Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Алтернативна икономическа политика за излизане
Правителството твърди, че неговата икономическа политика е най-добрата и че тя няма алтернатива. В следващите редове ще докажа, че това не е вярно.
Теоретичен фундамент на икономическата политика на сегашното правителство е, че при силен частен сектор, дерегулация на стопанската дейност и финансова стабилност, икономическият растеж започвал автоматично. Според тази теория финансовата стабилност сама раждала растеж. Затова Симеон Дянков не се интересува от нищо друго, освен от бюджета. Световният и нашият опит обаче опровергаха такава теория.
Алтернативата на тази теория е, че растеж има само при наличие на вътрешно и външно търсене. Дори при идеална финансова стабилност никой предприемач не би произвеждал ако няма пазар за продукцията му? А пазар ще има ако е налице платежоспособно търсене. Това личи от уравнението на Кейнс, по което сега цял свят изчислява БВП: БВП = индивидуално потребление + държавно потребление + инвестиционно потребление + износ - внос.
БВП у нас зависи главно от вътрешното потребление: индивидуално, държавно и инвестиционно. За да расте производството трябва да нараства платежоспособното търсене. А то расте, само когато растат доходите. При замразени номинални и намаляващи реални разполагаеми доходи, поради инфлацията, няма допълнително търсене, дори ако пръщим от финансова стабилност. Такава стабилност се превръща в стабилна агония на мизерията.
Човекът не присъства в ценностната система. на Дянков и в неговата политика. Човекът обаче е във фокуса на алтернативната икономическа политика, която предлагам тук. Тук ще оглася част от моите препоръки, които осигуряват растеж на доходите и вътрешното потребление.
Стимулиране на индивидуалното потребление, което формира 69% от БВП:
- През изминалите 20 години беше допусната върховна несправедливост - производството и производителността на труда у нас нарастваха два пъти по-бързо от заплатите и пенсиите. Затова през следващите десетина години заплатите трябва да нарастват по-бързо от производителността. Така работодателите ще върнат на работещите това, което са им отнели до сега;
- Индексиране на ниските заплати и пенсии с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега. В бъдеще всички заплати и пенсии трябва да се индексират с инфлацията. Най-бедната страна в ЕС не може да си позволи да не прави това. Ако не го прави нашият народ ще обеднява още повече;
- Възстановяване на отстъпките за свободните професии, отнети в началото на 2008 г. при въвеждането на пропорционалния данък върху доходите от 10%;
- Повишение на минималната работна заплата до 300 лв. месечно;
- Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите в класическата му форма;
- Повишение на най-ниските пенсии до 200 лв.;
- Хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 150 лв.;
- Преоценка на помощите за инвалиди, самотни майки, млади семейства по установени надеждни критерии;
- Ниско лихвен държавен кредит за домакинства без собствено жилище, затруднени от кризата да обслужват ипотечните си заеми.
Един лев оставен допълнително на домакинствата създава между 1,0 и 1,5 лв. нови доходи по веригата на междуотрасловите връзки. Това е ефектът на мултипликатора
Стимулиране на държавното потребление, което формира 15,7% от БВП:
- Правителството предвижда постепенно намаление на бюджетния дефицит от 2,6% за 2011 г. до 0,5% в 2014 г., главно чрез продължаващо съкращаване на разходите. Като най-бедна страна в ЕС с критично острите ни проблеми, през 2011-2014 г. трябва да прилагаме политика на бюджетен дефицит около 3,0% от БВП, финансиран с вътрешни и външни заеми (при допустим от ЕС 3,0% и очакван средно за ЕС през 2011 г. 5,1% и за 2012 г. 4,2%). В тази връзка следва да се допусне повишение на публичния ни дълг от 15,5% от БВП сега до 25-30%, при допустим от ЕС до 60%, очакван за 2011 г. 81,8% и прогнозиран за 2012 г. 83,3%. Ако се прилага препоръчаната тук икономическа политика и при благоприятна външна среда, към 2014 г. може да се очаква необратимо излизане на България от кризата и икономически растеж около 4-5%. При такъв растеж ще се увеличат данъчните и други постъпления в бюджета, което ще осигури постепенно намаление на дефицита през следващите години, без съкращаване, дори при увеличение на разходите;
- Да не се приемат предлаганите от Симеон Дянков 2% допустим таван за бюджетен дефицит, 40% за публичен дълг и 37% за държавни разходи в бюджета, защото са по-ниски (по-строги) от съществуващите ограничители в ЕС и са недопустими за най-бедната страна в общността. С нашата бедност и мизерия на милиони хора е престъпно-безотговорно правителството ни да се перчи с най-нисък дефицит и задлъжнялост в ЕС. С това то не може никого да впечатли. По-скоро ще предизвика учудване всред партньорите ни в ЕС и ще засили страданията на българските граждани;
- Пропорционалният корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица да бъдат преобразувани през следващите години в умерено прогресивни данъци с максимално ниво на облагане 25% на три равнища: 15, 20 и 25%, при два-три пъти по-високи преки данъци в ЕС. За данъка върху доходите на физическите лица да се въведе необлагаем минимум за месечен доход до 350 лв.;
- През следващите 4-5 години България да промени структурата на данъчната си система като я сближи с европейската. Това означава увеличаване дела на бюджетните приходи от преки данъци, които сега са 6% от БВП (а в ЕС 13,5%) и намаляване дела на приходите от косвени данъци, които сега са 17,2% от БВП (а в ЕС 13,4%). Да отпадне данък «колиба» и да се въведе данък «лукс». В рамките на европейската интеграция това сближаване е неизбежно и нужно;
- Реинвестираната част от печалбата за производствени сгради, машини и съоръжения да не се облага с корпоративен данък през следващите 10 години;
- Отмяна на произволния ограничител от 40% за държавните разходи в консолидирания бюджет, който в страните от ЕС е между 45 и 50%. Такъв твърд ограничител не следва да се поставя и да варира по години в зависимост от конкретните условия, без да нараства прекомерно;
- Вземане на крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и на контрабандата, което ще осигури допълнителен годишен приход на бюджета 1,0-1,5 млрд. лв.;
- Ускоряване на административната реформа, в т.ч. съкращения на дублиращи се и излишни институции; електронизация на публичните услуги; децентрализация на административните компетенции, ново административно-териториално устройство на държавата. Еднократно съкращаване на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 20% през 2011 г. и с още 10% през 2012 г.;
- Прекратяване на практиката на забавени разплащания на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и възстановяване на ДДС;
- Допълнителна субсидия за здравеопазване, образование и наука през 2011 и през следващите години;
- Увеличение на фонд „Наука” (до 200-250 млн. лв. годишно) за 2011-2014 г. и широкото му откриване за всички категории участници;
- Увеличение на субсидията за БАН до 90 млн. лв. за 2011 г. с постепенно повишение през следващите години;
- Признаване на ускорена амортизация за новозакупени от фирмите машини и съоръжения през 2011-2014 г.;
- Инвестиционни и оборотни кредити за дребния и среден бизнес при по-ниска субсидирана от държавата лихва;
- Създаване на държавно-частен револвиращ се фонд за иновации и високотехнологични експортни производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал 1,0 млрд. лв., който впоследствие да нараства;
- Допълнителни субсидии на общините, които са в бедствено положение;
- Форсирани мерки, дори с елементи на принуда, за задължително образование на ромските деца и задължителни няколкомесечни курсове за придобиване на квалификация по професии за възрастното ромско население. Ромското население притежава огромен интелектуален потенциал ако бъде образовано и придобие подходяща квалификация. Това е единственият начин за приобщаването на тези стотици хиляди хора, чийто капацитет сега не се използва и чието деструктивно поведение създава и ще създава все повече проблеми на българското общество през следващите години и десетилетия;
За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,0.
