стопанство, на добивната промишленост, на традиционните отрасли на преработващата промишленост и на услугите. Ще възникват нови отрасли и подотрасли в традиционните сектори. Най-интензивно ще бъде преструктурирането на продуктово равнище. Ще се появяват и развиват нови продукти с високо съдържание на квалифициран труд, с ниска енергоемкост, материалоемкост и капиталоемкост. Ще се съкращава икономическият жизнен цикъл на продуктите и ще се ускори тяхното обновяване. Те ще трябва да отговарят на все по-строги здравословни и екологични стандарти. Ще бъдат все повече приспособени към потребностите на възрастовите групи и личните предпочитания на отделни групи от населението по съответни признаци. В жилищните и служебните сгради ще се вграждат все повече уреди и апарати, повишаващи уюта за живот и работа. Ще се повишава персонификацията на продуктите и услугите. Нужна е модерна индустриална политика с фокус върху иновациите, новите технологии и стимулиране на предприемачеството.

Подобряването на производствените структури ще доведе до подобряване и на експортните ни структури. Както вече посочих, в структурата на износа по начин на използване ще трябва да расте делът на високотехнологичните и среднотехнологичните продукти и услуги с висока добавена стойност, за сметка на нискотехнологичните (суровини и първично преработени материали) с ниска добавена стойност. Дялът на високотехнологичните продукти от 3,34% в общия ни износ сега (при 16,64% в ЕС) би трябвало да достигне 6-8% към 2018-2020 г. и 10-12% към 2025-2030 г. Без такава структурна модернизация България няма шансове за намаляване на дефицитите в търговската и текущата сметка на платежния баланс, за ускорено икономическо развитие и пълноценна интеграция в общия европейски пазар. За такава модернизация у нас се говори и пише отдавна, но малко се прави. А тя изисква много време (15-20 и повече години) и огромни средства с каквито не разполагаме поради ограничено вътрешно натрупване и очаквания намален приток на ПЧИ през следкризисните години.

Това не може да стане само с национални управленски решения, а със съвместните усилия на правителствата, на компаниите от частния и държавния сектор у нас и от страните членки на ЕС и извън него. Още сега трябва да се подготвят бъдещите международни съюзи за производствена специализация и коопериране между компаниите; договаряне на български фирми с европейски и други чуждестранни компании за наше участие като подизпълнители с доставка на компоненти за произвеждани от тях сложни продукти (автомобили, самолети, локомотиви, компютри, металообработващи машини и т.н.); за активизиране на вътрешноотрасловото, междуфирменото и вътрешнофирменото производствено коопериране; за пренасяне на техни производствени мощности у нас. Ако продължава сегашното бездействие и/или пасивно изчакване на нашата държава и на българските фирми да бъдем потърсени от чуждестранни високотехнологични корпорации, при повишената активност в другите страни, сме обречени на още по-голямо закъснение във формирането на следкризисните структури на нашата икономика с тежки последствия за нейната конкурентоспособност и бъдещо развитие.

 

Създаване на общоевропейски стопански компании

 

При растящата световна конкуренция държавните граници стават все по-тесни за нормално функциониране на високо ефективни национални компании във всички отрасли � промишленост, строителство, транспорт, телекомуникации, земеделие, финансово посредничество, международен туризъм и други отрасли на услугите. Национални стопански компании (а в някои случаи и по няколко такива в малки страни като нашата) в различни отрасли на промишлеността, авиокомпании, шосейни транспортни компании, строителни компании, търговски вериги, банки, застрахователни дружества, фондови и стокови борси, пенсионни и инвестиционни фондове и т.н. са все по-малко перспективни и трябва да се сливат в мощни общоевропейски (или на група европейски страни) стопански корпорации, при запазване на конкуренцията между тях. Ако не направят това трудно ще устоят на все по-ефективните мощни американски, китайски, японски, руски, индийски и други компании в глобалната конкуренция през следващите години и десетилетия.

Големите корпорации, разбира се, няма да изтласкат напълно малките и средни предприятия. Този тип предприятия обаче ще се развиват все повече като високотехнологични тясно специализирани производствени единици и ще �обрастват� големите корпорации като техни трайни подизпълнители при производството на компоненти за сложни, средно сложни и дори прости продукти. Все повече ще се стеснява зоната на универсалните нискотехнологични малки предприятия от гаражен тип, широко разпространени сега у нас. Те нямат никакви перспективи през следващите десетилетия.

Посоченото не изключва наличието и развитието на малки търговски квартални магазини, аптеки, хлебарски магазини, ателиета за ремонти и други обекти за битови услуги. Освен високото качество на предлаганите продукти и услуги, важен инструмент за тяхното оцеляване ще бъдат учтивите усмивки и други полезни упътвания на клиентите, които само те могат да предлагат.

България трябва да намери свои скромни ниши в европейските компании, като наши фирми се включват още сега в международни производствени съюзи между фирми, като участват в сливания и поглъщания и т.н.

 

Рационално съотношение между финансов и реален сектор

 

Следкризисната българска икономика се нуждае и от рационално съотношение между финансовия и реалния сектор. Една от поуките от кризата в световен план е, че през последните десетилетия беше допуснато свръх развитие на финансовия сектор до степен на екстремално самозадоволяване с нарастващи елементи на паразитизъм, прикриван с претенции за финансово новаторство и недостатъчно развитие на реалния сектор. Делът на финансовия сектор в БВП в развитите страни нарастна 2,0-2,5 пъти в течение на 15-20 години, а делът на материалното производство изостава. Главният директор на Royal Bank Гордън Никсън заяви на 6 февруари 2010 г. по повод на дискусиите на министрите на финансите в Канада: �Аз бих насърчил страните от Г-7 да се обърнат към корена на проблема (за банките � бележката моя, И.А.) и да изработят регулаторен модел, който да намери точния баланс между риска и ползата и да помогне банковата индустрия не да расте, а да служи като катализатор на икономическия растеж�. Това е много полезно напомняне за основната функция на финансовия сектор � да подпомага икономическото и социалното развитие, а не да се самообслужва и самозадоволява.

Според оценките на Световния икономически форум по качествено развитие на финансовия си пазар България е на 110-о място; по стабилност на банките � на 102-о; по регулация на пазарите за ценни книжа � на 108-о; по рестрикции върху капиталовите потоци � на 94-о; по наличие на рисков капитал � на 71-о. Главното внимание през следкризисните години следва да бъде насочено към развитие на финансовия сектор в дълбочина, т.е. от количество към качество и ефективност.

Като част от интегрираната европейска икономика, България трябва да извлече поуки и в това отношение. Наверно ще се наложи корекция в схващането за изпреварващо развитие на услугите и най-вече на финансовите услуги в полза на материалното производство и особено на модерните отрасли на преработващата промишленост и съвременните отрасли на материалните и други услуги. Българската финансова система, особено банковият сектор, е сравнително добре развит в ширина, но не и в дълбочина. Това още повече важи за небанковите финансови институции. Трябва да се увеличава разнообразието и качеството на финансовите услуги, предлагани от банковите и небанковите финансови институции и да се приближават към тези в развитите европейски страни. В този контекст рябва да се увеличават съвременните форми на спестяване за физически и юридически лица, за сметка на традиционните банкови депозити. Тук изоставането на България е особено голямо.

