Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН
Демографската криза в България и Европа
България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие. От държава тя може да се превърне в територия.
Най-важните демографски показатели на всяка държава са огледало за качеството на икономическата и социалната политика на тази страна. Те са също червени предупредителни сигнали за бъдещето, защото показват по какъв път върви тази държава. Те са сигнална предупредителна лампа за това, което може да се случи с нея след 50-100-150 години – благоденствие и възход или трайна социално-икономическа мизерия и изчезване от политическата карта на света. Затова си струва да направим кратък анализ на демографската ситуация у нас.
България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година до сега и особено през последните 30 години (виж таблица 1.)
Таблица 1. Население на България според преброяванията
Година на преброя- ването |
Брой на населението – хил. души |
31.12.1887 г. |
3154 |
31,12.1892 г. |
3341 |
31.12.1900 г. |
3744 |
31.12.1905 |
4036 |
31.12 1910 г. |
4338 |
31.12 1920 г. |
4847 |
31.12 1926 г. |
5479 |
31,12 1934 г. |
6078 |
31,12.1946 г. |
7029 |
1,12 1956 г. |
7614 |
1.12.1965 г. |
8228 |
2,12.1975 г. |
8728 |
4.12.1985 г. |
8949 |
4.12.1992 г. |
8487 |
1.03 2001 г. |
7929 |
1.02 2011 г. |
7365 |
Източник: различни публикации на НСИ
Според оперативната отчетност на НСИ максимумът 8992 хил. души беше достигнат в 1989 г. В края на декември 2015 г., пак според НСИ, сме около 7160 хил. души. Напоследък намаляваме с 40-44 хил. души средно годишно. През 2015 г. се стопихме с 48000 души. Като се има предвид високата инерционност на този показател, влиянието на други трайни икономически и неикономически фактори и при запазване на сегашните тежки условия на живот, темпът на стопяване на населението ще се запази поне през следващите 20-30 години. А при евентуално влошаване на условията - ще се ускори.
Главните фактори за намаляването на населението са три: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност и ниската раждаемост (виж таблица 2.), а също и голямата емиграция. За продължителни периоди от време отрицателният естествен прираст определя около две трети от намалението на населението. Тук ще се спра само на него. През първата половина на миналото столетие прави впечатление много високата раждаемост и умерено високата смъртност за слабо развита страна като България.
Раждаемостта е много висока през първите 30 години на миналото столетие, след това се нормализира между 1950 и 1990 г., спада рязко след това, стабилизира се леко на равнището на 10 промила през 2008-2010 г., след което продължава тревожно да намалява. Причините са комплексни, предимно икономически, социални и психологически. Казано най-общо, нисходящата тенденция в раждаемостта у нас съвпада със същата тенденция в другите европейски страни, макар и по различни причини.
Странно, но факт - смъртността от 2000та година насам е по-висока в сравнение с тази от 1934 до 1990 г. Тя е била най-ниска през 1970те – 1980те, което е благоприятно за страна на това равнище на икономическо развитие и нараства рязко след 1989-1990 г. Причините са комплексни: влошаване на качеството на живота, влошаване на качеството на здравеопазването, ограничаване на достъпа до здравни услуги и лекарства, умножаване и засилване на стресовите ситуации в живота на хората и т.н. Тези колебания в равнището на смъртността и дори тенденцията към нейното повишение трудно се намират в други европейски държави. Бълария е рекордьор в това отношение.
1989 г. се оказва водоразделна, освен политико-икономическа и демографска година. До 1989 г. имаме нисходящ, но положителен естествен прираст на населението, а след това нарастващ отрицателен естествен прираст. Това е крайно неблагоприятна демографска тенденция. То е тревожен сигнал, че в тази страна се случва нещо застрашително. Прогнозата за обозримото бъдеще е, че неблагоприятните новини ще се умножават.
Засега приемам условно, че през следващите десетилетия балансът между емиграция и имиграция ще е нулев. По-вероятно е той да бъде отрицателен, но точният размер на разликата не може да се предвиди с десетилетия напред. За разлика от демографските, миграционните процеси са силно динамични и не се поддават на задоволително прогнозиране. Евентуален негативен баланс ще влоши още повече нашето положение.