Стимулиране на инвестиционното потребление, което формира 25% от БВП:
- Ремонт и строителство на училища и болници, където нуждите са най-остри;
- Ускорено строителство на детски ясли и градини в големите градове;
- Форсирана топлинна изолация на училища, болници, жилища и обществени сгради;
- Бързо изграждане на нови сметища в София и други градове;
- Ускорено създаване на инфраструктура за високоскоростен интернет, която да покрива цялата територия на страната;
- Разширение, модернизация и поддържане на водна, екологична и транспортна инфраструктура, в т.ч. пътища от втора до четвърта категория; - Подобрения във В и К за намаляване на загубите и подобряване качеството на подаваната питейна вода;
- Строителство на малки и средни язовири и възстановяване на напоителни системи;
- Изпълнение на най-спешни отводнителни, водозащитни, антиерозионни проекти;
- Централизация в управлението на европейските фондове и електронизация на процедурите. Повишаване квалификацията на ангажирания персонал и въвеждане на извънреден, ако се наложи - полувоенен режим, за по-добро усвояване на средствата.
За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,5
Други мерки на алтернативната политика
- През 2011 г. да се изработи Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2030 година. Тази идея може да бъде разширена и да прерастне в Стратегия за ускорено социално-икономическо, научно-техническо и културно развитие на България до 2030 година. Разработката на такава стратегия изисква голям интелектуален потенциал и многодисциплинарен подход. С подобна задача у нас може да се справи само Българската академия на науките, съвместно с някои университети;
- Стратегиите за развитие на отделни сектори и дейности (енергетика, инфраструктура, образование, наука и т.н.) да се изготвят само на основата на общата национална стратегия за развитие. По този начин ще се осигури развитие на отделните сектори и дейности, обслужващо постигането на целите и приоритетите в националната стратегия. Сега у нас има десетки изолирани секторни стратегии, без да е изготвена обща национална стратегия. Такива частни секторни стратегии са нереални, безполезни, а в някои случаи и вредни;
- Главни стратегически цели на икономическата политика на България да бъдат: ускореното догонващо устойчиво развитие, ликвидиране на бедността, ограничаване на социалната поляризация, опазване на околната среда, смекчаване на демографската криза, пълна равностойна интеграция в ЕС, повишаване на производителността на труда и конкурентоспособността;
- В рамките на концепцията за «зеления» растеж в следкризисната икономика на България, само растежът на БВП не е достатъчен (По тези проблеми и проблемите, изложени в следващите точки за повече подробности виж публикация № 161 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm). Има опасност от възстановяване на предкризисното производство без симетрично възстановяване на предкризисната заетост. Наричат го «възстановяване с безработица». Икономическият растеж, обаче не е заместител на растежа на заетостта. Икономика, която не осигурява икономически ефективна пълна заетост няма перспективи за трайно и безконфликтно развитие. Много е вероятно следкризисната заетост у нас да е не само по-малка по брой, но и с по-модерна професионална структура, по-висока квалификация, по-производителна и по-мобилна. Българските училища и университетите засега не подготвят такава работна сила;
- Създаването на съвременен човешки и интелектуален капитал е приоритет над приоритетите в следкризисната ни икономика. България трябва да направи важна крачка към икономиката на знанието. Тази ориентация няма алтернатива. Качеството на нашата работна сила, обаче сега е ниско и се влошава поради дефекти в образованието и огромното изтичане на мозъци. Българската държава засега само наблюдава тези процеси, без да им противодейства с активна политика в областта на здравеопазването, образованието, науката и иновациите. Предстои огромна работа за преодоляване на изостаналостта по създаване на съвременен човешки и интелектуален капитал. А от това зависи бъдещото ни развитие.
Преодоляването на тази изостаналост ще изисква големи усилия, огромни ресурси и много време. При пълна мобилизация на националната енергия решаването на такава импозантна задача изисква поне 20-30 години. Нейното решаване през следкризисните години се затруднява допълнително от погрешната държавна политика през последните 20 години и особено сега по време на кризата. Всичко това налага изработването на държавна стратегия в тази област с конкретни финансово осигурени мерки, ешалонирани в логическа последователност във времето.
- Следкризисната българска икономика трябва да притежава съвременни секторни, отраслови и продуктови структури, осигуряващи висока ефективност. Това може да стане със съвместните усилия на правителствата и на компаниите от частния и държавния сектор у нас, в страните от ЕС и извън него. Още сега трябва да се подготвят бъдещите международни съюзи за производствена специализация и коопериране между компаниите и договаряне на български с европейски и други чуждестранни компании за наше участие като подизпълнители с доставки на чуждестранни компании за произвеждани от тях сложни продукти, за активизация на вътрешноотрасловото, междуфирменото и вътрешнофирменото производствено коопериране, за преместване на техни производствени мощности у нас.
