Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Скок от централно директивно планиране в СССР към неолиберализъм в Русия
Пълен разширен вариант на интервю за издаваното от Института по икономика на Руската Академия на Науките списание Мир Перемен, Специален брой, Март, 2015 г.
На 12 февруари тази година получих писмо, в което директорът на Икономическия институт на Руската Академия на Науките (РАН) и съпредседател на Московския Икономически Форум, Член-кор. на РАН Руслан Гринберг пише:
Уважаемый профессор И. Ангелов,
25-26 марта 2015 г. состоится третий Московский экономический форум (МЭФ). На Форуме предполагается обсудить проблемы и перспективы экономической модели развития России. Редакция международного научно-общественного журнала «Мир перемен» готовит специальный выпуск, посвященный этому событию. Учитывая Ваш высокий авторитет в мировом экспертном сообществе, обращаюсь к Вам с просьбой поделиться своими соображениями по данной проблематике для публикации в этом выпуске и по возможности кратко затронуть следующие вопросы:
На 16 февруари му изпратих следния отговор (Моят отговор е вече публикуван в специалния брой на списанието, посветен на форума, под заглавие: „Сверхзадача для России – осуществление крупного экономического и научно-технического маневра”. Към него добавих някои допълнителни текстове, които засилват аргументацията на изложените тези, без да променят същността им. За подробности виж www.imepi-eurasia.ru):
Ще започна с три предварителни бележки. Първо, моите коментари ще са на концептуално ниво. Няма да навлизам в технически подробности. Второ, ще изхождам от настоящата и очакваната през следващите 2-3 години ситуация в Европа, в Русия и около нея. Тази ситуация ще бъде полувоенна, без да изключвам и разширяване на започналата вече война срещу Русия с нестандартни съвременни средства. Америка ще поддържа напрежението в Украйна колкото може по-дълго, като кървяща рана за изтощаване на Русия. Всякакви планове за икономическо развитие на Русия трябва да държат сметка за тази обстановка. Иначе те ще се превърнат в поредния никому ненужен къс хартия. Трето, ще бъда безкрайно откровен, защото уважавам много Русия и нейния народ и не ми е безразлично какво става у вас. И най-острите ми критични бележки по адрес на сегашната икономическа политика на руските власти са добронамерени. Моята критика няма нищо общо с клеветите на американски, европейски и български русофоби срещу Русия, руския народ и Президента Путин. Тяхната цел е слаба Русия и още по-добре да я няма. Моята цел е силна Русия, която до 20-25 години да се превърне в един от световните икономически гиганти. Има два вида критика: злостна разрушителна и приятелска градивна, каквато е моята. Моля всичко, което казвам в следващите редове да се приема в този искрен добронамерен контекст. Постъпвам така, защото се тревожа за бъдещето на Русия!
1.Что вас устраивает и что не устраивает в экономической политике России?
Одобрявам прехода на Русия от централно административно-командно планиране до 1991 г. към пазарно ориентирана икономическа политика. Пазарът е едно от най-великите открития на човечеството и при нормални условия притежава голям потенциал за ускоряване на икономическото развитие, за повишаване на конкурентоспособността и за подобряване качеството на живота на хората.
Пазарните принципи следва да се прилагат в икономиката, и то само при нормални условия. Но не и в обществото. Защото в обществения живот, в здравеопазването, в образованието, в науката, в културата, в опазването на околната среда, във вътрешната сигурност, в отбраната, в семейните и междуличностните отношения има ценности, които не могат и не трябва да бъдат обект на пазарна оценка и на покупко-продажба
Отказвайки се правилно от централното директивно планиране, руските власти залитнаха много далече към пазарен неолиберализъм. Икономическото махало се придвижи от едната абсурдна крайност към другата – също така абсурдна. Това поражда сериозни тревоги в руските научни и стопански среди, а също и в чуждестранните приятели на Русия.
В условията на доминираща частна собственост, при финансова стабилност и всеобща икономическа либерализация, тази политика разчита наивно на пазарния автоматизъм, като се отказва от активната роля на държавата и не държи сметка за социалните последствия. В името на клишето за финансова стабилност се правят прекалено много реверанси на едрия капитал за сметка на милионите трудови хора, на интелигенцията и на дребния и средния бизнес. В Русия тези реверанси са дори по-големи, отколкото си позволяват правителствата в развитите пазарни икономики: САЩ, Западна Европа и Япония.
Противно на здравата логика, Русия и сега продължава да се придържа към тази икономическа философия. С благословията на тогавашния президент Медведев в 2010 г. беше създаден и от 2011 г. редовно се провежда така нареченият Гайдаровски икономически форум, с участието на настоящия министър председател и на министрите (Може би е показателно, че Президентът Путин е патрон на Петербургския Международен Икономически Форум и никога не е присъствал, нито се е изказвал благосклонно за Гайдаровския икономически форум.). Тази политика струва огромни икономически загуби, пропуснати възможности за развитие и съсипани десетки милиони човешки съдби и на Русия.
Ако прегледаме списъка на участниците от чужбина в последния Гайдаровски форум (14-16 януари 2015 г.) ще видим името на бившия главен икономист на МВФ Кенет Рогоф и на други консервативни западни икономисти, но няма да намерим имената на изтъкнати световно известни учени, като нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман и на много други западни учени – модерни кейнсианци и социално ориентирани икономисти (През последните 10-15 години Стиглиц посети Китай неколкократно и често пъти се отзовава позитивно за икономическото развитие на тази страна, но не и за Русия.).
Налаганата от МВФ неолиберална икономическа политика съсипа много икономики в Централна и Източна Европа, Централна и Латинска Америка, Африка, Азия и смаза стотици милиони човешки съдби. Тя допринесе и за разрухата в нашата икономика и за влошаване живота на милиони българи. Едни са обаче последствията от вредите на тази политика в малки, незабележими на световната икономическа и политическа карта държави, като нашата. Далеч по-големи са те от съсипването на Русия и нейната икономика през последните две десетилетия. Страшно е дори да си помислим за тези последствия и за отговорността на хората, които ръководеха и продължават да ръководят Русия през тези години.
Тревожи ме, че руското правителство не оценява реално настоящата изключително сериозна ситуация в икономиката. В края на миналата година, въпреки някои предупреждения в Държавната Дума (руския парламент), те приеха един очевидно нереален бюджет за 2015 г., а в началото на февруари 2015 г. пристъпиха към неговата актуализация. Набелязаната в този контекст антикризисна програма, според преобладаващата част от най-видните руски академични среди, не показва и не решава болните проблеми на руската икономика, която вече е в рецесия. Ако тези проблеми не се видят и не се пристъпи незабавно към решаването им, икономиката ще затъне в още по-дълбока рецесия. Наложените от вън икономически санкции целят именно това. Последният Гайдаровски форум не помогна на правителството да види тези проблеми и да пристъпи към тяхното решаване.
През последните две десетилетия в Русия се очерта интересна вътрешна професионална поляризация в икономическите и управленските среди. Ръководните държавни среди и приближените им научни кръгове (остатъци от сподвижници на Егор Гайдар) са привърженици на неолибералната икономическа философия и провеждат също такава икономическа политика. И понеже им липсваше достатъчно авторитетна научна подкладка (освен Гайдаровския институт за икономическа политика, създаден приживе от него) в 2010 г. с указ на тогавашния Президент Медведев, беше учредена Руска Президентска Академия за национална икономика и публична администрация. Нейна главна цел е да развива, популяризира и прилага неолибералните икономически идеи. Тази академия е постоянен организатор на Гайдаровския икономически форум от 2011 г.
Академичните икономически среди от Руската Академия на Науките, от Московския държавен университет „М. Ломоносов” и други големи научни центрове и университети не се поддадоха на това внесено от Америка модно увлечение след разпадането на Съветския съюз и продължиха да се придържат към нещо сходно с модерната Кейнсианска икономическа теория, пригодена към конкретните руски условия, и да препоръчват регулирана пазарна икономика със запазване на важна роля на държавата. В 2013 г. те създадоха Московския икономически форум, който тази година на 25-26 март ще проведе третата си редовна международна дискусия.
Много ми се иска да вярвам, че предстоящият Московски икономически форум, чиято основна тема е „Нов курс. Времето не чака”, организиран от Института по икономика на Руската Академия на Науките, Московския държавен Университет „М. Ломоносов” и Промишленият съюз „Ново общество”, ще бъде по-мъдър, по-откровен, проникващ по-дълбоко в болезнените проблеми и ще помогне за по-бързо излизане от кризата.
