Проф

Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Икономически мерки за излизане от кризата

На вниманието на господата: Янко Петров, Дончо Дудев, Ангел Славчев и на всички протестиращи срещу монополите, партокрацията и бедността

България сега бере горчивите плодове на реставрацията от авторитарен социализъм към бандитски балкански капитализъм

През последните години многократно напомнях в мои публикации, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни и че трябва да ги пазим. Предупреждавах, че фетишизирането на финансовата стабилност и пренебрегването на жизнено важните потребности на хората неизбежно водят до социална експлозия, която разрушава както социалната, така и финансовата стабилност. Не е възможна трайна финансова стабилност без трайна социална стабилност, и обратното. Това са двете условия за добро социално-икономическо здраве на обществото.

Правителството на Бойко Борисов и особено неговият финансов министър, а също и обслужващите ги пазарни фундаменталисти, се отнасяха пренебрежително към тези предупреждения и се интересуваха само от балансиран бюджет и нисък държавен дълг. С това се изчерпваше техният икономически кръгозор. Животът и здравето на хората нямаше никакво значение за тях. Така се стигна до настоящата икономическа, социална и политическа криза.

На всички световни езици има една забележителна мъдрост: „Всяка власт развращава, абсолютната власт развращава абсолютно”. Същото се случи и у нас с Бойко Борисов. Дори най-деспотичните български царе и генерални секретари на БКП в новата и най-новата ни история едва ли са имали такава абсолютна лична власт, обсебвайки всички важни и маловажни решения и пренебребвайки безпардонно всички държавни институции, с цената дори на собственото му здраве. Той демонстрираше открито пренебрежение дори към най-висшия орган на държавната власт – Народното събрание. За неговото самочувствие за величие допринесоха и сервилните български медии. Бойко Борисов преяде от власт. Всевластието се превърна в смисъла на неговия живот. Той не си представяше своето бъдеще другаде, освен начело на държавата, пазен от група телохранители от „народната любов” до края на живота му. Задави се от всевластие, което го задуши, направи го шизофренично подозрителен към всички и всичко, виждайки навсякъде заговори срещу неговата власт. И когато премина всички граници на поносимост беше изхвърлен от политическата сцена като непотребна вещ. Неговата „грешка” е, че се е родил твърде късно. Ако беше подранил с 20-30 години диктатори като Живков и Чаушеску щяха да гълтат праха му.

Все в тази връзка през последните три години няколко пъти писах на Б. Борисов по служебната му електронна поща: „В България има само един човек, който може да провали политическата ви кариера. Той се казва Симеон Дянков”. Не зная дали обкръжението му е довело до него това добронамерено предупреждение. Имах предвид пълното му и сляпо доверяване на примитивната крайно консервативна политика за тотални ограничения по време на криза, налагана от Симеон Дянков – един посредствен десен икономист със свръх високо самочувствие, но без покритие. Избягваше всякаква пряка дискусия очи в очи с друго мислещи икономисти, защото се страхуваше от такъв открит диспут. Напомнях за изказванията на световно известни икономисти като нобелистите Дж. Стиглиц, Пол Кругман, на големия икономист Лари Самърс и много други, че „стремежът към балансиран бюджет по време на криза е икономическо самоубийство”.

Аз също предупреждавах многократно за тази опасност в моите публикации. Борисов и Дянков обаче останаха глухи. Дянков се гордееше с ниския бюджетен дефицит и ниския държавен дълг и поучаваше, заедно с Бойко Борисов, ръководителите на европейските страни да последват нашия пример за финансова дисциплина. Призоваваха ги дори да намалят заплатите и пенсиите в техните страни до равнището на нашите, ако искат да излезат от кризата. Това беше уникално некомпетентно изявление, недопустимо за министър-председател на европейска държава! Представям си какъв смях са предизвиквали тези призиви всред европейските лидери. И какво ли са си мислели за нас – българите, че сме допуснали такива хора до кормилото на държавната власт и още ги търпим там.

