Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Защо е нужна ревизия на бюджета и нов държавен заем?
Новото правителство наследи от Симеон Дянков негоден бюджет
В мои публикации от началото на тази година неколкократно препоръчвах ревизия на бюджета за 2013 г., заедно с цялостна данъчна реформа от 1 януари 2014 г. Такива препоръки има и в откритото ми писмо до премиера Орешарски от 25 юни тази година. Предлаганите промени в данъчната политика са в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm публикации № 228-236.
Причините за това са две: Първо, бюджетът за 2013 г. е подготвен под ръководството на Симеон Дянков и утвърден от мнозинството на ГЕРБ в предишното Народно събрание. Той въплъщава крайно консервативните възгледи на Дянков и свързаната с тях силно рестриктивна бюджетна политика на тогавашното правителство. Новото Народно събрание и излъченото от него правителство имат друга бюджетна политика. Основното в нея е създаването на по-благоприятни условия за стопанска дейност на бизнеса и по-силна социална ориентация на икономическата политика. Това означава по-висок растеж, заетост, доходи, по-активни социални програми за подпомагане на най-нуждаещите се. Естествено тяхно право е да провеждат своя икономическа политика чрез свой бюджет. Странно е поведението на тези, които искат да им отнемат това право и да им наложат бюджетната политика на Симеон Дянков!
Второ, освен че е построен върху погрешна философия сегашният бюджет има и много технически дефекти. В последните дни на своето управление предишното правителство прие решения, които изискват допълнителни разходи около 500 млн. лева, без да са предвидени такива средства в бюджета. Централната и местната власт имат големи неизплатени задължения към бизнеса за извършени работи по обществени поръчки, а също и забавено възстановяване на 776 млн. лева ДДС (три пъти повече от нормалното), които новото правителство трябва да изплаща. Ако това не се направи ще фалират още хиляди малки фирми. Очаква се дефицит от 140 млн. лева в бюджета на здравната каса, който следва да бъде покрит с трансфери от централния бюджет. Огромни са задълженията на държавната компания НЕК, на болниците, на общините и други публични дейности. В действащия бюджет не е предвидено нищо за овладяване на младежката безработица, която достигна 28% - далеч над средноевропейската. Срокът на някои социални програми изтича в средата на годината или в началото на есента и няма средства за тяхното поддържане до края на годината - за ваучери за храна са предвидени 160 млн. лева в текущия бюджет и вече са изчерпани и около 300 хил. души остават без такива помощи. В ранната есен приключват средствата за финансиране на временната заетост на около 30 хил. души. Новото правителство предвижда по-активна социална политика за подпомагане на най-нуждаещите се, особено за енергийно бедните, повече пари за отглеждане на деца до две години и за еднократни помощи на първолаците, повишаване на минималните заплати и т.н. На това отгоре се очаква по-нисък прираст на БВП с 1,5-2,0 млрд. лева в сравнение с предвиденото в действащия бюджет.
Необходим е нов държавен заем
Напоследък някои икономисти – пазарни фундаменталисти и десни политици алармират срещу ревизията на приетия от тях бюджет за 2013 г. и особено срещу намерението на правителството да емитира държавни дългови инструменти за един милиард лева. Това дори прераства в истерия. Предупреждават, че с такъв допълнителен заем се натоварват бъдещите поколения с непосилно бреме по обслужване на държавния дълг; че се влошава доверието на световната финансова общност в България, което щяло да доведе до повишаване на лихвите по външни източници на ресурси за нашата икономика; че се застрашава финансовата стабилност на страната и т.н.
Вярно ли е това? Не, не е вярно! Към момента вътрешният и външен държавен дълг на България е около 18% от БВП. Заедно с Естония и Люксембург, България е с най-ниска публична задлъжнялост в ЕС. Трудно е да се разбере защо България – най-бедната страна в общността се стреми към най-ниска задлъжнялост и с това изостря допълнително лишенията, които българските граждани понасят.
