Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Твърд бюджет – беден народ и слаба държава
Тежко му на този народ, чиито политици слугуват на борсови котировки, рейтингови агенции и консервативни брюкселски чиновници!
Последната прогноза на Европейската комисия (ЕК) от 11 май 2012 г. съдържа и малък раздел за България. Там обясняват, че слабият растеж през 2010-2011 г. се дължи на износа „докато вътрешното търсене остана стагниращо поради дисбаланси в частния сектор”. Освен че не е ясно за какви дисбаланси става дума, това твърдение не е вярно.
Главната причина за слабия растеж е рестриктивната политика, която потиска вътрешното търсене. По предварителни данни на статистиката за 2011 г. индивидуалното потребление на домакинствата у нас е 59% от БВП, държавното потребление – 16%, бруто капиталообразуването – 24% и нетният експорт – 1%. Очевидно е, че вътрешното потребление създава БВП. Неговото потискане означава потискане на растежа. Не виждам кои дисбаланси в частния сектор ограничават вътрешното потребление.
За някои най-важни макроикономически показатели през последните две години и прогнозираните от ЕК за следващите две години виж таблицата.
Макроикономическа прогноза за България
|
Източник: European Commission, European Economic Forecast, May 2012, p. 59
Пояснение: Всички показатели са в % към предходната година, с изключение на бюджетен баланс и държавен дълг, които са в % към БВП и безработицата – в % от икономически активното население.
По-нататък пише, че намалението в прогнозирания темп на растеж на БВП с 1,8 процентни пункта от есента на 2011 г. до пролетта на 2012 г. се дължи на „нисходящите промени в икономическите перспективи на ЕС и техните ефекти върху българската икономика чрез търговския канал, а също и по-ниското доверие, което влияе върху инвестициите и потреблението”. В това има частица истина, но не е главната истина. Влияние по търговския канал има, но то не поражда такава съществена корекция. Нисходящи промени в европейската икономика има, но те бяха очевидни още миналата есен, а останаха незабелязани от експертите на ЕК. Истинската причина е в недостатъчната прецизност на авторите на есенната прогноза от ноември 2011 г.. За всеки сериозен изследовател на българската икономика през есента на 2011 г. беше ясно, че не може да се разчита на растеж през 2012 г. Само Дянков очакваше 2,9% растеж и ЕК – 2,3%. Г-н Прохазки пък настояваше за 2,3% дори в началото на февруари 2012 г. Моята прогноза от 16 ноември 2011 г. беше: „Спад на БВП от 0,5 до 1,0% и в най-добрия случай – нулев растеж” (виж публикация № 188 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ). Досегашните данни за 2012 г. подсказват, че то ще се потвърди.
Ако трябва отново да се обърнем към близкото бъдеще на нашата икономика, още сега е ясно, че не е възможен растеж на БВП с 1,9% и на посочените в таблицата прирасти на частното, държавното и инвестиционното потребление през 2013 г., но експертите на ЕК го очакват. Те повтарят грешката си от прогнозата за 2012 г. Не виждам основания за такъв оптимизъм при сегашната икономическа политика на българското правителство и все по-сложната ситуация в европейската икономика.
По-нататък четем: „Възстановяването (на производството и заетостта – бележката моя) се затруднява главно от слабостите на пазара на труда, продължаващото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор и свиването на строителния сектор. При съществуващата регионална икономическа несигурност притокът на ПЧИ се стабилизира на по-ниско ниво и не даде забележим тласък на растежа, за разлика от предишното десетилетие... Икономиката също печели от сравнително силните публични финанси...”. Тази част на прогнозата гъмжи от неточности и погрешни оценки. Отново се премълчава главната причина – потиснатото вътрешно домакинско, държавно и инвестиционно търсене, а причините за продължаващата стагнация в икономиката се търсят там, където не са.
