Проф

Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Проект за икономическа политика на програмното правителство

До ръководствата на БСП, ДПС, Атака, на други извънпарламентарни партии, на синдикатите, на организациите на работодателите и на организациите на гражданското общество

С настоящата разработка предлагам в сбита форма контурите на икономическа политика, като база за преговори по съставянето на програмно правителство. Предлаганите мерки могат да помогнат за постепенно излизане от настоящата криза.

Препоръчвам най-спешни икономически мерки, като държа сметка за натрупаните огромни очаквания и растящо напрежение в обществото. Целта на тези мерки е да отговорят на исканията за разкриване на истината в областта на приватизацията, концесиите, дейността на монополите и картелирането; задълбочаването на бедността; изострянето на социалната поляризация, на демографската криза, на масовата емиграция на най-младите и предприемчиви българи; на натрупаните крещящи несправедливости, престъпност и корупция в нашето общество.

С тези мерки в краткосрочен план може да се постави началото на подобрения за най-бедните и уязвими слоеве от населението, в рамките на разполагаемите ресурси. Световният опит показва, че други страни пострадали от войните се възстановяват за няколко години, а ние без да сме воювали сме в постоянна криза вече 24 години. Трябва да се направят първи крачки за ограничаване на мутризацията и възстановяване на поруганата справедливост. Това изисква мъжество от всички и особено от политиците. Те трябва да поставят на първо място и над всичко интерсите на България.

За целта предлагам:

