Напоследък Симеон Дянков постоянно ни убеждава, че българската икономика е излязла от икономическата криза. Това не е вярно!

Към тях следва да се прибавят изпратените от фирмите в неплатен отпуск поради липса на поръчки; работещите на намалена работна седмица по същите причини; завърналите се от чужбина, съкратени от работа в съответните страни и нерегистрирани у нас, и да се приспаднат работещите в сивия сектор, част от които може и да са регистрирани като безработни. Следователно, истинската безработица у нас е около 18-20%. При такава безработица да се говори за излизане от кризата е, меко казано, несериозно.

Струва си също да напомня, че с решение на правителството пенсиите на 2,2 млн. пенсионери и на стотици хиляди работещи в бюджетния сектор са замразени до 2012 г. включително. Някои източници подсказват и за възможно по-продължително замразяване. Голяма част от заплатите в частния сектор също са замразени или намалени. Доколкото се съобщава за частични дребни повишения те се дължат на съкращения на персонал или изменения в структурата му в полза на по-квалифицираните.

Симеон Дянков предвижда растеж на БВП през 2011 г. с 3,6%, а през 2012 и следващите години � още по-висок. Неотдавна той обяви, че в рамките на два правителствени мандата, т.е. 8 години, България ще постигне средните показатели на ЕС и ще се превърне в �страна в която всеки ще предпочита да живее и работи�. Такова повърхностно изявление едва ли може да се очаква дори от първокурсник в УНСС. То е недопустимо за български министър на финансите! И е показателно за неговата макроикономическа и прогностична некомпетентност.

Таблица 1.

в процент към предходната година

Таблица 3.

Първо. Главният извод е, че колкото по-развита е една страна (с по-голям БВП на човек от населението и по-висока конкурентоспособност), толкова по-интегрирана е тя в европейската и световната икономика (с по-голям износ на човек от населението), като се основава на своите динамични икономически предимства. Нейният износ е не само по-голям като тонаж и стойност, но и с по-добра структура по елементи на крайното използване, по-голям дял на високотехнологичните стоки, носител е на по-голяма добавена стойност и оказва по-силно обратно влияние върху икономическия растеж и благосъстоянието на народа.

България и тук е в най-неблагоприятна позиция. Ако се водим от данните в таблицата, след нас са Гърция и Румъния, а малко по-добре от нас са Полша и Португалия. За Гърция и Португалия това се дължи на коренно различната структура на техните икономики � много по-висок дял на международния стопански туризъм и мощен търговски флот, които осигуряват големи приходи за платежните им баланси. За Румъния, освен на изостаналостта, това се дължи и на по-големия й вътрешен пазар. Нейното население е 21,5 млн. души при 7,56 млн. в България. Наред с недостатъчната развитост, мащабът на вътрешния пазар оказва влияние и върху износа на човек от населението в Полша (3037 евро), поради още по-големия й вътрешен пазар � 38,2 млн. души и по-малката й зависимост от външните пазари.

Второ. Главните причини за неблагоприятното положение на България са икономическата ни изостаналост; малкият обем на производството; примитивните структурни и технологични характеристики на икономиката, които предопределят примитивна структура на износа (предимно суровини, материали, посредствени първично обработени стоки и нисък дял на високо- и среднотехнологичните продукти); трайно фиксиран обменен курс на лева (от юли 1997 г.) при гъвкава валутно-курсова политика на нашите съседи и другите ни конкуренти. Българските правителства допускат груба грешка с подценяването на валутно-курсовата политика и придържането към трайно фиксиран обменен курс на лева. Така се пропусна възможността за 80-100 млн. евро по-голям износ от 1997 г. до сега. Това би осигурило допълнително производство, заетост, доходи за работещите и постъпления в бюджета на България

Трето. На пръв поглед България е открита икономика, но това е номинална, а не реална откритост, защото използваме нищожна част от отвореността ни към външните пазари. При такава отвореност България би трябвало да изнася през 2008 г. стоки не за 15 млрд. евро, а 2-3 пъти повече ако разполагаше с по-голямо производство, по-модерни производствени структури и технологии, по-голям дял на високотехнологичните и висококачествени стоки и при управлявано плаващ, а не трайно фиксиран валутен курс.

Четвърто. Страните в таблицата са представени (в последната колона) във възходящ ред според БВП на човек от населението при България = 100,0. Прави впечатление, че колкото по-развита е една икономика, колкото по-рационално функционират нейните стопански субекти в пазарни условия и колкото по-добре си взаимодействат пазарът и държавата с нейните регулативни функции, толкова повече износът на човек от населението превишава БВП на човек от населението в сравнение с българското равнище. БВП на човек от населението в Белгия превишава нивото на България 2,7 пъти, а по износа на човек от населението - 15 пъти. В Холандия БВП на човек от населението превишава нашето равнище 3,1 пъти, а по износ на човек от населението - над 13 пъти. Също така голямо (12 пъти) е изпреварващото нарастване на износа на човек от населението в Норвегия, но освен посочените фактори там наверно влияе нейната позиция като износител на петрол и природен газ.