Неслучайно у вас напоследък се провеждат два големи икономически форума с различни икономически философии: неолибералният Гайдаровски форум през януари и Московският икономически форум през март. Според акад. Сергей Глазев, икономически съветник на Президента Путин, „Над Гайдаровския форум витаеше призракът на шоковата терапия”. Той има предвид форума, проведен на 14-16 януари тази година в Москва. Очаквам над предстоящия Московски форум да витае загрижеността за бъдещето на Русия.
През последните двадесетина години, а и сега руските власти прилагат неолиберална, а в отделни случаи и либертарианска икономическа политика, натрапена на Президента Елцин в края на 1991 г. от МВФ и Световната банка, с консултациите на американския професор Джефри Сакс и с практическото изпълнение от Егор Гайдар, преди това – ръководител на икономическия отдел и заместник главен редактор на сп. Комунист, орган на ЦК на КПСС.
През последните 24 години и особено през първата половина на периода, руските власти преувеличаваха ролята на пазарния автоматизъм и ограничаваха ролята на държавата. Те и сега фетишизират финансовата стабилност и пренебрегват социалните последствия.
Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Пренебрегването на едната причинява срив на другата, а с това и на двете заедно. Пазарните фундаменталисти изглежда не разбират тази фундаментална истина. Затова неолибералната политика е безперспективна. След причинената от нея последна световна икономическа криза в 2008 г., дори Америка и Европа постепенно се отказват от тази икономическа философия, а Япония никога не я възприе изцяло. Да не говорим за Китай
Известна е ключовата роля на промишлеността в икономическото развитие на всяка страна. Известни са и последствията от подценяването на нейната роля от неолибералите. Неслучайно в Америка и в Европа сега заговориха за реиндустриализация и вече я осъществяват. Но не и в Русия. Нейната икономика продължава да е суровинно-енергийна. През последните 20 години руската промишленост не може да възстанови индустриалното производство от началото на 1990те. Производствените мощности в промишлеността сега се използват около 70%, скритата безработица е около 20%, научно-техническият потенциал се използва още по-лошо.
Според оценки на руски икономисти, Русия произвежда сега по-малко сложни промишлени продукти, отколкото в 1990 г. Предприятията в най-важните отрасли влагат все по-малко средства за модернизация. Расте делът на губещите индустриални компании. Степента на износеност на основния капитал в обработващата промишленост е 43,4%, а в добивните отрасли – 49,6%. Размерът на инвестициите за изследвания и внедряване е сведен до минимум. По производителност на труда Русия заема едно от последните места сред страните за които ОИСР в Париж публикува класации.
Академик Сергей Глазев пише, че „според оценки на академичните научни центрове по макроикономическо прогнозиране, прирастът на БВП тази година би могъл да бъде поне 6%, на инвестициите – поне 15%, при инфлация не повече от 8%. Това обаче няма да стане поради сегашната парично-кредитна политика на Руската централна банка, която създава по-добри условия за валутни спекулации, а не за растеж на производството. Народът обеднява, а спекулантите изнасят милиарди долари свръхдоходи в чужбина” (виж сайта на акад. Глазев).
Америка и Западът като цяло използваха монокултурния характер на съветската икономика (прекомерната суровинно-енергийна ориентация), за да ускорят разпадането на СССР в края на 1991 г., което, разбира се, се дължеше главно на вътрешни причини. Ръководството на Русия допусна съдбоносна грешка, че не извлече необходимите поуки от срива на цената на нефта до 12 дол. за барел през 1986 г., което се отрази разрушително на икономиката и на социалния климат в Съветския съюз през следващите години, като ускори неговото разпадане. Новото руско ръководство, начело с президента Елцин не предприе налагащата се форсирана модернизация и диверсификация на икономиката. А това беше най-логичният и най-необходим икономически отговор на разпадането на Съветския съюз, наред с презрелите политически, социални, културни, институционални и други реформи в обществото.
Тази политика продължава и до сега с прекомерна зависимост от износа на нефт и природен газ. Това позволява на американските власти да използват отново нефтеното оръжие за дестабилизация на Русия и дори за още по-съкрушителен удар върху нея, за да предотвратят по-нататъшното й възстановяване и укрепване като равностоен икономически и политически опонент на световната сцена. Те продължават да я наричат регионална политическа сила, чиито интереси свършват там, където са нейните граници. И нито метър повече.
Волно или неволно настоящите руски либерали поднасят отново на тепсия този шанс на американските ястреби. А те очакват точно това. Последствията за Русия и за целия свят ще бъдат трагични и ако не се вземат незабавни контрамерки, след време ще бъде много, много късно. Тогава ще се броят само човешките жертви, икономическите и социалните поражения и пропуснатите политически и морални възможности. А ястребите във Вашингтон, Лондон, Берлин ще тържествуват, че най-после са корегирали допуснатата от техните деди и прадеди грешка през 1917 г., че не са смазали навреме руските болшевики и са допуснали победата на Октомврийската революция.
С речта си на 10 февруари 2007 г. на конференцията по сигурността в Мюнхен Президентът Путин показа, че ерата на Елцин е завършила и че започва нова ера – на самостоятелна политика за изграждане на силна Русия, която ще защитава своите национални интереси и извън държавните си граници. Това, естествено, противоречи на фундаменталната цел на правителството на САЩ – да запази безапелационната си ръководна роля в еднополярния свят и да смазва всеки, който им пречи по този път. Точно това прави американското правителство сега.
За диверсификация на икономиката в Русия се говори от години, но не се правеше достатъчно. Макар че руските икономисти и други специалисти бият тревога отдавна. Временните високи цени на нефта, обаче подведоха руските либерални власти и се превърнаха в главен структурообразуващ фактор в икономиката. Частните инвестиции се насочваха към тези производства поради високата текуща доходност и ниския риск, а висшите държавни институции не се намесваха с масирани публични инвестиции във високотехнологични експортно ориентирани или импорто заместващи производства, за да коригират този недостатък на пазарните механизми. Те се предовериха на пазара, защото не разбраха, че той може да бъде фактор за формиране на текущи, но не и на дългосрочни икономически структури.
Пазарът не притежава дългосрочни икономически, научно-технически, социални, екологични, политически и други фарове, за да определя стратегически приоритети на социално-икономическото развитие с 30-40-50 годишен хоризонт. На тези далечни хоризонти основна роля трябва да играе държавното стратегическо управление, основано на науката. В резултат на този погрешен подход около 60% от приходите на федералния бюджет на Русия сега идват от износ на нефт, природен газ и суровини, а само от нефт и газ – 52%. Износът на нефт и газ е около 70% от общия износ на Русия. Високо- и средно-технологичните стоки заемат едва 20% в руския износ, докато в Китай са около 85%, в ЕС – 75%, в САЩ – 70%.
Според оценки на руски икономисти, Русия произвежда сега по-малко сложни граждански промишлени продукти, отколкото в 1990 г. Предприятията в най-важните отрасли влагат все по-малко средства за модернизация. Расте делът на губещите индустриални компании. Степента на износеност на основния капитал в обработващата промишленост е 43,4%, а в добивните отрасли – 49,6%. Размерът на инвестициите за изследвания и внедряване е сведен до минимум. По последна оценка на Световния икономически форум Русия е на 53то място по конкурентоспособност. Тези числа са повече от тревожни! Една грешка може да се прости с някои уговорки, но повтарянето й след 10-15 години – едва ли! То вече е нещо повече от грешка!
Русия трябваше да постъпи така, както направи Китай. Можеше и трябваше, защото преди около 30 години двете страни бяха на сходни стартови позиции за модерно икономическо развитие, дори с някои предимства на Русия с огромните й суровинно-енергийни ресурси и с военните технологии. Китай, обаче се ориентира към активните решения, чрез съчетаване ролята на държавата и на пазара, а Русия към пасивните – надявайки се, че така наречената „невидима ръка” ще се погрижи за всичко.
Руските ръководители се довериха повече на американските съветници, отколкото на своите учени. Известни са думите на Джефри Сакс навремето пред Президента Елцин: „Не слушайте вашите академици. Те не разбират нищо от съвременна икономика”. Това, като че ли продължава в някаква степен и до сега. Цената обаче се плаща от руския народ. Ние в България познаваме от собствения си горчив опит „съветите” на американските съветници и знаем колко разбират те.
