Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Икономически мерки за излизане от кризата
На вниманието на господата: Янко Петров, Дончо Дудев, Ангел Славчев и на всички протестиращи срещу монополите, партокрацията и бедността
През последните години многократно напомнях в мои публикации, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни и че трябва да ги пазим. Предупреждавах, че фетишизирането на финансовата стабилност и пренебрегването на жизнено важните потребности на хората неизбежно водят до социална експлозия, която разрушава както социалната, така и финансовата стабилност. Не е възможна трайна финансова стабилност без трайна социална стабилност, и обратното. Това са двете условия за добро социално-икономическо здраве на обществото.
Правителството на Бойко Борисов и особено неговият финансов министър, а също и обслужващите ги пазарни фундаменталисти, се отнасяха пренебрежително към тези предупреждения и се интересуваха само от балансиран бюджет и нисък държавен дълг. С това се изчерпваше техният икономически кръгозор. Животът и здравето на хората нямаше никакво значение за тях. Така се стигна до настоящата икономическа, социална и политическа криза.
На всички световни езици има една забележителна мъдрост: „Всяка власт развращава, абсолютната власт развращава абсолютно”. Същото се случи и у нас с Бойко Борисов. Дори най-деспотичните български царе и генерални секретари на БКП в новата и най-новата ни история едва ли са имали такава абсолютна лична власт, обсебвайки всички важни и маловажни решения и пренебребвайки безпардонно всички държавни институции, с цената дори на собственото му здраве. Той демонстрираше открито пренебрежение дори към най-висшия орган на държавната власт – Народното събрание. За неговото самочувствие за величие допринесоха и сервилните български медии. Бойко Борисов преяде от власт. Всевластието се превърна в смисъла на неговия живот. Той не си представяше своето бъдеще другаде, освен начело на държавата, пазен от група телохранители от „народната любов” до края на живота му. Задави се от всевластие, което го задуши, направи го шизофренично подозрителен към всички и всичко, виждайки навсякъде заговори срещу неговата власт. И когато премина всички граници на поносимост беше изхвърлен от политическата сцена като непотребна вещ. Неговата „грешка” е, че се е родил твърде късно. Ако беше подранил с 20-30 години диктатори като Живков и Чаушеску щяха да гълтат праха му.
Все в тази връзка през последните три години няколко пъти писах на Б. Борисов по служебната му електронна поща: „В България има само един човек, който може да провали политическата ви кариера. Той се казва Симеон Дянков”. Не зная дали обкръжението му е довело до него това добронамерено предупреждение. Имах предвид пълното му и сляпо доверяване на примитивната крайно консервативна политика за тотални ограничения по време на криза, налагана от Симеон Дянков – един посредствен десен икономист със свръх високо самочувствие, но без покритие. Избягваше всякаква пряка дискусия очи в очи с друго мислещи икономисти, защото се страхуваше от такъв открит диспут. Напомнях за изказванията на световно известни икономисти като нобелистите Дж. Стиглиц, Пол Кругман, на големия икономист Лари Самърс и много други, че „стремежът към балансиран бюджет по време на криза е икономическо самоубийство”.
Аз също предупреждавах многократно за тази опасност в моите публикации. Борисов и Дянков обаче останаха глухи. Дянков се гордееше с ниския бюджетен дефицит и ниския държавен дълг и поучаваше, заедно с Бойко Борисов, ръководителите на европейските страни да последват нашия пример за финансова дисциплина. Призоваваха ги дори да намалят заплатите и пенсиите в техните страни до равнището на нашите, ако искат да излезат от кризата. Това беше уникално некомпетентно изявление, недопустимо за министър-председател на европейска държава! Представям си какъв смях са предизвиквали тези призиви всред европейските лидери. И какво ли са си мислели за нас – българите, че сме допуснали такива хора до кормилото на държавната власт и още ги търпим там.
Дори когато Б. Борисов подаваше оставката на правителството Дянков се представяше като министър на финансите, хвалеше своя приятел - мъдрия Бойко и изразяваше готовност да продължи като министър и през втория мандат. Те не успяха да завършат първия си мандат, а той говореше за втори. Нещо повече, дори когато страната ни се тресеше от протестите на десятки и десятки хиляди хора по улиците и площадите, Дянков твърдеше на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на 26 февруари 2013 г., че България е най-стабилната държава в Европа. Това навярно ще остане в нашата стопанска история като учебникарски пример за професионална некомпетентност, политическа арогантност, а може би и още нещо, на човек, управлявал до преди няколко дни финансите на държавата.
