Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Данъчната система и балансът на интереси
Данъчната система изсмуква най-много от хората със средни и ниски доходи

Темата за баланса на интересите в обществото е много широка, сложна и деликатна. Нормално икономическо развитие е възможно само при наличието на социално и политическо спокойствие. То пък се постига само в страни, където държавата и различните социални групи се стремят към балансиране на интересите чрез взаимни отстъпки, а не чрез силово налагане на едни интереси над други. Конфронтацията между труда и капитала води до напрежение в обществото от което губят всички.

В мои публикации през последните 10-15 години многократно съм призовавал към взаимно зачитане на интересите чрез отговорно поведение на представителите на труда и капитала и чрез балансирана политика на държавата в тази област.

Характерна черта на така наречения преход към пазарно стопанство в България е небалансираната политика спрямо труда и капитала на правителствата и международните финансови институции. В резултат на това се допусна престъпната приватизация, обедняването на голяма част от населението и острата социална поляризация свръхбогати на единия полюс и оскотяваща бедност на другия. Стигна се и до морална деградация, която е дори по-опасна и по-трудно преодолима от материалната разруха.

Това стана възможно с активната роля на международните финансови институции, на големите частни световни банки, на рейтинговите агенции и на правителствата на големите западни страни. Ако се вгледаме в наблюдаваните от МВФ показатели в страните от Централна и Източна Европа, а и не само там, които получаваха финансов ресурс от него, ще видим показатели като балансиран бюджет, балансирана текуща сметка, ниска публична задлъжнялост, ниска инфлация, ниски лихви, добри оценки на рейтингови агенции и други подобни. Там не присъстват показатели като заетост, доходи, умерено социално разслоение, здравеопазване, продължителност на живота, детска смъртност, образование, наука, иновации, здравословна околна среда, спазване на санитарно-хигиенни стандарти и други подобни.

В крайна сметка МВФ се интересува страните клиенти да бъдат платежоспособни и да обслужват редовно заемите си от чуждестранните кредитори. МВФ се грижи преди всичко за интересите на кредиторите, а не за здравето и живота на хората в съответната страна - заемополучател. В сложни ситуации не се търси равностоен компромис между кредитор и кредитиран, а се предпочитат интересите на кредитора.

Тук ще се спра само на един конкретен проблем в тази област. Имам предвид данъчната политика на правителството и разпределението на тяжестите между труда и капитала при облагането с данъци. Не разбирам защо този изключително важен проблем все още не се обсъжда и социално-икономическото му значение не се оценява в нашето общество. Онеправданите слоеве трудовите хора и пенсионерите покорно мълчат, а голямата част от образованите интелектуалци - икономисти, социолози и други обществоведи старателно заобикалят този болезнен проблем. Още по-малко оправдано е това мълчание след като вече четири години сме член на ЕС. В същото време частният бизнес и консервативните икономисти продължават неотслабващия натиск за още по-небалансирана и антисоциална данъчна и осигурителна политика в интерес на капитала.

Като член на Европейския съюз България има добър ориентир за модела на своята данъчна система. В основата на този модел е вграден разумен баланс на интересите между труда и капитала. Европейските икономики в една или друга степен почиват на фундаменталния принцип за социалното пазарно стопанство. Няма нищо вярно в твърденията на някои крайно десни политици и икономисти, че социалното пазарно стопанство е мъртво. То издържа изпитанията и на последната световна криза. Една от фундаменталните поуки на настоящата криза е, че бъдещето на света през следващите десетилетия е в социалното пазарно стопанство и в регулираната пазарна икономика, където държавата и пазарът взаимно се допълват, а не се противопоставят.

Същото важи и за европейските данъчни системи, въпреки че в тази област все още липсва унификация, каквато има в паричната и валутната политика на общността. Макар и трудно, поради много силни тясно национални, в това число и групови интереси, в недалечното бъдеще ще се постигне сближаване в данъчната и в още по-широкия смисъл в бюджетната политика на страните членки. Без такова сближаване не е възможна стабилността, интеграцията, конкурентоспособността и ускореното устойчиво развитие на ЕС в условията на все по-остра конкуренция със САЩ, с новия икономически гигант Китай и следващите го Япония, Индия, Русия и Бразилия. Продължаването на досегашната политика на разединена или полуобединена Европа означава политическо и икономическо самоубийство за стария континент и относително изоставане в качеството на живота на неговите народи, в условията на нарастваща конкуренция с изброените настоящи и бъдещи партньори.

