Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Десетте управленски провала на Дянков

Сега на ход е министър-председателят

 

 

 

По икономически убеждения Симеон Дянков е ултра десен икономист. Той е може би по-ортодоксален и от Милтън Фридман и е близък до Фридрих фон Хайек от Австрийската школа – един от най-ярките привърженици на свободния пазарен капитализъм, какъвто в реалния живот не съществува. Поради това, макар и млад на години, със старомодните си икономически убеждения Дянков е човек от миналото, тъй като настоящата световна криза дискредитира тотално консервативните икономически теории на либералния капитализъм и основаната на тях стопанска политика.

Учителите на Симеон Дянков на времето поставиха в устата на Президента Рейгън мисълта че „държавата не може да решава проблеми, понеже самата тя е проблем”. А през есента на 2008 и през 2009 г. същите тези хора се молеха държавата да ги спасява със стотици милиарди долари от бюджета, въпреки съпротивата на данъкоплатците – движението на main street в САЩ. В дейността си като служител на Световната банка Симеон Дянков е бил активен проводник на ултра дясната теория за изгонване на държавата от участие в управлението на икономиката и предоставянето на всички решения на пазарния автоматизъм. В челото на неговите класации по „правене на бизнес” са най-либерализираните икономики с диктаторски режими в слабо развитите страни.

Дянков споделя теорията на Шумпетер за „деструктивното съзидание” и на Андрю Мелън, финансов министър на президента Хувър през 1929 и следващите кризисни години, известен с фразата „разрушавай, разрушавай, разрушавай”. Той настоявал за масово пожертване на производствени, финансови и други стопански единици и разчистване на икономическия терен само за най-жизнеспособните по правилата на джунглата за естествения подбор. В съвременната западна икономическа теория този „Дарвинистки подход” за естествения подбор масово се отрича при решаване съдбата на участниците в стопанската дейност.

Идеалът на Дянков е да руши със силови шокови методи създаденото до сега в България и на негово място да изгражда своя въображаем свят на идеалния всемогъщ пазар, какъвто няма никъде по света. Намерението му да разруши БАН, да преобърне всичко в университетите, лишаването на бизнеса от 1,5-2,0 млрд. лева техни пари, еднократното отнемане на финансов ресурс за стотици милиона лева от държавни предприятия, безцеремонното отнемане на около 1,4 млрд. лв. от целевия резерв на Здравната каса в БНБ в полза на бюджета, шоковото закриване на общински болници и т.н. са примери за прилагане на метода на Андрю Мелън на българска почва 80 години по-късно.

Тук няма да навлизам в по-конкретни и технически грешки в работата на Симеон Дянков като министър: в организацията на работата в министерството; в надзора над НАП и Митническата агенция; в умението и желанието му да делегира компетенции; в рязкото повишение на митата през 2010 г. и последвалото рязко увеличение на контрабандата на цигари; в странното му публично поведение, като мълчаливото толериране (а може би и стимулиране) на съобщенията в медиите през юли-август 2009 г., че е бил главен икономист на Световната банка; изявленията му, че е един от най-големите световни учени-финансисти; арогантното му поведение към учените от БАН, без изобщо да познава тяхната работа и към инакомислещите колеги икономисти, наричайки ги „малоумни”; преиначаването и премълчаването на истината около финансовото наследство от предишното правителство (наследения балансиран бюджет, 8-милиарден фискален резерв, 12-процентен публичен дълг, преходящите държавни плащания) и т.н. Що се касае до положението му в Световната банка, мой приятел, служител на банката ми казваше, че „като него в банката има поне 700-800 души”.

Когато говорим за управленски провали на този човек, не става дума за пропуски или недоглеждания. Това са съзнателни, целенасочени действия в определена посока, далече от здравия разум, но диктувани му от неговата икономическа философия, опровергана от световната стопанска практика. Той е убеден, че действа правилно и че не допуска грешки. Дори е фанатично убеден във всичко казано и направено и никога не се извинява за допуснати грешки. Той се чувства за непогрешим, може би защото има самочувствието на велик финансист и икономист.

