Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Бойко Борисов да престане да ни поучава по финансови теми
През юни 1991 г. влезе в действие Законът за Българската народна банка, който промени изцяло ролята, функциите и целите на централната и на търговските банки. Този закон подготви условията за преразглеждане на ролите и отговорностите в съвременната ни двустепенна банкова система. През март 1992 г. беше приет Законът за банките и кредитното дело. Той съдържа основите за цялата нормативна уредба по дейността на банковите институции у нас. По силата на този закон всички банки – държавни и частни, работят самостоятелно.
Системата на търговските банки е основният механизъм за мобилизиране и насочване спестяванията на гражданите и на юридически лица към инвеститорите. Затова те с право биват наричани финансови посредници.
Управление „Банков надзор” на БНБ групира банките в три групи. Мястото на банките в тези групи зависи само от размера на активите им и може да се променя в края на всеки отчетен период. То не е форма за оценка на качеството на тяхното функциониране. В първа група са петте най-големи банки (Уникредит Булбанк, банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка и Обединена балгарска банка. Във втора група са 18 търговски банки с по-малки активи (Юробанка България, Райфайзенбанк (България), Централна кооперативна банка, Сосиете Женерал Експресбанк и т.н.) и в трета група – 6 клона на чуждестранни банки в България (Алфа банка – клон България, Сити банк Европа – клон България, ИНГ банк Н.В. – клон София и т.н.).
Всички търговски банки у нас, с изключение на Българската банка за развитие, са частни. Преобладаващата част от техните активи са на чуждестранни капитали. Приватизацията на всички държавни банки и продажбата на преобладавашата им част на чуждестранни капитали през 1990те и началото на настоящото столетие беше грешка, въпреки че много икономисти, в това число и моя милост, възразяваха срещу тази политика. Това увлечение сега се чувства все по-силно и се правят плахи опити за корегиране на грешката, но ще бъде много трудно и ще отнеме много време.
След кризата през 1996-1997 г. търговските банки се стабилизираха и през последните 16-17 години заработиха нормално. Те устояха на световната икономическа криза от 2008-2009 г. и на следващите години на депресията. Напоследък обаче сме свидетели на организирани атаки срещу банковата ни система, един от малкото останали острови на относителна стабилност в държавата ни. Нашата банкова система отговаря на всички най-важни условия по общоприетите в света критерии за стабилност. Това обаче не е достатъчно. Ако чрез организирано системно разпространение на зловредни слухове и лъжи се подкопае доверието на гражданите в банковата система, икономическите и финансовите показатели за стабилност губят своето решаващо значение.
Във финансовата система, част от която са банките, ключово условие за стабилност е доверието, особено в страна като България, където пазарните традиции са ограничени, а финансовата, банковата и спестовната култура на населението е ниска. Това личи и от структурата на спестяванията. В развитите пазарни икономики преобладаващата част от спестяванията на населението са в различни инвестиционни фондове, в акции, в пенсионни, осигурителни, взаимни и други фондове, в имоти и други подобни, а делът на спестяванията в банкови депозити е нищожен. В България е обратното. Ще са нужни още години, а може би и десетилетия докато и у нас се постигне западноевропейската структура на спестовните инструменти.
Поръчителите и разпространителите на слухове за предстоящи фалити на търговски банки знаят, че доверието в публичните институциии, в това число и в банките, е крехко и разчитат на наивността и неинформираността на хората за неговото подкопаване. Тези слухове подбуждат стотици хиляди притежатели на депозити (влоговете на домакинствата у нас сега са над 11,5 млн. с 38,6 млрд. лева) да си ги изтеглят от „застрашените” от фалити банки, въпреки че гаранционният фонд осигурява неприкосновеността на спестяванията на едно лице до 100 хиляди евро или тяхната равностойност в български лева. Тикат неинформираните хора към самоубийствено „стадно поведение”, с което те губят лихвите си по срочните депозити и рискуват парите им да бъдат откраднати, ако ги съхраняват в дома си. От това губят спестителите, банките и обществото. Всички, освен мошениците.
