Проф. Иван Ангелов
Фискалният борд поредна финансова авантюра
България е страна на авантюристична икономическа екзотика. Ние сме една от малкото държави (заедно с Литва, Естония, частично в Латвия и Босна и Херцеговина) с режим на валутен борд. Този примитивен финансов режим беше въведен в тези бивши съветски републики при извънредни обстоятелства след разпадането на Съветския съюз. В Босна и Херцеговина, която и сега е протекторат, а не самостоятелна държава, - след разпадането на Югославия, а у нас от 1 юли 1997 г. поради тоталния икономически, социален и политически хаос по онова време. Такъв режим имаше и в Аржентина от 1 април 1991 г., но не донесе нищо добро на страната и беше отменен на 6 януари 2002 г.
За оправдаване прилагането на режима на валутен борд и на рестриктивната бюджетна политика през всичките тези години неговите привърженици заблуждаваха нашата общественост, че той е несъвместим с допускането на бюджетен дефицит и че ако прибегне до такъв дефицит България ще бъде санкционирана от Европейската комисия и икономиката ни ще се срине. Това беше пълна измислица! В Литва имаше бюджетен дефицит през всички години от 1998 г. до сега, като през 2009 г. достигна 8,9% от БВП. В Латвия имаше дефицит през всички години от 1999 г. до сега, като през 2009 г. достигна 9,0%. В Естония имаше дефицит през 1998-2001 г. и 2008-2009 г. И никой в Брюксел дори не помисли
да наказва правителствата на тези страни. Нито пък техните икономики се сринаха.Ако валутният борд беше ефикасен режим за управление на икономиката защо и сега продължава да е финансова екзотика? Защо близо 200-те държави по света се въздържат от неговото използване? Очевидно, има дълбоки причини за това световно дистанциране от режима на валутен борд. По този въпрос е писано много и не е нужно да се спирам отново на очевидните дефекти на този режим на управление. Това не означава, че настоявам веднага да го премахнем. Такива резки ходове са недопустими по време на криза. По очевидни причини то следва да стане когато нашата икономика излезе от кризата.
Валутният борд беше необходим на България през първите 5-6 години. Неговите положителни въздействия отдавна са изчерпани. С лишаването си от собствена парична политика и с твърдо фиксиран валутен курс вече над 13 години България отдавна търпи огромни загуби. По оценки на видния американски икономист Грегъри Манкю, поради обезценяването на щатския долар през последните няколко години нетният американски износ е увеличен с около 200 млрд. долара. Загубите на България от продължаващото оскъпяване на лева през тези 13 години възлизат на стотина милиона долара пропуснат износ. Жалко, че това все още не се осъзнава у нас!
Текущата световна криза също доказа, че валутният борд ограничава възможностите на правителствата да реагират на външни шокове. Страните с такъв режим имат по-високи бюджетни дефицити, по-големи дефицити по търговската и текущата сметка, по-голям публичен външен дълг и по-трудно излизат от кризата.
Всичко това се оказа недостатъчно за няколко млади български колеги консервативни икономисти. Те и сега не разбират фундаменталните причини за световната криза и дори считат намесата на американската държава в икономиката и финансите като причина за кризата. Президентът Буш и дългогодишният ръководител на Федералния резерв Алън Гриинспан го разбраха и, макар и с уговорки, поеха отговорността, но нашите консервативни политици и икономисти все още не са го проумели.
Те и сега не разбират това, което разбраха много консервативни политици и икономисти в САЩ и Европа: че пазарите не се самокорегират, че не осигуряват най-рационално насочване на ресурсите, че догмите за пазарна либерализация и изтласкване на държавата от управлението на икономиката претърпяха пълен провал, че именно пазарният фундаментализъм докара света до ръба на световна икономическа, социална и политическа катастрофа през 2008 г. Те и сега не разбират, че активната намеса на държавата за спасяване на гигантски финансови институции и подпомагане на търсенето за продукти и услуги на реалния сектор спасиха света от глобална криза, може би по-страшна от Голямата депресия през 30-те години на миналото столетие.
За предотвратяване на катастрофата бяха изразходвани много трилиони щатски долари. Наред с други фактори (например, неразумно намаление на данъците), това доведе до големи бюджетни дефицити и увеличение на публичния дълг. Ястребите на дефицита, особено във финансовата общност, побързаха да се възползват от тези временни обстоятелства и предприеха масов натиск върху отделни задлъжняли страни. Някои европейски държави с двуцифрени бюджетни дефицити и трицифрени (или близки до тях) публични дългове сега въвеждат строга рестриктивна политика за намаление на дефицитите.
