Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Каква данъчна политика е нужна на България?
Трябва да се премине от пропорционални към умерено прогресивни данъци
Съдържание
Данъците са един от най-важните инструменти на бюджетната политика за въздействие върху поведението на стопанските субекти и на гражданите. За разлика от инструментите на паричната политика, които задействат много бързо и действат по-краткотрайно, данъците започват да действат след известен лаг и действат дълготрайно. При липса на разгърната парична политика, както е у нас, поради режима на валутен борд, ролята на данъците и на другите инструменти на бюджетната политика, са едно от малкото средства за въздействие и значението им нараства още повече.
Данъците изпълняват няколко основни функции: Първо, като инструмент за преразпределение - набиране на финансови ресурси за изпълнение на важни държавни програми в здравеопазването, образованието, науката, иновациите, културата, социалната сфера, сигурността, опазването на околната среда, инфраструктурата и т.н. Второ, за преразпределение на доходи между социалните групи, особено при наличие на много големи доходни и имуществени неравенства между бедни и богати, както е сега в България. Трето, изпълнявайки първата и втората функция те са важен инструмент за стимулиране на вътрешното и външното търсене, а чрез тях – за постигане на траен и висок растеж. Това ги прави много важен инструмент за икономическо управление, при липса на разгърната парична политика. Четвърто, изпълнявайки изброените функции, данъците стават важен интеграционен инструмент на България като пълноценен член на ЕС. При избора на данъчна система сме длъжни да се сближаваме с данъчните системи на другите страни членки на ЕС. Недопустим е данъчен дъмпинг спрямо други страни членки на общността.
При оценка на една или друга данъчна система, трябва да се държи сметка за данъчните основи и за данъчните ставки. Само двете заедно определят характера на данъчната система и величината на данъчното бреме. При широка данъчна основа бремето може да е тежко, дори при ниски ставки, и обратното. Поради ограниченото място тук ще се спра само на данъчните ставки, още повече, че те са по-видими.
Данъците сега са още по-важна тема поради наближаващите избори. Темата за данъците присъства във всички предизборни платформи на партиите. Напоследък на тази тема се пише много от икономисти и финансисти, които се надпреварват да доказват предимствата на своите данъчни философии, като използват противоречиви, тенденциозни и дори очевидно неверни аргументи. Рекордьори в това отношение са пазарните фундаменталисти и другите привърженици на пропорционалното облагане.
В следващите редове се спирам накратко на отделни аспекти на данъчната система у нас и на отделни данъци, без да навлизам в технически подробности, които едва ли интересуват масовия читател. А и те не са най-важните. Ще се спра на най-важните икономически и социални характеристики на някои данъци от гледна точка на изпълнението на гореизброените основни функции.
Като член на ЕС България има добър ориентир за модела на своята данъчна система. Както посочих по-горе, философията на нашата данъчна система е длъжна да се придържа към философията на данъчната система на ЕС и по-специално, към данъчните системи на страните, които формират икономическия гръбнак на общността. Европейските икономики в една или друга степен почиват на принципа за социалното пазарно стопанство, макар че през последните 10-15 години има опити за изоставянето му.
Събитията през последните години потвърдиха, че опитите от няколко десетилетия да се „американизира”, т.е. да се „пазаризира” още повече системата за икономическо управление на европейската икономика се провалиха. По същото време, особено при президента Обама, се правят опити да се „европеизира” т.е. да се социализира още повече тяхната система за икономическо регулиране. Американските консерватори се съпротивляват на тази тенденция. Докато Америка стимулира икономиката, за да се ускори излизането от кризата чрез по-висок растеж, заетост и доходи, Европа я потиска и ограничава, за да намали бюджетните дефицити и публичната задлъжнялост. Двете философии за макроикономическо управление се различават коренно помежду си и прилагането им дава различни резултати. Едва ли е случайно, че сега Европа е единственият регион в световната икономика, който е в криза. Все по-често се говори и пише, че европейската икономика е „болният човек” на световната икономика.
Европейският данъчен модел
Фундаментална черта на данъчните системи в развитите пазарни икономики, а това важи и за най-развитите страни членки на ЕС (чиито икономики са гръбнака на европейската икономика), е прилагането на прогресивно данъчно облагане. Човечеството отдавна е стигнало до убеждението за прилагане на прогресивни данъци. Най-ранното известно приложение на прогресивно данъчно облагане е правено във Великобритания през 1435 г. В САЩ това е направено в 1862 г. по времето на президента А. Линкълн.