Ако сегашната разлика между умирания и раждания (41367 повече умирания в 2014 г.) и спадане на населението в 2014 г. с 43479 души в сравнение с 2013 г. се запази, ще намалеем до около 3.5 млн. души в края на века. При неблагоприятния възрастов състав (виж таблица 5. - реда за България) и ако продължават дълго лошите условия на живот, може да се свием още повече. Очаква се циганите да станат тогава най-голямата етническа група, турците – втора, а българите – трета. Те поне ще дават името на територията.
През последните 26 години по броя на населението вече се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т. е. с около 70 години назад. Алармиращото е, че по смъртност се връщаме към 1920те и началото на 1930те, т. е. близо 100 години назад. При положение, че през този период теорията и практиката на здравеопазването в Европа и в Света направиха гигантски крачки напред.
Отново неволно си спомням за думите на Росен Плевнелиев от есента на 2014 г., че „последните 25 години са едни от най-успешните в нашата история”. Срамувам се като българин, че този невзрачен човек е все още президент на моята родина! Срамувам се, че българите избраха такъв човек за президент! България не заслужава това унижение!
В края на настоящото столетие вероятно ще се върнем 200 години назад по броя на населението, а по качеството му – още по-назад, като имам предвид някои структурни аспекти на текущата демографска ситуация.
Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България
Година |
Раждаемост |
Смъртност |
Естествен прираст |
1900 |
42,2 |
22,5 |
+19,7 |
1934 |
30,1 |
14,1 |
+16,0 |
1939 |
21,4 |
13,4 |
+8,0 |
1946 |
25,6 |
13,7 |
+11,9 |
1950 |
25,2 |
13,7 |
+11,5 |
1970 |
16,3 |
9,1 |
+7,2 |
1980 |
14,5 |
11,1 |
+3,4 |
1989 |
12,6 |
12,0 |
+0,6 |
1990 |
12,1 |
12,5 |
-0,4 |
1995 |
8,6 |
13,6 |
-5,0 |
2001 |
8,6 |
14,2 |
-5,6 |
2005 |
9,2 |
14,6 |
-5,4 |
2006 |
9,6 |
14,7 |
-5,1 |
2007 |
9,8 |
14,8 |
-5,0 |
2008 |
10,2 |
14,5 |
-4,6 |
2009 |
10,7 |
14,2 |
-3,5 |
2010 |
10,0 |
14,6 |
-4,6 |
2011 |
9,6 |
14,7 |
-5,1 |
2012 |
9,5 |
15,0 |
-5,5 |
2013 |
9,2 |
14,4 |
-5,2 |
2014 |
9,4 |
15,1 |
-5,7 |
Източник: Различни публикации на НСИ
Пояснения: Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между смъртност и раждаемост. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява. Числото за смъртността през 1950 г. е за предходна година.
През 2013 г. средната продължителност на живота в ЕС е била 80,6 години, а у нас 74,9 години. По-висока е била тя в Испания – 83,2 години, Швейцария – 83,0, Франция – 82,4, Швеция – 82,0, Гърция – 81,4, Германия 80,9 и т. н. По-ниска от нашата е била само в Литва – 74,1 години и в Латвия – 74,3 години. В съседните ни страни картината е пъстра, но по-добра от нашата: в Турция – 78,2 години, Унгария – 75,8, Македония – 75,5, Сърбия – 75,3, Румъния – 75,2.
Средният коефициент на раждаемост в ЕС е бил 10,0 промила, а у нас 9,2. По-висока е била раждаемостта в Ирландия – 15,0 промила, Франция – 12,2, Великобритания – 12,1, Швеция – 11,8, Норвегия – 11,6, Белгия – 11,2, Финландия – 10,7, Холандия – 10,2 и т. н. По-ниска от нашата е била в Португалия – 7,9 промила, Германия – 8,4, Италия – 8,5 и в две съседни страни. В съседните държави има големи различия в раждаемостта: Турция – 16,8 промила, Македония – 11,2, Сърбия – 9,2, Румъния – 9,1, Гърция – 8,6. Близко сме до средния коефициент на раждаемост в ЕС, но той не е подходящ ориентир, понеже те самите са в предкризисно състояние.