Натрупването на толкова много и големи управленски дефекти за толкова кратко време го прави все по-вреден за България. Наши политици, икономисти и финансисти смятат, че той е най-слабият финансов министър в България през последните 20 години. Това ме изкушава да изброя някои от най-големите му управленски дефекти в по-едър план само при формирането и прилагането на икономическата политика в качеството му на вицепремиер и министър на финансите, без да коментирам другите му многочислени безобразия:

1. През есента на 2009 г. по настояване на Симеон Дянков присъединяването към ERМ II (т.н. „чакалня” за еврозоната) беше избрано като главна цел на икономическата политика на България. Необходимото за това постигане на балансиран бюджет и свързаното с него рязко затягане на бюджетната рестрикция чрез блокиране на 1,5-2,0 млрд. лв. плащания към бизнеса за извършени от тях работи по държавни поръчки и други услуги с произволно наложени удръжки от 10%; противозаконното еднократно отнемане от сметките на държавни фирми на стотици милиони лева в полза на бюджета; забавяне връщането на стотици милиони лева ДДС на фирмите; съзнателното бавене на плащанията на детски надбавки, на националните доплащания в земеделието, на трансферите от републиканския бюджет за Здравната каса; прекратяване финансирането на националния нанотехнологичен център и т.н. беше подчинено на присъединяването към ERM II. То допринесе за още по-голямо потъване на икономиката и отлагане на излизането й от кризата.

Нужен беше по-сериозен анализ, да се съизмерят плюсовете и минусите от евентуално присъединяване, за да се разбере, че шансовете ни за присъединяване през 2009-2010 г. бяха нулеви, защото първо, ние не отговаряхме на изискванията за присъединяване и второ, страните от еврозоната имаха достатъчно много собствени проблеми и не им беше до приемане на нови, при това, неподготвени членове, като нас.

Както се и очакваше, получихме отказ. Цената на тази екстравагантност за България беше около 0,8-1,0 млрд. лева: хиляди загубени работни места, много десетки милиони лева пропуснати доходи на гражданите и постъпления в бюджета, забавено излизане от кризата. И никой не му потърси сметка за това! За подробности по моите аргументи виж публикации №№ 139, 141, 143, 144, 145, 155 в моя сайт в интернет  www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm

През последните месеци Дянков отново заговори за представяне на нашата кандидатура за ERM II към края на 2011 или началото на 2012 г. Това ще бъде още по-безмислено прахосване на национална енергия при нулеви шансове за приемане.

От горното следва, че Дянков не умее да преценява конкретните ситуации, да оценява доколко реалистични са едни или други цели. При неумело поставяне и степенуване на целите такъв човек с лека ръка прахосва стотици милиони лева обществени ресурси.

2. Симеон Дянков обяви неколкократно от есента на 2009 до края на 2010 г., че сме излезли от икономическата криза. Прави го и сега. Обявявани бяха дори дати и месеци за това излизане, между които се споменаваше Димитровден, краят на 2009 г., първото тримесечие на 2010 г., юни 2010 г. За специалистите това звучеше комично. Не съм чул нито един виден икономист по света да определя дати за излизане от кризата. През есента на 2009 г. се обещаваше повишение на заплати и пенсии към юни-юли 2010 г. в резултат на очаквания икономическия растеж. Това беше безотговорна постъпка. Ако съдим по предварителните данни на НСИ БВП намалява през първото тримесечие на 2010 г. с 3,97%, през второто нараства с 0,51%, а за годината се очаква нулев или малък положителен резултат – 0,2-0,3% растеж. Кое правителство може да си позволи да повишава заплати и пенсии при такава стагнация? Подобни безотговорни изявления култивират неизпълними очаквания с последващи разочарования. Това пък ерозира доверието към правителството.

