Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Излизането от икономическата криза ще е трудно и бавно

Икономическата криза е сложно явление. Тя включва рецесия (спад на производството, износа, заетостта), финансова криза, социална криза и други измерения. В по-далечното минало тези аспекти на кризата са се проявявали главно в отделни страни. С развитието на икономическите връзки между държавите националните кризи придобиват все по-бързо регионален характер. С разширяването на стопанските, социалните, културните, политическите и други връзки между страните и регионите, т.е. в ерата на глобализацията, всяка криза в достатъчно голяма и добре развита икономика или група икономики придобива световен характер. Така беше с голямата криза през 30-те години на миналия век. Такава е и кризата, която светът преживява от 2008 г. насам.

Характерно за световните кризи в ерата на глобализацията е, че след поредица от количествени натрупвания през годините настъпва качествена експлозия. Кризата обхваща бързо целия свят или преобладаващата част от него, особено високо- и средно-развитите икономики. Слабо развитите икономики, поради относителната си изолация от световната икономика, често пъти биват заобикаляни от най-острите външни шокове. Те също страдат от кризите, без да могат да им влияят.

Излизането от глобална криза в наше време е сложен и продължителен процес. Наивно е да се смята, че след достигане на дъното веднага става отблъскване и започва праволинеен тържествен икономически и социален възход. Това не е възможно в съвременния свят както с отделни съставки на кризата, например рецесията, и още по-малко с комплексните измерения на икономическата криза.

От лятото на 2009 г. Симеон Дянков ни говори, че скоро излизаме от икономическата криза, под която изглежда разбира само рецесията. В своите твърдения той използва странни аргументи като: увеличение на производството в отделни подотрасли на промишлеността; увеличение на износа на отделни продукти и услуги за отделни страни; увеличение на бюджетни постъпления по някои данъци; затихване на темповете на спад на производството общо или по отделни продукти; сезонно намаление на официално отчитаната безработица, която по своята същност не е надежден показател; оценки на отделни рейтингови агенции и т.н. В началото заявяваше, че кризата ще приключи в края на 2009 г., после през март 2010 г., след това през май-юни 2010 г., придружено с повишение на заплати и пенсии, после по Димитровден.

За 2010 г. той предвижда растеж на БВП около 1%, за 2011 г. 3,6%, за 2012 г. 5,5%. За 2020 г. очаква България да се изравни по най-важните икономически показатели със средните за ЕС и да се превърне в страна в която всеки ще желае да живее и работи.

Той вярва, че е достатъчно да има финансова стабилност, балансиран бюджет и доверие на световните финансови институции, за да настъпи растеж сам по себе си по силата на невидимия пазарен автоматизъм. Понятия като вътрешно и външно търсене за него изглежда нямат никакво значение, въпреки че настоящата световна криза за пореден път доказа обратното. Ако за момент допуснем, че строгата фискална политика по някакъв необясним пазарен автоматизъм доведе до увеличение на производството, какво ще се случи с произведената продукция ако няма платежоспособно вътрешно и външно търсене. Строгата фискална политика потиска, а не създава вътрешно частно, държавно и инвестиционно търсене. В този напудрен оптимизъм няма нищо вярно. Откакто е министър не се е потвърдила нито една негова икономическа диагноза и прогноза. Така ще стане и сега.

Световната икономическа теория и практика са установили точен критерий за оценка на влизането и излизането на дадена икономика от рецесия. За да се каже, че икономиката е навлязла в рецесия нейният БВП трябва да е намалявал поне през две последователни тримесечия. И обратното, за да се твърди, че икономиката е излязла от рецесия трябва да е постигнат растеж на БВП поне през две последователни тримесечия. И всичко това да е по проверени и окончателни, а не по предварителни данни за БВП.

Струва си да напомня, че NBER (Национално бюро за икономически изследвания) на САЩ, което се произнася най-авторитетно за началото и края на рецесиите в тази страна, съобщи през есента на 2008 г., че американската икономика е в рецесия от декември 2007 г. То оповести преди около два месеца, че тяхната икономика е излязла от рецесията през юни 2009 г. А у нас обявиха излизане от кризата в деня на публикуването на предварителни данни на НСИ за растеж на БВП от 0,5% през второто тримесечие на 2010 г. в сравнение с първото.

