Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Уважаеми академици на БАН,
След разгромното ви гласуване срещу мен на 9 октомври 2012 г. имам два варианта на поведение. Единият е да си мълча и да се преструвам, че нищо особено не се е случило. Вторият – да бъда верен на себе си и да споделя с вас това, което мисля за вашата постъпка, колкото и да е необичайно и да ви е неприятно да го чуете. Вторият вариант е по-искрен и по-честен и затова го предпочитам.
Благодаря на обидно малкия брой - осем или девет академици, които са подкрепили моята кандидатура! Те очевидно ме познават по-добре и постъпват по-честно спрямо мен. Въпреки създадената странна и непонятна за мен обстановка на събранието. Благодаря ви за достойното поведение!
Голямото мнозинство, което не ме подкрепи постъпи несправедливо спрямо мен, поради недостатъчна информираност или по съображения, които нямат нищо общо с науката. Някои изглежда се интересуват повече от политическите ми убеждения, а не от научните ми приноси. Това е много опасно за научна институция като БАН и не предвещава нищо добро за нея. Аз съм социално ориентиран икономист и споделям модерни кейнсиански икономически възгледи. През последните 23 години съм критикувал икономическата политика на всички управлявали България правителства и това ми е причинило много неприятности. Не е вярно, че съм бил консултант на всички правителства. И че, поради това, едва ли не, съм отговорен за сегашното трагично състояние на нашата икономика, както бил казал един от вас. Това е абсурдно невярно твърдение.
Други пък имат предубеждения към икономистите и икономическата наука. В световен мащаб съществуването на икономическа наука е признато от векове. Дори името й датира от антична Гърция. От много години се присъжда Нобелова награда по икономика. Някои от вас, обаче все още не признават, че има такава наука и че български икономисти могат да правят приноси, достойни за званието академик. Това ще бъде пореден български антипринос в световната съкровищница.
Имам много строги критерии за самооценка. По-строги от всички обективни критики спрямо мен. Знам какъв съм в науката и имам самочувствие на професионален икономист на европейско равнище. Това е потвърждавано многократно на далеч по-обективния и по-строг международен терен, където съм бил дългогодишен служител на ООН и директор на голям отдел за „Глобални секторни проучвания” с 30 изследователи в научния департамент на ЮНИДО във Виена. По онова време на студена война това беше един от най-високите постове, заеман от българин в ООН. Сигурно хората от ООН, които са ме назначавали са имали нещо предвид.
Позволявам си да напомня следното във връзка с моята кандидатура:
- През април 1985 г. на национална конференция на икономисти в Дома на учените край Варна настоявах за радикални икономически реформи и предупредих, че ако не бъдат предприети веднага се поставя под въпрос съдбата на социализма като икономическа и политическа система. Това е публикувано в разширен вид във в. ТРУД на 20 септември 1985 г. и е приложено в документите ми по конкурса. За такава постъпка беше необходим висок професионализъм и граждански кураж. Колко наши настоящи академици са направили нещо подобно в своята област в онова сложно време? Особено в обществените и хуманитарните науки. Нима това не е заслужило вашето внимание при вземането на решение по моята кандидатура?
- Изиграх ключова роля през 1988 г. като икономически съветник на тогавашния министър-председател, за изработването на прочутия Указ 56 за стопанската дейност. Този документ направи първия голям пробив в тоталитарната икономическа система, като даде простор за частна стопанска дейност, създаде условия за стопанска конкуренция, за фалити на неефективни държавни предприятия, за създаване на двустепенна банкова система и т.н. Указ 56 тогава изненада с радикализма си и западните икономисти, които ме нарекоха главен архитект (prime architect) на икономическата реформа в България. Икономическите редакции на ВВС, на Файненшъл Таймс и други вземаха тогава с мен, както те ги наричаха, „специални интервюта” (exclusive interviews). Копия от такива документи съм приложил за конкурса. Колко наши сегашни академици са направили нещо подобно по мащаби в своята област? Нима и това не е заслужило вашето внимание?