Ще намалява делът на селското стопанство, на добивната промишленост, на традиционните отрасли на преработващата промишленост и на услугите. Ще възникват нови отрасли и подотрасли в традиционните сектори. Най-интензивно ще бъде преструктурирането на продуктово равнище. Ще се появяват и развиват нови продукти с високо съдържание на квалифициран труд, с ниска енергоемкост, материалоемкост и капиталоемкост. Ще се съкращава икономическият жизнен цикъл на продуктите и ще се ускори тяхното обновяване. Те ще трябва да отговарят на все по-строги здравословни и екологични стандарти. Ще бъдат все повече приспособени към потребностите на възрастовите групи и личните предпочитания на отделни групи от населението по съответни признаци. В жилищните и служебните сгради ще се вграждат все повече уреди и апарати, повишаващи уюта за живот и работа. Ще се повишава персонификацията на продуктите и услугите. Нужна е модерна индустриална политика с фокус върху иновациите, новите технологии, стимулиране на научното творчество и на предприемачеството;
- Подобряването на производствените структури ще доведе до подобряване и на експортните ни структури. В структурата на износа по начин на използване ще трябва да расте делът на високотехнологичните и среднотехнологичните продукти и услуги с висока добавена стойност, за сметка на нискотехнологичните (суровини и първично преработени материали) с ниска добавена стойност. Без такава структурна модернизация България няма шансове за намаляване на дефицитите в търговската и текущата сметка на платежния баланс, за ускорено икономическо развитие и пълноценна интеграция в общия европейски пазар. За такава модернизация у нас се говори и пише отдавна, но малко се прави. А тя изисква много време (20-30 и повече години) и огромни средства с каквито не разполагаме поради ограничено вътрешно натрупване и очаквания намален приток на преките чуждестранни инвестиции през следкризисните години;
- Следкризисната икономика ще се основава на най-модерни технологии: информационно-комуникационни, био- и нанотехнологии, екологично чисти и енергоспестяващи технологии, технологии за нови материали, за нови източници на енергия и т.н. Нашата икономика е много изостанала в това отношение. Висока е материалоемкостта и енергоемкостта на нашата продукция. Ниско е съдържанието на квалифициран труд. Миниатюризацията на продуктите изостава.
Технологичната модернизация изисква мощна иновационна система. Иновационният ни потенциал обаче е малък. Това ограничава възможностите за създаване на собствени технологични новости и за усвояване на вносните. Необходимо е правителството, съвместно с бизнеса и с научните институции – БАН, Селскостопанска академия, университети и др., да пристъпи към подготовка на цялостна програма за нови технологични разработки у нас и особено за вноса им от чужбина; за създаване на необходимата материална, човешка, финансова и институционална инфраструктура за тяхното разпространяване, усвояване и използване; за подготовка на необходимите кадри със средно и висше образование у нас и в чужбина; за изпращане на български учени, инженери, лекари, агрономи, икономисти, финансисти, управленци и други на специализация в напредналите страни; за привличане на наши висококвалифицирани специалисти от българската емиграция в чужбина; за създаване на специални центрове за високи технологии у нас; за избор на национални приоритети по всяко от тези направления, чиято реализация да се насърчава с икономически средства.
България е между най-изостаналите страни в ЕС в областта на новите технологии. Делът на собствените технологии, прилагани в нашата икономика сега е нищожен. Почти изцяло разчитаме на вносни технологии. Ако бъде създаден бързо необходимият иновационен потенциал делът на собствените технологии може да достигне 10-15% към края на второто и началото на третото десетилетие. Вносните технологии ще бъдат винаги основният източник за България, но те няма да се разпространяват, усвояват и използват бързо и ефективно докато не бъде създадена тук мощна иновационна система. Главна функция на иновационната система за малка и изостанала България ще е по-бързото и добро усвояване, разпространяване и използване на вносните новости. Така ще бъде в продължение на десетилетия.
- България има нужда от дългосрочна стратегия за развитие на земеделието, за рязко повишение на неговата производителност и конкурентоспособност. Едно от най-перспективните направления е специализацията в развитието на производството на екологично чисти хранителни и други продукти, основани на традиции, благоприятни климатични условия, относително чисти почви и бързо нарастващо търсене през следкризисните години и десетилетия;
- В следкризисна България има благоприятни условия за развитие на международен стопански туризъм – крайморски, планински, балнеологичен, селски, културен. Неговият потенциал не трябва да се преувеличава, но като имаме предвид, че с досегашните си инвестиции той осигурява ежегодно стотици милиони евро нетни постъпления и заетост на 130-140 хил. души в разгара на туристическия сезон, развитието му трябва да продължи;Туризмът в сегашния му неразвит и деформиран вид и посредствени качествени характеристики, не може да е траен дългосрочен приоритет. Такъв приоритет може да бъде само туризмът с модерна и природосъобразна материална база, разностранност, комплексност, високо качество на обслужването, съобразеност със съвременните екологични изисквания, лична и имуществена сигурност, отговаряща на изискванията на туристите с висока платежоспособност. Той обаче може да играе по-важна роля като източник на валута и трудова заетост от престижни на пръв поглед индустриални и други отрасли в кратко- и средносрочен хоризонт и да запълни в този смисъл празнина, което друг отрасъл не може да направи. Това ще позволи да се спечели време, докато се развият и разгърнат най-нови и най-перспективни от икономическа гледна точка производства и отрасли и се осъществи голямата комплексна модернизация на икономиката.