В България все още няма надеждни факти за излизане от кризата. Наличната официална информация от НСИ за БВП през първото полугодие на 2010 г. показва, че 73,7% се състои от индивидуално потребление, а само потреблението на домакинствата възлиза на 64,9%. Държавното потребление (чрез бюджета) е около 16,5%, а брутокапиталообразуването 24,2%. Нетният износ е бил -6,1%, т.е. вносът е превишавал износа. Следователно, вътрешното потребление (индивидуално + колективно + инвестиционно) има решаващо значение за величината и динамиката на БВП, тъй като превишава неговия размер. Относителната тяжест на нетното външно търсене (износ-внос) е едва -6,1%. Затова решаващ и траен двигател на растежа в България сега е вътрешното, а не външното търсене. Не е възможен що годе забележим и траен растеж на БВП без забележимо и трайно увеличение на вътрешното потребление. То решава изхода от рецесията.

Как се променя вътрешното потребление? То продължава да намалява. Дори ако вземем най-доброто до сега второ тримесечие на 2010 г. през което по предварителни данни БВП в годишно измерение спада с 1,4%, а спрямо предходното тримесечие нараства с 0,5%, динамиката на съставните му елементи е тревожна: индивидуалното потребление спада с 4,0% в сравнение с първото тримесечие; потреблението на домакинствата намалява с 4,6%; колективното потребление намалява с около 9,0%; инвестициите за основен капитал намаляват с 12,2%. Незначителният прираст на БВП по предварителни данни с 0,5%, който е в зоната на статистическата грешка, се дължи само на второстепенния фактор по-голям износ на стоки и услуги.

При по-внимателно вглеждане в данните възникват някои въпросителни. Ако числата за спада на съставките на вътрешното търсене (потребление на домакинствата, държавно потребление и инвестиции) са верни, а тяхната сума превишава размера на БВП, как при съществено намаление и на трите съставки, размерът на БВП нараства, макар и незначително? Надявам се тези съмнения да бъдат разсеяни от НСИ при публикуването на окончателните данни за БВП през второто тримесечие.

Каква динамика на вътрешното потребление може да се очаква през второто полугодие на тази и през следващата година? Поради замразяване на пенсиите и на заплатите в бюджетния сектор и на редица други доходи, потреблението на домакинствата ще намалява. И в най-добрия случай ще стагнира. Очакваната инфлация ще ерозира допълнително реалната покупателна способност на домакинствата с около 7%. Поради големите съкращения в актуализирания бюджет за 2010 г. и в проектобюджета за 2011 г., колективното потребление също ще намалява. Съкращенията на капиталовите разходи в бюджета, рязкото намаление на преките чуждестранни инвестиции и продължаващото слабо усвояване на европейските фондове, ще водят до намаляване на инвестициите за основен капитал. При това положение не може да се очаква растеж на БВП през тази и следващата година по линия на вътрешното потребление. Защото няма как намаляващото вътрешно потребление да увеличава БВП. В този случай БВП също ще намалява. Увеличение на БВП може да се постигне само чрез по-голямо потребление. То личи и от самата формула по която се изчислява БВП в цял свят, предложена навремето от Дж. М. Кейнс:

БВП = Частно потребление + Държавно потребление + Инвестиции + Износ Внос

На това основание може да се каже, че прогнозата на правителството за 3,6% растеж на БВП и тази на МВФ за 2,0% растеж през 2011 г. са нереалистични. До толкова доколкото вътрешното потребление продължава да намалява значително, то ще неутрализира възможното увеличение на износа, чието влияние върху растежа ще бъде далеч по-слабо. По-долу ще се спра на причините.

Като член на ЕС България трябва да се съобразява с решенията на ръководните институции на общността. Известно е от стратегията Европа 2020, че фокусът на растежа се поставя върху устойчивия растеж или както някои го наричат зеления растеж, за разлика от остарелите вече понятия за традиционния кух растеж. Като имам предвид, че България още не е готова за възобновяване дори на по-лесно постижимия традиционен растеж на БВП, мога да си представя колко сме далече от устойчивия растеж с трите му съставки: икономически, социални и екологични. През следващите 5-6 години тези три измерения на растежа не могат да се постигнат у нас, дори при най-благоприятна държавна политика. А тя не е такава. Ако продължава сегашната консервативна макроикономическа политика, това не може да стане и към 2020 година.