В началото на 2011 г., в зависимост от окончателните данни за БВП през 2010 г. може би ще има основания да се очакват отделни признаци за бавно излизане от рецесията. Но „отделни признаци за излизане” не означава „окончателно излизане” от кризата. За категорично и необратимо излизане от рецесията не може да се говори преди да имаме данни за растежа на БВП в последното тримесечие и за цялата 2010 г. За 2011 г. тепърва предстои да видим.

От горното следва, че Симеон Дянков е откъснат от реалностите книжен финансист. Неговият практически опит се свежда до посещения в слабо развити страни като експерт на Световната банка. Той само е давал „съвети”, без да носи отговорност за последствията от прилагането им. Преди да дойде тук той не беше съставял истински бюджет на реално съществуваща държава, не притежава макроикономически знания и поглед, не познава сложните връзки и зависимости в икономиката и тяхното проявление в реалния живот. Подобен кабинетен човек не е за финансов министър. Той тепърва се учи да бъде такъв. И затова се редят провал след провал.

3. Симеон Дянков смесва излизането от рецесия с излизане от икономическата криза. Между тях, обаче има голяма разлика. Излизането от рецесия означава прекратяване на спада на производството и начало на траен растеж. Излизането от кризата включва излизане от рецесията, но съдържа и редица други компоненти. Не можем да говорим за излизане от кризата при все още двуцифрена безработица. Заедно с 220-те хил. души обезкуражени безработни, истинската безработица у нас е 16-18%, а не 9-10%, както се съобщава официално.

Не случайно президентът Обама заявяваше многократно през 2009-2010 г., че „икономическият растеж не е заместител на заетостта”. В САЩ има растеж от лятото на 2010 г., но демократическата партия загуби изборите през ноември 2010 г., защото милионите американци оценяваха излизането от кризата по възможностите да си намерят работа. А работа не се намираше, защото растежът беше твърде слаб, за да създаде достатъчно нови работни места. Нужен е не какъв да е растеж, а по-висок растеж със заетост. На създаването на допълнителна заетост от стопанското оживление обръщат специално внимание и в ЕС. И се тревожат, че това не става, защото само тогава може да се говори за излизане от кризата. За повече подробности виж публикации №№ 132, 137, 148, 162, 167 в моя сайт.

Продължават да намаляват доходите и потреблението на населението. Дори с мизерните си доходи българските домакинства са спестили 3 млрд. лв. през 2010 г., вместо да потребяват, защото очакват утрешният ден да е по-труден от днешния. Това не означава излизане от кризата.

Примитивна е структурата на производството и на износа. Лошите и преструктурирани фирмени кредити са над 18%. Гръцката криза продължава да ни заплашва по няколко направления. Огромна е междуфирмената задлъжнялост, оценявана на около 200 млрд. лв. Много тежко е и положението в общините.Дори и премиерът признава, че 2011 г. ще бъде по-трудна от 2010 г. и ни призовава „да стискаме зъби”.

От горното следва, че Симеон Дянков е тесногръд финансист-счетоводител. Той не притежава широки макроикономически знания, не познава сложния комплекс от фактори, които определят икономическото развитие и се интересува само от фиска. А животът на хората е далеч по-широк и по-сложен от фиска. Той не познава и не се интересува дали има социални резултати от стопанското оживление, в това число – допълнителна заетост. Наруши грубо закона, като отне целевия резерв на Здравната каса в БНБ (1,4 млрд. лв) и го прехвърли в републиканския бюджет за 2011 г., за да не плаща лихви по кредити за финансиране на дефицита. Отново фискът се поставя над всичко, дори над здравето и живота на хората. При такъв ограничен фискален кръгозор провалите са неизбежни. Този ограничен човек - фискалист не е за кормилото на националната икономика.