Дори когато Б. Борисов подаваше оставката на правителството Дянков се представяше като министър на финансите, хвалеше своя приятел - мъдрия Бойко и изразяваше готовност да продължи като министър и през втория мандат. Те не успяха да завършат първия си мандат, а той говореше за втори. Нещо повече, дори когато страната ни се тресеше от протестите на десятки и десятки хиляди хора по улиците и площадите, Дянков твърдеше на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на 26 февруари 2013 г., че България е най-стабилната държава в Европа. Това навярно ще остане в нашата стопанска история като учебникарски пример за професионална некомпетентност, политическа арогантност, а може би и още нещо, на човек, управлявал до преди няколко дни финансите на държавата.

Дянков дойде тук през 2009 г. с лъжата, че бил главен икономист на Световната банка. Сервилните медии го посрещнаха с фанфари, а той шокира всички с неадекватното си поведение и остана такъв дори след оставката на правителството. Б. Борисов носи политическата отговорност за присъствието на този човек на такъв важен държавен пост, за нанесените от него вреди на България и причинените страдания на милиони българи. Кристалина Георгиева също споделя част от отговорността, ако са верни твърденията, че тя го е препоръчала на Бойко Борисов за финансов министър през пролетта на 2009 г.

Сметките за топлинна и електрическа енергия, които получихме напоследък, гъмжат от безобразия, които преляха чашата на търпението дори на пословично търпеливите българи. Главната причина за социалната експлозия обаче не е в надутите сметки, а в мизерно ниските доходи. Ако доходите не бяха толкова ниски хората щяха да ги платят, без да излизат на улиците. Вината за сметките е в произвола на чуждите и нашите монополи и безотговорното и немарливо поведение на ДКЕВР, бездействието на агенциите за защита на конкуренцията и на потребителите, а също и на правителството.

Причините за ниските доходи са две: Първо, вековната изостаналост на България като последна или една от последните по икономическо и социално развитие в Европа. Второ, погрешната икономическа политика, в това число и политиката по доходите у нас през последните 23 години – годините на реставрация от авторитарен социализъм към бандитски балкански капитализъм. През тези години нашите доходи бяха съзнателно задържани, въпреки повишаването на обществената производителност на труда. Това доведе милиони българи до оскотяваща бедност. Към 1988-1989 г. нивото на икономическо развитие и качеството на живота в България беше близко до това в Полша, Унгария и Словакия, а сега изоставаме от тях с 10-15 години. Да не говорим за западноевропейските страни от които изоставаме с 45-50 години.

Единственият път за преодоляване на тази изостаналост е ускореното догонващо икономическо развитие, което моят колектив от Икономическия институт на БАН обоснова и препоръча през 2003 г. в първата у нас „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”. Никой обаче не ни обърна внимание. Вместо това повечето наши правителства през последните години и особено последното, пренебрегнаха догонващото развитие и по внушения на Симеон Дянков се вторачиха в така наречената финансова стабилност – балансиран бюджет и нисък държавен дълг. Животът на хората за тях нямаше никаква стойност.

Тяхната финансова стабилност се превърна в стагнация на доходите и потреблението и стабилна мизерия на милиони хора. Трудът у нас беше силно подценен. Правителствата жертваха интересите на трудовите хора и дребния бизнес и правеха реверанси пред едрия капитал. Това доведе до нарастващо трайно изоставане на доходите (заплати и пенсии). Доходите у нас нарастваха през последните 20 години два пъти по-бавно от нарастването на обществената производителност на труда, измервана с произведения БВП на човек от населението или произведената брутна дабавена стойност на заето лице. Същото се потвърждава и ако направим сравнение с ЕС. По данни на Евростат България сега произвежда БВП на човек от населението около 45% от средното в ЕС, а заплатите ни са около 25% от тези в ЕС. Ако се прилагаха европейските стандарти за оценка на труда според неговата производителност, нашите заплати трябваше да са два пъти по-високи от настоящите. Нарушаването на това желязно правило ставаше под диктата на МВФ и с активното участие на държавата.

