Проф

Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Извънредната кризисна ситуация налага извънредни антикризисни мерки

Сегашният служебен кабинет е второ издание на кабинета на ГЕРБ. Той не разбира извънредния характер на обстановката и съкрати от Дянковия бюджет за 2013 г. само 41 млн. лв. или 0,21% от общите разходи на републиканския бюджет, за да се „помогне” на най-нуждаещите се. Тази троха е подигравка с протестите на хората.

След дълго протакане, на 13 март 2013 г. президентът обяви състава на служебното правителство и разпусна Народното събрание. При представянето на правителството той показа, че не познава или съзнателно нарушава духа и буквата на конституцията, като му възложи задачи за два пълни мандата, в т. ч. да дава насоки за бъдещото развитие на страната, да намалява енергоемкостта на производството и т.н. Провеждането на демократични и честни избори, което, според конституцията, е главната му задача, се губеше между възложените му множество други задачи. Ни в клин, ни в ръкав беше създадено министерство за електронното правителство и направени други структурни промени в кабинета (увеличение на броя на вицепремиерите), което е в компетенцията само на Народното събрание.

Пак в нарушение на духа на конституцията президентът образува фактически второ издание на кабинета на ГЕРБ, наречено служебно правителство. Служебният министър-председател е довчерашен заместник министър на външните работи и посланик на правителството на ГЕРБ. Вице премиерите са също довчерашни заместник министри в правителството на ГЕРБ и от апарата на президента, издигнат пак от ГЕРБ. То важи косвено и за част от другите министри. Професионалното ръководство на МВР е непокътнато. Министърът на екологията е британски консерватор, а може би и поданик на нейно величество. Остават на постовете си част от заместник министрите в правителството на ГЕРБ и областните управители със своите заместници, назначени от правителството на ГЕРБ. И това се нарича равно отдалечено от всички партии служебно правителство, което трябва да подготви и проведе демократични и честни избори! Каква подигравка със здравия разум и с интелектуалното равнище на средния български гражданин на когото се разчита да им повярва! Спомнете си какъв пародиен консултативен съвет беше поканил президентът на среща при себе си и предизвикания от това скандал.

Плевнелиев демонстрира поредния връх на политическа неграмотност и дори политическа шизофрения в интервюто си за ББС на 14 март 2013 г. Там той каза: „Има опасност някои в страната и в чужбина да се опитат да удължат и да се възползват от нестабилността”. В отговор на въпрос дали Русия има пръст в ставащото в България, той каза: „Вярвам, че ставащото в България има своите вътрешни, но също и външни причини и минало”. И по-нататък : „Може да има и по-дълбок процес на дестабилизация на България, който да е част от много по-голям план – вносен или създаден вътре в страната”. Подчертаването на думи и фрази в цитатите е мое.

Боже господи, какъв човек стои начело на нашата държава! И с решенията си този човек може да решава нашите съдби! На 3 Март миналата година в словото си той „забрави” да спомене, че руската армия е освободила България от турско робство и че едва ли не това е направено главно от нашите опълченци. Тази година, от кумова срама спомена, че са дадени и руски жертви, наред със жертвите от много други националности, но пак нито дума за решаващата освободителна роля на Русия. Сега намеква, че стотиците хиляди протестиращи, действат едва ли не по заръка на Русия и че се готви по-голям план за дестабилизация на България, който ще бъде внесен в страната. Познайте кой може да готви този план извън България и да го „внесе” у нас. Във всеки случай едва ли са САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Япония, великото херцогство Люксембург, княжествата Андора и Лихтенщайн или република Сан Марино. Остава ни да подозираме Русия. Този човек наистина не е в час. И все по-трудно се ориентира в сложната вътрешна и външна обстановка. Какви ли още пакости ще нанесе на България!

В първото си изявление при поемането на поста новият министър-председател префразира леко една мисъл на президента Никсън за кресливото малцинство и мълчаливото мнозинство по повод на протестите в САЩ срещу Виетнамската война. Каза, че са известни исканията на протестиращите (т.е. на кресливите – бележката моя), а сега ще се запознае с мнението на мълчаливото мнозинство. Това е недостоен циничен опит за противопоставяне на една част от народа на друга – протестиращите на мълчаливите. Изглежда, че все още не е разбрал защо протестираха стотици хиляди българи и че, според социологическите агенции 75-80% от останалите в къщи ги подкрепяха. А уж е министър-председател на всички българи. Изглежда, че социалният тътен по улиците на България не е достигнал до неговия посланически кабинет в центъра на Париж. Не показва какво е завареното действително състояние на държавните финанси, а успокоителните му думи за фискалния резерв не отговарят на истината. Не освобождава всички хора от политическите кабинети на бившите министри и областните управители с техните заместници.

