Проф

Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Истината за конкурентоспособността на българската икономика

Според Уикипедия конкурентоспособността показва способността на една фирма, сектор или национална икономика да функционира, като доставя и продава продукти и услуги на пазара, в сравнение със способността на друга фирма, сектор и страна да прави същото на този пазар. В теорията и практиката най-често се говори за фирмена и национална конкурентоспособност.

Фирмената конкурентоспособност се проявява във фирмите и предимно на продуктово ниво. Когато даден продукт или услуга се предлага на пазара, потенциалните купувачи се интересуват преди всичко от неговото качество и цена, а не от макроикономическата и макрофинансовата среда в която е произведен (инфлация, бюджетен баланс, платежен баланс, държавен дълг, национални спестявания, кредитен рейтинг на страната и т.н.) Конкурентоспособността на отделния продукт или услуга зависи в някаква степен от макроикономическата среда, най-често - косвено и далечно. Пряка връзка между тях почти няма. Те могат да се променят еднопосочно и разнопосочно. Продуктовата конкурентоспособност е в основата на националната конкурентоспособност. Тя е най-важна и с оглед на влиянието върху качеството на живота на хората.

През последните години концепцията за конкурентоспособността се очертава като нова парадигма в икономическото развитие. Глобалният доклад на Световния икономически форум (СИФ) по конкурентоспособността, който се появява всяка година в началото на септември, я определя като „мрежа от институции, политики и фактори, които обуславят нивото на производителността на дадена страна.”

Националната конкурентоспособност, изчислявана от СИФ и изразявана с обобщаващ показател, характеризира в най-агрегиран вид и поради това – недостатъчно прецизно, нивото на социално-икономическо развитие на всяка страна. При включването на аналитични показатели за разшифроване на макроикономическата и микроикономическата среда при изчисляване на обобщаващия показател за конкурентоспособност се стига до сложни еднопосочни или разнопосочни взаимодействия между тях. В крайна сметка се получава величината на обобщаващия показател, като измерител на националната конкурентоспособност, понякога с противоречиво съдържание. Националната конкурентоспособност се използва повече в теоретични и в практически ориентирани общи научни изследвания за икономическия потенциал на дадена страна, а не като пряк оперативен измерител на качеството на живота на хората. За това има по-подходящи конкретни показатели.

Националната конкурентоспособност има плюсове и минуси и поради това – привърженици и противници. Например, през 1994 г. сегашният нобелов лауреат Пол Кругман не без основания заяви, че в контекста на страните най-важна е производителността. Той предупреждава, че мисленето за конкурентоспособността, изчислявана по начина прилаган от СИФ, може да води до нерационални разходи, протекционизъм, търговски войни и погрешни политики.

Обобщаващият показател за конкурентоспособност се изчислява от СИФ въз основа на 111 аналитични показатели. Значителна част от тях се базират на официални статистически данни и затова са по-надеждни. Друга немалка част се основават на лични мнения на специалисти и поради това са по-малко надеждни. Неслучайно първите се наричат „твърди”, а вторите „меки” данни. Един от големите дефекти на този обобщаващ показател е, че съдържа висока доза субективизъм, понеже стъпва на интервюта със стопански и други деятели и се влияе от лични мнения. В случая много важен е подборът на интервюираните.

За всички аналитични показатели и групи показатели се определят относителни тегла с помощта на които те се съизмерват и обобщават в единен показател, с всичките неизбежни условности при определянето на теглата. То също внася допълнителни изкривявания на обобщаващия показател. Всичко това го прави опростен, еднозначен и привидно лесен за разбиране, но пълен със скрити условности и дори уловки. Поради това той трябва да се тълкува и използва предпазливо. Повече доверие заслужават аналитичните показатели, особено на фирмено и продуктово ниво.

