Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Досегашните социални мерки са добри, но не са достатъчни
Действайте бързо с данъчните реформи докато не е станало късно!
През първите дни на януари 2014 г. премиерът Орешарски заяви в интервю: „Въвеждането на система, при която платеният данък върху минималната работна заплата се връща на данъкоплатците, обезмисля всякакви по-нататъшни данъчни преференции. След като платеният данък при най-малките доходи се връща какво още да върнем на нискодоходните данъкоплатци? Те получават детски надбавки – еквивалент на отрицателен данък. Така нашият ангажимент от програмата практически е изпълнен, доколкото семейното подоходно облагане се разглежда в пряка връзка с облекчаване на ниските доходи”. Той продължи да говори по същия начин и пред членове на Американската търговска палата на 16 януари, а и в други свои публични изяви.
Г-н Орешарски е специалист по бюджет и по данъчна политика и няма право на толкова неточности и дори грешки в цитираните негови думи. Предполагам, че не би казал това в лекция пред студенти, защото ще го засипят с въпроси на които трудно ще отговори. Обяснявам си го с намесата на конюнктурни фискални съображения. Тези негови изказвания предизвикаха настоящите ми коментари.
Първо. Г-н Орешарски трябва да е наясно, че предлаганите от мен и от други икономисти промени в данъчната система: отказ от „плоските” преки данъци и възстановяване на умереното прогресивно облагане с необлагаем минимум, както и въвеждането на семейното облагане, не е подаяние за бедните, а средство за възстановяване на грубо нарушената икономическа и социална справедливост през последните 24 години и особено след 2007-2008 г. С това целим да започне възстановяване на отнетите или недодадени на трудовите хора десетки милиарди лева през тези години, чрез потискане на заплатите и пенсиите и прилагане на несправедлива данъчна система. Това не е подарък, а корекция на погрешна политика, каквато не си позволява нито една развита пазарна икономика по света, дори с най-дясно правителство.
В резултат на тази погрешна политика по доходите трудовите хора (наемният труд, дребният бизнес и интелигенцията) в България, които и преди това бяха с най-ниски доходи в Европа, сега са бетонирани за дълго на последното място, от където много трудно ще излязат. А богатите получаваха много по-голям дял от обществената баница, отколкото им се полагаше. И повтарям – отнетото и недодаденото на трудовите хора през тези години се измерва не в милиони, а в милиарди левове. То е доказано по безспорен начин. Затова облагодетелстваните до сега ще искат това да продължава и ще се съпротивляват срещу всеки опит за промяна. С предлаганите промени целя също да сближа антисоциалната данъчна система на България с тази в ЕС и да се прекрати или поне смекчи прилаганият от България данъчен дъмпинг спрямо партньорите ни в общността. Защото, освен антисоциална, нашата данъчна система е и антиевропейска.
Второ. Въвеждането на „плоските” преки данъци от Тройната коалиция през 2007 и 2008 г. беше груба грешка. Недопустима и непонятна за правителство, доминирано от социалистическа партия. По тази тема съм писал многократно през последните 5-6 години. Това правителство правеше прекомерни реверанси пред капитала за сметка на трудовите хора, а също и пред едрия за сметка на дребния капитал. Важна роля за въвеждането на ниските „плоски” данъци изигра и Ивайло Калфин, тогава ресорен вицепремиер по икономическа политика в правителството на Станишев. Калфин винаги се е консултирал с десни български икономисти и е пренебрегвал социално ориентираните леви икономисти. Той носи лично и голям дял от отговорността за последствията от консервативната икономическа политика на ръководството на БСП. Не знам с какви очи сега ни поучава на политически морал и за лява икономическа политика.
БСП плати скъпо за консервативната си политика на изборите през 2009 г. и би следвало да си е извлекла поуки. Решенията на последния й конгрес в началото на 2013 г. за „ляв завой” дадоха надежди да се мисли, че е така. Беше предвидено да започне премахването на „плоския” данък върху доходите на физическите лица, възстановяване на необлагаемия минимум и въвеждане на семейно облагане на доходите. Подобни обещания фигурираха и в предизборната платформа на БСП през пролетта на 2013 г. Това следваше да се потвърди при актуализацията на бюджета за 2013 г. през юни и в документа за програмните намерения на Правителството през август 2013, но беше „забравено”. Следващият още по-голям шанс беше приемането на новия бюджет за 2014 г., но пак беше „пропуснато”. Месец след месец във всеки нов държавен документ и изявление на премиера растеше дистанцията между предизборните обещания и реалните действия на БСП като мандатоносител. „Левият завой” беше отново изоставен. Лявата фразеология продължи, но в реалната икономическа политика мигачът мига на дясно.
