Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Пактът за финансова стабилност е недомислие
Вече няколко месеца у нас се говори за така наречения пакт за финансова стабилност, предложен от Симеон Дянков. Тази идея еволюира от екзотичното му предложение за промяна на преките данъци чрез референдуми до странната препоръка за квалифицирано мнозинство в Народното събрание. Основното в нея, обаче се запазва – да се диктува управленско поведение по бюджетната политика на бъдещите избиратели и на излъчените от тях правителства. Добро е само това, което сегашното правителство и неговият финансов министър харесват. Този проект е превърнат напоследък в център на националните дискусии с което се отклонява вниманието на обществото от същинските болни проблеми на България. На неинформираните граждани се внушава, че с него ще се решат проблемите на финансовата стабилност в България. Особено ако сърцевината му се включи в конституцията.
В основата на усилията България да е първа в Европа в тази област е стремежът на Симеон Дянков да се похвали пред другите финансови министри в Брюксел, че прави нещо изключително: ние сме между страните с най-нисък публичен дълг; с нисък бюджетен дефицит; с най-ниски преки данъци; с най-ниски държавни разходи в бюджета. За него няма значение, че сме първи по бедност и социална поляризация; по ниска заетост и обезкуражени безработни; ниско потребление; бавно излизане от кризата; лошо здравеопазване, заболяемост и смъртност; занемарено образование; агонизираща наука; примитивна и лошо поддържана инфраструктура; висока енергоемкост, задушавана конкуренция, безнаказана престъпност и корупция; изостряща се екологична и демографска криза.
Народното събрание и обществото ще допуснат огромна грешка ако позволят този човек да ни разиграва със странните си идеи. А народните представители, подкрепили тези идеи ще се срамуват един ден пред обществото и децата си, че са допуснали да ги превърнат в пионки за тяхното изпълнение. Ние сме последната или между последните страни, които ще излязат от кризата. С настоящата консервативна финансова политика, потискаща вътрешното потребление, България още дълго ще пълзи в калта на социално-икономическото дъно, без изгледи за чувствителен растеж и повишена заетост. Вместо да се заеме истински с извеждането на икономиката от кризата, той ни занимава с поредното си недомислие. Приемането на пакта ни осъжда пълзенето по дъното да се удължи.
Защо възразявам срещу приемането на този пакт?
1. Теоретичният фундамент на предложението е погрешен. Дянков се гордее, че е консервативен икономист. Той смята, че е достатъчно да има преобладаващ частен сектор в икономиката, висока степен на дерегулация и финансова стабилност, за да започне растеж на БВП. С други думи, финансовата стабилност раждала растеж. Поради това правителството се хвали с ниския държавен дълг, ниския бюджетен дефицит, ниските преки данъци, ниския дял на държавните разходи в бюджета и други подобни. Последната глобална криза разнищи тази теория. Дянков е един от малкото десни икономисти, които още не са го разбрали. Повечето европейски страни вече отчитат все по-висок растеж на производството, повишение на заетостта, на доходите и потреблението, подобрение на грижите за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, екология. А нас залъгват с поредния пакт за финансова стабилност.
2. В преамбюла на нашата конституция е записано, че „България е демократична, правова и социална държава”. Пактът за финансова стабилност противоречи на тази фундаментална разпоредба. С него се погазват основни демократични и правни принципи на функциониране на висшите органи на държавна власт. В него няма нито дума за социалните цели на нашето развитие и средствата за тяхното постигане. Стремежът към балансиран бюджет и нисък държавен дълг е над всичко. Главна цел е балансираният бюджет и намалената бъдеща роля на Народното събрание и Правителството на всяка цена и по всяко време, което ограничава възможностите на държавата да реагира адекватно на вътрешни и външни шокове и да подобрява качеството на живота на хората. А като малка и отворена икономика ние сме изложени на силното влияние на такива шокове. Кой ще отговаря за това грубо нарушение на такъв основополагащ принцип на конституцията?