Да се направи цялостна оценка за икономическото наследство във финансовия и реалния сектор, получено от правителството на ГЕРБ, на централно, областно и общинско равнище, която да се публикува. Установените нарушения на законите да се доведат до знанието на прокуратурата за по-нататъшни действия по нейна преценка.
Да се провери основно дейността на всички естествени и изкуствено създадени монополи и на договорите (с анексите) за приватизация на най-важните обществено значими обекти, а също и на концесионните договори и анексите към тях след 1990 г. Всички тези документи да се публикуват. Ако се установят умишлено неизгодни за държавата клаузи да се пристъпи към разваляне на договорите и да се търси наказателна отговорност от виновните лица. В тези и във всички сходни следващи случаи правителството да уведомява Европейската комисия за взетите мерки в защита на националните интереси на България, за да не се използват от зложелатели срещу нас.
Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят умишлено неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
Същото да се направи с договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Сакскобургготски и продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. Да се провери цялостната дейност на трите ЕРД от началото до сега. В зависимост от резултатите от проверките да се предприемат произтичащите действия по договорите, включително и за тяхното разваляне, ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи и системни нарушения в тяхната работа, а също и по търсене на отговорност от виновните лица.
Да се провери работата на топлофикационните дружества и на концесията „Софийска вода” през последните 15-20 години, на формулите за изчисляване на сметките за крайните потребители и да се вземат произтичащите мерки. Тези документи също да се публикуват.
Да се изготви „Стратегия за догонващо социално-икономическо и научно-техническо развитие на България до 2030 година”. Съставна част на тази стратегия да бъде Програма за реиндустриализация на България и за връщане на държавата не само като регулатор на икономиката, но и като стопански субект в особено важни високо-технологични и експортно-ориентирани производства, а също и за силно социално ориентирани дейности и за производства в условията на естествен монопол. Да се засилят държавните регулации на монополите. Да се прекрати приватизацията на стопански дейности със силна социална ориентация, а приватизираните, но лошо работещи, да се върнат на държавата или на общините.
Правителството и БНБ да изработят механизъм за контрол над дейността и особено на финансовите трансфери на чуждестранни финансови и нефинансови компании, предотвратяващ незаконния износ на национални ресурси, който уврежда фундаменталните интереси на България. При установени груби нарушения да се вземат наказателни мерки и да се уведомява Европейската комисия. Някои могат да възразят, че с това ще отблъснем чуждестранните инвеститори. Отговорът ни е прост: България няма нужда от присъствието на чуждестранни инвеститори, които с дейността си ограбват нашия и без това скромен национален доход. Тези, които спазват законите и се съобразяват с националните ни приоритети са добре дошли.
Да се повиши активността на България при вземането на решения в Европейския съвет и в защита на националните ни интереси. Засега нашите представители там са най-често фигуранти. Българското правителство да става инициатор за обединяване усилията ни с други малки страни членки, за защита на общите ни интереси при приемане на решения в Европейския съвет.
Да се вземат ефикасни, ако е необходимо полувоенни, мерки за пълно усвояване на европейските фондове през следващия бюджетен цикъл 2014-2020 г., поради голямото им значение като основен източник на инвестиции през следващите години.
Правителството и БНБ да проучат нарастващите оплаквания за злоупотреби на търговските банки спрямо техните клиенти – физически и юридически лица. Да се вземат необходимите законови и подзаконови мерки за защита на интересите на клиентите на банките.
Да се актуализира държавната политика по приватизацията. Да се прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни превози, ВМЗ-Сопот и др.), особено в монополни и социално ориентирани дейности. Същото важи и за концесиите. В бъдеще да се приватизират само обекти, работещи в конкурентна среда и с незадоволителни икономически показатели.
При оценка на невъзможността на потребителите да заплащат потребената енергия да се има предвид, че главната причина е в екстремно ниските български доходи, а не толкова в прекалено високата цена на енергията. Главните усилия по решаване на този проблем трябва да се насочат към повишаване на доходите, а не към намаляване на цената. Нещо повече, тенденцеята е към бъдещо повишение на цената на енергията в световен и европейски мащаб и България не може да бъде изключение. Това не означава, че не трябва да се търсят възможности и в цената. За целта да се преработи формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат или рязко намалят квотите за нови източници на енергия, за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3, а също и да се намалят таксите за пренос през разпределителната мрежа. Да се преразгледа целесъобразността от включването на цена за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Стимулирането на развитието на нови източници на енергия да се поеме от европейските фондове и от бюджета. За целта да се направят веднага постъпки пред Европейската комисия, като се мотивират с бедността на страната, ниските доходи на потребителите и изключително тежкото ни икономическо положение. Да не се изключват от енергийния „mix” ТЕЦ, работещи на местни въглища, защото това ще предизвика допълнителна голяма безработица на миньори, железничари и на заети в други свързани дейности с тежки последици.
Да се изработи и приложи разширена програма за финансово подпомагане на най-бедните граждани, ползващи централно отопление, по обективни критерии, считано от 1 ноември 2013 г. Също такава програма да се изработи за подпомагане на най-бедните граждани, ползващи електрическа енергия. За малките потребители да се прилага по-ниска цена от нормалната.