Очакваше се и обещаната отмяна на данъка върху лихвите по депозитите на домакинствата. Особено за милионите най-малки и средни по размер депозити. Вместо това беше въведена пародийната постепенна отмяна на тази лихва с два процентни пункта годишно, което поражда недоумение. Дребните фискални съображения отново засенчиха социалната справедливост и политическия морал. Описаната нерешителност, за да не кажа – двуличие на властите в данъчната политика показа за пореден път, че правителството с мандата на БСП много повече се грижи за богатите, отколкото за трудовите хора, вместо да провежда еднакво уважителна балансирана политика спрямо тях.
Трето. Неизпълнението на обещанието на БСП за отказ от „плоските” преки данъци и преходът към умерено прогресивни с необлагаем минимум, а също и за семейното облагане, най-често се оправдава със съпротивата на коалиционния партньор – ДПС. Известно е, че въвеждането на тези данъци от Тройната коалиция през 2007-2008 г. е станало и под натиска на НДСВ и ДПС, а ръководството на БСП е отстъпило. През май-юни 2013 г. ни се казва, че БСП иска умерено прогресивно облагане, но ДПС е против. И БСП отново отстъпва. Тук става дума за двукратни отстъпки на ръководството на БСП по фундаментален проблем на икономическата политика, а не по технически или процедурни дреболии.
Без да се връщам назад в античните времена, където също е имало елементи на прогресивно облагане, историческите факти показват, че прогресивно облагане е въведено във Великобритания в 1435 г, а в САЩ – в 1862 г. по времето на Президента Абрахам Линкълн. Трудовите хора по света в продължение на векове са се борели за 8-часов работен ден и за по-справедливото прогресивно данъчно облагане и те се прилагат сега във всички развити пазарни икономики. България в 21-ви век е една от малкото цивилизовани страни с пропорционални („плоски”) преки данъци. Ние, заедно с Албания имаме най-ниския данък върху доходите (10%); заедно с Албания, Босна, Кипър и Македония прилагаме най-ниския данък върху печалбата (10%) и сме единствени – без необлагаем минимум. Както се вижда, компанията ни е чудесна!
При коалиционно управление общата управленска програма се изготвя в продължителни преговори и с взаимни отстъпки. Така се прави подробна съвместна управленска програма, преди да е формирано новото правителство. Добър пример за това е Германия през есента и зимата на 2013 г. У нас няма такава съвместна управленска програма. Не знаем нищо за преговорите между двата коалиционни партньора преди формирането на настоящото правителство. Нито пък знаем кой какви отстъпки е направил, освен за двукратните капитални отстъпки на БСП по данъчната политика – през 2007-2008 г. и през 2013 г. Може ли някой да ми покаже сравними с тези, фундаментални отстъпки на ДПС при съвместното управление на двете партии. Убеден съм, че няма подобни отстъпки от тяхна страна. Не разбирам защо само единият коалиционен партньор – БСП, при това – мандатоносителят, прави такива отстъпки по фундаментални въпроси на идеологията, на теорията и практиката на икономическата политика? Това превръща нашата страна в ултра консервативна цитадела с данъчната си система. И то е сътворено не от ултра дясна либертарианска партия, а от БСП! Признавам си, трудно ми е да се ориентирам в този политико-икономически лабиринт.
Вътрешнопартийното задкулисие в БСП и във взаимоотношенията между БСП и ДПС, а може би и неумението да се водят коалиционни преговори доведоха до отмяна на решението на върховния орган - конгреса на БСП за отказ от „плоския” данък върху доходите, за възстановяване на необлагаемия минимум и за въвеждане на семейно облагане и излъгаха очакванията на милиони хора. Това буди сериозна тревога. БСП като мандатоносител носи политическата отговорност за работата на правителството, а изглежда че няма решаваща дума при формулиране на неговата програма, а също и в кадровата политика и ще плати отново висока политическа цена на следващите избори. Българските граждани едва ли ще й простят за повторната политическа изневяра.
