Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Какво преживява България - преход или реставрация?
Вече 23 години България преживява реставрация от авторитарен социализъм към примитивен балкански капитализъм
Преходът е постепенно преминаване от една в друга фаза на дадена обществена формация. Той е характерен с постепенни количествени натрупвания на промени, без резки качествени изменения. За преход може да се говори и при мирно постепенно преминаване към нова обществена формация, доколкото това е възможно.
Реставрацията е широкообхватно понятие с много значения. В случая ме интересува реставрацията в обществото. Това е преминаване от настоящата към друга, съществувала по-рано обществена формация. С други думи, връщане към добре познато минало. При реставрацията се променя системата, заедно със съпътстващите я второстепенни, може би леко осъвременени качествени характеристики. Реставрациите стават както по относително мирен, така и по насилствен начин.
У нас преобладава мнението, че след 10 ноември 1989 г. преживяваме някакъв преход, който дори бил вече завършил. Този процес нито е преход, нито е завършен. Има промяна към нещо качествено различно от познатото ни до края на 1989 г. Ако беше ново, щеше да е правилно да говорим за повече или по-малко мирен преход. Тази система обаче е съществувала у нас до 1944-1945 г. Затова е по-правилно да се каже, че преживяваме не преход, а реставрация (възстановяване) на позната ни от по-рано система, приспособена към сегашните национални и европейски реалности.
Тази обществена система наричам капитализъм, макар че това понятие почти не се използва сега, а се заменя неправилно с неточни понятия като пазарно стопанство, развити пазарни икономики, трансформация и т.н. То не е ползвано и от Адам Смит преди повече от 300 години. Много по-често го срещаме у Карл Маркс и други изследователи след него. Освен това, в наше време има различни видове капитализъм: континентален европейски, американски, японски, скандинавски, латиноамерикански, африкански, руски, китайски, индийски. Можем да говорим и за примитивен балкански капитализъм. Между тях има много общо, но и значителни различия.
Няма монолитна световна обществена система. Това важи както за капитализма, така и за социализма. Опитите навремето за унификация на социалистическата система по съветския модел даваха обратни на търсените резултати и в крайна сметка пропаднаха. Общото за капитализма е в същността – по-голяма или по-малка доминация на частната собственост и произтичащите от нея разпределителни отношения. Различията са във второстепенните белези, но те не определят облика на системата. Понятието реставрация е наситено с негативни асоциации от векове. Не всяка реставрация обаче е такава. Поне на теория може да има реставрации и на междувременно ликвидирани по-справедливи предишни системи, които са полезни за обществото и желани от хората. Настоящата реставрация обаче не е такава.
Какъв е капитализмът по света, в Европа и в България? Средното и особено по-възрастното поколение у нас го знаят от прочетеното, от чутото и дори от преживяното. Ако трябва да бъдем обективни, оценката за капитализма не е еднозначна – само позитивна или само негативна. Известни са големите икономически и научно-технически постижения в най-напредналите капиталистически страни през последните 100-150 години, които са свързани с обществената система, но имат и относително автономен характер. Добре известни са и успехите на системата за чувствително подобряване на качеството на живота на хората в групата на най-развитите страни. Съотношението между положително и отрицателно в оценките за капитализма в развитите страни (с общо население около един милиард души) е едно, а за капитализма в останалата по-голяма част от света (над шест милиарда души) – съвсем друго, далеч по-неблагоприятно. Причините за това са известни. Така че, ролята на капитализма в човешката история не може да се зачертае лекомислено и еднозначно като само негативна. Такава оценка би била твърде примитивна и поради това – невярна.
