Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Пактът „Евро плюс”
По-добра координация на икономическата политика за конкурентоспособност и сближаване
През последните 15 дни чухме и прочетохме множество верни и неверни новини за пакта „Евро плюс”. Ако се вярва само на казаното и писаното от хора, част от които изглежда не са прочели документа, съществува пълен хаос и българските интереси са предадени. Това ме накара да прочета оригинала на английски – Приложение 1. на съобщението за решенията на Европейския съвет от 25 март2011 г. и да го анализирам.
Документът започва със следното: „Този пакт е договорен от ръководителите на държави или правителства на страните от Еврозоната и присъединилите се България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния, за укрепване на икономическия фундамент на монетарния съюз с оглед постигане на ново качество на координация на икономическата политика за повишаване на конкурентоспособността и постигане на по-висока степен на сближаване. Този пакет от мерки засяга главно области от национална компетенция и има ключово значение за повишаване на конкурентоспособността и избегване на временни дисбаланси. Конкурентоспособността е важна, за да може ЕС да расте по-бързо и стабилно в среден и дългосрочен план, за по-високи доходи на гражданите и за запазване на социалния модел.”
Пактът „Евро плюс” се базира на четири основни правила:
а/ Да се укрепи съществуващото икономическо управление в ЕС;
б/ Да се ориентира към действия и да обхваща приоритетните области на икономическата политика за повишаване на конкурентоспособността и сближаването;
в/ Всяка година ще се поемат конкретни национални ангажименти от ръководителите на държавите или правителствата;
г/ Пактът ще уважава целостта на общия пазар на ЕС.
Участващите в пакта страни си поставят следните задачи:
Повишаването на конкурентоспособността ще се оценява по съотношението между растежа на заплатите и на производителността на труда, т.е. разходите на труд за единица продукция (unit labour costs). Той ще се изчислява общо за страната и по стопански сектори. За балансиран растеж в цялата Еврозона ще се прилагат конкретни инструменти и общи инициативи за повишаване на производителността в изоставащите региони. Всяка страна ще избира и прилага конкретни политики за повишаване на производителността. Ще се уважават националните традиции за социален диалог и индустриални отношения и мерките за намаляване на разходите и повишаване на производителността. Няма текст, който да забранява индексирането на заплатите с инфлацията.
България няма причини да възразява по този пункт. Без съмнение, доходите трябва да се заработват. За икономически и социален прогрес растежът на производителността на труда трябва да изпреварва умерено повишението на работната заплата. Това не е лесно, но то няма алтернатива. Прилагането на такъв метод ще помогне да не се повтаря допуснатата в България несправедливост през последните 20 години – заплатите да изостават драматично от повишението на производството и производителността на труда. Затова е необходимо през следващите 5-10 години повишението на заплатите у нас да изпреварва повишението на производителността. Така, българските работодатели ще върнат на работниците отнетото и ще се възстанови икономическата и социалната справедливост. Със или без участие в «Евро плюс» това трябва да се направи.
При боравенето с този показател следва да се има предвид, че поради ниските заплати у нас, те никога не са имали решаващо значение за конкурентоспособността, за разлика от развитите страни. Решаващи тук са разходите за енергия, материали и управлението.
В документа е записано, че нормално функциониращият пазар на труда е от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността. Прогресът ще се оценява със следните показатели: дългосрочна и младежка безработица и коефициент на активност (участие). Всяка страна ще избира вида политики за повишаване на коефициентите на активност и на заетостта, като например: реформи на пазара на труда за съчетаване на гъвкавостта със сигурността, пожизнено обучение, намаление на данъците върху труда.
Не виждам причини да се възразява по тези показатели и мерки за повишаване на заетостта, която у нас е тревожно ниска. Със или без „Евро плюс” трябва да работим в тази област.
Специално внимание се отделя на повишаване устойчивостта на публичните финанси. Предвижда се стабилна пенсионна политика, политика за здравни и социални помощи и т.н. Пенсионните реформи ще се обвързват с националната демографска ситуация, в т.ч. продължителността на живота, ограничаване на ранното пенсиониране, стимули за наемане на възрастни работници (над 55 г.). И тук не виждам нищо по което може да се възразява.
Предвидено е страните да спазват фискалните правила на Европейския пакт за стабилност и растеж (бюджетен дефицит до 3% от БВП, публичен дълг до 60% и други). Препоръчва се стабилност на бюджетната политика във времето чрез нейното регламентиране в конституцията или в рамков закон. Точното формулиране на фискалните правила ще се решава от страните членки под формата на първичен баланс, правилото за разходите, граница на задлъжнялостта, така че да се осигурява фискална дисциплина общо за страната и по сектори.
