Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Предложение

за участие на член-кор. д-р ик. н. Иван Ангелов в конкурса за академик по обществени науки през 2012 г.

 

 

Иван Ангелов е роден на 6 септември 1934 г. Завършва гимназия през 1952 г. и висше образование във ВИИ „Карл Маркс” през 1957 г. Работи 4 години като икономист в Химкомбината в Димитровград. Постъпва в Икономическия институт на БАН през ноември 1960 г. Защитава дисертация за „кандидат на икономическите науки” в 1966 г. и за „доктор на икономическите науки” в 1986 г. Избран е за ст. н. с. II степен в 1970 г., за ст. н. с. I степен в 1987 г. и за член-кор. на БАН в 1995 г. Работи в ООН 12,5 години и достига до директор на отдел „Глобални секторни проучвания” в научния департамент на Организацията на Обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО) – Виена. Бил е икономически съветник на трима български министър-председатели. Ползва английски, руски, френски и немски. Притежава добра компютърна грамотност. Има повече от 250 научни публикации.

Когато се оценяват постиженията на наши учени в химическите, физическите и други науки обикновено се броят цитиранията в реномирани чуждестранни издания. В това има логика. Положението в икономическите науки, обаче е различно. България произвежда едва 0,1% от световния БВП, има още по-малък дял в световната търговия и е на 74-о място по конкурентоспособност. България е незабележима и неразпознаваема на световната икономическа карта. Поради това броят на хората, които се интересуват от нашата страна и от наши икономически изследвания е нищожен. А броят на тези, които ни познават достатъчно добре, за да ни оценяват компетентно е още по-нищожен. Поради това цитиранията на наши икономисти, изследващи българската икономика са редки и е рисковано по тях да се правят значими изводи.

Ние считаме, че е важно какво ученият казва, а не къде го казва. Това ни кара да правим преки сравнения на научни позиции по особено важни проблеми на икономическата теория и практика, за оценка на научните постижения на член-кор. Иван Ангелов. Главна цел на настоящото ни предложение е да покажем къде стои той с постиженията си в икономическата теория и практика на фона на световните стандарти:

1. Иван Ангелов бе един от първите български икономисти, застъпил се публично за бързи и мащабни икономически реформи далеч преди промените у нас. На 30 април 1985 г. в доклада си на национална научна конференция в Дома на учените край Варна той приключва със следната мисъл: „Необходими са радикални икономически реформи. Ако те не бъдат предприети веднага съдбата на социализма като икономическа и политическа система е под въпрос”. В залата настъпва мълчание и смут, а заседанието е прекъснато. Колегите му го осъждат остро и го предупреждават за сериозните последствия. Тогава той е ст.н.с. II ст. в Икономическия институт на БАН. При завръщането в София след два дни в. Работническо дело публикува реч на М. Горбачов, където присъства същата мисъл. Очевидно, Горбачов и неговите съветници са стигнали до същия извод по същото време. Това спасява Иван Ангелов от репресии. На 20 септември 1985 г. той повтаря същата мисъл във в. Труд с много по-широка аргументация и продължава да го прави през следващите години в списания и вестници.

2. През 1990те, а и след това, Ангелов критикува много остро авантюристичния преход към пазарно стопанство у нас и в другите източноевропейски страни, натрапен ни от западните „експерти”; деструктивната роля на МВФ и Световната банка; шоковата либерализация; престъпната приватизация; новото диво първоначално натрупване на капитали; подмяната на целите на икономическата политика (по-висока заетост, по-високи доходи, по-добро здравеопазване и образование и т.н.) с нейните средства (ниска инфлация, балансиран бюджет, нисък публичен дълг). Той достига по свой път до същите най-важни изводи по трансформацията в Източна Европа до които са достигнали по това време най-видни световни учени лауреати на Нобелова награда по икономика, като Джоузеф Стиглиц, Майкъл Спенс, Джон Акерлоф, Пол Кругман и други световно известни учени икономисти.

