Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Пактът на Дянков за финансова стабилност е заченат с лъжа
Идеята за пакт за финансова стабилност се зароди през лятото на 2010 г. с предложението на група пазарни фундаменталисти за фискален борд. В началото на 2011 г. Симеон Дянков обяви пред Народното събрание отделни елементи на тази идея в своя пакт. Бяха добавени и други, между които включването му в конституцията
Важен опорен аргумент за допълнение в конституцията беше, че ползваме опита на Германия. Така инициаторите на идеята за фискален борд и Симеон Дянков започнаха с лъжа. Те смятат, че идеята им ще стане по-привлекателна ако се каже, че e така и в Германия. При неинформирано и склонно към чуждо поклонничество българско обществено мнение, не е трудно да се набере мнозинство за включване в конституцията на така наречения пакт за финансова стабилност. Така ще бъде много по-трудно и дори невъзможно, бъдещи български правителства да провеждат своя бюджетна политика, съобразена с европейските стандарти.
Лъжата беше приета като истина. Одобриха я и някои парламентарни групи. Истината, обаче е съвсем друга. Прочетете раздел X на конституцията на Федералната република от параграф 104а до 115. Там е записано, че в дългосрочна перспектива трябва да се поддържа широко балансиран бюджет; че могат да се използват кредити за финансиране на дефицит до 0,35% от БВП; че при отклонения от нормалните условия дефицитът може да достига 1,50% от БВП, като подробностите се уреждат в специален федерален закон. Предвидено е също, че при природни бедствия и крайни нужди границата от 1,50% може да се превишава с решение на Бундестага (долната камара на парламента). За повече подробности виж статията на проф. Чавдар Николов в Дума от 10 март 2011 г.
Ако се проследи бюджетната практика и управлението на държавния дълг в Германия и в страните от еврозоната, ще се види, че властите са проявявали необходимата гъвкавост и отговорност (виж таблицата).
Приходи и разходи на бюджета и държавен дълг - % от БВП
Показатели |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
Германия |
|
|
|
|
|
Общо приходи |
43,9 |
43,7 |
44,3 |
43,1 |
42,5 |
Общо разходи |
43,7 |
43,7 |
47,6 |
48,0 |
47,2 |
Първично салдо |
0,2 |
0,0 |
-3,3 |
-4,9 |
-4,7 |
Еврозона |
|
|
|
|
|
Общо приходи |
45,4 |
44,9 |
44,4 |
44,2 |
44,1 |
Общо разходи |
46,0 |
46,8 |
50,7 |
50,8 |
50,2 |
Първично салдо |
-0,6 |
-1,9 |
-6,3 |
-6,6 |
-6,1 |
Държавен дълг |
|
|
|
|
|
Еврозона |
66,0 |
69,4 |
78,7 |
84,7 |
88,5 |
Германия |
66,0 |
66,0 |
73,2 |
78,8 |
81,6 |
Източник: European Commission, Public Finances in EMU 2010, European Economy 4/2010. Данните за 2007-2010 са фактически, а за 2011 прогнозни.
Преглед на бюджетната практика в Германия за изминалите 20 години показва, че многократно са прибегвали до високи бюджетни дефицити. За периода 1992-96 г. средногодишният бюджетен дефицит е бил 3,0% от БВП; за 1997-2001 г. – 1,6%; за 2002-2006 г. – 3,3%; за 2007 г. 0,3% излишък; за 2008 г. – 0,1% излишък; за 2009 г. 3,0% дефицит; за 2010 г. – 3,7% дефицит и очаквано за 2011 г. 2,7% дефицит. Конституционният съд никога не се е намесвал, защото не е имало конституционни нарушения.
Симеон Дянков носи двойна вина. Първо, той, заедно с другите консервативни икономисти, използва лъжата, за да подведе българската общественост и народните представители, че не прави нищо друго, освен да прилага у нас челния германски опит. Второ, разширява значително обхвата на своите мерки за финансова стабилност, които следва да се включат в конституцията. България ще се окаже първа в света в прилагането на такава авангардна идея за натрапване на дискредитираните догми на крайно дясната финансова политика на бъдещите наши органи на държавна власт.
Пактът на Дянков за финансова стабилност включва:
1. Определяне на максимално допустим бюджетен дефицит - 3% от БВП. Това повтаря съществуващото отдавна ограничение с критериите от Маастрихт. Във варианта на Дянков за конституционна регламентация, обаче се вързват ръцете на бъдещи наши правителства, които в извънредни ситуации не ще могат да превишават дефицита временно (за 1-2 години) над този таван, за да не допуснат опасно голям спад на производството, увеличение на безработицата, срив на доходите, т.е. това, което беше направено през последните кризисни години в повечето цивилизовани страни. В тези случаи българските правителства ще трябва да прибегват до сложни и бавни процедури за промени в конституцията, което може да струва здравето и живота на много хора. Усложненията ще са още по-големи ако правителството няма квалифицирано мнозинство за промяна в конституцията.
Подобни ограничения могат да се включат в устройствения закон за бюджета или в съответния закон за годишния бюджет. Такава е и практиката на Германия от много години. Не случайно нито една държава в света не прилага ограничения, като предлаганите от Дянков. Интимната му мисъл е по-дълбока и по-зловеща. Той, като крайно десен финансист, иска да наложи своята ултра консервативна политика и на бъдещите български правителства, независимо с какви програми са избрани. Тук лъха страхът, че времето му изтича и България ще се управлява от хора с различни от неговите виждания по икономическата политика. Той иска да попречи на такава бъдеща промяна.
