Обратно в списъка на публикаците

1. Работил съм 12,5 години в ООН. Аз съм първият българин назначен за директор на отдел за Глобални секторни изследвания (с 30 изследователи) с ранг D-1 към Научно-изследователския департамент на ЮНИДО (Организация на обединените нации за индустриално развитие във Виена) � 1979-1981 г. Освен научното ръководство на отдела, участвах и с конкретни разработки.

2. Бях ръководител на международен колектив и един от основните автори на първата методика на ЮНИДО за определяне икономическата ефективност на инвестиционни проекти � 1980 година (Manual for Industrial Project Evaluation), публикувана от ООН на английски, френски, испански и арабски език. Впоследствие, по икане на правителствата на Югославия и Турция, беше дадено разрешение за превеждането й съответно на сърбо-хърватски и турски език. Въз основа на нейните модерни принципи (анализ на парични потоци, дисконтиране към осъвременена стойност и т.н.), след завръщането ми в България с мое участие и след големи усилия беше изработена модерна българска методика за оценка на икономическата ефективност на инвестиционни проекти.

3. Бях един от първите български икономисти, застъпил се публично за бързи и мащабни икономически реформи - (1984-1989 г.). На 30 април 1985 г. в доклада си за �Икономическа ефективност на капиталните вложения� на национална научна конференция за �Развитото социалистическо общество� в Дома на учените край Варна заключих със следната мисъл �Необходими са радикални икономически реформи. Ако те не бъдат предприети самата съдба на социализма като икономическа и политическа система е под въпрос�. Едва ли е нужно да обяснявам за изключителния интерес на обществеността към това ми предупреждение и какво ми се случи след него.

На 20 септември 1985 г. повторих същата мисъл в статия във в. Труд с много по-широка обосновка. Аргументирах се защо е необходимо да се разреши частна стопанска дейност, конкуренция в производството и търговията, да се допускат фалити на неефективни предприятия, да се толерира нормална безработица, да се премине към регистрационен вместо разрешителен режим за начало на частна стопанска дейност и т.н. Подобни публикации имах и след това във в. Труд през юли 1986 г., във в. Поглед през юли 1987 г., а също и в други вестници и списания.

Сега е лесно да се критикува тоталитарният режим и централното административно планиране, но тогава това беше опасно и беше нужен висок професионализъм и граждански кураж, за да се изкаже и защити публично такава позиция. За разлика от икономистите в Югославия, Унгария и Полша, голямото мнозинство от българските икономисти тогава пригласяха сервилно на управляващите. Само няколко души имаха куража да настояват публично за радикални икономически реформи. Аз бях един от тях.

4. Бях един от основните автори (на заключителния стадий от 4 души � двама икономисти и двама юристи) на Указ 56 за стопанската дейност от 1988 г. с който за първи път у нас беше направен пробив в системата на централното планиране и даден простор за развитие на частна стопанска дейност, за конкуренция, предприемчивост, фалити на неефективни предприятия и т.н. С влизането на Указа в сила в продължение на една година бяха регистрирани 250-300 хил. малки частни фирми за стопанска дейност. За времето си Указ 56 беше революционен стопански документ, резултат на големи усилия от ограничен кръг политици и икономисти - реформатори. Някои от неговите постановки (например по данъка върху печалбата) се прилагаха в стопанското законодателство у нас десетина години след това.

5. Бях ръководител на голям научен колектив и основен автор на ежегодни публикации по хода на икономическите реформи в България от 1992 до 2007 година. През първите осем години под общото заглавие Икономиката на България правехме ежегодни оценки за хода на икономическите реформи и пълзящи прогнози за икономическото развитие на България с 3-годишен хоризонт в обем около 130-180 стандартни машинописни страници всеки, които бяха публикувани като големи приложения във в. Пари (публикации №№ 7, 8, 9, 11, 12). Впоследствие увеличихме хоризонта на прогнозите до 10, а след това до 20 години.

6. От януари до април 1995 г. бях гостуващ професор в Японския институт за международни отношения. Мой научен консултант беше проф. Йошиаки Нишимура от Института за икономически изследвания при университета Хитоцубаши. Главна задача на моето пребиваване в Токио беше да се запозная със следвоенната икономическа политика на Япония. В резултат на това подготвих обширен научен доклад (около 100 стр.) на английски на тема �Следвоенната стопанска политика на Япония � поуки за България�. Докладът беше приет с висока оценка от Научния съвет на Японския институт за международни отношения и публикуван от тях. След завръщането ми в София го преведох на български и беше публикуван като голямо приложение на в. Пари (публикация № 10).

Изследването ми съдържа 14 поуки за България от японската следвоенна стопанска политика, основана на следните принципи:

• предпазливост и постепенност в замислянето и осъществяването на стопанската политика;
• наличие на национална концепция за средно- и дългосрочно икономическо развитие, включваща национални цели, приоритети и политики;
• комбиниране на пазарни и интервенционни механизми в управлението на икономиката при постепенно ограничаване ролята на последните;
• активно използване на вътрешната конкуренция и други инструменти за стимулиране на износа;
• постепенна импортна либерализация в продължение на 15-20 години, позволяваща на японските производители да се подготвят за предизвикателствата на външната конкуренция;
• постигане на целите за икономическо сближаване с най-развитите държави чрез технологично изравняване с тях, особено във високите технологии;
• прилагане на гъвкава индустриална структурна политика, която насърчава нововъзникващите и смекчава залеза на западащите отрасли и производства;
• стимулиране развитието на дребния бизнес като една от движещите сили на икономическия растеж чрез създаване на модерни високо специализирани малки и средни предприятия, �обрастващи� големите компании;
• активна политика за изграждане на модерна инфраструктура, като основа за развитие на другите сектори на икономиката;
• стимулиране развитието на частния сектор и сътрудничеството му с държавния;
• недопускане политизирането на стопанската политика и овладяването й от заинтересовани икономически групи;
• икономическа политика, която съдържа значителни интервенции може да бъде ефикасна само ако държавната администрация е висококомпетентна, лоялна на националните интереси, изолирана от политически партии и идеологии и имунизирана срещу корупция;
• при проектирането и осъществяването на прехода от централизирано към пазарно стопанство трябва да се държи сметка за социалната цена;
• успешен преход от централно планирано към пазарно стопанство е възможен само в условията на национално съгласие.