Непосредствена задача на туристическия бизнес и на държавата е да преодолее негативните последствия от презастрояването на туристическите комплекси; да разнообрази и подобри чувствително качеството на услугите, което ще привлече по-заможни чуждестранни туристи; да подобри времевото използване на материалната база; да активизира рекламната дейност в чужбина и да се опростят визовите и други формалности. Така ще се спечели време, което трябва да бъде използвано за ускорена структурна и технологична модернизация на икономиката, водеща до чувствително повишение на конкурентоспособността на българските стоки. Както вече споменах, това ще изисква много време и огромни средства. Тази празнина може да бъде запълнена само от един модернизиран туристически сектор;
- Следкризисната българска икономика има нужда от рационално съотношение между финансовия и реалния сектор. Една от поуките от световната криза е, че през последните десетилетия е допуснато свръх развитие на финансовия сектор с нарастващи елементи на паразитизъм и недостатъчно развитие на реалния сектор. България трябва да извлече поуки и в това отношение. Наверно ще се наложи корекция в схващането за изпреварващото развитие на услугите, най-вече на финансовите услуги, в полза на материалното производство и особено на модерните отрасли на промишлеността и съвременните отрасли на материалните и други услуги;
- Полагане на максимални усилия за защита на фундаменталните интереси на България като член на ЕС, а също и за намиране на най-изгодно място за нашата страна в новия световен финансов и икономически ред, който предстои да бъде създаден през следващите години. Българските власти и обществото трябва да си дадат сметка още сега, че светът ще извлече много сериозни поуки от настоящата криза, че глобалната икономика ще бъде различна през следващите години и десетилетия. Следкризисните реалности ще бъдат различни от предкризисните. Това е една от причините, които налагат бързо изпреварващо изработване на дългосрочна стратегия за догонващо развитие на България до 2030 година, за която стана дума по-горе.
Следкризисната българска икономика трябва да бъде още повече интегрирана в общия европейски пазар. България ще продължи да хармонизира своето стопанско законодателство с това на ЕС. Сегашната унификация в аграрната политика и на паричната политика (в рамките на еврозоната) ще се пренася все повече в бюджетната политика, външнотърговската и митническата политика, политиката на доходите и заетостта, енергийната политика, политиката по опазване на околната среда, в различните направления на социалната политика и т.н. Хармонизацията на законите и подзаконовите актове, която е общо взето задоволителна на хартия, трябва да се пренесе и в прилагането на законодателството у нас, което сега е незадоволително.
Българските власти трябва да положат много повече усилия за подобряване усвояването на европейските фондове, което засега е крайно незадоволително. Така беше с предприсъединителните фондове през последните години. Същото се очертава и със структурните и други фондове през следващите години. Лошото усвояване през текущия бюджетен цикъл ще бъде основание за Европейската комисия да предвиди за България по-малко средства за следващия цикъл. Едва ли е нужно да се напомня отново за изключителното значение на тези средства за бедна страна като нашата!
Българските представители във всички органи на Европейския съюз (Европейски парламент, Европейски съвет, Европейска комисия, Европейска сметна палата, Европейски омбудсман и т.н.) трябва да защитават по-добре интересите на България и на българските граждани. Българските държавни институции да се договарят с институциите на други малки и средни страни членки, особено от Централна и Източна Европа, за защита на общите ни интереси при гласуванията по важни документи в институциите на ЕС по новите правила на Лисабонския договор, за ускорено изравняване на европейските помощи за земеделието между новите и старите членове и във всички други области. Народното събрание да се възползва в максимална степен от по-големите си права по Лисабонския договор за защита на икономическите и други интереси на България;
- Като член на пакта «Евро плюс», заедно с други източноевропейски страни, българското правителство да настоява за промяна в критериите за плащанията в рамките на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Страните с БВП на човек от населението до 75% от средното за ЕС да бъдат освободени от плащания. Ако останат сегашните критерии, приети от Европейския съвет на 25 март 2011 г., България да не се присъединява към Еврозоната, където те ще се прилагат, защото членството в нея става неизгодно за нас;
- Да не се приема Пактът за финансова стабилност на Симеон Дянков с включването на най-важни бюджетни параметри в Конституцията и изискването за квалифицирано мнозинство в Народното събрание за промяна на преките данъци. Тази политика дава едностранчиво големи привилегии на бизнеса и натоварва допълнително бедните и средните слоеве от населението. Това ще бетонира сегашната консервативна антисоциална и антиевропейска данъчна политика за години напред, ще ни конфронтира с европейските страни и ще затрудни интеграцията ни в ЕС;
- При нарастващата световна конкуренция държавните граници стават все по-тесни за нормално функциониране на високо ефективни национални компании във всички отрасли. Национални стопански компании в малки страни като нашата в различни отрасли на промишлеността, авиокомпании, шосейни, речни и морски транспортни компании, строителни компании, търговски вериги, банки, застрахователни дружества, фондови и стокови борси, пенсионни и инвестиционни фондове и т.н. са все по-малко перспективни. Те трябва да се сливат в мощни общоевропейски или на група европейски страни стопански корпорации при запазване на конкуренцията между тях. Държавата трябва да подпомага и ускорява тези процеси;
- Ускорено развитие на здравеопазването, подобряване на неговото качество и осигурен достъп на всички граждани до качествени здравни услуги, при водеща роля на държавата. Здравеопазването не може да бъде подчинено на финансови критерии, а болничните заведения да са търговски дружества. Здравето не е стока. Качеството на работата на болничните заведения трябва да се оценява по успешността в лекуването на болните и здравословното състояние на народа, а не по тяхната рентабилност;
- Форсирано развитие на модерна комплексна инфраструктура от вътрешно, регионално и междурегионално значение. Без съвременна инфраструктура не е възможно успешно развитие на индустрията, земеделието и услугите. Следкризисната икономика ще се нуждае от модерна комплексна инфраструктура: транспортна, техническа, информационно-комуникационна, петроло-, газо- и продуктопроводи, енергоразпределителна, водосборна, водоразпределителна, водозащитна, водоотводнителна, антиерозионна, екологична, социална и т.н. България има нужда от „интелигентна” транспортна инфраструктура, „интелигентни” енергийни мрежи, все по-голямо покритие със широколентов интернет.
Нашата инфраструктура сега е в окаяно състояние. Българските правителства носят отговорност за развитие на инфраструктурата не само пред своя народ, но и регионална, общоевропейска и междуконтинентална, поради кръстопътното ни географско разположение. Подценяването на развитието на инфраструктурата през последните 20 години, ако бъде продължено и през следващите години, ще има тежки последствия за бъдещото ни развитие. То може да провали, както става и до сега, използването на огромния потенциал на кръстопътното ни географско разположение и от него да се възползват съседните държави;
- Населението на България намалява и застарява. Резултатите от последното преброяване на населението са шокиращи. Разликата между раждаемост и смъртност продължава да е голяма. Раждаемостта спадна през 2010 г. Детската смъртност е висока. Средната продължителност на живота на хората е далеч по-малка отколкото в развитите страни. Правителствата на България през последните 20 години не провеждаха подходяща политика за поне частично смекчаване на демографската криза. Подчертавам – смекчаване, а не прекратяване, защото това не е възможно. То продължава и сега.
