Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Балансиран бюджет по време на криза е груба грешка

Нека групата на така наречените „независими икономисти” препоръчат на правителствата на САЩ и Европейския съюз да пристъпят незабавно към балансиран бюджет

            

 

           

            

            Група млади колеги с консервативна ориентация обявиха на 8 април 2012 г., че са „независими икономисти”. Щом те са независими, питам се – какви сме ние – огромното мнозинство български икономисти, които не споделят техните възгледи и много често се срамуват от тяхното поведение? Ако сме зависими – от кого? Обяснете ми, защото не зная от кого съм зависим и кой ме командва. Нито пък бих допуснал някой да ме командва. Такова разделение на българските икономисти е произволно, обидно, високомерно и дори арогантно. То внушава, че тези млади колеги мислят със своите мозъци и изразяват собствени убеждения, а ние сме „кукли на конци”. Опитът ме е научил, когато някой настоява натрапчиво, че е независим, почвам да се съмнявам в обратното. Ако вникнем по-дълбоко ще стигнем до не особено приятни за тези хора изводи, макар че сервилната журналистика ги нарича „водещи икономисти”. Отдавна запитах и все още чакам някой да ми обясни какво им е „водещото”.

Така наречените „независими икономисти” заявили на пресконференция на 8 април, че в България няма да се случи растеж през 2012 г., дори се очаквала мека рецесия. Изразена била тревога за големия държавен дълг и свързаното с това намерение на правителството за емисия на външен дълг за около 0,9 млрд. евро. Отправен бил призив за спешни бюджетни съкращения за балансиране на бюджета за 2012 и 2013 г.

По растежа на БВП

            В моя статия в ДУМА от 16 ноември 2011 г. „Икономическото потъване в Европа започна” (публикация № 188 в моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm, а също и в няколко социални мрежи) във връзка с публикуваната тогава есенна прогноза на Икономическата комисия на ЕС, критикувайки тази прогноза, в която се очакваше растеж на БВП в България с 2,3%, писах: “Няма как Европа да пада надолу, а България да върви нагоре през 2012 г. По-реално е да се очаква спад на БВП с 0,5-1,0% и в най-добрия случай – нулев растеж през 2012-2013 г. с произтичащите последствия върху заетостта, доходите и бюджета. Всяко влошаване на обстановката в Европа ще се отразява и върху нас”. По онова време Симеон Дянков говореше за 2,9% растеж и го предвиди в бюджета. Не се различаваха много от него и така наречените „независими икономисти”. Никой от тях не говореше тогава за стагнация и още по-малко за рецесия в България.

            Това което писах преди пет месеца се повтаря сега от младите колеги със самочувствието, че казват нещо ново и важно. То е важно, но не е ново, защото вече е казано и написано. В техните изявления, обаче няма нито дума, че повтарят публикувана отдавна моя прогноза. Освен това, моето предвиждане през миналия ноември за 2012 г. тежи много повече от повторението му сега - почти в средата на 2012 г. Защото са нужни повече знания и опит и е много по-трудно и рисковано през ноември 2011 г. да се прогнозира състоянието на икономиката през 2012 г., отколкото да се прави това след като е минала почти половината от тази година. Ползата от първата прогноза е далеч по-голяма за формиране на стопанската политика, отколкото втората, направена почти пост фактум.

Така наречените „независими икономисти” трябва да знаят, че има авторско право, което важи от датата на публикуване на дадена теза. Всеки следващ, който застъпва същата или близка до нея теза и обсъжда тази тема е длъжен да се позовава на носителя на авторското право. Нарушаването на това правило се нарича плагиатство и се преследва от закона. Освен това, в обществото, а и в правенето на икономически диагнози и прогнози трябва да има елементарен морал. Така постъпват в цивилизованите страни. Време е и у нас да се уважава авторското право и авторският морал и да напуснем зоната на интелектуалната джунгла, в която сме натикани вече над 20 години.

По държавния дълг

            В икономическата теория и в стопанската практика се борави с няколко понятия по дълга. Едното е „държавен и държавно гарантиран дълг”. Това е дългът на българската държава, поет от Правителството и ратифициран от Народното събрание. През януари 2012 г. той е 15,8% от БВП. Има и понятие „брутен външен дълг”, който през януари 2012 г. е 85,4% от БВП, в това число публичен и публично гарантиран външен дълг 10,1% от БВП и частен негарантиран външен дълг 75,3% от БВП

            Ако говорим за опасностите за страната от прекалено голям дълг, особено тревожен е държавният дълг, чието обслужване тежи върху бюджета. Важен е и брутният дълг (където преобладава частният дълг), защото при пробив по него също може да се срине цялата икономика. Кризата в източна и югоизточна Азия през 1997-98 г. беше причинена от частния, а не от държавния дълг. В изявлението на така наречените „независими икономисти” съзнателно се смесват две различни понятия – държавен дълг и дълг на държавните компании (които се формират и обслужват по различен начин), може би за да се драматизира ситуацията. С такива ходове не се постига нищо, освен да се подвеждат неосведомените и тежката ситуация по дълга да се представя като драматична, каквато тя не е.