Ключова фигура в служебното правителство е министърът на финансите. Той сам се обявява за либертарианец – привърженик на най-консервативното от консервативните крила в икономическата теория, известно като австрийска школа, с най-видните й представители от средата на миналото столетие - Лудвиг Мизес и Ф. А. Хайек. Новият министър е член на управителния съвет на консервативния Институт за пазарна икономика у нас, създаден по чужда инициатива, издържан с чужди средства и обслужващ чужди интереси. Представят го за отличен световно известен икономист, какъвто той съвсем не е. Любимец е на известния пазарен фундаменталист американския професор Стив Ханке, когото сервилните български медии, незнайно защо, обявяват за „баща на нашия валутен борд”, макар че няма нищо общо с неговото създаване. А той мълчаливо се съгласява с тази лъжа. А Гьобелс навремето е казвал, че една лъжа в пропагандата, повторена 100 пъти се превръща в истина.

При поемането на властта новият премиер обеща, че ще провеждат повече социално ориентирана политика. Това би било добре. Неговият министър на финансите обаче побърза да уточни, че това ще стане ако има ресурси, а в рамките на сегашния бюджет такива трудно ще се намерят. Сега се опитва да залъже обществеността, че е успял „да остърже” само 41 млн. лв. за подпомагане на най-нуждаещите се. След „голямо десетдневно усилие” за „остъргване” предвидените в републиканския бюджет за 2013 г. разходи 19 206 225 900 лв. са намалени с 41 млн. лв. или с 0,21%. Това наистина е подигравка с очакванията на много десятки хиляди хора, живеещи в оскотяваща бедност. Без особени усилия министърът може и трябва да „остърже” поне 10 пъти повече от текущите разходи в бюджета, а заедно с подобрена събираемост чрез ограничаване на контрабандата на алкохол и цигари и други престъпления - 20 пъти повече.

Министърът също побърза да се обяви против повишаването на минималната работна заплата, защото щяло „да предизвика повишение на безработицата”. Това е дежурно клише на пазарните фундаменталисти, което не се потвърждава в стопанската практика и беше тотално опровергано у нас през последните години.

Като наблюдавам дейността на служебното правителство все по-често се питам каква е неговата мисия: да успокои накипялото социално недоволство и да подготви страната за нормални честни избори или да го раздразни и изостри още повече и да предизвика нови социални бунтове с още по-тежки икономически, социални и политически последствия. Тези хора са със закърнели социални сетива и това ги прави също толкова опасни за България, както техните предшественици.

Вярно е, че възможностите за чувствително повишение на доходите през близките месеци са ограничени. Първо, трайно и съществено подобрение е възможно само при продължителен икономически растеж от 3-4-5%, с едновременно повишение на производителността на труда и на конкурентоспособността. Това обаче изисква огромни инвестиции и в най-добрия случай поне 5-7-10 години, т.е. много повече отколкото могат да чакат българските граждани, измъчени от бедността и крещящите несправедливости в тяхното ежедневие. Второ, по-забележимо повишение на доходите може да се постигне от новото Народно събрание и излъченото от него правителство. Първи скромни резултати обаче биха могли да се почувстват към края на 2013 г. и през 2014 г. Трето, лъгани вече две десетилетия, наблюдаващи разгула на най-богатите 1% от населението и от живота на другите 9% богати и заможни българи, очакванията на останалите 90% от хората за бързи промени са много големи. Те разбират, че чудеса през близките месеци не са възможни, но очакват и настояват за начало на макар и скромно подобрение още сега, поне за най-нуждаещите се. Ако властите не откликнат на тези настоятелни и справедливи очаквания и залъгват хората с трохи, както правят сега, през втората половина на тази година могат да започнат нови, още по-мощни и по-агресивни социални вълнения с далеч по-тежки последици. Желателно е да не се създават условия за провокиране на такива събития!