Руското ръководство и сега не държи достатъчно сметка за глобалната и местната икономическа, политическа и военна ситуация при конструирането на настоящата си икономическа политика. То прилага неолиберална политика в полувоенна обстановка (Известният руски политически коментатор и вицепрезидент на „Роснефт” Михаил Леонтиев писа на 26 март тази година: „Трябва да разберем, че ни е обявена икономическа война, а ние продължаваме да водим икономическа политика по правилата на този, който ни е обявил войната и наблюдаваме внимателно той да не се обиди... Пред страната ни има много сериозно предизвикателство: ако оживеем, ще победим. Това е едно и също. Но за целта трябва да се променят съществуващите правила. Да си създадем свои правила обаче е много трудно. Малко са сериозните хора, които биха могли да предложат немаргинална алтернатива на Вашингтонския консенсус и неговия тоталитаризъм”.). Това личи от: фетишизирането на финансовата стабилност и пренебрегването на социалната стабилност; от щедрата всестранна подкрепа и перверзно свръхразвитие на финансовия сектор и силното подценяване на материалното гражданско производство; от толерирането на растящата доходна и имуществена поляризация, достигнала рекордни висоти; от пазарното определяне на почти всички цени, включително и на лекарствата; от ултра консервативните и антисоциални разпределителни отношения, облагодетелстващи олигарсите и пренебрегващи всички останали слоеве; от консервативната данъчна система, обслужваща интересите на богатите и най-богатите и стоварваща финансовото бреме върху бедните и средните слоеве; от толерирания от години либерализиран огромен износ на капитали, лишаващ националната икономика от най-ценни финансови ресурси за развитие; от свободно плаващия валутен курс при все още слаба икономика и силна уязвимост от външни шокове, във враждебна външна и вътрешна икономическа и политическа среда; от класическите интервенции на Централната банка на валутния пазар в условията на валутна паника и при ограничен официален валутен резерв; от прибягването до свръхвисока основна лихва, като инструмент за стабилизиране на валутния курс, блокираща кредитирането и инвестиционната дейност, а с това и икономическото развитие; от допускането, а в някои случаи и толерирането на корупция в гигантски размери, която разяжда организма на руското общество и отблъсква милиони хора от готовност да защитават националните идеали.
И всичко това се прави, при положение че на Русия вече е натрапена война с неконвенционални средства: агресивни икономически санкции, в грубо нарушение на правилата за световна търговия и международни икономически отношения; манипулирани цени на петрола; манипулиран валутен курс; ограничен достъп до световните парични и капиталови пазари; тенденциозни антируски оценки на американски рейтингови, прогностични и одиторски агенции; масово използване на двойни стандарти при оценка на действията на руското и на украинското ръководство и на обстановката в Русия и Украйна; гигантска тенденциозна антируска медийна кампания; финансиране на проамериканска пета колона вътре в страната и т.н.
Както казах в началото, нормална пазарно ориентирана политика е възможна само в нормални условия. Във военни или полувоенни условия не може да се провежда нормална пазарна политика. Това противоречи на здравия разум. То е известно от световната стопанска история и беше доказано за пореден път от Америка, Европа и Япония през Втората световна война и през следвоенните 10-15 години.
Руските власти допуснаха грешки през 1990-те и след това със съмнителната, много меко казано, форсирана приватизация; с бързото израстване на десетки олигарси – милиардери, които изнасят без ограничения в чужбина, заработени в Русия капитали на обща стойност над 1,0-1,5 трилиона щатски долара и ги използват по най-паразитен начин (Няма официални данни за нетния размер на капиталите, изнесени от Русия през последните 20-25 години. През 2011 г. те са 80,5 млрд. щатски долара, през 2012 г. – 56,7 млрд. дол., през 2013 г. – 61,0 млрд. дол., през 2014 г. – 151,5 млрд. дол., очаквани за 2015 г. – 118,0 млрд. дол. (по прогноза на Централната банка на Русия). Може да се предполага, че общият размер на изнесените капитали през този период е далече над един трилион долара.). По данни на Уикипедия само между 2002 и 2011 г. от Русия са изтекли около 880 млрд. щатски долара. Пропуснати са огромни възможности за модернизация и диверсификация на руската икономика и за подобряване живота на хората.
През последните 24 години Русия се превърна в една от страните с най-остра социална поляризация. А световният опит показва, че там където има такава поляризация няма трайно висок икономически растеж, защото при остра поляризация не е възможен социален мир и политическа стабилност. По данни за 2012 г. 110 най-богати личности притежават 35% от финансовите активи с които разполагат всички руски домакинства. Според Forbes в Москва сега има 84 милиардери, а в Ню Йорк 62. В Америка, обаче милиардерите са израстнали в продължение на повече от 20 десетилетия, а в Русия – за по-малко от 2 десетилетия. Помислете над това!
Според последния годишен Доклад за богатството (The Welth Report), цитиран от директора на Икономическия институт на Руската Академия на Науките член-кор. Руслан Гринберг, над 60% от руските милионери изпращат децата си да учат в чужбина, при средно 27% за света. Около 33% от руските милионери предпочитат да живеят извън родината си, докато в Латинска Америка са 15%, в Азия 12% и в Африка 11%.
В същото време 110-115 милиона руски граждани живеят повече от скромно, а 35-40 млн. - бедно. Според руски икономисти числото на бедните в Русия ще нарастне през 2015 г. с 4-6 милиона души. Бедните с доходи под жизнения минимум от 15,8 млн. души ще нарастнат до 20,9-21,6 млн. души. Ако се приложат критериите за бедност на ЕС (доходи на човек от населението около 40-60% от медианния доход), броят на бедните ще нарастне над два пъти. Член-кор. Гринберг пише, че „Днес трябва да мислим как да се хранят нормално десетки милиони работещи бедни. Трябва да мислим за купонна система”.
Русия се превърна в страната с най-голяма доходна и имуществена поляризация в Европа. Според член-кор. Гринберг, разликата в доходите между най-бедните и най-богатите 10% от населението на Русия е 16,8 пъти (в България е 5-6 пъти – бележката моя). Пак той пише: „В Русия господства асоциален капитализъм с феодална украска, истинско господство на несправедливостта”.
Главният виновник за това е политиката на съвременния руски неолиберализъм, въведен във властта от времето на президента Елцин. И продължава да е там до сега. Тази политика противоречи на фундаменталните стратегически интереси на Русия и на руския народ. Особено в настоящата сложна световна ситуация.
Още по-сериозно трябва да размислят руските политици в настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще сложна военно-политическа обстановка във и около Русия. В най-новата прогноза на близката до правителството американска частна агенция Stratfor четем: „Ние не смятаме, че Руската федерация е способна да просъществува в сегашния си вид още 10 години. Прекомерната зависимост от износа на въглеводороди и непредсказуемостта на цените на петрола не позволява на Москва да поддържа държавни институции по цялата обширна територия на руската федерация. Очакваме значително отслабване на властта на Москва, което ще доведе до формалното или неформално раздробяване на Русия” (виж Decade Forecast 2015-2025).
Тази прогноза не може да се приеме сериозно. Тя е твърде тенденциозна срещу Русия, апологетично обтекаема спрямо САЩ и с повърхностни разсъждения чертае съдбата на много държави, в които живеят 2-3 милиарда души. От нея обаче личи, че американското правителство ще прави всичко възможно за стимулиране на центробежните сили в Руската федерация, за пряко или косвено овладяване на огромните й богатства в Сибир и в Арктика. Отделни американски политици дори вече гласно оспорват правото на Русия да се разпорежда с природните богатства в Арктическия си регион. В тази враждебна външна обстановка за центъра в Москва ще е все по-трудно само със силови средства да задържа в общността различните региони на огромните рядко населени територии отвъд Урал.
Единственото ефикасно средство за запазване целостта на Русия и за ускореното й развитие, при нарастващ враждебен външен натиск и слаба икономика, е справедливото разпределение на скромните ресурси през тази и следващите няколко години и радикални мерки за форсиране на икономическото развитие, наситено с повече социална справедливост през следващите години и десетилетия. Само така руските граждани ще се убедят, че за тях е най-добре да живеят в една справедлива общност, в могъща държава, която може да ги защити при нужда, вместо да я напускат и да поемат непредсказуеми рискове в нови миниатюрни държавици, управлявани от кукловоди от хиляди километри, изправени пред още по-големи рискове в този турбулентен свят.