Четвърто. Управляващите убеждават обществеността, че настоящото правителство е направило много в социалната област и че сега трябва да се обърне повече внимание на бизнеса. Тук също има място за редица бележки. И аз съм за създаване на подходящ климат за стопанска дейност и за още по-радикални структурни реформи, защото това е най-здравословният път за излизане от тресавището на стагнацията. И немалко беше направено в тази област от настоящото правителство за 6 месеца: премахване на рекета върху бизнеса, навременно изплащане на държавните задължения към бизнеса за извършени работи, своевременно възстановяване на ДДС, намаление на цената на електроенергията, готви се специална програма за подпомагане на дребния и средния бизнес, поставено е началото на нова кредитна линия за стартиращ бизнес чрез Българската банка за развитие, премахват се десетки неоправдани разрешителни и други режими, създаден е инвестиционен фонд от 500 млн. лева за финансиране на голям брой проекти в най-изостаналите региони на конкурентна основа и т.н.
В предложенията за данъчна реформа в частта за корпоративния данък препоръчвам въвеждане на необлагаем размер на печалбата за малките семейни и други фирми; въвеждане на нулев данък върху реинвестираната част от печалбата в производствени активи за следващите 10 години; пълно освобождаване от данък на печалбата, инвестирана в изостанали региони; право за прилагане на „ускорена амортизация” за производствени машини и съоръжения, въведени в действие през следващите пет или десет години и т.н. Правителството обаче не ги приема дори за обсъждане.
Твърди се, че правителството е направило много в социалната област: по-големи помощи за отглеждане на деца до две години, по-висока детска надбавка (50 лв.) за второ дете, повече помощи за отопление на бедни семейства, намаление на цените на електроенергията, повишение на минималната заплата от 310 на 340 лв., повишение на минималния осигурителен доход, коледна добавка от 50 лв. през декември 2013 г. за хората с най-ниски пенсии, повишение на минималната пенсия с 5 лв. от началото на 2014 г., намаление на потребителската такса при лекар за пенсионерите и т.н.
Това е много, в сравнение с предишното правителство, но не е достатъчно. Направени са множество дребни облекчения по много позиции, без да обхващат по-голям брой хора и да осигуряват забележимо повишение на общата маса на доходите, които да послужат за по-голямо потребителско търсене. Давам си сметка за тежкото положение на държавата, но въможностите за подпомагане на най-бедните с данъчната политика са далеч по-големи и не са използвани достатъчно пълно.
Ако трябва да съм точен – те дори не са докоснати, поради нежелание на ръководството на партията – мандатоносител и на правителството, въпреки че не изискват нито лев повече държавни разходи. Става дума само за преразпределение на данъчното бреме от бедните и средните слоеве към заможните и богатите чрез по-справедливо облагане с данъци. Повтарям казаното по-горе – става дума не за благодеяние или подарък чрез увеличение на бюджетния дефицит, а за възстановяване на отнетите и недодадените милиарди на бедните и средните слоеве през последните 24 години, при запазване на съществуващия бюджетен дефицит. Става дума за промяна в натоварването на данъчните субекти, при запазване на общата сума на данъчните постъпления.
Друг щеше да бъде ефектът ако от 1 януари 2014 г. беше възстановен необлагаемият минимум от 340 лв. и данъкът върху него се приспадаше веднага, а не след 15-18 месеца. Това би оставило предимно на бедните и среднодоходни домакинства над 500 млн. лв. и би натоварило с тях богатите и заможните. Нетните бюджетни приходи няма да се променят. В тричленно семейство при един работещ с брутна месечна заплата 800 лв. и 10% данък в семейството щяха да остават още 408 лв. годишно, а при двама работещи – 816 лв. Ако правителството не смее да премести такова финансово бреме от бедните към богатите, необлагаемият минимум би могъл да се сведе временно до 300 лв. за тази година.
Ако беше въведено семейно облагане на дохода, примерно от 1 юли 2014 г. за тричленно семейство с един работещ с брутна месечна заплата от 800 лв., при необлагаем минимум 340 лв. и данък 10%, за половин година в семейството щяха да останат допълнително 276 лв, а при двама работещи – 552 лв. Милиони хора щяха да почувстват незабавно, макар и скромно подобрение. Щяха да проявят разбиране към грижата на правителството в тази тежка ситуация и щяха да го подкрепят активно през следващите бурни месеци и години. Подкрепа, от която то така се нуждае при ширещата се агресивна антиправителствена кампания в медиите и в политическото пространство!
