Проф. Иван Ангелов
Данъчната система и балансът на интереси
Темата за баланса на интересите в обществото е много широка, сложна и деликатна. Нормално икономическо развитие е възможно само при наличието на социално и политическо спокойствие. То пък се постига само в страни, където държавата и различните социални групи се стремят към балансиране на интересите чрез взаимни отстъпки, а не чрез силово налагане на едни интереси над други. Конфронтацията между труда и капитала води до напрежение в обществото от което губят всички.
В мои публикации през последните
10-15 години многократно съм призовавал към взаимно зачитане на интересите чрез отговорно поведение на представителите на труда и капитала и чрез балансирана политика на държавата в тази област.Характерна черта на така наречения преход към пазарно стопанство в България е небалансираната политика спрямо труда и капитала на правителствата и международните финансови институции. В резултат на това се допусна престъпната приватизация, обедняването на голяма част от населението и острата социална поляризация свръхбогати на единия полюс и оскотяваща бедност на другия. Стигна се и до морална деградация, която е дори по-опасна и по-трудно преодолима от материалната разруха.
Това стана възможно с активната роля на международните финансови институции, на големите частни световни банки, на рейтинговите агенции и на правителствата на големите западни страни. Ако се вгледаме в наблюдаваните от МВФ показатели в страните от Централна и Източна Европа, а и не само там, които получаваха финансов ресурс от него, ще видим показатели като балансиран бюджет, балансирана текуща сметка, ниска публична задлъжнялост, ниска инфлация, ниски лихви, добри оценки на рейтингови агенции и други подобни. Там не присъстват показатели като заетост, доходи, умерено социално разслоение, здравеопазване, продължителност на живота, детска смъртност, образование, наука, иновации, здравословна околна среда, спазване на санитарно-хигиенни стандарти и други подобни.
В крайна сметка МВФ се интересува страните клиенти да бъдат платежоспособни и да обслужват редовно заемите си от чуждестранните кредитори. МВФ се грижи преди всичко за интересите на кредиторите, а не за здравето и живота на хората в съответната страна - заемополучател. В сложни ситуации не се търси равностоен компромис между кредитор и кредитиран, а се предпочитат интересите на кредитора.
Тук ще се спра само на един конкретен проблем в тази област. Имам предвид данъчната политика на правителството и разпределението на тяжестите между труда и капитала при облагането с данъци. Не разбирам защо този изключително важен проблем все още не се обсъжда и социално-икономическото му значение не се оценява в нашето общество. Онеправданите слоеве трудовите хора и пенсионерите покорно мълчат, а голямата част от образованите интелектуалци -
икономисти, социолози и други обществоведи старателно заобикалят този болезнен проблем. Още по-малко оправдано е това мълчание след като вече четири години сме член на ЕС. В същото време частният бизнес и консервативните икономисти продължават неотслабващия натиск за още по-небалансирана и антисоциална данъчна и осигурителна политика в интерес на капитала.Като член на Европейския съюз България има добър ориентир за модела на своята данъчна система. В основата на този модел е вграден разумен баланс на интересите между труда и капитала. Европейските икономики в една или друга степен почиват на фундаменталния принцип за социалното пазарно стопанство. Няма нищо вярно в твърденията на някои крайно десни политици и икономисти, че социалното пазарно стопанство е мъртво. То издържа изпитанията и на последната световна криза. Една от фундаменталните поуки на настоящата криза е, че бъдещето на света през следващите десетилетия е в социалното пазарно стопанство и в регулираната пазарна икономика, където държавата и пазарът взаимно се допълват, а не се противопоставят.
