Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Възможна ли е нова световна рецесия и влиянието й върху България
Канали на въздействието върху българската икономика
Световната икономика отново преживява трудни дни. По мнението на най-видни световни икономисти е възможно потъване в нова рецесия. В статия във Файненшъл Таймс от 3 август 2011 г. световно известният икономист Лоуренс Самърс, бивш министър на финансите при президента Клинтън и до скоро главен икономически съветник на президента Обама писа: „Въз основа на потока от статистически данни шансовете на икономиката да се върне към рецесия са поне 1:3, ако не се направи нищо ново за повишение на търсенето”. Друг известен американски икономист проф. Мартин Фелдштейн, бивш ръководител на Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън, напоследък оцени тази вероятност на 50:50. По повод на последното измъчено компромисно решение в САЩ по тавана на държавния дълг и по бюджетния дефицит, редакционна статия на Файненшъл Таймс от 3 август заключава: „Светът стана свидетел на сериозен управленски провал. Ако Америка не поправи повредата в своята политика, последствията за тях и за света ще бъдат много тежки.” Известният американски икономист Нуриел Рубини, който пръв предсказа и обоснова кризата от 2008 г. в статия във Файненшъл Таймс от 7 август 2011 г., озаглавена „Невъзможно е да се спре нова рецесия?” пише „Можем ли да избегнем нова рецесия? Изпълнението на такава задача може би е невъзможно... Нова рецесия може би е неизбежна, но чрез подходяща политика може да се предотврати нова депресия”.
Мога да продължа с изреждането на подобни мнения. Важното е, че почти всички сериозни икономисти и държавници са смутени, защото световната икономика се плъзга към ново потъване. Някои го наричат „Нова криза”. Като имам предвид, че световната икономика, особено в някои най-развити страни, все още не е излязла категорично и необратимо от кризата, започнала в 2008 г., това е по-скоро второ потъване, известно в икономическата теория и практика като W-образна рецесия.На този фон се чудя на бодряческия тон в изказванията на българските управници. Министър–председателят се хвали с финансовата стабилност на България и кани ръководителите на някои от развитите европейски страни да се поучат от нашия опит. В интервю по радиото на 9 август 2011 г. заместник министърката на финансите се похвали с образцовата фискална политика на България, която служела за пример на другите европейски страни. Тя декларира, че България била остров на финансова стабилност; че нашите банки са между най-стабилните в Европа и се ползвали с доверие в световната финансова общност; че кризата няма да ни засегне; че евентуално намаление на износа към европейските страни щяло да се компенсира с износ към трети страни; че България е една от малко рисковите страни. Напоследък министърът на финансите заяви, че „В САЩ определено са по-зле от нас финансово”.
Чудя се на бодряческото настроение на тези хора. Не проумявам на каква земя живеят. Не разбирам техния виртуален свят. Установявам поразително сходство между техния сегашен напудрен език и езика на министри от правителството на тройната коалиция през есента на 2008 г. Изглежда, че властта наистина главозамайва управниците и ги лишава от реален разсъдък. Това ми напомня за старата мъдрост, че „властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно”.
Някои наши придворни икономисти и управляващи политици казват, че кризата ще бъде кратка и ще отшуми до няколко седмици, че била буря в чаша вода. Вярно ли е това? За да се направи такъв извод трябва да се разберат причините, които са я породили.
В САЩ причините са в бавното и неубедително излизане от кризата, особено в областта на заетостта и доходите. То беше наказано от американските избиратели миналата есен. Това разочарование за американските и чуждестранните наблюдатели беше подсилено от парализа между институциите при вземане на важни решения след ноември 2010 г., когато републиканците постигнаха убедително мнозинство в Камарата на представителите, при крехко мнозинство на демократите в Сената и с президент от същата партия. Мъчителните преговори по новия таван за държавния дълг и за бюджетния дефицит завършиха с компромис в последните часове преди 2 август 2011 г., при необичайно разделение на гласовете вътре в двете партии. Този управленски парализ ще продължава поне до края на 2012 г., а може би и след това, в зависимост от резултатите в изборите за Президент и за Конгрес. При подобен парализ между най-висшите държавни институции в сложна обстановка като сегашната, когато е особено важно да се вземат бързи и адекватни решения най-вероятният резултат е по-нататъшно усложняване на икономическата обстановка. Такъв е бил и основният аргумент на рейтинговата агенция Стандарт и Пуърс за намаляване на рейтинга на САЩ по дълга.
Причините за кризата в Европа са още по-дълбоки. Те се коренят във фабричните дефекти на Еврозоната, между които са нейният разнороден състав и недостатъчната интеграция в икономическото развитие и икономическата политика. Особено липсата на симетрична интеграция на паричната и бюджетната политика. Голямата задлъжнялост на някои страни (Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия, Белгия), че дори и на Германия и Франция, където тя е над 80% от БВП, е следствие от по-дълбоките корени, а не главна причина за сегашната криза. Еврозоната е и ще бъде в хронична криза докато не се решат тези фундаментални проблеми. Засега не виждам такова комплексно решение през близките 5-10 години.