За правилното разбиране на концепцията на японската трансформация и на нейните резултати трябва да се знае, че тя е била замислена и на ранните етапи, по време на военната окупация и след нея, осъществявана под прякото ръководство и с участие на многобройни американски екипи от цивилни експерти. Икономическата част от тези екипи е била доминирана от големи американски специалисти от кейнсианската школа, доминираща в САЩ през 40-60-те години на миналия век. Това предопределя и цялостната философия на японската трансформация. Ако МВФ и Световната банка прилагаха спрямо Япония след Втората световна война същите критерии, каквито приложиха спрямо България и другите източноевропейски страни през 90-те години, основани на друга икономическа школа, Япония нямаше да бъде допусната в тези световни институции и едва ли щеше да постигне известното �японско икономическо чудо�. Същото важи и за другите �икономически тигри� от източна и югоизточна Азия.

7. През първите дни на ноември 1996 г. публикувах статия във в. Пари �Българската икономика е в тотална криза�. Там обосновах потребността от въвеждане на режим на валутен борд. Няколко дни по-късно в София пристигна началникът на Европейския отдел на МВФ Майкъл Деплер с писмо от тогавашния управляващ директор на Фонда М. Камдесю до нашия президент за въвеждане на режим на валутен борд. За онова време прилагането на такъв режим беше неизбежно и решението за неговото въвеждане бе взето от правителството на Виденов в края на ноември - началото на декември 1996 г. У нас и сега се разпространяват митове за ролята на проф. Стив Ханке като �баща� на валутния борд в България. В това няма нищо вярно.

На научна конференция в Икономическия институт на БАН през м. Май 1997 г. в моя основен доклад беше подчертано, че този режим е необходим за следващите 3-4 години (публикация № 13). Той обаче изчерпа възможностите си и през последните 7-8 години повече вреди, отколкото помага на българската икономика. Отдавна предупреждавам, че този режим ограничава възможностите на държавата да управлява икономиката гъвкаво; лишава я от собствена парична политика; намалява конкурентоспособността на нашите продукти; ограничава потенциала за износ; влошава търговската и текущата сметка; увеличава брутния външен дълг; намалява съпротивителната сила на икономиката спрямо външни шокове и увеличава нанасяните от тях поражения; допуска се дълбок спад на стопанската активност в кризисни ситуации и т.н.

През последните 5-6 години и особено след Аржентинската криза доказвах целесъобразността от преминаване към управлявано плаващ валутен курс. Наред с редица други предимства, такъв режим би подготвил по-безболезненото присъединяване към еврозоната чрез постепенно намаляване на големия �ценови праг� между тяхното и нашето средно ценово равнище. През 2009 г. при средно ценово равнище в Еврозона-16=100,0, в България то е било 46,8%, в Словакия � 68,2%, в Естония -72,2% и в Словения- 79,5%. Друго предимство в условията на сегашната криза е, че силата на ударите на външните шокове върху производството и износа на продукти и услуги се смекчава чрез контролирано обезценяване на лева, към което прибегнаха повечето наши съседи.

8. Пръв доказах (с поредица от публикации през 1997-1998 г., а след това и до 2010 г.), че процесът на сближаване на България със средното ниво на ЕС по БВП на човек от населението, по производителност, заетост, конкурентоспособност, доходи, качество на живота и т.н. ще бъде много дълъг и труден. При най-благоприятни вътрешни и международни условия и максимална мобилизация на националната енергия това е постижимо към средата на 21-то столетие (публикации №№ 43-IV глава, 60, 61, 62, 69, 71-първа глава, т.1.2. и 1.3.1, 74, 81, 120, 142, 161). Приближените към властта икономисти твърдят, че това можело да стане до към 2015-2020 година, а Симеон Дянков заяви през пролетта на 2010 г., че можело да се постигне за два правителствени мандата, т.е. за 8 години. Досегашните резултати през изминалите 10 години (публикация № 168) потвърждават правотата на моята теза и погрешността на тезата на опонентите.

9. Далеч преди присъединяването ни към ЕС доказах (с публикации през 1999-2000 г. и особено публикация № 25), че по количествените икономически показатели сумарните нетни ефекти за България от присъединяването в краткосрочен хоризонт (3-4 години) ще бъдат негативни, в средносрочен хоризонт (5-7 години) постепенно ще се балансират и в дългосрочен хоризонт (10-15 и повече години) ще станат положителни. Още тогава доказах: общата равносметка е, че България трябва да се присъедини към ЕС, защото няма друга разумна икономическа, а и политическа алтернатива.

10. Българската икономика отдавна се нуждаеше от дългосрочна стратегическа концепция с времеви хоризонт от поне 15-20 години. Това ме накара да създам, да поема ръководството на научния колектив и да стана основен автор на първата у нас �Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година�, изработена през 2001-2002 г. и публикувана в 2003 година. Там доказахме, че при пълна мобилизация на националната енергия и благоприятни вътрешни и външни икономически и други условия, към 2020 г. България може да постигне 50-55% от тогавашния БВП на човек от населението на ЕС-15, а към средата на 21-то столетие - 75-80% от тогавашното равнище на ЕС-15 по този показател. Тази стратегия беше актуализирана с монографията �Догонващо икономическо развитие на България � стратегия и реалности�, публикувана през 2006 г. и със статията �Стратегически аспекти на икономическото развитие на България� в Икономическа мисъл 1/2009 г. с още по-прецизно формулирани стратегически цели, приоритети и средства за тяхното постигане. Нова крачка в актуализирането на стратегията беше направена със статията �Следкризисното икономическо развитие на България� в сп. Икономическа мисъл, 2/2010 г. (публикации №№ 43, 71, 120, 142).

