Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Очакван растеж на БВП и доходите в България
На 12 май 2011 г. при обсъждането на управленския проект на БСП по развитието на икономиката до 2020 г., на което бяха поканени икономисти от различни икономически школи, Георги Ангелов от Отворено общество ме упрекна в песимизъм относно бъдещия икономически растеж и повишението на доходите в България до 2020 г. Главните му аргументи бяха, че щом висок растеж от 6-8 и дори 10% е постиган в други страни, защо да не бъде постигнат и в България. Той също смята, че за 10-15 години могат да се постигнат доходи на човек от населението не само 75% от средното в ЕС (както е предвидено в проекта на БСП), но и 100%, т.е. да се изравним с ЕС.
Аз също искам моята страна да се развива бързо и доходите ни да се повишават. Но едно е да искаш, друго е да можеш. А моженето зависи не главно от това дали други страни и народи са го постигали някога и някъде по света. Нашето развитие зависи главно от конкретните български условия и от икономическата среда в основните ни търговски партньори. Всички други разсъждения са фантазии, далече от суровата българска реалност.
Аз се занимавам с прогнозиране на икономическото развитие на България от 1992 г. Ръководеният от мен колектив в Икономическия институт на БАН изработи и публикува през 2003 г. първата у нас «Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година». В 90-95% от случаите нашите прогнози се потвърждаваха. Когато говоря и пиша нещо, зная какво говоря и пиша, без да импровизирам и да се стремя да се харесвам някому.
В конкретния случай се ръководя само от професионални аргументи и не желая да подвеждам ръководството на БСП с благозвучни, но несериозни прогнози, а те да правят базирани на тях неизпълними обещания пред избирателите. Такова поведение би било мечешка услуга. Винаги съм смятал, че когато науката започне да обслужва партийни интереси, тя престава да е наука. Пиша тези редове за да предпазя ръководството на БСП от нереални обещания. А обещанието до 2020 г. «средните доходи на българските граждани да достигнат 75% от средните за ЕС» е толкова несериозно, че граничи с авантюра, като се има предвид, че средните заплати у нас сега по съпоставими цени са около 20% от нивото им в ЕС-15.
Растежът на производството и доходите у нас са нещо конкретно, което се случва в конкретна страна с участието на конкретни хора на ръководни и изпълнителски позиции. Почти по всички важни икономически, социални, екологични, здравни, демографски и други показатели сме последни или между последните в ЕС. Ако трябва да бъда по-конкретен това важи за здравеопазването (по което сме последни в Европа и на 58-о място в последната класация на Световния икономически форум от обхванати 139 страни); за качеството на висшето ни образование (67-о място); за качеството на основното ни образование (76-о място); за пристанищната ни инфраструктура (87-о); за качеството на производствените процеси (89-о); за финансовите ни пазари (91-о); за иновациите (92-о); за качеството на бизнеса (95-о); за надеждността на банките (95-о); за разходите на фирмите по внедряване на технически и други новости (96-о); за качеството на доставяната електроенергия (96-о); за технологичните трансфери с чуждестранни инвестиции (98-о); за наличието на най-нови технологии (100-о); за доверието към политиците (104-о); за сътрудничеството между науката и производството по внедряване на новости (110-о); за етичното поведение на фирмите (110-о); за ефикасността на надзорните и управителните съвети (111-о); за услугите на полицията (111-о); за финансовите услуги (111-о); за защитата на интелектуалната собственост (112-о); за взаимоотношенията между работодатели и работници (113-о); за ефективността на антимонополната политика (114-о); за уповаването на професионално управление (116-о); за качеството на общата инфраструктура (120-о); за защитата на правата на собственост (121-о); за организираната престъпност (124-о); за качеството на правната система по решаване на спорове (125-о); за усвояването на технологии във фирмите (127-о); за изтичането на мозъци (127-о); за прозрачността при вземане на правителствени решения (130-о); за качеството на обучението на персонала (135-о); за качеството на пътищата ни (135-о); за примитивните ни външноикономически връзки (изнасяме на човек от населението 5-6 пъти по малко от Словения, Чехия, Словакия и Унгария и 12-15 пъти по-малко от Белгия, Холандия и Норвегия); за огромната задлъжнялост на фирмите (около 200% от БВП). С други думи, на равнището на предприятията, където се формира конкурентоспособността и потенциалът за икономически растеж по най-важните показатели заемаме между 80-о и 135-о място от 139 обхванати в обзора страни. То е повече от тревожно за настоящето и бъдещето на нашата страна.
Към това се добавя силно рестриктивната макроикономическа политика, която ограничава индивидуалното, държавното и инвестиционното потребление и потиска още повече растежа. Продължителното фиксиране на обменния ни курс (от юли 1997 г.) допълнително потиска конкурентоспособността на нашата икономика и ограничава потенциала ни за ефективен износ. При такива характеристики на нашето общество и на икономиката не е възможно постигането на средногодишни темпове на растеж на БВП от 2011 до 2020 г. със 6-8-10%, а повишението на доходите на човек от населението у нас за същия период до 75% от средното в ЕС е утопия.