Същото важи и за европейските данъчни системи, въпреки че в тази област все още липсва унификация, каквато има в паричната и валутната политика на общността. Макар и трудно, поради много силни тясно национални, в това число и групови интереси, в недалечното бъдеще ще се постигне сближаване в данъчната и в още по-широкия смисъл в бюджетната политика на страните членки. Без такова сближаване не е възможна стабилността, интеграцията, конкурентоспособността и ускореното устойчиво развитие на ЕС в условията на все по-остра конкуренция със САЩ, с новия икономически гигант Китай и следващите го Япония, Индия, Русия и Бразилия. Продължаването на досегашната политика на разединена или полуобединена Европа означава
политическо и икономическо самоубийство за стария континент и относително изоставане в качеството на живота на неговите народи, в условията на нарастваща конкуренция с изброените настоящи и бъдещи партньори.Европейският данъчен модел
Важни черти на европейския данъчен модел през последните десетина години са: Първо
, данъчните системи на страните от ЕС се основават на баланс на интересите на труда и капитала, който издържа изпитанията на времето. Второ, общото ниво на данъчното бреме (косвени данъци + преки данъци + социални осигуровки) е стабилно около 39-40% от БВП. Трето, всеки от тези данъци остава стабилен: косвени данъци 13-14% от БВП; преки данъци 13,0-13,5%; социални осигуровки 12,5-13,0%. Четвърто, вътрешната структура на всяка от тези три групи данъци също остава стабилна. ДДС заема около 50% от общия размер на косвените данъци, а акцизите и потребителските данъци между 19 и 21%. Данъкът върху дохода на физическите лица варира между 70 и 75% от общия размер на преките данъци, а корпоративният данък около 20-23%. Работодателите внасят около 57-58% от социалните осигуровки, а работниците останалата част (виж таблицата).Данъчна структура в ЕС-27 - % от БВП
Видове данъци |
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
1. Косвени данъци - ДДС- Акцизи и потреб. данъци |
14,0 7,0 3,0 |
13,6 6,8 2,9 |
13,6 6,8 3,0 |
13,6 6,8 3,0 |
13,6 6,8 2,9 |
13,7 6,9 2,8 |
13,9 7,0 2,7 |
13,8 7,1 2,6 |
13,4 6,9 2,5 |
2. Преки данъци - ДОД - Корпоративен данък |
13,9 10,0 2,8 |
13,5 9,8 2,6 |
13,0 9,5 2,4 |
12,7 9,3 2,2 |
12,7 9,0 2,4 |
12,9 9,1 2,6 |
13,4 9,3 3,0 |
13,6 9,4 3,0 |
13,5 9,5 2,7 |
3. Социални осигуровки - Работодатели - Работници |
12,7 7,3 4,1 |
12,6 7,2 4,0 |
12,6 7,2 3,9 |
12,8 7,3 4,0 |
12,6 7,2 3,9 |
12,6 7,2 3,9 |
12,5 7,2 3,9 |
12,4 7,1 3,8 |
12,6 7,3 3,9 |
Общо данъци и осигуровки |
40,6 |
39,7 |
39,0 |
39,0 |
38,9 |
39,2 |
39,7 |
39,7 |
39,3 |
Източник:
Еuropean Commission, 2010 Report on Monitoring Tax Revenues and Tax Reforms in EU Member States Tax Policy After the Crisis, Annex, October 2010Съотношението между данъците (заедно със социалните осигуровки) и БВП е мерило за нивото на данъчното бреме.
През 2008 г. то е било 39,3% в ЕС-27. То е най-високо е в Дания 48,2%, Швеция 47,1%, Белгия 44,3%, Финландия 43,1%, а най-ниско в Ирландия -29,3%, Словакия 29,1%, Латвия 28,9%, Румъния 28,0%. България е в средно положение 33,3%. Осем страни членки имат по-ниско данъчно бреме от нашето.Между страните членки има големи различия в размера на всеки от тези данъци. През 2008 г. косвените данъци са били около 29% от общите данъчни приходи в Белгия, 30% в Испания и Финландия, 31% в Чехия, 32% в Германия, 33% в Италия и Великобритания и т.н. Най-висок е бил делът на постъпленията от този данък в България над 55%, в Кипър 48%, в Малта, Румъния и Ирландия 42%, в Полша 41% и т.н. Делът на преките данъци в общите данъчни приходи варира от 21% в България до над 62% в Дания, където социалните осигуровки се финансират от общите данъчни приходи. Ако вземем само косвените и преките данъци (без социалните осигуровки) в актуализирания бюджет на България за 2010 г. косвените данъци са 73,2%, а преките 26,8%. Няма друга страна в ЕС с такава полярна структура на косвените и преките данъци.
