Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Икономическото потъване в Европа започна
Нашето правителство пак беше изненадано от кризата
На 12 август тази година в. Дума публикува моята статия „Възможна ли е нова световна рецесия и влиянието й върху България”. На 17 август – „Световните политици забравиха поуките от кризата – САЩ и Европа се насочват към нова рецесия”. На 27 август последва статията ми „Европа се нуждае от интеграция, а не от стагнация”. На 28 септември пак в. Дума публикува статията ми „Опасност от ново икономическо потъване”, а на 17 октомври – „Как да лекуваме европейската икономика?”.
По това време четяхме изявления от най-висши ръководители на ЕС, че всичко е под контрол. Наши министри и придворни икономисти ни убеждаваха, че България е и ще остане остров на икономическа стабилност, че българските банки са най-стабилните в Европа, че смущенията на капиталовите пазари са буря в чаша вода, която ще отшуми до две седмици, отправяха покани към европейски и световни лидери да се поучат от нашата финансова политика. Министърът на финансите внесе в Народното събрание проектобюджет за 2012 г., основан на 2,9% растеж на БВП, над 2 млрд. евро приток на преки чуждестранни инвестиции, около 3,5 млрд. евро усвояване на еврофондове, 1,3% бюджетен дефицит и т.н. В моя статия в Дума от 7 ноември за погрешната концепция на бюджета подчертах, че това са утопии.
На 10 ноември Европейската комисия публикува редовната си есенна прогноза за 2011-2013 г. Същия ден Оли Рен, току що повишен за вицепрезидент на Европейската комисия по икономическите и монетарните дела и по еврото, заяви: „Растежът в Европа спира, има риск от нова рецесия. Докато работните места се увеличават в някои страни членки, в ЕС като цяло не се очаква подобрение. Ключът за възобновяване на растежа и създаване на работни места е възстановяването на доверието във фискалната устойчивост, във финансовата система и ускоряване на реформите”.
Във встъплението си към прогнозата Марко Бути, главен директор на Генералната дирекция по бюджет и финанси в Европейската комисия пише: „Световната икономика е отново в опасната зона. Този път еврозоната е във фокуса на тревогите. През пролетта изглеждаше, че европейските дългови проблеми са под контрол... Тези надежди не се потвърдиха. Нарастна несигурността и се увеличиха съмненията за бъдещата траектория на растежа в развитите икономики... В сравнение с прогнозата ни от пролетта на 2011 г., ревизирахме надолу прогнозата за растежа за 2012 г... и оставаме предпазливи в очакванията си за 2013 г. В основния ни сценарий не очакваме рецесия, но вероятността за продължителен период на стагнация е висока. Като се има, обаче предвид голямата несигурност по някои ключови решения в икономическата политика, не е изключена дълбока и продължителна рецесия, допълнена от продължаващи пазарни турболенции.”
Прогнозата започва с думите: „Растежът на европейската икономика се влоши. Рязко разколебаното доверие и активизираните финансови смущения влияят върху инвестициите и потреблението, докато бързият обрат към рестриктивна бюджетна политика потиска вътрешното търсене, а влошаването на глобалните икономически условия потиска износа. Растежът на реалния БВП в ЕС се очаква да спре към края на годината и да е дори отрицателен в някои страни членки. Едва след няколко тримесечия на нулев или близък до нулата растеж, е възможно постепенно и слабо възстановяване през втората половина на 2012 г. Растежът обаче ще се задържа от по-трудните финансови условия, продължаващото намаляване на задлъжнялостта и секторното преструктуриране. Растежът няма да е достатъчен за общо намаление на безработицата.
Несигурността се повиши след лятото и сега е много висока. В резултат на това рисковете за влошаване станаха много силни. Ако се оставят без противодействие... ще доведат до ново потъване на икономиката на ЕС в рецесия... Като се има предвид хилавият растеж по основния сценарий, рискът от рецесия не е малък” (виж таблица 1.).
