Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Опасност от ново икономическо потъване
Европа има нужда от стратегия за ускоряване на икономическия растеж, а не за стагнация
Напоследък много се говори за дългова криза в ЕС и САЩ. Доколкото я има, тя е последствие от други по-важни и по-дълбоки кризи, а не е първопричина за настоящите проблеми на ЕС и някои страни членки. Дългова криза има само в няколко държави и преди всичко в Гърция, където в резултат на безотговорна финансова политика се поддържаха бюджетни дефицити в продължение на 20 и повече години. Допускаха се годишни бюджетни дефицити от 5-10 и повече процента. Eвропейската комисия и кредиторите на Гърция наблюдаваха тази политика и мълчаливо я толерираха. В резултат на това беше натрупан огромен публичен дълг, който сега не може да бъде обслужван.
Да се говори обаче за дългова криза в целия ЕС е пресилено. Проблемът с дълга беше съзнателно преувеличен и дори истеризиран през 2010-2011 г., за да се оправдае резкият обрат към силно рестриктивна бюджетна политика в страните от ЕС, налагана от Европейската комисия и някои от големите страни членки, а в САЩ – от републиканската партия. Това е отчаян консервативен реванш срещу кейнсианската политика в САЩ и Европа по време на кризата.
Допустимият таван за публичен дълг в ЕС е 60% от БВП. По прогноза на Европейската комисия очакваната публична задлъжнялост през 2011 г. в еврозоната ще е 87,7%, а общо за ЕС – 82,3%. 13 страни членки ще имат публичен дълг по-нисък от 60%. Превишението над допустимото ниво е значително. От това, обаче не могат да се правят категорични изводи за обща дългова криза. Страните с очакван най-нисък публичен дълг през 2011 г. са Естония – 6,1%, Люксембург – 17,2%, България – 18,0%, Румъния – 34,8% и т.н. От това не следва, че те са страните с най-здрави икономики и високо благосъстояние. За 2011 г. се очаква публичният дълг да бъде в Белгия – 97,0% от БВП, Франция – 86,8%, Великобритания – 84,2%, Германия – 82,4%, Австрия – 75,4%, САЩ – 98,3%, Япония – 236,1%.
Никой обаче не говори, че това са най-застрашени от дългова криза икономики. И ако то се споменава за САЩ, правят го предимно политиците от републиканската партия и консервативните икономисти, които не се интересуват от нищо друго, освен от балансиран бюджет. Най-уважаваните американски икономисти и модерните икономисти по света не споделят подобна теза, защото са убедени, че при възстановяване на нормална стопанска активност ще се повиши производството, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета и в осигурителната система, ще се улесни обслужването на дълга и размерът му ще се нормализира постепенно. Това е начинът за решаване на дълговия проблем и ръководителите на ЕС трябва да го разберат, докато не е станало съвсем късно. Когато се изпадне в положението на Гърция дори и най-бруталните съкращения на текущите бюджетни разходи не помагат. Те ще предизвикат още по-дълбоко разстройство на икономиката и социални бунтове. Това ограничава още повече потенциала на Гърция да обслужва неподдаващия се на обслужване дълг.
Джоузеф Стиглиц повтаря многократно от започването на кризата, че съкращенията в държавните разходи само ще влошат американския финансов хаос, понеже ще намалеят данъчните постъпления в бюджета. „Съкращенията са не само рецепта за повече болка сега. Те са рецепта за повече страдания и в бъдеще... База за бъдещ икономически растеж не се създава чрез поддържане на негативен икономически растеж сега”. Според него, „По най-добрия сценарий американската икономика се насочва към болест от японски тип, известна като L–образно възстановяване. По най-лошия сценарий - към много рецесии с двойно потъване, ако политиците настояват за сегашните ограничителни мерки”. И по-нататък „Трябва да се освободим от два мита. Единият е, че с намаляване на дефицитите ще възстановим икономиката. Работни места и растеж, обаче не се създават чрез уволняване на работниците и намаляване на разходите. Фирмите, които имат капитал не инвестират и не назначават работници, понеже няма достатъчно търсене за техните продукти. Ограниченията водят до намаление на търсенето, а това прави безмислено инвестирането и назначаването на персонал”.
И по-нататък „Както казва Пол Кругман, няма „вълшебно доверие”, което да вдъхновява магически инвеститорите, след като видят, че дефицитът намалява. Ние, казва Стиглиц, го изпробвахме многократно. Като използваше формулата за ограниченията тогавашният президент Херберт Хувър превърна срива на капиталовия пазар в Голямата депресия. Аз лично видях как МВФ наложи ограничения на източноазиатските страни и превърна спадовете в рецесии, а рецесиите в депресии... Сега даже МВФ признава, че е необходима фискална подкрепа... Най-важното е да се върне Америка на работа. По-големите лични доходи означават по-големи данъчни приходи”.