3. Правителството има погрешно разбиране за целите и средствата на икономическата политика и на тази основа, погрешно степенува обществените ценности. С приемането на пакта за финансова стабилност тази грешка се задълбочава. В съвременната световна следкризисна икономическа теория и стопанска практика най-важна цел е подобряването на качеството на живота на хората. Човекът е във фокуса на икономическата политика. А нейни средства са бюджетът, лихвата, валутният курс, данъците и т.н. Средствата винаги са подчинени на целта. У нас е обратното – целта е подменена със средствата. Така е и в политиката на МВФ и Световната банка. На това многократно обръщат внимание нобеловите лауреати по икономика Пол Самуелсън, Джоузеф Стиглиц, Майкъл Спенс, Пол Кругман и много други световно известни учени икономисти.
На 3 юни 2011 г. директорът на националната здравна каса заяви с гордост по телевизията, че през първото тримесечие са икономисани 20 млн. лева от болнично лечение. И нито дума за качеството на лечението! Защо работата на болниците се оценява по тяхната рентабилност, а не по качеството на лечението и здравословното състояние на народа? Това показва колко погрешно е подреждането на ценностите в нашите управленски среди. С приемането на пакта за финансова стабилност погрешното подреждане на целите и средствата на икономическата политика се задълбочава.
4. В световната и българската практика много по-важни решения от векове се вземат с обикновено мнозинство: избор на управляваща партия, избор на президент, на министър председател и на правителство, въвеждане на извънредно положение в страната, ангажиране на български войски във военни действия, решения при референдуми и т.н. Едно от малкото изключения е приемането на конституция или промени в конституцията. Но нима може да се сравнява по значимост приемането на конституция с решения за процента на държавните разходи в бюджета, за начина на определянето на преките данъци, за максимално допустимия бюджетен дефицит и други подобни. Разбира се, числата няма да присъстват в конституцията, но в нея ще се урежда видът мнозинство за приемане на отделни бюджетни решения! А това е едно и също.
Симеон Дянков заяви по националната телевизия на 3 юни 2011 г., че включването на такива разпоредби в конституцията е „гаранция за доброто бъдеще на българите. Това е гаранция, че няма да дойдат правителства, които харчат безразборно”. Тези думи са предизвикателство срещу здравия разум. Този човек се вживява в ролята на месия. Само той може да оценява кое е добро и кое е зло. И да бди над поведението на бъдещите правителства, за да ги предпази от грехове. Има самочувствието на носител на истина от последна инстанция, на всезнаещ, всевиждащ и всеможещ, когото всевищният е упълномощил да го представлява на грешната земя и да предпазва простодушните и малоумни бъдещи правителства и техните избиратели от вредни бюджетни решения.
Предложенията на Дянков са технически подробности, които той превръща в най-важни държавни решения. Защото неговите представи за света се изчерпват с бюджета. Няма нищо по-важно от бюджетните баланси. Животът, здравето, образованието и сигурността на хората не струват нищо пред тях. Дали световните държавници са били по-глупави от Дянков, като са вземали решения с обикновено мнозинство от древността до последните векове и десетилетия! Едва ли!
5. Радетелите на пакта за финансова стабилност не се спират и пред лъжата, за да повишат убедителността на своята идея. Внушава ни се, че Германия е включила такива промени в своята конституция и благодарение на това сега излиза бързо от кризата. Това не е вярно. Тези дни наши пазарни фундаменталисти съобщиха, че Европейската централна банка и Европейската комисия настоявали финансовите ограничения да се регламентират в националните конституции, Това също не е вярно! Казва ни се, че освен в Германия, така било в Полша и в Румъния. И това не е вярно. Нека проверим каква е истината.