Детските месечни добавки са символични. Не се полагат грижи за младите семейства. Не достигат детски заведения, особено в големите градове. Лошо е здравното обслужване на възрастните хора. Пенсиите на преобладаващата част от тях са под социалния, а за някои от тях и под жизнения минимум. В селските райони почти липсва здравно обслужване. Лоши са трудовите условия в много от българските предприятия. Силно замърсен е въздухът в големите градове. Озеленяването на градовете все повече се влошава. В резултат на това България е между страните в ЕС с най-ниска раждаемост, най-висока смъртност на децата, най-голямо разпространение на сърдечно-съдивите, онкологичните и други тежки заболявания, най-ниска продължителност на живота.
Годините на кризата се използват като оправдание за още по-голямо занемаряване на мерките за смекчаване на демографската криза. Това, за съжаление, се прави и сега. Крайно време е за цялостна преоценка, водеща от общи декларации за важността на проблема към реални конкретни действия в току що изброените направления на бездействие (За повече подробности виж Иван Ангелов с колектив, Икономиката на България и Европейският съюз. Догонващо икономическо развитие – стратегия и реалности. Икономически институт на БАН и Фондация „Фр. Еберт”, Издателство на БАН, декември 2006 г., сс. 353-372.).
Държавата трябва да провежда все по-активна икономическа и социална политика за ограничаване на емиграцията на специалисти и за постепенно завръщане на част от тях. Поучителни в това отношение са мерките на правителството на Израел за завръщане на големи специалисти – етнически евреи, емигрирали в САЩ и други развити страни. Административните и силови мерки, обаче са недопустими в миграционната политика.
При сегашната пасивна политика и при липса на радикални промени в демографските процеси е заплашено самото съществуване на България като народ и държава към края на настоящото столетие;
- Ускоряване на реформите в образованието и науката. Без съвременно образование и развита наука не е възможно създаването на икономика, основана на знанието. А без такава икономика не е възможен икономически и социален прогрес. Тази очевидна истина, странно защо, не се оценява от българските правителства през последните 20 години. Качеството на образованието и науката е ниско и продължава да се влошава Това означава също развитие на модерно образование, синхронизирано на всички равнища – от основното до висшето и на пожизнено обучение с достъп на всички деца и на по-възрастното население до него.
Това също означава развита фундаментална и приложна наука. Като малка страна сме длъжни да изберем само някои приоритетни направления за развитие на фундаментална наука и да концентрираме усилията си върху приложните научни изследвания и създаване на мощна съвременна иновационна система, която да запълни празнината, създадена преди 20 години със закриването на отрасловите институти за приложни изследвания и внедряване. И тук България силно изостава. Всичко това налага дори в най-тежките кризисни години българската държава да отделя достатъчно средства за здравеопазване, образование, наука и иновации. Вече 20 години тя не прави това и сме на едно от последните места между страните членки на ЕС. Не го прави и сегашното правителство като в името на балансирания текущ бюджет съкращава поголовно средствата за тези сектори.
Българската наука трябва да се развива бързо и да е добре финансирана от държавата и от частния сектор. При отделяни сега средства за научни изследвания около 0,1-0,2% от БВП (при 1,90% в ЕС), към 2020 г. отделяните средства от държавата и от частния сектор трябва да достигнат 2,0-2,5%, при очаквани средно за ЕС – около 3,0-3,5%. В БАН следва да се изберат няколко приоритетни направления за фундаментални изследвания. Да се засилят връзките между БАН и университетите като вниманието им се съсредоточи върху приложните изследвания.
Макар че са пропиляни много години, ако искаме България да има солиден човешки и интелектуален капитал през следкризисните години и десетилетия тази грешка трябва да бъде поправена бързо. Корекцията трябва да започне още сега, за да се компенсира част от загубеното време. Никакви текущи бюджетни съображения в рамките на умерен бюджетен дефицит до 3% от БВП не могат да оправдаят занемаряването на здравеопазването, образованието, науката и иновационната система. Развитието на тези системи е много по-ценно национално благо от балансирания за тяхна сметка текущ бюджет. България ще плати много висока цена през следващите години и десетилетия ако продължава тази погрешна политика;
- Външната търговия ще играе решаваща роля за икономическото развитие на следкризисна България. Нашият външно търговски стокообмен превишава 110% от БВП, което е нормално за малка страна. Преобладаващата част от стокообмена и особено от износа ни сега е със страните от ЕС - 60-65%, а заедно с другите развити страни от ОИСР – около 80%. Качествената структура на сегашния ни износ обаче е посредствена. Обемът на износа е между най-ниските в ЕС. На човек от населението ние изнасяме 4-5 пъти по-малко от Словения, Чехия, Словакия и Унгария.
Сега е времето да се обмисли внимателно каква ще е бъдещата географска ориентация на износа ни. Главно направление на нашия износ сега и в бъдеще ще са страните от ЕС. Това обаче не е достатъчно. Анализът на износа на развитите европейски страни показва, че наред с вътрешнообщностния износ, те поддържат много активни търговски връзки и с други страни извън общността – САЩ, Китай, Япония, Русия и т.н. България трябва да постъпва по същия начин.
Център на най-активно икономическо развитие като количество и качество през следващите десетилетия ще бъде Азия и особено няколко най-големи страни в региона. Нашата външна търговия трябва да се насочи към този регион. Освен за страните от ЕС и към регионите и страните, които се очаква да се развиват най-бързо и да имат по-голяма нужда от наши стоки. В най-едър план това са страните от голямата четворка БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), а също и още няколко страни, предимно в източна посока: Турция, Иран, Арабските страни, Япония, Южна Корея, Виетнам.
Друг важен аспект на нашата външна търговия е нейната структура по елементи на стандартната класификация. Най-важната задача тук е рязкото повишение на дела на високо- и среднотехнологичните стоки в износа за сметка на нискотехнологичните – суровини, материали и първично обработени стоки. Много важно е също повишение на дела на вноса на високотехнологични инвестиционни стоки от най-развитите страни за бърза технологична модернизация на нашата икономика. Без такава модернизация не е възможно увеличение на производството и износа на високо- и среднотехнологични стоки.