Европейският данъчен модел

Важни черти на европейския данъчен модел през последните десетина години са: Първо, данъчните системи на страните от ЕС се основават на баланс на интересите на труда и капитала, който издържа изпитанията на времето. Второ, общото ниво на данъчното бреме (косвени данъци + преки данъци + социални осигуровки) е стабилно около 39-40% от БВП. Трето, всеки от тези данъци остава стабилен: косвени данъци 13-14% от БВП; преки данъци 13,0-13,5%; социални осигуровки 12,5-13,0%. Четвърто, вътрешната структура на всяка от тези три групи данъци също остава стабилна. ДДС заема около 50% от общия размер на косвените данъци, а акцизите и потребителските данъци между 19 и 21%. Данъкът върху дохода на физическите лица варира между 70 и 75% от общия размер на преките данъци, а корпоративният данък около 20-23%. Работодателите внасят около 57-58% от социалните осигуровки, а работниците останалата част (виж таблицата).

Данъчна структура в ЕС-27 - % от БВП

Видове данъци

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

1. Косвени данъци

- ДДС

- Акцизи и потреб. данъци

14,0

7,0

3,0

13,6

6,8

2,9

13,6

6,8

3,0

13,6

6,8

3,0

13,6

6,8

2,9

13,7

6,9

2,8

13,9

7,0

2,7

13,8

7,1

2,6

13,4

6,9

2,5

2. Преки данъци

- ДОД

- Корпоративен данък

13,9

10,0

2,8

13,5

9,8

2,6

13,0

9,5

2,4

12,7

9,3

2,2

12,7

9,0

2,4

12,9

9,1

2,6

13,4

9,3

3,0

13,6

9,4

3,0

13,5

9,5

2,7

3. Социални осигуровки

- Работодатели

- Работници

12,7

7,3

4,1

12,6

7,2

4,0

12,6

7,2

3,9

12,8

7,3

4,0

12,6

7,2

3,9

12,6

7,2

3,9

12,5

7,2

3,9

12,4

7,1

3,8

12,6

7,3

3,9

Общо данъци и осигуровки

40,6

39,7

39,0

39,0

38,9

39,2

39,7

39,7

39,3

Източник: Еuropean Commission, 2010 Report on Monitoring Tax Revenues and Tax Reforms in EU Member States Tax Policy After the Crisis, Annex, October 2010

Съотношението между данъците (заедно със социалните осигуровки) и БВП е мерило за нивото на данъчното бреме. През 2008 г. то е било 39,3% в ЕС-27. То е най-високо е в Дания 48,2%, Швеция 47,1%, Белгия 44,3%, Финландия 43,1%, а най-ниско в Ирландия -29,3%, Словакия 29,1%, Латвия 28,9%, Румъния 28,0%. България е в средно положение 33,3%. Осем страни членки имат по-ниско данъчно бреме от нашето.

Между страните членки има големи различия в размера на всеки от тези данъци. През 2008 г. косвените данъци са били около 29% от общите данъчни приходи в Белгия, 30% в Испания и Финландия, 31% в Чехия, 32% в Германия, 33% в Италия и Великобритания и т.н. Най-висок е бил делът на постъпленията от този данък в България над 55%, в Кипър 48%, в Малта, Румъния и Ирландия 42%, в Полша 41% и т.н. Делът на преките данъци в общите данъчни приходи варира от 21% в България до над 62% в Дания, където социалните осигуровки се финансират от общите данъчни приходи. Ако вземем само косвените и преките данъци (без социалните осигуровки) в актуализирания бюджет на България за 2010 г. косвените данъци са 73,2%, а преките 26,8%. Няма друга страна в ЕС с такава полярна структура на косвените и преките данъци.