Да се направи цялостна проверка на дейността на ДКЕВР, агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията, а също и на други агенции и комисии с дублиращи се или второстепенни функции, от създаването им до сега и да се вземат произтичащите от проверката мерки за евентуални съкращения. Да се преразгледат техните функции, да се ограничи работещият в тях персонал и да се обновят с нови хора.
Да се премахне институцията за топлинно счетоводство и нейните функции да се поемат от съответните топлофикации.
Да се прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област. Това да стане до края на 2013 г.
Да се вземат незабавни мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на контрабандата и сивия сектор. Това е много важно, защото събираемостта на данъците спада в смутни времена, като сегашното и поставя под въпрос изпълнението на настоящия бюджет за 2013 г.
Да се промени незабавно държавната политика от поголовни рестрикции към стимулиране на вътрешното потребление. Една от първите задачи на новото Народно събрание е да преработи веднага бюджета за 2013 г., като го пренасочи към стимулиране потреблението на домакинствата, на държавата и инвестициите. Да се отразят предлаганите по-долу промени в данъците, измененията в разходната част, начините за финансиране на дефицита и т.н. Корегираният бюджет за 2013 г. да е с дефицит плътно до 3% от БВП, а не с 1,3%, какъвто е сегашният. Същото да важи за бюджета за 2014 и следващите няколко години до излизане от кризата. Бюджетният дефицит в ЕС беше 4,0% през 2012 г.
Народното събрание и правителството да приемат решение за постепенно управлявано повишение на държавния дълг до 25-27% от БВП до към 2018 г. Това не застрашава финансовата ни стабилност. В края на 2013 г. държавният дълг в ЕС се очаква да е 89,8% от БВП, а нашият сега е 17,8%. Пред кого и защо се перчим с този безмислен рекорд, измъчвайки собствения си народ?
Индексиране на всички заплати и пенсии от 1 юли 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е около 13,0%, а не 9,3% както беше обявено от предишното правителство. От януари 2014 г. всички заплати и пенсии да се индексират с натрупаната инфлация през предходната година по малката кошница.
От 1 юли 2013 г. минималната работна заплата да се повиши от 310 лв. (както е сега) на 340 лв. месечно, а от 1 януари 2014 г. на 380-400 лв. Такова повишение да се прави в началото на всяка следваща година. Не е вярно, че повишението на минималната заплата води до увеличение на безработицата. Нашият опит през последните години го потвърждава.
През последните 23 години по официални данни БВП у нас вече е превишил равнището на 1989 г., а средната заплата е нараствала два пъти по-бавно. При достигнат БВП на човек от населението у нас около 46% от средното равнище в ЕС-27, средната ни заплата е около 25% от средното равнище в ЕС-27, т.е. два пъти по-ниско. Това показва, че през тези две десетилетия заплатите са потискани неоправдано и част от заплатата на работниците е превръщана в печалба за бизнеса. Тази несправедливост трябва да се корегира. За целта Народното събрание и правителството трябва да приемат и наложат политика на изпреварващо нарастване на средната заплата в сравнение с производителността на труда през следващите десетина години. Като се има предвид ниският дял на заплатите у нас в себестойността на продукцията, това няма да се отрази съществено върху конкурентоспособността на продукцията. Причините за ниската ни конкурентоспособност не са в заплатите.
От 1 юли 2013 г. минималната пенсия след индексирането (по т. 20) да се повиши с 20 лв. месечно, а от 1 януари 2014 г. с още 30 лв. В съответствие с това следва да се повишават и пенсиите на по-горните етажи.
През 2013 г. да започне и през 2014-2015 г. да завърши връщането на отнетите в полза на бюджета и/или на фискалния резерв ресурси от здравната каса.
За смекчаване на негативните ефекти върху работниците при фалити на предприятия да се използва по-широко системата на гъвкаво работно време. Тя, наред с надомната работа, може да се използва и в други предприятия като средство за смекчаване на безработицата.
При ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците да се постави на първо място, наравно със задълженията към банки кредитори и бюджета.
От 1 януари 2014 г. да се криминализира укриването на осигурителни вноски.
От 1 септември 2013 г. да се осигуряват хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството. Тази сума да се актуализира в началото на всяка следваща година.
Да се преразгледат направените преди година и наложени едностранно от правителството, промени в пенсионната система и да се извършат налагащите се актуализации с оглед на натрупания опит и сегашната обстановка. Да се вземат допълнителни мерки за подобряване събираемостта на пенсионно-осигурителните и здравно-осигурителните вноски, за да се ограничи бързо растящата зависимост на социално-осигурителната система от бюджетно финансиране.
В края на 2013 г. да се предоставят коледни добавки на пенсионерите с ниски и средни пенсии. Това да се прави за всички пенсии всяка следваща година, като размерът им се определя ежегодно според възможностите на бюджета.
Да се запази сегашният таван за максималните пенсии до края на 2014 г. и да се повишава постепенно през следващите няколко години до пълното му премахване.
От 1 юли 2013 г. да се повишат детските добавки до две деца в семейство с 50% и с поне още 70% в началото на 2014 г. Да се повишат и възнагражденията за отглеждане на малки деца. През всяка следваща година децата, постъпващи в образователната система да получават еднократна помощ. Родителите на децата, които отпадат от системата през следващите три години са длъжни да върнат получената еднократна помощ.
Да се предоставя нисколихвен кредит за млади семейства без собствено жилище. Разликата до пазарната лихва да се компенсира на търговските банки от бюджета.
От 1 януари 2014 г. пропорционалният (плоският) данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 310 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. Необлагаемият минимум да се променя през следващите години при повишение на минималната работна заплата. Това ще облекчи най-бедните, ще повиши покупателната им способност за произвеждани у нас стоки, а от там и растежа на БВП и ще пренесе част от бремето на кризата върху най-богатите. Преобладаващият данък върху доходите в ЕС е между 45 и 55%.