Прилагането на препоръчаните от мен мерки, заедно с предприетите от правителството, при евентуално стопанско оживление и в другите европейски страни през тази и следващите години, би позволило на България да постигне растеж от 2-3%. Това означава допълнителна заетост, по-големи доходи за работещите и повече постъпления в бюджета, с които за няколко години ще се неутрализира направеният сега допълнителен дълг. Недоумявам защо партията – мандатоносител и правителството не разбират всичко това! А то е повече от очевидно.
Пето. Известно е колко трудно живее преобладаващата част от българите. Освен че бедността е масова, България е една от най-поляризираните по доходи страна в Европа. Около 50% от хората у нас живеят под границата на бедността, при 24% средно за ЕС. При далеч по-ниското общо равнище на доходите в България 50% под границата на бедността означава много по-голяма мизерия, отколкото може да се предполага при 24%. На тези хора трябва да се помогне. Най-добрата помощ ще бъде съживяването на икономиката, повишението на заетостта и доходите. Това обаче е сложен и продължителен процес. Както съм писал и друг път, съществени промени по този най-здравословен метод могат да се постигнат най-рано след 8-10-12 години с цената на огромни инвестиции и мащабна подготовка на милиони средни и висши квалифицирани кадри. Бедните хора, лъгани повече от две десетилетия, не могат да чакат толкова дълго и разчитат на някакво, макар и скромно, подобрение сега – през тази и следващата година.
Такова бързо подобрение може да се постигне само чрез данъците. В продължение на две десетилетия и особено през последните седем години, основното данъчно бреме беше съзнателно стоварено върху хората с ниски и средни доходи, поради избраната данъчна система – преобладаващи високи косвени данъци (ДДС и акцизи), които се плащат от всички, включително и от най-бедните и малкия дял на ниските преки данъци (данък върху доходите на физическите лица и върху печалбата), които се плащат предимно от заможните и богатите. През 2012 г. приходите в бюджета от преки данъци са били 3,68 млрд. лв. (24,7% от общите данъчни постъпления), а от косвени данъци – 11,20 млрд. лв. (75,3%). В европейските страни съотношението е обратно. С предлаганата реформа в продължение на няколко години основното данъчно бреме може да се премести от бедните и средните слоеве, както е сега, към заможните и богатите, както е в европейските страни.
Това е икономически целесъобразно и социално справедливо. Налага се и от съображения за елементарна солидарност с най-нуждаещите се слоеве от населението в тези тежки времена. То е толкова очевидно! Няма да го разбере само този, който не желае да го разбере. Най-вероятно, привикналият на държавни преференции български бизнес ще реагира остро против всякакви промени, засягащи неговите интереси. Държавата обаче трябва да намери сили да се наложи в името на икономическата целесъобразност и социалната справедливост. Недоумявам защо не го разбира ръководството на партията – мандатоносител и самото правителство! Такава промяна, освен че е полезна за милионите трудови хора, ни приближава и към европейските стандарти към които нашите управници декларират своята привързаност.