11. През 2003 г. пръв обосновах и въведох понятието за �догонващо икономическо развитие� на България и доказах необходимостта от такова развитие по БВП на човек от населението, по производителност, конкурентоспособност, доходи и т.н, (публикация № 43). Показах с какво то превъзхожда понятието �ускорено развитие�. През 2006 г. въведох и понятието �стъпка на сближаване� � инструмент за ежегодна оценка на скоростта на сближаване със средните показатели на ЕС (публикация № 71 - глава първа, т. 1.2 и 1.3.1.).

12. Още преди присъединяването (през 2004-2005 г.) пръв направих комплексен анализ на степента на готовност (и по-точно � неподготвеност) на България за членство в ЕС, като показах 15 силни и 37 слаби стартови позиции на страната като бъдещ член на ЕС и свързаните с това големи трудности, които ни предстои да преодоляваме, особено в годините непосредствено след присъединяването (публикация № 71, глава първа, т. 1.1., 72, 76). Още тогава доказах защо западноевропейските страни си затваряха и продължават да си затварят очите пред нашата неподготвеност за членство. Изминалите години потвърдиха моите прогнозни оценки. В началото на 2010 г. Оли Рен (комисар по разширяването при нашето приемане в ЕС) официално призна в интервю за белгийския вестник Libre Belgique, че са прибързали с приемането на България и Румъния в ЕС и че тази грешка не бива да се повтаря в бъдеще.

13. Пръв доказах и предупредих през януари 2006 г., че България не е готова с административен и технически персонал, с контролни органи и със съдебна система да усвоява предприсъединителните, структурните и аграрните фондове от ЕС като бъдещ член на общността и предложих на президента и правителството план за действие с мерки за бързо подобряване на подготовката. Още тогава предупредих, че има опасност в първите години непосредствено след присъединяването България да бъде дори нетен вносител (а не получател) на финансови ресурси в ЕС, ако изключим средствата за аграрния сектор (публикации №№ 67, 69 и особено 100).

14. Пръв в България предупредих в статия във в. ПАРИ на 19 февруари 2008 г., че се задава световна финансова и икономическа криза, която ще бъде криза на недостатъчното търсене (публикация № 98). Пак там посочих най-важните десетина канала по които тя ще въздейства върху нашата икономика и препоръчах на правителството да изработи превантивна антикризисна програма за смекчаване на негативните последствия върху нашата икономика. През следващите месеци на 2008 г. в публикации в пресата и в икономически списания предложих цялостна антикризисна програма с десетки конкретни мерки ( виж публикации №№ 106, 108, 110, 111, 112, 113, 114, 117, 121, 122, 151, 153 и особено 111, 117, 151 и 153). Правителството пренебрегваше моите препоръки, дълго време твърдеше, че кризата няма да ни засегне и публикува програма едва на 30 януари 2009 г. в която присъстват и редица мои идеи, изказвани месеци преди това. Но дори и в този си вид правителствената програма беше непълна. Правителството и след това подценяваше реалните опасности от кризата, като твърдеше, че България е в �по-добра кондиция� от другите страни членки на ЕС. Поради тази неподготвеност България наверно последна между страните членки ще излезе от кризата.

15. Многократно доказвах в мои публикации през 2008, 2009 и 2010 г., че в кризисна обстановка е необходима експанзивна бюджетна и мека, а не рестриктивна парична политика. Доказвах въз основа на световната практика, че в криза е допустимо и дори желателно да се работи с умерен бюджетен дефицит, за да се смекчи спадът на производството и растежът на безработицата. Още при обсъждането през есента на 2008 г. на проектобюджета за 2009 г. посочвах, че той е погрешно замислен и че със своята рестриктивност ще задълбочи, вместо да смекчи кризата у нас през 2009 и 2010 година (публикация 114). Бюджетът с излишък е алтернатива на дефицитния бюджет в нормална икономическа ситуация, но тогавашната не беше такава. В кризисна ситуация като сегашната единствената алтернатива на дефицитния бюджет е тоталният икономически и социален срив. Поради това трябва да се избере по-малкото зло � дефицитният бюджет. На тези проблеми обърнах внимание и в Отворено писмо до министър председателя Станишев от 22 декември 2008 г. (публикация № 115).

Чрез анализ на антикризисната политика в развитите и средно развитите страни по света и политиката на българските правителства през 2008-2010 г. достигнах до извода, че в България се провежда репресивно рестриктивна бюджетна политика, особено през втората половина на 2009 и през 2010 г., която не смекчава и не съкращава кризата на недостатъчно търсене, а още повече я изостря и удължава. Човек трябва да не разбира нищо от бизнес цикли, за да твърди, че рецесия, дължаща се на ограничено търсене се лекува с потискане на търсенето. Докато в света неокласическата теория и основаната на нея стопанска политика все повече губи доверие и подкрепа, защото беше главен виновник за глобалната криза, и се възражда модерната кейнсианска теория и основаната на нея стопанска политика, България се оказва бастион на неолибералните догми и носител на десен догматизъм в икономическата и финансовата политика, за разлика от познатия ни ляв догматизъм от близкото минало. Интересното е, че по време на тоталитарната система официалните български власти бяха най-старателен поддръжник на левия догматизъм, дори когато той почна да губи позиции в Съветския съюз по времето на Горбачов. България сега е един от бастионите на десния догматизъм, когато той загуби част от влиянието си в САЩ и в други развити страни (виж публикации №№ 118,119,123,125,126,127,129,130,134,138,143,156,163).

