Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Разкрачената бюджетна политика на БСП
Вече седем години не разбирам странната бюджетна политика на ръководството на БСП
През 2005-2009 г. ръководството на БСП като водеща партия в управляващата коалиция провеждаше консервативна рестриктивна бюджетна политика, прилягаща повече на икономическата философия на НДСВ. Характерни черти на тази политика бяха големите бюджетни излишъци, при положение, че в редица важни сектори (здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура и други) имаше остро недофинансиране. Така беше формиран голям фискален резерв, с който, без да иска, ръководството на БСП помогна на Симеон Дянков да провежда малоумната си (използвам неговия речник) бюджетна политика през последните три години. Поддържането на умерен бюджетен излишък беше правилно през добрите години преди кризата. Поддържането на много голям излишък, при силно недофинансирани сектори в бедна страна като нашата, обаче беше неправилно.
През 2007-2008 г. ръководството на БСП допусна още по-груба грешка с въвеждането на най-ниските в ЕС преки „плоски” данъци: корпоративен и подоходен. Беше премахнат необлагаемият минимум за данъка върху доходите на физическите лица, което облекчи богатите и натовари бедните. Такава антисоциална данъчна политика не си позволяват и най-консервативните правителства в развитите страни. Освен това, тази политика е и антиевропейска, защото е форма на данъчен дъмпинг спрямо западноевропейските страни. Опитите на ръководството на БСП за оправдаване на тази политика с клишето „с дясна политика постигаме леви цели” са несериозни.
Твърденията, че с въвеждането на 10% преки данъци се увеличават данъчните приходи, съгласно кривата на Лафер, не се потвърдиха в български условия. Това личи от данъчните постъпления през годините преди и след въвеждането им. През 2007 г. преди намаляването на данъка върху дохода постъпленията от него нарастнаха със 484,1 млн. лв. в сравнение с 2006 година. Повишението на постъпленията от същия, но вече намален данък през 2008 г. със 142 млн. лв. се дължи главно на въведеното облагане на най-бедните, поради отмяната на необлагаемия минимум, а не на „осветляване” на сивата икономика. През 2009 г. приходите по този данък нарастват със 79 млн. лв, а през 2010 г. намаляват със 17 млн. На 48-мия си конгрес БСП правилно се отказа от „плоските” данъци, но нейните ръководители и до сега не са признали грешката си. Напротив, продължават да твърдят, че за времето това е било правилно решение. Нищо подобно!
В претенциозната си статия „Резолюцията, професорът и партията” от 4 август 2012 г. г-н Г. Пирински води диспут с проф. Стефан Стоилов по недопустимо агресивен и неетичен начин. Подбира само цитати от конгресната политическа резолюция, които му изнасят, и още по-лошо – позволява си да я редактира самоволно 2-3 месеца след конгреса. Той пише „Конгресът утвърди балансирането на бюджета на програмна основа не като текуща, а като дългосрочна цел”. Това е негова измислица. В конгресната резолюция няма и помен от такава постановка.
Всеки средно грамотен икономист знае, че в рамките на 10-15 години бюджетът трябва да е широко балансиран. През такъв дълъг период обикновено има трудни, дори кризисни години, когато умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим. Това го писа Дж. М. Кейнс преди 80 години. Натрупаният дефицит, обаче трябва да се неутрализира с бюджетни излишъци през добрите години на този период.
Това ме кара да мисля, че в ръководните среди на БСП някои хора и до сега не са разбрали грешката си. Разделът за бюджета в политическата резолюция на 48-мия конгрес е механична смесица от елементи на предишната консервативна бюджетна политика на БСП и елементи на социална преориентация, наложена от кризата. Кокетирането с „програмирано бюджетиране” не променя нищо, защото и пазарните фанатици могат да кажат същото, без да го правят. В тази част на конгресната резолюция най-важните параграфи започват с твърдение за необходимостта от балансиран бюджет в сегашните, а не в някакви бъдещи условия и след това, като неутрализираща гарнитура, се добавят социално ориентирани разсъждения. Поради това я наричам „разкрачена бюджетна политика”.
За да докаже тезата си г-н Пирински грижливо „пропуска” в своята статия първия и четвъртия параграф на частта за бюджета в политическата резолюция, които най-пряко третират темата за бюджетния баланс. Така може би е допустимо да се постъпва в политиката, но не и в почтен професионален диспут. Аз пък ще ги цитирам, за да улесня читателите.
Първият параграф гласи: „Не подлежи на съмнение, че балансирането на необходимите разходи с гарантирани приходи по консолидирания бюджет на страната е задължително условие за успешно развитие и за достигане на европейските стандарти за стабилност и конкурентоспособност. Но ние отхвърляме разбирането, че такъв баланс е постижим чрез правни норми и автоматични наказателни санкции – не за друго, а защото на практика то води до обратните резултати – до задълбочаване на кризата и на съответните дисбаланси”. Подчертаните текстове са от резолюцията.
Сърцевината на този параграф е, че балансираният бюджет е задължително условие за успешно развитие. И става дума за настоящата българска ситуация, а не за някакви бъдещи години. Това недвусмислено личи от четвъртия параграф, който ще цитирам след малко. Да твърдиш, че балансирането на бюджета дори по време на криза е задължително не се различава от политиката на пазарния фанатик Симеон Дянков. Защото той прави същото. На 20 юли 2012 г. дори се похвали в Народното събрание, че за първото полугодие на тази година България и Швеция са единствените страни в ЕС с балансиран бюджет. Ако Швеция може да си го позволи, за България това е икономическо самоубийство, както писаха многократно през миналата и през тази година Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Лоуренс Самърс, Нуриел Рубини и други най-изтъкнати световни учени.
