Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Фантастичните измислици на г-н Пирински

(Тази статия беше замислена като право на отговор на изключително острата статия на г-н Пирински по мой адрес от 14 август 2012 г. и изпратена в редакцията на ДУМА на 15 август. Междувременно, по неизвестни за мен причини, ръководството на вестника решава да прекрати „продължилата дълго дискусия”. Не смятам, че дискусията беше дълга – тя започна със статията на проф. Ст. Стоилов на 26 юли в ДУМА. Това ме лишава от възможност да отговоря на нападките на г-н Пирински на страниците на вестника на който те бяха публикувани.)

 

В този спор трябваше да избирам позиция - между неистината, олицетворявана от г-н Пирински и истината – от проф. Стоилов. 

 

 

             Познавам г-н Пирински от много години. Той е по върховете на държавното и партийното (БКП, БСП) управление от 25-30 години. Този му дълъг престой е формирал в него чувство за непогрешимост, високомерие и нетърпимост към други мнения, особено ако са критични. И няма прошка за тези, които не му се подчиняват. Гони ги до дупка. Неговото дълго пребиваване в политиката го прави труден партньор за професионални дискусии, защото е склонен във всичко да подозира антипартийни кампании и дори заговори и така да извращава думите на опонентите, че да им приписва умопомрачителни грехове.

Ще дам само три от многобройните примери: Първо, през 2007-2008 г. с участието на г-н Пирински в България беше въведен най-реакционния вариант на „плоските” данъци, в това число и данъка върху доходите на физическите лица, въпреки съпротивата във и извън БСП. Той пише в статията си от 14 август: „Партията възприе балансирана позиция по този вид данък”. Боже мой! Ако това е балансирана позиция, каква ли би била небалансираната! Пише също, че бил възприет някакъв изпитателен срок от 4 години, след който да се решава съдбата на данъка върху доходите. Такъв срок не е дори обсъждан през есента на 2007 г. при вземането на решение за въвеждане на „плоския” 10 процентен данък върху доходите, а година по-късно, поради нарастващото недоволство. А той и не беше нужен, защото се знаеше до какво ще доведе този данък. Знаеха го всички, които искаха да знаят. Второ, порядъчен, лоялен и скромен човек като проф. Стоилов беше обвинен от г-н Пирински, че неговата статия е „поредната проява на задкулистните практики и процеси,... поредното пряко вредящо на партията проявление на същата язва...” и беше попитано „има ли кой да потърси в края на краищата сметка за подобно поведение”. Очевидно, настояваше да се търси сметка от проф. Стоилов. Трето, бях обвинен, че съм призовавал „да не критикуваме Дянков, че три години замразил заплати и пенсии, че разхищава спестеното..., да оправдаваме безобразията му като му опрощаваме пропиляването на резервите”. Чудя се, да се смея или да плача над тези глупости. И се питам, може ли нормален човек да говори така безотговорно?

Аз съм се въздържал от участие в публични диспути с г-н Пирински, не защото ме е страх, напротив. А защото познавам маниера му на високомерно мислене и арогантно поведение, завоалирано в благи думи. Предпочитам да опонирам с идеологически противници, като Дянков и други пазарни фанатици, макар че г-н Пирински ме обявява за поддръжник на Дянков. Въпреки, че съм публикувал в ДУМА над 15 изобличителни статии против Дянков.

След като прочетох последната още по-арогантна статия на г-н Пирински по мой адрес от 14 август тази година първата ми мисъл беше да не си губя повече времето с него. Мои приятели, обаче ме посъветваха да използвам правото си на отговор. Реших да напиша, за да му напомня две неща:

Първо, държа на всяка дума в моята статия от 10 август – от първия до последния ред. Там всичко е премислено. И нямам намерение да се извинявам пред никого, още по-малко пред г-н Пирински. Доказателство за моята правота е упоритото му бягство да обясни съдържанието на първия и четвъртия параграф от раздела за бюджета в политическата резолюция на конгреса, писани наверно от него. Как е възможно два-три месеца преди подготовката на конгресните документи парламентарната група на БСП да внесе в Народното събрание алтернативен бюджет за 2012 г. в който предлага да се възприеме дефицит до 2% от БВП, а в конгресната резолюция се настоява за балансиран бюджет, дори с ревизия на приоритети? Кой и защо извърши тази промяна в бюджетната политика на БСП на 180 градуса и подведе делегатите на конгреса?

Второ, ако питате г-н Пирински скандалът е предизвикан от проф. Стоилов със статията му от 26 юли, с която „хвърлил партията в недоумение”. Истината е друга. Г-н Пирински предизвика скандала, понеже с участието си в изработването и докладването пред конгреса на проекта за политическа резолюция, включва текстове в подкрепа на балансиран бюджет в сегашната кризисна ситуация. Освен че това е икономическо самоубийство, то ни поставя в компанията на Дянков, което е груба икономическа и политическа грешка. Който се съмнява нека прочете отново първия и четвъртия параграф на раздела за бюджета в политическата резолюция. И да погледне най-новите статистически данни за растежа през първото полугодие на 2012 г. България сега има балансиран бюджет, но е в икономическа стагнация и стотици хиляди хора мизерстват. Какво по-убедително доказателство от това? В последната си статия той отново избягва да обсъжда тези текстове, защото е с гузна съвест. Кой е виновен – този който допуска такъв погрешен текст, по-скоро съзнателно отколкото несъзнателно, или този, който разкрива грубата грешка? Кой хвърля партията в недоумение – този който я подвежда, или този, който разкрива подвеждането и привлича вниманието на ръководството и на членовете на БСП, за да се поправи грешката? Изводът е повече от очевиден.

Г-н Пирински пише в статията си от 14 август: „повторих своето разбиране, че „конгресът утвърди балансирането на бюджета на програмна основа не като текуща, а като дългосрочна цел” – повтарям, КАТО СВОЕ РАЗБИРАНЕ, а не като цитат от резолюцията”. Той е съавтор и вносител на политическата резолюция и не може да не знае, че конгресът не е утвърждавал подобно решение. И въпреки това продължава да ни го натрапва, търсейки изход от пълното си объркване. Как да тълкуваме такова странно поведение?

Център на критиките в моята статия от 10 август не беше г-н Пирински, а цялостната бюджетна политика на БСП от години. Неговата себичност за величие и непогрешимост, обаче е толкова чувствителна, че приема критиката за лична и насочва стрелите си срещу мен със странното заглавие за моите „приноси”. За мен политиката на БСП е далеч по-важна от персоната на г-н Пирински и не бих го удостоил с внимание да пиша специална статия за него, ако не бяха последните му груби нападки и лъжи по мой адрес.

Заявявам, че повече няма да участвам в публични диспути с г-н Пирински, макар че е много лесен за оборване. Сериозни диспути с него не са възможни, след като ме обявява за приятел на Дянков. Утре кой знае какво ще измисли!

Участвах в този спор по принуда. Можех да бъда пасивен страничен наблюдател или човек с позиция. Избрах по-трудното - да бъда с позиция. Но каква - между несправедливостта и справедливостта? Първата, олицетворявана от г-н Пирински и втората – от проф. Стоилов. Съвестта ми продиктува да избера втората, макар че е по-рискова. И ако трябва да правя отново такъв избор, ще го повторя, каквито и рискове да носи това за мен.

 

15 август 2012 г.

 

Обратно в списъка на публикаците