Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Поредната бюджетна авантюра на Дянков
Дянков превръща България в опитен полигон за авантюристичните си идеи
Проектобюджетът може да се оценява от гледна точка на основната му концепция и на подробностите. Той съдържа десетки погрешни или тотално нереалистични конкретни решения, като растеж от 2,9%, приток над 2 млрд. евро преки чужди инвестиции, усвояване на над 3,0 млрд. еврофондове и т.н. Да се очаква през следващата година растеж на БВП с 2,9% при положение, че европейската икономика е заплашена от нова криза и се тресе, е най-малкото несериозно. Да се предвижда над 2 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции за 2012 г., когато предпазливостта и смутът в международната финансова общност расте и към края на август тази година те са едва 225,6 млн. евро, е чудатост. Да се прогнозират над три млрд. евро усвоени еврофондове, което е повече от усвоените през изминалите четири години, означава че е загубено чувството за реалност. За тези грешки не са виновни съставителите на бюджета, а наложената им погрешна концепция. Поради това ще се концентрирам върху анализа на един от най-важните елементи на концепцията - бюджетния дефицит.
Каква трябва да бъде политиката по бюджетния дефицит по време на криза? Още през 30-те години на миналия век знаменитият британски икономист Джон Мейнард Кейнс писа, че „По време на криза умереният бюджетен дефицит не само е допустим, но и необходим”. Световната практика през изминалите 80 години го потвърди. В по-ново време друг световно известен икономист, нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц писа: „Трябва да се освободим от мита, че с намаляване на бюджетните дефицити ще възстановим икономиката. Работни места и растеж не се създават чрез уволнение на работници и намаляване на бюджетни разходи... Най-важното сега е да се върне Америка на работа. По-големите лични доходи означават и по-големи данъчни приходи”. Друг нобелов лауреат Пол Кругман писа преди месец „Европейските политици изглежда не са готови да преценяват суровите факти – че без по-експанзивна бюджетна и парична политика в най-силните европейски икономики всичките им спасителни действия ще се провалят”.
Друг световно известен икономист Нуриел Рубини писа напоследък: „Ограничителните мерки за избягване дерайлирането на фискалния влак, имат потискащ ефект върху производството... Държавите, които могат да приложат краткосрочни стимули, трябва да го направят и да отложат собствените си ограничителни усилия. Без бързо връщане към растеж не могат да се избегнат нови фалити и социални вълнения”. Доскорощният главен икономически съветник на президента Обама – световно известният Лоуренс Съмърс преди месец писа: „При значителна слабост на икономиката е необходима политика на растеж. Старомодната доктрина за агресивно фискално свиване е дискредитирана. Европа се нуждае от стратегия за растеж... Това изисква обща фискална и парична експанзия”.
Консервативните правителства в най-големите европейски държави и ръководителите на ЕС изглежда не разбират това, което най-големите световни учени им препоръчват. Още по-малко го разбира Симеон Дянков, който превръща българската икономика в опитен полигон за своите крайно консервативни, дори либертариански разбирания за икономическа и финансова политика. Премиерът допуска груба грешка като се доверява сляпо в авантюристичните съвети на Дянков. Бойко Борисов обаче ще плати много висока лична и политическа цена за това. В България има само един човек, който може да провали политическата му кариера. Той се казва Симеон Дянков.
Дянков размахва гръцкото плашило и внушава на Премиера, че ако не прилагаме драстично рестриктивна бюджетна политика ще ни сполети съдбата на Гърция. Това не е вярно. Между макрофинансовите показатели на Гърция и България има огромна разлика. Този, който жонглира с тяхното сравняване или нищо не разбира от икономика и финанси или разчита, че другите са невежи и ги заблуждава. През 2010 г. гръцкият бюджетен дефицит беше 10,5% от БВП, а нашият – 3,2%. Техният публичен дълг беше 142,8% от БВП, а нашият 16,2%. Обслужването на нашия държавен дълг в бюджета за 2011 г. е 661,1 млн. лв. или 2,35% от бюджетните разходи, а по проекта за 2012 г. 713,6 млн. лв. или 2,47% от бюджетните разходи. Това не създава проблеми по обслужването на нашия дълг, докато огромният гръцки дълг не подлежи на обслужване.