Дянков дойде тук през 2009 г. с лъжата, че бил главен икономист на Световната банка. Сервилните медии го посрещнаха с фанфари, а той шокира всички с неадекватното си поведение и остана такъв дори след оставката на правителството. Б. Борисов носи политическата отговорност за присъствието на този човек на такъв важен държавен пост, за нанесените от него вреди на България и причинените страдания на милиони българи. Кристалина Георгиева също споделя част от отговорността, ако са верни твърденията, че тя го е препоръчала на Бойко Борисов за финансов министър през пролетта на 2009 г.
Сметките за топлинна и електрическа енергия, които получихме напоследък, гъмжат от безобразия, които преляха чашата на търпението дори на пословично търпеливите българи. Главната причина за социалната експлозия обаче не е в надутите сметки, а в мизерно ниските доходи. Ако доходите не бяха толкова ниски хората щяха да ги платят, без да излизат на улиците. Вината за сметките е в произвола на чуждите и нашите монополи и безотговорното и немарливо поведение на ДКЕВР, бездействието на агенциите за защита на конкуренцията и на потребителите, а също и на правителството.
Причините за ниските доходи са две: Първо, вековната изостаналост на България като последна или една от последните по икономическо и социално развитие в Европа. Второ, погрешната икономическа политика, в това число и политиката по доходите у нас през последните 23 години – годините на реставрация от авторитарен социализъм към бандитски балкански капитализъм. През тези години нашите доходи бяха съзнателно задържани, въпреки повишаването на обществената производителност на труда. Това доведе милиони българи до оскотяваща бедност. Към 1988-1989 г. нивото на икономическо развитие и качеството на живота в България беше близко до това в Полша, Унгария и Словакия, а сега изоставаме от тях с 10-15 години. Да не говорим за западноевропейските страни от които изоставаме с 45-50 години.
Единственият път за преодоляване на тази изостаналост е ускореното догонващо икономическо развитие, което моят колектив от Икономическия институт на БАН обоснова и препоръча през 2003 г. в първата у нас „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”. Никой обаче не ни обърна внимание. Вместо това повечето наши правителства през последните години и особено последното, пренебрегнаха догонващото развитие и по внушения на Симеон Дянков се вторачиха в така наречената финансова стабилност – балансиран бюджет и нисък държавен дълг. Животът на хората за тях нямаше никаква стойност.
Тяхната финансова стабилност се превърна в стагнация на доходите и потреблението и стабилна мизерия на милиони хора. Трудът у нас беше силно подценен. Правителствата жертваха интересите на трудовите хора и дребния бизнес и правеха реверанси пред едрия капитал. Това доведе до нарастващо трайно изоставане на доходите (заплати и пенсии). Доходите у нас нарастваха през последните 20 години два пъти по-бавно от нарастването на обществената производителност на труда, измервана с произведения БВП на човек от населението или произведената брутна дабавена стойност на заето лице. Същото се потвърждава и ако направим сравнение с ЕС. По данни на Евростат България сега произвежда БВП на човек от населението около 45% от средното в ЕС, а заплатите ни са около 25% от тези в ЕС. Ако се прилагаха европейските стандарти за оценка на труда според неговата производителност, нашите заплати трябваше да са два пъти по-високи от настоящите. Нарушаването на това желязно правило ставаше под диктата на МВФ и с активното участие на държавата.
Ниските доходи са проблем над проблемите в България. Те са още по-голям проблем за младите хора, всред които безработицата е два пъти по-висока и доходите – по-ниски. Те са икономическа основа на бедността, която хората не могат, не искат и не трябва повече да търпят. Необходими са мерки за относително бързо повишение на доходите или поне да се покаже, че започва бавно, но категорично подобрение.
Подобрение може да се постигне по два начина: Първо, чрез ускоряване на темповете на икономическо развитие, повишаване на производителността на труда и на конкурентоспособността. Това е най-сигурният път към благоденствие, но е сложен и труден процес. Що годе осезателни резултати по този път могат да се постигнат не по-рано от 5-10 години. А какво да се прави до тогава, след като хората не могат и не искат да чакат толкова дълго, при положение че са чакали и са се надявали, но са били лъгани 23 години?
Второ, остава другият - неприятен за някои среди, но неизбежен в сегашната ситуация път към по-бързо, макар и скромно подобрение - промяната в разпределителните отношения чрез активна намеса на държавата с инструментите на бюджетната, в това число и данъчната политика, политиката по държавния дълг, политиката по доходите, политиката по съчетаване интересите на труда и капитала. В България беше допусната прекалено голяма доходна и имуществена поляризация, срещу която хората основателно протестират. И не само протестират, но доказват, че повече няма да я търпят и настояват за заден ход. Ако този корегиращ заден ход не бъде направен сега, чакат ни още по-големи социални турбуленции през следващите години. Хората с основание настояват за възстановяване на справедливостта.