Сегашните очаквания за бързо и що годе забележимо подобрение могат да се задоволят само чрез преразпределителните механизми – облекчаване на най-бедните и средните слоеве, върху които до сега е стоварено основното бреме на кризата и на реставрацията на бандитския балкански капитализъм и трансформиране на част от него към заможните и най-богатите, които властите поставиха в привилегировано положение през последните двадесетина години чрез серия от реверанси към тях. То може да стане с инструментите на данъчната, митническата, бюджеторазходната, доходната, социалната, дълговата и други политики, стига да има политическа воля; способност да се вижда жестоката социална реалност право в очите; предприемане на твърди мерки за прекратяване разгула на олигархията и на повсеместната несправедливост, а също и за възстановяване на държавността.

Това обаче засега липсва у нас. Част от политиците са уплашени от протестите, но другата част все още не разбира сериозността на народния гняв и е склонна да го подценява, разчитайки на „умората на улицата”, на разединението сред протестиращите, на неясните им или нереални искания. И се надяват да продължи досегашното пословично търпение, наивност и недостатъчна солидарност на българите. Политиците и олигарсите изглежда не разбират, че главният резултат от последния социален бунт е политическото събуждане на българските граждани и самоосъзнаването за собствената им сила. Хората разбраха, че и най-внушителният, на пръв поглед, авторитарен режим, като този на Бойко Борисов, се срива, когато народът се изправи срещу него. Те вече няма да търпят това, което търпяха до сега. Всеки, който се опита да управлява по старому ще се сблъска с още по-мощна съпротива на гражданите. И ще бъде пометен от тях.

Преобладаващата част от българския едър бизнес, сраснал се с политическата върхушка от всички цветове, се надява, че ще запази привилегированото си положение под широко разтворения над него икономически чадър, с който властите го създаваха чрез престъпната приватизация и го отглеждаха грижовно с икономическата и финансовата си политика вече две десетилетия. Това пролича и от исканията на представителите на бизнеса на заседанието на Тристранния съвет на 22 март 2013 г. Те се държаха така, сякаш нищо особено не се е случило в България през февруари-март 2013 г. и настояваха за нови облекчения. А служебният министър-председател ги успокояваше с умолителен тон, че не се предвижда повишение на данъците или искания за по-високи заплати на персонала и ги молеше да проявят солидарност с най-нуждаещите се, загубили всякаква надежда хора, част от които продължаваха да горят като живи факли. Тази политическа и социална слепота на политиците и на едрия бизнес поражда много сериозна тревога за настоящето и особено за бъдещето.

Учудващо е, че дори на един наивен мек призив на служебния премиер към българския бизнес да помисли как би могъл да прояви солидарност с най-нуждаещите се в това тежко време, той (бизнесът) реагира незабавно с искания за допълнителни привилегии и с раздразнение, че се готвело повишение на данъците. Нашият едър бизнес изглежда смята, че е нормално най-бедната страна в ЕС да продължава с най-ниския (10%) корпоративен и подоходен данък без необлагаем минимум, без да е доказал с конструктивно инвестиционно поведение, че ги заслужава. Той смята за нормално и настоява за продължаване на прилагането на данъчен дъмпинг спрямо другите страни членки на ЕС и на социален дъмпинг срещу собствения си народ. Нашият едър бизнес не се интересува как живеят 90% от българите и особено тези над 50%, които са под линията на бедността, или 700-те хиляди пенсионери с пенсия до 200 лв. месечно дори след индексирането от 1 април 2013 г., или най-високият процент безработни млади хора у нас. Нашият едър бизнес все още е много далече от способността и желанието да прилага корпоративна социална отговорност, широко разпространена в други страни членки на ЕС. Той продължава да се позовава на мракобесническата теза, че „спасението на давещите се е дело на самите давещи се”. А управляващите политици му пригласят в този рефрен.

Някои политици и едрият бизнес и до сега не са разбрали, че социалният бунт около сметките за електрическа и топлинна енергия не се дължеше само на злоупотребите на доставчиците на енергия. Високите сметки бяха само поводът за социалното прикипяване. Главната причина за бунта беше дълбоко вкоренената от много десетилетия и старателно поддържана през последните две десетилетия нарастваща бедност, все по-остра социална поляризация, липса на обнадеждаваща перспектива и крещящият дефицит на прозрачност и справедливост в нашето общество.