Докато в Гърция е провеждана безотговорна политика на високи дефицити от 5-7-9% в продължение на 20 и повече години, при благосклонното мълчаливо одобрение на Европейската комисия и на банките кредитори (което ги прави съучастници в подготовката на сегашния хаос), аз препоръчвам политика на умерен дефицит до 3% само за няколко години до излизането ни от кризата. 3% дефицит не заплашва финансовата ни стабилност, защото повишаването на държавния дълг през следващите години до 20-23-25% от БВП не създава проблеми по обслужването му. Гръцкият държавен дълг беше 157,7% от БВП преди решението на еврозоната от 27 октомври 2011 г. за редукцията със 100 млрд. евро към частните банки, с което се цели намаляването му до 120% от БВП.
Въпреки предстоящите по-големи плащания през 2013 и 2015 г. по дълговите операции от 2003 г. България не поема никакъв риск. Във всеки случай, много по-малък от другите страни, като се има предвид, че осредненият дълг за ЕС-27 през 2011 г. се очаква да е около 82% от БВП, а през 2012 г. – около 83%. След всички тези операции към 2015 г. държавният ни дълг няма да превишава 25% от БВП. Повишението на бюджетния дефицит у нас с един процентен пункт осигурява допълнителни 800 млн. лв. При предвиден дефицит в проектобюджета 1,3% от БВП, повишението му до 3% през 2012 г. означава около 1,4 млрд. лв допълнителен ресурс, който може да се използва за стимулиране на вътрешното търсене чрез финансиране на някои приоритетни дейности: здравеопазване, образование, наука, иновации, ремонт и строителство на пътища от втора, трета и четвърта категория, повишение на най-ниски пенсии, повишение на детските надбавки, допълнително финансиране на общините. Това ще помогне за увеличение на частното, държавното и инвестиционното търсене, а следователно и на растежа, заетостта и доходите, на приходите в бюджета и в социално-осигурителната система. Този допълнителен дълг може да бъде финансиран чрез емисии на вътрешния и външния капиталов пазар. Българските банки имат достатъчно голям свободен ресурс и могат да го използват за покупка на държавни облигации, защото се въздържат от кредитиране по понятни причини.
Освен това, съживяването на вътрешното търсене ще ускори стопанското оживление и трайния растеж на БВП на 3,5-4,5%. Това ще повиши бюджетните приходи, ще намали бюджетния дефицит и ще улесни обслужването на и без това не особено високия държавен дълг.
Предложението на Дянков за 1,3% от БВП бюджетен дефицит през 2012 г. би било оправдано ако другите страни членки на ЕС бяха намалили своите дефицити до същото или по-ниско равнище. Истината обаче не е такава. В последната редовна прогноза на Европейската комисия дефицитите на другите страни за 2012 г. се очаква да бъдат както следва: Гърция – 9,3% от БВП, Ирландия – 8,8%, Великобритания – 7,0%, Испания – 5,3%, Франция – 5,3%, Словения – 5,0%, Кипър – 4,9%, Литва – 4,8%, Словакия – 4,6%, Португалия – 4,5%, Белгия – 4,2%, Чехия – 4,1%, Латвия – 3,8%, Полша – 3,6%, Румъния – 3,6%, Унгария – 3,3%, Португалия – 3,3%, Австрия – 3,3%, Италия – 3,2%, Дания – 3,2%, Малта – 3,0%, Естония – 2,4%, Холандия 2,3%, Швеция – 2,0%. Само Германия, Люксембург и Финландия ще имат по-нисък дефицит от нашия. Средно за еврозоната се очаква дефицит от 3,5%, а средно за ЕС-27 – 3,8%. Питам: кого иска да впечатли Дянков, като натрапва на България за 2012 г. един от най-ниските дефицити? И кое налага такъв дефицит за най-бедната страна в ЕС по време на криза? Дали всички други финансови министри са по-глупави от Дянков и затова допускат по-големи дефицити? По-скоро е вярно обратното.
