Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Писмо до д-р Тренчев
Здравейте д-р Тренчев,
Чух ви преди половин час по радиото днес 30 март да изразявате учудване, че Симеон Дянков очаква увеличение на потреблението и от там на растежа на БВП, а не повишават заплатите и другите доходи и особено най-ниските заплати, които ще бъдат изразходвани тук в България и ще помогнат за съживяване на производството поне в някои отрасли, а няма да бъдат похарчени на екзотични чуждестранни курорти.
Вие сте лекар по образование, но животът ви е подсказал че растежът в икономиката се основава на потребителското и друго вътрешно и външно търсене. Няма ли доходи и платежоспособно търсене няма как да се съживи производството, защото дори и да допуснем, че ще бъде произведено няма кой да го купи. А в пазарни условия, за разлика от социалистическото стопанство, никой няма да произвежда, за да пълни сладовете за готова продукция при липса на реализация.
Дянков обаче не разбира тази азбучна истина. Не защото е толкова глупав, а поради икономическите му убеждения.
Ще ви обясня защо:
Икономистите по света и в България се делят на две школи: неокласическа, известна у нас като неолиберална, и неокейнсианска.
Неолибералната теория, чийто най-виден представител беше Милтън Фридман, твърди, че е достатъчно да има приватизация, финансова стабилност и дерегулация (отстраняване на държавата от управлението на икономиката) и невидимата ръка на пазара ще предизвика растеж по силата на своя вътрешен автоматизъм. Според тях икономиката се самонастройва на оптимална траектория на развитие. Всякаква външна намеса, в т.ч. и на държавен орган, е ненужна и вредна.
В кризисна обстановка, според тях, икономиката сама се настройва на възходяща траектория, излиза сама от рецесията и произвежда стоки, които се предлагат на пазара. Това е теорията на предлагането – supply side economics, известна още като Рейгъномика и като Татчъризъм. Всякакви антикризисни програми, според тях са смехотворни. Те не само не помагат, а пречат на действието на икономическата логика. Изготвянето на такива програми, според тях, е празно губене на време.
Ако трябва тяхната концепция да се изрази с две думи те са „пазар или държава”, т.е. или едното или другото, но в никакъв случай двете едновременно. Те са, естествено за всемогъщия пазар и нищо друго.
Така мисли и Симеон Дянков. Представям си с какво отвръщение ви е слушал на заседанията на тристранния съвет да предлагате с КНСБ различни антикризисни мерки. Не е имал обаче куража да го изкаже гласно, защото е знаел, че такова поведение няма да бъде подкрепено от Бойко Борисов, а е неприемливо и за всяка синдикална организация у нас и по света. На това се дължи и неизпълнението на договаряните антикризисни мерки. Той никога не е имал намерение да ги изпълнява, защото не вижда никакъв смисъл в това.
Пазарните фундаменталисти са за балансиран бюджет. В това няма нищо лошо. На същото мнение са и неокейнсианците. Пазарните фундаменталисти, обаче смятат, че балансирането на бюджета трябва да се постига чрез поголовно орязване на бюджетните разходи, независимо дали са производителни (за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, важни социални програми и т.н.) или непроизводителни (за раздута администрация, покупка на скъпа военна техника, изграждане на представителни административни и други обекти, командировки в екзотични страни и т.н.). Такава рестриктивна политика орязва силно вътрешното търсене и потиска растежа. В резултат на това намаляват още повече постъпленията в бюджета и расте допълнително бюджетният дефицит. Тези омагьосани кръгове се повтарят по спиралата, икономиката затъва, здравеопазването и образованието се влошават, бедността расте, социалното напрежение се засилва и се стига до социални бунтове.
Неокейнсианската теория (осъвременен вариант на теорията на Джон Мейнард Кейнс) е на коренно различна позиция. Най-изтъкнати нейни представители сега са нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман и много други световно известни учени. Тя застъпва теорията на търсенето. Още през 30-те години на миналия век Кейнс формулира уравнението за БВП, станало известно като уравнението на Кейнс, по което и сега в цял свят се изчислява БВП. То има следния вид:
БВП = потребителско търсене на домакинствата + държавно търсене чрез бюджета + инвестиционно търсене + износ – внос.
Потребителското търсене + държавното търсене + инвестициите формират съвокупното вътрешно търсене.
Износът – вносът формират външното търсене. Ако износът превишава вноса тази положителна разлика се прибавя към вътрешното търсене и дава БВП. Ако вносът е по-голям от износа тази отрицателна разлика се приспада от вътрешното търсене и пак се получава БВП.