В стратегията Европа 2020 специално внимание се отделя на формирането на съвременен човешки капитал като основен фактор на растежа. Това може да се постигне само чрез развитие на модерно здравеопазване и образование при широк достъп на всички граждани до тях и форсирано развитие на науката и иновациите. В бъдеще ще преуспяват само страните, които разполагат със съвременен човешки капитал. При сегашната държавна политика на драстично ограничаване на разходите за здравеопазване, образование и наука България няма да е между тях. Качеството на човешкия капитал у нас се влошава ускорително.

В този контекст заслужава да видим какво правят най-развитите страни. Преди около месец беше съобщено, че президентът Обама отнема 60 млрд. долара, предвидени за подпомагане на финансови институции и ги пренасочва за развитие на обучението по математека и физика през следващите пет години. Преди десетина дни научихме, че съкращавайки повече от 40 млрд. паунда по програмата за драстично намаление на бюджетните разходи за следващите няколко години, правителството на Великобритания не посяга на средствата за развитие на науката. Тези дни беше съобщено, че в рамките на мерките за подобряване на фискалната дисциплина правителството на Австрия ще инвестира допълнително 400 млн. евро в образование, развойна дейност и подобряване на енергийната ефективност. У нас се прави обратното.

Някои икономисти и политици смятат, че през тази и следващите години основен двигател на растежа в България ще бъде износът на стоки и услуги. Вярно ли е това? През предкризисната 2008 г. 60,0% от нашия износ (FOB) е бил за страните от ЕС и 40% за трети страни. През 2009 г. 64,9% от износа е бил за страните от ЕС и 35,1% за трети страни. Общият размер на износа през 2009 г. намалява с 23,1% спрямо предходната година. Износът за страните от ЕС намалява със 16,7%, а за трети страни с 32,6%. По данни на НСИ през първите седем месеца на 2010 г. 60,8% от износа ни е бил за страните от ЕС и 39,2% за трети страни. При увеличение на общия износ за тези месеци с 29,8%, износът за страните от ЕС нараства с 20,1%, а за трети страни с 48,1%.

Какви изводи могат да се направят от тези данни? Първо, преобладаващата част от нашия износ е насочена към страните от ЕС. Второ, Износът ни за тези страни е относително по-стабилен, по-лесно предвидим и по-надежден. Дори в кризисни условия той се колебае по-малко в сравнение с износа ни за трети трани. Трето, в средно- и дългосрочна перспектива България трябва да разчита главно на износа към основните ни партньори от ЕС - познати и близки, но с по-конкурентни и взискателни пазари. С по-високата си взискателност тези пазари ще оказват по-силен натиск за ускорена структурна и технологична модернизация на нашата икономика и за по-бързо повишение на конкурентоспособността на износа ни. Пазарите на повечето трети страни са по-непознати, по-нестабилни, по-слабо разработени от нашите износители и по-несигурни. А част от тях са в далечни региони на света и са свързани с големи транспортни и осигурителни разходи и други рискове.

Износът ни към трети страни през 2010 г. впечатлява с високите двуцифрени, трицифрени и дори четирицифрени прирасти в проценти, но в повечето случаи зад тях стоят скромни и дори символични обеми на износа в млн. лева: 7,2 млн. лв. за Перу, 21,0 за Тайван, 30,5 за Бразилия, 51,0 за Индия, 56,6 за Иран, 66,3 за Корея, 231,1 за гигантския китайски пазар, 448,1 за Русия и т.н. Част от тези страни ще се развиват с високи темпове през следващите години и предлагат голям потенциал за износ, но нашите стоки не са познати на техните пазари и са необходими години докато стъпим солидно на тях. А това ще става все по-трудно, защото конкуренцията там ще расте.

Според най-нова прогноза на МВФ при очакван растеж на световната търговия през 2010 г. с 11,4%, за 2011 г. се прогнозират 7,0%. Очаква се вносът на развитите страни, увеличен през 2010 г. с 10,1% да нарастне през 2011 г. само с 5,2%, а вносът на новите пазарни икономики (между които е България) при растеж с 14,3% през 2010 г. да се увеличи с 9,9% през 2011 г. Очаква се рязък спад на износа на развитите страни (при 11,0% през 2010 г. едва 6,0% през 2011 г.), а на новите пазарни икономики при растеж с 11,9% през 2010 г. едва 9,1% през 2011 г. Авторите на прогнозата обосновават своите оценки със сериозни икономически аргументи.