В тази обстановка и с настоящата неолиберална икономическа политика трудно се устоява на външен натиск без категорична активна подкрепа на милионите руски граждани, въпреки техният прословут патриотизъм и стремеж към сплотеност при заплаха срещу родината. А за да е налице силна подкрепа в очертаващите се трудни времена трябва да има повече социална справедливост и по-добро качество на живота в рамките на възможното. Това е най-ефикасният спойващ материал в обозримото бъдеще. То е главната предпоставка за консолидация на всяко общество, особено в тежки времена.
Такава справедливост обаче в Русия сега няма. В момента подкрепата на руското общество за външната политика на Президента Путин е много висока, и това е добре. Но ако продължи влошаването на икономическата ситуация и на живота на милиони руски граждани подкрепата за Президента може да спадне. Точно това целят ръководните среди на Америка с икономическите санкции и другите враждебни действия срещу Русия – да организират и Московски майдан, по подобие на Киевския.
Русия прилага от 2001 г. пропорционален (плосък) данък върху доходите и печалбата, какъвто няма в нито една развита пазарна икономика. Такава политика съществува предимно в страни, където държавата е пряко и неприкрито подчинена на едрия капитал, данъчната администрация е много слаба, корупцията е масова. Тази политика се оправдава с намерението да се стимулира инвестиционно поведение на местния капитал и за привличане на чуждестранни инвестиции. Това клише се използва от пазарните фундаменталисти по цял свят, макар че ниският данък е само един от многото фактори, които правят една страна привлекателна за инвеститорите. Ако липсват другите условия, както е сега в Русия, а и у нас, ниските данъци губят смисъл.
„Плоските” данъци никога не са имали рационален икономически и още по-малко – социален смисъл. Прилагането им вече 14 години в Русия не потвърди тези очаквания на либералите. Напротив, огромни руски капитали, измервани с трилиони щатски долари, изтичат в чужбина, въпреки ниските данъци и дори пълно освобождаване от данъци на някои дейности от времето на Елцин. Следователно нещо друго ги привлича там, въпреки по-високите данъци в Америка и Западна Европа, и ги отблъсква от Русия.
2. Насколько объективна и насколько рукотворна российская стагнация?
Настоящата руска стагнация е отчасти изкуствено стимулирана, но се дължи главно на обективни причини. Тя е изкуствена доколкото е подсилена с икономически санкции, с ограничаване на достъпа до западни парични и капиталови пазари, с груб политически натиск на американските власти върху световния бизнес, който работи с Русия, с безпардонна медийна кампания за демонизиране на Русия.
Тя обаче е обективна в преобладаващата си част и се чувстваше още преди икономическите санкции, понеже руската икономика разчита главно на високите цени на нефта, природния газ и суровините. Всяко намаление на тези цени на световния пазар намалява публичните и частните приходи на Русия, ограничава възможностите за инвестиции в инфраструктура и други производствени обекти, за заетост, за здравеопазване, образование, наука, иновации, социални програми, за съдебна система, за вътрешна сигурност и за отбрана. Върху икономиката вредят силно и честите колебания в тези цени, понеже пораждат несигурност и дори хаос.
Важна причина за руската стагнация е отслабената научна база на икономическото й развитие. През последните 25 години , според познавачи на проблема, около 30000 руски учени са емигрирали на Запад и съвсем малка част от тях са се завърнали. Това, от една страна, помага за създаване на по-тесни връзки и обмяна на опит между руски и чуждестранни научни институции, но загубите са по-големи, защото обезкръвява руския научен потенциал. В 2010 г. През 2010 г. Руското правителство обяви програма от 430 млн. щатски долара, за привличане на руски и други учени в Русия, но няма данни за ефекта от тази програма.
Руската наука понесе тежки поражения през 1990те. Научните публикации почти не нарастват след 1996 г. Според авторитетното списание Nature към 2013 г. по броя на научните публикации на първо място е ЕС, следван от САЩ, Китай, Великобритания, Индия и Русия. Русия продължава да има много силни позиции в математиката, в някои области на физиката, но изостава в природните науки.
Друга причина е липсата на комплексно развита икономика с модерни структури и технологии, с активни институции, с ефикасно управление, с насърчаване на конструктивната предприемчивост. В Съветския съюз властваше абсурдното централно директивно планиране. Сега икономическото махало е в другата крайност – в пагубния пазарен фундаментализъм. И двата модела на стопанско управление потискат нормалното икономическо развитие.
Генератор на стагнация е и огромното изтичане на руски капитали в чужбина и използването им от олигарсите за чудовищно екстравагантни цели, което злепоставя в очите на стотици милиони хора по света не само тях лично, но и държавата, която го позволява. По официални данни през 2013 г. са изнесени 61 млрд. щатски долара, а през 2014 г. – 151 млрд. долара. Фактическото изтичане може би е дори по-голямо. По груби оценки на познавачи общият им размер след 1991 г. може би е над два трилиона щатски долара. Тези капитали биха могли да се инвестират в Русия за структурна и технологична модернизация на икономиката, за повишаване на нейната конкурентоспособност, за развитие на инфраструктурата, за повишаване на заетостта и на доходите, на постъпленията в бюджета. И по този начин – за увеличение на вътрешното лично, колективно и инвестиционно потребление, което е решаващ фактор за икономическия растеж. Те биха преобразили руската икономика и биха допринесли за чувствително подобрение в качеството на живота на десетки милиони руски граждани.
В този контекст акад. Сергей Глазев пише: „Това е все едно ако в 1941 г. след завладяването на Украйна от хитлеристка Германия съветското ръководство продължаваше да снабдява Третия Райх със суровини за райхсмарки и му даваше кредити за производство на военна техника”. (Виж сайта на акад. Глазев „Дежавю Гайдарского Форума”, 19 януари 2015 г.). Наистина, много сполучливо и многозначещо сравнение.
Провеждането на силно ограничителна политика чрез поддържане на балансиран бюджет и дори на бюджет с излишек по време на криза, препоръчвано от неолибералите, води до привидна финансова стабилност, но създава трайна икономическа стагнация, а след време и дефлация, какъвто е случаят сега в Еврозоната и в моята страна. А дефлацията е дори по-опасна от инфлацията. В нея лесно се влиза, но трудно се излиза. Япония загуби почти две десетилетия, докато започне да излиза от дефлацията.
Стагнацията се дължи и на сегашната разпределителна политика на държавата. За нея се съди по дела на бюджетните приходи или разходи към БВП. Средният дял на бюджетните разходи в ЕС през 2013 г. беше 48,5% от БВП. В 9 страни членки е над 50%, между които: Франция – 57,1%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5% и т.н. Това показва висока степен на мобилизация на ресурсите чрез бюджета за изпълнение на най-важни национални програми. То показва, че има силни държави, които се грижат за благосъстоянието на своите народи.
В Русия тази политика е доведена до своя абсурд. Делът на разходите в консолидирания федерален бюджет е около 20% от БВП (Ако трябва да съм съвсем точен, за 2013 г. по приходите е 19,03%, а по разходите 20,57% от БВП.). Дори най-фанатичните пазарни фундаменталисти в Америка и Европа не биха посмели да предложат такива ултра либерални и антисоциални разпределителни отношения. Още по-малко пък да прилагат такава политика! Ако за момент се доверим на догмата, че частникът е по-добър стопанин от държавата, при тази разпределителна политика на Русия, която оставя много по-голяма част от създадения продукт в разположение на частните предприемачи, отколкото в другите средно- и силно развити страни, трябваше да има по-висока норма на натрупване и на физически инвестиции, по-успешно икономическо и социално развитие от тях. Получи се обратното – Русия има по-ниски равнища на натрупване и на физически инвестиции, по-ниски темпове, по-ниско качество на растежа, по-ниска производителност на труда и конкурентоспособност, по-голяма бедност, по-голямо неравенство, огромно изтичане на капитали в чужбина.