4. Симеон Дянков провежда репресивно рестриктивна политика чрез поголовно съкращаване на всички бюджетни разходи. Това е груба грешка. За тази цел трябва да се съкращават само непроизводителните държавни разходи: за централна и местна администрация, за покупка на скъпи въоръжения за армията, ограничаване бюджета на МВР, ограничаване на излишните задгранични дипломатически представителства и на работещия в тях персонал, рязко ограничаване на служебните леки автомобили на всички нива, ограничаване на разходите за подаръци на национални и други празници и на средствата за приеми и коктейли, ограничаване строителството на представителни, културни, спортни и други обекти, ограничаване на екзотичните и други ненужни пътувания на министри, депутати и други лица в чужбина и т.н. Тяхното съкращаване не се отразява (или се отразява минимално) на вътрешното търсене, но освобождава големи ресурси, които могат да се използват за производителни цели.

Във връзка с пътуванията в чужбина заслужават внимание следните данни: През 2010 г. пътувалите в чужбина българи по служба са 1534 хил. души или 41,7% от всички задгранични пътувания на наши хора. Пътуващите към България чужденци по служба са били 933 хил. души или 11,1% от всички пътувания. Тези числа не се нуждаят от коментар.

Неправилно е да се съкращават производителни държавни разходи, защото те създават брутна добавена стойност, осигуряват работни места, доходи за работещите, постъпления в бюджета. Това важи за всички видове инфраструктура, за инвестиционните разходи на общините, средствата за здравеопазване, образование, наука, иновации, държавна финансова и друга контролна система, съдебна система, ниските заплати и ниските и средни пенсии, които се използват за незабавно потребление на по-евтини хранителни и други продукти от местно производство и т.н. Тяхното съкращаване потиска вътрешното търсене, а чрез него - растежа на БВП и забавя излизането от рецесията. Нима може разходите за здраве, образование, наука и други подобни да се третират по един и същ начин с разходите за командировки в чужбина, за служебни леки автомобили, щедри приеми и т.н.

В резултат на тази погрешна политика на поголовни съкращения на бюджетни разходи крайното вътрешно потребление намаляваше през всичките тримесечия на 2010 г. за които е публикувана информация до сега. Така ще бъде и през 2011-2012 г. За подробности виж публикации №№ 125, 134, 149, 150, 156, 163, 165.

При сегашната поголовна рестриктивна политика икономиката ни ще се влачи години наред с нулев или символичен растеж от 1-2%, който не може да осигури допълнителни работни места за намаляване на безработицата и допълнителни номинални доходи за повишаване на реалните доходи при очертаваща се годишна инфлация от поне 3-4%. Прогнозите на Симеон Дянков за растеж на БВП през 2011 г. с 3,6%, през 2012 г. с 4,7%, през 2013 г. с 5,2% не са възможни при сегашната рестриктивна вътрешна политика. За повече подробности виж публикации №№ 132, 137, 148, 162, 167 в моя сайт.

Симеон Дянков се провали и тук. Вместо да прилага диференциран подход спрямо бюджетните производителни и непроизводителни разходи, той прави най-лесното, но и най-вредното - поголовни съкращения, без да вниква в тяхното съдържание. Трудно е да се измисли по-лоша бюджетна политика.

5. Симеон Дянков обяви миналата година увеличението на износа като главен фактор за излизане на България от рецесията и от икономическата криза. Това не е възможно. Той очевидно не знае, че експортният потенциал на България е твърде ограничен като количество и качество, за да бъде такъв фактор. Нашият износ (2010 евро на човек от населението през 2008 г.) е 8-10-15 пъти по-нисък от износа на човек от населението в западноевропейските страни (Белгия – 30075 евро, Холандия – 26438 евро, Австрия – 14717 евро) и 4-5-6 пъти по-нисък от този на Словения (11336 евро), Чехия (9499 евро), Словакия (8916 евро), Унгария (7368 евро). Така е, защото икономиката ни не беше модернизирана преди и остана такава по време на кризата. За това допринесоха и рестриктивните мерки на Дянков за които стана дума по-горе в т. 1. Делът на суровините и материалите в неенергийния ни износ е 50-52%, на посредствените и с ниска степен на обработка хранителни продукти (като зърно с посредствено качество) - около 30%. Делът на високотехнологичните продукти в общия ни износ е 3,4%. Затова през следващите 5-10 години не може да се разчита на износа като основен двигател на растежа.