За сведение на читателите привеждам таблицата и фигурата за сценариите на растежа на БВП у нас в сравнение с ЕС-15 от 2000 до 2050 година, които се намират на с. 82-83 от нашата Стратегия (публикация № 43 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm
Сценарии за растежа на БВП на човек – в % към ЕС-15
|
Сценарии |
2000 |
2005 |
2010 |
2015 |
2020 |
2030 |
2040 |
2050 |
|
ЕС-15=100.0 |
100.0 |
100.0 |
100.0 |
100.0 |
100.0 |
100.0 |
100,0 |
100,0 |
1. |
България-сценарий А |
29.6 |
31.0 |
32.6 |
33.4 |
34.2 |
35.9 |
37,7 |
39,6 |
2. |
България-сценарий Б |
29.6 |
32.6 |
35.9 |
38.6 |
41.5 |
48.0 |
55,5 |
64,2 |
3. |
България-сценарий В |
29.6 |
33.4 |
37.6 |
41.5 |
45.7 |
55.4 |
67,2 |
81,6 |
4. |
България-сценарий Г |
29.6 |
34.2 |
39.5 |
44.5 |
50.2 |
63.9 |
81,4 |
103,5 |
5. |
България-сценарий Д |
29.6 |
35.0 |
41.4 |
47.8 |
55.3 |
73.7 |
98,4 |
131,3 |
6. |
България-сценарий Е |
29.6 |
35.0 |
41.4 |
47.8 |
55.3 |
67.0 |
73,9 |
77,6 |
|
България–фактически данни |
24,3 |
32,7 |
36,9 |
- |
- |
- |
- |
- |
В сценария - еталон за ЕС-15 (първи ред) допускам средногодишен прираст на БВП на човек от населението за 2001-2010 г. 2 %, а за 2011-2050 г. – 2.5%. Сценарий А за България е построен на 3% средногодишен прираст на БВП на човек за 2001-2050 г. За сценарий Б - 4%, за сценарий В - 4.5%, за сценарий Г - 5.0% и за сценарий Д - 5.5%.
Предпочитаният сценарий Е (ред 6.) е построен за 5.5% средногодишен прираст на БВП на човек за 2001-2020 г.; 4.5% за 2021-2030 г.; 3,5% за 2031-2040 г. и 3,0% за 2041-2050 г. Изходните данни за 2000 г. в евро по паритетни курсове са ползвани от публикация на Виенския институт за международни икономически изследвания. Фактическите данни до 2010 г. в последния ред са изчислени от мен по данни от Евростат.
Сравненията с ЕС се правят по тогавашния му състав от 15 страни. След присъединяването на 12-те страни средният показател за ЕС-27 спада чувствително, поради голямото население на новите членки и скромният им дял в обема на БВП спрямо този на ЕС (около 4.5%). Това понижи БВП на човек с 18%. Избраният подход е гонитба на движеща се цел, която може да бъде приближена само ако се движим 2,5-3,5 пъти по-бързо от нея. Така може да се проследи относителното ниво на България по БВП на човек в резултат само на нашето развитие и развитието на ЕС в тогавашния му състав. Разширението повишава относителното ни ниво, но това не е наша заслуга, а на по-ниската база в ЕС-27 с присъединилите се по-бедни страни.
Изводът от последния ред на таблицата е очевиден. В резултат на силното изоставане на България по конкурентоспособност – най-точният показател за икономическото здраве на всяка страна, ние сме последни и по БВП на човек. Темповете на растежа у нас към 2010 г. изостават от необходимите ни за успешно догонващо развитие. Ако продължаваме така към 2020 г. можем да достигнем 48-50%, а не препоръчаните 55% от тогавашното ниво на ЕС-15 (ред 6. в таблицата). При такова темпо към 2050 г. може би ще достигнем 65-67%, а не препоръчаните 78-80% от тогавашното ниво на ЕС-15. Плътно сближаване и пълно изравняване на България със средните икономически и социални показатели на Европейския съюз може да се постигне някъде през втората половина на това столетие. И то при пълна мобилизация на националната енергия, от която сега сме много далече.
Предвиденото достигане на 75% от доходите на човек от средното в ЕС към 2020 г., при около 20% сега, е възможно едва към средата на века. Това личи много ясно от графиката.
Това пък означава по-бавно подобрение на качеството на живота на българите, което сега е мизерно ниско по европейски стандарти. През следващите десетилетия нашата призводителност на труда и конкурентоспособността на нашата продукция ще е най-ниска и ние ще живеем най-бедно в сравнение с другите членове на ЕС. Такава перспектива не е ободряваща, но по-добре е да я признаем сега, за да се мобилизираме навреме, да подобрим рязко управлението на макро- и микро равнище, да заработим далеч по-ефективно и да превърнем България в достоен член на европейското семейство.
17 май 2011 г.