И още нещо г-н Игнатов. Когато се решава съдбата на БАН или се обсъждат други важни за България въпроси е необходима пълна публичност и прозрачност. БАН принадлежи на целия народ, а не на отделна партия, правителство или двама министри. Собственикът на БАН - народът трябва да знае как се решава нейната съдба. Дори да участва във вземането на решението. Затова журналистите трябва да присъстват в залата. Изолирането на журналистите може да се изтълкува, че искате да скриете нещо от тях и от обществеността. Докажете, че не е така! Ние, академиците и член-кореспондентите на БАН нямаме какво да крием от обществеността. Ще говорим за БАН � свещения храм на българската наука. Настоятелно препоръчвам журналистите да присъстват на нашите бъдещи срещи.

Нямах намерение да говоря за моето минало и приноси, но след като говорилите до сега колеги направиха това и дори посочиха своите приноси в милиони лева, ще кажа и аз няколко думи. На 30 април 1985 г., т.е. 4,5 години преди падането на Т. Живков в доклада си на национална научна конференция за �Развитото социалистическо общество� в Дома на учените край Варна заключих със следната мисъл �Необходими са радикални икономически реформи. Ако те не бъдат предприети съдбата на социализма като икономическа и политическа система е под въпрос�. Едва ли е нужно да напомням колко трудно и опасно беше да се говори публично така по онова време, за изключителния интерес на нашата общественост към моето предупреждение и какво ми се случи след него. На 20 септември 1985 г. повторих същата мисъл в статия във в. Труд с много по-широка обосновка. Не се наемам да измервам в милиони лева ползата за нашата страна, а и за други страни, ако това предупреждение беше чуто от управляващите.

Ние сме тук защото се решава съдбата на една светиня � Българската академия на науките. То не е като да закриеш един магазин или дори една голяма фабрика. Закрива се важна част от историята на България. Защото Българското книжовно дружество е създадено преди възстановяването на българската държава в 1878 г. Това налага много сериозен разговор.

Мястото на учените не е на улиците и площадите, а в кабинетите и лабораториите. Думи като �оставка�, �еднопосочен билет� или викове �ууу� не са в нашия речников фонд. Вие, господа министри, със своите действия принудихте учените, за първи път в историята на БАН, да излезат на улиците и да скандират по ваш адрес.

Езикът на учените е толерантен, тонът � уважителен; чуждото мнение може да не се споделя, но не се анатемосва с изрази като �феодални старци�, �малоумни�, �учените в БАН �скучаят от безделие� и си �бъркат в носа� и т.н. Това се говори от човек, който изобщо не познава работата на Академията, но злоупотребява с положението си като министър на финансите и раздава присъди на ангро. Това е отвратителен език! Аз няма да го използвам, но не мога да се преструвам, че нищо не се е случило и че всичко е забравено. Още повече, че той не се е извинил на академиците и член-кореспондентите на БАН � научният елит на България. Затова ще говоря право в очите, без да прибягвам до неговия грубиянски език.

Вестник �Аз буки�, орган на Министерството на образованието и науката, от 6 януари тази година уповести, че днес вие г-н Игнатов ще говорите по Стратегията за развитие на българската наука и че ние вече я обсъждаме. Това е записано и във вашите покани за днешната среща. За съжаление, вие не казахте нищо по този изключително важен въпрос.

Основната тема на днешното ни събиране е проектозаконът за БАН. Как би трябвало да се подготви такъв закон? Първо, трябва да се изработи Стратегия за социално-икономическо, научно-техническо и културно развитие на България с хоризонт 20-30 години в която да се очертаят: главна цел, други основни цели, приоритети и средства за тяхното постигане. Второ, да се изработи Стратегия за развитие на науката. Защото без силна наука не е възможно изпълнението на Националната стратегия. Там трябва да се изясни доколко ще разчитаме на вносни и на свои знания, каква фундаментална и приложна наука ще развиваме, каква наука ще се развива в БАН и в университетите, как те ще си сътрудничат, как ще се възстанови разрушената преди 15-20 години корпоративна наука и т.н. Трето, едва тогава идва ред на Закона за БАН, за висшето образование, за научните степени и звания, за средното образование и други подобни.

Симеон Дянков не спира да говори, че в БАН не се прави нищо полезно. Това не е вярно. В БАН работят талантливи учени, които вършат много полезни изследвания, известни далеч извън нашите граници, дори в космоса, но той не ги познава и не желае да ги опознае. Ще дам един скромен пример с моята работа. През 2003 г. ръководен от мен колектив публикува �Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година� с цели, приоритети, средства за тяхното постигане. Това беше направено седем години преди да се заговори за стратегията �Европа 2020�. Тя беше актуализирана от още по-голям колектив през 2006 г. и още веднаж в началото на 2010 г. В нея са очертани:

Моето впечатление е, че управляващите изобщо не се интересуват от нашия проект за стратегия и не го познават. Същото се случи и с подобен проект от друг колектив, подготвен за Президента няколко години по-късно с участието на колеги от нашия институт.

Вашето правителство и вие водите война срещу българската интелигенция, като настройвате другите хора срещу учените в БАН, срещу университетските преподаватели, срещу лекарите, срещу дейците на културата (театрали, оперни певци, музиканти), срещу дейците на киното и т.н. За това също ви помагат и сервилните медии.