Питам се: пред кого и защо се перчим с нисък бюджетен дефицит (1,3% по действащия бюджет за 2013 г.) при положение, че Европейската комисия (ЕК) толерира до 3%, а в края на 2012 г. дефицитът средно за общността е бил 3,6%. Защо се гордеем с една от най-ниските публични задлъжнялости (18,5% от БВП в края на 2012 г.), при положение, че ЕК толерира до 60%, а в края на 2012 г. тя е била 86,2% средно за общността. От 28 страни-членки, 25 са с държавен дълг над 30% от БВП, 22 страни са с над 40%, 17 страни – с над 50%, 14 страни – с над 60%, 14 страни – с над 70%, 9 страни – с над 80%, 7 страни – с над 90%, 5 страни – с над 100%.
Някой може да каже, че другите страни от общността са с по-силни икономики и могат да си позволят по-голям държавен дълг. Аз пък бих запитал: след като имат силни икономики защо са допуснали толкова висока задлъжнялост,? Проблемът не е само в силата на икономиките, а в сложните вътрешни и външни условия за които трябва да се държи сметка при формирането на една или друга бюджетна и дългова политика. По принцип е добре да се поддържа ниска задлъжнялост, но често пъти текущата ситуация, особено в кризисни години, налага да се правят компромиси за туширане влиянието на вътрешни и външни шокове върху икономиката с оглед смекчаване на суровите социални последствия за десетки и дори – за стотици милиона хора. Поради това се прибягва временно до по-висока задлъжнялост в лоши години и намаляване на задлъжнялоста в добри години чрез бюджетни излишъци и предварително изплащане на дълг. Авторите на държавната дългова политика в другите страни от ЕС едва ли са по-малко компетентни и безотговорни от нашите. Вярно е по-скоро обратното.
Прагове на задлъжнялост
Ако допуснем, че първата граница за увеличение на държавния дълг на България е около 26% от БВП при сегашните около 18% и ако приемем условно стабилен БВП около 80 млрд. лева годишно за следващите години, България може да заеме допълнително през 2013 и близките няколко години около 6 млрд. лева. Ако става дума за 2013-2017 г. то означава 1,2 млрд. лева средно годишно. Това не означава навлизане във възходяща дългова спирала, не създава никакви проблеми за нашата икономика и не заплашва финансовата ни стабилност, особено като се има предвид, че преобладаващата и дори цялата сума може да се заеме на вътрешния паричен пазар. При сегашната висока ликвидност на търговските банки у нас и поради въздържаността им от кредитиране по понятни причини, това може да се направи при ниски лихви.
Ако допуснем, че някакъв предварителен сигнал за нарастваща опасна задлъжнялост е държавен дълг от 40% от БВП, това би увеличило дълга ни с около 17 млрд. лева. Не познавам нито един средно грамотен икономист или финансист в България, който предлага да заемем такава сума през тази и следващите няколко години. То би било наистина безотговорна постъпка. И никак не е трудно да бъде предотвратено.
Ако приемем, че 60% от БВП е границата за безопасна публична задлъжнялост, толерирана от ЕС, за да я достигнем през тази и следващите години трябва да заемем около 34 млрд. лева. За такова задлъжняване не съм чувал и едва ли ще чуя сериозно предложение от сериозен икономист у нас. И едва ли ще чуя!
Видният американски икономист Джордж Акерлоф, бивш главен икономист на МВФ, писа преди няколко години, че опасната граница на задлъжнялост, след която почти не е възможен икономически растеж, е около 90% от БВП. Напоследък това предположение беше опровергано.
Едва ли е нужно да се допуска задлъжнялост от 100 и повече процента от БВП. На това не биха посмели да ни посъветват дори най-авантюристични и безотговорни мозъци. На Гърция бяха необходими около 30 години непрекъснат висок бюджетен дефицит, докато достигнат 100% задлъжнялост. Нито вътрешни, нито външни фактори биха допуснали това за България.
От горните разсъждения следва, че България е на светлинни години далече от опасна висока задлъжнялост от 60% и още повече – над 100% от БВП, с което пазарни фундаменталисти заплашват сега нашето обществено мнение, разчитайки на неговата неосведоменост и наивност.