Шесто. Премиерът, някои министри и депутати ни уверяват, че с решението за отложено връщане на платения данък от хората с ниски заплати (до 340 лв.) през 2015 г. се решавал проблемът за възстановяване на необлагаемия минимум, та дори и на семейното облагане. Това не е вярно! 1/ Казано най-общо, това обещание е нещо, което е по-добро от нищото, но не е достатъчно. 2/ Тези бедни хора ще получат някакво облекчение не веднага, а след 15-18 месеца, защото срокът за подаване на данъчните декларации е до 30 април 2015 г. и надвзетите от държавата суми ще се възстановяват към средата или през втората половина на годината. 3/ Тези бедни хора се превръщат в безлихвени кредитори на държавата в продължение на година - година и половина, макар че още не го съзнават. Правителството, все едно, взема от тях безлихвен държавен заем, без да ги е питало. Това е най-изгодният вид държавен заем. Не е честно да се постъпва така именно с тези хора! 4/ Всеки запознат с „фактора време” знае, че един лев сега по реална стойност е по-ценен от един лев след година или след 15-18 месеца. Затова в икономическата теория и практика се прилага така нареченото дисконтиране, за да се направят съпоставими разновременните величини. По този начин отново се отнема част от обещаното на тези бедни хора, което те още не съзнават. 5/ Стотици хиляди неопитни хора ще трябва да попълват данъчни декларации през пролетта на 2015 г. Това е чиновнически трик за усложняване на елементарни неща, за да се задоволят фискални нужди. Най-ясно и честно би било ако хората се освобождават от плащането на данъка за частта до 340 лв. в момента на получаването на заплатата си за съответния месец на 2014 г. Това се избягва съзнателно. Политиците правят обещанието сега, за да спечелят симпатиите на хората, а товарът върху бюджета за 2014 г. се пренася скришом в 2015 г. Това също не е честно. 6/ Допълнителни усложнения се внасят с необходимостта всяка следваща година да се предвижда такова отложено възстановяване на данък със законодателен акт на Народното събрание, защото сегашното решение е еднократно. 7/ И в този случай текущите интереси на бюджета (товарът за 2014 г. се пренася в 2015 г.) се поставят над всичко останало. И това се представя като добронамерен жест на Правителството към бедните! Така не бива да се управлява в Европа през 21-ви век!
Седмо. Всички се тревожим от продължаващата икономическа стагнация. Някои се радват, че растежът през 2013 г. се очаквало да е 0,8%, а не 0,6%, както се прогнозираше по-рано. За 2014 г. се мечтае за 1,8-2,0%, което, освен че не е достатъчно, е и преждевременно поради все още нестабилната обстановка в европейската икономика и заплашващата ни дефлация. През тази и следващите години България се нуждае от поне 3-4%, а през по-следващите – от 5-6 и повече процента растеж на БВП. Само тогава ще се откриват нови работни места, ще растат доходите и постъпленията в бюджета. Това обаче изисква големи инвестиции за структурна и технологична модернизация на икономиката и формиране на съвременен човешки капитал, чиито резултати ще се появят след години.
Ако се ограничим в разсъжденията си за тази и следващата година скромен растеж е възможен само чрез активизиране на вътрешното потребление (домакинско, колективно и инвестиционно) и на външното търсене чрез положителен търговски баланс, ако настъпи по-осезателно оживление в ЕС и в другите ни търговски партньори. За сериозен подем във външното търсене е все още рано да се надяваме. Освен това, при сегашната примитивна структура на нашия износ (предимно суровини и първично обработени материали, ишлеме и други стоки с посредствено качество и ниска експортна цена), евентуалното му увеличение не е основание за задоволство. Важното е да се изнасят висококачествени и високотехнологични стоки, с по-голяма добавена стойност, а не груб тонаж от суровини и посредствени евтини стоки. Защото тогава се изнася национално богатство и суровините (зърно, дървен материал, чугун и стомана, цветни метали на блокове, тютюн, дрехи и обувки на ишлеме) се предоставят на чужденци, които ги преработват в крайни продукти и печелят от тях 5-10 пъти повече. Нашата икономика засега не е способна за високотехнологичен износ на крайни продукти. При форсирана структурна и технологична модернизация това би могло да се постигне след 10-15 години.
Най-бързи резултати могат да се постигнат чрез по-голямо търсене на домакинствата, които осигуряват над 60% от БВП у нас. Това обаче е възможно само при повишение на доходите за най-бедните домакинства, които купуват предимно насъщни местни стоки, докато богатите купуват повече вносни стоки и не създават работни места и доходи в България, а в чужбина. Повишаването на доходите на бедните и средните слоеве, освен чрез пенсиите, може да стане най-бързо с възстановяване на необлагаемия минимум и въвеждане на семейно облагане при данъка върху доходите, а също и необлагаем минимум при корпоративния данък за малките фирми. Трябва обаче да се действа едновременно по тези направления. Само едното, примерно необлагаемият минимум, не решава проблема. Ако не се повишат забележимо доходите на бедните и средните слоеве, т.е. на мнозинството от населението, през тази и следващата година не може да се очаква повишение на потребителското търсене, а чрез него и на растежа.