 

Гъвкава макроикономическа политика

 

Държавата трябва да провежда гъвкава макроикономическа политика, свободна от икономически и идеологически догми и съобразена със съответната политика на ЕС. В нормални години следва да се контролират и при нужда да се повишават лихвите по кредитите; да се повишават данъчните ставки и да се ограничават държавните разходи, като се поддържат умерени бюджетни излишъци, за да не се допуска прегряване на икономиката и свързаната с нея висока инфлация. В кризисни години трябва да се намаляват лихвите по кредитите, да се намаляват данъчните ставки и да се увеличават държавните разходи дори с цената на умерени бюджетни дефицити, за да се смекчават драстични намаления на производството, на заетостта и на доходите.

В дългосрочен хоризонт (10-15 години) трябва да се поддържа балансиран бюджет. Да се прилага умерено прогресивно (до към 25-30%) данъчно облагане на печалбите, а също и на доходите на физическите лица с необлагаем минимум и класическите форми на семейно данъчно облагане. Данъчната система да се използва като средство за преразпределение на доходи, така че да се осигуряват ресурси за финансиране на социални и други програми и да не се допуска прекомерно доходно и имуществено разслоение.

Да се поддържат относително уравновесени валутни баланси. Да не се допуска прекомерно голям квазибюджетен дефицит � прекалено голяма междуфирмена задлъжнялост, задължения на фирмите към бюджета, банките, осигурителната система и собствения персонал, която сега превишава над три пъти годишния БВП. Да се поддържа солидарният и автономен принцип на пенсионната и здравноосигурителната система и да не се допуска прекомерно голямата им зависимост от бюджетно финансиране, както е сега. Това може да се постигне чрез по-висока събираемост на осигурителните плащания и поддържане на икономически и социално оправдани нива на осигурителните вноски на бизнеса. Сегашната политика на прекомерното им намаляване е неоправдана, защото прехвърля неоправдано част от осигурителните отговорности на бизнеса върху данъкоплатците и подкопава солидарния принцип на социалното осигуряване с неверното твърдение, че така се запазвали работни места.

Да се поддържа тясна връзка между макроикономическа и микроикономическа политика. Да се има предвид, че само с инструментите на макроикономическата политика не могат да се решават проблемите на микро равнище.

 

Активна регионална политика

 

Държавата да провежда активна регионална политика, като преразпределя доходи от централния бюджет и от богати и силно развити региони към слабо развитите. Да се подпомагат бюджетите на по-бедните общини с трансфери от централния бюджет. Да се провежда политика на синхронизирана децентрализация на отговорностите и на финансовите средства за тяхното осъществяване от регионите и общините.

Регионалната икономическа и социална поляризация ще се засилва, особено в контекста на ускореното догонващо развитие. Ще се развиват всички региони, но развитите (Софийски, Варненски, Пловдивски, Бургаски и около няколко други големи града) ще се развиват по-бързо от слабо развитите (Северозападен, Югозападен, Югоизточен, Североизточен, Родопски). Държавата не може и не трябва да пречи на тази диверсификация, но може и трябва да контролира и смекчава поляризацията. Инструментите за такава политика са добре известни.

Да се преустанови и обърне процесът на обезлюдяване на регионите. Това може да се постигне чрез подобряване на инфраструктурата, а също и на здравните, образователните, санитарно-хигиенните и други услуги в селските, планинските и полупланинските региони. По този начин ще се създадат своеобразни здравни, образователни и други �котви� за задържане на населението в тези региони. Държавата да стимулира с икономически средства насочването на вътрешни и чуждестранни инвестиции към по-слабо развитите региони. Да се подобряват връзките и да се развива сътрудничеството между граничните региони на България със съответните региони на съседните страни, като за целта се използват финансови ресурси от ЕС.

 

Преминаване към управлявано плаващ валутен курс

 

Следкризисната икономика на България ще се развива трудно в условията на валутен борд. Негативните последствия на режима на валутен борд отдавна преобладават над позитивните. България е изправена пред дилемата какво да прави с режима на валутния борд в годините непосредствено след излизането от кризата. Политиците и много икономисти смятат, че този режим трябва да се запази до присъединяването ни към Еврозоната. Други икономисти, в това число и аз, смятаме, че ако присъединяването към еврозоната стане след 5-6 или повече години, което е почти сигурно, българските власти трябва да обмислят сериозно по някои модификации в този режим.

Настоящата сериозна криза в еврозоната, която обхваща главно Гърция, Португалия, Испания и частично Италия и Ирландия не е изключено да се разпространи и върху други страни от тази общност и да продължи няколко години. Също така е почти сигурно, че докато трае кризата и до пълното възстановяване на финансовата стабилност в еврозоната те да откажат приемането на нови членове. Към това се прибавя настоящата неподготвеност на България за присъединяване и липсата на сигурност за времето, което ще ни е необходимо да се подготвим[20].

Достойно за съжаление е че в нашата икономическа колегия през последните 4-5 месеца на разгорещена дискусия голямото мнозинство подкрепяше нереалистичната правителствена политика за ускорено присъединяване към еврозоната на която беше подчинена и репресивно рестриктивната бюджетна политика с цел да се направи добро впечатление на ЕЦБ и на Европейската комисия. Само аз и още няколко души бяхме на друго мнение, което се вижда от моите статии във в. ПАРИ през януари 2010 г. Трябваше да се разгърне кризата в еврозоната и да се стигне до заседанието на Европейския съвет на 11 февруари 2010 г., за да разбере правителството, че неговата политика и по този въпрос е погрешна[21].

Известно е, че преди кризата от формалните критерии за присъединяване към еврозоната България не изпълняваше изискването за ниска инфлация. Сериозна формална пречка за присъединяване през 2008 г. беше високата инфлация (12,0%). Към това следва да се прибавят и неформални изисквания като големият дефицит по текущата сметка (25% от БВП)[22], големият брутен външен дълг (108,4% от БВП), високата престъпност и корупция, незадоволителното функциониране на правораздавателната система и т.н.

Като имам предвид причините за настоящата криза в еврозоната не изключвам състоянието на текущата сметка да се превърне в бъдеще и във формален критерий. Известно е също, че по време на криза инфлацията винаги спада рязко и дори възниква опасност от дефлация. Така се случи и през настоящата криза в най-развитите страни. Настъпват промени в търговския баланс и текущата сметка. Така стана и в България. Нашите власти се надяват, че при сегашната ниска кризисна инфлация и намален дефицит в текущата сметка, Европейската централна банка ще приеме, че покриваме критериите за допускане в ERM II - �предверието� на еврозоната.

Както посочих в споменатите мои статии през януари във в. ПАРИ, това едва ли ще се случи. Те сигурно (и с основание) ще настояват България да докаже, че може да поддържа ниска инфлация и нисък дефицит в текущата сметка и в няколко нормални следкризисни години. Защото ниската инфлация по време на криза на ограничено търсене не е принос на правилна икономическа политика. По всяка вероятност ще искат да проверят как ще се променя дефицитът по текущата сметка и високата брутна външна задлъжнялост в няколко нормални следкризисни години. Това е особено необходимо за еврозоната, чиято финансова стабилност сега е силно нарушена. Те едва ли ще се решат към собствената си нестабилност да прибавят допълнителна с присъединяване на нови слабо развити и финансово нестабилни членове. Най вероятно ще се нуждаят от няколко нормални следкризисни години за собствено стабилизиране и за проверка на финансовата стабилност на страните кандидати в нормални следкризисни условия[23].