Таблица 1. Растеж на БВП в ЕС
Страни |
2010 |
2011 |
2012 |
Белгия |
2,3 |
2,2 |
0,9 |
Германия |
3,7 |
2,9 |
0,8 |
Ирландия |
-0,4 |
1,1 |
1,1 |
Гърция |
-3,5 |
-5,5 |
-2,8 |
Испания |
-0,1 |
0,7 |
0,7 |
Франция |
1,5 |
1,6 |
0,6 |
Италия |
1,5 |
0,5 |
0,1 |
Кипър |
1,1 |
0,3 |
0,0 |
Холандия |
1,7 |
1,8 |
0,5 |
Австрия |
2,3 |
2,9 |
0,9 |
Португалия |
1,4 |
-1,9 |
-3,0 |
Словакия |
4,2 |
2,9 |
1,1 |
Словения |
1,4 |
1,1 |
1,0 |
Финландия |
3,6 |
3,1 |
1,4 |
Еврозона |
1,9 |
1,5 |
0,5 |
Чехия |
2,7 |
1,8 |
0,7 |
Дания |
1,7 |
1,2 |
1,4 |
Унгария |
1,3 |
1,4 |
0,5 |
Полша |
3,9 |
4,0 |
2,5 |
Румъния |
-1,9 |
1,7 |
2,1 |
Швеция |
5,6 |
4,0 |
1,4 |
Великобритания |
1,8 |
0,7 |
0,6 |
Европейски съюз |
2,0 |
1,6 |
0,6 |
Източник: European Commission, European Economic Forecast. Autumn 2011. Посочени са само най-важни европейски страни и тези с по-голям спад на БВП. Данните за 2010 г. са фактически, а за 2011 и 2012 г. – прогнозни, като % към предходната година.
Макар и тревожна, прогнозата за Европа е недостатъчно точна. Кризата в Европа е толкова дълбока, че едва ли може да се разчита на растеж в ЕС от 1,5% в 2013 г., както е записано в прогнозата. В най-добрия случай стагнацията ще продължи поне две години, а може да прерастне и в рецесия и да трае по-дълго. Възможен е дори по-неблагоприятен развой на кризисните процеси, като имам предвид досегашните мудни и половинчати антикризисни мерки и сложните процедури за вземане на много важни решения в Брюксел и в страните членки. Федералният канцлер на Германия г-жа Меркел тези дни изрази опасения, че кризата може да продължи десетина години.
В прогнозата има и раздел за България, озаглавен „Умерен растеж при нарастваща несигурност”. Там четем, че „Възстановяването в България е бавно и изостава от оживлението в повечето нови пазарни икономики в ЕС... Износът се възстанови дори над предкризисното равнище, но съставките на вътрешното търсене още не са се стабилизирали и реалният БВП изостава... Потребителското търсене беше ограничено от продължаващото намаление на заетостта, растящите потребителски цени и натрупването на предпазни спестявания. Затихващите преки чуждестранни инвестиции през последната година в контекста на високата задлъжнялост на частния сектор, консервативната кредитна политика на банките и несигурността по бъдещото търсене ограничаваха възобновяването на инвестиционната активност”.
И по-нататък „Инвестициите за основен капитал са изключително слаби и ще оказват най-силно негативно влияние върху растежа вече трета последователна година... Както и през предишни тримесечия, износът беше главен двигател за икономическия растеж, но високият му първоначален темп затихва поради бързо намаляващото търсене в ЕС... Заетостта спадна с 12% през последните три години... Строгите кредитни условия, влошаващите се потребителски и бизнес настроения и неблагоприятната глобална конюнктура предопределят ограничен растеж. Общите инвестиции ще спаднат през 2011 г... Трайно високата безработица, преобладаващата несигурност и налагащите се по-високи провизии във връзка с лошите кредити ще карат банките да се въздържат от кредитиране. При това положение икономиката ще продължава да работи под потенциала си продължително време...