От това пък следва, че кризисната ситуация в двата най-развити региона на световната икономика ще продължава дълго. Възможни са, разбира се, временни нормализации, последвани от още по-дълбоки кризи. Най-характерно за развитието на Еврозоната през следващите 10-15 години ще бъде движението от криза в криза, една от друга все по-дълбоки, ако не се вземат радикални интеграционни мерки още сега. Може да се случи и по-лошо, но за него не ми се иска да мисля. За съжаление, текущите мерки са половинчати и нерешителни. Европа се нуждае от нов Шарл Де Гол и нов Конрад Аденауер на 21 век, каквито засега не се очертават на управленския хоризонт.
Как тази сложна ситуация в икономиките на най-развитите страни ще се отрази върху българската икономика? Това влияние ще протича по следните канали:
- Смущенията в стопанската дейност на развитите страни, наши основни търговски партньори, ще ограничават износа ни. Сегашният хилав растеж на нашата икономика се дължи само на износа, поради стагнация на вътрешното потребление в резултат на силно рестриктивната икономическа политика. Всяко намаление на износа ще означава намаление на растежа. Резултатите от това наверно ще се почувстват през втората половина на 2011 и особено през 2012 г. Възможен е дори спад на БВП и в най-добрия случай стагнация ако сегашната политика продължава. Това ще предизвика намаление на заетостта, на семейните доходи, на приходите в бюджета и в осигурителната система, увеличение на бедността и засилване на социалното напрежение.
Надеждите, че намаленият износ към Европа, САЩ и други развити страни ще се компенсира с увеличение на износа към трети страни са илюзорни, защото тези страни (Китай, Индия, Русия, Бразилия, Турция и други) също ще намалят темповете на своя растеж, тъй като най-развитите страни са и техни основни търговски партньори и ще се нуждаят по-малко от нашия износ.
- Евентуална рецесия в развитите страни и свързаната с това глобална несигурност в световната финансова общност ще стопи още повече притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Възможно е дори сегашният нетен отлив на ПЧИ да продължи, понеже България не е между привлекателните места за инвестиране по много причини. Твърдението, че сме остров на стабилност и ниско рискова страна за ПЧИ е несериозно
- Кризата от 2008 г. до сега принуди част от работещите наши сънародници в развитите страни да се завърнат в България. Много от тях обаче останаха. Нова рецесия в тези страни наверно ще лиши от работа и част от останалите там българи, които по принуда ще се завърнат у нас.
- Евентуална рецесия в развитите страни ще ограничи трансферите на българските работници там на свои близки в България.
- Нова рецесия в развитите страни ще се отрази неблагоприятно върху наши фирми, осигуряващи задгранични транспортни услуги.
- Смущенията в световния финансов сектор неизбежно ще се пренесат и върху българския финансов сектор, особено върху търговските банки. Те ще ограничат кредитирането на български фирми и на домакинствата, ще бъдат по-предпазливи в подбора на клиенти, ще изискват по-големи обезпечения, по-високи лихви, включващи премия за риска и т.н. Смущенията ще се отразят и върху инвестиционните, взаимните, пенсионните и други фондове, в чийто портфейли преобладават акциите. Те също могат да понесат загуби.
- Евентуална криза в развитите страни ще ограничи възможностите на техните граждани да пътуват до България, а това ще намали нашите нетни приходи от туризъм.
- Всяка рецесия в развитите страни води до намаление на потребностите им от суровини и енергоносители, а с това и на техните цени. То ще ни засегне негативно по линия на износа, където преобладават суровините и първично преработените материали и благоприятно по вноса.
- Продължително фиксираният валутен курс на лева от 1 юли 1997 г. поради отлагане излизането ни от валутния борд в сложната международна обстановка ще потиска допълнително конкурентоспособността на нашите стоки. Това е още по-неблагоприятно при положение, че повечето наши съседи обезцениха своите валути през последните години.
- Негативните очаквания са неизмерими. Те са психологически фактор, но когато обхванат повече хора се превръщат в могъщ деструктивен икономически фактор.
Всичко това налага вземането на бързи компенсиращи мерки за стимулиране на вътрешното частно, държавно и инвестиционно потребление. Ролята на вътрешното потребление като фактор на растежа в България винаги е била решаваща. В новата обстановка става още по-важна, защото при сбъдване на описаните по-горе международни условия през следващите години не може да се разчита на съществено оживление на износа с всичките му негативни последици.
10 август 2011 г.
Публикувана в ДУМА