Равнището на конкурентоспособност на страните се определя чрез нисходящото им подреждане по място. В челото на класацията са най-конкурентоспособните (в последния годишен доклад на СИФ: Швейцария, Сингапур и Финландия), а в опашката – най-слабо конкурентоспособните (Хаити, Сиера Леоне и Бурунди). Мястото на всяка страна се определя чрез сравнения с мястото на другите страни. Като се каже, че България е на 62ро място (непосредствено пред нас са Унгария и Перу, а след нас – Руанда и Йордания) от общо 144 обхванати страни в последния доклад на СИФ), може да се помисли, че това класиране е сравнително добро, защото след нас има 82 други страни, без да се казва кои са те. Такъв извод, обаче е подвеждащ.

Трябва да се проникне по-дълбоко, за да се установи истината. Класацията на СИФ обхваща 34 високо развити и развити страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). България не може да се сравнява с тях. Класацията включва 12 държави членки на Организацията на страните производители и износители на петрол (ОПЕК). България едва ли може да се сравнява и с тях. Тя включва и десетина други средно развити нови пазарни икономики. България трудно може да се сравнява и с тях.

Всяко класиране след 50-55то място означава принадлежност към слабо развитите страни, които се делят на три групи: напреднали, умерено изостанали и най-изостанали. Класиране по обобщаващия показател на 60то-80то място е типично за напреднала и умерено изостанала слабо развита страна. А класиране по отделни аналитични показатели след 100то място поставя съответната икономика в групата на умерено изостаналите и най-изостаналите слабо развити икономики. Приятно или неприятно, такава е позицията на днешна България по общата конкурентоспособност на СИФ. Това хвърля допълнителна светлина върху нашето реално място в световната карта по конкурентоспособност.

Класирането на дадена страна на някакво място не трябва да се разбира механично и буквално. През 2009 г. България беше на 76то място, през 2010 г. на 71во, през 2011 г. на 74то и през 2012 г. на 62ро. От класирането ни през 2009-2011 г. не могат да се правят категорични изводи за промени, освен че оставаме стабилно с ниска конкурентоспособност. Промяната с няколко места нагоре или надолу, може да се дължи на случайни фактори, а също и на посочените недостатъци на методиката за изчисление на обобщаващия показател.

Промяна от 74то на 62ро място, обаче може да се приеме като съществено придвижване към по-висока конкурентоспособност. Това е добър първи признак, но не е достатъчен за категорични важни изводи. Подобрението или влошаването следва да продължи поне няколко поредни години, за да се установи тенденция, въз основа на която да се правят изводи. Не е изключено, например, класирането ни през следващата година да се влоши. И още нещо, важно е да се направи задълбочен анализ на факторите, допринесли за една или друга промяна. Защото не е все едно дали решаваща роля са изиграли екстензивни и макрофинансови фактори или подобряване на ефективността и иновационни фактори. На това ще се спра по-долу.

Ще започна с най-общо сравнение между различни страни. След това ще сравнявам по-конкретни показатели, като проследявам измененията през последните две години – 2011 и 2012 г. За да разкрия причините за едно или друго изменение на обобщаващия показател, ще се движа от общото към частното. Изходните данни за това са на сс. 120-121 от последния и на сс. 130-131 от предпоследния доклад на СИФ.

Първо. От 1994 г. до 2008 г. средният показател за БВП на човек от населението в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е по-висок от този в България и разликата се запазва, дори леко нараства в наша вреда. През кризисната 2009 г. показателят на ЦИЕ спадна рязко, поради по-дълбоката рецесия при тях и почти се изравни с българския. През 2010 и 2011 г. отново изоставаме от тях по БВП на човек. Наверно ще е така и през 2012 г. България изостава по този показател с около 40-50 години от развитите западноевропейски страни. През 1989 г. бяхме на приблизително еднакви позиции с ЦИЕ страни, с леко предимство на ГДР и Чехословакия. Сега изоставаме с 10-15 години от средния показател за ЦИЕ. Тук не догонваме, а по-скоро изоставаме.