Желателно е да се подготви стратегия за развитие на външната търговия, в т.ч. по географски направления, по начин на използване на стоките, за междуотраслов и вътрешно отраслов стокообмен, условия на търговията и т.н. Конкретните решения по износа и вноса, разбира се, ще вземат съответните стопански субекти, но държавата може и трябва да им помага, предимно чрез създаване на подходящи условия за износ;
- Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) могат да играят полезна роля в следкризисната икономика на България ако се придържат към нашите приоритети и редица други условия за взаимна заинтересованост, които съм посочил в друга моя статия („Истината за чуждите инвестиции в България”, публикация № 131 в моя сайт в интернет). Въпреки впечатляващия им размер в предкризисните години като количество, тяхното качество е незадоволително и приносът им за нашето развитие съмнителен. Интересите на чуждестранните инвеститори за насочване на ресурсите по сектори и сфери на дейност се разминават с нашите национални приоритети. Отрасловата им насоченост съдържа елементи от паразитен характер.
Очаква се намален приток на ПЧИ през следкризисните години в сравнение с предкризисните. Особено в годините непосредствено след кризата. Главни причини за намаления приток се очаква да бъдат повишената предпазливост и опасенията в световната финансова общност, породени от грешките им през предкризисните и кризисните години. За същото ще съдейства и тежкото положение на финансовия сектор в най-развитите икономики и понесените от него загуби по време на кризата, чието стабилизиране ще изисква години. Негативно въздействие ще окаже и съществуващото мнение за България, като страна с голяма и безнаказана престъпност и корупция, лошата инфраструктура, големият брутен външен дълг и редица други фактори, които засенчват изцяло привлекателното въздействие на ниските данъци.
По всяка вероятност върху притока на ПЧИ към новите пазарни икономики, в т.ч. и България ще повлияе негативно предстоящото съществено изменение в глобалната географска структура на натрупването и потреблението между САЩ и Западна Европа, от една страна и Далечния изток, от друга. Много важна е и отрасловата структура на ПЧИ в приемащите страни. През последните години (2007-2009) 72-76% от общата маса на постъпилите у нас ПЧИ са били в периферни отрасли, които не са двигатели на модернизацията: операции с недвижими имоти, наемодателска дейност и бизнес услуги; търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети и други вещи; финансово посредничество; хотели и ресторанти. Достатъчно е да се напомни, че през последните четири години в търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети и други вещи са инвестирани средногодишно 13,8% от всички ПЧИ, а в цялата преработваща промишленост 12,4%. В приоритетни за България направления, като здравеопазване, образование, наука, иновации през последните десетина години са инвестирани по-малко от 0,01%. Досегашната структура на ПЧИ е крайно неблагоприятна за България и ако се съхрани след кризата ще се запазят сегашните примитивни структурни и технологични характеристики на нашата икономика. Твърде ниска е и реинвестираната в България част от печалбата на чуждите инвеститори. При такава отраслова структура на ПЧИ, ниска норма на реинвестиране и ограничен потенциал за вътрешно натрупване не е възможна така необходимата ни бърза и радикална модернизация на нашата икономика през следващите години.
Българското правителство следва да прилага селективен режим за привличане на ПЧИ. Желателно е да се увеличат стимулите за ПЧИ в приоритетни за България производства и да се прилагат антистимули спрямо инвестиции в периферни области на дейност, които не допринасят за нашето икономическо развитие. Българските власти трябва да играят активна, а не пасивно изчаквателна роля за търсене на партньорство чрез привличане на големи европейски и други високотехнологични компании; за договаряне на сътрудничество с участието на български фирми като подизпълнители - доставчици на компоненти за производството на сложни крайни продукти от големи чуждестранни компании; за преместване на техни производствени мощности у нас и т.н. Активното търсене на партньорство с водещи високотехнологични компании по всички възможни линии трябва да започне сега;
- Да се привличат активно водещи световни високотехнологични компании и така да се създават условия за завръщане на част от нашите специалисти от чужбина. Тези хора ще се върнат ако им се осигурят поне сравними условия за работа и живот тук. Дори най-щедрото разходване на пари за привличане на висококвалифицирани българи от чужбина е оправдано, като се има предвид, че тяхната ефективност ще бъде много висока и възвращаемостта на вложените средства много бърза. Това налага и привличане на квалифицирани специалисти от българските общности в други страни – Македония, Сърбия, Молдова, Украйна и други страни.
Ако продължава сегашното бездействие и/или пасивно изчакване на нашата държава и на българските фирми да бъдем потърсени от чуждестранни високотехнологични корпорации, при повишената активност в другите страни, сме обречени на още по-голямо закъснение във формирането на следкризисните структури на нашата икономика с тежки последствия за нейната конкурентоспособност и бъдещо развитие;
- Всички наши региони са между най-изостаналите в ЕС. Бързо да се изработи и приложи съвременна стратегия за регионално развитие на България с която да се създадат условия за смекчаване на все по-голямата регионална поляризация и обезлюдяване на цели региони. Държавата да провежда активна регионална политика, като преразпределя доходи от централния бюджет и от богати и силно развити региони към слабо развитите. Да се подпомагат бюджетите на по-бедните общини с трансфери от централния бюджет. Да се провежда политика на синхронизирана децентрализация на отговорностите и на финансовите средства за тяхното осъществяване от регионите и общините.
Регионалната икономическа и социална поляризация ще се засилва, особено в контекста на ускореното догонващо развитие. Ще се развиват всички региони, но развитите (Софийски, Варненски, Пловдивски, Бургаски и около няколко други големи града) ще се развиват по-бързо от слабо развитите (Северозападен, Югозападен, Югоизточен, Североизточен, Родопски). Държавата не може и не трябва да пречи на тази диверсификация, но може и трябва да контролира и смекчава поляризацията. Инструментите за такава политика са добре известни.