16. На 22 декември 2008 г. изпратих открито писмо до тогавашния министър председател Сергей Станишев (публикация № 115), в което, обобщавайки заключенията си от поредица статии през същата година, поставих диагноза на започналата криза в България � криза на недостатъчно търсене. Препоръчах и цялостна антикризисна програма (основни принципи, краткосрочни-, средносрочни, и дългосрочни мерки), съдържащи се в предходни мои публикации. Същността на краткосрочните мерки се свеждаше до прилагане на мека парична и активна бюджетна политика. На 14 януари 2009 г. проф. Пол Кругман от САЩ, Нобелов лауреат по икономика за 2008 г. изпрати открито писмо до новоизбрания президент Обама (публикация № 116), което съдържа диагноза на кризата в САЩ и предложения за антикризисни мерки. Сравнението на двете писма показва пълно съвпадение на диагнозата за кризата и насоката на антикризисните мерки. Това не означава, че той се е повлиял от моето писмо, изпратено 23 дни по-рано. Той едва ли е знаел за мен и моето писмо. Важното в случая е, че двама икономисти (единият нобелист) в различни страни по свой път, независимо един от друг са стигнали до еднакви заключения и препоръки. Това е по-ценно за мен от десетки цитирания в публикации.

17. В серия от публикации от началото на 2008 г. до средата на 2010 г. препоръчах антикризисни мерки за смекчаване на последствията от световната криза върху България. Те са систематизирани в: основни принципи, текущи мерки, средносрочни мерки и дългосрочни мерки � общо около 70. В някои от публикациите ми са групирани като: мерки за стимулиране на частното потребление, за стимулиране на държавното потребление и за развитие на инфраструктурата. Многократно подчертавах, че по време на кризата България има нужда от стимулиращ производството бюджет, а не от строго рестриктивен бюджет, който допълнително потиска вътрешното частно, държавно и инвестиционно потребление (виж посочените публикации по-горе в т. 14).

Този принцип дълго време не беше възприеман от правителството на Станишев. Положението се влоши при правителството на Борисов. Консервативните икономисти непрекъснато повтаряха клишето, че какъвто и да е бюджетен дефицит е несъвместим с режима на валутен борд, което, разбира се, не беше вярно. Нещо повече, правителството нанесе големи вреди на икономиката със стремежа си към балансиран бюджет и дори излишък за 2009 и 2010 г. с цел да се влезе в ERM II. Това беше погрешна, нереалистична политика. Както посочих по-горе, България се превърна в бастион на десния икономически догматизъм.

18. Под влияние на неокласическата икономическа теория и продължителното присъствие на МВФ у нас, когато се заговори за реформи или за антикризисни мерки веднага се прибягва до безогледни съкращения на включените в производството ресурси: материални, човешки, финансови. Това е една от догмите на тази теория и основаната на нея стопанска политика. Като стане дума за антикризисна политика управляващите политици и придворните консервативни икономисти веднага препоръчват съкращения. Понятията �реформи� и �съкращения� се превърнаха в синоними. Безогледните ограничения, независимо дали разходите са производителни или непроизводителни, се превърнаха в основно съдържание на реформите.

Производителни са разходите за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, данъчна и митническа администрация, държавни контролни системи, правораздавателна система, администрация по усвояване на европейските фондове и т.н. Те, като правило, не бива да се съкращават, а най-рационално да се използват. Наричам ги производителни, защото при тяхното активиране допринасят за увеличаване на производството, заетостта и доходите.

Непроизводителни са разходите за раздута и дублираща се централна и местна администрация; за скъпи въоръжения за армията, за да ги използват в Афганистан и други размирни райони по света за обслужване на чужди интереси; за изграждане на големи представителни обекти със съмнителна стойност за обществото; значителни превишения на проектосметни стойности на големи публични инвестиционни проекти; неоправдано голям брой дипломатически мисии в чужбина с голям и неподходящ персонал; привилегии на високопоставени лица; неоправдани командировки в далечни екзотични страни в които нямаме особени икономически или политически интереси; голям брой и скъпи леки служебни автомобили в държавната администрация; присвояване на публични ресурси чрез престъпност и корупция и други подобни. Те трябва да се съкращават радикално, защото не допринасят за увеличаване на производството, заетостта и доходите.

Във всички мои публикации през последните години доказвам, че при криза на ограничено търсене всяко съкращение на рационални разходи за заплати, пенсии и други доходи на домакинствата, на държавни разходи и на капиталови разходи, води в крайна сметка до намаляване на вътрешното търсене, а с това и на потенциала за растеж на БВП. Такава политика е прокризисна, а не антикризисна. Провежданата сега политика на безогледни съкращения в България (и в редица европейски страни под натиска на финансови институции � банки, рейтингови агенции и т.н.) ще имат тежки последствия за нашата страна и за съответните страни от ЕС. Това ще забави излизането от сегашната криза, а може да има и по-тежки последствия. Най-сигурният начин за излизане от кризата не е безогледното съкращаване на разходи, а увеличаване на приходите чрез съживяване на икономическия растеж и подобряване събираемостта на държавните вземания (публикации №№ 125, 134, 138, 149, 150 и особено 163).

19. Като част от моята антикризисна програма в раздела за спешните мерки предложих: �От началото на 2009 г. да се създаде национален инвестиционен фонд с първоначален ресурс от 2 млрд. лв. (с по един млрд. лв. държавно и частно участие) за държавно-частно финансиране на инвестиции за приложни научни изследвания, за създаване на високотехнологични производства, на експортно ориентирани производства и инфраструктура за високоскоростен интернет. Първоначалното държавно захранване на този фонд да стане от фискалния резерв�. Правителството обаче не обърна внимание на това предложение. То декларира вербално, че науката и високите технологии са приоритет, но на практика правеше обратното. Тази погрешна политика се задълбочи до своята абсурдна крайност от следващото правителство през втората половина на 2009 г., през 2010 и 2011 г.;

20. В края на октомври и началото на ноември 2008 г. прогнозирах 1,5-2,0% прираст на БВП за 2009 г., когато българското правителство прогнозираше 4,7%, а Европейската комисия 4,5%. На 19 януари Европейската комисия корегира прогнозата си за България на 1,75%, т.е. това, което аз предвидих 2-3 месеца по-рано.