Стабилността и предсказуемостта е много важна. И тук няма причини за възражения ако сегашната ни данъчна система беше нормална. Няма, обаче логика да се изисква стабилност на сегашната ни структура на данъците, която се разминава тотално с европейската, и в същото време да сме за висока интеграция и прогрес в общността. Да не говорим за общностен интеграционен морал. Първо трябва да се реформира сегашната ни данъчна система чрез постепенно сближаване с европейската и тогава да се придържаме към стабилност. Стабилността е здравословна и трайна, само когато сме сходни и зачитаме взаимните си интереси, а не когато сме коренно различни, използваме дребни балкански хитрини и прилагаме данъчен дъмпинг спрямо нашите партньори. Искаме милиардни помощи от ЕС, които се събират от техните данъкоплатци чрез по-високи данъци, а не желаем да мобилизираме своите ресурси за натрупване, като поддържаме най-ниските преки данъци. Този дъмпинг няма да бъде толериран дълго в ЕС. Следователно, стабилност – да, но не с настоящата ни екзотична антиевропейска данъчна система.
Аргументът, че ниските преки данъци са едно от малкото ни конкурентни предимства за привличане на чужди инвестиции е несериозен. Нали от няколко години сме с най-ниските преки данъци в ЕС, а притокът на чужди инвестиции пресъхна. Имаме достатъчно много други дефекти (данък корупция, безнаказана престъпност, лоша инфраструктура, слаба администрация, недостиг на квалифицирани кадри и т.н.), които неутрализират изцяло притегателната сила на ниските данъци. И ако говорим за привличане на чужди инвестиции, това може да има някаква връзка само с корпоративния данък, но не и с антисоциалния данък върху доходите. Той беше въведен у нас, за да обслужва интересите на богатите и на високоплатената управляваща върхушка. Другият аргумент е, че ниските данъци улеснявали събираемостта. Това не се потвърждава от световната и нашата практика. Примерите са много. По служебни данни на НАП през последните две години са укрити поне 5 млрд. лв. данъци.
В документа е предвидено да се подобрява координацията на цялата бюджетна политика, като превантивна мярка за предотвратяване на голяма публична задлъжнялост. Записано е, че преките данъци остават в компетенция на страните членки. Предвидена е обаче прагматична координация на данъчните политики. Страните членки ще обсъждат проблеми на данъчната политика, ще обменят мнения по най-добри данъчни практики, за избегване на вредни практики, за мерки срещу измами, неплащане на данъци. Записано е също, че изработването на обща основа за корпоративния данък може да бъде крачка към по-добра съгласуваност между националните данъчни системи, като се уважават националните данъчни стратегии, т.е. подсказан е стремеж към сближаване на данъците.
Повишаването на съгласуваността, като първа крачка и постепенното сближаване, като следваща крачка, е необходимо за действително интегриран Европейски съюз. Сега има само обща парична и аграрна политика. Една от следващите много важни крачки е приемането на обща бюджетна политика. Ако не направи това, наред с уеднаквяването и на другите политики, ЕС няма шансове във все по-острата глобална конкуренция със световните икономически гиганти: САЩ, Китай и други. ЕС ще успее само ако е силно интегриран, в т.ч. и в провежданите икономически и други политики. Ако всяка страна член дърпа чергата към себе си, ЕС ще заприлича на орел, рак и щука и съдбата му е предрешена. Любителите на нашите свръх ниски „плоски” данъци трябва да разберат, че е поставено на карта нещо далеч по-важно - бъдещето на ЕС и нашето бъдеще като негов член. И вместо да упорстваме с ниските си преки данъци, нека подобрим усвояването на еврофондовете. От там ще спечелим повече.
Силният финансов сектор е от ключово значение за стабилността на Еврозоната. Препоръчва се страните членки да вземат мерки за стабилизиране на банковите си системи, в т.ч. и чрез провеждане на строги банкови стрес тестове. Предвижда се за всяка страна да се наблюдава нивото на частния дълг на банките, на реалния сектор и на домакинствата. По това също няма причини да се възразява. Досега у нас се споменава само за публичния дълг (15,5% от БВП), но старателно се премълчава, че брутният ни външен дълг (държавен+частен) превишава 100% от БВП, което е много опасно. Превърнат в щатски долари по днешния курс той е 52,6 млрд. или пет пъти по-голям от дълга ни в 1989 г. Въвеждането на този подход ще ни принуди да разкрием и драматичния размер на фирмените дългове: между фирмите, към бюджета, към банките, към социалното осигуряване, към собствения персонал, които са около 250% от БВП.