Като говоря за модификации в режима на валутния борд имам предвид продължително фиксирания (от 1 юли 1997 г.) валутен курс. През този период се натрупа много голяма (над 100 процентни пункта) инфлационна разлика между еврозоната и България, която доведе до чувствително оскъпяване на лева. А известно е, че оскъпяването на всяка валута затруднява износа, понеже понижава неговата конкурентоспособност и улеснява вноса. Обезценяването на валутите на няколко съседни страни допълнително оскъпява нашия износ и го прави неконкурентоспособен в сравнение с техния. В резултат на това във всички страни с такъв режим се натрупват големи (двуцифрени) дефицити в търговската и текущата сметка на платежния баланс и се увеличава външната задлъжнялост. Тези страни са силно чувствителни на външни шокове, по-лесно попадат в криза, по-тежко я понасят и по-трудно излизат от нея. Литва, Латвия, Естония и България са учебникарски пример за това.

Без да е главен фактор, валутният курс играе важна роля за стимулиране на износа. Неслучайно величината на валутния курс на китайския юан към щатския долар и към еврото е един от най-спорните проблеми в отношенията между Китай и САЩ и Китай и ЕС от години. Той беше засегнат и на срещата на министрите на финансите от Г-7 в Канада на 5-7 февруари 2010 г. Показателен е също анализът на известния американски икономист Грегори Манкю. Той доказва, че през последните три години на евтин долар нетният износ на САЩ е нарастнал с 250 млрд. долара. Това не е за подценяване.

Ако положението ни извън еврозоната продължава още 5-6 или повече години, което е почти сигурно, ще се натрупа още по-голяма инфлационна разлика, защото стопанското оживление ще бъде неизбежно съпроводено от повишена инфлация по много причини � вътрешни и външни. Ще се увеличи и оскъпяването на лева. Това ще затрудни още повече преминаването ни към еврото. Този рязък преход може да предизвика икономически и социални сътресения с непредвидими последици. То ще бъде още по-сериозно ако през следващите години бъдем изправени пред бавно и мъчително възстановяване, предстоящото поскъпване на енергоносителите и евентуални нови глобални или регионални шокове.

Решението може да се намери в преход към управлявано плаващ курс в коридор, който да се корегира всяка година, така че да се освободи постепенно голямата част от натрупаната инфлационна разлика до годината на присъединяването към еврозоната. Промяната във валутно-курсовата политика да започне след излизането на икономиката ни от кризата. Българското правителство и БНБ трябва да избират между предпазливия постепенен преход към еврото или рисковия рязък преход. Аз препоръчвам първия.

 

Тотална модернизация на технологиите

 

Следкризисната икономика ще се основава на най-модерни технологии: информационно-комуникационни, био- и нанотехнологии, екологично чисти и енергоспестяващи технологии, технологии за нови материали, за нови източници на енергия и т.н. Нашата икономика е много изостанала в това отношение. Както вече посочих, високотехнологичните продукти са едва 3,34% от общия ни износ през 2008 г. Скромен е делът на среднотехнологичния ни износ и много висок � далече над 50% � делът на нискотехнологичния ни износ (суровини, материали и първично обработени изделия). Много висока е материалоемкостта и енергоемкостта на нашата продукция. Ниско е съдържанието на квалифициран труд. Миниатюризацията на продуктите изостава.

Технологичната модернизация изисква мощна иновационна система. Иновационният ни потенциал обаче е малък. Това ограничава възможностите за създаване на собствени технологични новости и за усвояване на вносните. Според Световния икономически форум по иновационен потенциал на страната сме на 91-о място; по качество на научните институции � на 75-о; по наличие на местни учени и инженери � на 88-о; по наличие на нови технологии � на 107-о; по сътрудничество между наука и производство � на 102-о; по технологични трансфери чрез преки чуждестранни инвестиции � на 104-о; по използване на интернет � на 56-о; по използване на персонални компютри � на 67-о.

Необходимо е правителството, съвместно с бизнеса и с научните институции � БАН, Селскостопанска академия, университети и др., да пристъпи към подготовка на цялостна програма за нови технологични разработки у нас и особено за вноса им от чужбина; за създаване на необходимата материална, човешка, финансова и институционална инфраструктура за тяхното разпространяване, усвояване и използване; за подготовка на необходимите кадри със средно и висше образование у нас и в чужбина; за изпращане на български учени, инженери, лекари, агрономи, икономисти, финансисти, управленци и други на специализация в напредналите страни; за привличане на наши висококвалифицирани специалисти от българската емиграция в чужбина; за създаване на специални центрове за високи технологии у нас; за избор на национални приоритети по всяко от тези направления, чиято реализация да се насърчава с икономически средства.

Българската наука трябва да се развива бързо и да е добре финансирана от държавата и от частния сектор. При отделяни сега средства за научни изследвания около 0,3-0,4% от БВП (при 1,90% в ЕС-27), към 2020 г. те трябва да достигнат 2,0-2,5%, при очаквани средно за ЕС � около 3,0-3,5%. В БАН следва да се изберат няколко приоритетни направления за фундаментални изследвания. Да се засилят връзките между БАН и университетите като вниманието им се съсредоточи върху приложните изследвания.

България е между най-изостаналите страни в ЕС в областта на новите технологии. Делът на собствените технологии, прилагани в нашата икономика сега е нищожен. Почти изцяло разчитаме на вносни технологии. Ако бъде създаден бързо необходимият иновационен потенциал делът на собствените технологии може да достигне 10-15% към края на третото десетилетие. Вносните технологии ще бъдат винаги основният източник за България, но те няма да се разпространяват, усвояват и използват бързо и ефективно докато не бъде създадена тук мощна иновационна система. Главна функция на иновационната система за малка и изостанала България ще е по-бързото и добро усвояване, разпространяване и използване на вносните новости. Така ще бъде в продължение на десетилетия.

Корените на тази изостаналост са в далечното минало, но отговорност за това носят и всички правителства през последните 20 години, а също и българският бизнес, който е пасивен в научно-изследователската и иновационната дейност (по разходи на компаниите за изследвания и разработки сме на 94-о място), стреми се само към по-голяма краткосрочна печалба и не се интересува от средно- или дългосрочни научно-технически хоризонти. Може би най-новият венец на късогледство беше изключването на нанотехнологичния център (за 50 млн. лв.) от инвестиционната програма за 2010 г. в името на идеята за балансиран бюджет в разгара на криза, което никоя друга държава от ЕС не прави. А специалистите считат нанотехнологиите за най-перспективното направление в науката и технологиите през настоящото столетие. По-перспективно дори от информационно-комуникационните технологии. Всяко бавене в тази област осъжда България на продължителна технологична и икономическа изостаналост.