Второ. Всяка година СИФ публикува кръгова диаграма за структурата на факторите, определящи общата конкурентоспособност. За България тази диаграма показва, че сме все още на началните фази на съвременното икономическо развитие. Диаграмата е несиметрична и влиянието на екстензивните и макроикономическите фактори расте, докато в ЦИЕ несиметричността намалява и се постига бавна промяна към по-равномерно влияние на различните фактори с повишаване ролята на иновациите и ефективността. У нас преобладават екстензивните фактори и макроикономическата среда – до пета-шеста степен на кръговата диаграма (което означава силно влияние), а иновациите, институциите, технологическата готовност, развитието на финансовите, продуктовите и трудовите пазари, квалификацията, висшето образование са в трета-четвърта степен, т.е. влияят по-слабо. Те все още не са основен двигател на конкурентоспособността у нас. В развитите страни диаграмата е симетрична и почти всички интензивни фактори са в пета-шеста, т.е. по-висока степен на влияние. Предстои ни да извървим много дълъг път, докато постигнем конкурентоспособност, сравнима със средната в ЕС. За това ще са нужни няколко десетилетия при максимална мобилизация на националната ни енергия и подходящи вътрешни и външни условия.

Трето. Важни са данните за най-проблематичните фактори за правене на бизнес в България. С малки отклонения в сравнение с 2011 г. през 2012 г. първите пет фактора заемат 54%. Това са: корупция, неефикасна правителствена бюрокрация, неподходяща инфраструктура, неквалифицирана работна сила, труден достъп до финансиране. Тези, а и следващите ги други фактори: нестабилна икономическа политика, престъпления и кражби, лоша трудова етика на работната сила, недостатъчен капацитет за иновации, лошо публично здраве, подсказват защо нашата конкурентоспособност сега е ниска и ще остане такава в обозримото бъдеще.

Четвърто. При изчисляването на общия индекс за конкурентоспособност авторите на доклада дават 40% тегло на така наречените основни изисквания; 50% на подобрителите на ефективността и 10% на иновационните фактори. Това, според мен, е съществен недостатък в разпределението на теглата с който се преувеличава ролята на екстензивните фактори и на макроикономическата среда и се подценява ролята на най-важните фактори – ефективността, иновациите и качеството на управление на фирмите. Това разпределение на теглата очевидно е пригодено към реалностите на по-слабо развитите страни. Независимо от субективните желания на авторите, такъв подход не дава точна представа за конкурентоспособността, като преукрасява леко картината в по-изостаналите страни. С това не се постига нищо, освен че се подхранват илюзии за относително благополучие.

По първата група - екстензивни и макроикономически фактори сме били на 74то място през 2011 г. и напредваме до 65то място през 2012 г. Само по макроикономическа среда сме били на 46то място, а сега сме на 31во. По втората - подобрители на ефективността сме били на 59то място през 2011 г. и го запазваме през 2012 г. По третата - иновации и качество на функциониране на фирмите сме били на 96то място през 2011 г. и падаме леко до 97мо през 2012 г. Това е тревожна сигнална лампа – постигаме повишение на конкурентоспособността с 9 места по най-маловажната група фактори. Запазваме местото си по средноважната и леко го влошаваме по най-важната.

Пето. Следваща крачка към конкретизация на анализа е изследването на промените в структурата на факторите по всяка от споменатите в доклада на СИФ три групи:

Таблица 1. Заемано място по основните изисквания

Фактори	2011 г.	2012 г.	Промяна
Общо	74	65	+9
Институции	110	108	+2
Инфраструктура	87	76	+11
Макроикономическа среда	46	31	+15
Здраве и основно образование	57	49	+8

Източник: WEF. Global Competitiveness Report 2012-2013, pp 120-121.

WEF. Global Competitiveness Report 2011-2012, pp 130-131.