От тези числа не следва автоматично, че същите промени ще настъпят и с българската външна търговия през идущата година. Струва си обаче да се замислим: ако такива съществени промени се очакват в световния внос и износ, продиктувани от много сериозни причини, дали те в някаква степен няма да се проявят и в България, която е съставна част на европейския и на световния пазар. Факторите, които обуславят процесите в световната търговия през следващите години сигурно ще влияят в някаква степен и върху нашата външна търговия. Точно в каква степен е трудно да се предскаже, но нещо подобно може да се случи и с нашия износ и внос. Вероятно е прирастът на износа ни през 2011 г., към страните от ЕС и особено към трети страни да е по-нисък от този през 2010 г.

Следователно, без да се подценяват възможностите за износ към трети страни, особено Китай, Русия, Индия и Бразилия, през следващите години трябва да разчитаме главно на пазарите на ЕС. Нашият износ към тези страни през 2011-2012 и следващите години ще зависи от интензивността на възстановяване на техните икономики от кризата. Според междинната прогноза на Европейската комисия от септември 2010 г. се очаква средният растеж в Еврозоната през 2010 г. да е 1,8%, а общо за ЕС-27 1,7%.

Прогнозата на Европейската комисия за растежа на БВП през 2011 и 2012 г. ще бъде публикувана през ноември 2010 г. Очаквам растежът в ЕС да бъде между 1,5 и 1,7%, т.е. на равнището на 2010 г. или малко по-ниско от него. Очаквам също растежът в Германия през 2011 г. да е около 2,0%, при прогнозирани за 2010 г. 3,4%. Растежът в другите големи европейски икономики вероятно ще варира между 0,5 и 2,0%. Сегашната ориентация на някои големи европейски страни към силно рестриктивна политика за намаляване на високите бюджетни дефицити и публичната задлъжнялост ще потисне вътрешното търсене, а чрез него и растежа на БВП през втората половина на тази и през следващата година.

Все още нестабилното възстановяване на стопанската активност в САЩ, Япония и други страни пък ще ограничава възможностите на европейските страни за по-голям износ. При очакван растеж на БВП в САЩ през 2010 г. 2,6%, за 2011 г. се прогнозира 2,3%. При очакван растеж на БВП в Япония през 2010 г. 2,8%, за 2011 г. се прогнозира едва 1,5%. На езика на търговията това означава по-малък износ на ЕС за тези страни. Това, на свой ред, при равни други условия означава по-малко производство в страните от ЕС и по-малка потребност за внос от България.

Повишението на лихвите по кредитите в Китай напоследък за предотвратяване на евентуално прегряване на икономиката и упражняваният върху тях международен натиск, особено от САЩ и ЕС, за оскъпяване на юана и ограничаване на излишека във външнотърговския баланс, в крайна сметка ще доведат до известно успокояване на високия растеж на БВП в Китай. При очакван растеж на БВП около 10,5% през 2010 г. той може да спадне на 9,4-9,6% през 2011 г. Това пък ще повлияе за ограничаване на европейския и друг износ за Китай. Това, на свой ред, пак при равни други условия, ще се отрази негативно върху европейския внос от България.

От горното следва, че възможностите за бързо и чувствително увеличаване на нашия износ към страните от ЕС през 2011 и следващите години не са големи. Причините са много, но най-важните са три:

Първо, нашият производствен и експортен потенциал е ограничен. Износът ни е далеч по-малък от този на сравними с нас и дори по-малки по мащаби страни. В предкризисната 2008 г. България изнасяше на човек от населението 7,3 пъти по-малко от Австрия, 5,6 пъти по-малко от Словения, 4,7 пъти по-малко от Чехия, 4,4 пъти по-малко от Словакия, 3,7 пъти по-малко от Унгария и т.н. След 2007 г. затихна дейността по разширение и модернизация на нашия производствен потенциал, каквото цивилизованите държави правят много активно по време на криза. През тези години и особено от средата на 2009 г. нашият бизнес беше потискан с рестриктивни мерки в името на ниския бюджетен дефицит, за да ни приемат в чакалнята на Еврозоната и беше лишен от собствен и кредитен финансов ресурс за нови инвестиции. Рязко спаднаха и чуждите инвестиции, а тяхната качествена структура (по направления на дейност) остана крайно неблагоприятна. Влоши се и структурата на вноса по начин на използване. Спадна вносът на инвестиционни стоки. Ако през 2007 г. той възлизаше на 30,6% от общия внос, за януари-юли 2010 г. е 21,5%. Едновременно с това спадна и вносът на машини, уреди и апарати от 10,7% от общия внос през 2007 г. на 7,2% за януари-юли 2010 г. Това показва, че нашата икономика не е готова с модернизирана структура и технологии за ускорено следкризисно развитие.