 

Нови източници на енергия и намаляване на

енергоемкостта на производството

 

Главни източници на енергия през следващите 15-20 години ще бъдат АЕЦ, ВЕЦ, възобновяеми и нови източници. Ще намалява делът на енергията, произвеждана в ТЕЦ на въглища, съчетано с по-ефикасни очистителни инсталации. След 15-20 години могат да се очакват технологични пробиви и постепенно използване в пазарни размери на принципно нови източници на енергия, които на първо време едва ли ще бъдат ценово конкурентоспособни. Все по-голяма част от допълнителните потребности на енергия ще се задоволяват с икономии на енергия чрез енергоспестяващи структури и технологии в потребителите от стопанския и домакинския сектор и все по-малка - от нови енергийни мощности. След 25-30 години производството на стоки ще може да расте без увеличение или с минимално увеличение на потребяваното количество енергия.

Следкризисната икономика на България трябва да е с много по-ниска енергоемкост на производството. Енергоемкостта на българската икономика сега е 3-4 пъти по-висока в сравнение с напредналите страни. Ние сме по-зле и от редица средно развити страни с БВП на човек от населението като нашия. Това се дължи на много причини, между които главните са остарелите структурни и технологични характеристики на нашата икономика, големите загуби на енергия в домакинския сектор, голямото потребление на енергия за собствени нужди на централите и големите загуби (и кражби) в топло- и електроразпределителната мрежа.

Известно е, че през юли 2008 г. цената на петрола беше достигнала 147 щатски дол. за барел. В края на 2008 г. спадна до около 40 дол./барел, но към края ня 2009 и началото на 2010 г. достигна около 80 дол./барел, въпреки колебливото стопанско оживление по света. Очаквам цената от юли 2008 г. да бъде превишена през 2011-2012 г. С набирането на скорост в стопанското оживление в света и особено в САЩ, Китай, ЕС, Япония, Индия, Бразилия и други страни ще се увеличи търсенето, а това ще ускори поскъпването на петрола, на природния газ и на другите енергоносители. То ще продължава през следващите години и десетилетия по много причини както по линия на предлагането, така и на търсенето и ще се превърне в главна пречка за развитието на страни с енергоемка икономика, като нашата.

Това налага изготвянето на стратегия за рязко намаляване на енергоемкостта на нашата икономика през следващите 10-15-20 следкризисни години, а и в по-далечна перспектива. Трябва да се пристъпи към масова топлинна изолация на частните и обществените сгради, подпомагана още по-активно от държавата с икономически мерки. Неслучайно топлинната изолация на обществени сгради е една от важните съставки на антикризисната програма на президента Обама от есента на 2008 г.

България няма шансове за успешно развитие със сегашната енергоемкост на производството. Магистралният път към по-ниска енергоемкост в стопанския сектор минава през по-рационална отраслова структура и най-модерни енергоспестяващи технологии. България трябва да се въздържа от развитие на високо енергоемки отрасли, като черна и цветна металургия, тежка химическа промишленост и др. и да свива дейността на съществуващите[24]. Трябва да се форсира развитието на високотехнологични и висококачествени продукти, с ниска капиталоемкост, енергоемкост и материалоемкост и с голямо съдържание на сложен труд.

Държавата не може да разпорежда на бизнеса какво да развива или да не развива, но може да използва активно икономическите инструменти като стимули и антистимули, а също и да му предоставя компетентна информация за световните технологични тенденции. Най-ефикасният инструмент за въздействие е цената на енергията. По-високата цена принуждава към пестене на енергия, а ниската цена насърчава разхищението. Разбира се, цената не бива да се повишава произволно, защото това ще има и негативни ефекти. За същата цел може да се използва данъчната политика, а също и наказателните тарифи за увреждане на околната среда по принципа �Плаща замърсителят�. Защото, като правило, енергоемките производства са и екологично вредни.

Трябва да бъде преразгледана концепцията �България � енергиен център на балканите� и политиката за производство на електроенергия за износ. Износът на енергия може да продължи само ако бъде доказано, че инвестициите за производство на такава енергия са по-ефективни от използването на същите инвестиции за производство и износ на други продукти и услуги. Предварителните ми оценки подсказват, че алтернативните варианти навярно ще са за предпочитане от икономическа гледна точка.

 

Развитие на екологично чисто земеделие

 

България се нуждае спешно от оперативна средно- и дългосрочна стратегия за модернизация на земеделието във всичките му подотрасли и по всички направления: за вътрешния пазар и за износ, а също и за рязко повишение на конкурентоспособността и производителността на труда в нашето земеделие, която е 8-10 пъти по-ниска от тази в развитите страни.

Едно от най-перспективните направления в развитието на земеделието е специализацията в производството на екологично чисти хранителни и други продукти, основана на традиции, благоприятни климатични условия, относително чисти почви и нарастващо търсене през следкризисните години и десетилетия. Опасността от бъдеща екологична катастрофа и непосредствената постепенно натрупваща се опасност за здравето поради продължително потребление на екологично вредни продукти все повече ще тревожи хората. Ще се повишава екологичната култура и екологичната чувствителност на народите.

Това обстоятелство, съчетано с постепенното повишение на доходите у нас, в страните от ЕС и в другите региони на света, обещава бързо нарастване на търсенето на екологично чисти продукти. Производството и износът на такива продукти е подходяща икономическа ниша, която България следва да заеме навреме и бързо да развие. Желателно е да се възложи на най-добрите наши специалисти в тази област да подготвят проект за дългосрочна държавна политика за развитие на производството и износа на екологично чисти продукти. Ако не го направим ние други страни ще ни изпреварят.

Необходима е предпазливост с генно модифицираните организми, особено в хранителните продукти. Българските власти трябва да се придържат към политиката на ЕС в тази област, като се консултират непрекъснато с наши и чуждестранни специалисти. По-голямата от необходимата сдържаност в тази област е за предпочитане в сравнение с увлечението по лобистки интереси на заинтересовани икономически групи. По-добре е да сгрешим с прекалена предпазливост, отколкото с прекален либерализъм.

 

Създаване на модерна комплексна инфраструктура

 

Следкризисната икономика ще се нуждае от модерна комплексна инфраструктура: транспортна, техническа, информационно-комуникационна, петроло-, газо- и продуктопроводи, енергоразпределителна, водосборна, водоразпределителна, водозащитна, водоотводнителна, антиерозионна, екологична, социална и т.н. България има нужда от �интелигентна� транспортна инфраструктура, �интелигентни� енергийни мрежи, все по-голямо покритие със широколентов интернет.

Нашата инфраструктура сега е в окаяно състояние. Според Световния икономически форум по общо качество на инфраструктурата сме на 115-о място; по качество на пътищата на 124-о; по качество на железопътната инфраструктура � на 54-о; по качество на пристанищната инфраструктура � на 86-о; по качество на инфраструктурата за въздушен транспорт � на 96-о; по качество на електроснабдяването � на 95-о. Да не говорим за потенциалните рискове при снабдяването с природен газ през следващите няколко години.