Съвременниците по света и у нас обаче знаят и много повече за тази система: за редуващите се от векове циклични световни и регионални икономически кризи с опустошителни последствия, стоварвани главно върху трудовите хора; за още по-опустошителните регионални и световни войни между капиталистическите страни; за натрупаното огромно богатство на единия полюс, свързано с екстравагантен лукс и огромни разхищения на ресурси и оскотяваща мизерия на другия с много стотици милиони гладуващи, болни, безработни в резултат на несправедливо разпределение на произвежданите блага; за налаганата глобализация от американски тип във вреда на по-бедните страни; за подчиняването на здравето и живота на хората на изискванията на капиталовите пазари, банките и рейтинговите агенции; за перверзната свръхразвитост на нестабилния по природа финансов сектор за сметка на относително по-стабилния реален сектор в икономиката, който произвежда материалните блага; за голямата отговорност на световния финансов капитал – причинител на повечето, в това число и на последната световна финансово-икономическа криза; за създаването на гигантски финансови корпорациии, станали твърде големи, за да банкрутират лесно и без тежки последствия за много други свързани с тях институции; за абсурдната дерегулация и либерализация в дейността на големите корпорации; за отстраняването на държавата от управлението на икономиката като некомпетентна и вредна, а в разгара на кризата всички се обръщаха към държавата с молби да ги спасява от банкрути; за тоталното господство и диктат в международните финансови институции на няколко най-богати страни; за големите обещания по време на кризата за нова архитектура на световната финансова система и почти пълната забрава за действия след кризата; за фетишизирането на финансовата стабилност и пренебрегването на социалната стабилност като еднакво важни фактори за успешно икономическо развитие; за неравноправната и либерализирана световна търговия и политиката на отворени врати, изгодна за развитите страни, на която не могат да устоят слабо развитите страни с неконкурентоспособна икономика; за огромните ползи, които извлича Америка (за сметка на всички други страни) със щатския долар, използван като световна резервна валута; за блокираните усилия по подготовката за ориентация към друга световна резервна валута или пакет от валути през следващите години и десетилетия; за блокирането от САЩ и още няколко най-богати страни на ефикасните мерки за опазване на световния климат, водени от текущите корпоративни икономически интереси на техния бизнес; за толерирането на гигантските печалби на големите фармацевтични компании във вреда на здравето на стотици милиони хора по света, особено в слабо развитите страни; за големите обещания по време на кризата по избора на по-рационален модел на пазарна икономика в Европа и пълната им забрава след това; за строго рестриктивната политика на ръководството на ЕС и на големите страни членки, изправяща Европа пред икономическа стагнация през следващите 5-10 години; за продължаващите социални вълнения в Гърция, Португалия, Испания, Италия и много други страни; за трагедиите в Африка, Латинска Америка, Южна Азия и други региони; за многобройните бунтове, въстания и революции на потиснатите и онеправданите по света през последните векове; за ПРОТЕСТИРАЩИЯ, обявен от сп. Тайм за човек на 2012 година.
Гражданите на България знаят, че реставрацията през последните двадесетина години им донесе номинална свобода на словото, от която няма реална полза за обществото; свобода за пътуване, работа и учение извън България; по-голямо изобилие и разнообразие на стоки в търговската мрежа и други подобни. Тези свободи по-рано бяха ограничени с политически преследвания, с телени мрежи по границите и с административни забрани, а сега са ограничени за по-голямата част от българите поради липса на финансови възможности.
Освен това, гражданите на България виждат с очите си и много други неща, които им донесе реставрацията: за второто диво първоначално натрупване на капитали у нас в рамките на едно столетие и преживените във връзка с това трагедии от стотици хиляди хора; за престъпната приватизация; за продажбата на почти всички търговски банки на чужди капитали; за чудовищните неизгодни за България условия на концесионни договори, с чуждестранни компании за добив на най-ценни метали и други суровини, сключени от продажни управници; за толерираното пълно разминаване на основните потоци на преки чуждестранни инвестиции с националните интереси и приоритети на България през последните 20 години; за ограбените спестявания на милиони хора чрез хиперинфлацията, обезценяването на лева и фалитите на банки; за господството на фанатичния пазарен фундаментализъм в икономическата политика; за превръщането на поголовните съкращения на ресурси и персонал в синоним на структурните реформи и пренебрегването на политиката за стимулиране на растежа, заетостта и доходите като средство за по-бързо излизане от кризата; за тежките материални и морални поражения от пребиваването на МВФ и Световната банка у нас; за мизерния живот на над два милиона пенсионери; за несгодите на младите хора, търсещи отчаяно работа и на младите семейства – за свой дом и за отглеждане на децата си; за мащабното изтичане на мозъци и на генетичен потенциал при емиграцията на стотици хиляди най-предприемчиви и динамични млади хора, повечето от които никога няма да се завърнат в родината; за разрастващата се демографска криза, която прераства в демографска катастрофа; за безнаказаната престъпност, корупция и мафиотизация; за огромната и неефективна държавна администрация; за излъганите надежди и крещящата несправедливост у нас. Списъкът от злокобни характеристики на тази жестока система е безкраен. Всичко това сега се реставрира в България.