Пояснение: В колоната „промяна” знакът (+) означава подобрено класиране. Това важи за всички таблици.

Този анализ налага охлаждане на ентусиазма от чувствителното повишение на общата конкурентоспособност, защото се дължи на важни, но не на най-важните фактори. Класирането ни по макроикономическа среда се подобрява с 15 места, а по инфраструктура с 11 места. Достатъчно е да се намали инфлацията, бюджетният дефицит, държавният дълг, кредитният рейтинг и други подобни, така че да се подобри класирането им с 10-15 места и при относително високото тегло на тази група (40%), общият показател ще се „подобри с 4-5 и повече места, без да се е подобрила, а може дори и да се е влошила продуктовата конкурентоспособност. От такова подобрение на обобщаващия показател едва ли има полза! В следващия още по-конкретен анализ ще разкрия причините.

Таблица 2. Заемано място по подобрители на ефективността

Фактори	2011 г.	2012 г.	Промяна
Общо	59	59	-
Висше образование и обучение	70	63	+7
Ефективност на пазара за стоки	86	83	+3
Ефективност на трудовия пазар	56	49	+7
Развитие на финансовия пазар	75	80	-5
Технологична готовност	50	52	-2
Мащаб на пазара	64	62	+2

Източник: Същият

Пояснение: В колоната „промяна” знакът (–) означава класиране

на по-задно място, т.е. влошаване. Това важи за всички таблици.

Както посочих по-горе, няма промяна в общото класиране по тази група фактори. В първите три подгрупи се компенсира влошаването по следващите две. По-забележими са подобренията по първата и третата подгрупа, но като пряк наблюдател на тези процеси у нас ми е трудно да видя подобренията в образованието, обучението, в пазара за стоки и в пазара на труда, докато влошаването по следващите две е очевидно. Процесите в тази важна група са противоречиви. Няма общо подобрение, което е основание за тревожна размисъл. И подготовка за неприятни изненади през следващите години. В по-конкретния анализ ще видим част от причините.

Таблица 3. Заемано място по иновации и функциониране на фирмите

фактори	2011 г.	2012 г.	Промяна
Общо	96	97	-1
Качество на фирмената дейност	96	97	-1
Иновации	93	92	+1

Източник: Същият

Най-важният източник на висока национална конкурентоспособност са иновациите и доброто управление на фирмите. За съжаление, тук има стагнация. Това също е основание за сериозна тревога по бъдещето на конкурентоспособността в нашата икономика. Защото без иновации, ефективност и по-рационално управление и функциониране на фирмите не е възможно трайно и съществено повишение на конкурентоспособността. А малка държава с открита икономика, като нашата, няма бъдеще при нарастващата конкуренция на световните пазари на която ние сме пряко изложени.

В следващия анализ ще изследвам още по-конкретни аналитични показатели. Ще започна с тези, по които България е класирана по-добре (виж таблица 4.).

Таблица 4. Показатели за конкурентоспособност по които

България заема до 60то място в 2012 г.

Показатели	2011 г.	2012 г.	Промяна
Защита на инвеститорите	36	39	-3
Железопътна инфраструктура	53	56	-3
Разпространение на мобилни телефони	20	22	-2
Разпространение на стацион. телефони	41	39	+2
Бюджетен баланс	69	54	+15
Брутни национални спестявания	48	43	+5
Годишна инфлация	59	37	+22
Държавен дълг	22	20	-2
Разпространение на спин	21	12	+9
Детска смъртност	47	56	+9
Обхват в основното образование	43	28	+15
Обхват във висшето образование	47	41	+6
Интернет в училищата	47	50	-3
Общо данъчно бреме	28	29	-1
Процедури за започване на бизнес	15	20	-5
Търговски мита	4	6	-2
Внос като процент от БВП	40	36	+4
Гъвкавост при определяне на заплатите	63	59	+4
Назначения и уволнения на персонал	55	49	+6
Разходи при съкращения на персонал	16	20	-4
Връзка м/у производителност и заплати	49	37	+12
Дял на жените в работната сила	42	37	+5
Достъп до заеми	48	40	+8
Наличие на рисков капитал	66	58	+8
Индекс на гражданските права	20	24	-4
Интернет за лични нужди	51	54	-3
Високоскоростен интернет	40	39	+1
Международ. високоскоростен интернет	18	25	-7
Мобилен високоскоростен интернет	40	58	-18
Мащаби на външните пазари	62	59	+3
Кандидатстване за патенти	30	47	-17