Осмо. Още повече се тревожим, че България е не само в демографска криза, а в демографска катастрофа. Това се потвърждава от всички наши сериозни анализатори-демографи. По демографски показатели сме на едно от последните места в света. Забележете, не в Европа, а в света. Нашият колектив би тревога за това в 2003 г., когато публикувахме първата у нас „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година” Виж публикация № 43 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm . Призовахме към бързи и мащабни действия за спасяване на България. През изминалите 10 години беше направено твърде малко. Необходима е спешна мащабна програма от мерки със солидно финансиране за предотвратяване на демографската катастрофа, която е на хоризонта на настоящото столетие.
Наред с десетки, а може би и стотици, други мерки, за тази цел може да послужи и данъчната система. Една от възможните мерки е незабавното въвеждане на семейно облагане на доходите с което се оставят повече парични средства на семействата с повече деца, за да се използват за тяхното отглеждане и образование. За същото може да помогне възстановяването на класическия необлагаем минимум, с който се оставят повече средства на домакинствата за отглеждане и образование на децата. Предлагам също намаляване на ДДС за лекарства, учебни помагала и детски стоки на 5% (при 20% сега), с което целя подпомагане отглеждането и образованието на децата, а също и на възрастните хора, които потребяват много лекарства, но в правителството не искат дори да разговарят по тази тема. Тяхното поведение е доминирано изцяло от текущи фискални съображения. Стратегическите демографски аспекти в развитието на България са извън полезрението им. А защо мълчи ръководството на партията – мандатоносител по такъв съдбоносен за България проблем?
Добре, че беше прието предложението (направено и от мен) за повишение на детската добавка за второ дете от 35 на 50 лв. За идущата година тя следва да бъде повишена на 80-100 лв., като за трето и повече деца остане на 35 лева. Желателно е също при раждането на всяко дете (до трето дете в семейството) да се предоставя на родителите еднократна помощ от 350-400 лв. в пари и в полезни за бебето вещи. Трябва да продължи повишаването на размера на помощите за отглеждане на деца, като се разшири до три или четири години. Трябва да се увеличат помощите за майките и евентуано да се удължи отпускът по майчинство. Желателно е държавата да осигурява безплатно лечение, образование и почивка на децата и младите хора до 18 годишна възраст. Желателно е също да се предлагат улеснения, включително и безлихвени кредити с разсрочено изплащане, на младите семейства за първо жилище и т.н. Някой може да сметне моите предложения за емоционално увлечение. Тези препоръки може да са необичайни при нормални условия, но демографската ситуация на България е драматична и налага извънредни спасителни мерки. Не може да има оправдание за бездействие или за половинчати действия, когато се касае за съдбата на България!
Девето. Привлекателността ни за чуждестранните инвеститори често се лансира като важен аргумент в полза на ниските „плоски” данъци. Това може да важи до някъде само за корпоративния данък, но също не е вярно, изречено с такава категоричност! Защото привлекателността на една страна за чуждестранните инвеститори се определя от цял пакет фактори и корпоративният данък е само един от тях. Достатъчно е да не сме привлекателни по няколко други фактора (лоша инфраструктура, висока престъпност, масова корупция, недостиг на квалифициран персонал, голямо текучество, слаба трудова дисциплина, голяма междуфирмена задлъжнялост, неефективна администрация, нестабилно законодателство, неефикасна съдебна система, политическа нестабилност), за да се неутрализира изцяло положителният ефект от ниския данък и да се превърнем в страна, отблъскваща стратегическите чужди инвеститори. Тук действат и редица неблагоприятни конюнктурни външни фактори, върху които не можем да влияем. Всичко това се потвърждава от фактите след въвеждането на ниския данък върху печалбата през 2007 г. Притокът на ПЧИ непрекъснато намалява. През 2007 г. те са били 17,7 млрд. лв, а през 2012 г. – 2,5 млрд. лева, въпреки рекордно ниския корпоративен данък.
Десето. Важен аргумент на привържениците на ниските „плоски” данъци е, че осигурявали по-големи постъпления в бюджета в резултат на „изсветляване” на сивата икономика. Това също не е вярно и съм го доказвал многократно в мои публикации през последните пет-шест години въз основа на данни от Министерството на финансите. Виж например публикации №№ 232 и 241 в моя сайт в интернет на посочения по-горе адрес. То се потвърждава и от световния опит. Например, по времето на президента Рейгън намаляват драстично преките данъци. Последва рязък спад на постъпленията и бюджетът навлезе в дефицит от който излезе за кратко време едва при президента Клинтън. Президентът Буш - младши повтори същата грешка с намаление на данъците. По тази и други причини бюджетният дефицит на САЩ отново нарастна и достигна 9,1% през 2012 г. Привържениците на ниските преки данъци срамежливо мълчат за това.