Максималните проценти на стандартния ДДС (средно аритметичен за ЕС-27) в 2000 г. са били 19,2%, в 2005 г. 19,6% и в 2010 г. 20,1%. В България той е 20% от 2000 г. до сега. Девет страни членки имат по-висок процент от нашия и 12 страни по-нисък. Нашето ниво на ДДС съвпада със средното за общността.
Като се има предвид, че в повечето страни от ЕС има диференцирани (по-ниски) проценти за ДДС, нашето ниво е едно от високите.Максималните проценти на данъка върху дохода на физическите лица общо за ЕС-27 са били: 47,3% в 1995 г., 44,7% в 2000 г., 39,9% в 2005 г. и 37,5% в 2010 г. Както се вижда, има тенденция към намаление. В България той е бил 50% в 1995 г., 40% в 2000 г., 24% в 2005 г. и 10% в 2010 г. България е с най-нисък процент на този данък в 2010 г., следвана от Чехия и Литва по 15%, Румъния 16%, Словакия 19%, Естония 21%, Латвия 26%, Полша 32% и т.н
. Най-висок е този данък в Испания 56,4%, следвана от Белгия 53,7%, Холандия 52%, Дания 51,5%, Австрия и Великобритания по 50% и т.н.Максималните проценти на корпоративния данък общо за ЕС-27 са били 35,3% в 1995 г., 31,9% в 2000 г., 25,5% в 2005 г. и 23,2% в 2010 г.. И тук има тенденция към намаление. България е имала 40,0% в 1995 г., 32,5% в 2000 г., 15,0% в 2005 г. и 10,0% в 2010 г. Тенденцията към намаление е проявена най-силно у нас. В 2010 г. България, заедно с Кипър има най-нисък процент на корпоративен данък 10,0%, следвани от Латвия и Литва с по 15%, Румъния 16%, Полша и Чехия 19%, Словения 20%, Унгария 20,6%, Естония 21% и т.н. Най-висок е този данък в Малта 35%, Франция 34,4%, Белгия 34%, Испания 30% и т.н.
Във всички страни членки има данък върху имотите. Най-висок е той във Великобритания 3,53% от БВП през 2008 г., следвана от Франция 1,86%, Малта 1,32%, Белгия и Португалия 1,16% и т.н. Най-нисък е този данък в България 0,20% от БВП, следвана от Унгария 0,23%, Литва 0,26% и т.н. Постъпленията от този данък във Великобритания през 2008 г. са били 9,48% от всички данъчни приходи, в Ирландия 4,54%, във Франция 4,34% и т.н., а най-малко в Унгария 0,57%, България 0,61%, Литва 0,89% и т.н.
Какви изводи могат да се направят от тези данни?
Съотношението между преките и косвените данъци
е един от най-точните изразители на държавната политика към труда и капитала. Казано накратко, преобладаването на косвените данъци (ДДС, акцизи, мита и други подобни) показва, че данъчното бреме се разпределя между всички социални групи, пропорционално на тяхното потребление. То обаче тежи най-много на хората със средни, ниски и най-ниски доходи, защото те се хранят, обличат, обуват, пушат, пият алкохол, ползват отопление, осветление, транспортни и други услуги като всички останали. Те понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са многократно по-ниски, посочените продукти и услуги заемат най-висок дял в семейните им бюджети, облагат се с високи проценти за ДДС (20%) и многократно по-висок акциз. Хората със средни и ниски доходи не могат да се възползват от ниското облагане при корпоративния данък и ДОД, понеже нямат такива доходи и доколкото ги имат, липсва необлагаем минимум. Данъкът от 10% на бедния човек с 200 лв. месечен доход тежи много повече в семейния бюджет от същия данък на човек с 2000 лв. или 20000 лв. месечно.При този модел делът на преките данъци (корпоративен, ДОД и други подобни) е по-малък. Това съотношение между косвени и преки данъци е изгодно за заможните, богатите и най-богатите, защото изброените продукти и услуги заемат нищожна част от семейните им бюджети, преобладаващата част от техните доходи се облагат с нисък пряк данък, а немалка част от тях не се облагат, защото са в сивия сектор. Бедните, дори и да искат, нямат какво да скрият в сивия сектор. Тази данъчна политика в полза на капитала се засилва с отказа от умерено прогресивно данъчно облагане с преки данъци, каквото се прилага в повечето страни от ЕС и в другите развити страни, с приемането на най-нисък пропорционален (плосък) корпоративен и подоходен данък, с премахването на необлагаемия минимум и ограничаване на отстъпките за свободните професии.