На 19 септември Нуриел Рубини писа: „Последните икономически данни показват, че рецесията се връща в повечето напреднали страни... Трябва да се съгласим, че ограничените мерки, необходими за избегване дерайлирането на фискалния влак, имат рецесионен ефект върху производството. Ако страните в периферията на еврозоната са принудени да предприемат фискални ограничения, държавите които могат да приложат краткосрочни стимули трябва да го направят и да отложат собствените си ограничителни усилия... Без бързо връщане към растеж не могат да се избегнат повече фалити и социални вълнения... Напредналите страни имат нужда от средносрочен план за възстановяване на конкурентоспособността и заетостта чрез масирани нови инвестиции във висококачествено образование, повишаване на квалификацията на работниците, подобрения в човешкия капитал, инфраструктура и алтернативни източници на енергия... Най-добрият начин да се избегне рискът от повторение на последствията от първата голяма депресия от 30-те години на миналия век е предприемането на агресивна глобална политика сега”.
Тези дни големият американски икономист Лоуренс Самърс, бивш министър на финансите и доскорошен главен икономически съветник на президента Обама писа, че „при значителна слабост на икономиката е необходима политика на растеж. Старомодната доктрина за агресивно фискално свиване е дискредитирана. Европа се нуждае от стратегия за растеж... Европа може да въведе ред в своите дългове и да допринесе за по-силна глобална икономика, само ако тя самата расте. Това изисква обща фискална и парична експанзия”. Трудно е да се добави нещо към тази оценка.
Високият процент на задлъжнялост не е достатъчен критерий, за да се говори за дългова криза. Важна е способността на икономиката да обслужва дълга си. Това пък зависи от цял комплекс фактори и преди всичко от високия икономически растеж, заетостта, производителността и финансовата стабилност, които определят здравословното състояние на икономиката. Тези фактори показват, че най-голямата непосредствена опасност за Европа и Америка не е дълговата криза, а опасността от ново потъване на техните икономики. Строго погледнато, въз основа на цяла поредица от показатели, Европа и Америка все още не са излезли от кризата окончателно и необратимо. Не без основание президентът Обама заявяваше многократно през 2010 и 2011 г., че растежът на БВП не е заместител на растежа на заетостта и доходите. Ключовите думи на европейската и американската икономическа политика сега са „растеж и заетост”.
Според учебниците, от гледна точка само на поведението на БВП, критерий за излизане от рецесия е наличието на растеж през две последователни тримесечия. Разбира се, става дума за приличен растеж от 1,0-1,5-2,0%, а не за 0,2-0,4%, както е у нас. Не случайно американските избиратели не подкрепиха демократическата партия през есента на 2010 г., за разлика от есента на 2008 г. За тях най-важен критерий за излизане от кризата е способността да си намерят работа.
Евентуално ново потъване на американската и европейската икономика ще означава, че световната криза придобива W-образен или L–образен характер. Нараства вероятността това да се случи. Ръководители на Европейската комисия заявиха на 16 септември 2011 г., че през втората половина на тази година и особено към края на годината, европейската икономика ще спре да расте. А това е силно инерционна система. Веднаж замръзнал, растежът не може да бъде възстановен бързо и лесно. Растежът в САЩ миналата година беше 3,0%, а за 2011 г. се очаква 1,5%. Ако това се случи с икономиките на САЩ и Европа, означава ново потъване на световната икономика. В началото на септември тази година Джоузеф Стиглиц заяви, че ако настъпи нова рецесия в Америка, това е лошо за световната икономика. Ако се случи едновременно в Америка и Европа - ще е катастрофално за света.
Какви са причините за евентуално ново потъване на двете икономики?
Първо, продължават да действат причините, породили последната световна криза: бизнес цикълът, прекалената дерегулация на стопанската дейност и особено във финансовия сектор, икономическата и социалната поляризация и т.н.
Второ, от голяма криза се излиза много трудно. Световната стопанска история го потвърждава. Така беше с кризата от 30-те години на миналия век. Трябваше да започне Втората световна война, за да се излезе от кризата. Такъв изход сега е немислим и трябва да се търсят само мирни варианти. А те не дават бързи резултати. Стратегическото направление към тези мирни варианти е бързото възстановяване на растежа.
