Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Между няколкото световно известни институции, които оценяват конкурентоспособността на икономиките на различни страни с най-голямо доверие се ползва Световният икономически форум в Давос, Швейцария. В техния Световен доклад по конкурентоспособност от 2001 г. бяха обхванати 75 страни, а България заемаше 59-о място. След 2005 г. докладите обхващат над 100 страни и България заема между 71-о и 79-о място.

За да е ясно какво означава тази позиция на България трябва да се знае, че класираните до 45-50-о място са добре известните най-високоразвити и по- напредналите средноразвити страни (Тайван, Южна Корея, Израел, Малайзия, Китай, Чили, Тунис, Естония, Чехия, Тайланд, Полша, Кипър, Индонезия, Словения, Литва, Черна гора, Малта), а също и някои държави от ОПЕК. След тях са групите на изоставащите средноразвити (между които е България) и най-слаборазвитите икономики от Африка, Южна Азия, Латинска Америка и Карибския регион. Колкото по-назад е една страна в тази последна група, толкова по-изостанала е нейната икономика по конкурентоспособност. На последните три места са Бурунди, Ангола и Чад. Преместването с няколко места напред или назад през дадена година няма особено значение. Важното е това да е траен процес с ясна посока.

Класацията на страните се прави по 111 аналитични показатели, обобщени в три групи:

Източник: WEF, The Global Competitiveness Report 2010-2011, p. 111.

Конкурентоспособността на фирмено ниво е резултат на сложен комплекс от обективни и субективни фактори и се подобрява много трудно. За това е необходимо много време, огромни ресурси и най-вече � осъзнаване на проблемите от самите фирмени ръководства. Това обаче липсва у нас. Често слушаме претенциозни оценки на представители на бизнеса за необходимостта от реформи в здравеопазването, пенсионното дело, образованието, науката, иновационната система, администрацията, армията, вътрешната сигурност, съдебната система, но никога - за фирмите. С високо самочувствие те съветват правителството �да не налива пари в нереформирани сектори�, без да ги познават достатъчно добре. Критикуват образователната система, че не готви необходимите им кадри или науката, че не дава готови решения на текущите им проблеми. Но никога � поведението на фирмите.

Преди да критикува и поучава другите, дори и основателно, човек трябва да се вглежда в себе си. Това важи и за институциите. Нашето общество все още чака обяснение от бизнеса защо се ориентират предимно към търговски дейности и избягват жизнено необходимата ни производствена дейност? Защо продължават да действат според описаното от Карл Маркс за Европа през първата половина и средата на 19-ти век, че в стремежа си към максимална печалба, капиталът не се спира и пред най-тежките престъпления? Защо не спазват задължителните правила на лоялната конкуренция и често прилагат брутални непазарни методи спрямо конкурентите си? Защо, въпреки най-ниските в ЕС корпоративен и подоходен данък и ниски осигурителни вноски, често не ги плащат и нарушават грубо митническите правила? Защо не прилагат принципите на широко възприетата от цивилизования европейски бизнес корпоративна социална отговорност? Защо така често нарушават екологичните норми и нанасят непоправими вреди на околната природна среда и на хората? Защо при изпадане в задлъжнялост за десетки милиони лева прехвърлят фирмите си на неграмотни бедни цигани, за да ощетят държавата и кредиторите си? Защо инвестират значителна част от печалбите си в екстравагантни непроизводствени движими и недвижими активи у нас и в чужбина, а не в нови производствени технологии? Защо нарушават елементарни санитарно-хигиенни стандарти за своята продукция с което застрашават здравето и дори живота на потребителите? Защо не създават нормални условия за труд за персонала си и не спазват трудово-правните стандарти? Защо, с малки изключения, не се грижат за повишаване квалификацията на своя персонал, а очакват това да направи държавата? Защо, за разлика от бизнеса в други страни, не заделят средства за научни изследвания и внедрителска дейност и не търсят сътрудничество с научни институти и университети в тази област? Защо искат държавата да им прави данъчни облекчения за влагани средства за изследвания и внедряване, след като тези новости ще повишат тяхната конкурентоспособност и тяхната печалба? Защо внедряването на нови технологии във фирмите е така ограничено, а усвояването им болезнено бавно? Защо пренебрегват масово интересите на миноритарните акционери? И т.н. И т.н.

Без да държи сметка за посоченото до тук, Симеон Дянков обяви неотдавна, че за два правителствени мандата, т.е. след 8 години, България ще се превърне в страна със средни европейски икономически показатели в която �всеки ще иска да живее и работи�. Такива думи може да изрече само човек с фантастично въображение, тотална откъснатост от българските реалности, учудваща макроикономическа некомпетентност, липса на стратегически поглед и пълна безотговорност. Още по-опасно е то, когато се прави от министър на финансите. Това поражда много въпросителни около управленските способности на този човек, чиито икономически диагнози и прогнози могат да имат тежки последствия с много висока икономическа и социална цена за България.