Корените на тази изостаналост също са далеч в десетилетията. Отговорни за това са и всички български правителства през последните 20 години. Наред с пораженията, сегашната криза на недостатъчно търсене предлага добри възможности за ускорено развитие на инфраструктурата като средство за създаване на допълнителна заетост и доходи през кризисните и следкризисните години на възстановяване, когато активността на частния сектор е все още слаба. В много страни по света държавата запълва частично с изграждане на инфраструктурни обекти (а в страни като Китай � почти изцяло) празнината, оставена от намалената стопанска активност в частния сектор, породена от кризата. Нашето правителство не използва тези възможности. Нещо повече, то дори прекрати голям брой инфраструктурни проекти, главно на общините, без да активизира нови от национално значение. Надеждите за ускорено строителство на магистрали, пречиствателни станции и други инфраструктурни обекти през следващите години, финансирани предимно с ресурси на ЕС, едва ли ще се оправдаят поради пословичната ни неспособност да усвояваме еврофондовете. Сеенето на илюзии в тази област е опасно.

Българските правителства носят отговорност за развитие на инфраструктурата не само пред своя народ, но и регионална, общоевропейска и междуконтинентална отговорност поради кръстопътното ни географско разположение. Подценяването на развитието на инфраструктурата през последните 20 години, ако бъде продължено и през следващите години, ще има тежки последствия за бъдещото ни развитие. То може да провали, както става и до сега, използването на огромния потенциал на кръстопътното ни географско разположение и от него да се възползват съседните държави.

 

Развитие на международен стопански туризъм

 

В следкризисна България има благоприятни условия за развитие на международен стопански туризъм � крайморски, планински, балнеологичен, селски, културен. Неговият потенциал не трябва да се преувеличава, но като имаме предвид, че с досегашните си инвестиции той осигурява ежегодно стотици милиони евро нетни постъпления и заетост на 130-140 хил. души в разгара на туристическия сезон, развитието му трябва да продължи. Редица други важни отрасли на промишлеността, строителството, селското стопанство, транспорта не постигат подобни резултати.

Трябва да си даваме сметка, че туризмът в сегашния му неразвит и деформиран вид и посредствени качествени характеристики, не може да бъде траен дългосрочен приоритет. Такъв приоритет може да бъде само туризмът с модерна и природосъобразна материална база, разностранност, комплексност, високо качество на обслужването, съобразеност със съвременните екологични изисквания, лична и имуществена сигурност, отговаряща на изискванията на туристите с висока платежоспособност. Той обаче може да играе по-важна роля като източник на валута и трудова заетост от престижни на пръв поглед индустриални и други отрасли в кратко- и средносрочен хоризонт и да запълни в този смисъл празнина, което друг отрасъл не може да направи. Това ще позволи да се спечели време, докато се развият и разгърнат най-нови и най-перспективни от икономическа гледна точка производства и отрасли и се осъществи голямата комплексна модернизация на икономиката.

Непосредствена задача на туристическия бизнес и на държавата е да преодолее негативните последствия от презастрояването на туристическите комплекси; да разнообрази и подобри чувствително качеството на услугите, което ще привлече по-заможни чуждестранни туристи; да подобри времевото използване на материалната база; да активизира рекламната дейност в чужбина и да се опростят визовите и други формалности. Така ще се спечели време, което трябва да бъде използвано за ускорена структурна и технологична модернизация на икономиката, водеща до чувствително повишение на конкурентоспособността на българските стоки. Както вече споменах, това ще изисква много време и огромни средства. Тази празнина може да бъде запълнена само от един модернизиран туристически сектор.

 

Задълбочаване на интеграцията в общия европейски пазар

 

Следкризисната българска икономика трябва да бъде още повече интегрирана в общия европейски пазар. България ще продължи да хармонизира своето стопанско законодателство с това на ЕС. Сегашната унификация в паричната политика (в рамките на еврозоната) ще се пренася все повече в бюджетната политика, външнотърговската и митническата политика, политиката на доходите и заетостта, в различните направления на социалната политика и т.н. Хармонизацията на законите и подзаконовите актове, която е общо взето задоволителна на хартия, трябва да се пренесе и в прилагането на законодателството у нас, което сега е незадоволително.

Българските власти трябва да положат много повече усилия за подобряване усвояването на европейските фондове, което засега е крайно незадоволително. Така беше с предприсъединителните фондове през последните години. Същото се очертава и със структурните и други фондове през следващите години. Тревожи мизерно ниското усвояване на средствата по седемте оперативни програми през 2009 г. (1,3%) и очертаващото се също ниско усвояване през 2010 г. (около 5%). Ако не се вземат радикални мерки България ще загуби няколко милиарда евро през текущия бюджетен цикъл до 2013 г., а и през следващия цикъл до 2020 г. Лошото усвояване през текущия бюджетен цикъл ще бъде основание за Европейската комисия да предвиди за България по-малко средства за следващия цикъл. Едва ли е нужно да се напомня отново за изключителното значение на тези средства за бедна страна като нашата!

Българските представители във всички органи на Европейския съюз (Европейски парламент, Европейски съвет, Европейска комисия, Европейска сметна палата, Европейски омбудсман и т.н.) трябва да защитават по-добре интересите на България и на българските граждани. Българските държавни институции да се договарят с институциите на други малки и средни страни членки, особено от Централна и Източна Европа, за защита на общите ни интереси при предстоящото приемане на стратегията за развитие на общността до 2020 г.; при гласуванията по важни документи в институциите на ЕС по новите правила на Лисабонския договор, за ускорено изравняване на европейските помощи за земеделието между новите и старите членове и във всички други области. Народното събрание да се възползва в максимална степен от по-големите си права по Лисабонския договор за защита на икономическите и други интереси на България.

 

Нарастваща роля на външната търговия

 

Външната търговия ще играе решаваща роля за икономическото развитие на следкризисна България. Нашият външно търговски стокообмен превишава 110% от БВП, което е нормално за малка страна. Преобладаващата част от стокообмена и особено от износа ни сега е със страните от ЕС - 60-65%, а заедно с другите развити страни от ОИСР � около 80%. Качествената структура на сегашния ни износ обаче е посредствена.

Сега е времето да се обмисли внимателно каква ще е бъдещата географска ориентация на износа ни. Главно направление на нашия износ сега и в бъдеще ще са страните от ЕС. Това обаче не е достатъчно. Анализът на износа на развитите европейски страни показва, че наред с вътрешнообщностния износ, те поддържат много активни търговски връзки и с други страни извън общността � САЩ, Китай, Япония, Русия и т.н. България трябва да постъпва по същия начин.

В какви посоки трябва да бъде насочена външната ни търговия и особено износът през следкризисните години? Център на най-активно икономическо развитие като количество и качество през следващите десетилетия ще бъде Азия и особено няколко най-големи страни в региона. Нашата външна търговия трябва да се насочи към този регион. Освен за страните от ЕС и към регионите и страните, които се очаква да се развиват най-бързо и да имат по-голяма нужда от наши стоки. В най-едър план това са страните от голямата четворка БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), а също и още няколко страни, предимно в източна посока: Турция, Иран, Арабските страни, Япония, Южна Корея, Виетнам.

Друг важен аспект на нашата външна търговия е нейната структура по елементи на стандартната класификация. Най-важната задача тук е рязкото повишение на дела на високо- и среднотехнологичните стоки в износа за сметка на нискотехнологичните � суровини, материали и първично обработени стоки. Много важно е също повишение на дела на вноса на високотехнологични инвестиционни стоки от най-развитите страни за бърза технологична модернизация на нашата икономика. Без такава модернизация не е възможно увеличение на производството и износа на високо- и среднотехнологични стоки.

