Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Нобелови награди по икономически науки за 2011 г.
Нобелови награди по икономически науки са присъждани до сега 43 пъти (от 1969 до 2011 г.) на 69 лауреати. Първите лауреати през 1969 г. са Рагнар Фриш от Норвегия и Ян Тинберген от Холандия.
Нобеловата награда по икономика за 2011 г. беше присъдена на двама изтъкнати американски учени – икономисти: Томас Дж. Сарджънт, роден през 1943 г. в Пасадена, САЩ. Защитава Ph.D. в 1968 г. в Харвардския университет в Кембридж. Професор по икономика и бизнес в Нюйоркския университет и Кристофър А. Симс, роден през 1942 г. във Вашингтон, САЩ. Защитава Ph.D. в 1968 г. в Харвардския университет в Кембридж. Професор по икономика и банково дело в Принстънския университет в Принстън.
Двамата учени получават Нобелова награда за техните емпирични изследвания по причините и следствията в макроикономиката (Този текст е написан на основата на информацията за двамата лауреати в сайта за Нобеловите награди).
Изкуството за разграничаване между причина и следствие в макроикономиката
Как временното повишение на лихвения процент или намалението на данъка влияят върху БВП и инфлацията? Какво се случва ако централната банка променя за дълго инфлационната си цел или правителството променя целта си за бюджетен баланс? Тазгодишните лауреати по икономически науки са разработили методи за намиране на отговор на тези и много други въпроси относно причинно-следствените взаимни връзки между икономическа политика и различни макроикономически променливи като БВП, инфлация, заетост и инвестиции.
Икономиката винаги е под влиянието на непредвидени събития. Цената на суровия петрол нараства неочаквано, централната банка определя лихвен процент, непредвиден от заемателите и кредиторите, или потреблението на домакинствата намалява внезапно. Такива неочаквани събития обикновено се наричат шокове. Икономиката се влияе също от по-дългосрочни изменения, като промяна в паричната политика към по-стриктни антиинфлационни мерки или към бюджетна политика с по-строги правила. Една от главните задачи на макроикономическите изследвания е да се разбере как шоковете и постоянните промени в икономическата политика влияят на макроикономическите променливи в кратко- и дългосрочен хоризонт. Изследванията на двамата нобелови лауреати се оказаха много полезни за тази цел. Сарджънт ни помогна да разберем резултатите от постоянните промени в икономическата политика, а Симс се фокусира върху разпространението на шоковете в различните сектори на икономиката.
Двупосочни взаимоотношения и преобладаващи очаквания
Една от трудностите при опитите да се разбере как икономиката функционира е в това, че взаимоотношенията са често двупосочни. Дали само политиката влияе върху икономическото развитие или има и обратна причинно-следствена връзка? Една от причините за това двусмислие е, че както частните, така и публичните стопански агенти гледат активно напред. Очакванията на частния сектор за бъдещата политика влияят върху днешните решения по заплатите, цените и инвестициите, докато решенията по икономическата политика се съобразяват с очакванията за процесите в частния сектор.
Ясен пример за двупосочно взаимоотношение е икономическото развитие в началото на 1980те, когато много страни пренасочиха своята политика за борба срещу инфлацията. Тази промяна беше като реакция на икономическите събития през 1970те, когато инфлацията се повиши поради по-високите цени на петрола и по-ниското повишение на производителността. Следователно, трудно е да се определи дали последвалите промени в икономиката са резултат от промени в политиката или поради лежащи в основата фактори извън контрола на паричната и фискалната политика, които, на свой ред, предизвикват различна политика.
Един от начините за изследване на ефектите от икономическата политика може да бъде провеждането на контролирани експерименти. На практика, обаче, различните политики не могат да се приписват произволно и механично на различни страни, както в продължение на много години правеха и правят МВФ, Световната банка и други международни финансови институции. Макроикономическите изследвания, следователно са длъжни да използват исторически данни. Най-важният принос на двамата лауреати е доказването, че причинно-следствените макроикономически взаимоотношения могат наистина да се анализират с помощта на исторически данни, даже при наличието на двупосочни връзки.