Ниските доходи са проблем над проблемите в България. Те са още по-голям проблем за младите хора, всред които безработицата е два пъти по-висока и доходите – по-ниски. Те са икономическа основа на бедността, която хората не могат, не искат и не трябва повече да търпят. Необходими са мерки за относително бързо повишение на доходите или поне да се покаже, че започва бавно, но категорично подобрение.

Подобрение може да се постигне по два начина: Първо, чрез ускоряване на темповете на икономическо развитие, повишаване на производителността на труда и на конкурентоспособността. Това е най-сигурният път към благоденствие, но е сложен и труден процес. Що годе осезателни резултати по този път могат да се постигнат не по-рано от 5-10 години. А какво да се прави до тогава, след като хората не могат и не искат да чакат толкова дълго, при положение че са чакали и са се надявали, но са били лъгани 23 години?

Второ, остава другият - неприятен за някои среди, но неизбежен в сегашната ситуация път към по-бързо, макар и скромно подобрение - промяната в разпределителните отношения чрез активна намеса на държавата с инструментите на бюджетната, в това число и данъчната политика, политиката по държавния дълг, политиката по доходите, политиката по съчетаване интересите на труда и капитала. В България беше допусната прекалено голяма доходна и имуществена поляризация, срещу която хората основателно протестират. И не само протестират, но доказват, че повече няма да я търпят и настояват за заден ход. Ако този корегиращ заден ход не бъде направен сега, чакат ни още по-големи социални турбуленции през следващите години. Хората с основание настояват за възстановяване на справедливостта.

Бремето на кризата, което до сега се стоварва главно върху бедните и средните слоеве, трябва да се пренасочи така, че по-голяма част да поемат богатите. Те сигурно ще недоволстват, но освен че е неизбежно, това е справедливо. Няма друга алтернатива за постигане на макар и скромни краткосрочни резултати за стотици хиляди и дори милиони хора. Богатите, които се възползваха много повече от реставрацията на бандитския капитализъм, ще трябва да върнат поне част от присвоеното (меко казано) през последните 23 години на тези, които са го създали и имат повече основания да го притежават. Този фундаментален принцип е в основата на моите предложения за радикални промени в икономическата политика, които следват по-долу.

Някои ръководители на протеста предлагат сегашното Народно събрание да продължи да работи и да направи част от спешните реформи. Обръщам се към протестиращите: Внимание – подвеждат ви! Разчитат на вашата политическа неопитност и наивност. Искат отново да ви излъжат. Ще допуснете груба грешка ако им повярвате. Заинтересовани среди се опитват да подведат протеста, да го насочат в погрешна посока, да уморят протестиращите, да забавят и отложат радикалните промени, които са възможни само след изборите. Не забравяйте, че именно това Народно събрание извърши най-много безобразия през последните години и беше послушна кукла на конци в ръцете на Бойко Борисов и Симеон Дянков. Не забравяйте също, че те искат в министерствата да останат зам. министрите и старият им ръководен апарат, а в регионите – областните управители и техните заместници – всички послушни кадри на ГЕРБ. Наивно е да се очаква, че тези безлики, пряко ангажирани в досегашното управление, а може би и корумпирани личности, могат да се преобразят и да правят искрено и убедено обратното на това, което са вършили до сега. И най-важното - те не се ползват с доверието на народа.

Сериозното решение е в бързото разпускане на Народното събрание, след като за една седмица приеме няколко най-спешни промени в законите, създаване на служебно правителство, което да подготви и проведе нови избори дори в съкратен срок, от примерно един месец, за да имаме по-скоро реформаторски парламент и правителство, избрани от народа и ползващи се с неговото доверие. Убеден съм, че това е най-правилното решение.