Източник: Същият

Анализът на данните в таблица 4. показва, че от общо 111 аналитични показателя, използвани за определяне на общата конкурентоспособност, по 31 заемаме до 60то място през 2012 г., по 24 – до 50то място, по 19 – до 40то, по 11 – до 30то, по 5 – до 20то и по един – до 10то. Спрямо 2011 г. са подобрени 16 показателя и са влошени 15.

Като имаме предвид структурата на заеманото място (до 60то, 50то и т.н.) и страните, които са пред нас може да се заключи, че потенциалът за подобрение на общия показател за конкурентоспособност (62ро място) през близките години е ограничен. Освен това, подобренията са главно по някои макрофинансови показатели и по инфлация (която при криза винаги е ниска, без да е резултат на правителствена политика). По други показатели (гъвкаво определяне на заплатите, лесно назначаване и уволняване, минимални разходи при съкращения на персонал и т.н.) у нас има доста произвол и по-добро класиране не винаги е пример за подражание, нито пък допринася за по-висока конкурентоспособност. Доминиращите до скоро консервативни икономически школи също са повлияли върху екипа на СИФ при подбора на аналитичните показатели, включвайки повече макрофинансови изисквания, за сметка на реалната икономика. Тревожи и влошаването по някои важни показатели.

Анализът показва, че България заема сравнително добро място в класацията по някои важни, но не най-важни аналитични показатели, особено от гледна точка на продуктовата конкурентоспособност. Както вече посочих, когато една стока се предлага на пазара, купувачът се интересува преди всичко от нейното качество и цена. А нашето качество много често е посредствено и срещу него получаваме посредствена цена. По силно диференцирани стокови групи, средните цени за вноса в Западна Европа от България често пъти са 2,0-2,5 пъти по-ниски от общите им средни импортни цени. Не сме конкурентоспособни спрямо вноса и на нашия пазар, дори за традиционни български стоки. Неслучайно 80% от консумираните у нас плодове и зеленчуци са вносни. Това е доказателство за ниската конкурентоспособност на нашето земеделие (4-5 пъти по-ниска производителност от средната в ЕС), макар че имаме благоприятни природно-климатични условия и големи традиции. Известно е, че български градинари са обучавали селяните в бившата Австроунгария за производство на зеленчуци в началото но 20ти век. Дори само този пример е основание за дълбока размисъл – накъде върви България днес?

А кои са показателите, по които заемаме от 61во до 100то място в класацията на СИФ (виж таблица 5.)?

Таблица 5. Показатели за конкурентоспособност по които

България заема от 61во до 100то място в 2012 г.