Има достатъчно основания да се вярва, че неочакваните промени в икономическата политика могат да имат и ефекти, различни от очакваните желани промени. Не е обаче банално да се разграничават резултати от очаквана и неочаквана политика.. Промяна в лихвения или данъчния процент не е като шока, в смисъла, че поне част от промяната може да се предвиди. Това е отдавнашно прозрение в контекста на фондовия пазар. Компания, която отчита подобрени приходи и по-голяма прогнозирана печалба, в сравнение с предходен период, може да се сблъска с по-ниска котировка на акциите, само защото пазарът е очаквал даже по-добри резултати. Нещо повече, ефектите от непредвидена промяна в политиката биха могли да зависят от това – дали е приложена независимо от други шокове в икономиката или е била реакция на такива шокове.
Изследванията за които Сарджънт е награден са методите, които използват исторически данни, за да се разбере как постоянните промени в икономическата политика влияят върху икономиката след време. Изследванията за които Симс е награден пък се концентрират върху разграничаването между неочаквани изменения в променливите, като цената на петрола или лихвата, от една страна, и очакваните промени, от друга, с цел да се проследят техните ефекти върху важни макроикономически променливи. Проблемите с които двамата лауреати са се занимавали, са очевидно взаимно свързани. Макар че Сарджънт и Симс са провеждали своите изследвания независимо един от друг, техните приноси са взаимно допълващи се в много отношения.
Сарджънт: систематични ефекти на икономическата политика
Какво става в макроикономиката когато паричната политика следва постоянно правилото на Тейлър, т.е. когато лихвата реагира на промени в инфлацията и на бизнес цикъла по предварително определен начин? Или какво се случва ако на централната банка е възложено да поддържа инфлация близка до два процента? Анализът на Сарджънт се занимава с ефектите от такива системни правила на ефектите и на последиците от промени в правилата за политиката. Очакванията са неделима част от този аналитичен подход.
Възможно ли е да се установи дали промените в икономиката зависят от промени в икономическата политика? Възможно ли е тези промени да зависят от колебанията в цялата икономика, които подтикват ръководните органи да възприемат различна политика? Сарджънт е изследвал тези проблеми, използвайки тристепенен метод.
Първата му стъпка включва разработката на структурен макроикономически модел, т.е. точно математическо описание на икономиката. Няколко параметри, които определят взаимоотношенията между различните променливи, са включени в модела. Например, ако знаем че агрегатното потребителско търсене за продукти и услуги е повлияно от очакваната реална лихва, това взаимоотношение би трябвало да се включи в модела. Параметрите, които определят такива основни отношения не би трябвало да се влияят от промени в икономическата политика. Това включва параметрите на предпочитанията, които описват как индивидите избират между спестяване и потребление в зависимост от депозитната лихва и дохода.
Втората стъпка се състои от решаване на математическия модел. Методът на Сарджънт се фокусира върху очакванията за съответни изменения в макроикономическите променливи. Например, дали очакванията за инфлация в бъдеще се влияят от промените в икономическата политика?. Нормална предпоставка за решаване на модела е, че инфлационните очаквания на отделните хора, заложени в модела съответстват на прогнозираната инфлация, породена от самия модел. Налагането на такова изискване, обаче е по-лесно да се препоръча, отколкото да се направи. Втората степен в анализа на Сарджънт показва как може да се намери решение.
Третата и последна степен е изцяло статистическа. Исторически данни се използват за оценка на фундаменталните параметри, които не се променят дори след изменение на политиката. Но нека да опростим, това предполага че стойностите на параметъра са избрани така, че моделът да описва както действителните исторически събития, така и възможните събития. По този начин се получават числени стойности за параметрите, които описват икономическата структура. Целият модел в този случай може да се използва като „лаборатория” за изучаване на ефектите от различни хипотетични инструменти, като например, промяна в паричната политика.
В поредица от статии през 1970те, Сарджънт показва как могат да се построят, решат и оценят структурни макроикономически модели. Неговият подход е много полезен при анализа на дадена икономическа политика, но може да се използва и в други области на макроиконометрични и икономически изследвания.
Някои от приносите на Сарджънт са чисто методологически, но той също прилага новите методи в много влиятелни емпирични изследвания. Например, анализира исторически епизоди на хиперинфлация в различни европейски страни. Той също изучава споменатия по-горе ход на събитията през 1970те, когато много икономики първоначално възприеха политика на висока инфлация, след което се преориентираха към политика на по-ниска инфлация. Сарджънт показа, че начинът на формиране на очакванията на широкия кръг от хора, както и разбирането на централната банка за инфлацията, са се основавали на постепенното им изучаване. Това обяснява защо беше нужно толкова дълго време за понижаване на инфлацията.