Важен показател за демографската ситуация във всяка страна е плодовитостта на жените - броят на живо родените деца от една жена (виж таблица 3.).
Таблица 3. Плодовитост на жените в Европа
Страни/Години |
1960 |
1970 |
1980 |
1990 |
2000 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
ЕС-28 |
: |
: |
: |
: |
: |
1,62 |
1,58 |
1,58 |
1,55 |
1,56 |
България |
2,31 |
2,17 |
2,05 |
1,82 |
1,26 |
1,57 |
1,51 |
1,50 |
1,48 |
1,53 |
Белгия |
2,54 |
2,25 |
1,68 |
1,62 |
1,67 |
1,86 |
1,81 |
1,79 |
1,75 |
1,74 |
Чехия |
2,09 |
1,92 |
2,08 |
1,90 |
1,15 |
1,51 |
1,43 |
1,45 |
1,46 |
1,53 |
Дания |
2,57 |
1,95 |
1,55 |
1,67 |
1,77 |
1,87 |
1,75 |
1,73 |
1,67 |
1,69 |
Германия |
: |
: |
: |
: |
1,38 |
1,39 |
1,36 |
1,38 |
1,39 |
1,47 |
Естония |
1,98 |
2,17 |
2,02 |
2,05 |
1,36 |
1,72 |
1,61 |
1,56 |
1,52 |
1,54 |
Ирландия |
3,78 |
3,85 |
3,21 |
2,11 |
1,89 |
2,05 |
2,03 |
2,01 |
1,96 |
1,94 |
Гърция |
2,23 |
2,40 |
2,23 |
1,40 |
1,27 |
1,47 |
1,40 |
1,35 |
1,30 |
1,30 |
Испания |
: |
: |
2,20 |
1,36 |
1,23 |
1,37 |
1,34 |
1,32 |
1,27 |
1,32 |
Франция |
: |
: |
: |
: |
1,89 |
2,03 |
2,01 |
2,01 |
1,99 |
2,01 |
Хърватия |
: |
: |
: |
: |
: |
1,55 |
1,48 |
1,51 |
1,46 |
1,46 |
Италия |
2,37 |
2,38 |
1,64 |
1,33 |
1,26 |
1,46 |
1,44 |
1,43 |
1,39 |
1,37 |
Кипър |
: |
: |
: |
2,41 |
1,64 |
1,44 |
1,35 |
1,39 |
1,30 |
1,31 |
Латвия |
: |
: |
: |
: |
1,25 |
1,36 |
1,33 |
1,44 |
1,52 |
1,65 |
Унгария |
2,02 |
1,98 |
1,91 |
1,87 |
1,32 |
1,25 |
1,23 |
1,34 |
1,35 |
1,44 |
Холандия |
3,12 |
2,57 |
1,60 |
1,62 |
1,72 |
1,79 |
1,76 |
1,72 |
1,58 |
1,71 |
Австрия |
2,69 |
2,29 |
1,65 |
1,46 |
1,36 |
1,44 |
1,43 |
1,44 |
1,44 |
1,47 |
Полша |
: |
: |
: |
2,06 |
1,37 |
1,41 |
1,33 |
1,33 |
1,29 |
1,32 |
Португалия |
3,16 |
3,01 |
2,25 |
1,56 |
1,55 |
1,39 |
1,35 |
1,28 |
1,21 |
1,23 |
Румъния |
: |
: |
2,43 |
1,83 |
1,31 |
1,59 |
1,47 |
1,52 |
1,41 |
1,52 |
Словения |
: |
: |
: |
1,46 |
1,26 |
1,57 |
1,56 |
1,58 |
1,55 |
1,58 |
Словакия |
3,04 |
2,41 |
2,32 |
2,09 |
1,30 |
1,43 |
1,45 |
1,34 |
1,34 |
1,37 |
Финландия |
2,72 |
1,83 |
1,63 |
1,78 |
1,73 |
1,87 |
1,83 |
1,80 |
1,75 |
1,71 |
Швеция |
: |
1,92 |
1,68 |
2,13 |
1,54 |
1,98 |
1,90 |
1,91 |
1,89 |
1,88 |
Великобритания |
: |
: |
1,90 |
1,83 |
1,64 |
1,92 |
1,91 |
1,92 |
1,83 |
1,81 |
Норвегия |
: |
2,50 |
1,72 |
1,93 |
1,85 |
1,95 |
1,88 |
1,85 |
1,78 |
1,75 |
Швейцария |
2,44 |
2,10 |
1,55 |
1,58 |
1,50 |
1,52 |
1,52 |
1,53 |
1,52 |
1,54 |
Македония |
: |
: |
: |
: |
1,88 |
1,56 |
1,46 |
1,51 |
1,49 |
1,52 |
Сърбия |
: |
: |
: |
: |
1,48 |
1,40 |
1,40 |
1,45 |
1,43 |
1,46 |
Турция |
: |
: |
: |
: |
: |
2,04 |
2,03 |
2,09 |
2,08 |
2,17 |
Източник: Eurostat