Поради ограничените възможности за доставка на западна и особено на американска литература, голяма част от техните изводи станаха известни у нас едва през втората половина на 90те години с появата на интернет. Например, Дж. Стиглиц определя като един от фундаменталните пороци на прехода “confusing ends with means of economic policy”. На български - „смесване на цели и средства на икономическата политика”, използвано по онова време и от Иван Ангелов. Това означава, че двамата са стигнали по свой път, по същото време и до същите изводи по такива важни проблеми на икономическата теория и практика (виж публикации № 27, 41 и други в неговия сайт в интернет www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm).

3. През последните 20-30 години в световната икономическа литература се говори предимно за важността на финансовата стабилност и това се налага в стопанската практика. Особено в страните от Източна Европа, чиято икономическа политика се правеше от МВФ и Световната банка. Международните институции се интересуваха и контролираха само финансови показатели и нито дума за социалните измерения на икономическото развитие.

За разлика от това доминиращо общо течение, Иван Ангелов от години застъпва тезата, че финансовата стабилност е важна за успешното развитие, но също толкова важна е и социалната стабилност. Защото без социална стабилност не е възможна трайна финансова стабилност. Защото това означава липса на справедливост и ражда отчуждение и апатия в обществото, пише Ангелов. В много свои публикации той настоява човекът да бъде експлицитно поставен във фокуса на икономическата политика. България сега е една от най-бедните и най-поляризираните страни в ЕС (публикации №№ 71- глава първа, т. 1.3.11., 77, 82, 83, 157- глава трета, т.3.5.1.). Поради това е нестабилна и изостанала. През всичките тези години той критикува българските правителства, защото надценяват, дори фетишизират финансовата стабилност и подценяват, дори пренебрегват социалната стабилност.

Напоследък тезата за еднаквата важност на финансовата и социалната стабилност се подкрепя от все повече автори, в т.ч. и от нобелови лауреати като Дж. Стиглиц и Пол Кругман, от други световно известни икономисти, от видни европейски парламентаристи. Расте и натискът на народите за по-висока социална ориентация на икономическата политика. Неслучайно списание Time обяви ПРОТЕСТИРАЩИЯ за човек на 2011 година.

4. През 1999 г. в доклада му „Икономиката на България на прага на новото столетие” (публикация № 17 в неговия сайт) Иван Ангелов направи първия в България опит да прогнозира темповете на растеж на БВП през следващите 20 години и препоръча подходяща за това икономическа политика. Той прогнозира средногодишен растеж 4,0-4,5% за 2001-2005 г.; 4,8-5,2% за 2006-2010 г. и 4,5-4,8% за 2011-2020 г. Подобни прогнози бяха правени през следващите години от Световната банка и от ОИСР за други източноевропейски страни, без България, но с близки до нашите стойности. Ако сега се обърнем назад установяваме, че действителният средногодишен растеж на БВП у нас за 2001-2011 г. е много близък до прогнозирания тогава от Ангелов.

5. През 1999-2000 г. Иван Ангелов доказа, че за сближаването на България със средните показатели на ЕС по БВП на човек от населението и по производителност на труда са необходими поне 40-50 години при подходяща икономическа политика. Това предизвика буря от негодувание всред българските политици и придворни икономисти, които смятаха, че то ще стане много по-скоро. През 2001-2003 и следващите години се появиха публикации от Австрийския икономически институт, Виенския институт за международни изследвания, на видните американски икономисти Стейнли Фишер, Джефри Сакс и А. Уорнър, които потвърдиха същите срокове за други източноевропейски страни. Впоследствие се появиха такива публикации на Европейската комисия, на Световната банка, на ОИСР.

6. Далеч преди присъединяването на България към ЕС Ив. Ангелов доказа (с публикации през 1999-2000 г. и особено публикации №№ 25, 28, 29, 30 в неговия сайт), че сумарните нетни ефекти за България от присъединяването ще бъдат негативни в краткосрочен хоризонт (3-5 години), постепенно ще се балансират в средносрочен хоризонт (6-8 години) и ще станат положителни в дългосрочен хоризонт (10-15 и повече години). Това беше посрещнато с негодувание от нашите управленски среди. Още тогава той обоснова общата равносметка, че България трябва да се присъедини към ЕС, защото няма друга разумна икономическа и политическа алтернатива.