Нека приложим най-широко използвания обобщаващ показател за международни сравнения по икономическо сближаване (и за да бъда разбран от любителите на езикови чуждици - конвергенция) � БВП на човек от населението:

- Като изхождаме от сегашните съотношения по този показател между ЕС-27 и България, при средногодишен растеж в ЕС 2,5% през следващите години и десетилетия ни е необходим средногодишен темп на прираста на БВП около 26%, за да се изравним с тях, т.е. да постигнем средните показатели на ЕС след 8 години. Такъв фантастичен растеж не е постиган никога и никъде по света. Българската икономика под ръководството на Дянков едва ли ще бъде пионерът!

- За да се изравним с тях след 20 години ни е необходим средногодишен прираст на БВП почти 12%. Това също би било нов световен рекорд. Такъв растеж за 20 годишен период не е постиган дори в Китай или в другите бързо развиващи се икономики в Източна и Югоизточна Азия.

- За да се изравним с тях след 30 години ни е необходим средногодишен темп на прираста около 8,5%. Такъв средногодишен темп за 30 годишен период светът не познава.

- За да се изравним с тях към 2050 г. ни е необходим средногодишен темп над 6%. Такова икономическо чудо светът също не познава.

Още през 1999 г. писах, че на България са нужни десетилетия за постигане на средните европейски икономически показатели (виж www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm публикации: № 16. �Икономическо развитие на България до 2001 г. и по-нататък до 2010, София 1999; № 17. �Икономиката на България на границата на новото столетие�, октомври 1999 г.; № 18. �България и Европейският съюз (размишления по повод поканата за преговори)�, София, януари, 2000 г.). През 2001-2002 г. ръководен от мен колектив подготви и през 2003 г. публикува първата у нас Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година (Публикация № 43 на същия сайт). Таблица 2 съдържа сценариите за догонващо развитие до 2050 г. по БВП на човек от населението (виж с. 82 от Стратегията), а последният ред � фактическите данни до 2010 г.

Пояснения: В сценария - еталон за ЕС-15 (първи ред) допускам средногодишен прираст на БВП на човек от населението за 2001-2010 г. 2 %, а за 2011-2050 г. � 2.5%. Сценарий А за България е построен на 3% средногодишен прираст на БВП на човек от населението за 2001-2050 г. За сценарий Б допускам 4%, за сценарий В 4.5%, за сценарий Г 5.0% и за сценарий Д 5.5%. Предпочитаният сценарий Е е построен за 5.5% средногодишен прираст на БВП на човек за 2001-2020 г.; 4.5% за 2021-2030 г.; 3,5% за 2031-2040 г. и 3,0% за 2041-2050 г. Изходните данни за 2000 г. в евро по паритетни курсове са ползвани от публикация на Виенския институт за международни икономически изследвания. Фактическите данни до 2010 г. в последния ред са изчислени от автора по данни от Евростат.

Избраният подход позволява да се проследи относителното ниво на България по БВП на човек от населението в резултат само на нашето развитие и развитието на ЕС в тогавашния му състав. Разширението на общността изкривява картината за нашето относително ниво под влияние на странични фактори. В този случай относителният дял на България по БВП на човек от населението е по-висок (43% в 2008 г.), но това не е наша заслуга, а на по-ниската база в ЕС-27 след присъединяването на по-бедни страни и може да послужи за подвеждащи заключения.

Изводът от последния ред на таблицата е очевиден. В резултат на силното изоставане на България по конкурентоспособност - най-прецизният обобщаващ показател за здравословното състояние на всяка икономика, ние сме последни и по БВП на човек от населението � другият агрегиран показател за състоянието на икономиката. Темповете на растежа у нас към 2010 г. изостават от необходимите ни за успешно догонващо развитие. Ако продължаваме така към 2020 г. можем да достигнем 48-50%, а не препоръчаните 55% от тогавашното ниво на ЕС-15 (виж сценарий Е в таблица 2.). При същото темпо към 2030 г. може да достигнем около 58-60%, а не препоръчаните в сценарий Е 67% от тогавашното ниво на БВП в ЕС-15. При такова темпо към 2050 г. може би ще достигнем 65-67%, а не препоръчаните 78-80% от тогавашното ниво на ЕС-15.

Главният извод от настоящия анализ е, че при сегашната икономическа политика, сегашната конкурентоспособност, досегашната �стъпка на догонване�, досегашните темпове на растеж и ограничените възможности за тяхното подобрение, България няма да постигне средните европейски икономически и социални показатели дори към средата на 21. век. На този фон изпъква макроикономическата некомпетентност и липсата на реален стратегически поглед у Симеон Дянков. Тежко й на България ако той продължава да подвежда правителството и българската общественост с авантюристичните си икономически диагнози и прогнози!

Публикувана във в. ДУМА
в съкратен вариант
на 17 декември 2010 г.

За повече подробности виж "The rich, the poor and Bulgaria", The Economist, December 16^th 2010.

Обратно в списъка на публикаците