Пояснение: Числата в таблицата показват колко живо родени деца се падат на една жена по години. Знакът с две точки „:” означава, че не съм намерил данни за съответната година.
Тази таблица заслужава внимание по няколко причини:
Първо, за да се види, че нашите тенденции на намаление на плодовитостта на жените и раждаемостта съвпадат с европейските. Ние притежаваме свои български особености, интензивността им е различна, но посоката е еднаква. Таблицата показва, че плодовитостта на българските жени намалява значително (с 0,83 деца) през последните 54 години, но спадът в други европейски страни е още по-голям: в Португалия – с 1,95 деца, Ирландия – с 1,82, Словакия – с 1,70, Холандия – с 1,54, Австрия – с 1,25, Румъния – с 1,02 и т. н. Главните причини за по-големия спад са различни от нашите. Нашата обща демографска ситуация обаче е по-неблагоприятна от тази в другите европейски страни не само и не толкова поради ниската раждаемост и плодовитост на жените, колкото вследствие на рекордно високата смъртност, както посочих по-горе, и масовата емиграция.
Второ, данните в таблицата помагат да се разбере, че различните измерения на демографските процеси, в това число раждаемостта и плодовитостта на жените, са резултат от едновременното влияние на много фактори. Кризата в икономиката, масовата бедност, растящото социално неравенство, лошото здравеопазване, постоянният психологически стрес у хората, личната и имуществената несигурност, престъпността и корупцията и т. н. са само част от тях. Те обаче се проявяват с различна сила в демографските показатели на различните страни.
В България най-силно е влиянието на икономическите фактори. Колкото по-рестриктивна е политиката на доходите, толкова по-труден е животът на хората, толкова по-голяма е несигурността за утрешния ден, толкова по-малка е склонносттта на младите семейства да раждат деца. Това е понятно за всеки средно грамотен човек. Не го разбират обаче нашите пазарни фундаменталисти. Те са особено опасни за настоящето и бъдещето на България, когато са на кормилото на държавната власт.
В България все повече се чувства действието и на други фактори, вкусове, на нови елементи в ценностната ни система. През последните 50 години плодовитостта на българската жена е намаляла почти с едно дете. У нас е очевидна причинно-следствената връзка между тежките икономически условия на живот, от една страна, и намаляващата раждаемост и плодовитост на жените, от друга. В богатите европейски страни влиянието на икономическите причини е по-слабо. По-доброто качество на тяхното здравеопазване, наред с редица други фактори, оказва решаващо влияние за ограничаване на смъртността.