Без рязко съживяване на вътрешното потребление не е възможно чувствително съживяване на растежа на БВП, дори при прираст на износа. Няма гаранции, че прирастът на износа ще продължи и още по-малко – с досегашните темпове. Първите признаци са налице – общият размер на износа и този към страните от ЕС намалява през последните месеци на 2010 г. Общият прираст на износа през 2010 г. беше с 33,0%, на износа към страните от ЕС – с 24,5% и към трети страни – с 48,5% по-висок от този през 2009 г. Общият размер на износа, износът към страните от ЕС и към трети страни през 2010 г. превиши нивата през предкризисната 2008 г. През 2011 г. това не може да се повтори поради споменатите по-горе причини. Дори ако има някакъв прираст на износа през 2011 г. той ще е далеч по-малък от този през 2010 г., защото количественият потенциал за износ е почти изчерпан. Освен това, според прогноза на МВФ при прираст на световната търговия с 11,4% през 2010 г. се очаква 7,0% прираст през 2011 г. Прирастът във вноса на развитите страни от 10,1% през 2010 г. с очаква да спадне на 5,2% през 2011 г. А забележимо съживяване на вътрешното потребление не е възможно при сегашната поголовно рестриктивна политика. За подробности виж също публикация № 167.

Откакто е министър Дянков не е правил нито едно сериозно публично изявление или публикация по факторите на икономическия растеж в България, за ролята на вътрешното и външното търсене и т.н. Неговите откъслечни оптимистични изявления по износа показват, че той не познава колко ограничен е експортният ни потенциал и колко потиснато е вътрешното търсене. И тук прозира консервативната му икономическа философия, според която не е нужно да се намесваме, защото пазарният саморегулиращ се механизъм ще свърши всичко. Но дори и Алън Гриинспан призна през октомври 2008 г., че се е предоверявал на този механизъм. Достатъчно е да наблюдаваме поведението на САЩ и Европа, за да се убедим, че никой не се надява само на пазарния автоматизъм и всички изработиха и приложиха сериозни антикризисни програми. Всички, но не и България.

6. През есента на 2009 г. и през 2010 г. Симеон Дянков неколкократно заявяваше, че „по време на криза науката не е важна”. Това изявление беше върховно недоразумение, защото по време на криза науката е по-важна от всякога. Погледнете какво прави президентът Обама: за да ограничи огромния бюджетен дефицит съкращава от почти всички разходни позиции, с изключение на средствата за образование и наука. У нас разходите за образование и наука бяха рязко намалени. Макар че нанотехнологиите са най-перспективното ново световно направление през първата половина на 21. век, у нас беше прекратено финансирането на националния нанотехнологичен център. Още по-лошото е, че Дянков намали разходите в бюджета за наука до 0,2-0,3% от БВП в 2010 г., при 0,4-0,5% преди това и при 1,90% средно за ЕС, но увеличи средствата за администрацията.

7. Вече година и половина Дянков провежда безотговорна политика на постепенно финансово задушаване на БАН и на Софийския университет с фатални последици. Заедно със Сергей Игнатов той разрушава създадения в продължение на десетилетия научен потенциал. В резултат на тази политика изследователската работа в БАН е парализирана, заплатите са орязани с 25-30-35%, няма средства за отопление, за осветление, за вода, за консумативи, за научна литература и апаратура, цели институти са в неплатен отпуск, а около 300 измежду най-добрите млади учени напуснаха, за да търсят препитание другаде. Извършва се престъпление спрямо българската наука и най-елитния български университет. За подробности виж моя публикация № 170. Дянков и Игнатов стигнаха до там, че обвиниха БАН за това, че България е между последните в света по конкурентоспособност на икономиката. Само неграмотен или крайно озлобен човек може да говори така некомпетентно, защото конкурентоспособността на националната икономика зависи от стотици фактори и научните изследвания са само един от тях.

