Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
ВЪПРОСИ НА в. 24 ЧАСА КЪМ
ЧЛЕН.КОР. ПРОФ. ИВАН АНГЕЛОВ
Догонващата стратегия за икономическо развитие обосновах за пръв път в разработката на ръководения от мен колектив „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, публикувана в 2003 г. (виж публикация № 43 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ). В най-вероятния сценарий препоръчахме средногодишен темп на растеж на БВП у нас 5,5% до 2020 г., а на ЕС-15 (тогава членките на ЕС бяха 15 държави) - 2,5%. В този случай към 2020 г. бихме постигнали 50-55% от тогавашното равнище на ЕС-15. При съответни условия (2,5% средногодишен растеж за ЕС-15 и постепенно затихващ темп за България до 3,0 за последното десетилетие 2041-2050 г.) към 2050 г. можем да постигнем 75-80% от тяхното тогавашно равнище. Всички прогнози се правят на основата на средногодишни темпове. Никой не може да прогнозира кога и каква криза ще има в дългосрочен хоризонт.
Като се има предвид, че нашите темпове през последните години спаднаха повече под препоръчаните в прогнозата, отколкото тези на ЕС, това допринася за отлагане на постигането на целите. През 2006 г. в друга публикация на моя колектив „Догонващо икономическо развитие – стратегия и реалности” (публикация № 71 в моя сайт на същия адрес) установихме, че за първите пет години от прогнозирания период България се е развивала по-бавно, а ЕС – малко по-бързо от препоръчаните темпове. Това също допринася за отлагане на достигането на поставените ориентири. Общият ефект от двата фактора е отлагане с 5-6 години. В този контекст не са сериозни прогнозите на наши високопоставени политици, че към 2020 г. България ще стане среднобогата европейска държава. За това ще са нужни десетилетия и то при условие, че мобилизираме националната си енергия за творчество, а не за самоизяждане, както е през последните 20 години.
3. Къде сме сега в съпоставката при цените и къде – при заплатите? Оценете моля, като учен, защо се случи тази ножица? Визирам това, че по цени вече сме в челните редици на Европа, по доходи- на опашката. Има ли шансове това да се промени и кога?
По данни на Евростат по БВП на човек от населението в 2010 г. сме 44% от средното в ЕС-27. Този процент е по-висок от цитираните по-горе, защото след 2003 г. към ЕС се присъединиха още 12 сравнително бедни страни. Това снижи рязко средния показател за ЕС-27 в сравнение с ЕС-15, и повиши нашия. То, обаче не е наша заслуга. И така, при такова равнище по БВП на човек, през 2010 г. средното равнище на цените на потребяваните от нашите домакинства стоки и услуги беше 51%, а на средните заплати – около 21-22% от тези в ЕС. Ако у нас се прилагаха същите принципи и критерии в заплащането, би трябвало по заплати да имаме около 44% от средните в ЕС-27. Нашите обаче са два пъти по-ниски. Относителните нива на нашите средни цени пък изпреварват 2,4 пъти относителните нива на доходите ни. Правил съм и други анализи, които показват, че производителността на труда у нас (изразена в брутна добавена стойност на заето лице) през последните 20 години нараства два пъти по-бързо от растежа на средните заплати. Следователно, и двата метода показват, че нашите заплати са около два пъти по-ниски от това, което би трябвало да бъде. Тази широко отворена ножица е резултат на грубото пренебрегване на интересите на работещите от страна на българската държава ( с постоянната брутално рестриктивна политика) и на българските работодатели (с прекомерното потискане на заплатите в условията на голяма безработица). Това предопределя мизерното ниво на потребление на нашите домакинства. В мои публикации през последните години многократно съм предлагал, че за корегиране на тази крещяща несправедливост през следващите десетина години средната заплата трябва да нараства по-бързо от производителността на труда. Така капиталът ще възстанови на работниците поне част от отнетото през изминалите 20 години.