Главната слабост на пазара на труда е рязкото увеличение на безработните и влошаване на тяхната структура поради намалената стопанска активност. Това се признава няколко параграфа по-долу, където четем „Влиянието на кризата върху заетостта беше силно и продължително. Заетостта спадна кумулативно с 12% между 2009 и 2011 г., което е едно от най-дълбоките в ЕС. Свиването на заетостта се очаква да се стабилизира през 2012 и 2013 г.” Първо, по данни на НСИ в края на първото тримесечие на 2012 г. безработицата достигна 12,9%, а ако се прибавят официално обявените около 230 хил. обезкуражени безработни, тя превишава 18% и се приближава плътно към гръцката. Второ, странно е ако в Брюксел има очаквания за стабилизиране на заетостта у нас през 2012 и 2013 г.! Тук виждаме по-добре истината и очакванията ни са обратни. Това се потвърждава и от анкетите на НСИ за бизнес климата. Свиването на заетостта ще продължи през цялата 2012 г. Ако не настъпи съществена промяна в икономическата политика на българското правителство (каквито изгледи няма) и ако се случат драматични събития в съседна Гърция и в други европейски страни, което е доста вероятно,намалението на заетостта ще продължи и през 2013 г.
Експертите на ЕК пишат, че възстановяването се затруднява от „продължаващото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор”. С това те признават, че производството, заетостта и доходите на хората се жертват пред олтара на митичната финансова стабилност (намаляването на дълга), вместо да се търси разумен компромис между тях. Частният негарантиран външен дълг у нас наистина е много голям - 78,4% от БВП през март 2012 г. Но той е такъв отдавна. Дори беше още по-висок преди няколко години. Неговото намаление не трябва да става кампанийно и само за сметка на производството и заетостта. Човекът, обаче тук не струва нищо. Ето това противопоставяне на финансовите и социалните аспекти е пагубно за развитието на Европа и на България. То ни вкара в сегашната криза и ни тика все по-дълбоко в нея.
Споменават и за свиването на строителния сектор. Но нали и то се дължи на ограниченото вътрешно търсене, рязкото намаление на държавните инвестиции и на орязаните капиталови разходи на общините през последните години в името на по-ниския бюджетен дефицит. При 29,4 млрд. лв. инвестиции (разходи за придобиване на дълготрайни материални активи) през предкризисната 2008 г., те спадат на 16,7 млрд. лв през 2011 г. Освен това, вярно е че сложната ситуация в Гърция хвърля сянка на недоверие върху България и другите страни в нашия регион, но твърде пресилено е да се твърди, че „притокът на ПЧИ се стабилизира на по-ниско ниво”. Няма стабилизация, а тотален срив на ПЧИ, който се дължи както на неблагоприятната ситуация в Европа и света, така и на непривлекателността на България. Ниските данъци не са достатъчни за привличане на чужди инвестиции, защото всички други условия у нас са отблъскващи за чуждестранните инвеститори.
Записано е, че „икономиката печели от сравнително силните публични финанси”. Това също не е вярно! Силно рестриктивната бюджетна политика ограничава домакинското, държавното и инвестиционното потребление. Замразените от три години пенсии на 2,2 млн. души и на заплатите на около 400 хил. души в държавния сектор; орязването на субсидиите за здраве, образование, наука, инфраструктура; неиздължаването на правителството и общините към бизнеса със стотици милиони лева за извършени работи и забавеното възстановяване на ДДС в името на по-ниския бюджетен дефицит затрудняват допълнително излизането от кризата. Как е възможно да се твърди, че икономиката печели от силните публични финанси при наличието на такива факти! Вярно е обратното - икономиката само губи от бруталната рестриктивна бюджетна политика. Жалко е, че брюкселските анализатори не виждат тези безспорни факти! Това буди у мен тревога само като си помисля, че в уважавана институция като Европейската комисия се правят такива произволни изводи за връзката между икономически растеж и публични финанси.