Подбудителите на такива слухове също знаят, че и най-солидната банка навсякъде по света може да бъде срината ако започне масово концентрирано във времето теглене в налични пари от депозити на домакинства и на фирми и на други привлечени средства. Защото никоя банка не може и при нормални условия не трябва да поддържа прекалено големи парични наличности. По силата на своята същност като финансови посредници търговските банки привличат временно свободните средства на физически и юридически лица и ги използват за кредитиране и за други цели, за да печелят и да се развиват. Банка, която не кредитира активно или не влага привлечените средства в други доходни инструменти, не може да съществува. Няма как да плаща лихви на депозиторите, без да получава лихви от кредитиране или други доходни операции и да оцелява. Следователно, такива банки не могат да си позволят да притежават прекомерно големи налични пари, за да посрещнат внезапно масово теглене на депозити. За целта навсякъде по света има определени от централната банка и регулирани със закон нормативи за капиталова адекватност.
Поради специфичните български условия нашите банки са задължени по закон да поддържат 2,5 пъти по-големи парични наличности от общоприетите в ЕС. Въпреки това подстрекателите на масово теглене могат да сринат всяка българска банка ако я атакуват фронтално чрез подкопаване на доверието в нея, ако предизвикат масово теглене в налични пари и ако деструктивните им опити не бъдат пресечени категорично и своевременно от БНБ и Правителството. Особено в бедна страна като България и с беден, лъган и ограбван народ като нашия, който подозира всички и всичко. Тези обществени настроения на подозрителност се засилиха през последните 25 години.
БНБ и Правителството разполагат с достатъчно финансови ресурси и с инструменти за стабилизиране на всяка взета на прицел банка, ако действат бързо и решително. Рушителите на финансовата стабилност трябва да бъдат наказвани строго в съответствие с нашите закони. Предвидените в сегашните ни закони наказания за такива деструктивни действия не са достатъчни и трябва да бъдат повишени. Защото това е посегателство не само срещу многогодишните спестявания на милиони хора, срещу финансовата стабилност на икономиката, но и срещу националната сигурност на България.
След атаките срещу Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ) беше предложено Законът за банките да се допълни с ефективни наказания за лишаване от свобода до 5 години, а в по-тежки случаи с големи негативни последствия – до 10 години. По принцип това е правилно, но трябва да се намерят възможно най-точни юридически формулировки, които да не позволяват лесното им заобикаляне или несправедливо обвиняване на невинни хора. Наказанията трябва да се прилагат както срещу подбудителите и поръчителите, така и спрямо разпространителите на зловредни слухове или лъжи за разрушаване на доверието към отделни банки, групи банки или цялата банкова система.
Най-често разпространители на такива слухове и лъжи са медиите и интернетните мрежи. Представители на СЕМ веднага се изказаха в защита на медиите, защото техен дълг бил да информират обществото за предстоящи, очаквани или вероятни събития, оправдавайки се с нарушаване на свободата на словото. Проблемът тук е да се направи ясно разграничение между разпространяване на проверени и доказани истини и разпространяване на зловредни слухове и лъжи, в това число и с анонимни автори. В тези случаи могат и трябва да се намерят ефикасни средства за наказване на виновните разпространители и защита на невинните. Специалистите в тази област следва да намерят най-подходящите решения. Безспорно е едно – предвидените сега наказания в Закона с глоби, не са достатъчно строги и респектиращи. Размерът на глобите също трябва да бъде повишен чувствително, съчетан с ефективно лишаване от свобода с подходяща продължителност.
В началото на юли 2014 г. е обсъждана идеята за банкова ваканция – прекратяване на оперативната дейност на всички търговски банки за определен период от време, като мярка за блокиране разпространението на заразата и за стабилизиране на банковата система. Разпространяват се и различни, взаимно изключващи се мнения по позицията на представените там политически партии, БНБ и Асоциацията на търговските банки. След като сме съгласни, че у нас няма обща криза на банките, едва ли е целесъобразно да се блокира цялата система на търговските банки. Такова блокиране би имало много тежки оперативни последствия, защото би разстроило нормалната работа на стопанския, управленския, социалния и всички други сектори в обществото. Знаем какви проблеми създаде прекратяването на дейността само на двете банки (КТБ и ПИБ), при това на втората само за един ден. Можете ли да си представите последствията от пълно блокиране на цялата банкова система. Освен това, такова действие би имало много тежки, непредвидими психологически последствия, би засилило още повече недоверието в банковата система и би затруднило възстановяването на нормалната работа на банките. Добре, че тази идея не е била приета.