Показатели	2011 г.	2012 г.	Промяна
Отклонения на публични фондове	88	87	+1
Публично доверие в политиците	95	85	+10
Неправомерни плащания и подкупи	92	76	+16
Прахосничество на правителствени разходи	88	89	-1
Правителствени помощи за подобряване функционирането на бизнеса	-	97	-
Роля на одита и стандартите за докладване	100	92	+8
Защита на инвеститорите	39	39	-
Качество на пристанищната инфраструктура	93	100	-7
Налични места в авиолиниите	81	78	+3
Качество на доставяната електроенергия	99	95	+4
Кредитен рейтинг на страната	67	67	-
Влияние на туберкулозата върху бизнеса	88	68	+20
Заболявания от туберкулоза	64	64	-
Влияние на спина върху бизнеса	84	63	+21
Средна продължителност на живота	69	69	-
Качество на основното образование	84	67	+17
Обхват на средното образование	67	70	-3
Качество на образователната система	101	98	+3
Качество на образованието по математика и природни науки	82	68	+14
Наличие на изследователски и квалификационни услуги	82	90	-8
Ниво и ефект от данъчното облагане	81	80	+1
Необходими дни за започване на бизнес	72	76	-4
Бреме на митническите процедури	110	97	+13
Ориентация на клиентите на пазара	82	69	+13
Взискателност на купувачите	89	92	-3
Финансиране чрез местния капиталов пазар	88	84	+4
Наличие на най-нови технологии	106	98	+8
Мащаби на местния пазар	67	66	+1
Качество на местните доставки	86	82	+4
Развитие на клъстъри	104	87	+17
Характер на конкурентните предимства	85	90	-5
Широчина на веригата	84	86	-2
Контрол на международните дистрибуции	94	100	-6
Сложност на производствените процеси	89	93	-4
Капацитет за иновации	82	64	+18
Качество на научните институции	78	75	+3
Разходи на компаниите за изследвания и внедряване	98	92	+6
Правителствени доставки на модерни технологични продукти	77	81	-4
Наличие на изследователи и инженери	92	98	-6

Източник: Същият

Представената с таблицата картина е доказателство за неблагоприятно състояние на конкурентоспособността в икономиката и натрупаните с времето сериозни проблеми. Тази група показатели ще продължава да е източник на много трудности в обозримото бъдеще, ще изисква специално внимание и големи инвестиции.

Преобладават показателите с подобрено класиране. По 22 има подобрение, по 11 влошаване и по 6 – без промяна. Голямата част от подобрените показатели, обаче са резултат на субективни оценки. По някои има съществени подобрения за една година. Те са твърде големи, за да са верни! Това поражда съмнения в тяхната надеждност. Имам предвид рязкото подобрение на класирането по влияние на спина върху бизнеса - с 21 места; влияние на туберкулозата върху бизнеса - с 20 места; повишен капацитет за иновации - с 18; подобрено качество на основното образование - със 17; клъстърно развитие – със 17; ограничени незаконни плащания и подкупи - със 16; подобрено качество на обучението по математика и природни науки - с 14 и т.н. Тези показатели са силно инерционни по своята същност и подобни резки подобрения за една година едва ли са възможни. По тях по-лесно се допуска влошаване, отколкото подобряване. Опасявам се, че изброените оценки са силно преувеличени. Това може да изкриви съществено обобщаващия показател в положителна посока и да посее илюзии за благополучие.

А кои са аналитичните показатели, по които България заема крайно неблагоприятно място в класацията на СИФ (виж таблица 6.)?

Таблица 6. Показатели за конкурентоспособност по които България

е на 101во и по-задно място в 2012 г.