Откакто е в България Дянков не е посетил нито веднаж институт на БАН, не е участвал в нито една научна дискусия с български учени, особено икономисти и финансисти, а Икономическият институт на БАН е на 80 метра от Министерството на финансите. Той не е правил сериозно изказване за състоянието и развитието на българската наука и българското висше образование, като изключим едно или две парадни посещения в УНСС и в НБУ за фасадни лекции пред студенти по най-общи теми, а не за научна дискусия с колеги. За характера на неговите изказвания може да се съди по това, че онзи ден съобщи в НБУ, че България е световен рекордьор по производство на матраци. Очевидно, това е направило впечатление на г-н министъра. Известен е с ругателските си изказвания срещу българската наука и българските учени, но не е направил нищо за нейното стабилизиране и развитие.

Още по-странно е, че след като министър-председателят обеща на 1 февруари 2011 г. решаване на създадения от Дянков и Игнатов  скандал около БАН, сега, противно на ангажиментите на премиера, те тласкат към нова конфронтация – съботират изпълнението на указанията на премиера. Група родолюбци преди 141 години влязоха в историята като създадоха Българското книжовно дружество, от 1919 г. преименувано в БАН. Дянков и Игнатов сега се стремят да влязат в историята като нейни гробокопачи.

8. „За научни приоритети Дянков сочи един занаят (софтуерното програмиране), един поминък (земеделието) и една хуманитарна наука - историята, която при други случаи конкретизира като археология, обслужваща туризма. Няма геномика, няма нови технологии, няма информатика, нито нови източници на енергия, молекулярна медицина или управление на времето. Всичко това е оставено на грижата на развитите страни. България ще взема от тях наготово откритията и изобретенията - без родилните мъки на познанието Като топ-манекенки, на които други им раждат децата, а те само им се радват. (Напред науката е слънце!)”, така един колега от БАН резюмира наскоро „мъдрите” указания на министъра за приоритетите в научните изследвания. Аз се срамувам от тези му указания.

Не е изключено Дянков да е авторът на най-новото недоразумение – в институтите на БАН само 15% от парите да бъдат за теоретични, а останалото за приложни изследвания. Това е рафинирано погребване на БАН с нейния огромен теоретичен потенциал. Безотговорни български политици, част от тях действащи и сега, унищожиха в началото на 1990-те години цялата мрежа отраслови научни институти, занимаващи се с приложни изследвания и внедряване, а сега ще искат БАН, без да е подготвена за това, да запълва тази огромна празнина, като пропилява натрупания си голям теоретичен потенциал. И понеже такава задача е неизпълнима, отново ще обвиняват БАН за собствените си груби управленски грешки.

Конкурентоспособността е най-точният показател за здравословното състояние на всяка икономика. Ние обаче сме последни в Европа и 71-и в света по обща конкурентоспособност на икономиката. По конкурентоспособност на фирмено равнище заемаме между 80-о и 135-о място; по качество на общата инфраструктура сме на 120-о място, а по качество на пътищата на 135-о от общо 139 обхванати страни в последния обзор на Световния икономически форум. Нашата енергоемкост е 4 пъти по-висока от средната в ЕС, а внасяме 70-75% от първичните си енергоносители. Това се дължи на остарели структури и технологии в стопанския и домакинския сектор, присъщи на слабо развита африканска страна и големи загуби в преноса на енергия. Но структурната и технологичната модернизация на икономиката, подобряването на конкурентоспособността, енергоемкостта и на експортния потенциал не са удостоени от Дянков като приоритети за научни изследвания. За него по-важна е археологията и туризмът.