Подстрекателите за дестабилизация на отделни банки се надяват така да ликвидират и режима на валутния борд. Този режим беше въведен у нас на 1 юли 1997 г., поради добре известни причини. Той изигра своята стабилизираща роля в продължение на 8-10 години. Положителните му въздействия постепенно се изчерпваха и започнаха да надделяват отрицателните. Преувеличаването на положителните му функции у нас от пазарните фундаменталисти започна да вреди на икономиката, особено с прекалено продължителното прилагане на фиксирания валутен курс на лева към германската марка, а след това към еврото. Икономическата теория и стопанската практика са изяснили отдавна плюсовете и минусите на продължително фиксирания валутен курс, особено за малка, слабо развита отворена икономика, като нашата. Затова не е нужно да се спирам отново на тях. Достатъчно е да се напомни, че режим на валутен борд сега съществува само в две страни в света – България и Босна и Херцеговина. Босна дори не е нормална държава, а протекторат на ЕС и НАТО. Ако този режим беше полезен, щяха да го прилагат масово по света. А се оказва, че не е така. Нима може да се пренебрегва този безспорен факт.
Аз съм писал многократно от 2002 до 2008 г. по необходимостта от излизане от този режим и особено от трайно фиксирания валутен курс и преход към управлявано плаващ в коридор гъвкав курс. След 2008 г. обаче не правя това, защото България, както и другите европейски страни са все още в депресия. В такава крехка ситуация не е целесъобразно да се внасят допълнителни сътресения в икономическата система, каквото би било евентуално излизане от този режим сега. Излизането от режима на валутния борд следва да стане с присъединяването ни към Еврозоната и въвеждането на еврото, което може да се очаква до няколко години в зависимост от успешното излизане от депресията – нашето и на ЕС.
Стремежът да се ликвидира режимът на валутния борд сега показва, че инициаторите на атаката срещу някои банки са икономически и финансово неграмотни, защото не разбират че бордът се крепи на големия ни настоящ валутен резерв (14,06 млрд. евро), който превишава значително необходимия по закона размер при условията на валутен борд, и поради това излъчва доверие у хората и институциите. Инициаторите на атаката не разбират също, че между нестабилността на отделни банки и стабилността на валутния борд няма пряка връзка. Стабилността на валутния борд може да се повлияе само при дестабилизация на цялата икономика с нейната финансова система и главоломно стопяване на валутния резерв. При всичките трудности, които преживяваме сега, това е почти изключено в обозримото бъдеще.
Такива зловредни слухове по адрес на банките обикновено се подбуждат и разпространяват от заинтересовани групи лица. Най-често това са притежатели на големи заеми, които се надяват да спечелят от евентуален срив на кредитиращите ги банки, на цялата финансова система, да предизвикат тотален хаос и свързаната с него висока инфлация. Това би стопило и техните задължения към банките и би улеснило връщането на заемите в десетократно и дори стократно по-малък размер, както стана през 1996-1997 г. Те искаха да повторят престъпния заговор на кредитните милионери и масовите фалити на банки през 1996-1997 г. И тук инициаторите на атаката срещу някои банки допуснаха грешка с избора на момента за действие. Те не прецениха, че сегашната икономическа, финансова, социална и политическа обстановка у нас и отношението на Европейския съюз, на НАТО и на световната финансова общност към България се различават коренно в положителна посока от ситуацията през 1996-1997 г.
Прокуратурата, МВР и органите на сигурността обаче трябва бързо да намерят подбудителите и разпространителите на зловредните слухове и да ги накажат по закона. Според изявления на министъра на вътрешните работи министерството е връчило полицейски предупредителни протоколи на група лица, заподозрени в дестабилизиращи действия. В Народното събрание са внесени предложения с текстове за повишаване строгостта на наказанията за действия, целящи дестабилизация на банки.
Съзнателни или не подбудители на недоверие във финансовата система са и политиците с безотговорните си, най-често професионално некомпетентни, на моменти смехотворни изказвания, фабрикувани лъжи и дори назидателни императивни съвети към професионалистите по финансови проблеми по които те, политиците са кръгли невежи. Притежават обаче самочувствие, че разбират от всичко, което обаче не е вярно. Единственото им предимство е, че имат лесен достъп до медиите, популярни са всред хората и доста наивници им вярват. И в този случай някои сервилни български медии показаха за пореден път, че обслужват всички други, но не и българското общество. За съжаление, това става сега и у нас.
