Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Европейската икономика е в рецесия

Бойко Борисов ще научи много повече ако прочете последната реч на г-жа Кристин Лагард – управляващ директор на МВФ, вместо да слуша недомислията на Дянков.

                      

            

 

На 11 май 2012 г. Европейската комисия (ЕК) публикува поредната си пролетна прогноза. В началото се подчертава, че новите напрежения на пазарите за държавен дълг, високите цени на суровия петрол, забавеният темп на растежа на световното производство – всички заедно са допринесли за намаление на доверието към края на 2011 г. и последвалото свиване на производството в ЕС.

След негативния темп на растежа през последното тримесечие на 2011 г. свиването на БВП се очаква да продължи. Икономиката на ЕС ще регистрира слабо първо полугодие. Макар че някои водещи показатели предполагат мека и краткотрайна рецесия, наличните данни засега не показват начало на възстановяване, смятат авторите на прогнозата (виж таблицата).

Растеж на БВП в Европейския съюз

Страни

2010

отчет

2011

очаквано

2012

11.2011 г.

2012

02.2012 г.

2012

05 2012 г.

Белгия

2,3

2,2

0,9

-0,1

0,0

Германия

3,7

2,9

0,8

0,6

0,7

Естония

2,3

7,6

3,2

1,2

1,6

Ирландия

-0,4

1,1

1,1

0,5

0,5

Гърция

-3,5

-5,5

-2,8

-4,4

-4,7

Испания

-0,1

0,7

0,7

-1,0

-1,8

Франция

1,5

1,6

0,6

0,4

0,5

Италия

1,5

0,5

0,1

-1,3

-1,4

Кипър

1,1

0,3

0,0

-0,5

-0,8

Холандия

1,7

1,8

0,5

-0,9

-0,9

Австрия

2,3

2,9

0,9

0,7

0,8

Португалия

1,4

-1,9

-3,0

-3,3

-3,3

Словакия

4,2

2,9

1,1

1,2

1,8

Словения

1,4

1,1

1,0

-0,1

-1,4

Финландия

3,6

3,1

1,4

0,8

0,8

Еврозона

1,9

1,5

0,5

-0,3

-0,3

Чехия

2,7

1,8

0,7

0,0

0,0

България

0,4

1,7

2,3

1,4

0,5

Дания

1,7

1,2

1,4

1,1

1,1

Латвия

-0,3

5,5

2,5

2,1

2,2

Литва

1,4

5,9

3,4

2,3

2,4

Унгария

1,3

1,4

0,5

-0,1

-0,3

Полша

3,9

4,0

2,5

2,5

2,7

Румъния

-1,9

1,7

2,1

1,6

1,4

Швеция

5,6

4,0

1,4

0,7

0,3

Великобритания

1,8

0,7

0,6

0,6

0,5

Европ. съюз

2,0

1,6

0,6

0,0

0,0

САЩ

3,0

1,7

1,5

:

2,1

Китай

10,3

9,2

8,6

:

8,2

Индия

8,5

7,5

7,5

:

6,9

Бразилия

7,5

3,6

4,0

:

2,7

Русия

4,3

4,3

:

:

4,0

Източник: European Commission, European Economic Forecast, Autumn 2011; Interim Forecast, February 2012 and Spring Forecast 2012. Последната прогноза за САЩ и всички данни за Китай, Индия, Бразилия и Русия са от IMF, World Economic Outlook, April 2012.

Пояснение: Данните за 2010 г. са фактически, за 2011 г. – очаквани, за 2012 г. – прогнозни: първата колона за 2012 г. – по есенната прогноза от ноември 2011 г., втората колона за 2012 г. – по междинната прогноза от февруари 2012 г. и третата колона за 2012 г. – по пролетната прогноза от май 2012 г. като % към предходната година.

 

            Очаква се вътрешното търсене през 2012 г. да спадне в еврозоната с 1,1%, а в ЕС с 0,7%. Очаква се безработицата да е 11,0% в еврозоната и 10,3% в ЕС. Общият бюджетен дефицит в еврозоната се очаква да е 3,2% от БВП и 3,6% в ЕС. Общият публичен дълг в еврозоната се очаква да нарастне на 91,8% от БВП и на 86,2% в ЕС.

Анализът на прогнозата разкрива четири важни празноти:

Първо, за авторите на прогнозата проблем над проблемите е високият държавен дълг, който трябва да бъде намален рязко и най-скоро. Те все още не виждат, че вътрешното търсене е главният мотор за краткосрочния и за дългосрочния растеж в европейските икономики. То, обаче е потиснато от рестриктивната икономическа политика за ограничаване на държавния дълг. Всичко се свежда до разколебаното доверие във финансовия сектор и неговото възстановяване чрез намаление на бюджетните дефицити и държавния дълг. Това е груба грешка. На такава основа не могат да се правят надеждни прогнози.

Важността на финансовия сектор и неговата стабилност съм подчертавал многократно в мои публикации през последните години. Това, обаче не е достатъчно. Преувеличаването на ролята на финансовия сектор и неговото перверзно разрастване през последните десетилетия, за сметка на материалното производство, на заетостта и доходите, беше една от главните причини за световната криза. Това беше и една от главните бързо забравени поуки от кризата.