Четвъртият параграф гласи: „Балансирането на бюджета на програмна основа в съвременните условия на икономика в застой, на огромни неудовлетворени потребности и на неефективна публична власт е въпрос с извънредно повишена сложност. За постигане на балансирано салдо ще се налага последователно сближаване на заявките за разходи с възможностите за осигуряването им със средства, което включва и преразглеждане на някои от приоритетните задачи за даден бюджетен период...”. И тук подчертаното е от резолюцията.
Сърцевината на този параграф е за балансираното салдо, т.е. нулевият дефицит, в името на който, забележете, ще се налага дори преразглеждане на приоритетни задачи. С други думи, приоритетите, чието значение толкова силно се подчертава в резолюцията и в статията на г-н Пирински, отстъпват по значение пред балансирания бюджет. Приоритетите са по-малко приоритетни от нулевия дефицит. Сходството между резолюцията на 48-мия конгрес и политиката на Дянков е очевидно. Той като че ли изпълнява старателно конгресните решения, замразявайки доходите на домакинствата от юли 2009 г. до сега и ограничавайки бюджетните разходи и инвестициите на държавата и на общините.
Ако бедата беше само в грешки при подготовката на проекторезолюцията и подвеждането на конгреса (особено в късните нощни часове, когато делегатите са уморени), това е по-малкото зло, което може по-лесно да се поправи. По-тревожно е, че през последните три години ръководството на БСП и парламентарната група, критикувайки Дянков, методично го тласкат към същата рестриктивна бюджетна политика. Упрекват го, че допусна повишение на бюджетния дефицит; че е изчерпал фискалния резерв, оставен му от предишното правителство; че увеличава държавния дълг и т.н.
Дянков заслужава да бъде критикуван, защото използва фискалния резерв за запълване на разни дупки, между които и поклонническия туризъм, а не за стимулиране на вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене; че не може да събира бюджетните приходи; че си затваря очите пред растящата контрабанда и като цяло, за малоумната му бюджетна политика. Всяка публична изява на този човек съдържа лъжи и недомислия. Той дойде в България през лятото на 2009 г. с лъжата, че е бил главен икономист на Световната банка. А истината е, че е бил главен икономист в един от многото десетки отдели на банката, скривайки че е бил дори уволнен от там. Едно от последните му недомислия е разселването на много важни държавни учреждения, като Митническата агенция, НАП и други, с което ще предизвика тотален хаос в държавата, а също и спирането на утвърдената от Народното събрание субсидия за БДЖ, поради нередовното обслужване на заем към Световната банка, с което беше поставено под въпрос съществуването на самата компания.
Дянков, обаче не може да бъде критикуван, че е посегнал на фискалния резерв. А какво би станало ако беше се вслушал в критиките на БСП? Неползването на фискалния резерв, при спазване на ограниченията на ЕС за 3% дефицит от БВП, щеше да доведе до още по-сурова бюджетна рестрикция: допълнително орязване на заплати, пенсии, социални програми, на субсидиите за здравеопазване, образование, наука, иновации, трансферите към общините, на средствата за инфраструктура. Дава ли си сметка ръководството на БСП, че по този начин, макар и може би неволно, настоява за още по-строги от Дянковите рестрикции.
Дянков не може да бъде критикуван, че увеличава държавния дълг. През юни тази година той беше 16,7% от БВП – един от най-ниските в ЕС. Ако се беше съобразил с критиките на БСП срещу увеличението на дълга, при невъзможността да се подобри събираемостта на бюджетните приходи, животът на българите щеше да стане още по-труден. Не ми се иска да вярвам, че ръководството на БСП желае това!
Той по-скоро може да бъде критикуван, че се въздържа от умерено увеличение на дълга и използване на допълнителния ресурс за по-добро финансиране на здравеопазването, образованието, науката, трансфери за общините, подобряване на пътищата от втора до четвърта категория в сегашната кризисна ситуация. Този ресурс може да се използва и за създаване на специален фонд с начален капитал от един милиард лева за изграждане на производства за високотехнологични и експортно ориентирани продукти на базата на държавно-частното партньорство. Не разбирам в името на какво БСП настоява за по-нисък бюджетен дефицит и още по-нисък държавен дълг, при положение че и сега сме рекордьори в ЕС? Какво ще спечелим ако намалим държавния дълг на 10% и дори на 5% от БВП? Нищо няма да спечелим, но много ще загубим. Пред кого и защо се перчим?
България може спокойно да допусне умерено увеличение на държавния дълг до 25-27% от БВП през следващите няколко тежки години. Това няма да наруши финансовата ни стабилност, но ще помогне да се облекчи частично мизерията на стотици хиляди хора. В ЕС през 2011 г. имаше страни с умерено висок публичен дълг: Румъния – 33,3% от БВП, Швеция – 38,4%, Литва – 38,5%, Чехия – 41,2%, Латвия – 42,6%, Словакия – 43,3%, Дания –46,5%, Словения – 47,6%, Финландия – 48,6%, Полша – 56,3%, Хърватия – 45,7%. И нищо страшно не се е случило и няма да се случи с тях. През 2011 г. България е изразходвала 509,8 млн. лв. или 0,68% от БВП за лихви по държавния дълг, при общо 3,1% в еврозоната и 2,9% за ЕС.
С менторския си тон г-н Пирински обвинява проф. Стоилов за съучастие в антипартийни кампании. И призовава: „Има ли кой да му потърси сметка за такова поведение?”. Доживях да прочета и това! То ми навява тъжни спомени за недалечното минало. Вярвам, че то никога няма да се завърне!
7 август 2012 г.