- Създадох колектив и бях основен автор (с над 60% от текста от 354 стр.), който изработи и през 2003 г. публикува първата у нас „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”. Тогава за първи път въведох понятието „догонващо икономическо развитие” и „стъпка на догонването”. Изготвянето на такава стратегия изискваше много знания по икономическа теория, а също и за развитието на световната, европейската и българската икономика. Това стана осем години преди Президентът Барозу да предложи стратегията „Европа 2020”. През последните десетина години няколко пъти предлагах на Председателя на БАН и в Събранието на академиците и член-кореспондентите Академията да се заеме с разработката на Национална стратегия за социално-икономическо, научно-техническо и културно развитие на България до 2020 или 2030 година. Никой не възразяваше, но и нищо не беше предприето. Колко наши сегашни академици са направили нещо подобно в своята област? Нима и това не е заслужило вашето внимание?
- В официални наши правителствени документи съществува постановката, че до няколко години България ще се превърне в средно развита европейска държава. Повтарят го често и най-високопоставени наши политици. Още през 2003 г. аз доказах, че сближаването с Европа по основните икономически, социални и други показатели ще бъде дълъг и труден процес. Доказах, че по БВП на човек от населението, по производителност на труда и конкурентоспособност при определени условия към 2020 г. бихме могли да постигнем 50-55% от тогавашното равнище на ЕС-15 по тези показатели, а към 2050 г. – около 75-80%. С това и с други мои икономически диагнози и прогнози предизвиках гнева на българските власти, които искаха дори моето уволнение. За щастие, подкрепиха ме тогавашните председатели на БАН. Няколко години след това същите прогнози бяха направени от реномирани европейски институти, от МВФ, Световната банка, ОИСР. Нима и това не е заслужило вашето внимание?
- През 2010 г. издателството на БАН публикува моята монография „Световната икономическа криза и България” от 367 стр., която, наред с всичко друго, съдържа подробна програма с над 75 конкретни мерки за излизане на България от кризата и цяла система от поуки за стопанската политика и икономическата теория. Това е единствената по своя характер разработка у нас. Нима и тя не е заслужила вашето внимание?
- От 2010 г. обосновавам в моите публикации, че най-здравословният начин за излизане на Европа и на България от кризата е стимулирането на производството, заетостта и доходите, а не рестриктивната политика, която потиска стопанското оживление. Бях един от малкото критици у нас и в Европа на превръщането на рестрикциите в синоним на реформите. Това доминира и сега. Напоследък, обаче започна постепенен обрат към стимулираща политика. Подобни решения прие Европейският съвет в края на юни 2012 г. Такива изказвания прави неколкократно ръководителката на МВФ Кристин Лагард, включително и през последните дни на годишната сесия на МВФ в Токио. Към такава политика се ориентира новият френски президент. За това все повече настояват Дж. Стиглиц, Пол Кругман, Л. Самърс, Н. Рубини и други световни икономисти. Разширяват се масовите протести в редица европейски държави. Следователно, макар и изолиран от медиите самотник в България, аз съм прав. Нима и това не е заслужило вашето внимание?
- От 2010 г. насам доказвам, че постепенно затихващото стимулиране на икономиката трябва да продължава до окончателното и необратимо излизане от кризата, след което да се премине към нормален режим на функциониране. Рязкото прекратяване на стимулирането осъжда Европа да загуби цяло десетилетие в икономическа стагнация. За това предупреждават и най-видни американски икономисти. Този деструктивен процес вече започна. Още по-тежко ще е положението в България. Напоследък това се разбира от все повече европейски правителства. Препоръчва го и управляващият директор на МВФ Кр. Лагард. Нима и това не е заслужило вашето внимание?
- От 2009 г. насам в поредица от статии в икономически списания (последната от средата на тази година) препоръчвам алтернативна стратегия за излизане от кризата и за следкризисно развитие на България до към 2030 година. Никой не е предлагал подобно нещо до сега у нас. Нима и това не е заслужило вашето внимание?
- В моето резюме по конкурса, а и в рецензиите са посочени теоретическите ми приноси: по съдбата на социализма като нереформирана система, по прехода или реставрацията от тоталитарен социализъм към примитивен капитализъм, по ролята на формата на собственост и на конкуренцията в икономическото развитие, по стратегията за икономическото сближаване на България с Европейския съюз, по обективната необходимост от все по-голяма интеграция в ЕС, по ролята на финансовата и социалната стабилност като фактори за нормално икономическо развитие, по ролята на процикличната и на антицикличната политика за излизане от кризата, по деструктивната роля на рейтинговите агенции в съвременната световна икономика, по партийната и корпоративната сервилност на икономическата наука в България, по сближаването на данъчните системи в ЕС, по конкурентоспособността на българската икономика. Подробности по тези и други мои приноси се съдържат в резюмето и особено в моите трудове. Кой друг български икономист е направил подобно нещо? Нима и това не е заслужило вашето внимание?