От 1 януари 2014 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с данъка върху доходите, той не се облага. Ако е по-голям горницата се облага по скалата на данъка върху доходите. С този данък се оставя по-голям доход в семейството. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощите за отглеждане на деца, разширяване на детските ясли и градини и т. н.) е важно за смекчаване на все по-острата демографска криза.
От 1 юли 2014 г. пропорционалният данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка от 20%, диференцирана с по-ниски ставки според размера на печалбата, като и тук се оставя необлагаем минимум от 10-15 хил. лв. за печалбата на семейните и други малки фирми, запазва се 10% за средните по размер печалби и се повишава до 20% (за горницата) за най-големите печалби. Това да се съчетае със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната част от печалбата за следващите 10 години; б/ право да се ползва ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2013-2018 г. По тази формула средният данък върху печалбата ще падне под 10%, а за фирмите с активна инвестиционна дейност – до 3-5%. Това ще стимулира инвестиционната активност и технологичното обновление. То е особено важно като имаме предвид срива на вътрешното натрупване и на инвестициите у нас през 2012 г. в сравнение с предкризисната 2008 г. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и бюджетните постъпления. Преобладаващият данък върху печалбата в ЕС е между 25 и 35%.
ДДС да остане на сегашното ниво, но от 1 януари 2014 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. В ЕС все повече страни повишават напоследък стандартния си ДДС до 25 и дори 27%.
От 1 януари 2014 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко депозита или банки са вложени.
Да се повишат умерено данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи в съответствие с въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС. Предходното правителство до скоро отказваше да направи това.
От 1 януари 2014 г. да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100-150 хил. лева по данъчна оценка. Този данък сега е най-висок във Великобритания и най-нисък в България.
От 1 януари 2014 г. да се въведе по-висок умерено прогресивен данък върху наследството в съответствие с практиката на другите страни от ЕС. Основанията за това са очевидни.
В отговор на растящия основателен обществен натиск да се отворят досиетата от времето на така наречения преход. За целта да се направи цялостен преглед на недвижимото имущество (къщи, вили, земя и други подобни у нас и в чужбина) на най-забогателите българи през последните двадесетина години и да се поиска от тях да докажат произхода на парите с които е придобито и платените данъци върху тези доходи. В зависимост от резултатите от проверката да се предприемат съответните действия, като обществото бъде информирано за това. Подобни действия са предприемани в някои страни от ЕС. Нещо подобно беше обещано и започнато през втората половина на 2009 и през 2010 г., но беше прекратено и покрито с мълчание, наверно под натиска на заинтересовани среди. Откриването на тези досиета е далеч по-важно и по-актуално, от досиетата на Държавна сигурност.
Предприемане на крути мерки за подобряване събираемостта на данъците през следващите години, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на корупцията, контрабандата и сивия сектор. По оценка на наши специалисти само от контрабанда бюджетът губи около 1 млрд. лв. годишно. Категорично да се отхвърли тезата, че не трябва да се повишават данъците, защото щяла да спадне събираемостта. Първо, световната практика показва, че това не е вярно, второ, то е открито признание за неефикасността на данъчната и митническата администрация и за наличието на мощни лобистски интереси и влияние върху властите, и трето – преките и косвените данъци се повишават през последните години в почти всички пазарни икономики по очевидни причини.
Незабавна отмяна на плановете на досегашното (включително и на служебното) правителство да закупи самолети-изтребители – втора или трета употреба, които ще струват между 600 и 800 млн. лева. Сега не е време за такива разходи от второ- и третостепенно значение. Подобна екстравагантна постъпка би била предизвикателство спрямо бедстващите над 5 млн. българи.
Еднократно съкращение на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 10-12% до края на 2013 г. и с още 15-17% през 2014 г.
Прекратяване на практиката на забавено разплащане на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и забавено възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите и на юридическите лица към техните кредитори.
Да се прекрати отнемането в полза на бюджета на остатъчната неразпределена печалба (след изплащане на корпоративния данък и дивидента) от държавните фирми. От 1 юли 2013 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 30%. Това ще остави допълнително средства на предприятията за инвестиции.
Да се увеличи субсидията за здравеопазване, образование и наука като процент от БВП в бюджета за 2014 г. и постепенно до няколко години да се изравнят с нивата в сравними с нас други европейски страни, членки на ЕС.
Да се провери състоянието на работите в Националната здравно-осигурителна каса, да се вземат мерки за отстраняване на евентуални нарушения и наказване на виновните лица. Да се прецени целесъобразността от премахване или ограничаване на монополното положение на здравната каса.
Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят с държавна помощ. Особено внимание да се обърне на планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразни социални котви за предотвратяване на обезлюдяването им. Да се отмени веднага странният статут на болниците като търговски дружества и работата им да се оценява по качеството на лечебната им дейност, а не по финансовата им рентабилност. Здравето на хората не е стока!
Да се вземат бързи мерки за подобряване на профилактиката и на качеството на лечението на сърдечно-съдови, онкологични и други сериозни заболявания. Да се осигуряват повече средства за лечения в чужбина, които все още не могат да се извършват у нас.