Симс: установяване и анализ на макроикономически шокове
Симс споделя критиките на Сарджънт по адрес на използваните по-рано от изследователи, централни банки и министерства на финансите големи макроиконометрични модели. В статията си „Макроикономика и реалност” (1980), Симс въвежда нов начин за анализ на макроикономически данни. Неговото мнение по голямата важност на очакванията съвпада с това на Сарджънт. Симс предлага нов метод за установяване и интерпретиране на икономическите шокове в исторически данни и за анализ на постепенното трансформиране на такива шокове върху различни макроикономически променливи. Неговите изследвания са имали огромно влияние върху последващите изследвания. Той е бил също използван широко като база за вземане на конкретни решения в стопанската политика. Методологията на Симс също може да се опише в три степени.
В първата степен той прогнозира макроикономически променливи като използва векторно-авторегресионен модел (a VAR model). Това е сравнително прост модел за статистически редове, където установени преди това стойности на промените на лихвата са използвани за постигане на възможно най-добри прогнози. Разликата между прогноза и резултат – т.е. прогнозната грешка – за конкретна променлива може да се счита за вид шок. Той обаче показва, че такива прогнозни грешки нямат ясна икономическа интерпретация. Например, неочаквана промяна в лихвения процент може да се дължи на други шокове в същия момент, в резултат на безработица или инфлация. Промяната в лихвата може и да е независима от други шокове. Този вид независима промяна той нарича фундаментален шок.
Втората степен включва извличане на фундаментални шокове на които икономиката е изложена. Това е предпоставка за изучаване на ефектите, например, на влиянието на независима промяна на лихвения процент върху икономиката. И наистина, един от основните приноси на Симс е изясняването как чрез задълбочен всеобхватен анализ на функционирането на икономиката могат да се установяват фундаментални шокове. Симс и други изследователи след него разработиха различни методи за установяване на фундаментални шокове в модели от типа VAR.
След установяването на фундаментални шокове на базата на исторически данни, третата степен в метода на Симс е импулсно-ответен анализ. Така се илюстрира влиянието на фундаментални шокове върху макроикономически променливи в течение на времето. Това е доказано, например, чрез изследване на влиянието на импулса – повишение на лихвения процент от централната банка, върху реакциите на макроикономически променливи с различни времеви хоризонти. Чрез подобни анализи се установяват, например отговорите на две променливи (БВП и ценово равнище) в модел от типа на VAR. БВП пада непрекъснато няколко тримесечия след повишаването на лихвата и не се обръща нагоре до края на шестото тримесечие. Ценовото равнище, от друга страна, почти не се влияе в продължение на шест тримесечия, след което цените започват да падат.
Импулсно-ответният анализ помага за по-добро вникване в динамиката на различните характеристики на макроикономиката и оказва влияние върху формирането на паричната политика. Централни банки, които практикуват установяването на инфлационни цели сега използват широко настройката на лихвения процент за постигане на своята цел с хоризонт от една до две години. Практиката също показва, че рестриктивната парична политика е изправена пред избора между по-ниска инфлация след една до две години и незабавен спад на БВП. Аналогични анализи на фискалната политика по този метод показват как увеличените публични разходи може да неутрализират временно потъване в бизнес цикъла. Моделите от типа VAR сега са незаменими инструменти на централните банки и на министерствата на финансите при анализа на влиянието на различни шокове върху икономиката, а също и на въздействието на различни видове политика върху поведението на икономиката.
Съвременни макроикономически изследвания
Анализите на Сарджънт на макроикономически статистически редове, основани на исторически данни, откриха широко поле за макроикономически изследвания и доведоха до нови открития по въздействието на икономическата политика. Изследванията на Симс, започнали малко по-късно, също оказаха много силно влияние както за макроикономически, така и за други области на изследванията. В наше време, насоките на изследванията, предизвикани от приносите на Сарджънт и Симс, имат много общо. В съвременните изследвания, решаването на модели, изработени с използване на методи на Сарджънт, често се изразява под формата на система VAR и се оценяват чрез импулсно-ответен анализ.