В този контекст е трудно обяснимо поведението на Президента. Всички сериозни партии заявиха още миналата седмица, че няма да приемат мандат за съставяне на ново правителство в рамките на сегашния парламент. Президентът можеше да приложи конституционната процедура за възлагане на мандат в рамките на един ден и след техния отказ, на следващия ден да обяви състава на служебното правителство. Той обаче протака процедурата до две седмици. Вместо за два дни, ще бъдат загубени две седмици.

От обръщението на президента към нацията на 28 февруари разбрахме, че без да сочи изрично времето за напускане на правителството в оставка и встъпването на служебното правителство, президентът прибавя още две седмици – до 12 март 2013 г., тъй като изборите ще се проведат на 12 май 2013 г. Странно защо изброява редица важни, но съвсем не спешни закони, като например четирите закона по сигурността, бавени 20 години, които трябвало да бъдат приети от сегашното, лишено от доверие Народно събрание. В това няма здрава логика. А тежките проблеми на милиони хора изискват най-бързо провеждане на свободни и честни избори и поемане на управлението от ново Народно събрание и ново Правителство, ползващи се с доверието на народа. Нима президентът не разбира това!

Предлагам пакет от мерки по икономическата политика, без да навлизам в сферата на реформите в политическата система, каквито протестиращите основателно искат и част от тях аз споделям. Спирам се главно на икономическата политика, защото съм професионален икономист и предложенията на протестиращите в тази най-важна област са малко и недостатъчно избистрени. А без успешно развитие на икономиката животът на хората не може да се подобри съществено и трайно.

Ролята на служебното правителство е ограничена и краткотрайна. Илюзия е от него да се очакват големи промени. Не бива да се забравя, че Конституцията му вменява главно подготовката и провеждането на демократични избори и водене на неотложните текущи държавни дела. Големи промени без действащо Народно събрание не са възможни, а през мандата на служебното правителство то е разпуснато. Президентът допуска нова грешка, като се опитва да разшири прекомерно и да разводни функциите на служебното правителство. Протестиращите не трябва да му позволяват такъв произвол. Затова ще се спра на най-спешните мерки, които трябва да предприеме новото Народно събрание и излъченото от него редовно правителство от юни до края на 2013 г.

2. Пакет от спешни икономически мерки за смекчаване на икономическата и социалната криза

Да се провери основно дейността на всички монополи, на договорите (с анексите) за приватизация на най-важните обекти и на концесионните договори и анексите към тях след 1990 г. Ако се установят очевидно неизгодни за държавата условия да се пристъпи към разваляне на договорите и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
Да се публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят умишлено неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
Същото да се направи с договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Сакскобургготски и с начините за продажба на остатъчните дялове през 2012 г. Да се провери цялостната дейност на трите ЕРД от началото до сега. В зависимост от резултатите от проверките да се предприемат произтичащите действия по договорите и по търсене на отговорност от виновни лица.
Да се прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни превози, ВМЗ-Сопот и др.), особено в монополни и социално ориентирани дейности, докато се актуализира държавната политика по приватизацията, с оглед на досегашния опит и настоящата ситуация в страната.