Показатели	2011 г.	2012 г.	Промяна
Зачитане на правата на собственост	119	115	+4
Защита на интелектуалната собственост	100	105	-5
Независимост на съдилищата	104	102	+2
Фаворизиране с правителствени решения	111	106	+5
Бреме на правителствените регулации	86	109	-23
Скорост при решаване на юридически спорове	126	122	+4
Ефикасна система за оспорване на регулации	120	114	+6
Прозрачност на правителствените решения	130	128	+2
Вреди на бизнеса от тероризъм	106	113	-7
Организирана престъпност	124	127	-3
Надеждност на услугите на полицията	106	111	-5
Етично поведение на фирмите	101	107	-6
Ефикасност на корпоративните бордове	121	132	-11
Защита на правата на миноритарни акционери	115	105	+10
Качество на базовата инфраструктура	124	115	+9
Качество на пътищата	136	129	+7
Инфраструктура за въздушен транспорт	89	101	-12
Качество на училищата по управление	102	101	+1
Качество на обучението на персонала	128	118	+10
Интензивност на местната конкуренция	99	101	-2
Степен на доминация на пазара от фирми	116	106	+10
Ефективност на антимонополната политика	116	108	+8
Разходи за селскостопанска политика	136	130	+6
Преобладаване на търговски бариери	97	110	-13
Преобладаване на чуждестранна собственост	104	107	-3
Влияние на правилата за ПЧИ върху бизнеса	122	124	-2
Отношения между работници и работодатели	112	103	+9
Уповаване на професионално управление	111	106	+5
Изтичане на мозъци	127	128	-1
Наличие на финансови услуги	106	110	-4
Достъпност на финансовите услуги	119	123	-4
Стабилност на банките	101	103	-2
Регулация на фондовата борса	102	109	-7
Усвояване на технологиите във фирмите	127	125	+2
Трансфер на технологии с ПЧИ	105	106	-1
Количество на местните доставки	85	104	-19
Интензивност на пазарните проучвания	104	107	-3
Желание да се делегират правомощия	103	103	-
Сътрудничество между наука и практика	116	117	-1

Източник: Същият.

Кардиналният проблем на общата конкурентоспособност на нашата икономика е опасно ниската конкурентоспособност на фирмите и техните продукти. По тези показатели сме в компанията на слабо развитите страни, а по някои от тях - между най-слабо развитите в света. Класацията на СИФ показва, че по 39 аналитични показателя сме на 101во и по-задно място от общо 144 обхванати страни. По 19 показателя сме след 110то място, по 10 – след 120то, по два – след 130то. Показателите по които сме след 101то място са повече от тези, по които заемаме до 60то място и влияят по-силно върху общата конкурентоспособност. Същото важи и за техния характер. От показателите в тази група по 17 има подобрение, по 21 – влошаване и по един – без промяна. Не можем да не се тревожим, че 21 от лошите показатели стават още по-лоши.

По начало класиране след 100то място е тревожно лошо. Още по-лошо е, че през 2012 г. влошаването продължава. Тревожно е класирането по много важни, дори решаващи за конкурентоспособността показатели като: зачитане правата на собственост (115то място), качество на базовата инфраструктура (115то), сътрудничество между наука и практика при внедряване на новости (117то), качество на обучението на персонала (118то), решаване на юридически спорове (122ро), достъпност на финансовите услуги (123то), усвояване на технологиите във фирмите (125то), организирана престъпност (127мо), прозрачност на правителствените решения (128мо), изтичане на мозъци (128мо), качество на пътищата (129то), разходи за селскостопанска политика (130то), ефикасност на корпоративните бордове (132ро). С такава класация по толкова важни показатели перспективите на нашата конкурентоспособност за следващите 10-15 години не са добри. Предстои да се инвестират огромни средства и да се мобилизира националната енергия с активна държавна политика, особено в науката и иновациите, за да се постигне значим обрат. Ако продължава сегашната тесногръда икономическа политика, във фокуса на която е балансираният бюджет и минималният държавен дълг, не ни чака нищо добро.

Ако трябва да обобщя: по 78 аналитични показателя (от общо 111) сме на 61во и по-задно място до 132ро от обхванати 144 страни. При такова разположение на тези особено важни показатели и при правилно определяне на относителните им тегла може да се предполага:

Първо, сегашното 62ро място по обща конкурентоспособност е по-скоро случайност и/или резултат на сериозни недостатъци на методиката за нейното изчисляване, която отдава прекомерно голяма тяжест на макрофинансови показатели. Наложителна е ревизия на аналитичните показатели от СИФ, като се включат допълнителни: за състоянието на реалната икономика, за икономическия растеж, за производителността на труда, заетостта, безработицата, доходите, потреблението, социалната поляризация, отпадане на деца от училищата в основното образование, опазване на околната среда и други подобни;

Второ, през близките няколко години трудно ще се запази 62ро място в класацията на СИФ и няма да е изненада ако паднем отново между 65то и 75то място;

Трето, в обозримото бъдеще не може да се очаква подобрение на общата конкурентоспособност под 60то и приближаване към 50то място.