Особено активни и дори кресливо агресивни са дейците на опозиционните политически партии и най-вече ръководителите на някои малогабаритни партийки със затихващи функции. С такова поведение те се стремят да привличат вниманието на хората към себе си с надеждата да възстановят някогашното си, вече безвъзвратно загубено доверие, поради престъпно корумпираното си прибиваване във властта през 1990те години.
Достойно за съжаление е, че някои политици не се колебаят да фабрикуват и разпространяват зловредни слухове и лъжи за фалит на банковата и на цялата ни финансова система, за да „докажат” колко неспособни са сегашните управляващи и как те (сегашната опозиция) ще въведат ред ако гласоподавателите ги удостоят с доверие на предстоящите избори. Така те ще играят ролята на спасители на България. Формулата на това авантюристично политическо поведение е: първо да разрушат икономиката и държавността и след това да претендират за ролята на спасители и възстановители от руините. Злокобно поведение нали! Това е една от главните причини за стагнацията в развитието на България през последните 25 години, за разлика от някои централно и източноевропейски държави, които създадоха по-цивилизован политически климат и постигат по-успешно икономическо, социално и всякакво друго развитие.
Рекордьор в тази безотговорна деструктивна дейност срещу българската финансова система е Бойко Борисов, макар че е кръгъл невежа по финансовите проблеми. А и не само по тях.
През пролетта на 2009 г. на среща с хора от голямата българска колония в Чикаго, САЩ Бойко Борисов се оплаква от „лошия матрял” с който ще разполага в България след няколко месеца, когато дойде на власт, спечелвайки предстоящите избори. Той имаше предвид лошото качество на българския народ, съставен в голямата си част от около 2,5 млн. пенсионери и около 1,0-1,5 млн. от турското и циганското малцинство. Анализът на неговото слово на тази среща даде основание да се тревожим за качеството на интелектуалния материал на самия Бойко Борисов. Но тогава само предполагахме. Още нямахме факти.
Пак през пролетта на 2009 г. Б. Борисов посещава Вашингтон и се среща със зам. директора на Европейския департамент на Фонда. Мой познат, чужденец - служител в същия департамент на МВФ, присъствал на срещата, ми разказа тогава за поведението на г-н Борисов. Той започнал с познатите ни тиради за лошото наследство, което ще получи като бъдещ министър председател, от престъпната „Тройна коалиция”, за корупцията и престъпността във високите коридори на властта, за намеренията му да изпрати всички досегашни министри в затвора и т.н. Домакинът го послушал няколко минути, но го прекъснал деликатно, като казал, че в МВФ не се занимават с политика и че това, което Борисов разказва не го интересува. Казал му, че се интересува много повече каква финансова политика ще провежда бъдещото правителство на Борисов. Без да се замисля Бойко отговорил: „Каквато ни кажете вие”. Това породило смущение в домакина, но той направил необходимото да се излезе от конфузното положение. Не е трудно да си представим какво е помислил този човек за Борисов и за България, какво е разказвал на своите началници и колеги в департамента за нашия бъдещ министър председател, какви съвети е давал на своите колеги, посещаващи България с официална мисия през следващите месеци и години. Беше ме срам като българин, като слушах този разказ на моя познат. Не зная как бихте се чувствали вие, читателю, слушайки такъв разказ!
За тези две случки научих преди Бойко Борисов да стане министър председател. Много ми се искаше да мисля, че са случайно изпуснати непремерени думи. Въпреки това у мен се породи мисълта, че простащината ще се настани в най-високите коридори на властта в моята родина. За съжаление, след като застана на кормилото на държавата с поведението си той потвърди, че простащината веч управлява България. Тази трагедия продължи близо четири години. Общоизвестни са множество конфузни случки в неговото публично поведение у нас и в чужбина през следващите 3-4 години, които ни караха да се срамуваме за своя министър председател. Особено силно изразено беше това огорчение в средите на все още запазилата достоинство честна българска интелигенция. Макар, че през 2012 г. се намери един новоизлюпен академик, който го похвали и му пожела и в бъдеще да продължава да строи „магистрали на духа”.