Преди няколко дни Европейската комисия публикува тримесечния си обзор за положението в социалната област и безработицата в ЕС. В 85-те страници на доклада само България има „честта” да й посветят специален раздел, като най-бедната страна в ЕС. Там е писано, че бедността в България засяга голямото мнозинство от населението; че пет пъти повече хора у нас изпитват материални лишения в сравнение със средното в ЕС; че рискът от социално изключване засяга 50% от населението; че над 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване, т.е. два пъти над средното европейско ниво; че младежката безработица е около 29%. Над 450000 деца живеят в крайна бедност. Това са малка част от социалните измерения на прословутата българска финансова стабилност, с която предишното правителство се гордееше. За съжаление и сегашният служебен премиер не пропуска да обещава при всяка среща с европейски лидери, че ще пази финансовата стабилност, както направи и в Брюксел на 27 март тази година. А за социалната стабилност - нито дума! Нима той не разбира, че пренебрегването на социалната стабилност, т.е. на здравето и живота на хората, води неизбежно до срив на финансовата стабилност! Нима не схваща, че е нужен разумен баланс между тях!

Основанията за спешно прилагане на преразпределителни механизми се коренят и в погрешната разпределителна политика на българските правителства под натиска на едрия бизнес през последните двадесетина години. Средно грамотните икономисти знаят, че доходите могат да нарастват трайно само при трайно нарастване на производителността и конкурентоспособността. Анализът на тези два показателя у нас през 1990-2012 г. показва, че производителността като отношение между брутната добавена стойност (БДС) на заето лице нараства два пъти по-бързо от средната работна заплата и пенсиите. Същото разтваряне на социалната ножица се потвърждава и от сравнение на българската динамика на тези показатели с динамиката им в ЕС. По БВП на човек от населението по паритетни стандарти по данни на Евростат, България е достигнала 46% от средното ниво в ЕС-27, а по средна работна заплата около 25%, т.е. почти два пъти по-ниско. При спазване на елементарните икономически изисквания и нормална оценка на труда средните доходи у нас сега би трябвало да са около 40-45% от средните в ЕС.

Така в продължение на две десетилетия голяма част от работната заплата е превръщана в печалба и е присвоявана от капитала. Това помага на работодателите да компенсират мизерно ниската конкурентоспособност на производството на фирмено равнище, за което те са главните виновници. Тук е кардиналният проблем на общата конкурентоспособност на икономиката, за което нашето общество не е информирано. У нас се говори и пише основателно за лошото управление на макроикономическо равнище, но почти нищо не се казва за също така лошото управление на микро равнище. Това, заедно със заплатите на директорите на банките, е една от най-грижливо пазените тайни в нашето общество. ..........................................................

А истината е, че тревожно голяма част от ръководителите на фирми са необразовани и некомпетентни управленци, които и не умеят да се обграждат с компетентни професионалисти. Главната вина за това е на собствениците и на управителите на фирмите. По тези показатели сме в компанията на слабо развитите страни, а по някои от тях - между най-слабо развитите в света. Класацията на Световния икономически форум показва, че по 39 аналитични показателя сме на 101-о и по-задно място от общо 144 обхванати страни. По 19 показателя сме след 110-о, по 10 – след 120-о, по два – след 130-о. От показателите в тази група по 17 има подобрение, по 21 – влошаване и по един – без промяна. Не можем да не се тревожим, че 21 от лошите показатели на фирмено равнище стават още по-лоши.

По начало класиране след 70-80-о място е лошо, а след 100-ото още по-лошо, особено ако продължава с години. Тревожно е класирането на българските фирми по много важни, дори решаващи за конкурентоспособността показатели като: неправомерни плащания и подкупи (76-о място от 144 обхванати в обзора страни), разходи на компаниите за изследвания и внедряване (92-о място), технологично равнище на производствените процеси (93-о), наличие на най-нови технологии (98-о), наличие на изследователи и инженери (98-о), отношения между работници и работодатели (103-о), желание да се делегират правомощия (103-о), защита на правата на миноритарните акционери (105-о), уповаване на професионално управление (106-о), етично поведение на фирмите (107-о), зачитане правата на собственост (115-о), сътрудничество между наука и практика при внедряване на новости (117-о), качество на обучението на персонала (118-о), достъпност на финансовите услуги (123-о), усвояване на технологиите във фирмите (125-о), изтичане на мозъци (128-о), ефикасност на корпоративните бордове (132-о). Българските фирми са твърдо на последно или едно от последните места по конкурентоспособност между цивилизованите страни в Европа, Америка, Азия и дори в Африка. Знае ли това българската общественост? Нали уж частното предприятие е по-рационално от държавното! Какво прави българският бизнес, за да се излезе от това трагично положение?