Както сочат Нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман и много други видни световни икономисти това поражда опасност от повторно потъване на икономиката в рецесия, особено поради все още крехкото и неубедително съживяване на стопанската активност в САЩ и Европа. Предварителните данни подсказват, че сравнително високият растеж в Германия и други европейски страни през второто тримесечие на 2010 г., главно поради износ към страните от Източна Азия, ще бъде последван от чувствителен спад на растежа през второто полугодие в резултат на прилаганата силно рестриктивна политика, която неизбежно потиска вътрешното потребление в Европа.
Нашите пазарни фундаменталисти изглежда не си дават сметка за това, което става по света, а и за нашите собствени реалности, и през последните два-три месеца ни сервират нова авантюристична финансова идея: предлагат България да е първата държава в света, въвела така наречения фискален борд. Това означава тотална законодателна забрана, включително и с текст в Конституцията, на бюджетен дефицит, независимо от вътрешните и външни икономически и други условия.
Тези хора в продължение на години превръщаха инструментите на икономическата и финансовата политика (инфлация, лихва, бюджет, текуща сметка, публичен дълг и т.н.) в цели на икономическата политика. Запазването на бюджетния баланс за тях е далеч по-важно от запазването и подобряването на качеството на живота на хората. Човекът отсъства от ценностната система на тяхната икономическа политика. За тях изглежда няма значение, че поради извънредни вътрешни и външни причини може да се наложи (и на практика се налага) да се допуска временен бюджетен дефицит за запазване на икономическата, социалната и политическата стабилност.
Важно е да се отбележи, че това предлагат лица, които никога не са вземали реални стопански решения, определящи здравето и живота на много хиляди хора. Някои млади десни политици, също без никакъв реален стопански управленски опит, ежедневно настояват за балансиран бюджет. Те са запаметили отделни икономически догми от примитивни учебници по икономическа теория и с лекота са готови да превърнат България в опитен полигон за теоретични финансови авантюри. Нещо, което никоя цивилизована европейска демокрация не би допуснала на своя територия!
Приемането на идеята за фискален борд при сегашните условия е дори по-безотговорно от тази за валутния борд. Това би означавало, независимо какво се случва у нас и в чужбина в сегашната нестабилна световна и европейска икономика и на продължаващата криза в българската икономика, да се забрани допускането на бюджетен дефицит. То е постижимо само чрез драстично потискане на вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене.
Това би довело до удължаване на кризата с възможно ново потъване на икономиката в още по-дълбока рецесия. Хората могат да умират преждевременно поради липса на достъп до качествено здравеопазване; образованието, науката и националната култура може да се сриват; професорите в университетите и в БАН да получават по-малки заплати от секретарка в банка и продавачка в магазин; инфраструктурата и екологията да са в окаяно състояние. Това не е важно! Важното според тази философия е да не се допуска бюджетен дефицит!
В сложни ситуации при избор на управленски решения неизбежно възниква въпросът за обществените приоритети и ценности. Кое е по-ценно обществено благо: балансираният бюджет на всяка цена и за всяка година или животът и здравето на милиони хора? Според философията на фискалния борд се предпочита балансираният бюджет. Според философията на социалната пазарна икономика, която аз споделям, човекът трябва да е във фокуса на икономическата политика. Главна цел на икономическата политика трябва да е подобряване качеството на живота на хората. Политика, която не води до такъв резултат е погрешна.
Ако през дадена година или поредица от кризисни години постъпленията в бюджета са малки, прибегването към умерени бюджетни дефицити от 2-3-4% от БВП е неизбежно. След излизане от рецесията обаче трябва да се поддържа бюджетен излишък за неутрализиране на натрупания дефицит. Така, в дългосрочен хоризонт (10-15 години) ще се подобрява качеството на живота на хората и ще се поддържа бюджетно равновесие. Да се твърди, че бюджетът трябва да е балансиран през всички години чрез режима на фискален борд е нереалистично и безотговорно!
Младите колеги консервативни икономисти имат самочувствието, че изобретяват нов инструмент за поддържане на финансова дисциплина и стабилност. Това не е вярно! Ще напомня само за два от широко известните и отдавна прилагани по света инструменти за поддържане на финансова дисциплина, които успешно подпомагат едновременното решаване на две фундаментални задачи: запазват възможността на правителствата за гъвкавост според обстановката, като поддържат и подобряват качеството на живота на хората и осигуряват финансова дисциплина.
Първо. С договора от Маастрихт от 7 февруари 1992 г. и със създаването на Еврозоната, наред с други ограничители, беше решено правителствата на страните членки да не допускат бюджетен дефицит над 3% от БВП, като в рамките на дългосрочен период се придържат към балансиран бюджет. Същият таван за бюджетни дефицити беше предвиден и в Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Правителствата от Еврозоната и от ЕС постъпваха отговорно (с малки изключения) и се стремяха да спазват тези изисквания. Стопанската практика обаче се оказа далеч по-сложна и от най-умните икономически конструкции и прогнози. Особено в кризисна обстановка.