През 2009 г. е направена промяна в конституцията на Германия с внасяне на Schuldenbremse – текст за балансиран бюджет. Това важи за федералното правителство и за провинциите. От 2016 г. нататък федералното правителство не може да допуска бюджетен дефицит над 0,35% от БВП. От 2020 г. нататък провинциите нямат право на бюджетни дефицити. Конституцията обаче позволява изключения от тези ограничения при извънредни обстоятелства като природни бедствия или икономически кризи, без да се споменава за необходимост от квалифицирано мнозинство при вземане на решения по тези въпроси. Това означава приложение на отдавна възприетия в икономическите и финансовите среди принцип за щироко балансиран бюджет. През 2008 г. дефицитът в ГФР е бил 1,3% от БВП, за 2009 г. - 6,0%, за 2010 г. - 3,3% (Тези и всички следващи данни са от Евростат).
От горното заслужава внимание следното: Първо, законодателите дават продължително време на федералното и провинциалните правителства да се подготвят за новия режим. Второ, няма ограничение за дела на държавните разходи в консолидирания бюджет, който е 46,6%. Трето, няма предписание, че преките данъци могат да се променят само с квалифицирано мнозинство. Четвърто, изрично се отбелязва, че при извънредни обстоятелства ограниченията могат да се нарушават, без да се определят граници за превишенията. В проекта на Дянков е предвидено новият режим да задейства от 1 януари 2012 г. и е по-широко обхватен и по-строг от германския. А България сигурно не е по-добре подготвена от Германия за работа при такъв режим. Почти е сигурно, че това, което работи в Германия няма да проработи и в България.
В глава 10. „Публични финанси”, на полската конституция не е казано нищо за допустимия размер на бюджетния дефицит или на държавните разходи, освен че държавният дълг не трябва за превишава 3/5 (т.е. 60% - бележката моя) от годишния БВП. Бюджетният дефицит на Полша през 2010 г. е 7,9% от БВП, държавните разходи в бюджета са 45,7%, а държавният дълг 55%.
В Румъния се подготвят редица промени в конституцията, между които и по публичните финанси. В проекта е предвидено бюджетният дефицит да не превишава 3% от БВП, а държавният дълг – 60% от БВП, т.е. повтарят се установените от ЕС лимити. Няма нищо за размера на държавните разходи в бюджета или за специален ред за определяне на преките данъци. Предвидено е също, че ограниченията могат да се превишават при природни бедствия или други изключителни негативни влияния върху публичните финанси. Записано е, че решенията за това се вземат с парламентарно мнозинство.Напоследък нашите пазарни фундаменталисти развяват плашилото за Гърция: че ако не прилагаме сегашната бюджетна рестрикция ще ни сполети съдбата на Гърция. Тук отново се използва многомерна лъжа за сплашване на неинформираните хора у нас. Първо, нашите консервативни икономисти срамежливо пропускат един важен факт: от 1992 г. до 2008 г. при управлението на консервативните правителства на Караманлис винаги е имало бюджетни дефицити между 4,2% и 9,6% от БВП. Папандреу управлява от октомври 2008 г. През кризисната 2009 г. дефицитът беше 15,4%, през 2010 г. 10,5%, а през 2011 г. се полагат усилия да се намали до около 7%. Държавният дълг на Гърция е бил 97-99% от БВП през 2003-2004 г. и над 100% през всички следващи години, като при управлението на Караманлис през 2008 г. достига 110,3%, а през кризисната 2010 г. 142,8%. Сегашната каша в Гърция е забъркана в продължение на години от консервативните приятели на нашите консерватори. Второ, държавният дълг на България, оставен от предишното правителство беше 15,6% от БВП, а в края на март 2011 г. е 15,3 %, докато бюджетният дефицит е 4-5 пъти по-нисък от гръцкия. И по държавен дълг, и по бюджетен дефицит нашата и гръцката ситуация са несравними. Няма основания да се очаква, че България ще изпадне в положението на Гърция. И това е резултат от политиката на няколко български правителства, а не главно на последното. Постоянното развяване на гръцкото (и на румънското) плашило в силно извратен вид и придружено от много лъжи е доказателство за липсата на сериозни аргументи на нашите пазарни фундаменталисти.