Да се пристъпи към изработване на програма за бързо съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти продукти и на животновъдството.
Да се вземат бързи мерки за защита на българското земеделие срещу незаконен внос на плодове, зеленчуци и други продукти от съседни и други страни.
Да се отправят настойчиви искания пред Европейската комисия, заедно с други източноевропейски страни, за бързо изравняване на земеделските и други субсидии с тези на страните – стари членки на общността.
ЕС избърза с приемането преди години на редица бедни страни в клуба на богатите. Народите на тези страни сега плащат изключително висока икономическа и социална цена, поради вековната си изостаналост и ниска конкурентоспособност в условията на общия европейски пазар. Общият пазар е изгоден за богатите, но е деструктивен за бедните страни членки. Еврофондовете не са достатъчни компенсатори, особено при ниското им усвояване. Правителството на България, заедно с други източноевропейски страни да поискат от ЕС въвеждане на допълнителни вътрешно общностни защитни мерки за следващите десетина години. При липсата на такива мерки социално-икономическото положение в бедните страни от общността ще се влошава. Това ще подхранва нарастващ евроскептицизъм и може да постави под въпрос съществуването на самия ЕС.
През близките години България не следва да кандидатства за присъединяване към Еврозоната, първо, поради много тежкото положение и несигурност в самата Еврозона и второ, поради нашата неподготвеност за членство. Дори ако кандидатстваме те няма да ни приемат, понеже знаят, че ще внесем допълнителна нестабилност и несигурност в зоната.
Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер на обработваемата земя или по друг критерий и част от тях да се пренасочват към дребните и средни земеделски стопанства, които сега не получават почти никаква помощ от ЕС.
Да се изготви стратегия и политика за регионално развитие на България, с оглед да се смекчи растящата регионална поляризация и обезлюдяването на цели региони. Специално внимание да се отдели на северозападния, северния централен, североизточния, югоизточния и родопския регион.
Да продължи ускореното изграждане на комплексна инфраструктура от местно, регионално и международно значение. Всяко забавяне ще доведе до заобикаляне на страната ни от важни международни транспортни и други артерии.
Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за постепенно смекчаване на демографската криза, която взема застрашителни размери и заплашва съществуването на България към края на настоящото столетие. Да се вземат ефикасни икономически мерки за ограничаване изтичането на мозъци и на генетичен потенциал от България и за завръщане на част от емигрантите, особено високо квалифицираните. Да се изработи ресурсно осигурена програма с ешалонирани във времето мерки на държавната политика.
Да се отмени незабавно действащият закон за развитие на научния състав, който се отрича от цялата научна колегия и да се изработи нов закон, а също и закон за висшето образование.
Държавна субсидия да се предоставя само на държавните училища и университети. Обратното би означавало бедният масов български данъкоплатец да субсидира по-богатите слоеве, чиито деца учат предимно в частни училища и университети.
Да се предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 4 години. Тези субсидии да се увеличават постепенно през следващите години.
От 1 януари 2014 г. да започне постепенно намаление на студентските такси в държавните висши училища, с оглед те да бъдат премахнати до края на 2017 г. В бедна и изостанала страна като България подобряването на образованието е приоритет над приоритетите и то трябва да е общодостъпно и безплатно.
В България има голямо ромско население, с огромен интелектуален потенциал. С деструктивното си поведение обаче то създава все повече проблеми у нас, а също и на други страни от ЕС. Много от тези хора превръщат кражбата в професия и средство за препитание на своите семейства, като се оправдават че не намират редовна работа. За решаване на този проблем предлагам: а/ Да се намери подходяща съвременна форма за възстановяване на някогашните „Трудови войски”, където да се привлича мъжкото ромско население и всички други желаещи да работят; б/ Всички ромски деца да се привличат и задържат в системата на образованието до завършване на 8. клас, ако е необходимо с елементи на принуда; в/ Цялото мъжко и поне част от женското ромско население през близките години да премине през краткосрочни (3-4-5 месечни) курсове за придобиване на основни знания и практически умения - занаят, ако е необходимо и с елементи на принуда. Финансирането на тези дейности да става както с национални, така и с европейски средства. За целта още сега да се направят постъпки пред Европейската комисия. Убеден съм, че те ще се отзоват положително по понятни причини.
Да се увеличи капиталът и клоновата мрежа на Българската банка за развитие и на тази основа да се увеличат инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес при по-ниска лихва. Разликата до пазарната лихва да се възстановява на банките от бюджета.
Значителна част (примерно около 50%) от паричните средства на централната и местната държавна власт, а също и на държавните фирми да се влагат в Българската банка за развитие при по-ниска от пазарната лихва и по този начин да служат като ресурс за държавно кредитиране на малките и средни предприятия при по-ниска лихва. За целта да се изготви специална правна уредба.
Незабавно възобновяване работата на Съвета за тристранно сътрудничество. В бъдеще всички мерки по икономическата и социалната политика, които пряко или косвено засягат интересите на хората да се вземат само след консултации с тристранния съвет.
През втората половина на 2013 г. да се подготви и от януари 2014 г. да задейства държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал от 1,0 млрд. лева, който да нараства през следващите години.
Да се предоставят допълнителни субсидии през 2014 г. на общините в най-тежко положение, които нямат местни източници на средства за своите бюджети.