В Русия това число се аргументира от управляващите неолиберали с оставянето на повече ресурси в частния предприемач, който винаги бил по-рационален в използването им от държавата, която пък винаги била разточителна. Така беше казал навремето Милтън Фридман. А президентът Рейгън, наверно по внушение на неговите съветници, беше заявил: „Държавата не може да решава проблеми, защото самата тя е проблем”. Трудно е да се намери по-неверно твърдение на американски президент. От горните данни личи, че в Европа, а и в Америка не се съобразяват с тези указания. А камо ли да ги прилагат! Това би предизвикало социални революции в Европа и Америка.
В съвременна Русия обаче старателно ги прилагат. Последствията от това ниско равнище на мобилизация на националните ресурси в руския федерален бюджет са много тежки. То лишава държавата от ресурси за финансиране на най-важни национални икономически, социални, инфраструктурни, екологични, здравни, образователни, научни, демографски и други програми. Държавата оставя на олигарсите огромни ресурси, които те не могат или не желаят да използват рационално в Русия и по този начин косвено стимулира изтичането в чужбина на капитали за 100-120 и повече милиарда щатски долара годишно. Това е огромна загуба за руското общество. Трудно ми е да разбера защо се толерира от руската държава вече над две десетилетия! В Китай, например, това не се допуска.
Ограничителната кредитна политика на централната банка също допринася за икономическата стагнация. Прирастът на кредитите в Русия през 2014 г. е бил 10-12%, при 29% през 2013 г. Една от причините за това е повишението на основната лихва през 2014 г. от 5,5% в началото на годината до 17% в края. Ако се поддържа висока основна лихва (макар и символично намалена напоследък на 15%) инвестиционните кредити стават недостъпни. При очаквана лихва по инвестиционните кредити 20-25 и повече процента колко производства могат да осигурят по-висока норма на печалбата от тази, за да си позволят такъв кредит? Това ще потиска инвестициите, а чрез тях и икономическия растеж. За по-голям достъп до кредити основната лихва трябва да бъде намалена съществено, под нивото на инфлацията, примерно до 2-3%, или лихвата да бъде субсидирана. Без това не може да се очаква повишение на стопанската активност.
Най-убедително и необоримо доказателство за зреещата отдавна нестабилност и стагнация беше слабият растеж през последните години. Като се има предвид сравнително ниската степен на икономическо развитие и свързаната с това ниска база на Русия, при по-ефикасна икономическа политика следваше да се очакват поне 7-8% темпове на растеж. Средногодишният темп на прираста на БВП от 1996 до 2014 г. в Русия беше 3,63%, а по предварителни оценки за 2014 г. се очаква 0,6%. Русия е вече в рецесия и се очаква тя да е дълбока през 2015 година – между 3 и 5%. Тази рецесия не се дължи само и дори не главно на санкциите, а на погрешната макроикономическа политика, на която се спрях по-горе. В Китай средногодишният темп на прираста на БВП за 1989-2014 г. е бил 9,08%, а за 2014 г. 7,4%. Числата говорят сами за себе си. Коментарят тук е излишен.
3. Насколько объективен и насколько рукотворен текущий обвал российского рубля?
Сегашният курс на рублата се дължи както на обективни, така и на фабрикувани причини, които се преплитат. Поради едностранната ориентация на икономиката към производство и износ на горива и суровини има много висока корелация между цените на тези борсови стоки на световните пазари и курса на рублата. Повишението на цените на нефта засилва рублата, а намалението им (по обективни или фабрикувани причини) я отслабва.
В случая е важна връзката между продуктовата структура на икономиката и колебанията на цените на световните пазари. Когато една страна има комплексно развита икономика с диверсифицирана продуктова структура на производството и износа, тя не е уязвима или в най-лошия случай, е слабо уязвима от колебанията на цените на пазара, независимо дали те са обективни или манипулирани. По простата причина, че няма продукт или група продукти с достатъчно голям дял в производствената и експортната структура, чиито колебания в цените могат да разстроят цялата икономика. Негативният ефект по едни продукти обикновено се неутрализира от позитивния ефект по други продукти или е твърде слаб, за да разстрои цялата икономика. Това охлажда и апетитите за злонамерени опити за атаки срещу такива страни.
При нехармонично развита структура, като руската (с прекомерно висок дял на енергоносителите и суровините в производството и износа), всяко колебание в техните цени на световните пазари разстройва цялата икономика. По-горе споменах, че нефтът и природният газ заемат 70% в руския износ и осигуряват 52% от приходите във федералния бюджет. Всеизвестна е народната мъдрост, че всички яйца не бива да се поставят в една кошница. Това е стара и престара истина. В случая, негативният пример е Русия, а позитивният – Китай. Казвам това, независимо дали се харесва или не се харесва някому. За мен най-важна е истината. Желязната икономическа логика е такава и управляващите трябва да се съобразяват с нея. А не тя с тях!
Само наивни хора или пазарни фундаменталисти-либертарианци могат да твърдят, че пазарните фактори са основна причина за намаляването на средната цена на нефта от 107-112 дол. на барел през юли 2014 г. до 55-60 дол. в края на декември, а сега дори още по-ниско. Очудвам се, че така говорят и някои руски министри!
На цената на нефта влияят и обективни фактори, като намаленото търсене от някои страни на световния пазар и увеличеното производство на шистов нефт и газ в САЩ. Въпреки това средната цена за барел в 2011 г. беше 87,04 дол., в 2012 г. – 86,46 дол., в 2013 го – 91,17 дол. и в 2014 г. (за 11 месеца) – 89,08 дол. В световната икономика не настъпиха никакви неочаквани резки изменения през втората половина на 2014 г., които да предопределят такъв срив в цената на нефта. Още по-малко в навечерието на зимата, когато търсенето на горива обикновено нараства, заедно с цените.
Главните причини за този срив са политически. Достатъчно беше решение на сесията на ОПЕК на 27 ноември 2014 г. във Виена за балансирано намаление на производствените квоти на страните производители и експортьори, примерно с 10-15%, и сривът на цените щеше да бъде предотвратен или поне смекчен. А приходите на страните от ОПЕК можеха да се запазят на предишното равнище. Това би било напълно логично при създаденото превишение на предлагането над търсенето на нефт и се правеше от ОПЕК в миналото винаги при подобни ситуации.
Но този път САЩ бяха решили нещо друго. Наред със създадената от тях Украинска криза, те се договориха със своите приятели в ОПЕК да не съкращават производствените квоти, въпреки съпротивата на няколко членки на организацията, да предизвикат срив в цените на нефта и да накажат преди всичко непослушната Русия, а за назидание - също Иран и Венецуела. Разбира се, те го отричат. Но нима очаквате да го обявят публично! За такива свръх дискретни решения в световната политика не се говори публично. Особено ако са насочени срещу непослушната вече Русия.
Очевидно в Америка добре познават слабите страни на руската икономика и преди всичко голямата й зависимост, а следователно и уязвимост от експорта на нефт и газ. Рязкото дирижирано намаление на цените на нефта, заедно с икономическите санкции и дезинформационната война срещу Русия са главните (макар и не единствени) фактори за сриването на рублата: от 33,72 рубли за долар на 28 юни 2014 г., на 41,56 рубли на 24 октомври, 73,12 рубли на 16 декември, 58,68 рубли на 30 декември и 62,21 рубли на 16 февруари 2015 г., когато пиша тези редове.
Това обаче съвсем не означава, че след като обменният курс на рублата се е сринал почти двойно, същото е станало и с руската икономика, особено в реалния сектор. Само некомпетентни хора могат да мислят така. Първо, отслабването на рублата е неблагоприятно за вноса на Русия, за обслужването на заеми в долари и евро, за пътувания, за почивка или обучение на руски граждани в чужбина (ако първоначалният ресурс за това е в рубли), но е благоприятно за износа. Второ, отслабването на рублата спрямо щатския долар с около 80% към средата на февруари 2015 г. беше съпроводено с рязко засилване на щатския долар спрямо еврото с почти 40%, а голямата част от руския износ е към доларовата зона. Следователно поскъпването на долара облекчи значително негативните ефекти за Русия от поевтиняването на рублата.