По време на управлението на Борисов-Дянков в икономическата и социалната политика на България се налагаше рестрикцията. Пенсиите бяха замразени в номинално измерение и намаляваха в реално изражение в продължение на три години. Същото важеше до голяма степен и за заплатите. Ограничени бяха социалните програми. Хората се оплакваха от все по-лошото качество на живота си. Преди 2-3 години Борисов реагира по своему на тези оплаквания. Той заяви, че в банките има около 32 млрд. лева депозити на домакинствата (по данни за м. Март 2012 г. 31,6 млрд. лв.), което било доказателство, че животът на хората съвсем не е толкова тежък щом си позволяват да спестяват. Борисов препоръча притежателите на депозити да ги извадят от банките и да започнат бизнес с тях. И едното и другото твърдение са плод на неговата пълна професионална и управленска некомпетентност и откъснатост от живота на хората.
Първо, наличието на 31,6 млрд. лева като депозити в банките съвсем не беше доказателство за високия жизнен стандарт на домакинствата. Световната практика потвърждава, че в кризисни години и очаквана несигурност през обозримото бъдеще хората се въздържат от потребление. Те се опасяват, че през следващите години може да им бъде още по-тежко и е добре да имат поне малко спестени пари („бели пари за черни дни”), за да свързват семейните си бюджети при намаляващи текущи доходи.
Наличието на такъв размер на спестявания на домакинствата в 12,3 млн. депозита или средно по 2570 лв. на депозит съвсем не означаваше висок стандарт на живота на тези хора. Достатъчно е да се изследва структурата на спестяванията, за да се види, че голямата част от спестителите (9,3 млн. вложители) имаха депозити до 1000 лв. или средно по 112 лв. на влог. В същото време 1078 вложители имаха депозити между 0,5 и 1,0 млн. лв. на влог, на обща сума 0,76 млрд. лева или средно по 707 хил. лв. на депозит. Пак тогава 558 депозита са били над 1 млн. лева на обща сума 1,34 млрд. лева или средно по 2,4 млн. лв. на депозит.
Изразена по друг начин доходната поляризация има следните измерения: на единия полюс 75,6% от вложителите (9,3 млн. души) са притежавали 1,04 млрд. лв. в депозити, докато на другия полюс 558 души са разполагали с 1,34 млрд. лв. в депозити. И всичко това са официални вложения в български банки. Колко спестявания имат българи в чуждестранни банки никой не знае. Те вероятно се измерват с десетки милиарди щатски долари. Каква е стойността на притежаваните от тях имоти и ценни книжа у нас и в чужбина, това е още по-трудно да се узнае. Те наверно също се измерват с много десетки милиарди щатски долари. Следователно, доходната и имотната поляризация в България е много по-голяма от това, което ни показва структурата на спестяванията в българските банки. То обаче не е пречка за никому неизвестния „финансист” Борисов да прави своите произволни, пораждащи ироничен смях, фундаментални обобщения за качеството на живота на българите. Но го прави не кой да е, а министър председателят на България. Това вече не е смешно, а трагично и опасно! И то много опасно!
Нашата статистика прави непрецизна групировка, като в групата на домакинските спестявания включва валута на физически лица, на самостоятелни предприемачи и нетърговски организации, които обслужват домакинствата. Следователно нетният размер на спестяванията на домакинствата през Март 2012 г. е бил доста по-малък от официално отчитаните 31,6 мрд. лв.
За сведение на читателите през март 2014 г. (последните публикувани до момента данни) домакинските депозити намаляват на 11,5 млн., спестителите с депозити до 1000 лв намаляват на 8,3 млн., а депозитите над 1 млн. лв нарастват на 749 броя. Делът на големите спестители в общия размер на спестяванията расте, а на малките – намалява.
По времето, когато фалираха стотици хиляди малки фирми главно поради липса на платежоспособно търсене, резултат на рестриктивната политика на правителството на Борисов, беше несериозно хората да бъдат призовавани да започват тепърва нов бизнес. Да се инвестира в такива условия означаваше авантюра. Точно към това Борисов призоваваше дребния и средния бизнес с безумните си съвети. Това можеше да прави човек, който не разбира нищо от инвестиции в рискови условия и беше напълно откъснат от стопанските реалности и живота на хората. Той живееше и живее по начин, различен от живота на трудовите хора и на честния бизнес. Той изглежда познаваше друг начин на живот и друга категория бизнес, какъвто честните хора не познаваха и не искаха да правят. Добре че никой не се възползва от неговите съвети. Те предизвикаха само насмешки.