Моята актуализирана прогноза въз основа на нова информация в статия във в. Пари на 24 февруари 2009 г. (публикация № 119) беше, че се образува все по-голяма �дупка� в БВП, която ще причини рецесия от поне 4-5% през 2009 г. и че кризата ще продължи и през 2010 г. със затихваща интензивност. Фактическите данни за 2009 г. (4,9% спад) потвърдиха моята прогноза. Тогава никой в страната или извън нея не правеше такава прогноза за спад на БВП в България. Навременното изработване на реални прогнози беше много важно за своевременно предприемане на антикризисни мерки с инструменти на икономическата политика. Липсата на такива прогнози ни лишаваше от яснота за антициклични мерки.

21. От години застъпвам в моето творчество принципа, че финансовата стабилност е важна за успешното развитие, но също толкова важна е и социалната стабилност и че те трябва да се пазят, защото без социална стабилност не е възможна трайна финансова стабилност. Доказвах също, че колкото по-голяма е социалната поляризация, толкова по-малка е възможността за трайно успешно социално-икономическо развитие. България сега е една от най-бедните и най-поляризираните страни в ЕС (публикации №№ 71- глава първа, т. 1.3.11.,77, 82, 83, 157- глава трета, т.3.5.1.). Според мои анализи и проучвания на изследователския център на КНСБ този процес дори се ускори през 2010 г. Българските правителства не се съобразяваха с моите препоръки.

22. Концепцията на българската данъчна система се различава значително от концепцията на данъчната система в страните от ЕС и особено от тази на старите членки. Различна е и структурата на данъчната система. Средно за ЕС най-висок е делът на преките данъци в общите данъчни приходи (13,5% през 2008 г.), следвани от косвените данъци (13,4%) и осигурителните вноски (12,6%). У нас е обратното: косвените данъци осигуряват 17,2% от общите данъчни приходи, осигурителните вноски - 10,1% и преките данъци � 6,0%. Докато в повечето страни от ЕС данъците върху имуществото имат забележим дял в общите данъчни приходи, делът им у нас е символичен. ДДС осигурява 6,9% от данъчните приходи в ЕС, а в България 10,8%. Данъкът върху доходите на физическите лица осигурява 9,5% от данъчните приходи в ЕС, а у нас едва 3,0% (публикация № 166). През 2010 г. правителството на България отказа да въведе данък �Лукс� за най-големите и луксозни жилища, защото �административните разходи по неговото събиране щели да превишават очакваните приходи от този данък�, но въведе така наречения данък �Колиба� върху паянтовите и полупаянтови малки сгради на бедните хора, където административните разходи са далеч по-големи от евентуалните постъпления от такъв данък.

23. Бях против въвеждането на �плосък� корпоративен и подоходен данък с най-нисък процент в ЕС; против отмяната на необлагаемия минимум; против отказа от семейно данъчно облагане; против отмяната на данъчните облекчения за свободните професии (публикации №№ 127, 166 и други). И сега продължавам да препоръчвам тяхното възстановяване. Застъпвах се за умерено прогресивна данъчна политика с три нива на облагане на печалбата и доходите на физическите лица: 15, 20 и 25%, която е дори по-ниска от тази в страните от ЕС, но правителството не го възприемаше.Тези мерки на правителството облагодетелстват високодоходните групи данъкоплатци за сметка на ниско- и среднодоходните.

Бях също против политиката на големи бюджетни излишъци, формирани за сметка на многогодишно хронично недофинансиране на здравеопазването, образованието, науката и иновациите, инфраструктурата, опазването на околната среда и т.н. В резултат на тази политика България сега е със сравнително добри макрофинансови показатели, но с демодирани и остарели отраслови структури и технологии в промишлеността и земеделието, със слабо развита и лошо поддържана инфраструктура, лошо състояние на финансите на предприятията, на използването на земята, на трудовите и другите национални ресурси, на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, на опазването на околната среда, на обема и структурата на износа, на доходите на населението, на грижите за възрастните хора, за хората с увреждания и децата без родители, на социалната справедливост, на престъпността и корупцията.

С други думи, имаме задоволителни номинални макрофинансови показатели, но лоши реални показатели в икономиката и извън нея, които засягат пряко живота на хората. Това ни лишава от съпротивителни сили в кризисна обстановка, затруднява излизането ни от нея и задържа страната ни трайно между най-бедните в ЕС.

24. През август-септември 2009 г. доказвах, че поредното намаляване на осигурителните вноски е рисковано по време на криза, защото увеличава допълнително и без това големия дефицит в бюджета на осигурителната система и натоварва републиканския бюджет с неговото покриване (публикация № 124). Това беше икономически нецелесъобразно, облекчаваше работодателите, забавяше набирането на ресурси за по-високи пенсии в бъдеще и подкопаваше още повече солидарния принцип върху който е изградена осигурителната система. Правителството не се съобрази с тези препоръки, направи пореден реверанс пред капитала и намали осигурителните вноски с 2,0 процентни пункта в началото на 2010 г. По-късно през 2010 г. по време на подготовката на проектобюджета за 2011 г. то беше принудено от синдикатите да увеличи вноската с 1,8 процентни пункта, т.е. почти да възстанови предишното положение, но пораженията върху осигурителната система останаха.