Обезценяването на рублата играе двояка роля. От една страна, то доведе до рязко поскъпване на всички вносни стоки (в това число на лекарствата, на вносните модерни машини и технологии, на вносните компоненти за произвеждани в Русия сложни машини и т.н.), поскъпване на пътуванията и пребиваването в чужбина и висока „вносна” инфлация, придружена с масови спекулации със всички цени, включително и за продукти, които нямат нищо общо с вноса и валутния курс. Обезценяването на рублата обаче играе и положителна роля, тъй като се превръща в задържащ фактор срещу произволния внос. А този внос в Русия е много голям и в редица случаи нерационален. Следователно по-евтината рубла се превръща в ефикасен инструмент на импортозаместващата политика (например за земеделски продукти), от която Русия се нуждае.
Не всяко обезценяване на националната валута е лошо за дадена страна. И не всяко поскъпване е основание за радост, както е прието да се мисли в широките кръгове на неспециалистите. Икономически най-рационален е този обменен курс при който крайният нетен резултат от обезценяването и от поскъпването е положителен и е най-висок.
Така рублата се срина по две причини. Първо, високата корелация между цените на нефта и обменния курс на рублата, която прави Русия силно уязвима на външен политически, икономически и друг натиск. Това не трябва никога да се забравя и налага да се положат големи усилия за постепенното му смекчаване чрез развитие на модерна комплексна отраслова структура. В бъдеще, когато намалението на цената на нефта неизбежно ще се успокои и дори ще престане (защото тя никога няма да падне до 5-10 долара за барел), силната уязвимост на руската икономика чрез обменния курс ще остане. Такъв „стабилен” курс на рублата няма да е основание за задоволство. Защото всяко равнище на обменния курс, определено по такъв стихиен „квазипазарен” начин, зад който стои или може да стои някаква манипулация, не е полезен, независимо за коя държава се отнася. Рационален е само този обменен курс, който съчетава многомерните противоречиви ефекти за голям брой стопански субекти с присъщи им интереси (износители, вносители, длъжници, кредитори, туристи, обучаващи се в чужбина и т.н.) и осигурява краен нетен положителен редултат. Второ, понеже вашето държавно ръководство, заедно с Централната банка решиха да прилагат свободно плаващ курс в тази изключително рискова ситуация и да го защитават с интервенции на валутния пазар.
В това отношение е поучителна китайската практика. Въпреки че тяхната икономика е комплексно развита и трудно уязвима на тенденциозен външен натиск върху отделен продукт или група продукти, те прилагат управлявано плаващ курс в тесен коридор, който е по същество фиксиран курс. В 2011 година той се колебае между 6,49 и 6,33 юана за щатски долар, в 2012 г. между 6,44 и 6,24, в 2013 г. – между 6,14 и 6,05 и в края на декември 2014 г. между 6,22 и 6,18. На 16 февруари 2015 г. беше 6,25 юана за долар.
Централната банка на Русия се опита да влияе на плаващия курс на рублата с традиционни инструменти, като валутните интервенции на пазара и повишение на основния лихвен процент. В сегашната полувоенна ситуация тези инструменти не са ефикасни. Когато е загубено доверието на гражданите в рублата и валутната паника е овладяла населението, дори ако целият официален валутен резерв се хвърли на пазара, свободно плаващият курс на рублата не може да се защити трайно. Това беше безсмислено прахосване на над 80 млрд. долара от официалния резерв на Русия, който и без това не е достатъчно голям.
Безполезно беше и рязкото повишение на основния лихвен процент до 17 на сто, който не можеше да повиши привлекателността на рублата (чрез по-високите депозитни лихви) в сравнение с долара или еврото, в ситуацията на загубено доверие. Това доведе до повишаване на лихвите по кредитите до 23-25% и ги направи недостъпни, макар че именно сега са най-необходими за оживление на икономиката. Диференциацията на основния лихвен процент също не беше подходящо решение по очевидни причини.
4. Какова ваша альтернатива теперешней российской экономической политике?
Отговорът на този въпрос е много труден, но ще се опитам да очертая няколко най-важни направления:
а/ Задача над задачите за Русия е незабавно започване и форсирано провеждане на добре замислен и управляван гигантски икономически и научно-технически маньовър през следващите 15-20 и повече години за комплексна структурна и технологична модернизация на икономиката; изграждане на хармонична модерна комплексна отраслова структура, съчетана с мащабна реиндустриализация; бързо развитие на най-важните стратегически импорто заместващи производства, осигуряващи независимост на Русия от външния свят; създаване на собствена съвременна научно-техническа база на производството; рязко повишаване на производителността и на конкурентоспособността на икономиката. За това в Русия се говори отдавна, но се прави бавно и недостатъчно. Само след постигането на тази цел Русия може да стане един от световните политически, икономически и военни гиганти, с когото всички ще се съобразяват и ще го уважават. Привлекателността на Русия ще расте. И най-важното – вашите граждани ще живеят по-добре.
По-нататъшно отлагане на този изключително труден и сложен гигантски маньовър е недопустимо и непростимо. Ако не го направи или продължава да го бави Русия рискува да плати много висока историческа цена с непредвидими последствия. От бързото осъществяване на такъв маньовър зависи дори съдбата на Русия в стратегически план. В Америка разбират всичко това и ще ви пречат, като ви натрапват нова мащабна надпревара във въоръжаването (и вече го правят) и ви въвличат във война със съседите, противно на вашата воля и интереси.
Макар че ръководителите на Русия отричат, че е започнала надпревара във въоръжаването, тя беше неизбежна и вече е в ход. Русия нямаше друг изход, освен да приеме това предизвикателство. Обратното би било равнозначно на стратегическо самоубийство. Америка ще продължава и засилва тази надревара, като едно от средствата за икономическо изтощаване на Русия, както направиха след Втората Световна война със Съветския съюз. Това е важен техен инструмент в усилията им за сдържане и дори задушаване на Русия, като се има предвид, че размерът на БВП на Русия по паритетни стандарти е близо 3 трилиона щатски долара, при около 17 трилиона в САЩ и още повече в рамките на НАТО.
С изострянето на суровинно-енергийните и водни проблеми на света в стратегически план, и с очакваното глобално затопляне, през следващите десетилетия ще растат чуждестранните агресивни апетити към природните богатства на Сибир и Арктическите простори на Русия, ще нараства важността на Северния морски път от Европа към Източна Азия. В Америка разбират всичко това и ще се опитат да ви попречат да се модернизирате и укрепнете, като ви въвлекат в надпревара по въоръжаване и дори във война със съседите, противно на вашата воля, интереси и намерения. Те разбират, че времето ще работи за вас и ще бързат да ви изпреварят. И за това организираха украинската криза. Вие трябва да бързате още повече, за да ги изпреварите в техните намерения!
Както вече посочих, новата надпревара във въоръжаването е важен стратегически инструмент на Америка срещу Русия. Както настоящият, така и всеки бъдещ руски президент няма да има друг избор, освен да отклонява ресурси от граждански към военни цели за поддържане на военен паритет. Поддържането на такъв паритет придобива ключово значение. За Русия това ще бъде много по-трудно отколкото за САЩ и НАТО, поради голямата разлика в икономическия им потенциал. Русия обаче няма друга алтернатива. Надявам се, че руският народ ще го разбере и ще го понесе стоически и този път. А руските политици ще форсират действията си, в името на оцеляването на Русия.
Западът знае, че не желаете война и че още не сте готови за война, въпреки че ви наричат агресор. Известно е кой придвижи своята военна инфраструктура с 1500-2000 км. на изток непосредствено до руските граници, въпреки обещанията си при обединяването на Германия, че това няма да се прави. Те също знаят, че в ядрените оръжия има паритет между двете страни, но че ви превъзхождат в някои други видове въоръжения. Ще се опитат да ви принудят да водите война, преди да сте напълно готови. Именно за това организираха украинската криза. За да водят срещу вас класическа, а не ядрена, война, с украинци, поляци, литовци, латвийци, естонци и други подобни, а не с американци. Както се казва напоследък – война срещу Русия до последния украинец. И няма да се уморят да ви пречат. Защото знаят, че със всяка изминала година на мирно икономическо развитие Русия ще става все по-силна и по-опасна за тях като конкурент на световната политическа сцена. Знаят, че пропуснат ли сегашния момент да ви елиминират завинаги като световна сила, през следващите години и десетилетия ще им бъде все по-трудно да сторят.
б/ Двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не частната собственост. Трябва да се даде простор и държавни гаранции за лоялна конкуренция и да се ожесточат мерките срещу злоупотреба с монополно положение. Да се преустанови приватизацията на стратегически структуроопределящи предприятия, на предприятия в области с естествен монопол и на обекти със силна социална насоченост. Защото всеки монопол е опасен, но най-опасен е частният монопол.