Поддържането на нисък държавен дълг около 18-19% от БВП през 2012 г. би било оправдано ако другите страни членки на ЕС бяха свели своите публични дългове до нашето или по-ниско равнище. Истината и тук не е такава. В последната прогноза на Европейската комисия публичните дългове на другите страни през 2012 г. се очаква да бъдат както следва: Гърция – 166,1% от БВП, Италия – 119,8%, Ирландия – 117,9%, Португалия – 107,4%, Белгия – 97,5%, Франция – 86,8%, Германия – 81,1%, Австрия – 75,4%, Унгария – 72,7%, Испания – 71,0%, Малта – 67,9%, Кипър – 64,3%, Холандия – 64,0%, Полша – 55,1%, Финландия – 52,2%, Латвия – 49,4%, Дания – 47,1%, Словакия – 46,8%, Словения – 46,0%, Литва – 43,6%, Чехия – 42,9%, Румъния – 34,8%, Швеция – 33,4%. По-ниска или равна на нашата публична задлъжнялост ще имат само Естония и Люксембург. Средно за еврозоната публичният дълг се очаква да е 88,5%, а за ЕС-27 – 83,3%. И тук не мога да не запитам: какво налага бедната България да се стреми към рекордно нисък държавен дълг през 2012 г. и кого иска да впечатли Дянков с това? Икономически аргументи тук няма. Има само болни амбиции. Цената на това его, обаче ще плащат пословично търпеливите българи. Но до кога нашият народ ще позволява да си играят така с него?
Анализът показва колко несериозни са основанията на Дянков за съкращения на субсидии с проектобюджета за 2012 г. уж в името на финансовата стабилност, която никой не застрашава. Този човек си наумява произволно някакъв процент на бюджетния дефицит и го използва за ограничаване на средствата за различни бюджетни институции с клишето „няма пари”. Това не е вярно! В България има достатъчно пари за покриване на най-остри бюджетни потребности, без да се заплашва финансовата стабилност. Само маниакални пазарни фундаменталисти могат да обявяват балансирания бюджет за 2012 и следващите години като висше обществено благо в разгара на криза и да пренебрегват далеч по-високи обществени ценности, като здравето и живота на милиони българи и по-скорошното излизане на траекторията на високия растеж, заетостта и доходите.
В бюджетната рамка за тригодишния период се предвижда постъпателно намаление на дефицита: 2011 г.- 2,5%, 2012 г. – 1,3% и 2013 г. – 0,5% от БВП. Това е грубо погрешна политика по време на криза. То не се налага от никакви икономически и финансови съображения и е безотговорна политика спрямо живота и здравето на милиони хора. Такава политика затруднява и отлага излизането на България от кризата. Дават ли си сметка българските граждани какви вреди нанася Дянков с това на нашата държава и на милиони хора? При такава политика ни чакат години на икономическа стагнация, висока безработица, бедност, доходна поляризация, социална и политическа конфронтация..
На 13 октомври 2011 г. Нуриел Рубини завършва статията си „Нестабилност и неравенство” в Project Syndicate по следния начин: „Всеки икономически модел, който не се отнася сериозно към неравенството в крайна сметка ще се изправи пред криза на легитимността. Ако относителните роли на държавата и пазара не се пребалансират, протестите от 2011 г. ще се изострят и ще доведат до социална и политическа нестабилност, която в крайна сметка ще вреди на дългосрочния икономически растеж и на благоденствието”. Трудно ми е да добавя нещо към тази тревожна прогноза на този забележителен американски учен, който пръв предсказа с аргументи икономическата криза в САЩ, започнала там през 2007 г., а в останалата част на света – през 2008 г. и продължаваща до сега.
В контекста на горния анализ е очевидно, че Дянков няма икономически основания да намалява отново бюджетната субсидия на БАН за 2012 г. Тези 59,8 млн. лв. за БАН (преди отнемането на 5 млн. лв.) на фона на 28,2 млрд. лв. общи бюджетни разходи са около 0,2%. Този нищожен дял не може да разстрои бюджетния баланс на България, но може да ликвидира БАН. Дянков не успя да приложи тук грузинския вариант за ликвидация на БАН, но явно не се е отказал от намерението си. Вече трета година е в действие ликвидацията на БАН чрез постепенно затягане на финансовата примка. До кога ще позволяваме на този човек да си играе със съдбата на България и с нейната духовна светиня – Българската академия на науките?
4 ноември 2011 г.