Да, и сега го твърдя! Ние имаме привидно добри макрофинансови показатели (нисък бюджетен дефицит, нисък държавен дълг, сравнително балансирана текуща сметка и т.н.), обаче задлъжнялостта на фирмите (между фирмите, към бюджета, към осигурителната система, към банките, към собствения персонал) по оценки на БСК в края на 2010 г. е около 154 млрд. лв. при 70,5 млрд. лв БВП, т.е. около 220%. Сега е още по-висока. То крие огромна опасност от верижни фалити по ефекта на доминото. Освен това сме в челната група на ЕС по нисък държавен дълг, нисък бюджетен дефицит и т.н., но сме на последно или на едно от последните места в ЕС по всички най-важни икономически, социални, здравословни, екологични и други показатели. На трето място, не е възможна трайна финансова стабилност без трайна социална стабилност. Когато безработицата, бедността, социалната поляризация преминат границите на поносимостта и хората излезат на улиците няма да остане и помен от финансовата стабилност. Въпреки пословичното търпение на българите, ние не сме много далече от точката на социалното прекипяване. Защото истинското име на нашата финансова стабилност е стабилна бедност. Препоръчвам на Симеон Дянков да отиде инкогнито сутрин до приемните кабинети на болниците, особено онкологичните, да наблюдава трагичните сцени на хора, които не са приети поради липса на легла и да размисли над своята брутална рестриктивна политика с която се гордее.
5. Виждате ли близки, или по-далечни опасности за стабилността на валутния борд и на лева?
Непосредсвени опасности не виждам, понеже са засенчени от още по-големите опасности на кризата. Негативните ефекти на валутния борд се проявяват и сега, но хората не ги чувстват непосредствено. Най-силен е този негативен ефект чрез валутния курс на лева. При трайно фиксиран курс от юли 1997 г. левът все повече се оскъпява. Това потиска конкурентоспособността на нашия износ и намалява неговия обем. Ние сега изнасяме на човек от населението 4-5-6 пъти по-малко от Чехия, Словения, Словакия, Унгария и 15-20 пъти по-малко от Белгия и Холандия. Много е важно валутният курс да е реален. Неслучайно валутният курс на китайския юан е един от най-спорните въпроси при всички преговори между Китай и САЩ и между Китай и ЕС. Още по-големи опасности виждам в средносрочен план при присъединяването ни към еврозоната и въвеждането на еврото в България. От 1997 г. до сега в ЕС е натрупана инфлация около 25%, а у нас около 125-130%. При такава голяма инфлационна разлика и голямото изоставане на нашето средно ценово ниво от това в еврозоната, ще има големи сътресения при превалутирането. Тогава курсът няма да е приблизително два лева за едно евро (както е сега), а може би три и повече лева и много хора ще изпищят. Аз от години предупреждавам за тези бъдещи сътресения, но никой не обръща внимание.
Вие сами давате отговор на въпроса си. В моята последна книга „Световната икономическа криза и България” (публикация № 157 в моя сайт) пета глава е озаглавена „Поуки от световната икономическа криза”. Първата поука е за ролята на държавата (сс. 247-260). Там доказвам, че светът не може повече да се осланя само на свободния нерегулиран пазар; че държавата и пазарът трябва да се допълват взаимно. Пак там подчертавам, че бъдещето на света е в регулираната пазарна икономика. Това обаче в никакъв случай не означава връщане към ролята на държавата, позната ни от преди 22-23 години!
При сегашната макроикономическа политика на Симеон Дянков – никога! У нас има огромна пропаст между макроикономически и микроикономически показатели. Също такава пропаст има между номиналните макропоказатели, където сме между първенците (инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг, текуща сметка и т.н.) и реалните, където сме на последно или едно от последните места (производителност на труда, конкурентоспособност, заетост, доходи, потребление, здраве, продължителност на живота, екология, лична и имуществена безопасност и т.н.).
Огромни! Срастването на олигарсите с властта е една от главните причини за сегашното трагично положение на България. Най-бедната в ЕС страна има най-ниски данъци (10% плосък данък) за богатите и не прилага необлагаем минимум за бедните. Такова безобразие няма в нито една цивилизована развита икономика в Европа. Всички прилагат умерено прогресивно данъчно облагане с необлагаем минимум, но у нас го няма. Нашите власти отказаха да въведат данък „Лукс”, но не се поколебаха да въведат данък „Колиба”. Ако проследите графиката за прираста на БВП, на заплатите и пенсиите у нас по съпоставими цени от 1989 до 2011 г. ще установите широко отворена ножица във вреда на заплатите и пенсиите. Според официалната статистика България вече превишава значително по обем на БВП нивото от 1989 г., но по реални заплати и пенсии е около 40-45% от това ниво. Огромната разлика се присвоява от олигарсите. Да не говорим за дълбоките разочарования, отчуждение и озлобление на хората от национални идеали, от политиката и политиците. Трудно ми е да си представя по-несправедливо общество в Европа от нашето.
20 януари 2012 г.
Публикувано с малки съкращения
във в. 24 Часа на 27 януари 2012 г.
До 10 20 часа на 02 02 2012 г. в електронното
издание на вестника са регистрирани 14095
влизания в статията.