Единадесето. Известно е тежкото положение на българските пенсионери. Правителството на ГЕРБ замрази техните пенсии за 4 години. Миналата година получиха символично повишение. В началото на 2014 г. минималната пенсия е повишена с 5 лева, а през юли всички пенсии ще се индексират с 3%. При очаквана инфлация 1,8% това означава реално повишение с 1,2%. Ако средната месечна пенсия е 300 лв. реалното месечно повишение за втората половина на годината ще е 3,60 лв, а средномесечното за годината 1,80 лв. Това е социална подигравка с тези мъченици на така наречения „преход”. Министри и депутати се хвалят, че от социалните мерки на правителството през изминалине 6 месеца са получили облекчения около 3 млн. души. Съветвам ги да не броят 2,17 млн. пенсионери, понеже те ще получат само социални трохи, а не що годе осезаеми облекчения.
Правителството трябва да намери възможност за повишаване на всички пенсии с 20 лв от 1 юли тази година, а ако това не е възможно – поне на пенсиите до 400 лв.. Необходимият ресурс - около 200 млн. лева може да се осигури чрез подобряване събираемостта на данъците и в краен случай, частично с допълнителен дълг. Пазарните фундаменталисти веднага ще възразят с техните клишета, че социални програми не трябва да се финансират с дълг. Такава теза не е съвсем точна. Защото създаденото по този начин допълнително потребителско търсене ще породи в почти същия размер увеличение на БВП, а това означава по-голяма заетост, доходи и постъпления в бюджета, затихващи постепенно през следващите години, ако не бъдат подкрепени с други мерки.
Дванадесето. Правителството се оправдава за всичко с липсата на пари. Макар и да знае, че ако прилага критерия на ЕС за максимално допустим бюджетен дефицит – 3% от БВП, през 2014 г. ще разполага с още 800 млн. лева. То обаче предпочита да се придържа към самоналожения от Дянков лимит от 2% и се гордеят, че фактическият дефицит за 2013 г. се очаква да е 1,8% от БВП. Е и какво от това? Такава гордост е непонятна! Може ли някой да ми обясни какво са спечелили българските граждани от този нисък дефицит? Много лесно мога да изброя какво са загубили, но по логиката на здравия разум не виждам да са спечелили нещо с престараването на правителството към по-нисък дефицит. А правителството възнамерява (ако бъде оставено да управлява) да намалява дефицита до 1% от БВП през следващите години и до пълно равновесие след това. Това означава задълбочаване на погрешната политика.
Това е погрешна политика от всякаква разумна гледна точка. Твърденията, че при 3% дефицит се застрашава финансовата ни стабилност и че се трупат непосилни дългове за идните поколения са грубо неверни и некомпетентни, като се има предвид рекордно ниският ни държавен дълг. Той беше около 18-19% от БВП в края на 2013 г., при средно за ЕС – около 90%. Само Естония има по-нисък дълг от нашия, а съседна Гърция – 176%. Дори Германия има публичен дълг около 80%. За това съм писал многократно през последните години. Виж моя сайт в интернет.
Ако препоръчаните от мен мерки бъдат приложени милиони българи ще се убедят кой се грижи за тях, въпреки изключително сложната икономическа обстановка. Това е особено важно при сегашната целенасочено нагнетена политическа ситуация, когато се подготвят деструктивни ходове за предизвикване на предсрочни избори. Дори ако допуснем, че успеят с предсрочните избори активната социална политика през настоящата година ще гарантира успеха на тези, които се грижат за народа си. Но и да не успеят, правителството трябва да се ръководи главно от грижа за хората. Доказано е, че стремежът към нисък дефицит или бюджетно равновесие по време на криза в бедна страна като нашата е равносилно на икономическо самоубийство. Особено като имаме широка зона за бюджетно маневриране поради рекордно ниския ни държавен дълг. Трябва ли да допускаме отново такава груба грешка и да измъчваме допълнително и без това достатъчно изстрадалия ни народ? Очевидно – не бива!
30 януари 2014 г.