С тази си данъчна политика България се конфронтира с другите страни членки на ЕС, особено най-развитите. Ние получаваме милиардни безвъзмездни помощи от ЕС, събирани от по-високи преки данъци с умерено прогресивно облагане, а прилагаме спрямо тях данъчен дъмпинг с най-нисък дял на преките данъци и най-ниски данъчни ставки. С други думи, нашата държава се самолишава от собствени вътрешни приходи, като облекчава най-богатите си данъкоплатци, а получаваме помощи, събирани чрез по-високо облагане на западноевропейските данъкоплатци. Това все по-често ни се напомня от общественото мнение в Западна Европа и едва ли ще бъде толерирано дълго.
Както посочих по-горе, в ЕС и особено в Еврозоната, сега има единна парична и валутна политика, но липсва такава в бюджетната политика. Тенденцията към задълбочаване на интеграцията в ЕС ще се разширява и ускорява. Това ще включва и унифициране на бюджетната политика във всички направления, в това число и в данъчната политика. То означава постепенно сближаване през следващите 5-10 години и последващо изравняване на преките и косвените данъци в страните членки. В този процес българските данъци ще се приближават към данъчните нива на големите европейски държави, а не те към нашите. Това ще означава повишаване на нашите преки данъци и намаляване на косвените, особено на ДДС. Най-добре за България е да започне този процес сама, за да не се наложи след 5-10 години шоково повишение на преките и понижение на косвените данъци.
При сегашната структура на данъчната система министрите и придворните икономисти ни уверяват, че няма пряка връзка между растежа на БВП и размера на данъчните приходи, особено от ДДС. Това е така, защото, наред с общия размер на потреблението, постъпленията от ДДС зависят силно и от размера на вноса. При прираст на БВП, който се дължи главно на по-голям износ няма допълнителни приходи от ДДС. Ако вносът расте по-бързо от износа растат приходите от ДДС и това е добре за бюджета. То обаче не е добре за външнотърговския баланс, а чрез него за баланса по текущата сметка, за външната задлъжнялост и за прираста на БВП.
В крайна сметка кое е по-важно по-големият внос, независимо от неговата структура, осигуряващ повече постъпления от ДДС или по-голям износ, за да има по-висок прираст на БВП, балансирана текуща сметка, повече работни места, по-големи доходи, по-бързо икономическо и социално развитие. Анализът показва, че е по-важно да расте износът и, макар по-бавно да расте и вносът с висок дял на вноса на инвестиционни стоки за структурна и технологична модернизация на икономиката. Защото само такава модернизация може да осигури ускорено догонващо устойчиво развитие на България през следващите години и десетилетия.
От гледна точка на световната и европейската практика, на принципите на социалната справедливост и на солидарността България прилага най-консервативната и антисоциална данъчна система. Опитите за оправдаване на политиката на ниски преки данъци със стимулиране на стопанската активност, привличане на чужди инвестиции, ограничаване на сивия сектор и повишаване на конкурентоспособността не почиваха на историческите факти и се провалиха.
Стопанската активност в България през последните години не е по-висока от тази в другите страни членки, които разчитат повече на преки умерено прогресивни данъци с необлагаем минимум. По-скоро обратното. През предкризисната 2007 г. бяхме на седмо място в ЕС по темп на прираста на БВП и последни между страните от Източна Европа, през 2009 г. на 16-о място по опазване от негативните ефекти на световната криза, а през 2010 г., според прогнозата на Европейската комисия, се очаква да сме на 18-о място от 27 страни членки.