Пето. Като изключим петте страни в началото на таблицата, където превишението на износа на човек от населението е равно или по-малко от това на БВП на човек от населението спрямо нивото на България, във всички други страни, без Португалия и Гърция, първият показател превишава значително втория. Колкото по-развита е една икономика (с по-голямо превишение на БВП на човек от населението в сравнение с България), толкова по-голямо е нейното превишение на българското ниво по износа на човек от населението. От това пък следва, че колкото по-развита е една икономика, толкова по-висока е нейната конкурентоспособност. Това въздейства по обратен път за по-бърз растеж, по-висока заетост и доходи.

Тук е нужно едно уточнение. Привържениците на трайно фиксирания валутен курс опонират, че обменният курс не е главен фактор за нивото на конкурентоспособност на една икономика и че конкурентоспособност не се постига чрез обезценяване на обменния курс. Моят отговор: обменният курс не е главният, но е важен фактор за текущата конкурентоспособност на всяка икономика. Специалистите знаят това и не е нужно да навлизам в подробности. Известният американски икономист проф. Грегори Манкю доказа, че САЩ реализираха около 200 млрд. дол. допълнителен нетен експорт през последните няколко години, благодарение на поевтиняването на долара, което не е за подценяване. Защото зад него стоят стотици хиляди нови работни места, допълнителни доходи за работещите и приходи в бюджета за стотици милиони долара. Ако валутният курс беше толкова маловажен щеше ли да се превърне в един от най-спорните въпроси между правителствата на Китай, от една страна, и на САЩ и ЕС, от друга, през последните няколко години? Допускате ли, че това щеше да се случи ако въпросът не беше съществен?

Седмо. Като съпоставям българското ниво по БВП на човек от населението и по износ на човек от населението с това на другите средни и малки страни, се вижда, че България е най-изостанала в ЕС. Седемте средни и малки страни нови членки на ЕС от Централна и Източна Европа (без по-големите Полша и Румъния) имат 7910 евро среден износ на човек или 3,9 пъти повече от нашия, а останалите западноевропейски страни, включени в таблицата � 16361 евро на човек или 8,1 пъти повече от нас.

Изоставането на България от другите страни членки по износ на човек от населението е по-голямо отколкото по БВП на човек от населението. Тази разлика се дължи на по-високата прецизност на показателя за конкурентоспособност на икономиката като измерител на количествените и особено на качествените характеристики на развитието на една страна, в това число и износа на висококонкурентни и взискателни пазари, в сравнение с показателя БВП на човек от населението. От това пък следва, че ние изоставаме още повече от другите страни в ЕС по конкурентоспособност на икономиката. Изоставане, което се преодолява много по-трудно.

Това потвърждава друг мой извод до който съм достигал преди няколко години с помощта на други показатели. Ако в края на 80-те години на миналия век България беше на приблизително равни изходни позиции за икономическо развитие с други централно- и източноевропейски страни и изоставаше леко (с няколко години) от Чехословакия, Словения и Унгария, през изминалите 20 години ние изоставаме все повече от тях. Нашето изоставане, измерено във време, с по-прецизни макроикономически показатели, вече е 10-15 години с тенденция да расте. А изоставането ни от развитите западноевропейски страни е около 40-45 години и няма признаци за скъсяване на дистанцията, която ни дели от тях. Тя по-скоро расте.

Освен всичко друго, тези числа показват колко абсурдни са прогнозите на Симеон Дянков, за които стана дума по-горе. До сега не се е потвърдила нито една негова икономическа диагноза или прогноза. Така ще е и в бъдеще. Това е много опасно за нас, след като такъв човек стои на кормилото на българската икономика в тази сложна вътрешна и външна обстановка. Ако неговата консервативна финансова политика продължава и през следващите години нашата изостаналост ще се бетонира още по-солидно. Това е цената, която България ще плати за пребиваването на този пришелец - разрушител в София. Това трябва да се знае от българския народ отсега.

Не ми се иска да соча ориентирите за 2020 г. ако трябва да догонваме по износ на човек от населението средните показатели на Европейския съюз, защото те ще ни изглеждат зашеметяващо нереалистични! За всички нас, но не и за Симеон Дянков! Защото той е лишен от елементарно чувство за реализъм.