През последните десетилетия в Европа има и неикономически фактори, които също влияят за намаление на раждаемостта и на плодовитостта на жените. Това се чувства най-силно в най-богатите европейски страни, като Германия, Белгия, Дания, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария. В тези страни се множат заможните и богати семейства само с едно дете и дори без деца. През последните десетилетия и особено през последните години, протича форсирано налагане с претенции за модерност, на съмнителни стереотипи, които противопоставят кариерното развитие на жените и гонитбата за материално благополучие, на майчинството и семейството. Разширява се съжителството на семейни начала, без граждански брак. Полагат се усилия за принизяване ролята на семейството като основна клетка на обществото. Семейството с едно дете и дори без деца, става признак за „модерност”, а семейството с 2-3 и повече деца – за „старомодност”.
Да не говорим за демонстративното публично натрапване на еднополовите бракове, което е безотговорно, дори налудничаво. Ако за момент си представим върха на абсурда – че всички бракове във всички страни по света, през следващите 85-90 години са еднополови и под никаква друга форма не се раждат деца, човечеството е обречено на изчезване към края на 21. век. Дават ли си сметка хората, които ни натрапват тези абсурдни „новости” къде ни водят!. Това са част от уродливите „прелести” на израждането на западната демокрация, на „абсолютната свобода на личността” за избор на собствено поведение, които ни се предлагат, дори натрапват настойчиво през последните десетилетия. А нашето общество и държавата пасивно ги наблюдават, негласно ги насърчават и дори им се възхищават, вместо да ги обявят за противообществени деяния, застрашаващи националната ни сигурност, дори съдбата на нашия народ и държава, когато се демонстрират и натрапват публично.
В семейна среда всеки е свободен да прави каквото желае, ако с деянията си не вреди на околните и на обществото като цяло. Но не трябва да е свободен да натрапва публично перверзните си вкусове или наследеното по генетични причини (за което той не е виновен), на другите, особено на децата, чрез шумни улични шествия или плакати, да обявява за „старомодни” тези, които не го следват или да се самообявяват за хора с нарушени личностни права. Това няма нищо общо с правата на човека и с демокрацията! По-скоро обратното – това е диктатура на невежеството и перверзността над нормалността.
Трето, от таблицата личи, че в голяма група европейски държави негативното влияние на икономическите фактори се съчетава с това на неикономическите и на псевдомодерността и резултатите са рязко намаление на раждаемостта. Такива са България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия. Това са обикновено средно или по-ниско развити страни. Прави впечатление, че повечето от тези страни са източноевропейски. Те са известни с продължителното присъствие у тях на МВФ, на Световната банка и на други западни институции през последните 26 години, налагащи им политиката на пазарния фундаментализъм. Трудно е да се установи каква част от влошаването в тези случаи се дължи на десния догматизъм в икономическата политика и каква на натрапваната ни „модерност”, под флага на така наречените „евроатлантически ценности”. Но като че ли не е трудно да се установи връзката между либерална, т. е. рестриктивна икономическа политика и отказа от активна държавна демографска политика, като две страни на една и съща антихуманна неолиберална концепция, която Западът щедро ни предлага и дори налага.
Четвърто, Франция е по-специален случай. През 1801 г. нейното население е било 29,4 млн. души, през 1901 г. – 40,7 млн., в 1946 – 40,5 млн., в 1990 г. – 56,6 млн. и в 2015 г. – 64,2 млн. През първата половина на миналото столетие раждаемостта там беше спаднала застрашително и се стигна до демографска стагнация и дори намаляване на населението, но те взеха мерки и постигнаха обрат. Въпреки последвалото влияние на страничните негативни фактори на „модерността”, плодовитостта на френските жени и сега се задържа на относително добро равнище – около 2,0. Според демографските прогнози към 2050 г. с предвижданите си 75,8 млн. души Франция се очаква да изпревари Германия с нейните предполагаеми тогава 72,5 млн. души, (при 80,7 млн. сега). Сходни са демографските тенденции във Великобритания и Швеция.