Не всеки висок бюджетен дефицит и висока публична задлъжнялост водят до криза като гръцката. През последните десетина години ЕС като цяло имаше бюджетни дефицити. През 2010 г. дефицитът достигна 6,4% от БВП. Високи са дефицитите и на страни като Германия (3,3%) и Франция (7,0%). Държавният дълг на страните от ЕС през последните десетина години беше над установения ограничител - 60% от БВП, като през 2009 г. достигна 74%, а през 2010 г. 80,0%. Германия и Франция също имат висок държавен дълг (съответно 83,2% и 81,7%). И въпреки това общността като цяло и нейните най-големи икономики се развиват успешно.
6. Вече 14 години България е в режим на валутен борд. При този режим държавата е лишена от парична политика. Нейните функции са поети от бюджетната политика, което я претоварва, но повишава нейната роля в управлението на икономиката. С въвеждането на пакта за финансова стабилност се допуска груба грешка – ограничава се ролята и на бюджетната политика – този най-важен инструмент за стопанско управление. Правителството се лишава от възможността да реагира чрез бюджета при външни и вътрешни шокове. Въвеждането на този пакт за икономиката по своя ефект е равнозначно на отнемането на амортисьорите на автомобила. Забраните, които той налага са толкова комични, че са равностойни на забрана на бизнес цикъла. Бъдещите правителства ще трябва да носят отговорност за развитието на икономиката, но ще са лишени от инструменти за нейното управление. Ще могат да правят само това, което пактът за финансова стабилност им разрешава. И то за години напред. Това е грубо нарушение на управленския принцип за симетрия между права и задължения: „Никой не може да бъде държан отговорен за нещо, върху което не може да въздейства!”
Това означава обезоръжаване на държавата в управлението на икономиката и оставянето й на автопилот, защото се усложняват и затрудняват процедурите за вземане на важни и спешни стопански решения. Вземането на такива решения е в плен на партийната структура на Народното събрание. Допуска се диктат на парламентарните малцинства над мнозинството при постигане на квалифицирано мнозинство. Това може да има тежки последствия за функционирането на икономиката и държавата.
7. Със сегашните си преки данъци България е между най-антисоциалните държави в ЕС. За социалната ориентация на данъчните системи обикновено се съди по съотношението между бюджетните приходи от преки и косвени данъци. Преките данъци се плащат предимно от по-богатите, а косвените от всички. По-високият дял на косвените данъци означава, че данъчното бреме се разпределя между всички граждани, включително и най-бедните, които се хранят, обуват, обличат, отопляват, осветляват и пътуват (т.е. плащат ДДС и акцизи за ползваните продукти и услуги), за да преживяват. Разликата в потреблението между бедните и богатите обаче е много по-малка, от разликата между техните доходи.
По-високият дял на постъпленията от преки данъци означава, че бремето пада главно върху групите с по-големи доходи, а най-бедните не плащат, понеже има необлагаем минимум или плащат малко, защото доходите им са ниски. Световната история през последните векове е изпълнена с борба между труда и капитала за по-справедливо разпределение на доходите и на тяхното данъчно облагане. Така се е стигнало до умерено прогресивното облагане на печалбата и личните доходи, което съществува сега във всички цивилизовани държави. За съжаление, България не е между тях, защото предишното правителство с безотговорна лекота въведе така наречените „плоски” данъци.
По данни на документ на Европейската комисия (European Commission, 2010 Report on Monitoring Tax Revenues in EU Member States. Tax Policy After the Crisis, October 2010) бюджетните постъпления от преки данъци в ЕС са 13,5% от БВП, а в България едва 6,0%. Приходите от данък върху доходите на физическите лица в ЕС са 9,5% от БВП, а в България 3,1%. Приходите от косвени данъци в ЕС са 13,4% от БВП, а в България 17,2%. Постъпленията от ДДС в ЕС са 6,9% от БВП, а в България 10,8%. Постъпленията от акцизи и потребителски данъци в ЕС са 2,5% от БВП, а в България 6,4%.