Нужни са и редица мерки за разширение на инвестиционната дейност, особено за инфраструктура, финансирани от правителството и от общините, но това няма да е възможно през 2013 г., която се очертава да е много тежка. Вниманието към инвестициите трябва да се повиши през 2014 и следващите години.

Възможно е някои да възразят, че това са извънредни, скъпи, радикални и прибързани мерки. Ще се пуснат в действие и клишетата за „популизма”, за нарушаването на „финансовата стабилност”, за отблъскване на чуждите инвеститори, за „срива на валутния борд”, за „липса на пари” и т.н. Моят отговор е прост: извънредната кризисна ситуация в страната налага извънредни антикризисни мерки, които не заплашват финансовата стабилност, но помагат за възстановяване на социалната стабилност. Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Който абсолютизира едната, разрушава другата, а с това и двете заедно. Нужен е разумен баланс между тях. Гражданите очакват това от правителството. Предлаганите мерки допринасят за постигането му.

Ако някой смята, че в извънредна икономическа, социална и политическа криза и в тотална криза на доверието на народа към политиката и политиците, може да се продължава с традиционни неолиберални мерки, дълбоко греши. В извънредна ситуация се действа с извънредни мерки. Предлаганите от мен мерки бих нарекъл умерено извънредни. Ако това не бъде разбрано и бездействието или симулативното действие продължава, към края на настоящата и началото на идущата година дори и извънредните мерки няма да помогнат.