Желателно е да се подготви проект на стратегия за развитие на външната търговия, в т.ч. по географски направления, по начин на използване на стоките, за междуотраслов и вътрешно отраслов стокообмен, условия на търговията и т.н. Конкретните решения по износа и вноса, разбира се, ще вземат съответните стопански субекти, но държавата може и трябва да им помага, предимно чрез създаване на подходящи условия за износ.

 

Повишаване на конкурентоспособността на икономиката

 

Следкризисната българска икономика трябва да бъде далеч по-конкурентоспособна на всички равнища. Както вече споменах в самото начало, България сега е на 76-о място в световната класация, изпреварена от 20-25 средно- и слабо развити страни и от години е твърдо на последното 27-о място в ЕС. Пред нас са и страните кандидати.

България е между най-изостаналите страни в света по качеството на управление и по важни показатели за качеството на функциониране на фирмите. Поради характера на дейността на фирмите и слабата прозрачност за тяхната дейност, това е по-малко известно на обществеността, за разлика от макроикономическото управление. Загубите на България от лошо управление и последващи фалити на фирми, обаче са много големи. Според Световния икономически форум по прилагане на нови технологии във фирмите сме на 107-о място, по скоростта на тяхното усвояване � на 107-о; по взаимоотношения между работодатели и наемен персонал � на 112-о; по сътрудничество между науката и фирмите в развойно-внедрителска дейност - на 102-о; по уповаване на професионално управление - на 121-о; по качество на доставките от местни доставчици � на 73-о; по развитие на клъстъри (научно-производствени комплекси) � на 108-о; по съвършенство на производствените процеси � на 92-о; по маркетинг � на 95-о; по желание да се делегират правомощия � на 114-о и т.н.

Главна отговорност за подобряване на управлението и повишаване конкурентоспособността на фирмите носи частният бизнес. Той обаче едва ли ще се справи сам с голямата изостаналост в тази област. Налага се спешна помощ от държавата чрез инициативи за подобряване обучението на управленски кадри на микро ниво в средните училища и университетите; създаване на система за постоянно повишаване и освежаване на квалификацията на фирмените ръководства у нас, включително и чрез кратко- и средносрочни курсове; активизиране на сътрудничеството между БАН и университетите, от една страна и стопанските организации, от друга в тази област, а също и за нови технологични, управленски, пазарни и други разработки и тяхното бързо внедряване; ползване на помощ от другите страни членки на ЕС.

Без подобряване на фирменото управление и на качеството на функциониране на фирмите през близките години България рискува да остане и в бъдеще последна или между последните в ЕС и Европа по производителност и конкурентоспособност. Общоизвестно е, че не е възможна висока конкурентоспособност на макро равнище при ниска фирмена конкурентоспособност. Защото, високата макроикономическа конкурентоспособност се формира отдолу - нагоре главно във фирмите. Годините на кризата трябва да се използват за повишаване квалификацията на фирмените управленски кадри, а и на целия персонал. Икономиите от такава дейност ще ни струват много скъпо.

 

Подобряване качеството на преките чуждестранни инвестиции

 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) могат да играят полезна роля в следкризисната икономика на България ако се придържат към нашите приоритети и редица други условия за взаимна заинтересованост, които съм посочил в друга моя статия[25]. Въпреки досегашния им впечатляващ размер като количество през последните години, тяхното качество е незадоволително и приносът им за нашето развитие съмнителен. Интересите на чуждестранните инвеститори за насочване на ресурсите по сектори и сфери на дейност се разминават с нашите национални приоритети. Отрасловата им насоченост съдържа елементи от паразитен характер.

Очаква се намален приток на ПЧИ през следкризисните години в сравнение с предкризисните. Особено в годините непосредствено след кризата. Главни причини за намаления приток се очаква да бъдат повишената предпазливост и опасенията в световната финансова общност, породени от грешките им през предкризисните и кризисните години. За същото ще съдейства и тежкото положение на финансовия сектор в най-развитите икономики и понесените от него загуби по време на кризата, чието стабилизиране ще изисква години. Негативно въздействие ще окаже и съществуващото мнение за България, като страна с голяма и безнаказана престъпност и корупция, лошата инфраструктура, големият брутен външен дълг, големият дефицит в текущата сметка и редица други фактори, които засенчват изцяло привлекателното въздействие на ниските данъци.

По всяка вероятност върху притока на ПЧИ към новите пазарни икономики, в т.ч. и България ще повлияе негативно предстоящото съществено изменение в глобалната географска структура на натрупването и потреблението между САЩ и Западна Европа, от една страна и Далечния изток, от друга. В развитите страни и особено в САЩ се очаква увеличение на дела на вътрешното натрупване за сметка на вътрешното потребление, съчетано с промяна на съотношението между износа и вноса, в полза на износа. В Китай, Индия, Южна Корея и други нови пазарни икономики се очаква увеличение на вътрешното потребление за сметка на външното натрупване, съчетано с изменение на съотношението между вноса и износа, в полза на вноса.

Много важна е и отрасловата структура на ПЧИ в приемащите страни. През последните години (2007-2009) 72-76% от общата маса на постъпилите у нас ПЧИ са били в периферни отрасли, които не са двигатели на модернизацията: операции с недвижими имоти, наемодателска дейност и бизнес услуги; търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети и други вещи; финансово посредничество; хотели и ресторанти. Достатъчно е да се напомни, че през последните четири години в търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети и други вещи са инвестирани средногодишно 13,8% от всички ПЧИ, а в цялата преработваща промишленост 12,4%. В приоритетни за България направления, като здравеопазване, образование, наука, иновации през последните десетина години са инвестирани по-малко от 0,01%. Досегашната структура на ПЧИ е крайно неблагоприятна за България и ако се съхрани след кризата ще се запазят сегашните примитивни структурни и технологични характеристики на нашата икономика. Твърде ниска е и реинвестираната в България част от печалбата на чуждите инвеститори. При такава отраслова структура на ПЧИ, ниска норма на реинвестиране и ограничен потенциал за вътрешно натрупване не е възможна така необходимата ни бърза и радикална модернизация на нашата икономика през следващите години.

Българското правителство следва да прилага селективен режим за привличане на ПЧИ. Желателно е да се увеличат стимулите за ПЧИ в приоритетни за България производства и да се прилагат антистимули спрямо инвестиции в периферни области на дейност, които не допринасят за нашето икономическо развитие. Българските власти трябва да играят активна, а не пасивно изчаквателна роля за търсене на партньорство чрез привличане на големи европейски и други високотехнологични компании; за договаряне на сътрудничество с участието на български фирми като подизпълнители - доставчици на компоненти за производството на сложни крайни продукти от големи чуждестранни компании; за преместване на техни производствени мощности у нас и т.н. Активното търсене на партньорство с водещи високотехнологични компании по всички възможни линии трябва да започне сега, а не да се чака краят на кризата.