За да бъда още по-точен ще направя сравнения между България и някои страни от ЕС по данъка върху доходите на физическите лица през 2010 г. Както е известно, у нас този данък е пропорционален и е 10%, в Чехия и Литва 15%, в Румъния 16%. В повечето европейски страни е умерено прогресивен, с максимални стойности: в Белгия, Дания, Холандия, Австрия и Великобритания – 50 или повече процента, във Финландия – 48,6%, в Германия – 47,5%, във Франция – 45,8%, в Италия – 45,2, в Испания – 43%, в Португалия 42%, в Словения – 41%, в Унгария – 40,6%, в Полша – 32% и т.н.
При корпоративния данък разликите са по-малки. В България и Кипър той е пропорционален - 10%, в Ирландия – 12,5%, в Латвия и Литва – 15%, в Румъния – 16%. В другите страни е умерено прогресивен, с максимални стойности: във Франция – 34,4%, в Белгия – 34%, в Италия – 31,4%, в Германия -29,8%, в Словакия – 29%, във Великобритания – 28%, в Испания – 26,3%, във Финландия – 26%, в Холандия – 25,5%, в Австрия и Дания – 25% и т.н.
8. Със сегашните си преки данъци България прилага най-провокативна антиевропейска политика. Това е данъчен дъмпинг спрямо развитите европейски страни. По този начин нашето правителство се отказва да мобилизира собствените си ресурси, а разчита на многомилиардни помощи от ЕС, които се набират чрез по-високо данъчно облагане в страните донори. Такава политика едва ли ще се толерира безкрайно дълго от най-влиятелните страни в ЕС, между които има сравнително висока еднородност в равнищата на преките данъци. На тази основа натискът за сближаване на данъчната политика в страните членки ще расте през следващите години. Сесията на Европейския съвет през март 2011 г. го потвърди. Политиката в защита на ниските преки данъци в България, Литва, Чехия, Кипър и Румъния трудно ще удържи на този натиск дълго време.
Нашите пазарни фундаменталисти ни убеждават, че ниските преки данъци трябва да се отстояват, защото били единственото ни конкурентно предимство за привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Това не е сериозен аргумент, защото лошата ни инфраструктура, високият данък корупция, безнаказаната престъпност, слабата администрация, ниската трудова дисциплина, трудното намиране на квалифициран персонал, политическата лабилност в най-високите управленски кръгове, неефикасната съдебна система, нестабилното законодателство и т.н. анулират тотално привлекателността на ниския корпоративен данък. Последните няколко години го потвърдиха. Въпреки най-ниския в Европа корпоративен данък ПЧИ към България се свиха до минимум през 2010 г., а през първото тримесечие на 2011 г. се засили изтичането на капитали от страната, главно по линия на банковата система. Данъкът върху доходите на физическите лица няма пряко отношение към ПЧИ. Който твърди обратното разчита на неинформираността на някои хора.
Опитите да се доказват конкурентни предимства с ниските данъци не са перспективни. При нарастващия стремеж за координация, а след това и за сближаване на данъчната политика между страните членки на ЕС, България не може да разчита на успех. Много по-перспективно и по-полезно е да концентрираме усилията си върху по-добро усвояване на европейските фондове.
9. Най-бедната страна членка – България, се стреми да прилага по-строга ограничителна политика от тази, изисквана от ЕС. От няколко години в ЕС има ограничения за допустимия бюджетен дефицит (3% от БВП) и за публичния дълг (60% от БВП). Предвидени са и санкции за страните нарушители. В същото време действителният среден бюджетен дефицит в ЕС беше 6,4% през 2010 г., а за публичния дълг – 80,0%. Проблемът на ЕС не е в липсата на ограничители за бюджетен дефицит и публичен дълг, а в неспазването им. Поради това не е нужно в Бъгария да се създават нови, още по-строги ограничители (2% за дефицита, 40% за публичния дълг, 40% за държавните разходи в бюджета, квалифицирано мнозинство при вземане на бюджетни решения) и без санкции за нарушителите, а да се спазват съществуващите.