За всеки емитиран до сега заем от настоящото правителство, примерно от един милиард лева с падеж една година, за изплащане на стар заем, включително и по време на неговото управление, без да се увеличава общата задлъжнялост на държавата, и без изобщо да разбира за какво става дума, той говореше, че се претоварваме с външни заеми, които ще трябва да бъдат плащани от бъдещите поколения. Смешно нали! Смешно, но и трагично, когато това се върши от човек, който е бил и претендира отново да застане на кормилото на държавата. Не е трудно да се предскаже до къде ще доведе тази държава!
През последните месеци и седмици сме свидетели на многобройни негови безотговорни изказвания, че България е фалирала, че е пред финансова катастрофа, че това правителство трябва да си ходи веднага, защото задържането му на власт дори с още една седмица щяло да доведе до нови фалити на банки (26 юни 2013 г.). Съдете сами по неговите думи: „Когато финансовият министър каже, че банките са стабилни, това означава БЪРЗО си изтеглете парите”. А финансовият министър трябваше да уверява обществеността, че банките са стабилни. Да говори обратното би било повече от странно. Или следната престъпна лъжа на едро на големия финансист: „Катастрофата е тотална навсякъде и е непоправима. Управляващите да обявят банкрута на държавата и да докарат МВФ с 5-6 милиарда долара кеш, за да има за разплащане”. И още някои бисери на несвързани, взаимно противоречащи се оценки: „Това са едни арогантни, едни безотговорни лица (става дума за управляващите – бележката моя, И.А.), които правят всичко за разпад на държавата. Държавата е в катастрофа. Държавата не подлежи на поправяне. Да се махат, защото държавата е фалирала и много години няма да се оправи. Да викаме МВФ. Да се махат, защото ще фалират още някои банки. Държавата е пред фалит”. Наистина се срамувам, че така говори човекът, който се смята за най-добре подготвен за министър председател! Какво става с този човек! И какво ще стане с България!
Това безумно поведение се проявяваше не само пряко по икономически и финансови въпроси, а в цялата му политическа дейност. В парламентарната история на България сигурно ще останат спомените за постоянното влизане и излизане от залата, с играта на регистрация за заседанията, с организираното отсъствие от заседанията в продължение на 30-40 дни и т.н. Бойкотът на Народното събрание беше прекратен едва след като Борисов беше смъмрен от ръководството на ЕНП от Брюксел. Това странно поведение на високопоставено лице се пренасяше надолу и нашироко всред неговите политически привърженици и създаваше всеобщо напрежение и умраза между хората.
С пълното блокиране на Народното събрание в началната и в последната фаза на едногодишния му мандат беше затруднено приемането на важни закони, уреждащи икономически, финансови и социални проблеми. Това принуди организациите на работодателите и синдикатите да обявят на 6 юли 2014 г. безпрецедентно предупреждение към политиците да преустановят дребнавите си партизански игри, с които вредят на обществото. На срещата с Борисов на 8 юли 2014 г. работодателите и синдикатите са отправили остри обвинения лично към Борисов за необузданото му поведение, на които той е отговорил по присъщия му арогантен начин, прекъсвайки всекиго, който посмее да изкаже критични думи по негов адрес. Десетина дни преди това подобен призив към политиците за предпазливо говорене по банкови въпроси отправи и Управителният съвет на БНБ, очевидно имайки предвид пак поведението на Бойко Борисов, защото другите политици говореха по-сдържано по тази деликатна тема.
Борисов обяви едва ли не за национална катастрофа емисията на много успешния държавен облигационен заем за 3 млрд. лева от 26 юни 2014 г., с рекордно ниска лихва и много голям брой кандидати за участие, потвърдили доверието на световната финансова общност в България, която, според Борисов, уж е фалирала. Той непрекъснато напомня, че ни предстои финансова катастрофа като гръцката, без да държи сметка и без да разбира, че между двете страни има огромна разлика. Нашият държавен дълг е около 20% от БВП, а гръцкият над 170%. Гръцкият дълг е формиран със силно негативни, в отделни години двуцифрени, бюджетни дефицити в продължение на 30 години. За всеки средно грамотен човек, дори без икономическо образование, е известно, че сравнението между двете страни е абсурдно; че то може да се прави само от икономически и финансови невежи или от хора, склонни към безотговорно деструктивно поведение.