Трето, погрешната политика за излизане от последната криза. Правителствата в Америка и в Европа положиха повече усилия в разгара на кризата да спасяват големите корпорации и много по-малко – за стотиците милиони трудови хора. Wall Street беше предпочетен пред Main Street. От друга страна, изходът от кризата трябваше да бъде постепенен: държавните помощи за възстановяване на вътрешното търсене трябваше да продължат няколко години до необратимото излизане от кризата и да затихват постепенно до пълното оздравяване на икономиката, навлизането й в нормален режим на работа и възстановяване на потенциала за растеж. Вместо това през 2009 и особено през 2010-2011 г. в условията на още полуболна-полуздрава икономика консервативните правителства в Европа извършиха рязък обрат към силно рестриктивна политика, под претекста за ограничаване на публичния дълг. И тук отново грижите бяха не толкова за помагане на по-задлъжнелите страни (Гърция – с очакван публичен дълг 157,7% от БВП през 2011 г., Ирландия – 112,0%, Португалия – 101,7%), а на техните кредитори – банките от Германия, Франция, Великобритания, Швейцария, съответните национални търговски банки, Европейската централна банка, МВФ.
Подобни грешки допусна и американското правителство, макар че тяхната политика беше и продължава да е по-умерена. От началото на 2011 г. обаче, с новото мнозинство на републиканската партия в долната камара на Конгреса, възникна блокаж между висшите държавни институции. Демократите са за подпомагане на вътрешното търсене и по-високи данъци за богатите, а републиканците - за съкращаване на помощите за бедните и средните слоеве и данъчни облекчения за богатите. Това ще продължи до следващите избори за Президент и Конгрес, а може би и след тях.
Известно е уравнението на Кейнс: БВП = частно търсене+държавно търсене+инвестиционно търсене+износ-внос. По това уравнение сега в цял свят се изчислява БВП. От него личи, че всяка рестрикция намалява въртешното търсене (частно+държавно+инвестиционно) и потиска растежа на БВП. Това е доказано от теорията и от стопанската практика. Наскорошна публикация на МВФ от трима автори: Guajardo, Leigh and Pescatory “Expansionary Austerity: New International Evidence” (Експанзивна рестрикция: нови международни доказателства), IMF Working Paper WP /11/ 158 доказва, че бюджетните съкращения намаляват ефективното търсене и потискат растежа. Авторите изследват 17 държави от ОИСР за 36 години - от 1973 до 2009 г. и доказват, че бюджетна рестрикция от един процентен пункт намалява частното потребление с 0,75% в продължение на две години и потиска растежа с 0,62%.
Четвърто, причини за трудното излизане от кризата в ЕС са: резкият и преждевременен обрат към рестриктивна политика, разнородният характер на общността, слабата интеграция в икономическата политика и особено разнородната бюджетна политика при наличие на единна парична политика. Особено големи са различията в данъчната политика. Без ускорена интеграция ЕС няма шансове за успех в конкуренцията с икономическия гигант – САЩ, с новия икономически гигант – Китай и със задаващите се нови икономически гиганти – Индия и Бразилия.
Пето, безотговорното поведение на рейтинговите агенции и липсата на европейска рейтингова агенция. Тези агенции се дискредитираха непосредствено преди кризата в 2008 г., а също и през последните 2-3 години. Със своите оценки те могат да сринат големи компании и да причинят много трудности на отделни държави и региони. Standard & Powers дори взеха страна в политическите спорове по икономическата политика между двете партии в САЩ през тази година и се опитаха да затруднят политиката на президента Обама. Бивши служители на агенциите разказаха как тези агенции дават оценки в зависимост от поръчителя и размера на плащанията. Предстои сериозен анализ и преоценка на целесъобразността от съществуването на такива агенции и фетишизирането на техните оценки.
Шесто, ръководителите на развитите страни много бързо забравиха поуките от последната криза и собствените си декларации в разгара на кризата за повишената роля на държавата, за новата инфраструктура на световната финансова система, за новата световна резервна валута, за новата роля на Г-7 и Г-20, че глобалните проблеми изискват глобални решения и т.н.
Седмо, все повече се чувстват дефектите на капитализма като икономическа система. Кризите през последните десетилетия зачестяват и се задълбочават. В разгара на кризата се заговори, че „Новият свят изисква нов капитализъм”. По инициатива на Николас Саркози, г-жа Меркел и Тони Блеър беше проведена дискусия на тази тема в Париж през януари 2009 г. Financial Times проведе интересна дискусия на същата тема на страниците си през януари-март 2009 г. В това отношение заслужава внимание най-нов анализ на Нуриел Рубини от август 2011 г. в статията „Кризата на капитализма”, където показва, че в САЩ вече са изчерпани всички познати на науката регулативни инструменти; статията на Джоузеф. Стиглиц от юли тази година „Идеологическата криза на западния капитализъм”; публикации на Пол Кругман и други видни икономисти по същите въпроси. Все повече политици и икономисти по света говорят за „нов баланс между пазар и държава”. Расте интересът към китайския модел за съчетаване на фундаменталните пазарни принципи с държавното регулиране.