Малко по-късно същата прогноза за първоначални нетни загуби и последващи изгоди от присъединяването беше направена от Виенския институт за международни изследвания общо за страните кандидати. И тя беше посрещната с опровержения от Брюксел, но се потвърди. Оценката на Ангелов се потвърждава сега и за България ако нашата годишна членска вноска се сравнява с получаваните по години средства от структурните фондове на ЕС.

7. Още през 90те години Иван Ангелов стигна до извода, че българската икономика се нуждае от дългосрочна стратегическа концепция и приоритети с хоризонт от поне 15-20 години. Той създаде научен колектив в 1992 г. и стана основен автор на първата у нас „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, публикувана в 2003 г. (публикация № 43 в неговия сайт). Той въведе у нас и обоснова понятието „ускорено догонващо икономическо развитие”, като единствен подход за преодоляване на вековната ни изостаналост. След това въведе и „стъпка на догонването” - контролен измерител за скоростта на сближаване на нашата икономика със средните показатели на ЕС. Там той доказа, че ако се прилага препоръчаната от неговия колектив икономическа политика и при нормални вътрешни и външни икономически и други условия, към 2020 г. България може да постигне 50-55% от тогавашния БВП на човек от населението на ЕС-15, а към средата на 21-то столетие - 75-80%. Прогнозите пак бяха посрещнати с негодувание от българските власти, които смятаха (без да доказват), че това може да стане много по-скоро.

Тези разработки се появиха далеч преди да се заговори в ЕС в края на 2010 г. за Стратегията „Европа 2020”. Показателно е, че Европейската комисия избра същия хоризонт за своята стратегия – 2020 г., който беше избран преди това от Ангелов. Макар и по-ранни, заключенията на Иван Ангелов и неговия колектив съвпадат по дух и по препоръчаните основни направления за дългосрочно развитие със стратегията „Европа 2020”.

8. В 2006 г., преди присъединяването ни към ЕС Иван Ангелов направи комплексен анализ на степента на готовност (и по-точно – неподготвеност) на България за членство в ЕС. Той показа 15 силни и 37 слаби стартови позиции на страната като бъдещ член на ЕС, свързаните с това големи трудности, които ни предстои да преодоляваме и икономическата политика, която трябва да прилагаме, за да смекчим негативните последствия от неподготвеността си (публикация № 71, глава първа, т. 1.1., а също публикации 42, 72 и 76 в неговия сайт). Изминалите години потвърдиха неговите оценки. Четири години по-късно – в началото на 2010 г. Оли Рен (комисар по разширяването при нашето приемане в ЕС), сега заместник-председател на Европейската комисия официално призна в интервю за белгийския вестник Libre Belgique, че са прибързали с приемането на България и Румъния в ЕС и че тази грешка не бива да се повтаря. Впоследствие такива признания направиха и други европейски ръководни дейци.

9. На 22 декември 2008 г. Иван Ангелов изпрати открито писмо до тогавашния министър председател Сергей Станишев (публикация № 115 в неговия сайт), в което постави диагноза на започналата криза в България – криза на недостатъчно търсене и препоръча цялостна антикризисна програма. Същността на краткосрочните мерки се свеждаше до прилагане на мека парична и активна бюджетна политика за стимулиране на вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене. 23 дни по-късно - на 14 януари 2009 г. Нобеловият лауреат проф. Пол Кругман изпрати открито писмо до новоизбрания президент Обама (публикация № 116 в сайта на Ангелов), което съдържа диагноза на кризата в САЩ и предложения за антикризисни мерки. Сравнението на двете писма показва съвпадение на диагнозите за кризата и насоките на антикризисните мерки. Това доказва как двама икономисти, независимо един от друг са стигнали едновременно до еднакви заключения и препоръки по едни и същи фундаментални проблеми на кризата.