2. Максимално допустим таван 37% за държавни разходи в бюджета. Дянков не се аргументира защо препоръчва именно такъв таван. Това трудно може да се докаже с теорията и още по-малко с европейската и световна практика. За страните от еврозоната средногодишният процент на държавните разходи за последните пет години е бил 48,9% от БВП, а за Германия 46,0% (виж таблицата).
Прилагането на поголовен подход в третирането на бюджетните разходи е погрешно, защото част от тях са производителни и допринасят за растежа, заетостта и доходите, а другите са непроизводителни и отклоняват ресурси от по-полезно приложение. Груба грешка е да се третират по еднакъв начин разходите за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, трансфери в общински бюджети, от една страна, и разходите за раздута държавна администрация, строителство на представителни обекти, служебни леки автомобили, командировки в екзотични страни и т.н.
Зад подхода на Дянков стои догмата на пазарните фундаменталисти за по-малко държава в икономиката и че държавата винаги греши, а частният сектор винаги взема правилни решения и затова парите трябва да останат в него, а не да се отнемат в бюджета. Последната глобална криза разгроми тази догма. Хиляди са примерите по света и у нас, но нашите консерватори още упорстват. В България се вихри десен догматизъм. Ако не бяха изразходвани около 15 трилиона долара бюджетни средства в САЩ, Европа, Япония, Китай и други страни за спасяване на финансови институции и за стимулиране на икономиката, сега светът щеше да е в дълбока социално-икономическа пропаст. Временното повишаване на бюджетните разходи в развитите страни ни спаси от тази катастрофа.
Показателно е, че нито една страна не фиксира постоянен таван на държавните разходи в бюджета и още по-малко – в конституцията си. За наш срам, благодарение на Дянков, България може да стане пионер в тази област.
3. Преките данъци (корпоративен и ДОД) да се променят само с квалифицирано мнозинство в Народното събрание. Това е поредното недомислие на Дянков. Преди това той предлагаше референдуми. Първо, преките данъци сега осигуряват 24,6% от общите данъчни приходи у нас. Сегашното правителство наверно ще бъде наследено от кабинет с проевропейска данъчна философия. Дянков иска да натрапва своите ултрадесни разбирания на бъдещото правителство и да му попречи да прилага европейски стандарти. Освен това, на какво основание, преките данъци, осигуряващи под 25% от общите данъчни приходи ще се определят с квалифицирано мнозинство, а косвените данъци (ДДС и акцизи), които осигуряват 82,5% от данъчните приходи – с нормално мнозинство. Тук няма никаква логика, по-скоро пръщи от антилогика. Второ, в Европа зрее процес на унификация на данъчната политика. Нашият данък върху доходите на физическите лица е три-четири пъти по-нисък от преобладаващия в ЕС. Макар и по-малка, има разлика и в корпоративния данък. Можете ли да си представите, как в ЕС се взема решение след няколко години за уеднаквяване на преките данъци, но българското Народно събрание не може да го изпълни, понеже липсва квалифицирано мнозинство. Представете си конфузното положение в което България ще изпадне, поради натрапената ни от Дянков странна данъчна процедура.
4. Да се определи максимално допустим размер на държавния дълг – 40% от БВП, също фиксиран в конституцията. В критериите от Маастрихт отдавна е определен таван 60%, който масово се нарушава, дори от страните в еврозоната. Средногодишният размер на държавния дълг в еврозоната за последните пет години е 77,5%, а на Германия – 73,1% (виж таблицата). Ако анализираме по-продължителен период за Германия – от 2001 до 2011 г. средногодишният размер на държавния дълг е 67,3%, а средният за последните три кризисни години – 75,0%. Едва ли някой ще допусне, че Германия е водила безотговорна политика по държавния си дълг през тези години.
Някой може да ми опонира, че наскоро Германия и Франция предложиха програма за конкурентоспособност в ЕС, където между другото препоръчват допустимият таван за държавен дълг да се запише в конституциите на страните членки. Първо, те имат предвид таван от 60%, а не 40%, както предлага Дянков. Второ, те предлагат, но мнозинството от страните членки са против, защото превишават значително тавана: Италия – 120,2% от БВП, Белгия – 100,5%, Франция – 86,8%, Великобритания – 83,5% и т.н. Трето, Германия и Франция вместо да предлагат, по добре е да прилагат, т.е. първо да намалят своя държавен дълг, защото са между най-големите нарушители. А държавният дълг е силно инерционен показател и трудно се намалява. Ако има политическа воля и обстоятелствата позволяват, никой не пречи на страните да намаляват задлъжнялостта.
Заключението е ясно: Пактът за финансова стабилност на Дянков е авантюристична прищявка на човек, който не се интересува от нищо, освен от фискалните показатели и превръща средствата на икономическата политика в нейна главна цел. Това е човек, който не е извлякъл никакви поуки от настоящата глобална криза, въпреки че тя разгроми неговата икономическа философия. Той е човек, който иска да върже ръцете на бъдещите български правителства и да им наложи своите крайно десни разбирания по бюджетна политика. Човек, който вече вижда своя личен провал и иска да отмъсти на бъдещите български правителства, като им попречи да прилагат гъвкава, икономически и социално отговорна бюджетна политика. Този човек трябва да бъде обуздан!
Публикувана в ДУМА