            България е между страните с най-нисък държавен дълг в ЕС. По-нисък от нашия дълг в края на 2011 г. имаше само Естония, а малко над нашия – Люксембург. При среден публичен дълг 82,5% от БВП за ЕС-27 в края на 2011 г. десетина други държави имаха дълг по-нисък от допустимия максимум – 60% от БВП. Такива са: Румъния – 34,0%, Швеция – 36,3%, Литва – 37,7%, Чехия – 39,9%, Дания – 44,1%, Словакия – 44,5%, Латвия – 44,8%, Словения – 45,5%, Финландия – 49,1%, Полша – 56,7% и т.н. И никой не говори за застрашена финансова стабилност на тези държави.

В мои публикации през миналата и началото на тази година препоръчвам да се допусне контролирано постепенно повишение на държавния ни дълг до 25-27% през следващите няколко кризисни години, при прогнозиран за 2012-2013 г. около 85% общо за ЕС. Това не застрашава финансовата ни стабилност. Ако се прилагат 37те мерки на препоръчаната от мен икономическа политика (виж „Спешни мерки за смекчаване на неблагоприятния ефект от рецесията”, ДУМА, 27 февруари, публикация № 198 в моя сайт) и при благоприятна икономическа ситуация в ЕС, може да се очаква постепенно излизане на България от кризата към 2014-2015 г. и икономически растеж около 4-5%. При такъв растеж ще се увеличат данъчните и други постъпления в бюджета и ако е нужно, ще се осигури постепенно намаление на дълга. Макар че това едва ли ще се налага и тогава.

Сегашната истерия около опасностите от леко повишение на публичния дълг много ми напомня за истерията до 2007-2008 г., че бюджетният дефицит бил недопустим при режим на валутен борд. Вече имаме бюджетен дефицит няколко години в условията на валутен борд и въпреки неграмотното макрофинансово управление на Симеон Дянков нищо фатално не се е случило с финансовата стабилност на държавата. Размахването на гръцкото плашило също е силно преувеличено и несериозно, особено когато се прави от професионални икономисти. Сляпото придържане към никому ненужен сръхнисък публичен дълг по време на кризата ще бъде заплатено от българските граждани с още по-голяма мизерия. Ако те искат да живеят в такава стабилна мизерия нека търпят недомислията на Дянков. Ако са за леко смекчаване (или поне забавено влошаване) на мизерията през следващите 2-3 години, могат да наложат на правителството по-гъвкава предпазлива политика по държавния дълг, каквато предлагам аз.

По балансирания бюджет

Най-големи световни учени са доказали, че в дългосрочен период бюджетът трябва да е балансиран. В тежки кризисни години е допустим временен умерен дефицит за смекчаване ударите на кризата върху производството, заетостта и доходите. В добри години, обаче трябва да се поддържа бюджетен излишък за компенсиране на натрупания дефицит. Такива са и суровите икономически реалности. Световната криза доказа, че умерените дефицити са не само допустими, но и необходими. Защото тесногръдата политика – балансиран бюджет на всяка цена и по всяко време задълбочава кризата. Погледнете данните на Евростат, МВФ, Световната банка, ОИСР за производството, заетостта, доходите, бюджетния дефицит за различните страни по света от 2007 до 2011 г. и ще се убедите в това.

Така наречените „независими икономисти” пренебрегват тези аргументи и настояват българското правителство да се ориентира незабавно към балансиран бюджет за тази и следващата година. През есента на 2011 г. те предлагаха балансиран бюджет за 2012 г. с дял на държавните разходи до 30%. Ако не беше толкова опасно бих предложил един експеримент: да се разреши на тази група да поеме управлението на българската икономика за една година. Ако някой се опита да наложи такъв бюджет на България за 2012-2013 г. ще предизвика масови бунтове, дори на пословично покорните и търпеливи българи. Такива предложения могат да правят само хора, които никога не са вземали или участвали във вземането на решения, засягащи живота и съдбата на милиони хора. Ако беше толкова просто и лесно Америка и Европа отдавна да са разрешили бюджетните и дълговите си проблеми.

В изявленията на така наречените „независими икономисти” има едно рационално предложение, правено до сега и от други наши икономисти. Правил съм го и аз през последните няколко години. В една от последните ми статии „Спешни мерки за смекчаване на последиците от рецесията” предлагам еднократно съкращаване на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 15% през втората половина на 2012 г. и с още 20% през 2013 г. За най-нови аргументи виж също моята статия „Мерки за икономиката по време на криза”, ДУМА 4 април и публикация № 200 в моя сайт.

Правителството предвижда постепенно намаление на бюджетния дефицит до 0,5% от БВП в 2014 г. чрез съкращаване на разходите. Това е погрешна политика в условията на криза. Като най-бедна страна в ЕС, през кризисните 2012-2014 г. трябва да прилагаме политика на умерен бюджетен дефицит плътно до 3,0% от БВП.

 

 

10 април 2012 г.

Обратно в списъка на публикаците