Да се преработи изцяло формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат квотите за финансиране развитието на нови източници на енергия и за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3. По-умереното стимулиране на развитието на нови източници на енергия да се поеме от бюджета и от европейските фондове.
Да се направи цялостна проверка на дейността на ДКЕВР, агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията от създаването им до сега и да се вземат произтичащите от проверката мерки. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
Да се премахне институцията за топлинно счетоводство и нейните функции да се поемат от съответните топлофикации.
Да се прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област.
Да се промени държавната политика от поголовни рестрикции към стимулиране на вътрешното потребление. Да се преработи веднага бюджетът за 2013 г., като се пренасочи към стимулиране потреблението на домакинствата, на държавата и инвестициите; да се отразят предлаганите по-долу промени в данъците, измененията в разходната част, начините за финансиране на дефицита и т.н. Новият бюджет да е с дефицит 3% от БВП, а не с 1,3%, какъвто е сегашният.
Народното събрание и правителството да приемат решение за постепенно управлявано повишение на държавния дълг до 25-27% от БВП до към 2018 г. Това не застрашава финансовата ни стабилност. В края на 2013 г. държавният дълг в ЕС ще е 88,5%, а нашият сега е около 19%.
Незабавно индексиране на ниските заплати и пенсии от 1 юли 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е около 13-15%. От януари 2014 г. всички заплати и пенсии да се индексират с натрупаната инфлация през предходната година по малката кошница.
От 1 юли 2013 г. минималната работна заплата да се повиши на 350 лв. месечно. Такова повишение да се прави в началото на всяка следваща година.
От 1 юли 2013 г. минималната пенсия да се повиши на 170 лв. месечно, а от 1 януари 2014 г. на 200 лв.
През 2013 г. да започне и през 2014-2015 г. да завърши връщането на отнетите в полза на бюджета ресурси от здравната каса.
През 2013 г. да се подготви и от 1 януари 2014 г. да се въведе семейно данъчно облагане, което оставя повече доходи в семейството.
За смекчаване на негативните ефекти върху работниците при фалити на предприятия да се използва по-широко системата на гъвкаво работно време. Тя може да се използва и в други предприятия като средство за смекчаване на безработицата.
При ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците да се постави на първо място, наравно със задълженията към банки кредитори и бюджета.
От 1 юли 2013 г. да се криминализира укриването на осигурителни вноски.
От 1 юли 2013 г. да се осигуряват хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството. Тази сума да се актуализира в началото на всяка следваща година.
Да се преразгледат направените преди година и наложени тогава едностранно от правителството, промени в пенсионната система и да се извършат налагащите се актуализации с оглед на натрупания опит и сегашната обстановка.
В края на 2013 г. да се предоставят коледни добавки на пенсионерите с ниски и средни пенсии. Това да се прави за всички пенсии всяка следваща година, като размерът им се определя ежегодно според възможностите на бюджета.
Да се запази сегашният таван за максималните пенсии до края на 2014 г., да се увеличи на 800 лв. от 1 януари 2015 г. и да бъде повишаван постепенно през следващите години до пълното му премахване.
От 1 юли 2013 г. да се повишат детските добавки до 3 деца в семейство с 50% и с поне още 70% в началото на 2014 г.
Да се предоставя нисколихвен кредит за млади семейства без собствено жилище. Разликата до пазарната лихва да се компенсира на търговските банки от бюджета.
От 1 юли 2013 г. пропорционалният (плоският) данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 380 лв. и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода.
От 1 юли 2013 г. пропорционалният данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка от 25%, диференцирана с по-ниски ставки според размера на печалбата. Това да се съчетае: а/ с въвеждане на нулев данък за реинвестираната част от печалбата за следващите 10 години; б/ с право да се ползва ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2013-2018 г.
ДДС да остане на сегашното ниво, но от 1 юли 2013 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%.
От 1 юли 2013 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко банки са вложени.
Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи.
България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
Да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 хил. лева по пазарна стойност.
Да се направи цялостен преглед на недвижимото имущество (къщи, вили и други подобни) на най-забогателите българи през последните двадесетина години и да се поиска от тях да докажат произхода на парите с които е придобито и платените данъци върху тези доходи. В зависимост от резултатите от проверката да се предприемат съответните действия, като обществото бъде информирано за това. Нещо беше обещано и започнато през втората половина на 2009 и през 2010 г., но беше бързо преустановено и покрито с мълчание.