Посоченото по-горе икономически нелогично и социално несправедливо разпределение между заплати и печалба през последните 20 години се използва като компенсатор за ниската конкурентоспособност на фирмите. То трябва да се корегира, но това не може да стане веднага. Необходими са 10-15 години, през които прирастът на средната работна заплата да изпреварва прираста на производителността на труда. С други думи, надвзетото от капитала трябва да се възстанови на труда. Този корективен процес трябва да започне веднага, въпреки очакваната съпротива на засегнатите.

Ако натрупаната огромна деформация в разпределението на новосъздавания продукт остане непокътната, тя ще затруднява прилагането на много други икономически инструменти в областта на доходите, заетостта, регулирането на естествените и другите монополи през следващите години и десетилетия. Например, дори след отстраняване на грешките и съзнателните изкривявания в цените на енергията, те пак ще бъдат непосилни за масовия български гражданин поради съзнателно занижените доходи. Освен това, събудилият се от летаргичен сън и осъзнал силата на своята организирана съпротива български народ няма да толерира по-нататъшно отлагане. Синдикатите и организациите на работодателите могат да играят важна роля в тази област за избегване или поне за смекчаване на вероятни напрежения и дори конфронтация между труда и капитала.

От досегашните изявления на министрите не личи те да са разбрали дълбоките причини за социалния бунт и дори опасно зачестилите самозапалвания на отчаяни от живота хора. Със заделените повече от скромни 41 млн. лв. (0,21% от предвидените в републиканския бюджет разходи за 2013 г.) от правителството на 28 март 2013 г. не се гаси тлеещият огромен социален пожар. Това може дори да го разпали още повече, защото е подигравка с очакванията на най-бедните български граждани, която може да предизвика нови протести. Управниците продължават да твърдят, че няма да допуснат нарушаване на финансовата стабилност. Никой от тях обаче не говори, че освен за финансовата те ще се грижат и за социалната стабилност; че и двете са еднакво важни за обществото. Човекът липсва от тяхната ценностна система.

Вторачването само във финансовата стабилност неизбежно разрушава социалната стабилност, а с това - и двете заедно. Точно такава е сегашната ситуация в България и в редица европейски страни, особено в южната част на континента. За това аз предупреждавам от няколко години, но политиците не се вслушваха в добронамерените ми препоръки. Какво още трябва да се случи, та българските политици да проумеят, че страната ни се тресе от дълбока социална, морална и политическа криза поради трайното пренебрегване на социалните аспекти на икономическата политика. То се изразява в нарастваща бедност; в доходна, имуществена, здравна, образователна и дигитална поляризация; толериране на монополите; разгул на олигархията; растяща престъпност и корупция; крещяща несправедливост; разградена държавност.

На заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество на 22 Март 2013 г. пролича, че освен някои еднократни дребни помощи, едва ли ще има скромно, но трайно повишение на доходите на най-нуждаещите се още сега, защото в утвърдения от старото Народно събрание бюджет „не било разписано, че ще има предсрочни избори” и протести, както се изрази настоящият министър на финансите. Следователно, щом не е разписано от Симеон Дянков в бюджета за 2013 г. - не трябва да се прави. Така може да разсъждава само тесногръд финансист, лишен от политическа и социална сетивност. Още по-тревожно е, че правителството го потвърди с решението си на 28 март 2013 г.

Световната и нашата история показват, че такива хора на високи държавни постове и подобни късогледи правителствени решения тласкат гражданите към социални бунтове, вместо да прилагат налагащите се от екстремната обстановка нетрадиционни радикални мерки и да търсят разумни компромисни решения. Защото има далеч по-високи обществени ценности от балансирания текущ бюджет. Защото форсираното балансиране на бюджета на всяка цена може да предизвика многократно по-голям и по-скъп срив в обществения организъм. Нима е толкова трудно да се разбере, че екстремалната обстановка изисква екстремални решения, за да се предотврати още по-екстремален развой на събитията с непредвидима обществена цена.

