Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Открито писмо до българските икономисти

            

 

Уважаеми колеги и приятели,

Тези, които прочетат приложените статии „Лъжите на пазарните фундаменталисти”, „Кой натрупа държавния дълг в Америка и Европа”и „2012 –тежка година за Европа и още по-тежка за България” ще разберат защо се обръщам към вас. Тук искам да отбележа като встъпление следното:

В България има декоративна демокрация с номинална свобода на словото, която не е гарантирана и защитена от държавата. Какво от това, че сме свободни да имаме мнение, да говорим и пишем по свое желание, без да ни арестуват, ако нямаме реален достъп до пресата и електронните медии, за да го споделим с повече хора! Дори и най-големият научен принос е безполезен, ако остане заключен в чекмеджето или в компютъра на неговия автор. Както и много други принципи на демокрацията, принципът за плурализъм на мненията в медиите е изпразнен от реално съдържание у нас. Особено в областта на икономическите науки и икономическата политика.

Елементарният здрав разум във всяка нормална демократична държава диктува в медиите да има свободни дискусии на които да се представят различни мнения по икономическото развитие и икономическата политика и да се оставя на зрителите, слушателите или читателите да изработват свое информирано мнение. А политиците да се вслушват в оценките и предложенията на професионалистите. За съжаление, това не се случва в България. Сервилните медии канят само няколко икономисти, които аз наричам пазарни фундаменталисти. В отсъствието на участници с други мнения, те представят непълна и най-често изкривена картина, дезинформират, подвеждат и заблуждават обществеността по икономическите процеси и икономическата политика у нас, в Европа и по света.

Нашите пазарни фундаменталисти, работещи предимно в добре платени със западни финансови средства центрове в София, не канят привърженици на други икономически школи на организирани от тях прояви. Нито пък се отзовават на покани за такива дискусии, организирани на други места. Те предпочитат професионалния уют. Събират се и „дискутират” помежду си в „удобна домашна среда” само от позициите на консервативните икономически теории и практики, необезпокоявани от други мнения. Обяснението е просто - те се страхуват от опоненти.

Техните срещи се отразяват широко в медиите и се представят като мнение на водещите (с пълен член) независими български икономисти, което няма нищо общо с истината. Защото те нито са водещи, нито независими. Някои от тях дори нямат завършено висше икономическо образование с магистратура и не са написали дори една сериозна научна статия в авторитетно икономическо списание. Един от тях е провалил се кандидат за малък докторат и отстранен с решение на съответната катедра в УНСС. Те никога не са вземали или участвали във вземането на управленски решения, засягащи съдбата на хиляди и дори милиони хора. И затова са много щедри на менторски съвети.

Това не се прави за другите – истинските научни дискусии на действително водещи, действително независими и с практически опит български икономисти. С малки изключения,те се отминават с мълчание. Принципът е, че това което не е съобщено от медиите - не се е случило. Освен че така се заблуждава неинформираната общественост, не се помага за развитието на икономическата теория и се пречи на стопанската практика.

Наред с други фактори, то също допринася вече над 20 години да сме в постоянна „произведена” в България икономическа криза на трансформацията от държавен социализъм към бандитски капитализъм, върху която се наслояват последствията от световната криза, започнала в 2008 г., а сега и от така наречената дългова криза в Европа. Имаме двойна криза – собствена и вносна, чийто синергичен ефект е много силен. Това спомага и да сме твърдо на последно или на едно от последните места в ЕС по най-важните икономически, социални, екологични, демографски, здравословни и други показатели. Но сме между първенците по нисък бюджетен дефицит и нисък държавен дълг. Хранят ни с нисък дефицит, нисък дълг и задоволителни рейтинги в дъното на класациите на съответните агенции, а не с материални и духовни блага, както правят в цивилизованите държави.

Лишен от възможността да общувам с българската общественост и с колегите икономисти по електронните медии, се обръщам към вас, а също и към професионалисти от други обществени науки, по електронната поща и по социалните мрежи, за да споделя свои позиции по най-остри проблеми на нашето време. Право е на всеки към когото се обръщам да прочита или да не прочита моите съчинения, да приема или да не приема моите възгледи. Ще бъда, обаче доволен ако представянето на моите разсъждения поражда у вас размисъл и заключения, макар и различни от моите.