25. Един от важните уроци на трансформацията през последните 20 години у нас е, че частният сектор се провали в дейностите със силна социална насоченост: поддържане на чистота в селищата, водоснабдяване, топлоснабдяване, електроразпределение и електроснабдяване, вътрешен градски транспорт, здравеопазване, социално осигуряване и т.н. Същото важи за дейностите с естествен монопол � всеки монопол е вреден, но няма нищо по-лошо от частния монопол. То важи и за фундаменталните научни изследвания. На това основание препоръчвам връщането на тези дейности на държавата и/или общините, а в бъдеще да не се приватизират, освен при категорично доказана необходимост и целесъобразност (публикация № 157- глава трета, т.3.5.1.).

26. В цялото си творчество през последните 20 години критикувах пазарния фундаментализъм, изразяващ се в сляпа вяра в саморегулиращата способност на пазарите, в изолиране на държавата от участие в управлението на икономиката, тотална приватизация, либерализация и дерегулация, шокови реформи и други подобни авантюри, проповядвани и прилагани от МВФ, Световната банка и техните привърженици у нас. Те превърнаха България в опитен полигон за екстравагантни икономически схеми, за престъпна приватизация и други действия, водещи до бедност, социална поляризация, разграждане на държавността, престъпност и корупция, което никой не би им позволил в техните собствени страни.

Доказвах също потребността от цялостна структурна и технологична модернизация на икономиката; за форсирано развитие на здравеопазването, образованието, науката и иновациите; за тотална модернизация на инфраструктурата; за повишаване на общия износ и подобряване на неговата структура в полза на средно- и високотехнологични продукти; за опазване на околната среда; за ограничаване на бедността и доходната поляризация; за по-голяма социална ориентация на икономическата политика (публикация № 43- глави X, XI и XIV, 71- глава II- т. 2.7.).

Българските правителства, обаче не провеждаха такава политика. Сегашната световна криза, причинена от тоталната деетатизация, либерализация и дерегулация, потвърди правотата на моите позиции. Страните, които се придържаха към принципа �пазар и държава� пострадаха по-малко от кризата и по-бързо излизат от нея. Най-добрият пример за това са Китай, Индия, Бразилия, редица държави от източна и югоизточна Азия. Тези, които се опитват да прилагат модел, близък до принципа �пазар или държава�, потънаха най-дълбоко и най-трудно излизат от кризата. Светът вече се отказва от така наречения Вашингтонски консенсус и възприема модерното кейнсианство. Тази потребност аз обосновах в мой доклад на научна конференция на 8 октомври 1999 г. в Икономическия институт на БАН (публикация № 17, а също и в десетки други публикации). Такава е политиката на президента Обама, на правителствата в редица страни от ЕС и на голям брой средноразвити икономики (Публикация № 157- глава II и глава V- т.5.1.1.).

27. В продължение на 10-15 години в България постъпват преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Особено активен беше този приток след 2000 година. Общата им сума достигна 8,6 млрд. евро през 2007 г. и 6,5 млрд. евро през предкризисната 2008 г. Управляващите политици и консервативните икономисти характеризираха тези потоци от ПЧИ със суперлативи и ги представяха като основен фактор за нашия икономически растеж и израз на високо доверие на световната финансова общност към България. Тези оценки бяха силно преувеличени. Никой не се вгледа в качествените характеристики на потоците от ПЧИ. Тези качествени характеристики са описани в мои статии във в. ПАРИ от 19 октомври и в. ДУМА от 29 октомври 2009 г., озаглавени �Истината за чуждите инвестиции в България� (публикация № 131).

Чуждите инвеститори обаче избегват тези отрасли и дейности. През последните три години (2007-2009 г.) 72-76% от общата сума на ПЧИ бяха насочени във второ- и третостепенни отрасли и дейности: операции с недвижими имоти, наемодателска дейност и бизнес услуги; търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети и други вещи; финансово посредничество; хотели и ресторанти. През 2006-2009 г. само в търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети и други вещи са инвестирани средногодишно 13,8% от всички постъпили ПЧИ, а в цялата преработваща промишленост 12,4%.

28. През последните няколко години критикувах многократно тезата на правителството и на група консервативни български икономисти, че балансираният бюджет има решаващо значение за привличане на ПЧИ. Доказвах, че освен балансираният бюджет тук влияят и много други фактори (качество на инфраструктурата, разпространеност на престъпност и корупция, стабилно законодателство, равнище на данъчното облагане, наличие на ефикасна държавна администрация, наличие на квалифицирани специалисти и т.н.), които, взети заедно, определят поведението на чуждестранните инвеститори и че балансираният бюджет сам по себе си не е достатъчен за тяхното привличане (публикация № 128). Ефектът и от най-ниския корпоративен данък може да се анулира от наличието на висок �данък корупция�.

Практиката показа, че съм бил прав. Въпреки най-ниските в ЕС преки данъци, една от най-ниските външни задлъжнялости и един от ниските бюджетни дефицити у нас, през 2009-2010 г. притокът на ПЧИ към България спадна катастрофално. Това се дължи на общата неблагоприятна глобална среда за инвестиции в разгара на кризата, а също и на неблагоприятната вътрешна среда в България за привличане на ПЧИ. Международната рейтингова агенция �Кредит маркет аналисис� класира България на 20-о място сред 65 държави с риск за изпадане в държавна несъстоятелност 16,2% в края на 2010 г.

29. Автор съм на монографичното изследване �Световната икономическа криза и България�, (367 стр.), публикувана от издателството на БАН през май 2010 г. (публикация № 157). Това е най-солидното изследване на световната криза от български автор, публикувано до сега у нас. В тази книга анализирам главните причини за кризата; мерките на различните правителства по света за излизане от кризата; влиянието на глобалната криза върху България; бюджетната политика по света и в България в условията на икономическа криза; поуки от глобалната финансово-икономическа криза.