Мои анализи на текущата ситуация показват, че освен предвидените в републиканския бюджет данъчни и неданъчни приходи от 18,4 млрд. лв., при изчерпан фискален резерв, през 2013 г. с по-решителни действия могат да се осигурят следните допълнителни ресурси от:

- Извънредни мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите..............1,2 млрд. лв. (+10%)

- Съкращаване на текущите разходи и особено на издръжката в бюджета за 2013 г. с 10% .....................0,7 млрд. лв. (-10%)

- Въвеждане на умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица до 25% и възстановяване на необлагаем минимум от 360-380 лв. месечно......................................................................................................................................................................................0,1 млрд. лв. (+4%)

- Въвеждане на умерено прогресивен корпоративен данък за големите печалби до 20% и умерено прогресивен данък за най-големите имоти, съчетано с мерки за стимулиране наинвестициите и модернизацията..............................................................................................0,2 млрд. лв. (+13%)

- Плътно придържане към 3% бюджетендефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г..............................1,4 млрд. лв.

Общо........................................................................................................................................................................3,6 млрд. лв.

Числата в скоби показват увеличение или намаление в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г.

Моля читателите да сравнят тези мои изчисления за набавяне на допълнителен финансов ресурс от 18,7% спрямо предвидените в сегашния бюджет общи разходи и 3,65% само от съкращения на текущи разходи, които държат сметка за извънредния кризисен характер на обстановката в България, с решението на правителството да задели 41 млн. лв. или 0,21% от предвидените разходи в републиканския бюджет за 2013 г., за да „помогне” на най-нуждаещите се.

По оценки на наши изследователи през последните години не се събират между три и четири милиарда лева, особено поради неплащане на ДДС и акцизи. БВП в номинално изражение през 2013 г. се очаква да превишава обема му в 2008 г. с 12%. Постъпленията от ДДС за същия период обаче се очаква да спаднат с 3,7%, а общият размер на постъпленията от ДДС и акцизи да нарастне само с 1,6%. Очевидно, бюджетът губи огромни средства от неплащане на ДДС и акцизи, особено от контрабанда. С горното препоръчвам през 2013-2014 г. да се обхване не цялото, а само около една трета от това ограбване на обществото и държавата.

В бюджета за 2013 г. са предвидени 7141 млн. лв. за текущи разходи. В тази позиция преобладават заплатите и възнагражденията на персонала и издръжката. Въпреки постоянните заклинания за съкращения през последните години, тези разходи растат. Препоръчвам разходите за администрация да се намалят с 10% през втората половина на 2013 г. и с още 15% през 2014 г.

В бюджета за 2013 г. са предвидени 2517 млн. лв. от данък върху доходите на физически лица. Въвеждането на умерено прогресивно облагане до 25% (при 45-65% в западноевропейските страни) ще увеличи постъпленията, но възстановяването на необлагаемия минимум ще поеме преобладаващата им част. Това е типичен пример за преместване на бремето на кризата от една на друга социална група - облекчаване на бедните с възстановяване на необлагаемия минимум и по-високо натоварване на заможните и богатите с въвеждането на умерена прогресия. То обяснява незначителния размер на очакваното нетно повишение на постъпленията по тази позиция.

В бюджета за 2013 г. са предвидени 1495 млн. лв от корпоративен данък, при 2128 млн. лв през 2008 г. Това се дължи на цяла поредица от фактори. Липсва обаче шумно прокламираното от пазарните фундаменталисти „повишение на постъпленията” от въвеждането на най-ниската в ЕС данъчна ставка - 10%. В моите предложения е предвидено запазване на ниското облагане с 10% за по-малките печалби, предимно на малките и средните предприятия и умерено прогресивно облагане до 20% на големите печалби (при преобладаващо около 25-35% в развитите страни от ЕС). Препоръчвам също нулево облагане на реинвестираната част от печалбата за следващите 10 години и право на ползване на ускорена амортизация от 2013 до 2018 г. При това положение очаквам умерено увеличение на постъпленията от този данък. Не изключвам дори нулев баланс.

От посочения общ размер 3,6 млрд. лв. само 1,4 млрд. лв. или 39% ще се набавят от допълнителен бюджетен дефицит в позволените от ЕС граници. С този размер ще се увеличи държавният дълг в сравнение с предвиденото по бюджета за 2013 г., но то не застрашава финансовата ни стабилност. То ще се узакони от новото Народно събрание, което и без това ще трябва да ревизира сегашния бюджет. Ако служебният кабинет постигне успехи по посочените по-горе първо и второ направления, може да се мине дори без увеличение на бюджетния дефицит. Ако не ги постигне през своя мандат, може да емитира държавни облигации на вътрешния паричен пазар за необходимия допълнителен ресурс през април-юни 2013 г., с което ще помогне на най-нуждаещите се и ще внесе социално успокоение в обществото.