Ако не предприемем форсирано развитие на образованието, науката и иновациите, ако не формираме съвременен човешки капитал, ако не изградим съвременна комплексна инфраструктура и на тази основа създадем условия за ускорен догонващ устойчив растеж (с икономически, социални и екологични съставки) ще останем на това равнище и през следващите години и десетилетия. Симеон Дянков не вижда приоритетност в решаването на тези жизнено важни за България проблеми. По-важен за него е поклонническият туризъм. По тези въпроси виж публикации №№ 120, 142, 161 и 168.

Достойно за съжаление е, че вицепремиерът по икономическите и социалните въпроси Симеон Дянков до сега не се е произнесъл сериозно по стратегическите приоритети в социално-икономическото развитие на България и по свързаните (и подчинени на него) приоритети в научните изследвания. И доколкото е докосвал публично тази проблематика е изказвал смехотворни мисли. С всичките си досегашни изказвания той демонстрира пълна некомпетентност в стратегическото целеполагане и по приоритетите на икономическото, социалното и научно-техническото развитие на България, т.е. за неговия ресор като вицепремиер. Това не е случайно. За пазарния фундаменталист думата „приоритет” е прокълната, защото всичко се решавало от пазара. Алън Гриинспан и други големи учени – привърженици на либералния пазар разбраха, че не е така, но Дянков още не е.

9. През 2009 и 2010 г. Дянков обяви неколкократно, че за два правителствени мандата (т.е. за 8 години) България „ще се превърне в страна със средноевропейски показатели в която всеки ще предпочита да живее и работи”. Това е абсурдно некомпетентно твърдение дори за начинаещ икономист. Сериозните наши и чужди анализи показват, че постигането на средноевропейските икономически и други показатели от България едва ли ще стане до към средата на това столетие. За подробности виж публикации №№ 43, 71, 94, 120, 161, 168.

И тук Дянков демонстрира неспособност да преценява действието на факторите на растежа, дългосрочните сравнителни темпове на растеж у нас и в европейските страни. Цитираното тук негово изказване е шокиращо със своята некомпетентност.

10. Имитирайки ЕС той обяви пред Народното събрание „Пакт за финансова стабилност”: 1. Бюджетният дефицит не бива да превишава определено ниво (3% от БВП), а държавният дълг (40%); 2. Преките данъци да се определят само с референдум (след няколко дни го замени с „квалифицирано мнозинство в Народното събрание”); 3. Преразпределителната роля на държавата не може да превишава определен процент – 38% от БВП.

В това предложение е нова само точка втора – за референдумите, но тя е класически пример за некомпетентност и той сам се отказа от нея или са го посъветвали да го направи. Неговата несъстоятелност е показана в моя публикация № 171. По първа точка отдавна има ограничител от ЕС – дефицитът да не превишава 3% от БВП, а държавният дълг – 60%. Ограничителят по трета точка е ненужен (виж т. 4. по-горе), макар че по този въпрос също има многогодишна практика у нас и в чужбина. Така че в този „пакт” няма нищо ново и не е нужна промяна в Конституцията. Важно е да има политическа воля за спазване на тези ограничители, а не къде са записани.

И тук проличава политическата и икономическата незрялост на Симеон Дянков. По различни причини неуместни са и трите му предложения. Помислете само с каква лекота в рамките на няколко дни той се отказа от „фундаменталното” си предложение за референдумите! Смущаващо е, че български министър мисли така примитивно и с такова самочувствие да поучава Европа. Най-разумно е да се дочакат предстоящите рамкови решения на ЕС по финансовата стабилност, растежа и заетостта, наричани сега „Пакт за конкурентоспособността” и тогава да се конкретизират в решения за България, както ще постъпят и другите страни членки.

Изводът

Колкото по-дълго Симеон Дянков пребивава у нас, толкова повече недомислия ще твори и повече поразии ще нанася върху българската икономика и българското общество. Те станаха твърде много за година и половина, откак е вицепремиер и министър на финансите, за да продължаваме да мълчим! Сега на ход е министър-председателят.

 

13 февруари 2011 г.

 

Публикувана в ДУМА в съкратен

вариант на 16 февруари 2011 г.

 

Обратно в списъка на публикаците