Емпиричните стратегии предложени от Сарджънт и Симс са сравними. За изследване на влиянието на постоянните промени в политиката върху икономиката, методът на Сарджънт изисква специфични предположения относно структурата на икономиката. Такива предположения често пъти могат да бъдат под въпрос. Предположенията на основата на модела VAR, от друга страна, са по-общи и важат за широк кръг от икономически модели. Изследователите могат да избират единия или другия метод според конкретните условия и цели на анализа. При подробно познаване на структурата на икономиката, методът на Сарджънт може би е за предпочитане, тъй като позволява хипотетичен анализ на системните промени в икономическата политика. При по-оскъдни знания за съответната област, методът на Симс е по-сигурен.
Благодарение на научните приноси на Сарджънт и Симс изследванията на макроикономиката и на икономическата политика напреднаха значително. Тяхната съвместна работа е солидна основа за модерния макроикономически анализ. Трудно е да си представим днешните изследвания без тази основа.
За мен като макроикономист
приносите на Сарджънт и Симс също са много важни. В моите изследвания много често се налага да търся най-подходяща макроикономическа политика и съответните инструменти с чието излъчване на импулси към стопанските субекти (производители на продукти и услуги) и към потребителите се постига най-висок икономически растеж, заетост, доходи, по-ниска инфлация, повече инвестиции и т.н. Без изследванията на двамата лауреати и на други учени преди и след тях, не бихме могли да избираме най-подходяща икономическа политика.
Благодарение и на тях сега можем да кажем, че на България, на Европа и на света е необходима политика, която стимулира повишаването на растежа, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета, в осигурителната система и съчетаването на висока стопанска активност с финансова и социална стабилност. Пак благодарение на тези учени сега с категорична убеденост можем да твърдим, че рестриктивната политика потиска растежа и свързаните с него други икономически променливи: заетост, доходи и т.н. Защото поголовната рестриктивна политика потиска вътрешното (домакинско, държавно и инвестиционно търсене), а в силно интегрирана общност от държави с активен търговски обмен между тях, потиска и външното търсене. Това пък означава по-нисък (или никакъв) растеж, по-ниска заетост, по-малки лични доходи, по-малко инвестиции, по-малки приходи в бюджета и т.н.
Благодарение на разработките на тези двама учени и на други преди и след тях, можем да твърдим, че в настоящия сложен свят на икономиката трябва да се прилагат и сложни комплекси от взаимно обвързани макро- и микроикономически политики, оказващи мощно синергично въздействие върху съответните икономически променливи. Като правило, с изолираното вълшебно въздействие на един единствен инструмент на икономическата политика никога не се постига един единствен резултат по дадена променлива.
Това пък ни позволява да показваме грешките на консервативните икономисти, които опростяват икономическите процеси до неузнаваемост и се стремят да докажат това, което им се иска, а не това, което е далеч по-сложната и противоречива истина. Като привърженици на тезата за ниските пропорционални данъци, те смятат че е достатъчно да се прилагат ниски преки данъци и осигурителни вноски, за да се привличат преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), по-големи вътрешни инвестиции, да се постига растеж, заетост и т.н. Това, обаче, не е вярно! Не само по теоретически причини, доказани за пореден път и от двамата нобелови лауреати по икономика, но то се опровергава тотално и от стопанската практика.
Примери – колкото искате. Ще се спра само на един – данъците. От няколко години България прилага най-ниските преки данъци (корпоративен и данък върху доходите на физическите лица) в Европа. Според нашите консерватори би трябвало да се радваме на висок растеж, висока заетост, високи вътрешни инвестиции, изобилен приток на ПЧИ и т.н. Не се случва, обаче, нищо подобно. Случва се обратното. Защо? Защото поведението на всички тези променливи е обобщен резултат на много фактори: подходяща обща вътрешна икономическа среда, добро здравеопазване, добро образование и квалификация на персонала, подходящо развитие на науката и иновациите, добра инфраструктура, ниски данъци и осигурителни вноски, лоялни стопански взаимоотношения, ниска престъпност и корупция, ефикасна държавна администрация, стабилно и прогнозируемо законодателство, ефикасна съдебна система, подходяща външна икономическа и политическа среда и т.н. Повечето от тези условия липсват. При това положение, дори ако бъдат премахнати всички данъци няма да имаме желания ефект. Защото само плащанията на данък „корупция” превишават ефекта от най-ниските данъци.
З февруари 2012 г.
Публикувана в сп. Наука
Книжка 2/2012 г.