Максималните проценти на стандартния ДДС (средно аритметичен за ЕС-27) в 2000 г. са били 19,2%, в 2005 г. 19,6% и в 2010 г. 20,1%. В България той е 20% от 2000 г. до сега. Девет страни членки имат по-висок процент от нашия и 12 страни по-нисък. Нашето ниво на ДДС съвпада със средното за общността. Като се има предвид, че в повечето страни от ЕС има диференцирани (по-ниски) проценти за ДДС, нашето ниво е едно от високите.

Максималните проценти на данъка върху дохода на физическите лица общо за ЕС-27 са били: 47,3% в 1995 г., 44,7% в 2000 г., 39,9% в 2005 г. и 37,5% в 2010 г. Както се вижда, има тенденция към намаление. В България той е бил 50% в 1995 г., 40% в 2000 г., 24% в 2005 г. и 10% в 2010 г. България е с най-нисък процент на този данък в 2010 г., следвана от Чехия и Литва по 15%, Румъния 16%, Словакия 19%, Естония 21%, Латвия 26%, Полша 32% и т.н. Най-висок е този данък в Испания 56,4%, следвана от Белгия 53,7%, Холандия 52%, Дания 51,5%, Австрия и Великобритания по 50% и т.н.

Максималните проценти на корпоративния данък общо за ЕС-27 са били 35,3% в 1995 г., 31,9% в 2000 г., 25,5% в 2005 г. и 23,2% в 2010 г.. И тук има тенденция към намаление. България е имала 40,0% в 1995 г., 32,5% в 2000 г., 15,0% в 2005 г. и 10,0% в 2010 г. Тенденцията към намаление е проявена най-силно у нас. В 2010 г. България, заедно с Кипър има най-нисък процент на корпоративен данък 10,0%, следвани от Латвия и Литва с по 15%, Румъния 16%, Полша и Чехия 19%, Словения 20%, Унгария 20,6%, Естония 21% и т.н. Най-висок е този данък в Малта 35%, Франция 34,4%, Белгия 34%, Испания 30% и т.н.

Във всички страни членки има данък върху имотите. Най-висок е той във Великобритания 3,53% от БВП през 2008 г., следвана от Франция 1,86%, Малта 1,32%, Белгия и Португалия 1,16% и т.н. Най-нисък е този данък в България 0,20% от БВП, следвана от Унгария 0,23%, Литва 0,26% и т.н. Постъпленията от този данък във Великобритания през 2008 г. са били 9,48% от всички данъчни приходи, в Ирландия 4,54%, във Франция 4,34% и т.н., а най-малко в Унгария 0,57%, България 0,61%, Литва 0,89% и т.н.

Какви изводи могат да се направят от тези данни?

Съотношението между преките и косвените данъци е един от най-точните изразители на държавната политика към труда и капитала. Казано накратко, преобладаването на косвените данъци (ДДС, акцизи, мита и други подобни) показва, че данъчното бреме се разпределя между всички социални групи, пропорционално на тяхното потребление. То обаче тежи най-много на хората със средни, ниски и най-ниски доходи, защото те се хранят, обличат, обуват, пушат, пият алкохол, ползват отопление, осветление, транспортни и други услуги като всички останали. Те понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са многократно по-ниски, посочените продукти и услуги заемат най-висок дял в семейните им бюджети, облагат се с високи проценти за ДДС (20%) и многократно по-висок акциз. Хората със средни и ниски доходи не могат да се възползват от ниското облагане при корпоративния данък и ДОД, понеже нямат такива доходи и доколкото ги имат, липсва необлагаем минимум. Данъкът от 10% на бедния човек с 200 лв. месечен доход тежи много повече в семейния бюджет от същия данък на човек с 2000 лв. или 20000 лв. месечно.