- В моите научни трудове, а и в резюмето давам примери, когато по свой път съм достигал до фундаментални изводи, до които по същото време или малко по-късно, независимо от мен, са достигали световни учени икономисти, в това число и нобелови лауреати по икономика. Не твърдя, че те са заимствали от мен. Нито пък аз съм заимствал от тях. Независимо едни от други, по свой път сме достигали до еднакви изводи, например по диагнозата на световната криза и по начините за излизане от нея. Сравнете моето открито писмо до българския министър-председател от 22 декември 2008 г. с откритото писмо на нобеловия лауреат Пол Кругман 23 дни по-късно – на 14 януари 2009 г. до новоизбрания американски президент Обама. Или съвпаденията между мен и нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц по подмяната на средствата и целите на икономическата политика, по предимствата на стимулиращата пред рестриктивната политика при излизане от кризата и т.н. Това е далеч по-важно от броя на цитатите? Нима и то не е заслужило вашето внимание?.
За мен конкурсът е приключен окончателно и никога вече няма да участвам в подобен псевдоконкурс на БАН. Но понеже съм загрижен за моите колеги от обществените науки (методично пренебрегвани в БАН от много години), които могат да пожелаят да кандидатстват в бъдеще за членове на Академията, ви препоръчвам да се замислите по сегашния начин за избор на академици и член-кореспонденти. Най-високата професионална компетентност – рецензентите, сега са в основата на пирамидата за вземане на решения. Колкото се отива по-нагоре към върха, толкова по-разнороден е съставът на избирателното тяло и поради това - по-малка професионалната компетентност в областта на съответния кандидат, макар, че може да сте блестящи специалисти всеки в своята област. Най-компетентното низово тяло играе най-малка роля при вземане на решението. А най-некомпетентното висше тяло взема окончателното решение, пренебрегвайки често пъти мнението на специалистите в дадената област. Така се случи на конкурса за член-кореспондент по икономика преди няколко години. Това се повтори и тази година. Помислете за повишаване ролята на по-ниските и по-компетентни нива. Не пренебрегвайте с такава лекота техните препоръки в Събранието на академиците.
На ваше място бих се чувствал крайно неуютно да решавам научната съдба на математици, химици, физици, биолози и т.н., пренебрегвайки мнението на рецензентите и експертните комисии, които са ги препоръчали. Не знам как сте се чувствали вие, като сте решавали с такава лекота и самочувствие моята научна съдба, пренебрегвайки мнението на рецензентите, а също и препоръката на експертната комисия в отделението, без да познавате моите трудове и още по-малко - икономическата наука.
В моята професия аз винаги търся причинно-следствени връзки. В конкретния случай се питам: защо голямото мнозинство от академиците не подкрепиха моята кандидатура? Аз зная какво се прави в България в моята област и нямам причини да се срамувам, като сравнявам с това, което аз правя. Зная какво се прави в Европа, в САЩ и някои други страни в моята област. И тук нямам причини да се срамувам от сравненията. Например, всички досегашни мои икономически диагнози и прогнози за развитието на Европа и България през последните години са по-точни от прогнозите на Европейската комисия, макар че те разполагат с огромен потенциал.
Убеден съм, че зная по-добре от вас какво се прави в моята област у нас и в чужбина, както вие знаете същото във вашите области далеч по-добре от мен. И продължавам да се питам: защо моята кандидатура беше така категорично отхвърлена от хората от другите области на знанието, които твърде малко разбират това, което аз правя? Не виждам никакви сериозни научни основания. Признавам си – не ви разбирам, дами и господа академици!
Независимо от вашето обидно за мен решение аз съм това, което съм и ще продължавам да правя това, което съм правил до сега като учен и като гражданин. Защото зная, че за разлика от академичното тяло на БАН, ме уважават много професионалисти у нас и в чужбина, независимо дали съм или не съм академик. И не само професионалистите, но и обикновените граждани на България. Убеждавам се в това всеки ден като изляза на улицата.
Желая ви здраве и повече обективност и коректност при вземане на такива важни решения в бъдеще!
София, 13 октомври 2012 г.
Иван Ангелов