Настоящата кризисна ситуация ще бъде продължителна, понеже нейните корени са дълбоки и сложни и не позволяват лесни решения с бързи резултати. Светът е изправен пред W-образно или L-образно икономическо развитие през следващите години. Предстои продължителна икономическа стагнация, години на ниска заетост, нарастваща бедност и социална конфронтация. Тази сложна икономическа ситуация се превръща в най-голяма заплаха за националната, европейската и световната сигурност.
България не може да бъде изолиран остров в световния икономически океан. Несериозни са твърденията на членове на българското правителство и на придворни икономисти, че сме остров на стабилност; че много от развитите европейски страни има какво да научат от нас за постигане на икономическа и финансова стабилност; че сме по-добре от САЩ в това отношение.
Прякото въздействие върху българската икономика ще се изрази в продължаваща стагнация на производството и ново потъване. Ще се почувства негативното влияние на нарастващата нестабилност в Гърция и чрез гръцките банки в България, които притежават около 30% от активите на действащите у нас търговски банки. Икономическата и финансовата нестабилност се превръща в главна заплаха за националната сигурност на България.
Косвеното въздействие върху нашата икономика ще се прояви чрез нарастващата икономическа и финансова нестабилност в ЕС. То води до социална и политическа нестабилност, отслабва ЕС и ограничава неговата роля в световната икономика и политика. Това ще се отразява и върху положението в страните членки. Все повече ще се чувстват негативните ефекти от продължаващата икономическа и социална разнородност на ЕС и дори на еврозоната. То също ще отслабва общността и ще ограничава нейната роля в световната икономика и политика. Бавната интеграция в икономическата политика, особено липсата на интегрирана парична и бюджетна политика, ще лишава ЕС от възможности за равностойна конкурентоспособност с другите световни икономически гиганти. Всичко това ще се отразява негативно и върху страните членки на общността.
Най-важните стратегически проблеми на ЕС сега са: преодоляване на икономическата и социалната разнородност между страните членки; задълбочаване на интеграцията между икономическата и други политики на страните членки; намаляване на безработицата; повишаване на доходите и ограничаване на социалната поляризация; преодоляване на финансовата нестабилност и свързаната с това висока публична задлъжнялост. Във всяка от тези области са необходими радикални действия, които не е възможно да анализирам тук.
Като се има предвид голямата изостаналост на България, която заема последно или едно от последните места в ЕС по най-важните икономически, социални, технологични, екологични, здравословни и други показатели, ние трябва да насочим вниманието си към ускорено догонващо икономическо развитие. Направените оценки през 2003 г. в нашата „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, подготвена и публикувана благодарение на финансовата и морална подкрепа на фондация „Фридрих Еберт”, са валидни и сега. Ако постигнем 5,5% средногодишен растеж на БВП, при 2,5% растеж в ЕС-15, към 2020 г. бихме могли да достигнем около 50-55% от тогавашното ниво на ЕС-15 по БВП на човек от населението. При постепенно намаляващи, но все пак достатъчно високи изпреварващи темпове на растеж у нас и 2,5% растеж в ЕС през следващите десетилетия, към средата на настоящото столетие бихме могли да достигнем 70-75% от тогавашното ниво по БВП на човек от населението в ЕС-15. Засега България изостава от препоръчаните от нас темпове на развитие и постигането на тези ориентири е под въпрос.
През близките 5-7 години ЕС трябва да постигне симетрична интеграция между парична и бюджетна политика и техните институции. Наред с Европейската централна банка трябва да бъде създадено и Министерство на финансите на Еврозоната и дори на ЕС, което да провежда единна данъчна и друга бюджетна политика. Ако това не стане при нарастващия динамизъм и сложност на глобализационните процеси не е изключено да се потвърдят прогнозите на видни западни и особено американски политици, учени икономисти и бизнесмени за разпадане на еврозоната и на ЕС. Това би било катастрофа за Европа и европейските народи, която трябва да бъде избегната. Защото от център на световната цивилизация, на икономическия, технологичен и социален прогрес, Европа може да се превърне във второстепенен играч на световната икономическа и политическа сцена.
В този контекст трябва да се преразгледа късогледата политика на България и някои други страни членки, които поставят краткосрочните си национални и корпоративни интереси (запазване на ниските пропорционални преки данъци, съпротива срещу предлагания данък върху финансовите трансакции и други) пред стратегическите интереси на България и на ЕС. Отказът от ниските преки данъци е наложителен не само за това, че са антиевропейски (данъчен дъмпинг спрямо европейските страни), но са и антисоциални. България трябва да настоява и за промяна в условията за участие в европейския стабилизационен фонд, който в сегашния си вид облагодетелства по-богатите страни членки с безотговорна финансова политика и големите европейски банки с безотговорната им кредитна политика и натоварва по-бедните и финансово дисциплинирани страни с непосилни плащания. Докато това не стане България не трябва да се присъединява към еврозоната.
22 септември 2011 г.
Публикувана в ДУМА в съкратен