След всичко това този човек имаше безочието да твърди в началото на юли 2014 г., че е спасил България от банковата катастрофа и че благодарение на близките му връзки с г-жа Меркел и г-н Барозу те осигурили 3,3 млрд. лева помощ от ЕС за стабилизация на нашите банки. Той и тук не е разбрал за какво става дума. ЕС не ни е отпуснал дори стотинка от свои фондове, а само дава съгласие по молба на българското правителство да използва обществени средства за държавна помощ на атакуваните банки, която иначе, при нормални условия е забранена. Горкият, той не прави разлика между предоставяне на 3,3 млрд. лева от ресурсите на ЕС и даване на съгласие от Европейската комисия българското правителство да използва свои средства в такъв размер за държавна помощ поради екстрената ситуация. Борисов излъга и тук, че е спасител на българските банки от катастрофа, използвайки за пореден път имената на г-жа Меркел и г-н Барозу без те дори да знаят. Истината е обратна – българските банки бяха спасени от срив с ефикасните действия на Правителството и на БНБ, въпреки подстрекателствата и некомпетентното безотговорно поведение на Борисов.
През юни 2014 г., особено след завръщането си от САЩ, Бойко Борисов ни съветваше настойчиво да поискаме заем от МВФ за 5-6 млрд. щатски долара и да повикаме МВФ да въведе ред в нашата къща.. На 27 юни математикът проф. Михаил Константинов го корегира като заяви, че са необходими 10 млрд. долара. Не зная кой е внушил такава несериозна идея на Борисов, но това е, меко казано, поредното недомислие, което чувам на тази тема. То показва, че Борисов няма никаква представа как се правят постъпки за заем пред МВФ от държава - член на ЕС, особено от страна с много добри макроикономически и макрофинансови показатели. Всяко искане от българска страна (и от всяка друга страна член на ЕС) в този смисъл трябва първо да получи съгласието на Европейската комисия в Брюксел, за да бъде препратено до МВФ във Вашингтон. Такова искане би се посрещнало с недоумение в Брюксел и сигурно ще му бъде отказан пътя към МВФ. И такъв вежлив отказ последва незабавно. От ръководството на МВФ заявиха: „Фондът има готовност да помогне на България, но заем не се налага, защото финансовият сектор на страната е добре капитализиран”.
На 5 юли 2014 г. рейтинговата агенция Fitch потвърди международния кредитен рейтинг на България със стабилна перспектива. Това е поредно доказателство за отношението на международната финансова общност към България, което, за щастие, се разминава напълно с „експертното” мнение на Борисов.
България има достатъчно голям валутен резерв (14 млрд. евро); достатъчно голям фискален резерв (около 6 млрд. лева). В началото на юли получи облигационен заем от около 3 млрд. лева. По молба на българското правителство Европейската комисия разреши страната ни да използва 3,3 млрд. лв. собствени ресурси като държавна помощ за банки, обект на престъпни атаки. Гаранционният фонд разполага с 2 млрд. лв., а в банковото управление на БНБ има 5 млрд. лв. Големи резерви имат и самите търговски банки. Освен това, ние сме между страните в ЕС с най-нисък бюджетен дефицит (1,8% от БВП); на второ място сме в ЕС след Естония по нисък държавен дълг (около 20% от БВП), при допускан от ЕС до 60% и очакван средно за общността над 85% през 2014 г.
Следователно от финансова гледна точка нямаме нужда от такъв заем. Всеки компетентен финансист в чужбина, който познава показателите на нашата икономика и специално на банковата ни система, ще се надсмее над евентуално наше искане за заем от МВФ. Бойко Борисов е длъжен да знае всичко това, преди да се вслушва в съветите на псевдо експерти или на екзотични собствени хрумвания и да ни поучава по финансови теми от които нищо не разбира. Изглежда, че от това не разбират и хората от неговото обкръжение, които го съветват.