Изненадва ме и твърдението, че „заедно с очакваното възстановяване в ЕС през втората половина на 2012 г. ще се подобрят възможностите за експортните сектори”. Всички сериозни анализатори по света и в Европа предупреждават, че не се очаква оживление в ЕС през втората половина на 2012 и през 2013 г. Очаква се обратното - рецесията да се задълбочи при нарастващата несигурност поради растящото напрежение в Гърция и проблемите на Испания, Португалия, Италия, Унгария. На 19 май 2012 г. Пол Кругман предупреди, че на Европа предстои да загуби едно десетилетие без растеж. Подобни предупреждения правят Дж. Стиглиц, Л. Самърс, Н. Рубини и други учени. Неотдавна председателят на Европейския парламент Мартин Шулц беше цитиран от Уолстриит Джърнъл да казва, че разпадането на еврозоната за първи път се превръща в реален сценарий. Допускат се и още по-черни сценарии. Ожесточава се и дискусията в Европейския съвет по философията на икономическата политика за извеждане на ЕС от кризата. Авторите на прогнозата като че ли живеят на друга планета и не знаят, че в Европа ври и кипи. Такова поведение е недопустимо! От тях се очаква да виждат предизвикателствата пред общността и да предлагат решения за превантивна икономическа и финансова политика.
Не е възможно анализаторите на Европейската комисия да не знаят за всичко това и да не държат сметка в някаква степен за тези опасности! То ще се отрази неблагоприятно и върху нашата икономика. При тези условия не може да се разчита на подобрени възможности за нашите експортни отрасли и производства през втората половина на 2012 и 2013 г. Четейки последната прогноза на ЕК не мога да не си задам въпроса: в какъв свят живеят нейните автори?
По-нататък четем: „Търсенето на домакинствата ще допринесе повече за растежа през 2013 г., особено след очакваната стабилизация на пазара на труда, а и домакинствата се очаква да намалят сегашните си предпазни спестявания”. И това не е вярно. Няма основания да се очаква повишение на потребителското търсене на българските домакинства при силно ограничените реални разполагаеми доходи. Нито пък стабилизация на пазара на труда. Обратното – безработицата расте и ще продължава да расте. При повишената нестабилност в Европа и особено в нашите южни съседи, чувството на несигурност у гражданите за утрешния ден се засилва и ще расте склонността към пестене на бели пари за черни дни, макар и от все по-скромните реални доходи.
В анализа на ЕК се отбелязва, че „даже при слабата заетост, средните заплати продължават да растат в резултат на структурни промени в пазара на труда и избелване на икономиката”. Формулировката е толкова обща и неясна, че не подсказва нищо. А истината е следната: в България стават странни неща. Едновременно намалява заетостта и нараства средната заплата, при намаляваща обща маса на изплатените заплати. Защото предприемачите уволняват повече ниско и средно квалифицирани работници (с ниски и средни заплати) и оставят по-квалифицираните с по-високи средни заплати, но с по-малка обща маса на заплатите. Това личи и от намалението на дела на компенсациите на наетите лица в структурата на БВП по метода на доходите, който през 2010 г. е бил 38,48%, а през 2011 г. 37,16%, при 50 и повече процента в западноевропейските страни. Тази късогледа рестриктивна политика ограничава текущото платежоспособно потребителско търсене и затруднява силно нормалното възпроизводство на работната сила с тежки средно- и дългосрочни последствия.
Като чете частта за така наречената „фискална консолидация” човек може да се просълзи от възторг. „Бюджетната дисциплина доведе до по-нататъшно подобрение на фискалната позиция в 2011 г. По-добрите от очакваните резултати се дължат главно на по-ниските капиталови разходи, замразяването на пенсиите и заплатите в държавния сектор за три поредни години, намаление на субсидиите... Бюджетът за 2012 г. предполага леко рестриктивна фискална позиция. Дефицитът на консолидирания бюджет се очаква да бъде подобрен до 1,9% от БВП в 2012 и 1,7% в 2013 г.” Като чета тези редове си мисля, че може би е писано от Симеон Дянков За него и неговите събратя в Брюксел всичко е добре, ако фискалната консолидация протича добре. За тези хора състоянието на света се оценява по състоянието на бюджета. Качеството на живота на хората няма никакво значение за тях.