Странно защо стотици милиони хора по света и у нас се бунтуват срещу тази обществена система от векове, ако е вярно писаното наскоро в един електронен вестник от български автор от Института за радикален капитализъм, че „сега има мракобесна атака срещу свободата (т.е. срещу капитализма – бележката моя)...; че капитализмът се нуждае от морална защита, защото по природа е морален и благороден...; че принципът на търговията е единственият рационален етичен принцип на всички човешки взаимоотношения... и че това е принцип на справедливостта...; че при капитализма няма конфликт на интереси...; че равните хора не са свободни, а свободните не са равни...; че основният и най-важен политически въпрос на България сега е: капитализмът срещу социализма или свободата срещу робството...; че възрастните, бедните, мързеливите и неграмотните искат времето да спре...; че краен левичар като Барак Обама е победил в президентските избори в родината на капитализма...”. И какъв ужас - сега американският народ дори го преизбра, без да се съобразява с отчаяния повик на нашия автор в защита на радикалния капитализъм!
Чудя се, в кой свят живее този човек и наистина ли вярва в това, което пише! Толкова ли подценява историческата памет и интелектуалното ниво на народите, а и на нашите читатели! И ПРОТЕСТИРАЩИЯТ толкова ли е невежа и неблагодарник, че да се опълчва срещу своите щедри благодетели и против този идеален справедлив и високо морален свят!
И така, защо твърдя, че в България се реставрира примитивен балкански капитализъм? Кои са най-важните сегашни черти на тази реставрация?
Наред с изброеното в горните редове вниманието може да се насочи и върху следното:
ПЪРВО. Доминираща частна собственост на мястото на предишната тотална държавна собственост. Промяната в икономическите отношения е най-важният признак за фундаментална промяна в обществената система. Това беше постигнато чрез мащабна приватизация и реституция. Преходът от централно планирано към пазарно стопанство е само един от елементите на промяната. Това е промяна в инструментите за въздействие върху поведението на стопанските субекти – по-рано чрез административни актове на централната власт, а сега с икономически инструменти и с държавни регулации в някои области.
Държавна собственост в ограничени размери, особено в инфраструктурата и командни методи на икономическо управление има и при капитализма по време на война и следвоенно възстановяване – САЩ, Германия, Япония и други страни. Такива методи са прилагани и в мирно време от военните диктатури, дошли на власт чрез преврати: Испания, Чили, Гърция и други. Подобни методи, включително и индикативно планиране са прилагали в мирно време във Франция, Холандия, Австрия и други европейски страни, а също и в страните от Далечния изток: Япония през 1945-1970 г., Южна Корея, Тайван, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Индонезия и други – през 1960-1980 г.. Да не говорим за многогодишния опит на Индия в това отношение. В значителна степен то важи и за Турция през последните десетилетия. Ограничено пазарно стопанство имаше и при авторитарния социализъм, особено в Югославия, Унгария, Полша и други източноевропейски страни.
ВТОРО. Реституция на недвижимата собственост на бившите собственици (или техните наследници): земя, гори, индустриални и
други стопански съоръжения и сгради, жилища. Те се превърнаха в източник на паразитни рентиерски доходи чрез отдаване под наем или аренда, за разлика от печалбата като предприемачески доход. Предприемаческият доход е по-полезен от икономическа и по-приемлив от морална гледна точка, защото е резултат от производството на материални и духовни блага, осигурява заетост и доходи на милиони хора.
ТРЕТО. Ликвидиране на земеделските кооперации и възстановяване на дребните земеделски и едри латифундийски стопанства. По ред причини рязко спадна привлекателността на притежаването на земя и упражняването на земеделски труд. Милиони декари земя пустеят. Други милиони декари са лошо обработвани и с ниски добиви. Производителността на труда в българското земеделие е в пъти по-ниска от тази в ЕС. Производството на земеделски продукти се срина. Загубихме традиционните си външни пазари за земеделска продукция. От нетен износител на храни България сега внася около 70% от храните, които консумира. Възрастовата структура на селското население е неблагоприятна и ускорено се влошава. Стотици села и много селски региони се обезлюдяват.
ЧЕТВЪРТО. Възстановяване на веригите от паразитни посредници между производителите (особено на земеделски продукти) и крайните потребители. Посредниците присвояват преобладаващата част от стойността на крайния продукт и злоупотребявайки безнаказано с монополните си позиции като изкупвачи, изнудват безпомощните производители.