Бремето на кризата, което до сега се стоварва главно върху бедните и средните слоеве, трябва да се пренасочи така, че по-голяма част да поемат богатите. Те сигурно ще недоволстват, но освен че е неизбежно, това е справедливо. Няма друга алтернатива за постигане на макар и скромни краткосрочни резултати за стотици хиляди и дори милиони хора. Богатите, които се възползваха много повече от реставрацията на бандитския капитализъм, ще трябва да върнат поне част от присвоеното (меко казано) през последните 23 години на тези, които са го създали и имат повече основания да го притежават. Този фундаментален принцип е в основата на моите предложения за радикални промени в икономическата политика, които следват по-долу.
Някои ръководители на протеста предлагат сегашното Народно събрание да продължи да работи и да направи част от спешните реформи. Обръщам се към протестиращите: Внимание – подвеждат ви! Разчитат на вашата политическа неопитност и наивност. Искат отново да ви излъжат. Ще допуснете груба грешка ако им повярвате. Заинтересовани среди се опитват да подведат протеста, да го насочат в погрешна посока, да уморят протестиращите, да забавят и отложат радикалните промени, които са възможни само след изборите. Не забравяйте, че именно това Народно събрание извърши най-много безобразия през последните години и беше послушна кукла на конци в ръцете на Бойко Борисов и Симеон Дянков. Не забравяйте също, че те искат в министерствата да останат зам. министрите и старият им ръководен апарат, а в регионите – областните управители и техните заместници – всички послушни кадри на ГЕРБ. Наивно е да се очаква, че тези безлики, пряко ангажирани в досегашното управление, а може би и корумпирани личности, могат да се преобразят и да правят искрено и убедено обратното на това, което са вършили до сега. И най-важното - те не се ползват с доверието на народа.
Сериозното решение е в бързото разпускане на Народното събрание, след като за една седмица приеме няколко най-спешни промени в законите, създаване на служебно правителство, което да подготви и проведе нови избори дори в съкратен срок, от примерно един месец, за да имаме по-скоро реформаторски парламент и правителство, избрани от народа и ползващи се с неговото доверие. Убеден съм, че това е най-правилното решение.
В този контекст е трудно обяснимо поведението на Президента. Всички сериозни партии заявиха още миналата седмица, че няма да приемат мандат за съставяне на ново правителство в рамките на сегашния парламент. Президентът можеше да приложи конституционната процедура за възлагане на мандат в рамките на един ден и след техния отказ, на следващия ден да обяви състава на служебното правителство. Той обаче протака процедурата до две седмици. Вместо за два дни, ще бъдат загубени две седмици.
От обръщението на президента към нацията на 28 февруари разбрахме, че без да сочи изрично времето за напускане на правителството в оставка и встъпването на служебното правителство, президентът прибавя още две седмици – до 12 март 2013 г., тъй като изборите ще се проведат на 12 май 2013 г. Странно защо изброява редица важни, но съвсем не спешни закони, като например четирите закона по сигурността, бавени 20 години, които трябвало да бъдат приети от сегашното, лишено от доверие Народно събрание. В това няма здрава логика. А тежките проблеми на милиони хора изискват най-бързо провеждане на свободни и честни избори и поемане на управлението от ново Народно събрание и ново Правителство, ползващи се с доверието на народа. Нима президентът не разбира това!
Предлагам пакет от мерки по икономическата политика, без да навлизам в сферата на реформите в политическата система, каквито протестиращите основателно искат и част от тях аз споделям. Спирам се главно на икономическата политика, защото съм професионален икономист и предложенията на протестиращите в тази най-важна област са малко и недостатъчно избистрени. А без успешно развитие на икономиката животът на хората не може да се подобри съществено и трайно.
Ролята на служебното правителство е ограничена и краткотрайна. Илюзия е от него да се очакват големи промени. Не бива да се забравя, че Конституцията му вменява главно подготовката и провеждането на демократични избори и водене на неотложните текущи държавни дела. Големи промени без действащо Народно събрание не са възможни, а през мандата на служебното правителство то е разпуснато. Президентът допуска нова грешка, като се опитва да разшири прекомерно и да разводни функциите на служебното правителство. Протестиращите не трябва да му позволяват такъв произвол. Затова ще се спра на най-спешните мерки, които трябва да предприеме новото Народно събрание и излъченото от него редовно правителство от юни до края на 2013 г.
2. Пакет от спешни икономически мерки за смекчаване на икономическата и социалната криза
Нужни са и редица мерки за разширение на инвестиционната дейност, но това няма да е възможно през 2013 г., която се очертава да е много тежка. Вниманието към инвестициите трябва да се повиши през 2014 и следващите години.
Предлаганите мерки се нуждаят от допълнителен финансов ресурс. Освен от традиционните данъчни и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси могат да се получат от:
Общо - 5,0 млрд. лв.
Пояснение: числата в скоби показват размера на увеличението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г.
28 февруари 2013 г.