Споменават между другото за повишение на потреблението в САЩ и по-слабата бюджетна рестрикция, но не виждат, че това е главният фактор за техния далеч по-висок растеж на БВП в сравнение с Европа. Затварят си очите за растежа в САЩ с 3% през 2010 г. и само 2% в ЕС, а очакваният за 2012 г. е 2,1% в САЩ и 0,0% в ЕС. Нима ръководителите на ЕК не се замислят над тези факти! Авторите на прогнозата се надяват главно на външното търсене като двигател на растежа в ЕС. Но то не може да бъде такъв двигател дори за най-конкурентоспособните европейски икономики, при обща политика за потискане на вътрешното търсене. В такава обстановка всички искат да изнасят, а не да внасят.

Второ, ръководителите на ЕК не виждат, че най-важната разлика сега между Европа, от една страна, и посочените в края на таблицата други държави (САЩ, Китай, Индия, Бразилия и Русия) е в провежданата макроикономическа политика – поголовна брутална рестрикция в Европа и умерено икономическо стимулиране, съчетано с умерена рестрикция в другите страни.

Вместо да повтарям писаното многократно от мен през последните години за еднаквата важност на финансовата и социалната стабилност, ще се позова на последната реч на г-жа Кристин Лагард – управляващ директор на МВФ, в Цюрихския университет на 7 май тази година. Още повече, че нашите позиции съвпадат напълно. Тя, между другото каза: „Искам да спра вниманието ви върху главното икономическо предизвикателство пред света – как да се върнем към солидния, устойчив и балансиран растеж, който осигурява по-добро бъдеще за всички. Днешната световна икономика се нуждае от по-висок и по-качествен растеж. Постигането му зависи от избора на правилна комбинация от политики. С погрешни политики рискуваме да загубим десетилетие на растеж, поколение от млади хора и възможности да поставим световната икономика на сигурна основа...

В развитите икономики, специално в Европа, разбират проблема добре, но имат различни виждания за лекарствата. Те гравитират към един от двата лагера – растеж или ограничения. Привържениците на първата теза казват, че се нуждаем от повече материални стимули за повишаване на растежа. Привържениците на втората твърдят, че пазарите са върху планини от публичен дълг и правителствата трябва да направят необходимото за бързото му намаляване. Тези позиции са малко карикатурни, но такъв е най-важният дебат сега. Това е погрешен дебат. Проблемът не е „или/или”. Страните могат да изберат стратегии, добри за днешния и за утрешния ден. Добри за стабилността и за растежа... Известно е, че бюджетните ограничения задържат растежа и в резултат на това спада стопанската активност...

Защо растежът е толкова важен? Погледнете положението със заетостта. 200 милиона души по света не могат да си намерят работа, включително 75 милиона млади хора, които търсят мястото си в обществото. В южна Европа един от всеки пет човека и един от всеки двама млади хора не може да си намери работа. Това е потенциална катастрофа – в икономически, социален и хуманитарен смисъл... Ако трябва да обобщя то е следното: растежът и стабилността не се изключват взаимно. Можем да изработим политики, които ги съчетават”.

Трето, настоящата прогноза не държи сметка за последствията от изборите в Гърция и Франция. В Гърция може да се стигне до нови избори, където се очаква засилване позициите на противниците на споразумението с тройката. Не е изключено Гърция да напусне сама или да бъде изключена от еврозоната със сериозни последствия за самата Гърция и за целия ЕС. Новият френски президент и очакваното ново мнозинство в Националното събрание след юни 2012 наверно ще предизвикат промени в общата икономическа политика на ЕС и на еврозоната, а също и в част от страните членки. Вероятно ще има допълнителни мерки за активизиране на растежа, за повишаване на заетостта, на доходите, промени в данъчната политика, в ролята на Европейската централна банка и т.н. Всичко това ще се отрази върху икономическото развитие. Есенната прогноза на ЕК за 2012 и 2013 г. ще се различава съществено от настоящата. И ще е по-реалистична.

Четвърто, сериозните прогнози трябва да поднасят на държавните органи и на бизнеса надеждна информация за очакваните икономически процеси и предизвикателства за по-далечни хоризонти. Само тогава ще могат да се вземат полезни изпреварващи управленски решения. Не е нормално в рамките на шест месеца да виждаме такива драстични разлики в прогнозите за растежа на такъв голям брой страни (17 от общо 27) и дори за цялата общност. През ноември 2011 г. ЕК прогнозира растеж на БВП в България 2,3%, през февруари 2012 г. 1,4%, а през май 2012 г. 0,5%, т.е. намаление с 0,9% пункта на всеки два месеца. От такава прогноза няма полза. Тя е дори подвеждаща. Такава прогноза е по-скоро регистрация на случилото се, а не предвиждане за бъдещето. И не представя добре своите автори. На 16 ноември 2011 г. аз прогнозирах в ДУМА „спад на БВП от 0,5-1,0% и в най-добрия случай – нулев растеж за 2012 г.” в България. Съдете сами кой е по-точен. Есенната прогноза на ЕК за 2012 г. наверно ще съвпадне с моята. Но моята е направена една година по-рано. А да се каже през ноември 2012 г., че се очаква спад на БВП в България през 2012 г. примерно 1,0-1,5% - това вече не е прогноза, понеже е в самия край на годината.

 

14 май 2012 г.

Публикувана в ДУМА

на 15 май 2012 г.

 

Обратно в списъка на публикаците