Заслужава внимание още едно важно обстоятелство. У нас много и с основание се говори за лошото макроикономическо управление. По-малко, дори нищо не се казва за управлението на фирмите. Това е забранена територия за обективните анализатори. Ръководителите на частните бизнес организации се изказват назидателно за положението в здравеопазването, образованието, науката, иновациите, пенсионното дело и т н., но като че ли не виждат изключително тежките проблеми в своя двор. Българският частен сектор все още не е доказал своите предимства пред държавния в повишаването на конкурентоспособността на фирмено и продуктово равнище.

Причините за ниската конкурентоспособност на фирмено равнище са много. В основата, може би, са две: Първо, посредственото, дори лошо управление на фирмите от неквалифицирани собственици. Това важи предимно за малките и средни фирми. Второ, криминалните методи на зачеване на немалка част от българския частен сектор през последните двадесетина години. Много собственици, изглежда смятат, че криминалните методи с които са започнали преди години могат да се прилагат и сега, та дори и в бъдеще. Това, обаче ще става все по-трудно.

След като тези хора нямат сили или желание да въведат ред в своите стопанства и не допускат други да го направят, държавата следва да помисли за намиране на решения. Някой може да възрази, че това е недопустимо, защото частната собственост е свещена и неприкосновена. Според мен, това не е вярно, защото първо, във всички цивилизовани страни частната собственост предполага както права, така и задължения пред обществото и второ, защото предстоящите фалити на такива частни фирми ще засегнат не само техните еднолични собственици и/или акционери, но и широк кръг заинтересовани групи: държавата чрез бюджетните приходи, осигурителната система чрез осигурителните вноски, обслужващите банки и банките кредитори, екологичната среда чрез нарушаване на държавните стандарти и нанасяне на големи поражения, общините, където действат фирмите и техните клонове, работещите във фирмите и техните семейства, други фирми доставчици на суровини, материали, компоненти, ремонтни, транспортни и други услуги, потребители на компоненти или крайна продукция на въпросните фирми и т.н. Известно е, че по сегашните световни и европейски стандарти добър бизнес е само този, който работи както за интересите на акционерите, така и за заинтересованите групи от населението.

По-нататъшно повишение на националната конкурентоспособност на България не е възможно без повишение на фирмената и продуктовата конкурентоспособност. Повишаването на фирмената конкурентоспособност не е частен проблем и грижа само на фирмените ръководители. То е и фундаментален национален проблем, от който държавата няма право да се дистанцира. Количествен израз на изброените и други проблеми е квази бюджетният дефицит - натрупаните междуфирмени и други задължения, които вече превишават двукратно годишния ни БВП. По-нататъшното натрупване на верижна задлъжнялост може да предизвика тотален срив в националната икономика с непредвидими последствия.

Наскоро министър-председателят изрази задоволство от класирането ни по конкурентоспособност и твърдеше, че България вече не е най-бедната страна в ЕС. Такова некомпетентно изявление е достойно за съжаление! Пак наскоро президентът заяви: „Това, което Световният икономически форум... показа на целия свят, е повод за гордост”. Или твърдението му, че „България се е изстреляла с 12 места напред”. Това още по-некомпетентно и напудрено с оптимизъм изявление също е достойно за съжаление! Не станаха ли твърде много достойните за съжаление изказвания, действия и бездействия на най-високопоставените лица в нашата държава, които обиждат достоинството на България и на българите?

Ако продължава сегашната икономическа и социална политика България е и в обозримото бъдеще ще остане страната с най-ниска продуктова конкурентоспособност и с най-ниско качество на живота в ЕС. Имаме ли право да се гордеем с това?

21 септември 2012 г.