И тази част е пълна с неверни твърдения. Странно е да хвалиш най-бедната страна в ЕС, че намалява капиталовите разходи, реалните заплати и пенсии, разходите за здравеопазване, образование, наука, за да снижи бюджетния дефицит по време на криза! Това противоречи на здравия разум и на икономическата логика. То прави невъзможно и осъществяването на провъзгласената отдавна политика за сближаване нивото на производителността, доходите и потреблението в страните членки на ЕС, при протичащия обективен процес на сближаване на средните ценови равнища в условията на открит общ пазар. Така, при замразени номинални доходи цените растат и реалните разполагаеми доходи намаляват. Това потиска допълнително платежоспособното търсене. Да не говорим за постигането на целите на стратегията „Европа 2020”. Това е вече поредната забравена тема по която до скоро се шумеше в Брюксел.
Разбирам необходимостта от разумни ограничения на бюджетния дефицит, когато е натрупан голям, трудно поддаващ се на обслужване държавен дълг, застрашаващ финансовата стабилност, както е в Гърция. Не разбирам обаче, възторга на брюкселските чиновници от намаляването на бюджетния дефицит в България до 1,7% и по-ниско, при очакван 3,6% в ЕС за 2012 г. Не разбирам също защо се насърчава поддържането на държавен дълг у нас около 16-18%, при очакван 86,2% в ЕС. Това ни води към още по-голяма стагнация, безработица и бедност в условията на ново изостряне на кризата. Няма икономически основания България – най-бедната и една от най-ниско задлъжнелите страни в ЕС да се окуражава или принуждава да поддържа на всяка цена този нисък публичен дълг с което се подхранва допълнително повишението на и без това високата ни безработица и понижението на и без това ниските ни доходи. Умереното и контролирано повишение на нашия публичен дълг през следващите няколко кризисни години до 25-27% от БВП (т.е. три пъти по-ниско от очакваната средна задлъжнялост в ЕС) не създава никаква опасност за финансовата ни стабилност.
Като говорим за дълга показателни са и лихвените плащания в консолидирания бюджет за обслужване на публичния дълг. През 2011 г. те са били: в Гърция - 6,9% към БВП, в Италия – 4,9%, в Унгария – 4,1%, в Португалия – 3,9%, в Ирландия – 3,4% и т.н., а в България – едва 0,6% - между най-ниските в ЕС. Разходите в консолидирания бюджет на България за 2011 г. са били 27 360 000 млн. лева, а лихвените плащания по външния и вътрешния публичен дълг -661,1 млн. лева или 2,4%.
Прогнозата на ЕК за България за 2012-2013 г. е повърхностна, нереална и неточна. Особено за растежа на БВП, за частното, публичното и инвестиционното потребление, за приноса на нетния експорт за растежа, за компенсацията на заетите, за бюджетния дефицит и държавния дълг. Тя е изготвена от хора, които си въобразяват, че всичко протича нормално, спокойно, гладко, безконфликтно; които като че ли не виждат и чуват тътена на бурите, тресящи нашия континент през последните години; на които не е известна голямата дискусия в световен, европейски и национален мащаб за продължаващата стагнация в европейската икономика, за растящата безработица, бедност и социална поляризация и за борбата между различните икономически философии за извеждане на европейската икономика от кризата. От такава формална и променяща се на всеки два-три месеца прогноза едва ли има полза! Надявам се, че икономическите анализатори на Европейската комисия могат да правят по-обективни, по-задълбочени и по-точни прогнози с по-устойчив хоризонт, като основа за изпреварващи управленски решения!
27 май 2012 г.