През есента на 2009 г. Симеон Дянков ни каза, че �По време на криза науката не е важна�. Според него е по-важен туризмът за преклонение пред мощите на светци, балнеоложкият туризъм и т.н. Спомнете си как през 2009 г. бяха орязани 10 млн. лв. от бюджета на БАН 2 часа след оповестяването на доклада за международния одит в който работата на БАН беше оценена като много добра. Това беше предизвикателство на Дянков срещу международната оценка за БАН. Министърът на образованието и науката изглежда също не признава международния одит на БАН. Затова ще праща нова покана до Макс Планк в Германия да оценяват работата на институтите на БАН, след като те вече го правиха чрез своите участници в предишния одит.

Запомнете господа министри: Никое правителство в Европа не е печелило война срещу своята интелигенция. Устата й може да бъде затворена временно с диктатура, но сега едва ли е възможно като сме член на ЕС. Вие ще си отидете и вас ще ви забравят, но българската интелигенция ще остане и ще работи за своя народ.

Има два начина за умъртвяване на БАН. Единият е чрез отнемане на институтите, при което БАН се свежда до затворен дискусионен клуб на академици и член-кореспонденти, без реални възможности да влияят върху управлението и да се занимават с изследователска дейност, откъснати от институтите, повечето от които те са създали и в които са израсли като учени. Този метод иска да използва г-н Игнатов чрез проектозакона за БАН. Одобрявайки първия, Симеон Дянков прилага и втори метод - унищожава БАН чрез финансово задушаване. Той го заяви публично миналата година. Слагате кръст на сътвореното от десетилетия от хиляди светли умове на България! Разбира се, вие не го казвате открито, дори го отричате, но всичко, което правите води натам. В политиката е важно какво се прави, а не какво се говори. Приказките са за наивниците. И то до време.

В проектозакона за БАН са описани новите правомощия на министъра на образованието и науката:

Институтите на БАН никога не са били под такъв административен ботуш, какъвто им готвите вие, г-н министър! Дори в най-тоталитарните години. Дори по време на войни.

Какво ще последва след половин до една година? Убеден съм, вие и сега знаете, че тази управленска схема няма да работи. След 6-8-10 месеца ще се откажете от нея и ще разпръснете институтите по министерства и университети. Така ще създадете нови източници на конфликти, особено в университетите, където ще бъдат изпратени сегашните институти на БАН. Ще се увеличи парализът в науката, а с това и вредите за обществото. Повтарям, вие и сега го знаете, но го премълчавате, защото искате да поднасяте тайните си планове на час по лъжичка. За да бъдат преглътнати по-лесно, понеже са много горчиви

Аз не съм компетентен в юридическата област, но попитах мои приятели � между тях едни от най-добрите български юристи. Тяхното мнение е, че проектозаконът е пълно недоразумение от правна гледна точка. Това отново ще злепостави вас лично г-н Игнатов, Правителството и Народното събрание. Ще се стигне до Конституционния съд.

Преди много години мои колеги от Института по икономика на Съветската академия на науките ми разказваха за разговор между Хрушчов и тогавашния председател на Академията на науките. акад. Келдиш, по повод на идеи за закриване или свиване дейността на академията. Келдиш заявява на Хрушчов: �Никита Сергеевич, Петър Велики влезе в историята на Русия като създател на Академията, ако вие желаете да влезете в историята като неин разрушител � моля, действайте!� Хрушчов не набира смелост да пристъпи към тази авантюра.

У нас родолюбиви българи влязоха в историята ни като създатели на Българското книжовно дружество преди 141 години. Сега Симеон Дянков и Сергей Игнатов са на път да влязат в нашата история като разрушители на БАН. Как ще се чувствате в тази си нова роля г-н Игнатов?

Накрая отправям призив към народните представители чрез г-н Стоичков � председател на Комисията за образованието и науката в Народното събрание: Отхвърлете този позорен проектозакон! Спасете БАН!

Очудващо беше поведението на Симеон Дянков преди и по време на срещата. Всички бяхме там навреме. Г-н Игнатов предложи да почакаме Симеон Дянков, защото щял да закъснее. Ние отказахме. Министърът се съгласи с нас и започна встъплението си, което се свеждаше до новогодишни пожелания, най-общи фрази около положението на БАН, намерението му да се среща периодично с академиците и член-кореспондентите и нито дума за стратегията за развитие на науката.

Симеон Дянков пристигна по-късно. На дадената му дума се задоволи с 2-3 изречения, че е дошъл главно да слуша. След като изслуша две изказвания � на акад. Сендов и акад. Боянов каза, че го вика министър-председателят за 15 минути и че ще се върне скоро. На излизане беше особено арогантен. Заяви с твърд назидателен глас, че не иска да слуша декларации от БАН (имаше предвид прочетената декларация от председателя акад. Съботинов от името на академиците и член-кореспондентите), защото те циментирали статуквото. Искал програма за реформи (очевидно само такива, каквито на него харесват, т.е. разгром на БАН ) и докато това не станело няма да има пари за Академията. Излезе, но не се завърна.

Дянков очевидно не се интересува от сегашното положение в БАН. Този човек е дошел да руши, а не да гради. Жалко, че Бойко Борисов още го търпи и не си дава сметка, че тук има само един човек, който може да провали политическата му кариера. Той се казва Симеон Дянков.

И още нещо. Известно е, че колективните органи на управление (правителство, парламент) не подлежат на наказателно преследване за решенията си. Но тези решения се подготвят от конкретни живи хора. Ако тези хора с действията си съзнателно и злонамерено подвеждат колективния орган да взема решения с тежки последствия по особено важни за държавата и обществото въпроси не трябва ли да носят наказателна отговорност! Не е ли време да се приеме такъв закон?

Публикувана в ДУМА на

януари в съкратен вариант