10. В свои публикации през 2010-2012 г., като потвърждава правилността на политиката на световните лидери за намеса на държавата за стимулиране на вътрешното търсене, Иван Ангелов поставяше многократно въпроса: до кога ще продължава тази помощ, кога и как следва да се прекрати и да се премине към нормален режим на функциониране на икономиката. Неговата позиция беше и е следната: помощта на държавата трябва да продължава с постепенно затихване и да бъде прекратена само когато икономиката излезе окончателно и необратимо от кризата. За по-голяма образност той правеше сравнение с опасността от преждевременно прекратяване на лечението на пациент преди да е оздравял окончателно. Тази разумна политика не беше приложена в Европа през 2010-2011 г. Консервативните ръководители на ЕС и на най-големите европейски държави наложиха рязко прекратяване на стимулите и обрат към рестриктивна политика. Това (а не дълговата криза) доведе Европа до настоящата рецесия. Ако тази политика продължава Европа е изправена пред години на стагнация и рискува да загуби цяло десетилетие в икономическото си развитие, твърди Ангелов.

За осигуряване на допълнителни ресурси за такава държавна помощ на българската икономика Ангелов предлага цял пакет от мерки, между които отмяна на съществуващите „плоски” 10 процентни преки данъци и въвеждане на умерено прогресивни данъци с необлагаем минимум и четири нива на облагане: 10, 15, 20 и 25%; повишаване на ДДС върху хазартна дейност от 7% на 20% и върху вноса на екстравагантни луксозни стоки от 20% на 25%. За стимулиране на вътрешното производство той предлага подпомагане на бедните и на средно доходните групи в чиято потребителска кошница преобладават местни стоки (публикация № 198 в неговия сайт).

В актуализирания междинен Световен икономически обзор на МВФ от 24 януари 2012 г. и в редовния Световен икономически обзор на МВФ от 17 април 2012 г. се застъпва същата позиция. За опасностите пред икономиката предупреди и главният икономист на МВФ Оливиер Бланшард, който посочи, че сме изправени пред “rollercoaster” (непредвидими резки сътресения). Той също предупреди срещу програмите на ограничения в повечето европейски страни и препоръча по-големи разходи, финансирани с повишение на данъци, за да се поддържа вътрешното потребление, а чрез него - „тик-такането” на растежа. Данъците върху доходите на най-богатите се повишават сега в повечето развити страни както по финансови, така и по социални съображения.

Проф. Лионел Самърс, бивш министър на финансите при президента Клинтън, до преди година главен икономически съветник на президента Обама и сега професор в Харвард в статия във в Файненшъл Таймс от 25 март 2012 г. обосновава същата позиция. Правейки аналогия с пациента той пише: „Възстановяващият се пациент, който не завърши пълния курс на лечението си, поема голям риск за своето здраве. Същото е с икономиката...”. Такава позиция споделят и нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, световно известните икономисти Нуриел Рубини, Кенет Рогоф (бивш главен икономист на МВФ) и много други.

Това покритие на възгледите по толкова важен теоретичен и практически проблем на макроикономическото управление също е показателно за качествата на Иван Ангелов. За подробности виж публикации № 199 и 200 в неговия сайт.

11. В контекста на дискусиите през 2011 по причините за дълговата криза в ЕС и за необходимостта от по-бърза интеграция във фискалната област, Иван Ангелов се застъпва за ускорени мерки за сближаване на бюджетните системи на страните членки, в това число и на данъчните им системи. Защото сегашната данъчна система на България се разминава силно с тази на европейските страни. Тя е не само антисоциална, но и антиевропейска, защото позволява антиевропейски данъчен дъмпинг, твърди Ангелов. Той препоръчва ускорена симетрична интеграция на паричната и на бюджетната политика на страните членки, в т.ч. сближаване на структурите на данъчните системи, на данъчните основи, на данъчните ставки, в разпределението на данъчното бреме между социалните групи и т.н. Препоръчва, подобно на Европейската централна банка, в недалечно бъдеще да се създаде общо Министерство на финансите на ЕС (или на еврозоната), с ясно определени функции и взаимоотношения с националните министерства на финансите на страните членки. Ангелов критикува като антиевропейска сегашната позиция на българското правителство - в документа за Фискалния съюз да не се предвижда глава за интеграция на икономическата политика в еврозоната и в ЕС.