Да се преустанови или поне смекчи процесът на обезлюдяване на регионите. Това може да се постигне чрез подобряване на инфраструктурата, а също и на здравните, образователните, санитарно-хигиенните и други услуги в селските, планинските и полупланинските региони. По този начин ще се създадат своеобразни здравни, образователни и други „котви” за задържане на населението в тези региони. Държавата да стимулира с икономически средства насочването на вътрешни и чуждестранни инвестиции към по-слабо развитите региони. Да се подобряват връзките и да се развива сътрудничеството между граничните региони на България със съответните региони на съседните страни, като за целта се използват финансови ресурси от ЕС;
- Следкризисната икономика на България трябва да е с много по-ниска енергоемкост на производството. Енергоемкостта на българската икономика сега е 3-4 пъти по-висока (в текущи пазарни цени) в сравнение с напредналите страни. Ние сме по-зле и от редица средно развити страни с БВП на човек от населението като нашия.
С набирането на скорост в стопанското оживление в света и особено в САЩ, Китай, ЕС, Япония, Индия, Бразилия и други страни ще се увеличи търсенето, а това ще ускори поскъпването на петрола, на природния газ и на другите енергоносители. То ще продължава през следващите години и десетилетия както по линия на предлагането, така и на търсенето и ще се превърне в главна пречка за развитието на страни с енергоемка икономика, като нашата.
Това налага изготвянето на стратегия за рязко намаляване на енергоемкостта на нашата икономика през следващите 10-15-20 години, а и в по-далечна перспектива. Трябва да се пристъпи към масова топлинна изолация на частните и обществените сгради, подпомагана още по-активно от държавата с икономически мерки.
България няма шансове за успешно развитие със сегашната енергоемкост на производството. Магистралният път към по-ниска енергоемкост в стопанския сектор минава през по-рационална отраслова структура и най-модерни енергоспестяващи технологии. България трябва да се въздържа от развитие на енергоемки отрасли, като черна и цветна металургия, тежка химическа промишленост и др. и да свива дейността на съществуващите. Трябва да се форсира развитието на високотехнологични и висококачествени продукти, с ниска капиталоемкост, енергоемкост и материалоемкост и с голямо съдържание на сложен труд.
Държавата не може да разпорежда на бизнеса какво да развива или да не развива, но може да използва активно икономическите инструменти като стимули и антистимули, а също и да му предоставя компетентна информация за световните технологични тенденции. Най-ефикасният инструмент за въздействие е цената на енергията. По-високата цена принуждава към пестене на енергия, а ниската цена насърчава разхищението. Разбира се, цената не бива да се повишава произволно, защото това ще има и негативни ефекти. За същата цел могат да се използват и наказателните тарифи за увреждане на околната среда по принципа «Плаща замърсителят». Защото, като правило, енергоемките производства са и екологично вредни.
Трябва да бъде преразгледана концепцията „България – енергиен център на балканите” и политиката за производство на електроенергия за износ, особено от ядрени централи. Износът на енергия може да продължи само ако бъде доказано, че инвестициите за производство на такава енергия са по-ефективни от използването на същите инвестиции за производство и износ на други продукти и услуги. Предварителните ми оценки подсказват, че алтернативните варианти навярно ще са за предпочитане от икономическа гледна точка. Още по-важни са съображенията за безопасност;
- Конкурентоспособността на нашата икономика е най-ниска в ЕС. България е на 71-во място по обща конкурентоспособност от 139 обхванати страни в последния доклад на Световния икономически форум и последна в ЕС.
България е между най-изостаналите страни в света по качеството на управление и по важни показатели за качеството на функциониране на фирмите. По качество на функциониране и управление нашите предприятия заемат между 80-о и 135-о място. Поради характера на дейността на фирмите и слабата прозрачност за тяхната дейност, това е по-малко известно на обществеността, за разлика от макроикономическото управление. Загубите на България от лошо управление и последващи фалити на фирми, обаче са много големи.
Главна отговорност за подобряване на управлението и повишаване конкурентоспособността на фирмите носи частният бизнес. Той обаче едва ли ще се справи сам с голямата изостаналост в тази област. Налага се спешна помощ от държавата чрез инициативи за подобряване обучението на управленски кадри на микро ниво в средните училища и университетите; създаване на система за постоянно повишаване и освежаване на квалификацията на фирмените ръководства у нас, включително и чрез кратко- и средносрочни курсове; активизиране на сътрудничеството между БАН и университетите, от една страна и стопанските организации, от друга в тази област, а също и за нови технологични, управленски, пазарни и други разработки и тяхното бързо внедряване; ползване на помощ от другите страни членки на ЕС.
Без подобряване на фирменото управление и на качеството на функциониране на фирмите през близките години България рискува да остане и в бъдеще последна или между последните в ЕС и Европа по производителност и конкурентоспособност. Общоизвестно е, че не е възможна висока конкурентоспособност на макро равнище при ниска фирмена конкурентоспособност. Високата макроикономическа конкурентоспособност се формира отдолу - нагоре главно във фирмите. Годините на кризата трябваше да се използват за повишаване квалификацията на фирмените управленски кадри, а и на целия персонал, но то не беше направено. Икономиите от такава дейност ще ни струват много скъпо;
- Следкризисната икономическа политика трябва да има по-силна социална ориентация. Това е елемент на устойчивото развитие на България. Грижата за човека трябва да бъде във фокуса на икономическата политика. Една от главните поуки от сегашната криза, валидна и за България е, че следкризисната икономическа политика и икономическото развитие трябва да са много повече подчинени на подобряване качеството на живота на хората, а не само на печалбите на корпорациите и финансовите институции. Икономическата политика трябва да бъде много повече социално наситена. Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Не е възможна трайна финансова и макроикономическа стабилност и успешно развитие без социален мир в обществото.
Налаганата у нас теза през последните 20 години, че «спасяването на давещите се е дело на самите давещи се» беше обобщен израз на цинична антисоциална политика, каквато не съществува в никоя цивилизована пазарна икономика. Успешно развитие на обществото е възможно само при едновременно наличие на финансова и социална стабилност, които трябва да се допълват взаимно. Тази потребност съществува отдавна, но подсилена от поуките от кризата, тя ще бъде още по-императивна през годините на следкризисната икономика.
