Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Националната хематологична болница – през погледа на един пациент
По волята на съдбата, за зла участ, през последните 9 месеца съм редовен посетител на Националната специализирана болница за лечение на хематологични заболявания, като придружител на мой близък. Аз съм икономист. Не мога и не искам да се произнасям по специални медицински проблеми. Имам, обаче житейски и професионален опит у нас и в чужбина като служител на ООН в продължение на 12,5 години, а също и впечатления от дейността на медицински заведения там, особено в Австрия, Швейцария и Япония. Този опит ми позволява да съм наблюдателен и да опознавам хората с които общувам.
Имам преки впечатления от разговори с изпълнителния директор на болницата доцент д-р Ст. Тошков; от работата на хематологичната клиника и нейния началник доц. д-р Г. Михайлов; от ръководителя на отделението по химеотерапия д-р В. Хрисчев; от лекуващи лекари на моя близък; от старшите сестри; от част от другите медицински сестри. От наблюдения на отношенията между ръководителите и подчинените, между лекарите, между лекарите и сестрите в тази болница, съм убеден, че там има нормален микро климат. Като сравнявам с други наши болници, националната хематологична болница е между добрите.
Прави впечатление възрастовият състав на лекарите. Голямата част са млади хора, възпитаници на реномирани медицински университети, със специализации в чужбина, познаващи опита на най-развитите страни. Мисля, че е постигната сполучлива поколенческа структура в лекарския състав. Не мога да оценявам техния професионализъм, но житейският ми опит подсказва, че ръководството на болницата подбира компетентни млади специалисти, а също и специалисти на активна зряла възраст. Помага им да повишават квалификацията си и така подобрява качеството на лечението в тази много специална област на медицината.
Научавам, че има идея за сливане на хематологичната болница с голямата онкологична болница. Основанията били, че са в една сграда, че извършват сходна дейност и че ще се съкрати административен персонал. Двете болници и сега ползват най-важни общи услуги: скенер, ядрено-магнитен резонанс, апаратура за лъчева терапия и други. Няма излишно дублиране на скъпа апаратура. Това е уредено с договор и функционира нормално. А са в една сграда, защото не е предоставена друга на хематологичната болница.
Изброените аргументи за сливане не са убедителни. Темата за подобни обединения се дискутира в широк план между икономистите и управленците по света и у нас от много години. Преобладава мнението, че институциите - мастодонти са трудно подвижни, трудно се приспособяват към промените в околната професионална, икономическа и друга среда, трудно се управляват, недостатъчно възприемчиви са за новости и т.н. На Запад дори се появи преди години изразът “small is beautiful” (малкото е хубаво), характеризиращ предимствата на по-малката, по-високо специализирана, силно подвижна и възприемчива за новости институция. Това важи и за медицинските заведения. Още повече, че сходството в предмета на дейност на двете болници, според специалистите, съвсем не е толкова голямо, както се струва на неспециалистите. Все едно е да искаме коремна, сърдечна, неврологична, очна и ортопедична хирургия да се обединят в една болница, защото извършват хирургически операции. Очевидно, това не е така. Икономията от евентуално съкращаване на няколко чиновници може да нанесе далеч по-големи вреди по другите направления и крайният резултат от обединението да е силно негативен. Това се случва много често.
С моя близък сме преминавали през приемния кабинет на болницата поне 10 пъти. Човек трябва да мине през това място, където всяка сутрин се събират 20-30 и повече онкоболни и придружители, за да разбере мъката на тези нещастни хора, страхотното им напрежение и необходимостта от внимателно отношение на медицинския персонал към тях. Впечатлява ме умението на приемащия медицински персонал да се отнасят търпеливо и грижовно с пациентите, да ги успокояват, окуражават и да не издават с нищо собствената си умора и напрежение, натрупани с времето в обстановка, където се преплитат драматични човешки съдби. И всичко това при повече от скромно заплащане.
Голяма част от пациентите са от провинцията - средно около 50%, а в отделни дни – до 70-80%. Много от придружителите се налага да преспиват тук, а хотелските цени в София са недостъпни за тях. По инициатива на директора помещения в двора на болницата са приспособени в скромни хотелски стаи с цени между 9 и 12 лв. на денонощие, които се плащат на касата на болницата. Научавам, че проверка от Министерството на здравеопазването е намерила това за неправилно и обвинява ръководството на болницата за изразходваните средства. Според мен, директорът трябва да бъде похвален, а не упрекван за тази хуманна инициатива.
Легловата база на болницата не е достатъчна за приемане на всички пристигащи болни и за развитие на необходимите лаборатории. Ръководството е направило наскоро ремонт на помещения на пети етаж, премества там административен персонал (който е минимален) и освобождава помещение на четвърти етаж за важна лаборатория. Ревизорите от Министерството на здравеопазването обаче го обвиняват, че е изразходвало пари не по предназначение. И в този случай директорът трябва да бъде похвален, а не упрекван за такова действие.
Голяма част от пациентите в хематологичната клиника са тежко болни и трудно се придвижват дори на 3-4 метра. Санитарните възли са били доскоро общи в коридорите на 20-30 метра разстояние и в някои случаи се е налагало пациентите да чакат на опашка. Ръководството е направило хигиенни възли в 80% от стаите. Това облекчава болните и улеснява лечението им. Бях учуден като разбрах, че ревизорите от Министерството обвиняват директора и за това.
Често пъти не се освобождават достатъчно легла, за да бъдат приети всички нуждаещи се. Представете си как се чувстват онкоболните, особено от провинцията, за които няма легла. Това създава допълнителни грижи и напрежение и за медицинския персонал, който не е виновен за липсата на капацитет. Директорът прави постъпки за разширяване на болницата, но засега без успех. От години българските правителства не заделят достатъчно инвестиции за разширяване и модернизация на онкологичното лечение, въпреки нарастващия брой онкоболни у нас. На думи онкологичното лечение е приоритет. На дело съвсем не е така. Министърът на финансите се похвали на 20 юли 2012 г., че бюджетът за първото полугодие е балансиран и че сме между челниците в Европейския съюз. Кое е по-важно – балансираният бюджет и ниският държавен дълг по време на криза или здравето на народа ни. Особено при такава коварна болест!
Преките наблюдения ме карат да заключа, че тази болница функционира нормално в крайно ненормалните български условия, където болниците са търговски дружества и се оценяват по финансовите резултати, а не по качеството на лечението. Крайно време е това недоразумение да се отстрани. Защото здравето не е стока. То е върховно благо за всеки човек и не подлежи на измерване с пари.
Вярвам, че в Министерството на здравеопазването има мъдри хора, които ще подкрепят развитието на съвременно хематологично здравеопазване и няма да допуснат да се разруши направеното от години в националната хематологична болница! Защото лесно се руши, но трудно се гради. А ние българите сме много чевръсти в рушенето и слаби в граденето.
10 август 2012 г.