В американската и европейската икономическа литература, в ръководните среди на ЕС и на големите страни членки на ЕС напоследък се чувства все по-голямо разбиране на тези фундаментални потребности. Американски икономисти дори предсказват разпад на еврозоната и изчезване на общата валута ако не се вземат бързи мерки за ускоряване на интеграцията. Нобеловият лауреат проф. Пол Кругман потвърждава същото в статията си „Икономическото самоубийство на Европа” във в. Ню Йорк Таймс от 15 април 2012 г., където не изключва дори провал на еврото и разпадане на еврозоната.

12. Важни са разсъжденията на Иван Ангелов по ролята на собствеността и на конкуренцията в съвременното икономическо развитие. Той пише, че от 20 години сме свидетели на фетишизиране на частната собственост по подобие на фаворизирането на държавната собственост преди 25-30 години. Частната и държавната собственост трябва да са равнопоставени пред закона, да се състезават под икономическото слънце и да доказват правото си на съществуване. Те трябва да се оценяват според приноса им за подобряване качеството на живота на хората, а не по прилагания в миналото критерий за „степен на обобществяване”.

Ангелов твърди, че е наивно да се приема, че частната собственост е синоним на рационалност, ефективност и порядъчност и привежда много доказателства за това: технологичните и жилищните балони, които доведоха до световни кризи през последните десетилетия; гигантските злоупотреби със стотици милиардни спестявания на милиони граждани в частни финансови институции; многомилиардните трансфери на руски олигарси в чужбина за покупка на футболни клубове, суперекстравагантни яхти, луксозни резиденции, при повече от скромен жизнен стандарт на десетки милиони руски граждани; нерационалното насочване на огромни ресурси за презастрояване на курортни комплекси в Испания, Португалия, Италия, България и други страни; уреждане на просрочени взаимни задължения чрез палежи, бомби и убийства и т.н. С арогантното си поведение и масовото нарушаване на законите частният сектор все повече се дискредитира в обществото. Тази оценка намира нарастваща подкрепа и в икономическата литература през последните години.

Стопанската история, според Иван Ангелов показва, че основният двигател за социално-икономическия прогрес на обществото е лоялната конкуренция между равнопоставени пред закона стопански субекти, независимо от формите на собственост. Приватизацията на монополни и силно социално ориентирани стопански дейности (водоснабдяване, електроснабдяване, топлофикация, газоснабдяване, снегопочистване и чистота, здравеопазване и др.) в Източна Европа (и в България) през последните 20 години се провали и следва да бъде прекратена. Те трябва да функционират като държавни, общински и кооперативни стопански субекти под непосредствен обществен контрол. Всеки монопол е лош, но частният е най-лош, твърди Ангелов.

13. През 2009-2012 г. Ангелов критикува многократно консервативната икономическа политика на ръководителите на ЕС и на някои страни членки, забавеното решаване на дълговите проблеми, бавната интеграция в ЕС, надценяването на финансовата и подценяването на социалната стабилност, постепенният демонтаж на Европейския социален модел, погрешната политика за излизане от кризата, довела Европа до сегашната рецесия. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, цитиран от Уолстриит джърнал, заяви на 25 април 2012 г.: „За пръв път в историята на Европейския съюз разпадането му се превръща в реален сценарий”. Редица американски и европейски учени предупреждават за тази опасност.