Държавната и частната собственост се израждат, когато са доминиращи в икономиката и са оставени без обществен контрол. Това се вижда от световната стопанска история. Стопанската история на Съветския съюз, на Русия и на страните от Източна Европа също го потвърждава. Различните форми на собственост трябва да бъдат равнопоставени пред закона и да се конкурират свободно под икономическото слънце. Неправилно е да се определя предварително коя форма на собственост е по-добра и коя по-малко добра. Следва да се развива тази форма на собственост, която обслужва най-добре обществените интереси в конкурентна среда и демократичен обществен контрол. А не както навремето ни учеха, че най-висша е формата на собственост с най-висока степен на обобществяване, т.е. – държавната. Това беше опровергано от стопанската практика.
в/ Руското ръководство експериментира с неолибералния модел на икономическа политика вече над две десетилетия. Резултатите от този експеримент са катастрофални за Русия. Същото се случи и в страните в Източна Европа, в това число и моята, защото копирахме механично Съветския модел. Русия няма бъдеще с настоящия либерален икономически модел. Още по-малко в сегашната и в очертаващата се в обозримото бъдеще остра военно-политическа ситуация около вас.
Все още не е фатално късно да изоставите този модел и да възприемете модерната концепция за регулирана пазарна икономика. Това означава: активна роля на държавата в изготвянето на дългосрочна стратегия за социално-икономическо и научно-техническо развитие; провеждане на стимулираща политика за устойчив (икономически, социално и екологично настроен) растеж; съчетаване на фундаменталните пазарни принципи с активна държавна регулативна политика; участие на държавата като стопански субект и като оператор в някои ключови области на индустрията и научните изследвания; с еднакви грижи за финансовата и социалната стабилност; с балансирани отношения към труда и капитала.
Пазарът и държавата трябва да се допълват и да си помагат взаимно. Да се изготви държавна програма за разгръщане на мощна индустриална политика. В рамките на тази политика държавата да бъде не само регулатор, но и пряк субект на стопанска дейност, особено в някои стратегически важни отрасли и дейности в индустрията и други сектори. При сегашните и очакваните през близките години полувоенни и дори военни условия, активното участие на държавата в развитието на икономиката е абсолютно необходимо. Самоубийствено е да се разчита на пазара за всички важни решения, особено за стратегическите структуроформиращи дейности и за всичко свързано със сигурността и отбраната. Така постъпиха Америка, Европа и Япония през Втората световна война и годините след нея. Светът не познава друг по-ефикасен модел за управление на стопанската дейност при такива извънредни условия. Моделът на регулираната пазарна икономика превъзхожда неолибералния модел и в нормални условия.
г/ Решението на настоящите икономически, финансови, социални и други проблеми не е в поголовните съкращения на бюджетните и други разходи, както препоръчват пазарните фундаменталисти и както постъпва сега вашето правителство. Напротив, рестриктивната политика ще затрудни и забави излизането ви от кризата, ще удължи стагнацията. Политиката на ЕС, за разлика от САЩ, след 2009 г. го потвърждава. ЕС и особено Еврозоната е все още в стагнация, а Америка излезе от кризата.
Решението е в създаването на условия за икономически растеж чрез увеличение на заетостта и на доходите, като предпоставка за повишаване на вътрешното търсене: на домакинствата, на бюджета и за инвестициите. Защото съвокупното вътрешно потребление е главната съставка на БВП, особено за големите държави, като Русия. Важно е също да се поддържа и нетен експорт, чрез увеличение на износа на продукти с по-голяма добавена стойност и висока конкурентоспособност. Износът на суровини и първично обработени материали трябва да се ограничава постепенно.
Ресурсите за такава стимулираща политика могат да се намерят чрез увеличаване на бюджетните приходи, а не със съкращаване на разходите. Това е подчертавано многократно в публикациите на нобеловите лауреати по икономика Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, на професорите Джеймс Гълбрайт, Дан Родрик, Пол де Гро, Гж. Колодко и много други.
Трайното радикално решение на този проблем е чрез икономическия растеж, но това изисква много време и огромни инвестиции. Има обаче и по-бързо решение, макар и с по-малък потенциал. Значителни допълнителни приходи може да се постигнат още през близките години само с промени в разпределителната политика на държавата чрез пренасяне на част от финансовото бреме от бедните и средните слоеве към богатите и свръх богатите.
Това е дори повече вярно за Русия, отколкото за страните от ЕС, понеже отклонението от нормалната разпределителна политика в Русия е далеч по-голямо, отколкото в страните от ЕС. Разпределението в ЕС (около 50% от БВП) дори може да се приеме като еталон. То може да стане чрез чувствително повишаване на дела на приходите и разходите във федералния бюджет на Русия спрямо БВП (от около 20%, както е сега, до 28-30% през следващите години, а в средносрочна перспектива – около 38-40%); разширяване обхвата на данъчното облагане; преминаване към умерено високо (до 25-30%) прогресивно облагане на доходите и на печалбата (с необлагаеми минимуми); подобряване събираемостта на данъците чрез повишаване ефективността на данъчната и митническата администрация; ограничаване на сивия сектор и на корупцията с драстични контрамерки. Моето впечатление е, че събираемостта на данъците в Русия е много ниска. Неплащането на данъци е масова практика.
д/ Да се възприеме политика за ускорено догонващо икономическо развитие със средногодишен растеж на БВП 8-9% през следващите десет години и поне 6-7% през вторите десет години. Това може да изглежда утопично, но то е абсолютна необходимост за бъдещото замогване на Русия. Още повече, че в други страни е постиган дори по-висок растеж през последните десетилетия. А вие имате огромни суровинно-енергийни, научно-технически, кадрови, управленски и други ресурси. Имате и голям пазар, още повече с развитието на Евразийската общност. Прогнозираните от правителството темпове през следващите години от 2,0-2,5% са крайно недостатъчни. Те са тревожно ниски, като имам предвид огромния потенциал на Русия и предизвикателствата пред които е изправена.
При настоящата сложна световна обстановка трябва да се надпреварвате с времето. Много е добре, че Русия сега има мощен ядрен военен потенциал, който охлажда американските и други апетити. Но за да стане наистина велика държава, с която всички да се съобразяват, да я уважават и нейният народ да живее много по-добре, като поддържа и увеличава военната си мощ, на Русия е необходим и мощен икономически потенциал. Само военната мощ, въпреки огромната й важност, не е достатъчна през настоящото столетие една държава да бъде призната от народите за велика. А при слаба икономика е много трудно да се поддържа респектираща военна мощ за дълго време.
е/ Вземане на ефикасни мерки за ограничаване на масираното изтичане на огромни руски капитали в чужбина и за връщане на поне част от напусналите до сега. При настоящите допълнителни трудности, наложени на Русия от санкциите на Америка и Европа, не е справедливо тежестите да се стоварват главно върху трудовите хора, дребния бизнес и интелигенцията, с поголовните съкращения на бюджетни разходи за здравни, образователни, научни, социални и други програми и намаления на реалните разполагаеми доходи от повишената инфлация.
Трудностите трябва да бъдат споделени солидарно и от най-богатите граждани на Русия. Една от наложителните мерки в това отношение е прекратяване на застрашителното икономическо обезкръвяване на Русия чрез изтичане на многомилиардни капитали в чужбина, при продължаващите трудни (а сега – още по-трудни) условия за живот на огромното мнозинство руски граждани. За целта, освен традиционните инструменти (задължителни минимални резерви на търговските банки в Централната банка, задължителна продажба на Централната банка на част от валутните приходи от износа, данък върху трансграничните трансфери на капитали, ограничения за износ на капитали в чужбина и т.н.), тук са нужни и нетрадиционни икономически мерки и дискретно договоряне с олигарсите. Не препоръчвам силови мерки, освен при груби нарушения на законите.
Колкото и да е деликатно и противоречиво, решението за амнестиране на върнатите капитали при сегашните условия е полезна за Русия мярка. В условията на нарастващи санкции срещу Русия и руски граждани, растяща финансова несигурност на световните финансови пазари, може би за руските олигарси е по-безопасно да върнат капиталите си в родината, придружено със съответни държавни гаранции от руските власти срещу посегателство върху тях, и да предотвратят евентуалното им блокиране в чужбина.
Връщането на част от руските капитали в родината наверно ще бъде използвано от примитивната западна пропаганда против Русия. То, обаче не е полезно за Европа и Америка. Не изключвам някои западни държави да създадат изкуствени затруднения за тези богати руски граждани, които пожелаят да прехвърлят капиталите си обратно в Русия, защото знаят, че това ще бъде полезно за Русия. Руските специалисти в тази област сигурно могат да предложат и други по-конкретни мерки.
Китай има ефикасна система за държавен контрол върху трансфера на капитали в чужбина. Общият контрол се осъществява от Централната банка на Китай.
ж/ Русия е в дълбока демографска криза от много години. Тя е дори по-дълбока от общата европейска демографска ситуация. И се изостря допълнително от огромната територия при относително малко население, а също и от текущата геополитическа и икономическа ситуация.
Руските власти са изправени пред много големи предизвикателства в тази област. През близките десетилетия Русия трябва да постигне поне две деца във всяко семейство, а семействата с 3-4 деца да достигнат 50-60% от всички семейства. Трябва да се повиши моралният престиж и финансовите привилегии на институцията «семейство» с 3-4 деца. Да се осигурят всички права на децата на родители, живеещи на семейни начала без граждански брак.
Необходима е цялостна концепция и конкретна разгърната държавна програма за още по-активно стимулиране на хората, които се установяват на трайно местожителство в слабо населените региони на изток от Урал и особено в Сибир и Далечния изток чрез развитие на транспортната, здравната, образователната, дигиталната, спортната и всякаква друга инфраструктура; безплатно предоставяне на собственост върху жилища, обработваема земя и всякакви други житейски улеснения.
Трябва да се използва и целият добре известен инструментариум за стимулиране на раждаемостта и намаляване на смъртността на територията на Русия: помощи на младите семейства при сдобиване със собствено жилище; всички възможни облекчения, включително и отпуск за майките преди и няколко години след раждането на децата; еднократни помощи при раждане на всяко дете; достатъчно високи редовни месечни детски добавки; еднократни помощи за децата при постъпване в училище; неограничен безплатен достъп до детски ясли и градини; безплатно основно, средно и висше образование; безплатно здравеопазване, почивка и ползване на обществен транспорт за децата до навършване на пълнолетие; семейно облагане на доходите; пълно освобождаване от ДДС на всички детски стоки, учебници и учебни помагала; детски спестовни депозити с по-висока лихва до навършване на пълнолетие и т.н.
з/ Отказ от свободно плаващия курс на рублата и преминаване към фиксиран или управлявано плаващ курс в тесен коридор. Недопустимо е Русия да предоставя на чуждестранни недоброжелатели и вътрешни спекуланти такъв ефикасен инструмент за дестабилизация на нейната недостатъчно укрепнала и едностранно (суровинно-енергийно) развита икономика. Особено в напрегната, като настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще външнополитическа ситуация. С помощта на този инструмент те ще могат да разстройват руската икономика във всеки избран от тях момент. Плаващият курс допуска дестабилизация и с предоставяните от Централната банка големи парични ресурси на руските търговски банки (или на чуждестранните търговски банки, работещи на руска територия), които те използват за спекулации на валутния пазар, а не за допълнително кредитиране на материалното производство
Както вече посочих по-горе, обменният курс трябва да се избере така, че да съчетава рационално стимулиране на износа, с рационално ограничаване на вноса, с обслужването на заеми в чуждестранна валута, с пътуванията и обучението на руски граждани в чужбина и други подобни, като се постигне възможно най-рационално съчетаване на всички настоящи и бъдещи интереси, при максимален нетен положителен резултат. Не е достатъчно обменният курс да бъде стабилен или рублата да поскъпва. Валутният курс трябва да е рационален. Както посочих и по-горе, не всяко поскъпване на националната валута е изгодно за съответната страна и не всяко обезценяване е неизгодно. Намирането на най-изгодното равновесно равнище на обменния курс е резултат на сериозен анализ. То не е непременно резултат на пазара.
и/ Провеждане на комплексна данъчна реформа, която включва:
- Отказ от пропорционалния (плосък) 13 процентен данък върху доходите на физическите лица и от 20 процентния плосък данък върху печалбата и въвеждане на умерено прогресивни преки данъци с максимална ставка за данъка върху доходите до 20% и за данъка върху печалбата до 25%, с необлагаем минимум по първия данък до размера на минималната работна заплата и пълно освобождаване на малките семейни и други фирми от данък върху печалбата;
- Реинвестираната част от печалбата за развитие на определен кръг особено важни производства, а също и за важни региони на Русия, определени със закон, да се освобождава от данък през следващите 10 години;
- Данъкът върху дивидента (който сега е 15%, 9% и 0%) да се изравни с данъка върху доходите;
- Да се въведе умерено прогресивен данък за недвижимите имоти и за големите наследства, а също и респектиращ данък върху капиталовите трансфери към чужбина;
- Да се въведе семейно облагане с данък върху доходите, при който повече средства остават на домакинствата. Така ще се стимулира раждаемостта, ще се улеснява отглеждането и образованието на децата;
- Данъкът върху добавената стойност (18% основна ставка с някои целеви облекчения) може да не се променя засега. Лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се облагат с 5%. Вносните луксозни и екстравагантни стоки, по списък утвърден от Държавната Дума, да се облагат с ДДС около 25-27%. Да се вземат радикални мерки за ограничаване на сивия сектор и подобряване събираемостта на данъците и другите държавни вземания.
Дори и след предлаганите промени руските данъци ще останат по-ниски от европейските и американските. В ЕС максималните ставки за данъка върху доходите са между 45 и 50%, за данъка върху печалбата – между 25 и 30%, а основните ставки за ДДС – до 27%. Сумарната данъчна тежест в САЩ е над 40%, а президентът Обама обяви напоследък предстоящи повишения на данъците за най-богатите.
В Заключение искам да заявя следното: От руските правителствени среди се чуват изявления, че „най-трудното вече е зад нас”, че до две години ще се излезе от кризата, че през 2016 г. се очаква 2% растеж. Като имат предвид относителната стабилност на курса на рублата от началото на годината и дори нейното поскъпване някои хора заговориха, че рублата е вече една от най-стабилните валути. За съжаление, това не е вярно. Това означава сеене на илюзии. Такива емоционални настроения са опасни за валутната и в по-широк план – за икономическата политика на Русия.
Най-трудното тепърва предстои и то ще се дължи не само и не толкова на санкциите, а на погрешната неолиберална икономическа политика, която потиска развитието на руската икономика, толерира все по-опасна доходна и имуществена поляризация в обществото, все повече социална несправедливост. И това се прави в момент, когато Русия най-много се нуждае от сплотеност и категорична обществена подкрепа на Президента и Правителството. Колкото повече справедливост има в едно общество, толкова по-сплотено е то около националните идеали. И обратното. Боя се, че съчетаването на санкциите и изострянето на полувоенната обстановка с неолибералната икономическа политика ще забави икономическото развитие на Русия и ще изостри социалните трудности. То може да разколебае подкрепата на хората. Последствията от това за Русия могат да бъдат много, много тежки!
Вземете бързи и радикални икономически, наред с всички други назрели мерки, за да ги предотвратите и да спасите Русия! (Московският икономически форум завърши на 26 март. Следих дискусиите на форума от резюметата, които бяха публикувани на сайта. Много съм доволен, че бяха потвърдени всички мои най-важни тези. В това число и загрижеността ми от изоставането на Русия в научните изследвания и внедряването на новости, а също и в развитието на индустрията и другите сектори на материалното производство. Ще се позова на примерите на няколко докладчика. Един от тях каза, че в съветско време са произвеждали годишно около 200 000 трактора, а сега само 1000. Друг каза, че по-рано са произвеждали 1600 самолета годишно, а сега само няколко десетки (вероятно става дума за граждански самолети – бележката моя). Трети каза, че ефективността на инвестициите в основен капитал е спаднала два пъти. И така нататък. От тук и крещящата необходимост от незабавно пристъпване към гигантски икономически и научно-технически маньовър, който ще продължи през следващите 15-20 и повече години. Точно такава е и първата ми от общо осем групи мои препоръки за главните направления на алтернативната икономическа политика.
16 февруари 2015 г.