Всеки средно грамотен икономист знае, че финансовите трансфери от МВФ се отпускат само при определени условия. Тези условия могат да се обобщят в две думи – ЖЕСТОКА РЕСТРИКЦИЯ. За да ни отпуснат заем от МВФ (което аз изключвам), най-вероятно ще поискат България да замрази повишението на и без това мизерните ни заплати и пенсии през следващите години; да преустанови тяхното индексиране с инфлацията; да замрази всякакви нови назначения в държавния сектор; да повиши рязко цените на електрическата и топлинната енергия, на газта, на водата, на транспортните услуги; да намали всички видове държавни разходи, в т.ч. и за инвестиции; да ограничи бюджетните разходи като процент от БВП; да наложи повишение на акцизи и ДДС; да ограничи финансирането на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, културата; да разшири и повиши платеното обучение в университетите; да ограничи субсидиите за материалното производство и за всякакви други цели; да ограничи социалните фондове; да повишава по-бързо пенсионната възраст и изискването за прослужени години при пенсиониране, а също и да отмени или смекчи ранното пенсиониране за тежките професии, да приватизира ускорено останалите неприватизирани държавни и общински активи, да не се намесва в дейността на чуждестранните инвеститори у нас и т.н. и т.н.
Спомнете си как беше у нас през годините, когато българската икономическа, финансова, социална и всякаква друга политика се правеше от МВФ. За освежаване прочетете и програмата на МВФ за икономически реформи в Украйна, утвърдена от Управителния съвет на Фонда на 30 април 2014 г. Предлагайки нов заем от МВФ Бойко Борисов е длъжен да знае всичко това, да го обясни предварително на българските граждани и да поеме отговорността за последствията пред милионите българи, част от които, кой знае защо, все още му вярват.
Трудно ми е да се досетя за по-голямо недомислие в икономическата и финансовата ни политика от идеята за нов заем от МВФ, при положение че всички професионалисти у нас и в чужбина твърдят, че нямаме нужда от такъв. Тежко й на България ако един ден Бойко Борисов ще взема решения по този и по други сходни фундаментални въпроси, засягащи съдбата на България! Погрешността на такава стъпка преди 2-3 години разбра дори Симеон Дянков и отказа да ползва заем от МВФ. И постъпи правилно.
Бойко Борисов е свикнал да се държи безотговорно, защото вече години наред никой не му търси отговорност за недомислията, лъжите и клеветите. И сега твърди, че бил най-добре подготвен за бъдещ министър председател. Това превишава всички мои представи за нормално поведение. Ако такъв човек застане отново на държавното кормило, фундаменталните интереси на България и нейните 7 милиона граждани са застрашени от неговото неуравновесено поведение.
Бойко Борисов трябва да носи отговорност, като всички други българи, за многобройните си подстрекателски изявления. Никой не може и не трябва да стои над закона! Не разбирам защо прокуратурата продължава да бездейства! Защо на него е позволено да подстрекава към срив на банковата и на цялата ни финансова система, нещо което е забранено със закон за всички други българи, а и за чужденци? Обществото чака отговор от Главния прокурор.
С некомпетентни изявления, дори с лъжи Борисов подстрекаваше хората да си теглят депозитите от банките, от което те щяха да загубят най-много. Неговата подстрекателска дейност е дори по-опасна от тази на разпространителите на зловредни SMS-и. Той изглежда живее с мисълта, че му е позволено да срине държавността в България и след това да се появи отново на бял кон като неин спасител. Този човек трябва да бъде обуздан, защото става все по-опасен с безотговорното си деструктивно поведение.
Някой може да ме упрекне, че тонът ми спрямо Бойко Борисов е много остър. Да, той наистина е остър, но може би недостатъчно остър. Вече години наред този човек тероризира българската общественост, особено по-интелигентната й част, със своето безотговорно поведение и дори с лъжите си. Вместо да му бъде потърсена сметка, хиляди и хиляди българи са го взели на присмех и не вярват нито на една негова дума. Сутрин той казва едно, по обед се отказва от казаното, а вечер ни сервира друг сюрприз. Човек не знае какво от неговите думи да приеме сериозно. И ако това се прави от полуграмотен и неинформиран човек на разговор около масата в селската кръчма, може да бъде пренебрегнато снизходително и простено. В нашия случай обаче се прави от бивш министър председател, който се готви да стане отново премиер. И то със самочувствието, че е най-подготвеният за този пост. Такъв човек на такъв висок пост става опасен за държавата и за седемте милиона нейни граждани. По това всички трябва да се замислим сериозно, и особено българската прокуратура, докато не е станало твърде късно.
10 юли 2014 г.