 

Засилване на социалната ориентация на икономическата политика

 

Следкризисната икономическа политика трябва да има по-силна социална ориентация. Това е елемент на устойчивото развитие на България. Грижата за човека трябва да бъде във фокуса на икономическата политика. Една от главните поуки от сегашната криза, валидна и за България е, че следкризисната икономическа политика и икономическото развитие трябва да са много повече подчинени на подобряване качеството на живота на хората, а не само на печалбите на корпорациите и финансовите институции. Още по-странно звучи, когато работата и съдбата на болници по време на кризата се оценява по тяхната рентабилност, а не по качеството на лечебната им дейност. Защото здравето не е стока. Икономическата политика трябва да бъде много повече социално наситена. Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Не е възможна трайна финансова и макроикономическа стабилност и успешно развитие без социален мир в обществото.

Либералните икономисти непрекъснато подчертават важността на финансовата стабилност. Някои от нашите либерални икономисти дори прокламират абсурдна политика: �В добри години трупай резерви, а в кризисни години не ги използвай!� Безспорно, без финансова стабилност не е възможно успешно икономическо развитие. Но това е само част от истината. Защото ако финансовата стабилност се постига и налага за сметка на социалните аспекти на развитието и води до обедняване на мнозинството от населението и доходна поляризация, както е сега, тя не може да бъде трайна. За да се постигне това е също толкова необходима и социална стабилност.

Налаганата у нас теза през последните 20 години, че �спасяването на давещите се е дело на самите давещи се� беше обобщен израз на цинична антисоциална политика, каквато не съществува в никоя цивилизована пазарна икономика. Успешно развитие на обществото е възможно само при едновременно наличие на финансова и социална стабилност, които трябва да се допълват взаимно. Тази потребност съществува отдавна, но подсилена от поуките от кризата, тя ще бъде още по-императивна през годините на следкризисната икономика.

В политиката на държавата трудът и капиталът следва да бъдат равнопоставени, като се преустановят реверансите пред капитала за сметка на трудовите хора и пенсионерите. Това не означава, че капиталът и предприемачеството трябва да бъдат потискани. То би било повторение на сегашната грешка с обратен знак. Всяко привилегироване на едната или на другата социална група ще бъде погрешно. Една от най-важните предпоставки за успешно развитие през следкризисните години и десетилетия е балансираната държавна политика към труда и капитала, защото те се нуждаят един от друг и не могат един без друг.

Характерна черта на следкризисната глобална икономика трябва да бъде смекчаването на социалната поляризация. Това е една от поуките в световната общност от настоящата криза. То важи и за България. Чрез подоходната, данъчната и други политики трябва да се преустанови изострянето на доходната, имуществената, здравната, образователната и дигиталната поляризация в България, което не вещае нищо добро за бъдещото ни развитие. Световната практика показва, че социалната поляризация е вредна за икономическото развитие. Годините на кризата трябва да се използват за трезва преоценка на политиката на държавата към труда и капитала и за по-категорична социална ориентация на икономическата политика на държавата.

Същото важи и за политиката на компаниите. Те трябва да възприемат политиката на западноевропейските и японските компании по �фирмената социална отговорност�. Наложеното у нас в началото на 1990те години изоставяне на социалните функции на компаниите беше груба грешка. Тя трябва да бъде поправена през следкризисните години.

 

Смекчаване на последствията от демографската криза

 

Населението на България намалява и застарява. Разликата между раждаемост и смъртност продължава да е голяма. Детската смъртност е висока. Средната продължителност на живота на хората е далеч по-малка отколкото в развитите страни. Правителствата на България през последните 20 години не провеждаха подходяща политика за поне частично смекчаване на демографската криза. Подчертавам � смекчаване, а не прекратяване, защото това не е възможно. То продължава и сега.

Детските месечни добавки са символични, а напоследък се изплащат с големи закъснения, за да се постигне балансиран бюджет в края на 2009 г. Не се полагат грижи за младите семейства. Не достигат детски заведения, особено в големите градове. Лошо е здравното обслужване на възрастните хора. Пенсиите на преобладаващата част от тях са под социалния, а за някои от тях и под жизнения минимум. В селските райони почти липсва здравно обслужване. Лоши са трудовите условия в много от българските предприятия. Силно замърсен е въздухът в големите градове. Озеленяването на градовете все повече се влошава. В резултат на това България е между страните в ЕС с най-ниска раждаемост, най-висока смъртност на децата, най-ниска продължителност на живота.

Годините на кризата не трябва да се използват като оправдание за още по-голямо занемаряване на мерките за смекчаване на демографската криза. Това, за съжаление, се прави и сега. Крайно време е за цялостна преоценка, водеща от общи декларации за важността на проблема към реални конкретни действия в току що изброените направления на бездействие[26].

Държавата трябва да провежда все по-активна икономическа и социална политика за ограничаване на емиграцията на специалисти и за постепенно завръщане на част от тях. Поучителни в това отношение са най-новите мерки на правителството на Израел за завръщане на големи специалисти � етнически евреи, емигрирали в САЩ и други развити страни. Административните и силови мерки, обаче са недопустими в миграционната политика.

 

Модернизация на макроикономическото управление. Взаимодействие между пазара и държавата

 

Следкризисната икономика в глобален мащаб най-вероятно ще се основава на модерната кейнсианска теория и базираната на нея икономическа политика. Един от най-важните уроци на сегашната световна криза е, че неокласическата теория и основаната на нея стопанска политика претърпя поражение. Тя беше главната причина, която направи възможна проявата на редица други вторични причини за развихряне на кризата. На световната икономическа сцена се възражда модерната кейнсианска теория и основаната на нея икономическа политика. Това се потвърждава от опита на САЩ и на другите развити пазарни икономики.

Кризата също ни научи, че страните в които държавата играе важна роля в управлението на икономиката, съчетана с последователно прилагане на съвременните пазарни принципи и на инструментите на кейнсианската икономическа теория, се справиха най-успешно с тежките проблеми. Най-ярък пример за това между големите нови пазарни икономики са Бразилия, Индия и най-вече Китай. Докато почти всички големи развити пазарни икономики имат чувствителни спадове на БВП през 2009 г., в Бразилия се очаква минимален спад от 0,7%, в Индия - растеж с 5,4%, а в Китай с 8,7%.

Политиката на мека парична и активна бюджетна политика сработи добре в развитите пазарни икономики, но максимумът, който се постигна беше смекчаване на спада на БВП, на заетостта и доходите. Тя обаче сработи най-добре в новите пазарни икономики, като тази на Китай, където, според тяхната философия за макроикономическо управление, пазарът и държавата взаимно се допълват. В есенната (2009 г.) прогноза на Европейската комисия се очаква растеж на БВП в Китай 9,6% през 2010 г. По съобщение на агенция Ройтерс от 14 февруари 2010 г. има прогнози, че китайската икономика може да нарастне с 11,4% през 2010 г. Това създава опасност от прегряване и китайската национална банка през февруари два пъти увеличи задължителните резерви на търговските банки в националната банка.

Важен урок от текущата глобална криза е, че там където отрасловото насочване на инвестициите е осъществявано изключително по пазарни методи, при пълна изолация на държавата, се стигна до гигантски провали. Помислете си за технологичния балон в САЩ преди десетина години, последван от жилищния балон и занемаряването на инфраструктурата през последните години. Помислете си също за абсурдното презастрояване с частни инвестиции на големи туристически зони в Испания, Италия и Португалия, а също и у нас: Слънчев бряг, Златни пясъци, Банско и много други и липсата на вкус у тези инвестиции към приоритетни за всяко съвременно общество сектори като инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, иновации, опазване на околната среда. Помислете си за приоритетите на преките чуждестранни инвестиции при насочването им по отрасли и дейности у нас през последните десетина години и тоталното им разминаване с националните приоритети на България[27].