През последните 5-6 предкризисни години постъпиха значителни чужди инвестиции, но насочването им по сфери на дейност има полупаразитен характер и не помага за структурната и технологичната модернизация у нас. Около 70-75% бяха за недвижими имоти и наемодателска дейност, търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, финансово посредничество, хотели и ресторанти. Само за търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети постъпиха повече капитали, отколкото за цялата преработваща промишленост. Конкурентоспособността на нашата икономика продължава да е най-ниска, а енергоемкостта най-висока в ЕС.
След многократните намаления на осигурителните вноски (от 32 на 16%), на корпоративния и на подоходния данък, обещаните стотици хиляди нови работни места и стотици милиони (и дори милиарди) лева допълнителни приходи от данъци и осигуровки не се появиха. Делът на сивия сектор продължава да е около 40%, проверките на НАП установяват масови груби нарушения на данъчната, осигурителната и митническата дисциплина, а също и на санитарно-хигиенните стандарти.
Въпреки най-ниските преки данъци и осигурителни вноски в ЕС с които на частния бизнес у нас се оставиха 12-13 млрд. лв. допълнителни ресурси през последните 10 години, липсва структурна и технологична модернизация в икономиката. Това личи от ниското технологично равнище и посредственото качество на произвежданите и изнасяните продукти и услуги. Високотехнологичните стоки са едва 3,4% от нашия износ при 18% средно за ЕС. Голяма част от инвестициите се използват за екстравагантни офиси и резиденции у нас и в чужбина, ултралуксозни автомобили, яхти и самолети; няма подобрение на условията за труд и т.н.
След 2007 г. затихна дейността по разширение и модернизация на нашия производствен потенциал, каквото цивилизованите страни правят много активно по време на криза. Повечето страни излизат от кризата с обновен производствен апарат, подготвен за ускорено следкризисно икономическо развитие. През тези години и особено от средата на 2009 г. нашият бизнес беше потискан с рестриктивни мерки в името на ниския бюджетен дефицит, за да ни приемат в чакалнята на Еврозоната и лишен от финансов ресурс за нови инвестиции. Влоши се и структурата на вноса по начин на използване. Рязко спадна вносът на инвестиционни стоки. Ако през 2007 г. той беше 30,6
% от общия внос, за януари-юли 2010 г. е 21,5%. Спадна и вносът на машини, уреди и апарати от 10,7% от общия внос през 2007 г. на 7,2% за януари-юли 2010 г. Това показва, че нашата икономика не е готова с модернизирана структура и технологии за ускорено следкризисно развитие.В интересите на труда и капитала има много общо.
И двете групи са заинтересовани от нормално икономическо развитие, социална и политическа стабилност.
Конфронтацията е вредна и за двете страни. Интересите им обаче често се разминават. При такива противоречиви интереси държавата трябва да играе ролята на арбитър и по пътя на взаимните отстъпки да се търси балансирано решение. Всяко решение, което нарушава справедливия баланс като облагодетелства едната и ощетява другата страна поражда недоволство, чието натрупване води до социално напрежение и конфронтации в обществото.През последните 15-20 години, обаче българските правителства не пожелаха да провеждат балансирана политика спрямо труда и капитала. Изобилстваха реверансите към капитала за сметка на наемния труд. Преди всичко възприетият модел на данъчна система с доминиращи косвени данъци облагодетелства много повече капитала за сметка на трудовите хора и пенсионерите. Както вече посочих, направени бяха многобройни намаления на корпоративния и на подоходния данък, на данъка върху хазарта, на данъка върху дивидентите. Многократно бяха намалени осигурителните вноски, а също и делът на бизнеса в тях. Толерира се всеизвестното масово плащане на осигурителни вноски върху занижена заплата и т.н.
Общият извод е
че българската данъчна система нито е социално справедлива, нито икономически ефективна.
Тя прави прекалено много реверанси пред интересите на капитала и пренебрегва интересите на трудовите хора и на пенсионерите. Обслужва паразитни интереси на икономическата стагнация. С такава данъчна система не можем да разчитаме на бързо възстановяване на вътрешното потребление и скорошно излизане от кризата. И още по-малко - на следкризисно догонващо устойчиво развитие в съответствие със стратегията Европа 2020.6 ноември 2010 г.
Обратно в списъка на публикаците