Прогнозираният основен сценарий ще бъде повлиян от много големи рискове при текущата конюнктура. Перспективата за износа е замъглена от несигурност, особено в еврозоната. Продължаващият стрес на световните финансови пазари по фискалните и дългови проблеми, а също и лошите новини от Гърция, могат да забавят възстановяването на потреблението и инвестициите... Ще расте натискът върху платежоспособността на банките и кредитните им възможности... Очаква се затягане на кредитирането, нисък приток на преки чужди инвестиции и усилия за намаляване на задлъжнялостта... Несигурността в потребителското поведение на домакинствата остава един от основните рискове... Правителството навярно ще продължи да провежда силно ограничителна бюджетна политика... Очаква се държавният дълг да нарастне умерено от около 17,5% от БВП в 2011 до 18,5% в 2013 г.”(виж таблица 2.).
Таблица 2. Прогноза за България
Показатели |
2010 |
2011 |
2012 |
БВП |
0,2 |
2,2 |
2,3 |
Частно потребление |
-1,2 |
1,0 |
2,1 |
Публично потребление |
-1,0 |
2,6 |
0,5 |
Инвестиции |
-16,5 |
-4,5 |
3,5 |
Износ |
16,2 |
10,9 |
4,7 |
Внос |
4,5 |
7,0 |
4,5 |
Принос за растежа на БВП:
|
-5,7 0,6 5,2 |
0,0 0,0 2,2 |
2,1 0,0 0,2 |
Заетост |
-5,9 |
-3,1 |
0,1 |
Дефлатор на БВП |
-0,2 |
2,1 |
2,0 |
Инфлация по потребит. цени |
3,0 |
3,6 |
3,1 |
Търговски баланс |
-6,7 |
-4,6 |
-4,4 |
Баланс на текущата сметка |
-1,0 |
1,6 |
1,4 |
Безработица |
10,2 |
12,2 |
12,1 |
Бюджетен дефицит |
-3,1 |
-2,5 |
-1,7 |
Държавен дълг |
16,3 |
17,5 |
18,3 |
Източник: Както първата таблица. Данните за 2010 са фактически, а за 2011 и 2012 – прогнозни. В първите 10 реда са в % към предходната година, безработицата е в % от работната сила, а търговският баланс, балансът по текущата сметка, бюджетният дефицит и държавният дълг - % към БВП.
Вникването в горния текст и прякото познаване на нашите реалности ми дават основание да заключа, че прогнозираният растеж на БВП от 2,3% за 2012 г. не е възможен, а растежът от 3,0% през 2013 г. - изключен. Той се основава почти изцяло на приръст на вътрешното потребление, а то няма как да нарастне при замразени номинални заплати и пенсии, продължаващи съкращения на персонал, забавено изплащане на заплати, очаквана инфлация от 3,1%, растящи негативни очаквания, съкращения в бюджетните разходи и спад на инвестициите и износа. Няма как Европа да пада надолу, а България да върви нагоре, както личи от таблицата!
По-реално е да се очаква спад на БВП от 0,5-1,0% и в най-добрия случай – нулев растеж през 2012 и 2013 г. с произтичащите негативни последствия върху заетостта, доходите и бюджета. Всяко влошаване на обстановката в Европа ще се отрази и върху нас.
Скривайки трудно изненадата си от лошите новини от Брюксел, на 10 ноември Симеон Дянков заяви, че бюджетът е разработен на 1% растеж. Питам: а защо в доклада по бюджета фигурира 2,9%, защо той заблуждава Народното събрание? Очевидно, бюджетът е направен на 2,9% растеж, но сега се опитва да заблуждава и нас, за да прикрие своята некомпетентност. Всеки финансов министър, особено в малка страна като нашата, трябва да е отлично осведомен за състоянието на европейската и световната икономика и да гледа с години напред, когато прави бюджета. За съжаление, нашият не е такъв!
14 ноември 2011 г.
Публикувана в ДУМА с малки