Специално внимание в пета глава е отделено на последния въпрос � поуките: ролята на държавата, нов свят � нов капитализъм, нова архитектура на световната финансова система, потребност от нова световна резервна валута, запазване на свободната търговия, глобализацията и световната криза, изборът на рационален модел на пазарна икономика в Европа, ограничаване на нерационалното набъбване и нестабилност на финансовата система, краткосрочни и дългосрочни резултати, кризата и режимът на валутен борд, социална поляризация и отчуждение, поуки от управлението на предишни кризи в контекста на сегашната криза. Спирам се и на поуките за икономическата теория: залез на неокласическата и възраждане на неокейнсианската теория, търсене на нов теоретичен синтез за функциониране на икономиката.

30. Българското правителство провежда силно рестриктивна политика и в същото време уверява обществеността, че вече излизаме от кризата. В поредица от мои публикации през 2009-2010 г. доказвах:

Правителствените среди и придворните консервативни икономисти казват, че износът ще бъде основен двигател на растежа на България през следващите години. Това не е възможно за България, защото у нас преобладаващ фактор на растежа (над 90%) е вътрешното търсене. Външното търсене има ограничен дял. Освен това, нашият експортен потенциал е ограничен � изнасяме 4 пъти по-малко на човек от населението от ЦИЕ страни (Чехия, Словакия, Словения, Унгария) и 8 пъти по-малко от развитите западноевропейски страни. Структурата на износа ни е примитивна � над 50% суровини и материали и едва 3,4% високотехнологични стоки. Конкурентоспособността на нашия износ е много ниска. Поради сложното икономическо положение и бавното възстановяване от кризата в Европа, не можем да очакваме бързо и чувствително увеличение на износа към тези страни (публикации №№ 137, 140, 148, 149, 150, 156, 162, 163, 165, 167, 168).

31. Още в разгара на кризата сметнах, че е време икономистите да прогнозират следкризисното икономическо развитие на България и да препоръчат главни направления за неговото насочване с инструментите на икономическата политика. За целта направих цялостна характеристика на следкризисната българска икономика и препоръчах насоките за нейното следкризисно развитие. Посочих най-важните черти на следкризисната българска икономика с препоръки по икономическата политика и прогнози до към 2025-2030 г.: трудното и бавно излизане от кризата; необходимост от устойчив растеж (с икономически, социални и екологични съставки); рационално съотношение между растежа на БВП и на заетостта; формиране на съвременен човешки и интелектуален капитал; създаване на модерни производствени, потребителски и експортни структури; формиране на общоевропейски компании; постигане на рационално съотношение между финансов и реален сектор; тотална модернизация на технологиите; бързо и чувствително намаление на енергоемкостта на производството; развитие на екологично чисто земеделие; изграждане на модерна комплексна инфраструктура; развитие на международния стопански туризъм; задълбочаване на интеграцията на България в общия европейски пазар; нарастваща роля на външната търговия; бързо повишаване на конкурентоспособността на икономиката; подобряване качеството на преките чуждестранни инвестиции.

32. Българската общественост (а и не само тя) беше заблуждавана дълги години, че Адам Смит е бил за пълно отстраняване на държавата от участие в управлението на икономиката и за предоставянето му изцяло на пазара. На него беше приписвана в карикатурен вид фразата за �невидимата ръка� на пазара, за �държавата � нощен пазач�, за саморегулиращата се способност на пазара и други подобни. Това обаче не е вярно! В резултат на собствени изследвания на трудовете на Адам Смит, а също и на публикации на видни негови изследователи, между които нобеловият лауреат Амартиа Сен, Гавин Кенеди, Якоб Винер и други, стигнах до заключението, че възгледите на Смит за пазара са били далеч по-балансирани и реалистични. Той признава изключително важната роля на пазара, но си дава сметка и за неговите недостатъци и препоръчва 28 направления в които е необходима корегираща държавна намеса (публикация № 147).

33. Според последния годишен доклад на Световния икономически форум в Давос, Швейцария по конкурентоспособността от септември 2010 г. България е на 71-0 место по обща конкурентоспособност от обхванати 139 страни. Ние сме последни в ЕС и сме изпреварени от около 20 слабо развити страни. По фирмена конкурентоспособност заемаме места от 80-о до 135-о, т.е. между последните в света. Ниската ни фирмена конкурентоспособност е главна причина за ниската ни обща конкурентоспособност (публикация № 168).

34. Без подобряване на фирмената конкурентоспособност не може да се разчита на по-висока секторна и национална конкурентоспособност. То пък изисква дълбоки промени в манталитета на стопанските ръководители на фирмено ниво. У нас никой не говори за това. Като че ли там всичко е наред. А то не е!

35. През есента на 2009 г. и началото на 2010 г. правителството си беше поставило задачата за присъединяване на България към ERM II. Това се превърна във фокус на икономическата политика. Подчертавайки, че в крайна сметка, като член на ЕС, България един ден трябва да се присъедини към еврозоната, доказвах че в онзи момент това не беше реалистично и възможно. Първо, защото ние не бяхме (и сега не сме) готови за присъединяване, понеже не изпълняваме критериите от Маастрихт, и Второ, защото положението в еврозоната е толкова сложно и все повече се усложнява, че приемането на нови членове съвсем не е първостепенна грижа на сегашните й членове. Решението за приемане на Естония беше по изключение, между другото поради малките мащаби на страната (1,3 млн. жители), деликатните й отношения с Русия и специалните й отношения със скандинавските страни и най-вече с Финландия. По този въпрос писах няколко статии в пресата през декември 2009 г и първата половина на 2010 г. Там доказах категорично, че шансовете ни за приемане през 2010 г. са нулеви (публикации №№ 141,144,145,155).