При положение че в ЕС не се регламентират държавните разходи в консолидирания бюджет, които средно за общността през 2010 г. са 50,3% от БВП, пактът на Дянков предвижда у нас да бъдат до 40%. Интересни са някои сравнения със страните членки на ЕС: в Дания те са 58,2%, във Франция – 56,2%, във Финландия – 55,1%, Белгия – 53,1%, Австрия и Швеция – 53,0%, Холандия – 51,2%, Португалия – 50,7%, Великобритания – 50,9%, Словения – 49,0%, Унгария – 48,9%, Германия – 46,6%, Норвегия – 45,9%, Полша – 45,7%, Чехия – 45,2%, Испания – 45,0% и т.н.
С този таван още сега се диктува на бъдещите ни правителства да заделят по-малко средства за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, опазване на околната среда, социални програми за застаряващото население, за младите семейства, за стимулиране на раждаемостта и т.н. Без активна политика в тези области не е възможно създаване на съвременен човешки и интелектуален капитал, а без него е немислимо ускорено догонващо развитие на България. Нашият принос към Стратегията на ЕС до 2020 година и предлаганата от моя колектив Стратегия за ускорено догонващо развитие на България до към 2050 година трябва да бъдат забравени, защото пактът налага това. Симеон Дянков може би се стреми да компенсира този дефект с призивите си за развитие на туризма и особено на поклонническия туризъм. Това е една от поредните му, меко казано, странности. Обръщам се отново към българските депутати: ще станат ли съучастници в това мероприятие срещу социално-икономическото развитие на България?
Правителствата на европейските страни сигурно знаят, че не е желателно да се допускат големи бюджетни дефицити и публични задължения. Те имат много повече възможности за маневриране и въпреки това са прибегвали до по-големи дефицити и задължения. То едва ли се дължи на безотговорно управленско поведение или некомпетентност. И ако са ги допускали дълго време в повечето страни от ЕС, наверно е имало важни причини, които са го налагали. Какво да се каже за бедна страна като нашата, която няма такива възможности за маневриране и е изправена пред решаване на далеч по-остри икономически, социални, екологични, демографски и други проблеми на догонващото си развитие. Непонятно е защо, въпреки това, тя трябва да си налага още по-строги ограничения, които ще потискат икономическия растеж и ще бетонират изостаналостта ни.
10. Нашите пазарни фундаменталисти ни поучават, че цел на пакта за финансова стабилност е да не се допуска голям държавен дълг, който бъдещите поколения трябва да изплащат. Но кой е този демон, който иска да трупа такъв дълг? Аз не го виждам. Сегашният ни държавен дълг е 15,3% от БВП, при допустим таван от ЕС 60% и действителен 80%. Не ми е известен сериозен икономист в България, който да призовава за увеличение на публичния дълг до 50-60 или повече процента. Според Евростат лихвените плащания на България по държавния дълг през 2010 г. са 0,7% от БВП, при средно за ЕС 2,7%, за Германия - 2,4%, Франция - 2,6%, Великобритания - 2,7%, Австрия и Полша – 2,8%, Португалия – 2,9%, Ирландия - 3,0%, Белгия – 3,5%, Унгария – 4,1%, Италия - 4,6%, Гърция – 6,0%. Следователно, такава опасност в България няма и срещу подобен измислен противник не е нужно да се измисля някакъв пакт. Същевременно аз не разбирам кому е нужно да се стремим да бъдем рекордьор в ЕС с най-нисък държавен дълг, когато чакат решение крещящи икономически, социални и други проблеми на България.
По окончателни данни на министерството на финансите лихвените плащания по държавния дълг в консолидирания бюджет за 2009 г. са били 520,8 млн. лв. (0,76% от БВП), от които по външния дълг – 363,7 млн. лв. (0,52% от БВП). Тези плащания не ни създават никакви проблеми. Ако трябва да говорим за някакво увеличение на държавния ни дълг през близките години за решаване на особено остри неотложни проблеми, това може да стане с повишение на дълга, примерно до около 20% от БВП, които не заплашват с нищо финансовата ни стабилност.