Вие може и да не знаете за уравнението на Кейнс, но здравата логика на живота ви е научила, че хората произвеждат, за да потребяват и живеят, а потребяват когато имат доходи с които да си купят необходимите хранителни и други стоки. Индивидуалното потребление през 2010 г. възлиза на 70% от БВП. За това помага и активната бюджетна политика при която държавата също е важен купувач на стоковия пазар. Това колективно потребление е около 8% от БВП. Рестриктивният бюджет потиска държавното търсене, а с това и растежа на БВП. Важен фактор е и инвестиционното потреблениее (25% от БВП), защото създава нови работни места, доходи на работещите по строителните обекти, а с това и по-голяма покупателна способност. По този въпрос можете да прочетете повече от една от последните ми статии „Възможен ли е икономически растеж през 2011 година”, която мисля че ви бях изпратил, но ще ви я приложа и сега.
При сегашните български условия растежът на БВП зависи най-вече от вътрешното търсене. Ако продължава политиката на потискане на вътрешното търсене ни чакат години на стагнация, съчетана с висока безработица, а при растящи цени на петрола и храните на световните пазари – и висока инфлация. Това е силно експлозивна социална смес, която не може да бъде контролирана безкрайно дълго. В тази сложна обстановка нараства неймоверно ролята и обществената отговорност на синдикатите.
Кейнс смята, че пазарът по природа е нестабилен и е нужна постоянна стабилизираща намеса на държавата. Той също твърди, че в кризисни условия бюджетният дефицит не само е допустим, но и необходим. Натрупаните дефицити през трудните години, обаче трябва да се компенсират с бюджетни излишъци през добрите години и така за период от 10-15 години следва да има бюджетно равновесие.
Излизането от бюджетен дефицит трябва да се постига не чрез орязване на бюджетните разходи, а чрез стимулиране на търсенето, което води до активизация на растежа, а той, на свой ред, допринася за увеличение на бюджетните приходи главно чрез корпоративния и подоходния данък и чрез ДДС. За увеличение на приходите помага и подобряването на работата на данъчната администрация и повишаването на събираемостта на държавните вземания. Така, без орязване на бюджетните разходи (с изключение на някои очевидно нерационални административни и други непроизводителни разходи) се постига балансиране на бюджета, увеличение на заетостта, повишаване на доходите на хората и потенциала за инвестиции, увеличава се потреблението. Всичко това допринася за ново увеличение на производството и т.н. по възходяща линия.
Кейнсианците са за още по-активна държавна намеса в кризисни условия. На тази основа бяха изработени мащабни антикризисни програми в почти всички страни по света. По груби оценки благодарение на тези програми за които са изразходвани около 15 трилиона (15000 милиарда) щатски долара предимно в развитите страни, беше предотвратено повторението на Голямата депресия от 30-те години, а може би и нещо по-лошо. Избегнато беше пропадането на световната икономика в дълбока икономическа депресия, социална и политическа катастрофа, която можеше да роди някакви нови гаулайтери като Хитлер и Мусолини. Главната заслуга за това е на президента Обама и на лидерите на другите развити страни. В този смисъл заслугата на кейнсианската теория и основаната на нея стопанска политика пред съвременното човечество е изключителна. Тя тепърва предстои да се оценява.
Ако кейнсианската политика трябва да се изрази с две думи те са „и пазар и държава”, които трябва взаимно да се допълват и да си помагат.
Аз споделям кейнсианската икономическа теория и основаната на нея стопанска политика. Тази ми позиция присъства във всички мои публикации през последните 15-20 години, в това число и в книгата ми „Световната икономическа криза и България”, публикувана от издателството на БАН.
Надявам се, че това кратко описание на кредото на Дянков ще ви помогне да разберете по-добре този човек и колко опасно е неговото пребиваване на кормилото на икономическата политика на България. Цената за това пребиваване плащат и ще продължат да плащат милиони българи. Той не е глупав, но и не е нищо особено като икономист и финансист. Когато дойде тук през лятото на 2009 г. той излъга, че е бил главен икономист на Световната банка. Мой приятел българин, служител в Световната банка ми каза преди 3-4 месеца: В Световната банка има 700-800 души като Дянков. Не забравяйте, че там работят няколко хиляди служители.
Аз винаги съм твърдял, че във фокуса на икономическата политика трябва да бъде човекът. Нейна цел – подобряването на качеството на живота на хората. За Дянков фокусът е фискът. Хората може да мизерстват и дори да умират, но важното е фискът да е добре. Той искрено се гордее, че България е най-добрата страна в ЕС, защото има между най-добрите фискални показатели: нисък бюджетен дефицит, нисък държавен дълг, ниски преки данъци. Той обаче забравя, че фискът е средството, а качеството на живота на хората е целта на стопанската политика. Неговата трагедия е, че превръща средствата в цели.
София, 30 март 2011 г.
Проф. Иван Ангелов
.