ПЕТО. Главна цел на стопанската дейност е печалбата. Пътят към печалбата минава през производството на продукти и услуги, но те не са цел за предприемача, а само средство за постигане на целта – по-голяма печалба. Стоките се произвеждат само и до толкова, когато и доколкото носят печалба на предприемача. Печалбата е по-важна от човека с неговите физиологични и духовни потребности. В стремежа към висока печалба се допуска драстично подценяване и ниско заплащане на труда, което не е достатъчно за възпроизводство на работната сила у нас (За повече подробности виж публикация № 215 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm). Както писа на времето Маркс, капиталът не се спира и пред най-големите престъпления в стремежа си към максимална печалба. Ние го наблюдаваме сега ежедневно.
ШЕСТО. Нови разпределителни отношения. За разлика от авторитарния социализъм, сега трудът, капиталът и предприемчивостта официално са признати за нормални източници на доходи у нас. Това е правилно, защото трудът и капиталът са необходими елементи на производствения процес. Липсата на един от тях прави производството невъзможно. А без предприемчивост няма икономически, социален и технически прогрес. По-рано признат творец на блага беше само трудът, а останалото се считаше за експлоатация на труда.
СЕДМО. Расте диференциацията в доходите. Оформени са два социални полюса: 15-20% оскотяващо бедни и други 35-40% бедни, а на другия полюс около 1% много богати и други 8-10% заможни. По средата остава тънка социална прослойка със средни доходи. Още по-силно изразена е полярността в спестяванията. Около 60% от гражданите на България нямат спестовни влогове. В края на септември 2012 г. от тези, които имат (12,2 милиона влога) 75,4% са до 1000 лв. на обща сума 1,05 млрд. лв и 625 влога са над един милион лева всеки на обща сума 1,5 млрд. лв. Нашата полярна социална структура е характерна за Африка, Латинска Америка и Южна Азия. В Западна Европа, САЩ и другите развити капиталистически страни има силна средна класа.
ОСМО. Възстановен е политическият плурализъм, типичен за развитите капиталистически страни. В България обаче присъстват и елементи на открита и прикрита репресия и различни форми на натиск върху опонентите, присъщи на примитивните капиталистически общества: цензура и автоцензура, монополна структура на медиите със силно присъствие на чуждестранни капитали, сервилност на медиите към властта, ограничен достъп за обективните анализатори в медиите, авторитаризъм граничещ с култ към личността, високомерно пренебрежение на управляващите към други мнения, прилагане на икономически, административен, морален и друг натиск върху критиците на режима, покупка на гласове по време на избори и т.н.
Членството ни в ЕС би трябвало да оказва задържащо влияние срещу амбициите срещу още по-открита политическа бруталност, но и позицията на европейските партии от Брюксел е избирателна. Тези партии клеймят нарушителите на закона в страните членки, когато са от друга партия и тактично си премълчават, когато са свои.
Известен наш историк каза преди време, че у нас няма реставрация, защото „нямало рязане на глави”, както било в Европа през средновековието. Рязането на глави обаче не е най-същественият признак за реставрация, още по-малко в 21ви век, когато то е невъзможно и ненужно, особено в Европа. Сега има много по-рафинирани начини за потискане, унизяване и елиминиране на политическия опонент.
ДЕВЕТО. Платено здравеопазване, образование, култура и други насъщни духовни дейности. Комерсиализацията на някои социални и културни услуги съперничи с комерсиализацията на стопанските дейности. Работата на болниците се оценява по финансовите им баланси, а не по лечебната им дейност. Същото е в образованието, фундаменталната наука, културата.
ДЕСЕТО. Опитите за възстановяване на монархията се основаваха на широко разпространени у нас илюзии в началото на 1990-те години, че само тя може да разреши тежките ни проблеми. Илюзиите, обаче се изпариха след четиригодишното присъствие на Симеон Сакскобургготски като министър-председател, управленската му некомпетентност и алчността му в присвояване на имоти.
Изводът е очевиден: през последните 23 години в България протича реставрация на примитивен балкански капитализъм. Предстои ни още дълъг път дори към съвременния цивилизован капитализъм на Западна Европа.
10 ноември 2012 г.
Публикувана в ДУМА
в съкратен вариант
на 14 ноември 2012 г.