Второ, структурата на нашия износ е посредствена, присъща на слабо развитите страни. Суровините и материалите са около 50-53% от неенергийния ни износ, потребителските стоки с не особено високо качество са около 30%, а машините, уредите и апаратите също на посредствено технологично равнище са около 5-6%. По данни на Европейската комисия високотехнологичните стоки са 3,4% от общия ни износ, при 19% средно за ЕС. Цените по които се продават нашите стоки на външните пазари са много по-ниски (в някои случаи 2-3 пъти по-ниски, в рамките на една и съща стокова група) от цените по които продават развитите страни. Не са верни твърденията на наши политици, че в износа ни напоследък има преориентация към високотехнологични стоки. Качествената структура на нашето производство и на износа ни остава на примитивно технологично равнище, характерно за горната зона на слабо развита страна, поради липса на инвестиции за структурна и технологична модерницация през последните 15-20 години, в това число и през последните кризисни години. В това отношение ние изоставаме от страни като Чехия, Словения, Словакия, Унгария с 10-15 години, а от развитите западноевропейски страни с 35-45 години.

Трето, за ограничения обем и ниската конкурентоспособност на износа допринася и нарастващото поскъпване на лева, който вече над 13 години е с твърдо фиксиран курс, в началото към германската марка, а след това към еврото. Някои от нашите съседи и други страни от централна и източна Европа обезцениха своите валути през 2008-2010 г. за да стимулират износа си, при продължаващ фиксиран курс на лева. Това ще намалява допълнително обема и конкурентоспособността на нашия износ. Странно е, че когато на срещите на Г-20 през миналата и тази година един от най-дискутираните спорни глобални проблеми е този за валутните курсове и злоупотребата с тях (чрез обезценяването им, което можело да доведе до валутна война между страните) за стимулиране на износа, нашите политици изобщо не се тревожат от оскъпяването на лева в резултат на 13 годишното му твърдо фиксиране. За тях изглежда няма значение, че негативният ефект на фиксирания курс през тези години се измерва с около стотина милиона долара пропуснат износ.

Ако трябва да обобщя, при сегашните примитивни структурни и технологични характеристики на нашата икономика, лошата инфраструктура, ограниченият приток на преки чуждестранни инвестиции и незадоволителната им структура, слабото усвояване на предприсъединителните фондове и на еврофондовете по седемте оперативни програми на ЕС, ниската квалификация на работната ни сила, все по-острият недостиг на високо квалифицирани специалисти, продължаващото от 15-20 години изтичане на много десетки хиляди млади и най-квалифицирани специалисти, занемареното здравеопазване, образование, наука, иновации, високата енергоемкост и материалоемкост на нашата продукция, посредственото качество на продуктите и услугите, поскъпващият лев и други причини, не е възможно бързо и чувствително увеличение на износа, подобряване на неговата структура и конкурентоспособност. В тази обстановка не бива да се хранят илюзии за износа като локомотив за извеждане на икономиката ни от кризата.

Като говорим за икономическата криза не можем да пропуснем проблема за заетостта. Президентът Обама многократно заявява през 2009-2010 г., че растежът на БВП не е заместител на заетостта. Груба грешка е само по растежа на БВП да се съди за излизане от кризата, при наличието на висока безработица. Освен това, доказано е от икономическата теория и е потвърдено в стопанската практика, че съживяването на заетостта следва оживлението на производството със закъснение от 10-12 и повече месеца. Причините за това са известни на специалистите, но тук не е възможно да се спирам подробно на тях.

Ако отново се върнем към второто тримесечие на 2010 г. коефициентът на икономическа активност (15-64 г.) е бил 66,9% при 67,6% през същия период на 2009 г. Коефициентът на заетост намалява до 47,0% при 50,1% през същия период на 2009 г. Безработните се увеличават до 342,2 хил. души (10,0%) при 222,6 хил. души (6,3%) през същия период на 2009 г. Официално отчитаната безработица не само е висока, но и продължава да расте. Отчитаното от пролетта на 2010 г. до сега намаление на безработицата се дължи главно на сезонни причини.