В крайна сметка се оказа, че съм бил прав. И сега твърдя, че България няма шансове за приемане в еврозоната по-рано от 2015-2016 г. Може би по-реално е да се мисли за 2017-2019 г. Симеон Дянков проявява липса на реализъм и по този въпрос, като през декември 2010 г. говори за кандидатстване в ERM II към края на 2011 г. Едва ли е случайно, че никоя друга страна от ЦИЕ сега не настоява за присъединяване. Струва си да напомня, че Полша, Чехия и Унгария, които са по-добре подготвени от нас, сами не са убедени в ползата да кандидатстват за еврозоната през близките години. Много европейски специалисти с основание оспорват, че предимствата на присъединяването сега са повече от недостатъците и прогнозират, че през близките 5-6 години едва ли ще има ново разширение на еврозоната.

36. В мои анализи (в. Труд, 8 януари 2006 г. � публикация № 75) доказах, че загубите на България от преждевременното закриване на малките ядрени блокове в АЕЦ Козлодуй са равностойни на лишаването ни от достъп до европейските фондове за 10-12 години. Това беше голяма грешка на няколко български правителства в резултат на неумели и некомпетентни преговори за условията на присъединяване към ЕС.

В други мои изследвания (�Догонващо икономическо развитие � стратегия и реалности� от 2006 г. (публикация № 71- глава II, т. 2.7.3. и в статии в пресата) доказвах, че поради изключително високата енергоемкост на нашия БВП (4 пъти по-висока от средната в ЕС) и загубите в електропреносната мрежа и в домакинския сектор, по-ефективно е през следващите години и десетилетия България да насочи преобладаващата част от енергийните си инвестиции за енергоспестяващи производствени структури и технологии, за намаляване на загубите в домакинския сектор и на кражбите, а не за производство на допълнителни количества енергия.

37. Цената на енергията у нас е натоварена с двойна функция � като измерител на стойността и като инструмент за подпомагане на бедните. Така тя не изпълнява успешно нито едната, нито другата функция. В резултат на това потребителите на енергия от стопанския сектор без основания плащат само част от получаваната услуга, а енергийните централи се декапитализират. Осъществява се скрита държавна помощ за частни и държавни предприятия от стопанския сектор (която е забранена от Европейската комисия), а бюджетът губи от това около 100 млн. лв. годишно. През 2008 г. обосновах препоръка цената на енергията да отразява действителната й стойност, която да плащат всички потребители от стопанския и домакинския сектор � бедни и богати, а най-бедните домакинства да бъдат подпомагани отделно и пряко с парични суми по определени критерии (публикация № 105). И предишното и сегашното правителство не обръщат внимание на това предложение.

38. В статия в сп. Наука, кн. 2/2008 г. и във в. Пари от 5 февруари 2008 г. (публикация № 96) препоръчах нова организация и финансиране на приложните научни изследвания в България, основана на подвижни проектни колективи. Посочих как проектните колективи могат да се съчетават със стационарните колективи в БАН, които разработват предимнопроблеми на фундаменталната наука. Бъдещата организация на научните изследвания в БАН и в други национални изследователски центрове трябва да се основава на съчетаване на стационарни и проектни колективи с оглед на конкретните обстоятелства.

39. Внимателен анализ на моето творчество показва, че винаги съм се занимавал с най-актуалните и най-трудни проблеми на икономическата политика и на икономическото ни развитие. В основата на моите изследвания са били икономическите реалности, изразени в числа и факти, а не цитати от литературни източници. Това е много трудно и рисковано, но е полезно за обществото и удовлетворяващо за твореца.

40. Внимателен преглед на моите публикации през последните 20-25 години показва, че по свой път съм достигнал до същите най-важни заключения за погрешно конструирания авантюристичен преход към пазарно стопанство у нас и в другите източноевропейски страни; за деструктивната роля на МВФ по време на трансформацията в ЦИЕ страни и особено за престъпната шокова приватизация и либерализация и за необходимостта от развитие на България като страна с регулирана пазарна икономика, до които са достигнали най-видни световни учени лауреати на Нобелова награда по икономика, като Пол Самуелсън, Дж. Стиглиц, М. Спенс, Пол Кругман, и други световно известни учени икономисти. Преход от административно-командна към пазарна икономика беше необходим (и аз го препоръчах публично още през април 1985 г. � виж т. 3. по-горе), но неговото провеждане беше коренно погрешно. Това доведе до второ диво първоначално натрупване на капитали в България в рамките на 100 години с огромна икономическа и социална цена, платена от милиони българи.

41. Характерна черта в моето творчество през последните 25-30 години е съчетаване на научно-изследователската дейност с пряко участие във формирането на стопански решения на най-високо държавно ниво, включително и като главен икономически съветник на трима български министър-председатели. Голямо значение за моето формиране като икономист и изследовател със широк глобален поглед върху проблемите изиграха и прекараните 12,5 години като служител на ООН, включително и като директор на голям изследователски отдел по �Глобални секторни изследвания� в ЮНИДО, Виена.

42. През последните 30 години мои изследвания са публикувани от ООН (на английски, френски, испански, арабски), в САЩ (по икономическите реформи в Източна Европа и по икономическите аспекти на глобализацията), Русия (от Икономическия институт на Руската академия на науките), Германия (Sud-Ost Europa Institute), Великобритания (сп. Central Banking), Австрия (WIIW), Сърбия (Белградски университет), Словения.

43. Най-важните ми научни изследвания и научно-популярни публикации през последните 20-25 години могат да се намерят в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm Там могат да се прочетат 168 мои публикации до края на 2010 г., с изключение на първите 10 от ранния период на моето научно творчество, за които са посочени само заглавията и бяха представени при кандидатстването ми за член-кореспондент на БАН през 1994 г. Те са налице на хартиен носител. Настоящият обзор за най-важните резултати от научните ми изследвания до края на първото десетилетие на настоящото столетие (публикациите до № 168 включително) е публикуван под номер 169.

Обратно в списъка на публикаците