Последните три години на световната криза потвърдиха старата Кейнсианска максима, че по време на криза умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим. Защото придържането към бюджетно равновесие винаги и на всяка цена би задълбочило кризата още повече. Пред двете злини: световна икономическа и социална катастрофа или умерен бюджетен дефицит, през 2008 г. световните лидери избраха по-малката бюджетния дефицит. При 0,8% дефицит в ЕС-27 през 2007 г., той нарастна на 2,3% през 2008 г., на 6,8% през 2009 г., очакван 7,2% за 2010 г. и прогнозиран 6,5% за 2011 г. според пролетната (2010 г.) прогноза на Европейската комисия. В някои от страните членки този дефицит в 2009 г. беше още по-голям: Ирландия 14,3% от БВП, Гърция 13,6%, Великобритания 11,5%, Португалия 9,4%, Исландия 9,1%, Латвия 9,0%, Литва 8,9%, Румъния 8,3%, Франция 7,5%, Полша 7,1%, Словакия 6,8,%, Белгия 6,0% и т.н. Бюджетният дефицит в България беше 3,9%. Могат ли да си представят радетелите на фискалния борд какво би се случило ако имаше такъв режим в ЕС? Народите на Европа щяха да преживеят ужасна социална трагедия с непредвидими политически последици.
Същият подход беше приложен в САЩ, Япония, Китай, Канада, Австралия, Индия, Бразилия и други развити и средно развити страни.
Второ. Бюджетните дефицити за поредица от години водят до натрупване на публичен дълг, който трудно може да бъде обслужван. Това нарушава доверието към задлъжнелите страни и региони и дестабилизира световната финансова система. Особено опасен е дългосрочният публичен дълг. За да не се допуска натрупване на такъв дълг в САЩ отдавна се прилага ограничителят допустим таван на дълга, определян от Конгреса.
Институцията таван на федералния дълг е въведена в САЩ през 1917 г. С течение на времето, в зависимост от измененията във вътрешната и външната икономическа среда, Конгресът корегира (повишава) този таван, който е задължителен за правителството. Последното повишение на тавана на американския публичен дълг на 14,3 трилиона дол. е утвърдено от Конгреса и законът е подписан на 12 февруари 2010 г. Подобна практика има и в други развити страни.
В 1910 г. публичният дълг на САЩ е бил 2,6 млрд. щатски долара; в 1940 г. 42,8 мрд. дол. (44,2% от БВП); в 1980 г. 711,9 млрд. дол. (26,1% от БВП); в 2000 г. 3409,8 млрд. дол. (35,1% от БВП). На 28 юли 2010 г. общият публичен дълг на САЩ е бил 13258 млрд. дол. (около 93% от годишния БВП). На 1 септември 2010 г. той възлиза на 13 376 548 535 503 долара (13,4 трил. дол.).
По същите причини в критериите от Маастрихт е определен допустим таван за публичен дълг на страните членки на ЕС - 60% от годишния им БВП. И тук реалната стопанска практика се оказа по-сложна и по-силна от решенията на висшия орган на ЕС. През 2007 г. общият публичен дълг за ЕС-27 е бил 58,8% от БВП, през 2008 г. 61,6%, през 2009 г. 73,6%, очаквано за 2010 г. 79,6% и прогноза за 2011 г. 83,8% според пролетната (2010 г.) прогноза на Европейската комисия. Същото важи и за публичния дълг на страните членки през 2009 г.: Италия 115,8% от БВП, Гърция 115,1%, Белгия 96,7%, Унгария 78,3%, Франция 77,6%, Португалия 76,8%, Малта 69,1%, Великобритания 68,1%, Австрия 66,5%, Ирландия 64,0%.%. В България той беше 14,8%, - между най-ниските в ЕС.
Според американски прогнози за 2011 г. публичният дълг на някои развити страни се очаква да достигне: Япония 204%, Гърция 130%, Италия 130%, САЩ 100%, Франция 99%, Португалия 97%, Великобритания 94%, Ирландия 93%, Германия 85%, Холандия 82%, Испания 74% и т.н.
Настоящият анализ показва, че предложението на група консервативни български икономисти за въвеждане на фискален борд е несериозно и не трябва да се приема. Евентуално решение на българското правителство да въведе фискален борд би било поредната груба управленска грешка и би имало много тежки икономически, социални и политически последствия.
2 септември 2010 г.
Публикувана с някои съкращения в ДУМА