Предприемане на крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на корупцията, контрабандата и сивия сектор.
Незабавна отмяна на плановете на сегашното правителство да закупи самолети-изтребители – втора или трета ръка, които ще струват между 600 и 800 млн. лева. Окончателно прибиране на нашите военни контингенти от Афганистан и други страни, което ще ни предпази от евентуални жертви и ще ни спести десетки милиони щатски долари.
Еднократно съкращение на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 10% до края на 2013 г. и с още 15% през 2014 г.
Прекратяване на практиката на забавено разплащане на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и забавено възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите и на юридическите лица.
Да се прекрати отнемането в полза на бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 юли 2013 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 30%.
Да се увеличи субсидията за здравеопазване, образование и наука като процент от БВП в бюджета за 2014 г. и постепенно до няколко години да се изравнят с нивата в сравними с нас други европейски страни.
Съвместно с лекарския съюз да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят с държавна помощ. Особено внимание да се обърне на планинските и граничните райони.
Да се вземат бързи мерки за подобряване на профилактиката и на качеството на лечението на сърдечно-съдови, онкологични и други сериозни заболявания. Да се осигуряват средства за лечение в чужбина, които все още не могат да се извършват у нас.
Да се пристъпи към изработване на програма за бързо съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти продукти и на животновъдството.
Да се вземат бързи мерки за защита на българското земеделие срещу незаконен внос на плодове, зеленчуци и други продукти от съседни и други страни.
Да се отправят настойчиви искания пред Европейската комисия, заедно с други източноевропейски страни, за бързо изравняване на земеделските и други субсидии с тези на страните – стари членки на общността.
Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер на обработваемата земя или по друг критерий и част от тях да се пренасочат към дребните и средни стопанства.
Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за регионално развитие, с оглед да се смекчи растящата регионална поляризация и обезлюдяването на цели региони. Специално внимание да се отдели на северозападния, североизточния, югоизточния и родопския регион.
Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за постепенно смекчаване на демографската криза, която взема застрашителни размери и заплашва съществуването на България към края на настоящото столетие. Да се изработи ресурсно осигурена програма с ешалонирани във времето мерки на държавната политика.
Да се отмени незабавно действащият закон за развитие на научния състав, който се отрича от цялата научна колегия и да се изработи нов закон, а също и закон за висшето образование.
Държавна субсидия да се предоставя само на държавните училища и университети.
Да се предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 3-4 години.
През 2013 г. да се извърши подготовка и от 1 януари 2014 г. да започне постепенно намаление на студентските такси в държавните висши училища, с оглед те да бъдат премахнати до края на 2017 г.
Да се увеличи капиталът и клоновата мрежа на Българската банка за развитие и на тази основа да се увеличат инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес при по-ниска лихва. Разликата до пазарната лихва да се възстановява на банките от бюджета.
Незабавно възобновяване работата на Съвета за тристранно сътрудничество. В бъдеще всички мерки по икономическата и социалната политика, които пряко или косвено засягат интересите на хората да се вземат само след консултации с тристранния съвет.
През втората половина на 2013 г. да се подготви и от януари 2014 г. да задейства държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал от 1,0 млрд. лева, който да нараства през следващите години.
Да се предоставят допълнителни субсидии през 2014 г. на общините в най-тежко положение, които нямат местни източници на средства за своите бюджети.

Нужни са и редица мерки за разширение на инвестиционната дейност, но това няма да е възможно през 2013 г., която се очертава да е много тежка. Вниманието към инвестициите трябва да се повиши през 2014 и следващите години.

Предлаганите мерки се нуждаят от допълнителен финансов ресурс. Освен от традиционните данъчни и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси могат да се получат от:

Извънредни мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено ДДС и акцизи - 1,2 млрд. лв. (+10%)
Въвеждане на умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица - 0,6 млрд. лв. (+25%)
Въвеждане на умерено прогресивен корпоративен данък - 0,4 млрд. лв. (+25%)
Плътно придържане към 3% бюджетен дефицит, вместо предвидения за 2013 г. 1,3% - 1,3 млрд. лв.
Постепенно контролирано повишение на държавния дълг с по 2% пункта годишно - 1,5 млрд. лв.

Общо - 5,0 млрд. лв.

Пояснение: числата в скоби показват размера на увеличението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г.

28 февруари 2013 г.