14. Иван Ангелов критикува остро през 2010-2012 г. деструктивната роля на трите световни рейтингови агенции. Те се превърнаха в инструменти за реванш на паразитния финансов капитал, който предизвика кризата в 2008 г. Шумното публикуване на все по-ниски рейтинги на държави и предупрежденията за предстоящото им намаляване за други държави или групи държави в еврозоната 5-10 дни преди те да са приели и оповестили антикризисните си мерки, засилваха недоверието, пораждаха паника във финансовата общност и затрудняваха още повече задлъжнелите страни. Това манипулиране на финансовите пазари се превръщаше в косвени призиви за финансова дестабилизация на отделни държави и дори на ЕС.

Последният пример за такова деструктивно поведение, пише Ангелов, е решението на Standard & Poor’s от 26 април 2012 г. да понижи кредитния рейтинг на Испания с два пункта, защото щяла да бъде затруднена да обслужва дълга си в бъдеще, поради довелата я до рецесия рестриктивна политика. А Испания предприе такава политика главно под натиска на рейтинговите агенции, ЕЦБ и МВФ. На 30 април Standard & Poor’s намали рейтингите и на 7те най-големи испански банки. Явно искат да превърнат Испания във втора Гърция с много по-тежки последствия за Европа.

Кой е дал право на чисто меркантилни, неконтролирани от обществото и вече дискредитирани частни агенции да манипулират активно финансовите пазари, да се самообявяват за притежатели на истина от последна инстанция, да диктуват икономическа и финансова политика на суверенни държави и дори на ЕС? На кого служат тези агенции? Те стават все по-опасни за световната икономика и за живота на стотици милиони хора. Представяте ли си накъде се движи светът ако такива частни агенции изтласкват легитимните национални и наднационални институции от управлението на икономиката и го поемат в свои ръце – пише Ангелов (публикация № 199).

В световните научни и стопански среди расте тревогата и недоволството от това поведение на рейтинговите агенции. В края на 2011 г. еврокомисарът Барние призова към ограничителни мерки спрямо тези агенции. Въпреки съпротивата на финансовия капитал, се надигат все повече гласове за засилване на обществения контрол върху дейността на агенциите, за повишаване на тяхната отговорност, за създаване на независима европейска рейтингова агенция.

14. През последните 30-35 години изследвания на Иван Ангелов са публикувани от ООН (на английски, френски, испански, арабски), в САЩ (по икономическите реформи в Източна Европа и по глобализацията), в Русия (от Икономическия институт на Руската академия на науките), в Германия (Sud-Ost Europa Institute), Великобритания (сп. Central Banking), в Австрия – Виенския институт за международни сравнения (WIIW), в Сърбия (Белградски университет), в Словения.

Иван Ангелов съобщава, че е забелязал 15-20 цитирания за него в чужбина и много стотици цитирания в България. Той заявява, че не води сметка за тях, поради посочените в началото причини. И напомня, че „най-видни икономисти като нобеловите лауреати А. Сен, Дж. Стиглиц, М. Спенс, П. Кругман; световно известни икономисти като Л. Самърс, Н. Рубини, К. Рогоф, О. Бланшард, Дж. Сакс, Н. Такенака, Х-Б Син, А.Шенг, Я. Бхагвати и много други правят важни икономически диагнози, прогнози и други фундаментални оценки не само в монографии и реферирани списания, но и в кратки статии в Project Syndicate, в нереферирани списания и във вестниците”.

Могат да се изброят още много аргументи за научните постижения на член-кор. Иван Ангелов, за продължаващата му и сега активна изследователска и публикационна дейност и за достойната му гражданска позиция. Показателно в този смисъл е и неговото тревожно открито писмо до българските икономисти от 15 януари 2012 г. (публикация № 194 в сайта му). Казаното до тук ни убеждава, че той е изтъкнат учен и гражданин, с убедително присъствие в нашата икономическа наука.

На основата на гореизложеното предлагаме член-кор. Иван Ангелов да бъде допуснат за участие в конкурса за академик на БАН по обществени науки през 2012 г.

2 май 2012 г.

Подписали:

Академик Никола Попов

Академик Михаил Виденов

Академик Чудомир Големинов

Академик Константин Косев

Академик Васил Гюзелев

Академик Георги Марков

 

Обратно в списъка на публикаците