При този модел делът на преките данъци (корпоративен, ДОД и други подобни) е по-малък. Това съотношение между косвени и преки данъци е изгодно за заможните, богатите и най-богатите, защото изброените продукти и услуги заемат нищожна част от семейните им бюджети, преобладаващата част от техните доходи се облагат с нисък пряк данък, а немалка част от тях не се облагат, защото са в сивия сектор. Бедните, дори и да искат, нямат какво да скрият в сивия сектор. Тази данъчна политика в полза на капитала се засилва с отказа от умерено прогресивно данъчно облагане с преки данъци, каквото се прилага в повечето страни от ЕС и в другите развити страни, с приемането на най-нисък пропорционален (плосък) корпоративен и подоходен данък, с премахването на необлагаемия минимум и ограничаване на отстъпките за свободните професии.

С тази си данъчна политика България се конфронтира с другите страни членки на ЕС, особено най-развитите. Ние получаваме милиардни безвъзмездни помощи от ЕС, събирани от по-високи преки данъци с умерено прогресивно облагане, а прилагаме спрямо тях данъчен дъмпинг с най-нисък дял на преките данъци и най-ниски данъчни ставки. С други думи, нашата държава се самолишава от собствени вътрешни приходи, като облекчава най-богатите си данъкоплатци, а получаваме помощи, събирани чрез по-високо облагане на западноевропейските данъкоплатци. Това все по-често ни се напомня от общественото мнение в Западна Европа и едва ли ще бъде толерирано дълго.

Както посочих по-горе, в ЕС и особено в Еврозоната, сега има единна парична и валутна политика, но липсва такава в бюджетната политика. Тенденцията към задълбочаване на интеграцията в ЕС ще се разширява и ускорява. Това ще включва и унифициране на бюджетната политика във всички направления, в това число и в данъчната политика. То означава постепенно сближаване през следващите 5-10 години и последващо изравняване на преките и косвените данъци в страните членки. В този процес българските данъци ще се приближават към данъчните нива на големите европейски държави, а не те към нашите. Това ще означава повишаване на нашите преки данъци и намаляване на косвените, особено на ДДС. Най-добре за България е да започне този процес сама, за да не се наложи след 5-10 години шоково повишение на преките и понижение на косвените данъци.

При сегашната структура на данъчната система министрите и придворните икономисти ни уверяват, че няма пряка връзка между растежа на БВП и размера на данъчните приходи, особено от ДДС. Това е така, защото, наред с общия размер на потреблението, постъпленията от ДДС зависят силно и от размера на вноса. При прираст на БВП, който се дължи главно на по-голям износ няма допълнителни приходи от ДДС. Ако вносът расте по-бързо от износа растат приходите от ДДС и това е добре за бюджета. То обаче не е добре за външнотърговския баланс, а чрез него за баланса по текущата сметка, за външната задлъжнялост и за прираста на БВП.

В крайна сметка кое е по-важно по-големият внос, независимо от неговата структура, осигуряващ повече постъпления от ДДС или по-голям износ, за да има по-висок прираст на БВП, балансирана текуща сметка, повече работни места, по-големи доходи, по-бързо икономическо и социално развитие. Анализът показва, че е по-важно да расте износът и, макар по-бавно да расте и вносът с висок дял на вноса на инвестиционни стоки за структурна и технологична модернизация на икономиката. Защото само такава модернизация може да осигури ускорено догонващо устойчиво развитие на България през следващите години и десетилетия.

От гледна точка на световната и европейската практика, на принципите на социалната справедливост и на солидарността България прилага най-консервативната и антисоциална данъчна система. Опитите за оправдаване на политиката на ниски преки данъци със стимулиране на стопанската активност, привличане на чужди инвестиции, ограничаване на сивия сектор и повишаване на конкурентоспособността не почиваха на историческите факти и се провалиха.

Стопанската активност в България през последните години не е по-висока от тази в другите страни членки, които разчитат повече на преки умерено прогресивни данъци с необлагаем минимум. По-скоро обратното. През предкризисната 2007 г. бяхме на седмо място в ЕС по темп на прираста на БВП и последни между страните от Източна Европа, през 2009 г. на 16-о място по опазване от негативните ефекти на световната криза, а през 2010 г., според прогнозата на Европейската комисия, се очаква да сме на 18-о място от 27 страни членки.