В политиката на държавата трудът и капиталът следва да бъдат равнопоставени, като се преустановят реверансите пред капитала за сметка на трудовите хора и пенсионерите. Това не означава, че капиталът и предприемачеството трябва да бъдат потискани. То би било повторение на сегашната грешка с обратен знак. Всяко привилегироване на едната или на другата социална група ще бъде погрешно. Една от най-важните предпоставки за успешно развитие през следкризисните години и десетилетия е балансираната държавна политика към труда и капитала, защото те се нуждаят един от друг и не могат един без друг.
Характерна черта на следкризисната глобална икономика трябва да бъде смекчаването на социалната поляризация. Това е една от поуките в световната общност от настоящата криза. То важи и за България. Чрез подоходната, данъчната и други политики трябва да се преустанови изострянето на доходната, имуществената, здравната, образователната и дигиталната поляризация в България, което не вещае нищо добро за бъдещото ни развитие. Световната практика показва, че социалната поляризация е вредна за икономическото развитие. Годините на кризата трябваше да се използват за трезва преоценка на политиката на държавата към труда и капитала и за по-категорична социална ориентация на икономическата политика на държавата. Това, обаче не беше направено.
Същото важи и за политиката на компаниите. Те трябва да възприемат политиката на западноевропейските и японските компании по «фирмената социална отговорност». Наложеното у нас в началото на 1990-те години изоставяне на социалните функции на компаниите беше груба грешка. Тя трябва да бъде поправена през следкризисните години;
- Теоретична основа на икономическата политика на българската държава трябва да стане модерното кейнсианство, защото глобалната криза е категорично доказателство за провала на неокласическата школа (За повече подробности виж J. Stiglitz, “The End of Neo-Liberalism”, Project Syndicate, July 2008; J. Stiglitz, “The Triumphant Return of John Maynard Keynеs”, Project Syndicate, December 2008). България следва да се развива като демократична държава с регулирана социална пазарна икономика, а не със саморегулираща се пазарна икономика (каквато съществува само в примитивните учебници по икономическа теория), пропагандирана от консерваторите. Сегашната криза го доказа за пореден път. Пазарният фундаментализъм се провали. Идва времето на пазарния реализъм;
- Поради настоящия обрат към силно рестриктивна политика в Америка и в Европа, липсата на ефикасни действия за изпълнение на радикалните изявления на най-изтъкнатите световни държавници и учени икономисти по време на кризата за засилване на глобалните регулации на финансовите пазари и поредното пренебрегване на основните поуки от последната световна криза, към края на настоящото или в началото на следващото десетилетие се очаква нова глобална икономическа криза. В рамките на своите скромни възможности България трябва да се подготви навреме за предизвикателствата на новата криза (За повече информация виж статията „Възможна е нова световна икономическа криза”, публикация № 176 в моя сайт в интернет);
- Ключът за решаване на вековния проблем на нашата изостаналост е ускореното догонващо икономическо развитие (За повече подробности виж Ив. Ангелов с колектив, Икономиката на България и Европейският съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година, 354 стр., София, ноември 2003 г. и Ив. Ангелов с колектив, „Икономиката на България и Европейският съюз. Догонващо икономическо развитие – стратегия и реалности”, 460 стр., Издателство на БАН, София, декември 2006 г. в моя сайт в интернет – публикации №№ 43 и 71.). Важността на такъв тип развитие нараства още повече поради нанесените ни поражения от икономическата криза. В някои отрасли и подотрасли на промишлеността, строителството, транспорта, съобщенията, селското стопанство и услугите по равнище на производство през 2009 г. сме се върнали 5-10-15 години назад.
В нашата „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, публикувана през 2003 г., направихме препоръки за държавна политика и очертахме икономически, социални и други ориентири за догонващото развитие към 2020 г. и (по БВП) до 2050 г. Нашите анализи показват, че към края на 2010 г. България изостава силно от препоръчаните стратегически ориентири и като цяло – засега почти няма догонващо развитие. България продължава да е най-изостаналата в ЕС в социално-икономическо отношение.
Темповете на догонващо икономическо развитие трябва да се ускорят през следкризисните години. Преодоляването на голямата социално-икономическа изостаналост няма алтернатива. България няма перспектива за достойно бъдеще ако се примири през следващите години и десетилетия да остане последна или между последните в ЕС. Да се излезе от това незавидно място ще бъде много трудно – на границата между възможното и невъзможното, защото сме там вече около 100 години. Разбира се, България се развива, но другите страни и народи правят същото, дори по-добре от нас. Преодоляването на тази изостаналост е възможно само чрез ускорено догонващо развитие.
Концепцията за догонващо икономическо развитие беше развита за първи път в „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”. Нейно логично продължение е „Догонващо икономическо развитие – стратегия и реалности”, публикувана през 2006 г. Всички основни постановки на стратегията по приоритетите, целите, средствата и темповете на развитието остават валидни и сега, с единствената разлика, че настоящата криза прави още по-трудно тяхното постигане.
Според сценарий Е на стратегията ако в страните от ЕС-15 (ЕС-15 означава ЕС, съставен от 15 страни членки. Това са най-развитите страни в общността преди присъединяването на 10те страни от Централна и Източна Европа, на Кипър и Малта. За да има съпоставимост и сега правя сравненията с ЕС-15, защото с присъединяването на 12 по-слабо развити страни средните показатели на ЕС-27 спаднаха рязко (за 2008 г. те са с 10,8 процентни пункта по-ниски от тези на ЕС-15) и постигането им от България е улеснено. Това обаче не е наша заслуга, а резултат от промяна в състава на статистическата съвокупност – еталон. В този контекст и в контекста на всичко казано до тук звучат странно прогнозите на сегашния министър на финансите, че след няколко години България ще бъде средно развита европейска държава) БВП на човек от населението нараства средногодишно с 2,5%, а в България с 5,5% от 2001 до 2020 г., с 4,5% за 2021-2030 г., с 3,5% за 2031-2040 г. и с 3,0% за 2041-2050 г. към 2020 г. ще достигнем около 55% от тогавашното равнище на ЕС-15, а към 2050 г. около 78-80% (Виж „Икономиката на България и Европейският съюз – Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година”, Икономически институт на БАН и Фондация „Фр. Еберт”, Статпринт, София, ноември 2003 г., сс. 81-85).
26 април 2011 г.
Публикувана във в. ДУМА в силно