Максимално допустим бюджетен дефицит
Както вече споменах, ЕК толерира максимален бюджетен дефицит до 3% от БВП. Преди повече от година с поредното си недомислие Симеон Дянков наложи решение на Народното събрание максимално допустимият дефицит да стане 2% от БВП. С ревизията на текущия бюджет правителството трябва да предложи на Народното събрание да отмени това задължение в чл. 20 на Закона за устройство на държавния бюджет и допустимият максимум да стане отново 3%. Още повече, че при различия между национално и европейско законодателство, се прилага европейското.
Смятам за неправилно в сегашната изключително трудна ситуация да се придържаме към дефицит 2,0% от БВП. Придържането към 3,0% ще осигури допълнителен годишен ресурс около 780-820 млн. лева през тази и следващите няколко години, които да се използват главно за повишаване на покупателната способност на най-бедните, а от там и за по-висок растеж, чрез възстановяване на необлагаемия минимум при данъка върху доходите. Разбира се, това ще увеличи потребността от по-голям дълг, освен ако не се компенсира поне частично от намаляване на текущите разходи за издръжка на администрацията. След излизането от кризата ще се премине към политика на балансиран и дори бюджет с излищъци за намаляване на повишената сега публична задлъжнялост, ако се прецени за целесъобразно.
Други препоръки по проекта за ревизия на бюджета
- Правителството предвижда очакван прираст на БВП през тази година 1,0%, вместо 1,9% в действащия сега бюджет. По-реално е да очакваме нулев растеж или в най-добрия случай 0,5%. Вътрешните и външните, преди всичко европейски условия диктуват такова намаление на прогнозата за растежа за 2013 г.
- Очакваното нетно неизпълнение на данъчните приходи от 300 млн. лева може да се намали или компенсира изцяло ако се предприемат по-строги мерки за ограничаване на контрабандата.
- В мотивите към законопроекта се съобщава, че министерствата и ведомствата искат допълнително 500 млн. лева. Такива искания да се задоволяват само в изключителни случаи. Вместо това да се настоява за съкращаване издръжката на администрацията с 10% до края на годината.
- Предвидените 160 млн. лева за ваучери за храна вече са изчерпани. Проектът предвижда увеличение с още 40 млн. лева, но това не е достатъчно. Препоръчвам да се увеличат с около 100 млн. лева.
- Предвидени са 160 млн. лева за разплащане на задължения към бизнеса. Не личи това да включва задълженията на общините, които са около 200 млн. лева. Към момента не е известно каква част от задълженията са изплатени. Препоръчвам да се предвидят средства за пълно разплащане на задълженията на централните и местните власти към бизнеса до края на годината, както беше обещано.
- Предвиждат се 40 млн. лева за социални плащания за най-уязвимите групи. Смятам това за недостатъчно. То може да се приеме само ако се добави въвеждане на семейно облагане и/или се възстанови необлагаемият минимум при данъка върху доходите на физическите лица. Това повишаване на покупателната способност на най-бедните е необходимо за растежа чрез по-голямо вътрешно потребление и с оглед на извънредната социална и политическа обстановка в страната. А извънредната кризисна обстановка налага извънредни антикризисни мерки. Нужно е балансирано третиране на труда и на капитала. Засега това не е направено.
- Предвижда се дългово финансиране с комбинация на дългови инструменти до 1,0 млрд. лева. Предлагам мащабът на дълговото финансиране да се увеличи до 1,3-1,5 млрд. лева, като имам предвид предлаганите от мен по-големи разходи и повишение на бюджетния дефицит до 3,0% от БВП. С ниския си държавен дълг България има достатъчно голяма зона за безопасно бюджетно и дългово маневриране.
- Подкрепям предвидения резервен буфер от 320 млн. лева по очевидни причини. В досегашния бюджет нямаше такъв буфер.
17 юли 2013 г.
Проф. Иван Ангелов