В решението на Европейския съвет се предвижда страните членки да представят всяка година на най-високо ниво, мерки за конкретни действия за следващите 12 месеца. Изборът на мерките ще се прави от съответните страни. Тези ангажименти ще се отразяват в националните програми за реформи и в програмите за стабилност, които ще се представят за оценка от Европейския съвет, Европейската комисия и еврогрупата.
На същата сесия Европейският съвет прие решение за създаване на Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) – приложение 2. Това е нещо като Европейски валутен фонд. Той важи само за страните членки на Еврозоната. Това означава, че приетите решения ще засегнат България едва след присъединяването ни към Еврозоната, може би след 5-6 или повече години, защото условията за членство ще се ожесточават. В печата се появиха изчисления за очакваната наша вноска в този механизъм: около 350 млн. евро през първите пет години от членството ни. След това вноската ще нараства до 3 млрд. евро (от тях 2,6 млрд. при поискване), които след достигане на определени икономически показатели и присъединяване на всички страни от ЕС в Еврозоната, може да нарастнат двойно и ще са платими при поискване, когато трябва да се спасява изпаднала в затруднение страна членка. На тази основа правилно се изразяват тревоги, че бедна България ще трябва да помага на далеч по-богати от нас страни, водили безотговорна бюджетна и дългова политика.
Големият въпрос тук е в определянето на правилата и критериите за плащания на страните членки. От някои съобщения се разбира, че при изработването на правилата в Брюксел отначало са предвиждали квотите на страните да се основават на тяхното население. Това е провокация срещу здравия разум, която би означавала, че България следва да внася, колкото Австрия, поради сходството в населението. След продължителни спорове в Брюксел се спират на сегашното решение - 75% от вноската да се основава на БВП на човек от населението и останалите 25% на коефициента за вноската в Европейската централна банка (нашият е 0,8686%). Предвидено е страните с БВП на човек от населението под 75% от средното за ЕС да имат 12 годишен преходен период за плащанията, без да е посочено в какво се състои той.
България, заедно с другите източноевропейски страни трябва да настоява за ревизия на тези правила. Ако всички тези страни се обединят, имат добри шансове за успех. Първо, критерият за плащанията да бъде само БВП на човек от населението. Страните с по-нисък показател от 75% от средното в ЕС да не плащат или да плащат символични предварителни вноски и вноски при поискване, примерно 5-10% от нормалните. Така ще се избегне основният дефект на сегашното правило – по-бедните и по-дисциплинирани като нас, да плащат за безотговорното поведение на по-богатите страни. Второ, да се предвидят повишени наказателни мерки за страните, допуснали висока задлъжнялост и изпаднали в затруднено положение, примерно чрез повишена лихва по кредитите, отпускани от този фонд, макар и по-ниска от пазарната. Трето, да се изработи механизъм с който банките кредитори, отпуснали средства на очевидно ненадеждни страни клиенти, да поемат своя дял от отговорност - примерно 30-35% от предстоящия за обслужване кредит. При сегашните правила тези банки, главно германски, френски, британски, швейцарски, въпреки нерационалното си поведение, ще получават пълно възстановяване на кредитите си за сметка на данъкоплатците от страните членки, в т.ч. и от бедните като нас, които нямат нищо общо с кредитните сделки. Това очевидно е несправедливо! Четвърто, България да стане инициатор на предложение за ускоряване създаването на независима европейска рейтингова агенция, която ще допринесе за по-обективни оценки на европейските институции, в сравнение със сегашните три американски агенции.
Заключение
Правителството на България постъпи правилно, като се присъедини към пакта „Евро плюс”, макар че това трябваше да се предшества от обсъждане в обществото и в Народното събрание. Сега предстои най-трудното: Първо, всички страни да прилагат взетите решения, Второ, да се пристъпи към постепенно сближаване на нашата данъчна система с европейската и Трето, съвместно с други източноевропейски страни, да настояваме категорично за ревизия на критериите и правилата за участие в Европейския механизъм за стабилност. Сегашните правила свеждат до минимум интереса на нови бедни страни за членство в Еврозоната, в т.ч. и на България.
11 април 2011 г.