 Пълното единодушие между нас би било тревожно доказателство за болестно състояние в нашата наука. Икономическите проблеми и тяхното решаване са толкова сложна материя, че не е възможно единомислие във всичко. Нужно е обаче единомислие в най-важното, за да има управленско единодействие.

В това отношение българската научна интелигенция в икономическите, а може би и в другите обществени науки, е в дълг към обществото. Докато на Запад кипи от дискусии по най-злободневните теми на нашето време, тук цари интелектуална тишина, предпазливо мълчание, страх от заемане на ясна професионална и гражданска позиция, особено ако тя се различава от мнението на управниците, бягство от докосване на най-парливите проблеми на кризата и на следкризисното развитие на България и Европа през следващите десетилетия. Не че няма никакви научни дискусии, но те не са по най-важните и най-деликатни стратегически проблеми на нашето развитие.

В  частните разговори в тесен семеен или приятелски кръг зад добре заключени врати и изключени телефони, всички сме смелчаци, но на голямата обществена трибуна ставаме кротки и предпочитаме обтекаемите изказвания, които не засягат никого, но и не казват нищо. Да не говоря за недостойното угодническо поведение пред властниците на отделни хора от нашата колегия, за които се срамувам.

Както преди 23-25 години, сегашните управници са особено чувствителни и ревниви, когато учени икономисти се произнасят по икономическата политика. И още по-лошо, ако имат кураж да я критикуват. Тогава ще бъдат наречени „малоумни” или „феодални старци”. Сега не смеят да арестуват, но прилагат други по-рафинирани методи за назидание на непокорните.

Като неделима част от своя народ, с малки изключения и ние - икономистите сме пословично търпеливи, кротки, покорни, послушни, а на моменти и услужливи. Някои от нас са с удивително гъвкави интелектуални гръбнаци. И това им позволява да се катерят бързо по стълбата на властта. Така беше до 10 ноември 1989 г., така е и сега. В това отношение имаме много да учим от нашите колеги икономисти от Полша, Унгария, бивша Югославия.

Колко от нас са запознати, например с интересната дискусия на тема „Нов свят – нов капитализъм” на страниците на Financial Times от 1 януари до 31 март 2009 г. Колко от нас следят протичащата сега дискусия в същия вестник на тема „Кризата в капитализма”. Да не изброявам десетки други научни дискусии в различни страни по най-горещите проблеми на нашето време. В тези дискусии участват най-видни световни учени от различни клонове на обществените науки, настоящи и бивши държавници, коментатори на световни медии. Жалко, че у нас няма и помен от този творчески кипеж! Продължаваме да спим летаргичен интелектуален сън. Не се тревожим от все по-тревожните проблеми на нашето сложно време. И от надвисващите над нашата страна зловещи опасности през следващите години и десетилетия.

До кога? Защо не си даваме сметка за голямата отговорност, която носим пред нашия народ? Освен строго научните си занимания ние трябва да изпълняваме и важни образователни, будителски функции. Народът чака от нас идеи и напътствия за излизане от безкрайната икономическа криза, за по-достоен живот, за повече справедливост. Защото е разбрал, че не може да ги получи от Симеон Дянков и от немуподобните пазарни фундаменталисти.

Високият професионализъм, съчетан с достойна гражданска позиция са нашето мощно оръжие срещу диктатурата на шестващата у нас агресивна и безпардонна простащина и икономическо мракобесие. Да ги използваме! Конституцията е на наша страна.

С малко закъснение, още веднаж желая на вас и вашите семейства здрава Нова година!

 

 

София, 15 януари 2012 г.

Проф. д-р ик. н. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Забележка: Настоящото писмо е изпратено по електронната поща до около 600 души в БАН и университетите– предимно икономисти (професори, доценти, главни асистенти), а също до юристи, философи, социолози, историци и други от обществените науки.

 

Обратно в списъка на публикаците