11. В нашето правителство са длъжни да знаят, че ЕС е твърдо решен да задълбочава интеграцията, защото тя няма алтернатива. Полуинтегрираният Европейски съюз е обречен. Само високо интегриран той има шансове за успех в глобалната конкуренция с икономическия гигант – САЩ, с новия икономически гигант – Китай и с бъдещите гиганти – Индия и Бразилия. В ЕС сега има само обща парична политика и частично – обща аграрна политика. Предстои труден път на интеграция във всички други области и политики, между които на първо място е бюджетната политика.
Многозначително е предложението на председателя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише от 2 юни 2011 г. за създаване на министерство на финансите на Европейския съюз. Той добре разбира, че интеграцията в паричната политика изисква симетрична интеграция и в бюджетната политика. Без това общата парична политика не дава очакваните резултати и ЕС ще се движи от криза в криза, една от друга все по-остри.
Сегашните големи различия в данъчната политика между най-развитите и някои от новите членки на ЕС, едва ли ще се толерират дълго, в името на оцеляването на общността. Сближаването на националните данъчни политики е неизбежно, макар и трудно. Данъчната политика на България и другите малки страни членки ще се приближава към данъчната политика на големите и най-развити страни членки, а не обратното. През близките години в Брюксел ще се вземат важни решения в тази област. Ние трябва да се готвим за предизвикателствата на тези решения, а не да се преструваме, че такъв проблем не съществува и не ни интересува.
Представяте ли си какво ще се случи ако след няколко години в Брюксел решат да се въведе умерено прогресивен данък върху личните доходи с максимална ставка, примерно 25-30% и с необлагаем минимум, а в София няма квалифицирано мнозинство в Народното събрание за такова решение! С дребните си балкански хитрости нашите политици може да блокират или поне да забавят вземането на такова решение в общността. Намерението на сегашното правителство да въведе принципа за квалифицирано мнозинство може да допринесе за това и да постави пред изпитания функционирането на ЕС. Защото през следващите години все по-често ще сме изправени пред алтернативи от рода на: запазване на данъчната пъстрота в страните членки или оцеляване на общността. Трудно ли е да се разбере кое е по-важно?
12. Сегашното правителство демонстрира високомерно недоверие към всички бъдещи правителства и подкрепящите ги избиратели, подозирайки ги, че ще са безотговорни прахосници. С пакта то натрапва своите консервативни възгледи за бюджетна политика на бъдещите правителства, независимо от желанията на избралите ги мнозинства, за различна от настоящата политика. Приемствеността и предвидимостта във финансовата политика е желателна ако сегашната политика се ползваше с категорична подкрепа от мнозинството от населението. Ситуацията обаче не е такава. Огромното мнозинство от хората са за умерено прогресивен данък върху доходите с необлагаем минимум, но хора като Дянков искат да запазят сегашния 10-процентен пропорционален данък и да го наложат на бъдещите правителства и парламенти.
Правителството нарушава демократичните принципи на държавно управление и пристъпва всички граници на политическо благоприличие като натрапва своите възгледи на бъдещите правителства и парламенти. Налага се принудителна приемственост в държавното управление по силно противоречиви икономически, социални и други проблеми. Отрича се правото на бъдещи правителства и парламенти, упълномощени от народа, да избират подходяща бюджетна политика, в съответствие с конкретните обстоятелства и с ангажиментите ни в ЕС. Изисква се от тях ултимативно да прилагат финансовата политика на сегашното правителство. Посяга се върху суверенитета на бъдещите парламенти и се деформира демократичният парламентарен характер на нашата държава.
Предпоставя се, че Симеон Дянков е върхът на световната финансова мисъл и че в бъдеще не е възможно да се измисли нищо по-добро от това, което той е измислил сега. Това е по-скоро връх на управленско безочие. Сегашното правителство ще слезне един ден от политическата сцена и хората ще си спомнят за него с гримаса, но то се стреми към невидимо трайно присъствие в заседателната зала с наложената чрез конституцията процедура за квалифицирано парламентарно мнозинство при вземане на управленски решения.