Този тип облагане има няколковековна история в Европа и е развит до съвършенство, като се държи сметка за икономически, социални, екологични и други аспекти. Например, данъците върху личните доходи в Дания сега са 26,5% от БВП, в Швеция – около 13,5%, Финландия – 13,2%, Белгия – 13,0%, Италия – 11,8%, Великобритания – 10,5%, Норвегия – 10,2%, Австрия – 9,9%, Германия – 9,5%, средно за ОИСР – около 8,9%, а в България – 3,0%.
Важни черти на европейския данъчен модел са: Първо, данъчните системи на страните се стремят да се основават на баланс на интересите на труда и капитала. Второ, общото ниво на данъчното бреме (косвени данъци + преки данъци + социални осигуровки) е стабилно – около 39-40% от БВП. Трето, стабилна е и вътрешната структура на трите му съставки: косвени данъци – 13-14% от БВП; преки данъци – 13,0-13,5%; социални осигуровки – 12,5-13,0%. Четвърто, вътрешната структура на всяка група данъци също остава стабилна. ДДС заема около 50% от общия размер на косвените данъци. Данъкът върху дохода на физическите лица варира между 70 и 75% от общия размер на преките данъци, а корпоративният данък – 20-23%. Работодателите внасят около 57-58% от социалните осигуровки, а работниците – останалата част (виж таблица 1.).
Таблица 1. Данъчна структура в ЕС-27 и в България - % от БВП
Видове данъци |
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2008 България |
1. Косвени данъци - ДДС - Акцизи и потреб. данъци |
14,0 7,0 3,0 |
13,6 6,8 2,9 |
13,6 6,8 3,0 |
13,6 6,8 3,0 |
13,6 6,8 2,9 |
13,7 6,9 2,8 |
13,9 7,0 2,7 |
13,8 7,1 2,6 |
13,4 6,9 2,5 |
17,2 10,8 6,4 |
2. Преки данъци - ДОД - Корпоративен данък |
13,9 10,0 2,8 |
13,5 9,8 2,6 |
13,0 9,5 2,4 |
12,7 9,3 2,2 |
12,7 9,0 2,4 |
12,9 9,1 2,6 |
13,4 9,3 3,0 |
13,6 9,4 3,0 |
13,5 9,5 2,7 |
6,0 3,0 3,0 |
3. Социални осигуровки - Работодатели - Работници |
12,7 7,3 4,1 |
12,6 7,2 4,0 |
12,6 7,2 3,9 |
12,8 7,3 4,0 |
12,6 7,2 3,9 |
12,6 7,2 3,9 |
12,5 7,2 3,9 |
12,4 7,1 3,8 |
12,6 7,3 3,9 |
10,1 6,1 4,0 |
Общо данъци и осигуровки |
40,6 |
39,7 |
39,0 |
39,0 |
38,9 |
39,2 |
39,7 |
39,7 |
39,3 |
33,3 |
Източник: Еuropean Commission, 2010 Report on Monitoring Tax Revenues and Tax Reforms in EU Member States – Tax Policy After the Crisis, Annex, October 2010. Като изключим таблица 2., другите данни по страни са от същия източник. Последната колона е изчислена от автора.
Пояснения: През последните години се правят отделни промени в някои страни, които обаче не променят общата картина, описана в таблицата.
Отношението на данъците и социалните осигуровки към БВП е мерило за нивото на данъчното бреме. През 2008 г. е било 39,3% в ЕС-27. То е най-високо в Дания – 48,2%, Швеция – 47,1%, Белгия – 44,3%, Финландия – 43,1%, а най-ниско в Ирландия -29,3%, Словакия – 29,1%, Латвия – 28,9%, Румъния – 28,0%. България е в средно положение – 33,3%. Осем страни членки имат по-ниско общо данъчно бреме от нашето.
Между страните има големи различия в размера на данъците. През 2008 г. косвените данъци са били 29% от общите данъчни приходи в Белгия, 30% в Испания и Финландия, 31% в Чехия, 32% в Германия, 33% в Италия и Великобритания и т.н. Както се вижда, няма особено големи различия между старите членове на общността. Най-висок е бил делът на приходите от ДДС в България – над 55%, в Кипър 48%, в Малта, Румъния и Ирландия – 42% и т.н. Новите страни членки се различават съществено от старите с високите си косвени данъци. Делът на преките данъци в общите данъчни приходи варира от 21% в България до 62% в Дания.
Максималните проценти на стандартния ДДС за ЕС-27 в 2000 г. са били 19,2%, в 2005 г. – 19,6% и в 2010 г. – 20,1%. През последните години има повишения, които в някои страни членки достигат 27% (Унгария), 25% (Хърватска, Дания, Норвегия, Швеция), 24% (Франция, Румъния), 23% (Гърция, Ирландия, Полша, Португалия). В България той е 20%. Нашето ниво на ДДС съвпада със средното стандартно за общността. Като се има предвид, че в повечето страни от ЕС има диференцирани (по-ниски) проценти, нашето ниво на облагане с ДДС е едно от високите.
Максималните проценти на данъка върху дохода на физическите лица за ЕС-27 са били: 47,3% в 1995 г., 44,7% в 2000 г., 39,9% в 2005 г. и 37,5% в 2010 г. В България са били: 50% в 1995 г., 40% в 2000 г., 24% в 2005 г. и 10% в 2010 г. Ние сме с най-нисък процент на този данък в 2010 г., следвани от Чехия и Литва – 15%, Румъния – 16%, Словакия – 19%, Естония – 21%, Латвия 26%, Полша – 32%, Кипър – 35% и т.н. Най-висок е той в Испания – 56,4%, Белгия – 53,7%, Холандия – 52%, Дания – 51,5%, Австрия и Великобритания – 50% и т.н. България е единствената страна без необлагаем минимум.
Максималните проценти на корпоративния данък за ЕС-27 са били: 35,3% в 1995 г., 31,9% в 2000 г., 25,5% в 2005 г. и 23,2% в 2010 г. Ние сме имали 40,0% в 1995 г., 32,5% в 2000 г., 15,0% в 2005 г. и 10,0% в 2010 г. България и Кипър са с най-нисък процент на корпоративен данък – 10%, следвани от Латвия и Литва с 15%, Румъния – 16%, Полша и Чехия - 19%, Словения – 20% и т.н. Най-висок е този данък в Малта – 35%, Франция – 34,4%, Белгия – 34%, Испания – 30% и т.н.
Във всички страни членки има данък върху имотите. Най-висок е той в 2008 г. във Великобритания – 3,53% от БВП, Франция – 1,86%, Малта – 1,32%, Белгия и Португалия – 1,16% и т.н. Най-нисък е в България – 0,20%, Унгария – 0,23%, Литва – 0,26% и т.н. България и тук е рекордьор по антисоциалния характер на този данък. По други източници с по-нова информация (от Уикипедия) данъците върху собствеността са: във Великобритания – 4,2% от БВП, Франция – 3,4%, Италия – 2,7%, Швейцария – 2,4%, Испания – 2,0%, Белгия – 2,0%, Дания – 1,9%, средно за ОИСР – 1,8%.
Какви изводи могат да се направят от тези данни?
На 16 ноември 2010 г. Симеон Дянков заяви: „Швеция има много какво да научи от нас, защото имаме най-добрата данъчна политика в ЕС”. Това беше едно от многото му недомислия. За мен критерий за оценка на данъчната политика е качеството на изпълнение на основните й функции. За него – минималният размер на данъка за богатите. Човекът е извън ценностната система на този пришелец!
Напоследък, след окончателния провал на разрушителната му мисия в България, нежелан и прогонен дори от ГЕРБ, той разпространява поредната си лъжа – че с политиката си е спасил България от фалит през 2009, 2010 и 2011 г. Това няма нищо общо с истината. През тези години България не е била заплашвана от банкрут, освен от неговата либертарианска икономическа и финансова политика.
Ако говорим за опасност от финансов и социален фалит, истината е друга. Поради фанатичното му вторачване в клишето за финансова стабилност, Дянков и правителството доведоха страната до социални бунтове през февруари-март 2013 г., които могат да застрашат и финансовата ни стабилност. България сега е изправена пред опасна финансова нестабилност, бедност, несправедливост, разпад на най-важните публични системи, морална и нравствена деградация, благодарение, в значителна степен, и на неговата силно рестриктивна политика и безразсъдни опити за псевдореформи (забавеното разплащане на многомилионни държавни задължения към бизнеса, отнемането на неразпределената остатъчна печалба от държавните фирми в реалния сектор, плановете му за разселване на държавни учреждения от София из провинцията, усилията му за разрушаване или поне финансово задушаване на БАН и на най-големите университети, ограбване на резерва на здравната каса и т.н.). В резултат на всичко това избухнаха социалните бунтове и той беше изгонен от страната. И въпреки това не се срамува да се хвали с разрушителната си мисия тук!
Съотношението между преките и косвените данъци е изразител на държавната политика към труда и капитала. Преобладаването на косвените данъци показва, че данъчното бреме се разпределя между всички социални групи. То обаче тежи най-много на хората със средни, ниски и най-ниски доходи, защото се хранят, обличат, обуват, пушат, пият алкохол, ползват отопление, осветление, транспортни и други услуги като останалите. Те понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са многократно по-ниски, посочените продукти и услуги заемат най-висок дял в семейните им бюджети, облагат се с високи проценти за ДДС и акцизи, които превишават значително ставките на преките данъци. Те не могат да се възползват от ниското облагане на преките данъци, понеже нямат такива доходи и доколкото ги имат, липсва необлагаем минимум. Данъкът от 10% на бедния човек с 200 лв. месечно тежи много повече от същия данък на човек с 2000 лв. или 20000 лв. месечен доход.
При този модел делът на преките данъци е по-малък. Това е изгодно за заможните, богатите и най-богатите, защото изброените продукти и услуги, облагани с ДДС и акцизи, заемат нищожна част от семейните им бюджети. Преобладаващата част от техните доходи се облагат с нисък пряк данък, а немалка част не се облагат, защото са в сивия сектор. Дори и да искат, бедните не могат да скрият част от дохода си в сивия сектор, понеже нямат такъв. Тази данъчна политика в полза на капитала се засилва с отказа от прогресивно данъчно облагане, каквото се прилага в повечето страни от ЕС, с приемането на най-нисък („плосък”) корпоративен и подоходен данък и с премахването на необлагаемия минимум.
С тази си икономически нерационална и антисоциална данъчна политика България се конфронтира и с най-развитите страни от ЕС. Ние получаваме милиардни безвъзмездни помощи от ЕС, а прилагаме спрямо тях данъчен дъмпинг с най-нисък дял на преките данъци и най-ниски данъчни ставки. Нашата държава се самолишава от вътрешни приходи, като облекчава най-богатите си данъкоплатци, а чакаме помощи, събирани с по-високо облагане на западноевропейските данъкоплатци. Това все по-често ни се напомня от общественото мнение в Западна Европа и едва ли ще бъде толерирано дълго. То противоречи и на елементарните интеграционни принципи. Според тези принципи в рамките на една интеграционна общност трябва да има еднакви или близки по равнище данъци, за да не влияят изкривяващо върху териториалното и регионално насочване на ресурсите.
От гледна точка на европейския опит, на принципите на социалната справедливост и на солидарността България прилага най-консервативната, антисоциална и антиинтеграционна данъчна и осигурителна политика. Опитите за оправдаване на ниските преки данъци със стимулиране на стопанската активност, привличане на чужди инвестиции, повишаване на събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и повишаване на конкурентоспособността се провалиха. Когато се позовават на миналото, пазарните фундаменталисти лъжат, че с въвеждането на ниски „плоски” данъци нараства масата на данъчните постъпления. Когато говорят за бъдещето и предричат финансова катастрофа, те отново лъжат, разчитайки на неинформираността на голямата част от хората.
В това отношение сервилните медии правят лоша услуга на българските граждани, защото допускат до камерите, микрофоните и печатните страници на медиите главно пазарните фундаменталисти, а не ги изправят очи в очи с опоненти. Историческите факти по света потвърждават, че почти винаги, когато са въвеждани ниски преки данъци бюджетните постъпления са намалявали и бюджетните дефицити са се повишавали. На тази тема ще се върна към българския опит по-долу.
Въпреки ниските данъци стопанската активност в България през последните години не е по-висока. През 2007 г. бяхме на седмо място в ЕС по темп на прираста на БВП и последни между източноевропейските страни, през 2009 г. - на 16-о място по опазване от негативните ефекти на световната криза, през 2010 г. на 18-о място, през 2011 г. на 16-о и т.н. Не е доказана пряка причинно-следствена връзка между ниски преки данъци и висок растеж на БВП. Растежът се определя от цял пакет фактори, като данъците са само един от тях, при това, не най-важният.
Казват, че ниските данъци привличали преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). И това не е вярно. През последните 5-6 предкризисни години постъпиха значителни чужди инвестиции, но насочването им по сфери на дейност имаше паразитен или полупаразитен характер. Около 70-75% бяха за недвижими имоти и наемодателска дейност, търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, финансово посредничество, хотели и ресторанти. Приоритетни за нас отрасли и сфери на дейност, като здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура бяха пренебрегнати от чуждестранните инвеститори. Нашата конкурентоспособност продължава да е най-ниска, а енергоемкостта ни - най-висока. ПЧИ не помагат за преодоляване на тези слабости на нашата икономика.
Но дори и в този случай ниските преки данъци нямаха нищо общо с притока на ПЧИ. Защото най-големият приток беше преди въвеждането на ниските „плоски” данъци. След тяхното въвеждане настъпи срив в притока на ПЧИ, не заради ниските данъци, а под влияние на други по-важни фактори, главно неблагоприятната световна и европейска конюнктура. За това повлия и кризата в съседна Гърция, която хвърляше сянка на съмнения в световните финансови среди върху стабилността на нашата икономика, а също и многобройните наши вътрешни проблеми. От казаното следва, че ниските преки данъци не са първостепенен фактор за привлекателността на България за ПЧИ. Достатъчно е да напомним за така наречения „данък корупция”, неефикасната държавна администрация, недостигът на висококвалифицирани кадри, нестабилното законодателство, лошата инфраструктура и т.н., за да разберем, че данъчните ставки нямат решаващо значение за привлекателността ни за чужди инвестиции.
След многократните намаления на осигурителните вноски (от 32% на 16%), на корпоративния и на подоходния данък, обещаните стотици хиляди нови работни места и стотици милиони лева допълнителни приходи от данъци и осигуровки не се появиха. Напротив, през последните години изчезнаха около 400 хил. работни места. Растеше бюджетният дефицит и дефицитът в осигурителната система, делът на сивия сектор е 30-40%. Проверките на НАП и на други контролни органи установяват масови нарушения на данъчната, осигурителната и митническата дисциплина, на санитарно-хигиенните и екологичните стандарти, на трудовата безопасност и т.н.
Въпреки най-ниските преки данъци и осигурителни вноски с които на частния бизнес са оставени 12-13 млрд. лв. допълнителни ресурси през последните 10 години, липсва структурна и технологична модернизация в икономиката. Не се инвестира в научни изследвания и внедряване на технически и други новости. Това личи от посредственото качество на произвежданите продукти и услуги. Високотехнологичните стоки са едва 3,4% от нашия износ при 18% средно за ЕС. Преобладава износът на суровини, материали и първично преработени стоки (44,7% от износа) на ниски експортни цени. Голяма част от инвестициите се използват за екстравагантни офиси и резиденции у нас и в чужбина, луксозни автомобили, яхти, самолети, хеликоптери и други подобни; няма подобрение на условията за труд.
След 2007 г. затихна дейността по разширение и модернизация на нашия производствен потенциал, каквото цивилизованите страни правят активно по време на криза. В предкризисната 2008 г. инвестициите са били 29,4 млрд. лв., а през 2012 г. 16,8 млрд. лв. Влоши се структурата на вноса по начин на използване. Рязко спадна вносът на инвестиционни стоки. Ако през 2007 г. той беше 30,6% от общия внос, за 2012 г. е 22,9%. Спадна и вносът на машини, уреди и апарати. Кризисните години са проспани и нашата икономика не е готова за успешно следкризисно развитие.
Общият извод е, че българската данъчна система нито е социално справедлива, нито е икономически ефективна, нито е проинтеграционна. Тя прави прекалено много реверанси пред интересите на капитала и пренебрегва интересите на трудовите хора и на пенсионерите. Обслужва паразитни интереси на икономическата стагнация. С такава данъчна система не можем да разчитаме на възстановяване на вътрешното потребление и скорошно излизане от кризата. И още по-малко - на следкризисно догонващо устойчиво икономическо развитие в съответствие със стратегията „Европа 2020”.
Корпоративният данък, данъкът върху доходите на физическите лица и стандартният данък върху добавената стойност в страните членки на ЕС и в някои други европейски страни са както следва (виж таблица 2.).
Таблица 2. Данъци в европейските страни в %
Страни |
Корпоративен данък |
Максимални ставки за данъка в/у доходите |
Стандартен ДДС |
Австрия |
25 |
50 |
20 |
Белгия |
33,99 |
50 |
21 |
България |
10 |
10 |
20 |
Хърватска |
20 |
40 |
25 |
Кипър |
10 |
35 |
17 |
Чехия |
21 |
15 |
21 |
Дания |
25 |
55,4 |
25 |
Естония |
21 |
21 |
20 |
Финландия |
26 |
53 |
24 |
Франция |
33,33 |
45 |
19,6 |
Германия |
30,18-33,33 |
45 |
19 |
Гърция |
25 |
45 |
23 |
Унгария |
19 |
20,32 |
27 |
Ирландия |
12,50 |
41 |
23 |
Италия |
31,4 |
45 |
21 |
Латвия |
15 |
23 |
21 |
Литва |
15 |
15 |
21 |
Люксембург |
28,59 |
38,95 |
15 |
Малта |
35 |
35 |
18 |
Холандия |
25 |
52 |
21 |
Норвегия |
28 |
54,3 |
25 |
Полша |
19 |
32 |
23 |
Португалия |
12,5-27,5 |
46,5 |
23 |
Румъния |
16 |
16 |
24 |
Словакия |
23 |
19 |
20 |
Словения |
20 |
41 |
20 |
Испания |
30 |
52 |
21 |
Швеция |
22 |
56,6 |
25 |
Швейцария |
25 |
45,5 |
8 |
Турция |
20 |
35 |
18 |
Великобритания |
23 |
45 |
20 |
Източник: Wikipedia. Tax rates of Europe.
Пояснение: Възможно е междувременно някои от данъчните ставки да са променени, но това не променя общата картина на данъците в Европа.
Преди въвеждането на „плоския” корпоративен данък от 1 януари 2007 г. и на „плоския” данък върху доходите на физическите лица от 1 януари 2008 г. нашите управляващи политици и обслужващите ги пазарни фундаменталисти твърдяха, че те ще помогнат за „осветляване” на икономиката и ще се постигне увеличение на масата на постъпленията в бюджета от тези данъци. Позоваваха се на така наречената Крива на Лафер и на абстрактни опростени логически разсъждения. Сега пък е мобилизирана цялата мощ на пазарните фанатици да плашат обществеността, че посягането на „плоските данъци (които те, странно защо, наричат – най-справедливи) и замяната им с умерено прогресивни данъци ще срине постъпленията в бюджета и ще има тежки последствия за икономиката и обществото.
Всеки, който познава фактите за така наречената „Крива на Лафер” не може да не знае за множеството въпросителни и условности около нейното съществуване и възможностите за приложение. Не може да не е прочел, че дори нейният така наречен автор Артур Лафер няма претенции за авторство и още по-малко за приложимостта й.
И още по-важно. Световният опит показва, че въвеждането на ниски данъци в повечето случаи е водело до намаление на бюджетните постъпления, повишение на бюджетния дефицит и на публичния дълг. Това се е случило и в САЩ по времето на президента Рейгън, а също и на двамата президенти – Буш старши и Буш младши. Не се е случвало в Западна Европа, защото там никога не са прибегвали до такива авантюристични намаления на данъците. Да не говорим какво става на нашите географски ширини, където доминира максимата, че „и нулев да е данъкът пак няма да го плащам”. То се потвърди от правените многобройни данъчни ревизии у нас през последните години, когато действаха рекордно ниските „плоски” данъци, установили хиляди груби данъчни нарушения. Потвърждава се и от обобщените данни (виж таблица 3.).
Таблица 3. Постъпления в републиканския бюджет от корпоративен данък и от данък върху доходите на физическите лица - в млн. лева
Години |
Корпоративен данък-постъпления |
Корпоративен данък-прираст |
Данък в/у доходите-постъпления |
Данък в/у доходите-прираст |
2005 |
932,4 |
- |
1248,6 |
- |
2006 |
1206,4 |
+274,0 |
1324,6 |
+76,0 |
2007 |
1676,6 |
+470,2 |
1808,7 |
484,1 |
2008 |
2059,6 |
+383,0 |
1950,6 |
+141,9 |
2009 |
1617,4 |
-442,2 |
2029,8 |
+79,2 |
2010 |
1242,5 |
-374,9 |
2012,7 |
-17,1 |
2011 |
1356,0 |
+113,5 |
2162,2 |
+149,5 |
2012 |
1395,3 |
+39,3 |
2282,2 |
+120,0 |
Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика
Пояснения: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година. „Плоският” корпоративен данък действа от началото на 2007 г., а „плоският” данък върху доходите – от началото на 2008 г.
Анализът показва, че няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските „плоски” данъци и размера на постъпленията. По-скоро обратното – поради премахването на необлагаемия минимум при данъка върху доходите бремето се премества от богатите към бедните. Това е единственият важен резултат от въвеждането на този данък. През 2007 г. (преди въвеждането на „плоския” данък върху доходите) прирастът на постъпленията е бил 484,1 млн. лв., а през 2008 г. (с въвеждането му) прирастът е 141,9 млн. лв., което идва главно от премахването на необлагаемия минимум. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има спад. Увеличението на постъпленията от този данък през последните две години се дължи главно на постепенно подобряване работата на данъчната администрация, което е нормално да се очаква, и въвеждането на преки електронни връзки с данъчните субекти. Въпреки че равнището на събираемост продължава да е ниско, особено за ДДС и акцизите върху горивата, цигарите и алкохола, поради огромната толерирана от властите контрабанда. Това се знае от всички в България, с изключение на криминалната полиция и другите правораздавателни органи.
Може да се говори по-скоро за обратна приченно-следствена връзка – въвеждането на „плоския” корпоративен данък намали постъпленията от 2059,6 млн. лв. в предкризисната 2008 г. до 1395,3 млн. лв. в 2012 г., когато, според твърденията на правителството и на пазарните фундаменталисти, вече сме излезли от кризата и обемът на БВП превишавал предкризисното равнище.
Препоръчвам следната данъчна реформа:
Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата (което е над 60% от БВП), предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета. Главният резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия бремето се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните. Това е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка крайният резултат ще е неутрален или леко негативен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме – който получава повече ще плаща повече, защото може да си го позволи. Интересно е, че това е било разбрано и приложено във Великобритания през 1435 г. и в САЩ през 1862 г., а някои хора в България не желаят да го разберат в 2013 г.!
С този данък се оставя по-голям доход на разположение на семейството. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощите за отглеждане на деца, разширяване на детските ясли и градини и т. н.) е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза.
Препоръчвам също тези основни ставки да се съчетаят със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за следващите 10 години; б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2014-2018 г.
На евентуални възражения от страна на Европейската комисия, че това е държавна помощ, може да се отговори с много силни контрааргументи: вековната икономическа изостаналост на нашата страна; ниската производителност и конкурентоспособност на нашата икономика в условията на открити пазари; оскотяващата бедност, пораждаща нарастващо социално напрежение; необходимостта от догонващо икономическо развитие на България, което е от взаимен интерес. Това може да бъде елемент на един допълнителен пакет от икономическа помощ, каквато по-бедните страни членки следва да поискат съвместно от ЕС в близко бъдеще.
Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството, особено като се има предвид рязко спадналата инвестиционна активност през последните години, за която стана дума по-горе. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 5-10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и данъчните постъпления в бюджета.
И още нещо много важно. Уважавам религиозните чувства на хората, но за да съм честен с тях ще кажа следното: бедственото положение на няколко милиона българи е очевидно. То обаче не може да се подобри с молебени и с подхвърляне на жалки еднократни трохи от по 50-60 лева, както прави служебното правителство, а само с мащабни извънредни мерки за подпомагане на бедстващите и с разумно държавно управление, в това число и с модерна и справедлива данъчна система, която да прехвърли част от бремето от бедните към богатите. Кризисната ситуация го налага императивно. Това е далеч по-важно за националната сигурност на България, от сляпото придържане към бюджет, изготвен и наложен от една личност със странно поведение, бюджет пренебрегващ тези сурови реалности. Така правят сега и много други страни по света.
Загриженият за народа си президент е длъжен да изисква от служебното правителство бързи и мащабни антикризисни мерки, а не да го залъгва с молебени. Призивите за смирение днес правят лоша услуга на българския народ! Консервативните политици и икономисти се нуждаят най-много от това – търпение и смирение на хората, а не социални бунтове, докато те провеждат антихуманната си политика. Ако икономическите проблеми можеха да се решават с молебени нямаше да има кризи и бедстващи хора по света. Реалните мащабни икономически мерки ще ни изведат от кризата, а не молебените. Защото живеем в 21ви век, а не в средновековието.
10 април 2013 г.