Някои могат да възразят, че с отделни предлагани мерки се засягат интересите на бизнеса. Всеизвестно е, че през изминалите двадесетина години у нас се правеха много реверанси пред капитала и се пренебрегваха интересите на труда. Аз не пледирам за обратното. Нормално е това общество и успешно се развива само тази икономика в която има балансирано отношение към труда и капитала. Така трябва да се постъпва и в България, защото те се нуждаят един от друг и не могат един без друг.

Тези мерки ще изискват по-големи бюджетни разходи от предвидените в бюджета за 2013 г. и в обявените наскоро бюджетни прогнози на служебното правителство за 2014 и следващите години. Те могат да се осигурят от фискалния резерв (но той е на санитарния си минимум) или от емисия на държавни облигации на вътрешния пазар. Търговските банки са високо ликвидни по добре известни причини и успехът на емисията е сигурен. Това превишение следва да се уреди с препоръчаната по-горе цялостна преработка на бюджета за 2013 г. и от предложената по-гъвкава бюджетна философия за следващите години.

Надявам се предлаганите тук мерки да бъдат възприети от новото Народно събрание и правителството. Те ще се нуждаят от допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в настоящия бюджет за 2013 г., допълнителни ресурси през втората половина на 2013 г. и на целогодишна база - през 2014 г. могат да се получат от:

Извънредни мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизи - 1.2 млрд. лв. (+10%)
Съкращение на текущите разходи в бюджета с 10% - 0.7 млрд. лв. (-10%)
Въвеждане на умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица с възстановяване на необлагаемия минимум, а също и от повишения на други данъци - 0.1 млрд. лв. (+4%)
Въвеждане на умерено прогресивен корпоративен данък - 0.2 млрд. лв. (+13%)
Плътно придържане към 3% бюджетендефицит, вместо предвидения 1.3% за 2013 г. - 1.4 млрд. лв.

Общо - 3.6 млрд. лв.

Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в настоящия бюджет за 2013 г.

Тази груба оценка показва, първо, че в България има допълнителни ресурси за по-активна държавна политика и те могат да се мобилизират при наличие на политическа воля и второ, че поддържането на умерен бюджетен дефицит и умерено повишение на държавния дълг не застрашава финансовата стабилност, но ще помогне за възстановяване на социалната стабилност.

След излизане от кризата, примерно към 2015-2016 г. при условие, че настъпят положителни промени и в Европа, ще се постигне растеж на БВП от 3-4% и повече, ще се повиши заетостта, доходите, постъпленията в бюджета и стабилизиране на държавния дълг на ниско равнище. Така, с по-гъвкава дефицитна политика през трудните кризисни години, когато дейността на чатния сектор обикновено затихва, ще се ускори възстановяването на стопанската активност и нормализирането на икономическия и социалния ритъм.

Това е икономическата политика, която ще изведе България от бедността и ще я превърне след време в нормална европейска държава с достоен живот за хората. Надявам се българските политици да разберат тази очевидна истина! Ако пропуснат днешния щанс не ни чака нищо добро! Тогава ще трябва да се сърдим само на себе си!

16 май 2013 г.