Нашият опит показва, че умерено високата временна публична задлъжнялост (между 78 и 27% през 1999-2005 г.) не наруши финансовата стабилност и е съвместима с режима на валутен борд, противно на твърденията на пазарните фундаменталисти. Това може да се провери и по опита на други страни с такъв режим: Естония, Литва и Латвия (Латвия има трайно фиксиран валутен курс, което е една от най-важните характеристики на режима на валутен борд.). (виж таблицата):

Държавен дълг и свързани с него показатели

на Естония, Литва и Латвия

Показатели и страни	2007	2008	2009	2010	2011	2012
1.Държавен дълг-% от БВП
Естония	3,7	4,5	7,2	6,7	6,0	10,4
Литва	16,8	15,5	29,4	38,0	38,5	40,4
Латвия	9,0	19,8	36,7	44,7	42,6	43,5
2. Бюджетен баланс-% от БВП
Естония	2,4	-2,9	-2,0	0,2	1,0	-2,4
Литва	-1,0	-3,3	-9,4	-7,2	-5,5	-3,2
Латвия	-0,4	-4,2	-9,8	-8,2	-3,5	-2,1
3. Лихвени плащания-% от БВП
Естония	0,2	0,2	0,2	0,1	0,1	0,1
Литва	0,7	0,7	1,3	1,8	1,8	2,1
Латвия	0,4	0,6	1,5	1,4	1,5	1,7
4. Прираст на БВП-%
Естония	7,5	-3,7	-14,3	2,3	7,6	1,6
Литва	9,8	2,9	-14,8	1,4	5,9	2,4
Латвия	9,6	-3,3	-17,7	-0,3	5,5	2,2
5. Безработица-% от раб. сила
Естония	4,7	5,5	13,8	16,9	12,5	11,6
Литва	4,3	5,8	13,7	17,8	15,4	13,8
Латвия	6,0	7,5	17,1	18,7	16,1	14,8
6. Заплати- %
Естония	25,0	9,7	-3,4	1,4	1,4	4,0
Литва	13,9	14,3	-9,9	-0,9	3,4	2,1
Латвия	35,1	15,7	-12,7	-5,5	4,2	1,7
7. Инфлация- %
Естония	6,7	10,6	0,2	2,7	5,1	4,2
Литва	5,8	11,1	4,2	1,2	4,1	3,2
Латвия	10,1	15,3	3,3	-1,2	4,2	2,3

Източник: Евростат

Пояснения: Показателите за БВП, заплатите и инфлацията са в % към предходната година. Данните за 2007-2011 са отчетни, а за 2012 г. – очаквани

Анализът на зависимостите между публична задлъжнялост, лихвени плащания и бюджетни баланси, от една страна, и динамиките на БВП, заетостта, безработицата, заплатите и инфлацията, от друга, показва, че между тях не се проявяват ясни причинно-следствени връзки. Доколкото има такива, те са слаби и влиянието на други по-мощни фактори ги потушава изцяло. От това пък следва, че в условията на валутен борд няма опасност от допускане на умерена публична задлъжнялост до 40-45% от БВП, на свързаното с нея повишение на лихвеното бреме по обслужване на дълга и умерените бюджетни дефицити.

Още по-малка е опасността от постепенно управлявано повишение на държавния ни дълг до 25-27% от БВП, което препоръчвам от няколко години. При сегашния БВП един процентен пункт повишение на дълга осигурява 800 млн. лв. допълнителен ресурс. При постепенно повишение с 2 процентни пункта годишно през 2014-2018 г. това означава 1,6-1,8 млрд. лв. допълнителен годишен ресурс. Той може да се използва за финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата, други инвестиции, пенсиите, някои социални програми през най-тежките години на кризата.

При сегашните лихви по заемите за финансиране на бюджетния дефицит нашето лихвено бреме може да нарастне от 0,8% от БВП, очаквано за 2012 г., до 1,1-1,3% към 2017-2018 г. Това е безопасно, като се има предвид, че сега то е 3,1% средно за ЕС, 1,4% в Чехия, 1,7% в Латвия, 1,7% в Румъния, 1,9% в Словакия, 2,1% в Литва, 2,5% в Словения, 2,7% в Полша. Питам: защо правителството и пазарните фундаменталисти заблуждават хората и ги плашат с клишето за финансовата стабилност? Като изключим общите заклинания, до сега никой не е дал убедителен отговор на този въпрос. И не може да даде, защото такъв няма.

Сега се разпространяват много спекулации за опасностите от всякакво увеличение на държавния дълг. Твърди се, че би било груба грешка да се вземат заеми, парите да се използват за финансиране на потреблението и че след 1-2-3 години ще трябва да се вземат нови заеми за поддържане на същото ниво на потребление, и т.н., което означавало все по-дълбоко затъване във финансовата пропаст. Макар че съм го писал в предишни мои публикации, ще го повторя отново съвсем накратко.

Тези твърдения не са верни защото,

Първо, нашето равнище на публична задлъжнялост е рекордно ниско (17-18% от БВП) и, за разлика от високо задлъжнелите страни (с 80-100-130 и повече процента), имаме значителна свобода за безопасно маневриране чрез постепенно контролирано увеличаване на държавния дълг до 25-27-30%. Това в никакъв случай не натоварва бъдещите поколения с непосилно дългово бреме, а по-скоро ги облекчава чрез избягване на силно рестриктивната политика и свързаните с нея дълбоки социални, морални и политически кризи, които могат да разкъсат основната тъкан на нашето общество с тежки последствия за десетилетия напред. С тези хронични кризи ще трябва да се справят бъдещите поколения. При по-гъвкава политика сега тези главоболия ще им бъдат спестени.

Второ, допълнителният ресурс може да се използва за инвестиции. Ако се насочи към правилни инвестиционни проекти, резултатът ще се получи след 1-2-3 години: ще се увеличи БВП, заетостта и доходите, ще нарастнат постъпленията в бюджета, ще се постигне бюджетен излишък и ще се издължава държавният дълг.

Трето, допълнителният ресурс може да се използва в краен случай главно за потребление – финансиране на потребителските нужди на най-бедните, живеещи на границата на оцеляването през тежките кризисни години, както е сега у нас. Това ще помогне за смекчаване на социалното напрежение и успокояване на социалния климат. Ще допринесе за повишаване на потребителското търсене на произвеждани у нас продукти и услуги, а с това и за съживяване на стопанската дейност – по-голям БВП, повече работни места, доходи, постъпления в бюджета, намаление на държавния дълг.

И в двата случая (инвестиции и потребление) използването на допълнителен ресурс чрез контролирано умерено увеличение на държавния дълг ще е полезно за по-скорошно излизане от най-тежките фази на кризата, за увеличение на производството, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета и за постепенно намаление на държавния дълг през следкризисните години.

На този фон да се твърди, че България сега не трябва да увеличава постепенно публичния си дълг с още 2-3-5 милиарда лева нови заеми, е меко казано, смехотворно и несериозно. Средно грамотният икономист трябва да разбира, че това не заплашва в никакъв случай финансовата ни стабилност, в която някои десни политици и икономисти – пазарни фундаменталисти са се вторачили. Сигурно е обаче нещо друго. Продължаването на късогледата политика на балансиран бюджет и рекордно ниска публична задлъжнялост по време на криза е икономическо самоубийство, както казват нобеловите лауреати Дж. Стиглиц и П. Кругман и застрашава много сериозно социалната стабилност в България. А сривът на социалната стабилност ще разруши и финансовата стабилност.

Това е толкова очевадно. Социалните бунтове у нас през февруари-март 2013 г. го потвърдиха. Растящият брой на самозапалванията на отчаяни от живота хора е трагичният му връх. България поставя европейски рекорди по този драматичен показател. Ако политиците и сега не чуят застрашителния тътен от социалните дълбини на нашето общество чакат ни буреносни месеци и години! И тези буреносни времена ще настъпят скоро ако управниците продължават да пренебрегват волята на хората и да допринасят за разширяване на оскотяващата бедност, заделяйки жалки трохи – 0,21% от общите разходи на бюджета за 2013 г. за „подпомагане” на най-нуждаещите се в настоящата екстремална социално-икономическа и политическа ситуация.

29 март 2013 г.