През последните 5-6 предкризисни години постъпиха значителни чужди инвестиции, но насочването им по сфери на дейност има полупаразитен характер и не помага за структурната и технологичната модернизация у нас. Около 70-75% бяха за недвижими имоти и наемодателска дейност, търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, финансово посредничество, хотели и ресторанти. Само за търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети постъпиха повече капитали, отколкото за цялата преработваща промишленост. Конкурентоспособността на нашата икономика продължава да е най-ниска, а енергоемкостта най-висока в ЕС.

След многократните намаления на осигурителните вноски (от 32 на 16%), на корпоративния и на подоходния данък, обещаните стотици хиляди нови работни места и стотици милиони (и дори милиарди) лева допълнителни приходи от данъци и осигуровки не се появиха. Делът на сивия сектор продължава да е около 40%, проверките на НАП установяват масови груби нарушения на данъчната, осигурителната и митническата дисциплина, а също и на санитарно-хигиенните стандарти.

Въпреки най-ниските преки данъци и осигурителни вноски в ЕС с които на частния бизнес у нас се оставиха 12-13 млрд. лв. допълнителни ресурси през последните 10 години, липсва структурна и технологична модернизация в икономиката. Това личи от ниското технологично равнище и посредственото качество на произвежданите и изнасяните продукти и услуги. Високотехнологичните стоки са едва 3,4% от нашия износ при 18% средно за ЕС. Голяма част от инвестициите се използват за екстравагантни офиси и резиденции у нас и в чужбина, ултралуксозни автомобили, яхти и самолети; няма подобрение на условията за труд и т.н.

След 2007 г. затихна дейността по разширение и модернизация на нашия производствен потенциал, каквото цивилизованите страни правят много активно по време на криза. Повечето страни излизат от кризата с обновен производствен апарат, подготвен за ускорено следкризисно икономическо развитие. През тези години и особено от средата на 2009 г. нашият бизнес беше потискан с рестриктивни мерки в името на ниския бюджетен дефицит, за да ни приемат в чакалнята на Еврозоната и лишен от финансов ресурс за нови инвестиции. Влоши се и структурата на вноса по начин на използване. Рязко спадна вносът на инвестиционни стоки. Ако през 2007 г. той беше 30,6% от общия внос, за януари-юли 2010 г. е 21,5%. Спадна и вносът на машини, уреди и апарати от 10,7% от общия внос през 2007 г. на 7,2% за януари-юли 2010 г. Това показва, че нашата икономика не е готова с модернизирана структура и технологии за ускорено следкризисно развитие.

В интересите на труда и капитала има много общо.

И двете групи са заинтересовани от нормално икономическо развитие, социална и политическа стабилност. Конфронтацията е вредна и за двете страни. Интересите им обаче често се разминават. При такива противоречиви интереси държавата трябва да играе ролята на арбитър и по пътя на взаимните отстъпки да се търси балансирано решение. Всяко решение, което нарушава справедливия баланс като облагодетелства едната и ощетява другата страна поражда недоволство, чието натрупване води до социално напрежение и конфронтации в обществото.

През последните 15-20 години, обаче българските правителства не пожелаха да провеждат балансирана политика спрямо труда и капитала. Изобилстваха реверансите към капитала за сметка на наемния труд. Преди всичко възприетият модел на данъчна система с доминиращи косвени данъци облагодетелства много повече капитала за сметка на трудовите хора и пенсионерите. Както вече посочих, направени бяха многобройни намаления на корпоративния и на подоходния данък, на данъка върху хазарта, на данъка върху дивидентите. Многократно бяха намалени осигурителните вноски, а също и делът на бизнеса в тях. Толерира се всеизвестното масово плащане на осигурителни вноски върху занижена заплата и т.н.

Общият извод е

че българската данъчна система нито е социално справедлива, нито икономически ефективна. Тя прави прекалено много реверанси пред интересите на капитала и пренебрегва интересите на трудовите хора и на пенсионерите. Обслужва паразитни интереси на икономическата стагнация. С такава данъчна система не можем да разчитаме на бързо възстановяване на вътрешното потребление и скорошно излизане от кризата. И още по-малко - на следкризисно догонващо устойчиво развитие в съответствие със стратегията Европа 2020.

6 ноември 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците