Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната
България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие
Съдържание
България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година до сега и особено през последните 30 години (виж таблица 1.)
Таблица 1. Население на България според преброяванията
Година на преброя- ването |
Брой на населението – хил. души |
31.12.1887 г. |
3154 |
31,12.1892 г. |
3341 |
31.12 1900 г. |
3744 |
31.12.1905 г. |
4036 |
31.12 1910 г. |
4338 |
31.12 1920 г. |
4847 |
31.12 1926 г. |
5479 |
31,12 1934 г. |
6078 |
31,12.1946 г. |
7029 |
1,12 1956 г. |
7614 |
1.12.1965 г. |
8228 |
2,12.1975 г. |
8728 |
4.12.1985 г. |
8949 |
4.12.1992 г. |
8487 |
1.03 2001 г. |
7929 |
1.02 2011 г. |
7365 |
Източник: НСИ
Според оперативната отчетност на НСИ максимумът 8992 хил. души беше достигнат в 1989 г. В края на декември 2015 г., пак според НСИ, сме около 7160 хил. души. Напоследък намаляваме с 40-44 хил. души годишно. Като се има предвид високата инерционност на този показател, влиянието на други трайни неикономически фактори и при запазване на сегашните тежки условия на живот, темпът на стопяване на населението ще се запази през следващите 10-15 години. А при евентуално влошаване на условията - ще се ускори и задълбочи.
Главните фактори за намаляването на населението са три: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност, ниската раждаемост (виж таблица 2.), и голямата емиграция. Отрицателният естествен прираст определя около две трети от намалението на населението. Тук ще се спра само на него. Засега приемам условно, че през следващите десетилетия балансът между емиграция и имиграция ще е нулев. Този баланс трудно се поддава на надеждно прогнозиране. Той едва ли ще остане такъв и това може да влоши още повече нашето положение. По-вероятно е той да бъде отрицателен, но точният размер на разликата не може да се предвиди.
Ако сегашната разлика между умирания и раждания (41367 повече умирания в 2014 г.) и спадане на населението в 2014 г. с 43479 души в сравнение с 2013 г. се запази ще намалеем до около 3.5 млн. души в края на века. При неблагоприятния възрастов състав (виж таблица 4. за България) и ако продължават дълго лошите условия на живот, може да се свием още повече. Очаква се ромите да станат тогава най-голямата етническа група, турците – втора, а българите – трета. През последните 26 години по броя на населението вече се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т. е. с около 70 години. В края на настоящото столетие ще се върнем 200 години назад по броя на населението, а по качеството му – още по-назад, като имам предвид някои структурни аспекти на текущата демографска ситуация.
Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България
Година |
Раждаемост |
Смъртност |
Естествен прираст |
1990 |
12,1 |
12,5 |
-0,4 |
1995 |
8,6 |
13,6 |
-5,0 |
2001 |
8,6 |
14,2 |
-5,6 |
2005 |
9,2 |
14,6 |
-5,4 |
2006 |
9,6 |
14,7 |
-5,1 |
2007 |
9,8 |
14,8 |
-5,0 |
2008 |
10,2 |
14,5 |
-4,6 |
2009 |
10,7 |
14,2 |
-3,5 |
2010 |
10,0 |
14,6 |
-4,6 |
2011 |
9,6 |
14,7 |
-5,1 |
2012 |
9,5 |
15,0 |
-5,5 |
2013 |
9,2 |
14,4 |
-5,2 |
2014 |
9,4 |
15,1 |
-5,7 |
Източник: НСИ
Пояснения: Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между смъртност и раждаемост. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява.
През 2013 г. средната продължителност на живота в ЕС е била 80,6 години, а у нас 74,9 години. По-висока е била тя в Испания – 83,2 години, Швейцария – 83, Франция – 82,4, Швеция – 82, Гърция – 81,4, Германия 80,9 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Литва – 74,1 години и в Латвия – 74,3. В съседните ни страни картината е пъстра, но по-добра от нашата: в Турция – 78,2 години, Унгария – 75,8, Македония – 75,5, Сърбия – 75,3, Румъния – 75,2.
Средният коефициент на раждаемост в ЕС е бил 10,0 промила, а у нас 9,2. По-висока е била раждаемостта в Ирландия – 15,0 промила, Франция – 12,2, Великобритания – 12,1, Швеция – 11,8, Норвегия – 11,6, Белгия – 11,2, Финландия – 10,7, Холандия – 10,2 и т.н. По-ниска от нашата е била в Португалия – 7,9 промила, Германия – 8,4, Италия – 8,5 и в две съседни страни. В съседните страни има големи различия: Турция – 16,8 промила, Македония – 11,2, Сърбия – 9,2, Румъния – 9,1, Гърция – 8,6. Близко сме до средния коефициент на раждаемост в ЕС, но той не е добър ориентир, понеже те самите са в предкризисно състояние.
Важен показател за демографската ситуация във всяка страна е броят на живо родените деца от една жена (виж таблица 3.).
Таблица 3. Плодовитост на жените в Европа
Страни/Години |
1960 |
1970 |
1980 |
1990 |
2000 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
ЕС-28 |
: |
: |
: |
: |
: |
1,62 |
1,58 |
1,58 |
1,55 |
България |
2,31 |
2,17 |
2,05 |
1,82 |
1,26 |
1,57 |
1,51 |
1,50 |
1,48 |
Белгия |
2,54 |
2,25 |
1,68 |
1,62 |
1,67 |
1,86 |
1,81 |
1,79 |
1,75 |
Чехия |
2,09 |
1,92 |
2,08 |
1,90 |
1,15 |
1,51 |
1,43 |
1,45 |
1,46 |
Дания |
2,57 |
1,95 |
1,55 |
1,67 |
1,77 |
1,87 |
1,75 |
1,73 |
1,67 |
Германия |
: |
: |
: |
: |
1,38 |
1,39 |
1,36 |
1,38 |
1,39 |
Естония |
1,98 |
2,17 |
2,02 |
2,05 |
1,36 |
1,72 |
1,61 |
1,56 |
1,52 |
Ирландия |
3,78 |
3,85 |
3,21 |
2,11 |
1,89 |
2,05 |
2,03 |
2,01 |
1,96 |
Гърция |
2,23 |
2,40 |
2,23 |
1,40 |
1,27 |
1,47 |
1,40 |
1,35 |
1,30 |
Испания |
: |
: |
2,20 |
1,36 |
1,23 |
1,37 |
1,34 |
1,32 |
1,27 |
Франция |
: |
: |
: |
: |
1,89 |
2,03 |
2,01 |
2,01 |
1,99 |
Хърватия |
: |
: |
: |
: |
: |
1,55 |
1,48 |
1,51 |
1,46 |
Италия |
2,37 |
2,38 |
1,64 |
1,33 |
1,26 |
1,46 |
1,44 |
1,43 |
1,39 |
Кипър |
: |
: |
: |
2,41 |
1,64 |
1,44 |
1,35 |
1,39 |
1,30 |
Латвия |
: |
: |
: |
: |
1,25 |
1,36 |
1,33 |
1,44 |
1,52 |
Унгария |
2,02 |
1,98 |
1,91 |
1,87 |
1,32 |
1,25 |
1,23 |
1,34 |
1,35 |
Холандия |
3,12 |
2,57 |
1,60 |
1,62 |
1,72 |
1,79 |
1,76 |
1,72 |
1,58 |
Австрия |
2,69 |
2,29 |
1,65 |
1,46 |
1,36 |
1,44 |
1,43 |
1,44 |
1,44 |
Полша |
: |
: |
: |
2,06 |
1,37 |
1,41 |
1,33 |
1,33 |
1,29 |
Португалия |
3,16 |
3,01 |
2,25 |
1,56 |
1,55 |
1,39 |
1,35 |
1,28 |
1,21 |
Румъния |
: |
: |
2,43 |
1,83 |
1,31 |
1,59 |
1,47 |
1,52 |
1,41 |
Словения |
: |
: |
: |
1,46 |
1,26 |
1,57 |
1,56 |
1,58 |
1,55 |
Словакия |
3,04 |
2,41 |
2,32 |
2,09 |
1,30 |
1,43 |
1,45 |
1,34 |
1,34 |
Финландия |
2,72 |
1,83 |
1,63 |
1,78 |
1,73 |
1,87 |
1,83 |
1,80 |
1,75 |
Швеция |
: |
1,92 |
1,68 |
2,13 |
1,54 |
1,98 |
1,90 |
1,91 |
1,89 |
Великобритания |
: |
: |
1,90 |
1,83 |
1,64 |
1,92 |
1,91 |
1,92 |
1,83 |
Норвегия |
: |
2,50 |
1,72 |
1,93 |
1,85 |
1,95 |
1,88 |
1,85 |
1,78 |
Швейцария |
2,44 |
2,10 |
1,55 |
1,58 |
1,50 |
1,52 |
1,52 |
1,53 |
1,52 |
Македония |
: |
: |
: |
: |
1,88 |
1,56 |
1,46 |
1,51 |
1,49 |
Сърбия |
: |
: |
: |
: |
1,48 |
1,40 |
1,40 |
1,45 |
1,43 |
Турция |
: |
: |
: |
: |
: |
2,04 |
2,03 |
2,09 |
2,08 |
Източник: Eurostat
Пояснение: Числата в таблицата показват колко живо родени деца се падат на една жена по години. Знакът „:” означава, че няма данни за съответната година.
Тази таблица заслужава внимание по няколко причини:
Първо, за да се види, че нашите тенденции на намаление на плодовитостта и раждаемостта съвпадат с европейските. Ние притежаваме свои български особености, интензивността им е различна, но посоката е еднаква. Таблицата показва, че плодовитостта на българските жени намалява значително (с 0,83 деца) през последните 53 години, но спадът в други европейски страни е още по-голям: Португалия – с 1,95 деца, Ирландия – с 1,82, Словакия – с 1,70, Холандия – с 1,54, Австрия – с 1,25, Румъния – с 1,02 и т.н. Главните причини за този по-голям спад са различни от нашите. Нашата обща демографска ситуация обаче е по-неблагоприятна от тази в много други европейски страни не само и не толкова поради ниската раждаемост и плодовитост на жените, колкото вследствие на рекордно високата смъртност, както посочих по-горе и масовата емиграция.
Второ, за да се разбере, че различните измерения на демографските процеси, в това число коефициентите на раждаемост и плодовитостта на жените, са резултат от едновременното влияние на много фактори. Кризата в икономиката, масовата бедност, растящото социално неравенство, лошото здравеопазване, постоянният психологически стрес у хората, личната и имуществената несигурност, престъпността и корупцията и т.н. са само част от тях. Те обаче се проявяват с различна сила в различните страни.
В България те са най-важни, но все повече се чувства действието и на други фактори, вкусове, на нови елементи в ценностната ни система. През последните 50 години плодовитостта на българската жена е намаляла почти с едно дете. У нас е очевидна причинно-следствената връзка между тежките икономически условия на живот, от една страна, и намаляващата раждаемост и плодовитост, от друга. В богатите европейски страни влиянието на икономическите причини е по-слабо. По-доброто качество на тяхното здравеопазване вероятно оказва решаващо влияние за ограничаване на смъртността.
През последните десетилетия има и други, неикономически фактори, които също влияят за намаление на раждаемостта и на плодовитостта. Това се чувства най-силно в най-богатите европейски страни, като Германия, Белгия, Дания, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария. В тези страни се множат заможните и богати семейства само с едно дете и дори без деца. През последните десетилетия и особено през последните години, протича форсирано налагане с претенции за модерност, на съмнителни стереотипи, които противопоставят кариерното развитие на жените и гонитбата за материално благополучие, на майчинството и семейството. Разширява се съжителството на семейни начала, без граждански брак. Полагат се усилия за принизяване ролята на семейството като основна клетка на обществото. Семейството с едно дете и дори без деца, става признак за „модерност”, а семейството с 2-3 и повече деца – за „старомодност”.
Да не говорим за демонстративното публично натрапване на еднополовите бракове, което е безотговорно, дори налудничаво. Ако за момент си представим върха на абсурда – че всички бракове през следващите 85 години са еднополови и под никаква друга форма не се раждат деца, човечеството е обречено на изчезване към края на 21. век. Дават ли си сметка хората, които ни натрапват тези абсурдни „новости” къде ни водят!. Това са част от уродливите „прелести” на западната демокрация, на абсолютната свобода на личността за избор на собствено поведение, които ни се предлагат настойчиво през последните десетилетия. А нашето общество и държавата пасивно ги наблюдават, негласно ги насърчават и дори им се възхищават, вместо да ги обявят за противообществени деяния, застрашаващи националната ни сигурност, дори съдбата на нашия народ и държава, когато се демонстрират и натрапват публично.
В семейна среда всеки е свободен да прави каквото желае, ако с деянията си не вреди на околните и на обществото като цяло. Но не трябва да е свободен да натрапва публично перверзните си вкусове или наследеното по генетични причини (за което той не е виновен), на другите чрез шумни улични шествия или плакати и да обявява за „старомодни” тези, които не го следват. Това няма нищо общо с демокрацията! По-скоро обратното – това е диктатура на перверзността.
Трето, в голяма група европейски страни негативното влияние на икономическите фактори се съчетава с това на неикономическите и на псевдомодерността и резултатите са рязко намаление на раждаемостта. Такива са България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия. Прави впечатление, че повечето от тези страни са известни с продължителното присъствие у тях на МВФ, на Световната банка и на други западни институции през последните 26 години, налагащи им политиката на пазарния фундаментализъм. Трудно е да се установи каква част от влошаването в тези случаи се дължи на догматичната икономическа политика и каква на натрапваната ни „модерност”. Но като че ли не е трудно да се установи връзката между тях, като две страни на една и съща антихуманна неолиберална политика, която Западът щедро ни предлага и дори налага.
Четвърто, Франция е по-специален случай. През 1801 г. нейното население е било 29,4 млн. души, през 1901 г. – 40,7 млн., в 1946 – 40,5 млн., в 1990 г. – 56,6 млн. и в 2015 г. – 64,2 млн. През първата половина на миналото столетие раждаемостта там беше спаднала застрашително и се стигна до демографска стагнация и дори намаляване на населението, но те взеха мерки и постигнаха обрат. Въпреки последвалото влияние на страничните негативни фактори на „модерността”, плодовитостта на френските жени и сега се задържа на относително добро равнище. Според демографските прогнози към 2050 г. със своите 75,8 млн. души Франция се очаква да изпревари Германия с нейните очаквани тогава 72,5 млн. души, (при 80,7 млн. сега). Сходни са демографските тенденции и във Великобритания.
Пето, за няколко страни има данни само за последните години. Статистическите редове не са достатъчно дълги, за да се правят надеждни заключения за динамиката на плодовитостта. Това са Хърватия, Латвия, Македония и Сърбия.
Шесто. Турция е също специален случай. Тя е известна с традиционно високата и стабилна плодовитост на жените си (2,08) Те обаче имат много сериозни демографско-етнически проблеми. Плодовитостта на жените в западните, предимно турски региони е едва 1,93 деца, докато в източните предимно кюрдски региони е 3,41 деца. Плодовитостта в турските региони бързо намалява. Ако сега кюрдите са 15% (според някои източници 18%) от населението, се очаква към 2040 г. да изпреварят по брой турската етническа група. Като се имат предвид сложните отношения между двете групи в миналото и сега, това може да има драматични последствия към средата на настоящото столетие, когато се очаква общото население на Турция да достигне около 93 млн. души (при 78,7 млн. сега) с леко преобладаване на кюрдите.
Общият коефициент на смъртност в ЕС през 2013 г. е бил 9,9 промила, а у нас 14,4. В ЕС няма държава с по-висока обща смъртност от нашата. Висока, но все пак по-ниска от нашата е в Литва – 13,6 промила, Естония – 13,4, Унгария – 12,9 и т.н. Много по-ниска от нашата е смъртността в Ирландия – 7,7 промила, Норвегия – 8, Франция – 8,6, Испания – 9, Словакия – 10, Дания – 10 и т.н. В съседните страни също е висока, но доста по-ниска от нашата: Сърбия – 13,9 промила, Румъния – 11,9, Гърция – 10,5, а в Македония е 8,8.
Детската смъртност в ЕС е 4,2 на 1000 живо родени, а у нас е 9,4. Само Румъния има по-висока детска смъртност (9,8) от нашата. Във Финландия тя е 2,3, в Португалия – 2,5, Словения – 2,5, Полша – 5, Унгария – 5,3 и т.н.В резултат на взаимодействието на разгледаните до тук, а и на много други фактори, се формира възрастовата структура на населението в България и Европа (виж таблица 4.).
Таблица 4. Възрастова структура на населението в 2014 г. - %
Държави/Възрастови групи |
0-14години |
15-64 години |
над 65 години |
ЕС-28 |
15,6 |
65,8 |
18,5 |
България |
13,7 |
66,7 |
19,6 |
Белгия |
17,0 |
65,2 |
17,8 |
Чехия |
15,0 |
67,6 |
17,4 |
Дания |
17,2 |
64,5 |
18,2 |
Германия |
13,1 |
66,1 |
20,8 |
Ирландия |
22,0 |
65,4 |
12,6 |
Гърция |
14,7 |
64,9 |
20,5 |
Испания |
15,2 |
66,6 |
18,1 |
Франция |
18,6 |
63,5 |
18,0 |
Хърватия |
14,8 |
64,7 |
18,4 |
Италия |
13,9 |
64,7 |
21,4 |
Латвия |
14,7 |
66,3 |
19,1 |
Литва |
14,6 |
67,0 |
18,4 |
Унгария |
14,4 |
68,0 |
17,5 |
Австрия |
14,3 |
67,4 |
18,3 |
Полша |
15,0 |
70,1 |
14,9 |
Португалия |
14,6 |
65,6 |
19,9 |
Румъния |
15,5 |
67,9 |
16,5 |
Словения |
14,6 |
67,9 |
17,5 |
Словакия |
15,3 |
71,2 |
13,5 |
Финландия |
16,4 |
64,2 |
19,4 |
Швеция |
17,1 |
63,5 |
19,4 |
Великобритания |
17,6 |
64,8 |
17,5 |
Швейцария |
14,9 |
67,6 |
17,6 |
Македония |
16,9 |
70,7 |
12,4 |
Албания |
19,2 |
68,8 |
12,0 |
Сърбия |
14,3 |
67,7 |
18,0 |
Турция |
24,6 |
67,8 |
7,7 |
Източник: Eurostat.
Пояснение: В някои страни сумата от трите колони не е 100,0, а с една десета под или над, поради съкращенията в десетичните знаци.
На основата на данните в тази таблица могат да се правят важни изводи за кратко-, средно- и дългосрочните тенденции в икономическото и социалното развитие, за тенденциите в раждаемостта и смъртността, за очакваните разходи на обществото по образованието, здравеопазването и разходите по издръжката на различните поколения, за количеството и качеството на работната сила, за миграционните процеси и т.н. за всяка страна и за Европа като цяло. Това е важно, но е извън обсега на моята задача в настоящия анализ. Тук ще се огранича само до някои аспекти, свързани с демографската ситуация в България.
Много интересна е първата колона, която е наситена с цифров материал за комплексни стратегически анализи. Тя показва какви са демографските резерви и очакваните демографски процеси на отделните страни и на Европа, като цяло, за следващите 50-70 и повече години.
Демографските резерви на България са силно ограничени, защото намаляват децата и младите хора. Те са едва 13,7% от населението, при 15,6% средно за ЕС и 22,0% в Ирландия или 24,6% в Турция. Заедно с Германия и Италия, ние сме в най-неизгодна позиция, поради ниския дял на най-младото поколение. Почти еднаквият относителен дял на най-младото поколение в България, Германия и Италия се дължи на различни причини, на които се спрях по-горе. С това се подкопава потенциала на тези страни за икономическо и социално развитие, а също и за демографски растеж през следващите десетилетия. Залага се все по-опасно бъдещо демографско потъване. Но докато Германия и Италия имат голям потенциал за маневриране и търсене на подходящи решения, това не може да се каже за малката и бедна България. Нашата страна ще бъде изправена пред още по-големи демографски и свързани с тях други предизвикателства през следващите 30-50-70 и повече години, ако не вземе незабавни радикални мерки. Още от сега трябва да се мисли как предизвикателствата да бъдат предварително установени и своевременно смекчени.
Източниците на България за млада, предприемчива, енергична работна сила и за генетичен потенциал, са силно ограничени, поради ниската раждаемост и голямата емиграция, със всичките негативни последствия. А да разчитаме на имигранти от Северна Африка и Близкия изток (както ни беше препоръчала преди две години нашата еврокомисарка), е рисковано по много причини. Една от тях е сегашният етнически състав (роми и турци) на нашето население, който е близък до критични стойности. Ако към него се добавят още големи маси арабски и други имигранти-мюсюлмани от горните региони, ситуацията у нас може да стане сериозна. Младите поколения на компактните български общности в чужбина също са скромни по мащаб и динамизъм и едва ли може да се разчита на тяхното привличане в значими мащаби при не особено атрактивните настоящи и бъдещи условия за работа и живот у нас. Нямаме друг избор, освен да си създаваме сами млад човешки потенциал чрез бързо повишение на раждаемостта през следващите години и десетилетия.
От данните за Германия (13,1% деца и младежи от 0 до 14 години) можем да си обясним отчасти и по-голямата склонност на нейното правителство да приема сега млади имигранти от чужбина, поради недостига на собствено младо поколение. Положението в много други европейски страни обаче е различно. Те имат по-висок процент на собствено най-младо поколение и не се нуждаят от рискования внос на такова от Африка и Близкия изток. Това поражда естествен и трудно разрешим сблъсък на национални интереси.
От тази гледна точка, на другия полюс са Албания, Ирландия и особено Турция, с голямо младо поколение. С всичките деликатни структурни особености на турското младо поколение, за които стана дума по-горе. Европа и най-вече съседите на Турция тепърва ще се сблъскват през следващите години и десетилетия с последствията от настоящата демографска ситуация в тази страна, която впечатлява силно, гледана от страни, но е наситена с вътрешно напрежение и конфликти, които тепърва ще се проявяват през следващите десетилетия. Сегашните европейски лидери като че ли не си дават сметка за това! Да не говорим за българските политици, които едва ли ги познават!
Освен това, германските политици силно опростяват притока на чужденци, като обръщат внимание само на техния брой и на младостта им като източник на работна сила и смятат, че лесно ще ги интегрират, както стана навремето с турските и други имигранти от южна и източна Европа. Те не си дават сметка сега за големите различия в религията, в духовните ценности, в манталитета, в липсата на образование и квалификация на пришелците от арабските страни, от Афганистан, Пакистан, Сомалия, Етиопия, Нигерия и други африкански страни. Те като че ли не познават горчивия опит на Франция, Великобритания, Белгия и други европейски страни в приобщаването на национално и битово ниво на милиони арабски, африкански и азиатски имигранти дори от второ и трето поколение.
От гледна точка на краткосрочния хоризонт много показателни са данните в последната колона на таблицата. Заедно с Италия, Германия, Гърция, Португалия, Финландия, Швеция и Латвия, ние сме с най-висок дял на най-възрастното поколение (виж таблица 4.). Но сме в най-трудна ситуация, защото разполагаме с най-ограничен потенциал, за да се справяме с произтичащите от това бъдещи проблеми. Делът на поколението над 65 години превишава дела на поколението от 0 до 14 години почти със 6 процентни пункта и продължава да расте. Само в Германия и Италия тази разлика е по-голяма. В 8 от държавите в таблица 4. делът на тези с най-младо поколение превишава дела на най-възрастното. В останалите 20 страни е обратното. Това е тревожно за Европа. Съотношението между хората в работоспособна възраст и пенсионерите у нас е едно от най-неблагоприятните в ЕС и продължава да се влошава. За малка и бедна страна като нашата, това е сериозен проблем, който засега не се осъзнава от българските политици.
Задълженията на нашето общество да помага на най-възрастното поколение през следващите 10-15 и повече години, са големи. Държавата трябва да прави това при силно ограничените й текущи материални и финансови възможности, които до голяма степен са изкуствени, защото ресурси има, но правителството не ги мобилизира за финансиране на най-важни национални програми. То трябва да им осигурява подходящи пенсии, достъп до здравни грижи и лекарства, почивка, подходяща домашна среда, особено когато останат самотни, старчески домове при крайна нужда и всичко от което се нуждаят за достойни старини, за да не ровят в кофите за отпадъци. И най-вече - уважение за техния принос за развитието на България в миналото и молба за прошка заради допуснатите спрямо тях огромни несправедливости, през последните 26 години. На тези грижи не трябва да се гледа като на бреме, а като изпълнение на синовен дълг към нашите родители и деди. Недопустимо е противопоставянето на поколенията, каквото някои хора у нас си позволяват.
На другия полюс, с по-малък дял на най-възрастното поколение, са Ирландия, Албания, Македония, Словакия, Полша и най-вече Турция. Те го дължат на собствените си усилия да поддържат по-висока раждаемост в продължение на десетилетия и да полагат много други грижи, за да имат сега солидни демографски ешалони от най-младо, младо и средно по възраст поколения и по-малък дял на най-възрастното. В някои от тези страни това се дължи на високия дял на необразовано мюсюлманско население, за което семейното планиране е непознат лукс. Не може да разчита на прогрес страна с висока раждаемост на бъдещо неграмотно и безработно поколение, което се превръща в източник на престъпност.
Поддържането на добре премислена по-висока раждаемост е много по-здравословен подход от ориентацията на някои богати европейски държави да попълват недостигащото им младо поколение чрез внос на млади имигранти. Това не е достоен за уважение подход. Защото той води най-често до лишаване на други страни от тяхното младо поколение, какъвто е нашият случай сега. Поради голямата емиграция на най-квалифицирани хора ние изпитваме все повече трудности да намерим подходящ квалифициран, особено инженерен персонал за нашата икономика, главно за индустрията.
Този подход е паразитен, защото лишава по-бедните държави от мозъци, от работна сила и от генетичен потенциал. Той е по-лош от най-лошата кражба. Истинското название на този подход е демографско ограбване. Това е една от най-големите опасности за нашата национална сигурност в средно- и дългосрочен хоризонт. Така най-богатите страни в Европа и Америка стават все по-богати и с помощта на демографското ограбване на бедните страни, които стават все по-бедни, лишени от най-младото си и най-динамично и предприемчиво поколение.
Паричният израз на този вид ограбване на България от богатите европейски и други страни през последните 26 години се измерва с десетки, а може би и стотици милиарди щатски долари. И наверно ще продължава в обозримото бъдеще. Никой не смее да му се противопостави открито, защото ще бъде обвинен, че ограничава свободата на личността за избор на място за живеене. А властите на богатите страни и техните медии подкрепят тази „свобода на личността”, защото им осигурява готова млада и квалифицирана работна сила за тяхното икономическо развитие, ограбена от по-бедните страни. Логичен е въпросът: до кога ще бъде толерирано и дори стимулирано това безогледно демографско ограбване? До кога бедните страни ще издържат богатите? Политиците на богатите страни като САЩ, Германия и други дължат отговор на този въпрос пред човечеството.
Всяка цивилизована държава трябва да осигурява балансирана възрастова структура на населението си със собствената си демографска политика, а не да разчита на „вноса” на млади поколения, чрез демографско ограбване на други страни. Това означава самостоятелно разширено възпроизводство или поне поддържане на стабилно население, при все по-добро качество на живота на хората.
Настоящият анализ показва, че България е в най-тежка демографска ситуация между всички страни в ЕС. Сериозно е и положението на Гърция. В трудна ситуация е и Унгария, особено поради ниския дял на най-младото поколение, но не така трудна като нашата. И въпреки това, унгарският министър председател г-н Орбан отдавна говори публично с тревога за надвисналата опасност и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище - той има 4 деца. Същото не може да се каже за нашия премиер, чийто управленски хоризонт се изчерпва с магистралите. И чиято загриженост за демографското бъдеще на България ние не чувстваме. Да сте го чули някога да говори за демографската криза - тази най-страшна за България тема? Аз не съм.
Освен негативното влияние на някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, което ние не можем да избегнем, от 26 години у нас се провежда държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е едно от деструктивните последствия на рестриктивната политика на десния пазарен догматизъм. То е висша степен на престъпна безотговорност пред българския народ!
2. Икономически мерки за смекчаване на демографската криза.
Демографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се превръща в демографска катастрофа и смекчаването й става още по-трудно, а овладяването - невъзможно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, пенсионната, регионалната и миграционната политика кризата все още може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат след 20-25 години.
Основна СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 година и поврат към бавно повишение до края на столетието, за постигане на равнището от около 8,5-9,0 млн. души, при преобладаващ дял на българския етнос и при едновременно осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. Защото в демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството. Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство с 2-3 деца, с близка до нулата неграмотност и средно ниво на образованието – завършен 12ти клас. Сега средното българско семейство е с около 1,5 деца, при необходими минимум 2,1 деца, с нарастваща неграмотност и намаляващо средно ниво на завършено образование.
Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Веднаж направени, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи. Освен това, икономическите мерки в тези стратегии са слабо застъпени. Така повече не може!
От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно.
Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:
3. Финансиране на антикризисната демографска програма
Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти веднага ще възразят, че няма пари за финансиране на такава спасителна демографска програма в България. Това не е вярно!
Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на отдавна предлаганата от мен цялостна данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно. Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 6-7 години, при по-висока ефективност на данъчната администрация и по-добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно още през следващите няколко години.
От медиите научаваме, че от КТБ са ограбени около 4 млрд. лева, които българските граждани сега ще изплащат. От това следват поне два въпроса: първо, кой е виновен за този грабеж и кога виновниците ще бъдат принудени да възстановят ограбеното? Кой ще е отговорен за това? Второ, къде е гаранцията, че нещо подобно не става от години и в други търговски банки, за които ще научим след време и ще бъдем пак принудени да изплащаме? След като престъпленията в банковата система преди 15-20 години, а и сега в КТБ не се наказват, това окуражава извършването на подобни престъпления и в други банки? Логиката на живота е: ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления! Управляващите най-после трябва да въведат ред в тази държава! Ако те не желаят народът трябва да ги принуди. И то още сега!
Държавата може да получи допълнително и много милиарди лева ако ограничи злоупотребите с монополно положение. Нещо, което тя също не прави. От това нашата държава губи ежегодно по няколко милиарда лева.
Още по-големи ресурси за спасяването на България от демографската катастрофа може да се намерят чрез предприемане на истинска борба на живот и смърт срещу престъпността и корупцията, обхванала българските политически и бизнес среди през последните 26 и повече години. Това обаче изисква наличието на група хора на кормилото на нашата държава със силна политическа воля, голям кураж и непоклатима готовност да служат на България, каквото и да им се случи в предстоящата тежка борба.
В продължение на 10-15 години могат да се върнат на България десетки милиарди лева, заграбени от престъпниците през изминалите 25-30 години. Престъпността и корупцията е много силна, но истинската държава с нейния силов апарат и подкрепата на милионите честни хора, е по-силна от всички. Само да пожелае да използва силата си! Покорно кроткият, търпелив и послушен български народ трябва най-сетне да се събуди от летаргичния си сън!
Зная че това е много, много трудно. Но то е много важно, защото България постепенно умира, оплетена в мрежата на престъпността и корупцията и замаяна от всеобща апатия и безразличие, плъзгаща се надолу към демографската катастрофа.
На младини бях чел една интересна книга „Заговорът на равнодушните” от полския автор Домбровски. В паметта ми се е запечатала една страхотна мисъл: „Не се страхувайте от приятелите си! В най-лошия случай те могат да ви предадат. Не се страхувайте и от враговете си! В най-лошия случай те могат да ви убият. Страхувайте се от равнодушните. Те няма нито да ви предадат, нито да ви убият, но благодарение на тях на света съществуват и предателствата и убийствата!”
Най-големият враг на България сега е масовата апатия. Ако се събудим можем да спасим България. Ако продължаваме да спим и да се надяваме някакъв месия да дойде и да ни спасява, ще изчезнем всички заедно с нашата България! България ще изчезне като име на държава и ще остане само като име на територия, както е сега с Тракия, Мизия и други подобни.
Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни.
България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки за нейното спасяване! Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако се събудим навреме!
15 февруари 2016 г.