13. Ограничаването на държавните разходи в бюджета, ниските данъци, ниският бюджетен дефицит и ниският държавен дълг не е единственият начин за предпазване на държавните финанси от криза. Кризата в югоизточна Азия през 1997-98 г. и ирландската криза напоследък потвърдиха това. Оттеглянето на държавата от управлението на икономиката, прекомерната роля на външното финансиране за частния сектор и нарастването на банковото кредитиране са другият път. Когато голяма част от кредитите не могат да се обслужват (вече близо 20% заедно с предоговорените), при прекомерна задлъжнялост на частния сектор (83,7% от БВП в края на март 2011 г.), при огромна вътрешна задлъжнялост на фирмите (около 200% от БВП), надвисва сериозна опасност и пред държавните финанси.
Евентуалният фалит на основни търговски банки в затруднено положение (каквито са голяма част от българските банки, собственост на гръцки капитали) може да блокира и другите търговски банки, а с тях и цялата финансова система и икономиката. В такъв случай ще се наложи намеса на правителството за рекапитализация на банковата система и особено за защита на депозитите на български физически и юридически лица. Това ще увеличи рязко бюджетния дефицит и държавния дълг. Въвеждането на пакта за финансова стабилност в този случай не изключва опасността от криза в държавните финанси. Ако пък държавата се въздържи от намеса за рекапитализация, цялата икономика и спестяванията на милиони граждани са заплашени от срив, независимо от наличието на пакт за финансова стабилност.
14. Сегашното правителство твърди, че с пакта за финансова стабилност се стреми към възможно най-добри бюджетни показатели, с оглед скорошното ни присъединяване към Еврозоната. То изглежда не си дава сметка за изключително сложната ситуация в която се намира Еврозоната, чиято последна грижа сега е приемането на нови членове с нестабилно положение като нашето, особено под мрачната сянка на кризата в съседна Гърция. Освен това, то не си дава сметка, че при сегашните условия за плащания в Европейския стабилизационен механизъм (виж публикация № 178 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ), България вече не е заинтересована от членство в Еврозоната. Ако до сега плюсовете от такова членство превишаваха минусите, при очертаващите се условия за плащания за спасяване на изпаднали в тежко положение страни членки на Еврозоната, българските вноски могат да достигнат 5-6 млрд. евро – непоносими за нашата икономика.
Така, ако се присъедини към Еврозоната, бедна България с дисциплинирана финансова политика ще трябва да спасява много по-богати от нас страни с безотговорна финансова политика. България следва да се присъедини към Еврозоната с произтичащите от това отговорности, само ако се променят условията в Европейския стабилизационен механизъм, които да освободят от плащания по-бедните страни с БВП на човек под 75% от средното за ЕС. Ако това не бъде прието за България ще е по-добре да остане извън Еврозоната.
Заключение: Големият въпрос е: необходима ли е финансова стабилност и предвидимост във финансовата политика? Категоричният отговор е: ДА. Проблемът е: как тя да се осъществява в България? Отговорът е: чрез устройствения закон за бюджета със санкции за нарушителите, а не чрез сложните процедури на конституцията, без санкции. Предложението на Симеон Дянков е поредното му недомислие. Така нареченият пакт за финансова стабилност не решава никакви бюджетни проблеми, защото те вече са решени с ограничителите, въведени от ЕС преди години и с последните решения на Европейския съвет от 25 март 2010 г. за по-добра координация на финансовата политика в ЕС. Предлаганият от Дянков пакт поражда нови проблеми, отклонява вниманието и политическата енергия на България от най-болните текущи проблеми, създава сериозни трудности за бъдещото ускорено догонващо развитие на икономиката и за интеграцията ни в ЕС.
10 юни 2011 г.
Публикувана в ДУМА с някои