Действителната картина за безработицата е още по-тревожна. По данни на НСИ броят на обезкуражените безработни (отчаяни деквалифицирани и деморализирани хора, които са престанали да се регистрират в бюрата по труда) през второто тримесечие на 2010 г. е 219,4 хил. души при 173,0 хил. души през същия период на 2009 г. Ако ги прибавим към официално отчитаните безработни общият им брой нараства на 561,5 хил. души или 16,4%. Ако към тях прибавим завърналите се наши сънародници от западноевропейските страни, чийто брой никой не наблюдава, но се знае че са много; изпратените от фирмите в неплатен отпуск поради липса на поръчки, чийто брой също не се наблюдава, но се знае че са много; работещите на намалено работно време по същите причини, чийто брой също не е известен, но се знае че е голям, и т.н. и ако се приспаднат заетите в сивия сектор и работещите, които едновременно се водят и като безработни, чийто брой също никой не знае, действителната безработица ще се окаже около 19-20%, а не около 9%, както съобщават властите. Това е количествен израз на тежка социална трагедия. При такава безработица е несериозно да се говори за излизане от кризата.

Друго измерение на икономическата криза е намалението на доходите, което предопределя по-ниска покупателна способност и по-малко потребление в домакинствата. Това пък означава по-ниско вътрешно търсене и по-малък БВП.

Според последното съобщение на НСИ за второто тримесечие на 2010 г. средният тримесечен общ доход на лице от домакинството е 906 лв, което е с 0,9% по-малко от същия период на 2009 г. Основната част от този доход (81,6%) е от заплати и пенсии. В номинално изражение доходите на домакинствата намаляват. Намалението е още по-силно в реално изражение.

През второто тримесечие на 2010 г. домакинствата са разходвали по 804 лв. средно на лице, при 821 лв. през същия период на 2009 г. С намалените доходи при несигурно бъдеще за тази и следващите години хората променят структурата на разходите и потреблението си. Расте делът на разходите за неотложни потребности: хранителни продукти, здравеопазване, транспорт и съобщения и намалява делът на разходите за всичко, което може да се отложи: облекло, обувки, жилищно обзавеждане и т.н.

Освен това, несигурни за бъдещето и в очакване кризата да продължи, хората не разходват целия си скромен доход, а спестяват по 102 лв. на лице от домакинството. Това спестовно поведение не е резултат на благоденствие, а на тревога за утрешния ден. Такова спестовно поведение е широко разпространено и в другите, обхванати от кризата страни. То допълнително ограничава вътрешното търсене и свързаното с него увеличение на БВП, затруднява и отлага изхода от кризата.

Въз основа на горния анализ може да се направи категоричния извод, че кризата в България продължава и в някои аспекти се задълбочава. Несериозно е да се говори потърпете още 6-8 месеца и ще ни бъде по-леко. Членовете на правителството трябва да знаят, че това не е възможно и то няма да се случи. Това трябва да се знае и от гражданите на България.

Предпоставките за излизане от кризата са многобройни вътрешни и външни, икономически, социални и политически. При благоприятно стечение на вътрешните и външните условия можем да се надяваме на постепенно излизане от икономическата криза към 2012-2013 г. с евентуален растеж на БВП през тези години около 0,5-1,0-1,5%. Това е по-скоро мъчителна стагнация, отколкото стопанско оживление. През 2010 г. не е възможен растеж. При неблагоприятен ход на събитията и особено ако бавното и противоречиво стопанско оживление в САЩ, Европа и Япония се проточи и ако продължава сегашната силно рестриктивна икономическа политика у нас, потискаща повишението на вътрешното търсене, стагнацията може да продължи и по-дълго.

Ясно е едно наивно е да се надяваме, че следващите няколко години ще бъдат години на непрекъснат възходящ икономически растеж, на намаляваща безработица и растящи реални разходи. Процесът на възстановяване от икономическата криза ще бъде труден и продължителен. Погрешната икономическа политика през последните две кризисни години го прави още по-труден. Критерий за възстановяване ще е подобряването на качеството на живота на хората.

7 октомври 2010 г.

Съкратен вариант на статията
е публикуван в ДУМА на 14 октомври 2010 г.
под заглавие Напудреният оптимизъм на финансовия министър.

Обратно в списъка на публикаците