Правителствата на развитите страни виждат дефектите на стихийно действащите пазарни механизми и търсят начини за тяхното смекчаване. Известни са мерките през 2008 и 2009 г. в САЩ, Европа и други региони за масирано финансово подпомагане, пряка намеса в управлението, в определянето на заплатите и премиите на ръководния персонал и дори национализиране на заплашени от фалит финансови институции. На 23 октомври 2009 г. президентът Обама призова банките, получили държавна помощ за оцеляването си, сега да улеснят достъпа на малките и средни компании до кредити. На 3 декември 2009 г. той организира среща с американския бизнес и профсъюзите за ускорено повишаване на заетостта, едновремено с повишаването на стопанската активност. На 4 декември 2009 г. президетът се обърна отново към американските банкери с думите: �Данъкоплатците се отзоваха, когато беше нужно да ви помогнат да поправите вашите грешки[28]. Сега е ваша отговорност пред обществото да помогнете с по-активно кредитиране�.

На 9 декември 2009 г. бяха обявени допълнителни мерки за удължаване на програмата със 700те млрд. дол. от октомври 2008 г. до октомври 2010 г. с използване на остатъка от 140 млрд. дол. за данъчни облекчения на малки фирми, стимули за повишаване на енергийната ефективност, помощи на малки местни банки, които кредитират дребния бизнес и т.н. На 11 и 12 февруари информационните агенции съобщиха за нови мерки на американкото правителство за намаляване на безработицата и за внесен законопроект от демократите в Сената с такава цел. Същото целеше намесата на президента Саркози в Рено и други френски компании през 2008 и 2009 г. На другия полюс е Китай, където това става чрез прилагане на цялостна система, основана на пазарни критерии с активно държавно участие.

Един от безспорните изводи у нас е, че частният сектор се провали в стопанските дейности със силна социална ориентация � водоснабдяване, електроснабдяване, топлофикация, поддържане на чистотата, вътрешен градски транспорт, а също и в естествените монополи. Такива дейности в България повече не трябва да се приватизират, а приватизираните, които функционират най-лошо, да бъдат върнати на общините и държавата със строги икономически и други санкции за виновниците.

Друг важен извод за следкризисната ни икономика е, че трябва да се постъпва много внимателно с дерегулацията. Всички важни процеси в реалния и особено във финансовия сектор, които могат да предизвикат сривове в икономиката, трябва да бъдат регулирани от държавата, за да се предотвратят извращенията в безогледния стремеж към високи и бързи печалби, довели до настоящата криза. Между трите принципа за формирането на следкризисния свят управляващият директор на МВФ Д.С.Кхан поставя �Укрепена финансова стабилност чрез по-добър надзор и регулации... Трябва да разширим регулативния периметър и да вземем мерки за ограничаване на прекомерно рискованите действия, в това число и чрез увеличаване размера и качеството на капиталовите и ликвидните буфери, особено в добри времена�[29].

Българските политици и икономисти следва да анализират внимателно поуките от кризата в другите страни и у нас и да направят съответни изводи за ролята на държавата за излизане от кризата и още повече за ролята й в следкризисната икономика. Тя трябва да бъде социално ориентирана и разумно регулирана пазарна икономика.

Кризата показа, че работи конструктивният принцип �пазар и държава�, които взаимно се допълват, а се провали конфронтационният принцип �пазар или държава�.

 

Ограничаване на стопанската престъпност и корупцията

 

Следкризисната икономика в България се нуждае от ограничаване на стопанската престъпност и стопанската корупция. Всеизвестна истина е, че престъпността и корупцията са отрова за нормалното икономическо развитие. Това важи още повече за стопанската престъпност и стопанската корупция, които са мощен противодействащ фактор на нормалното социално-икономическо развитие и на социалния климат в обществото. В България през последните. години ежегодно се прекратяват по давност стотици хиляди дела. Много от престъпленията остават неразкрити и ненаказани. Независимостта на правораздавателната система се изроди в безотчетност и безотговорност.

Ако се запази сегашното равнище на престъпност и корупция потенциалът на България за икономическо развитие ще бъде силно ерозиран. Необходими са бързи мерки за подобряване качеството на наказателното законодателство срещу стопански престъпления и корупция и още по-ефикасни мерки за тяхното разкриване и наказване от съдебната система. През последните години имаше много заклинания и дори натиск от ЕС за реформи в съдебната система. Направеното е твърде малко. Очевидно са необходими много по-радикални действия, в т. ч. и натиск от Европейската комисия.

 

Ускорено догонващо икономическо развитие

 

Ключът за решаване на вековния проблем на нашата изостаналост е ускореното догонващо икономическо развитие[30]. Важността на такъв тип развитие нараства още повече поради нанесените ни поражения от икономическата криза. В някои отрасли и подотрасли на промишлеността, строителството, транспорта, съобщенията, селското стопанство и услугите по равнище на производство през 2009 г. сме се върнали 5-10-15 години назад.

В нашата �Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година�, публикувана през 2003 г. направихме препоръки за държавна политика и очертахме икономически, социални и други ориентири за догонващото развитие към 2020 г. и (по БВП) до 2050 г. Нашите анализи показват, че към края на 2009 г. България изостава силно от препоръчаните стратегически ориентири и като цяло � засега почти няма догонващо развитие. България продължава да е най-изостаналата в ЕС в социално-икономическо отношение.

Темповете на догонващо икономическо развитие трябва да се ускорят през следкризисните години. Преодоляването на голямата социално-икономическа изостаналост няма алтернатива. България няма перспектива за достойно бъдеще ако се примири през следващите години и десетилетия да остане последна или между последните в ЕС. Да се излезе от това незавидно място ще бъде много трудно � на границата между възможното и невъзможното, защото сме там вече около 100 години. Разбира се, България се развива, но другите страни и народи правят същото, дори по-добре от нас. Преодоляването на тази изостаналост е възможно само чрез ускорено догонващо развитие.

Концепцията за догонващо икономическо развитие беше развита за първи път в �Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година�. Нейно логично продължение е �Догонващо икономическо развитие � стратегия и реалности�, публикувана през 2006 г. Всички основни постановки на стратегията по приоритетите, целите, средствата и темповете на развитието остават валидни и сега, с единствената разлика, че настоящата криза прави още по-трудно тяхното постигане.

Според сценарий Е на стратегията ако в страните от ЕС-15[31] БВП на човек от населението нараства средногодишно с 2,5%, а в България с 5,5% от 2001 до 2020 г., с 4,5% за 2021-2030 г., с 3,5% за 2031-2040 г. и с 3,0% за 2041-2050 г. към 2020 г. ще достигнем около 55% от тогавашното равнище на ЕС-15, а към 2050 г. около 78-80%[32].

 

Казват, че в Китай йероглифите за криза и възможност са еднакви или сходни. Ако е така нека използваме предоставените ни от кризата възможности за създаване на по-ефективна и социално ориентирана следкризисна пазарна икономика, а не да оправдаваме бездействието си с кризата!

 

1 декември 2009 г.

 

Обратно в списъка на публикаците