Пето, Турция е също специален случай, но от друга гледна точка. Тя е известна с традиционно висока и стабилна плодовитост на жените си (2,08) Те обаче имат много сериозни демографско-етнически различия. Плодовитостта на жените в централните и западните, предимно турски региони, е 1,93 деца, докато в източните и югоизточните, предимно кюрдски региони, е 3,41 деца. Плодовитостта на жените в турските региони намалява. Ако сега кюрдите са 15% (според някои източници 18%) от населението, според оценки на турски демографи се очаква към 2040-2050 г. да изпреварят по брой турската етническа група. Като се имат предвид сложните отношения между двете групи в миналото и сега, това може да има драматични последствия към средата и втората половина на настоящото столетие, когато се очаква населението на Турция да превиши 100 млн. души (при 78,7 млн. сега) с нарастващо преобладаване на кюрдите.
Събитията след неуспелия опит за военен преврат на 15 юли 2016 г., очертаващото се засилване на ислямизацията и прогресиращото дистанциране от принципите на Кемал Ататюрк във всички области, масовите уволнения на другомислещи във всички области на обществото, охладняването на външните политически, икономически и културни отношения, особено със САЩ и Европа, нарастващата обществена и лична несигурност за утрешния ден, наверно ще се отразят и върху демографските процеси в тази страна. По-вероятно е последствията да са негативни. Дали не е прибързано да се твърди, че с провала на опита за преврат в Турция е победила демокрацията!
Шесто, за няколко страни има данни само за последните години. Статистическите редове не са достатъчно дълги, за да се правят надеждни заключения за динамиката на плодовитостта на жените. Това са Хърватия, Латвия, Македония и Сърбия. Те са все млади държави, възникнали след разпадането на Съветския съюз и Югославия. Недостатъчно дълги са и статистическите редове за Германия, Франция и Турция.
Общият коефициент на смъртност в ЕС през 2013 г. е бил 9,9 промила, у нас 14,4, а през 2015 г. – 15,1, при положение че през 1970те години у нас е бил около 9,0 промила. В ЕС няма държава с по-висока обща смъртност от нашата. Висока, но все пак по-ниска от нашата е в Литва – 13,6 промила, Естония – 13,4, Унгария – 12,9 и т. н. Много по-ниска от нашата е смъртността в Ирландия – 7,7 промила, Норвегия – 8, Франция – 8,6, Испания – 9, Словакия – 10, Дания – 10 и т. н. В съседните страни също е висока, но доста по-ниска от нашата: Сърбия – 13,9 промила, Румъния – 11,9, Гърция – 10,5, а в Македония е 8,8.Детската смъртност в ЕС е 4,2 на 1000 живо родени деца, а у нас е 7,6 през 2014 г. (виж таблица 4.).
Таблица 4. Детска смъртност в България
Години |
% |
1960 |
45,1 |
1970 |
27,3 |
1980 |
20,2 |
1990 |
14,8 |
2000 |
13,3 |
2010 |
9,4 |
2014 |
7,6 |
Източник: НСИ
Пояснение: Размерът на смъртността е в % на 1000 живородени деца.
През последните 54 години е постигнато рязко намаление на детската смъртност у нас. През 1960 г. детската смъртност е била 45,1 на 1000 живородени деца, през 1990 г. – 14,8 и през 2014 г. – 7,6. През първите 30 години (1960-1990) средногодишното подобрение е било с 1,01 процентни пункта, а през следващите 15 години (1990-2014) темпът на подобрение е снижен рязко до 0,30 пункта средногодишно. Това затихване на динамиката на снижение се дължи на две причини. Първо, по-успешна работа по намаление на детската смъртност, и Второ – с намаление на равнището на смъртност постигането на всеки пункт става все по-трудно. Все пак изоставаме значително от средното европейско равнище. Само Румъния има по-висока детска смъртност (9,8) от нашата. Във Финландия тя е 2,3, в Португалия – 2,5, в Словения – 2,5, в Полша – 5, в Унгария – 5,3 и т. н.
В резултат на взаимодействието на разгледаните до тук, а и на много други фактори, се формира възрастовата структура на населението в България и Европа (виж таблица 5.).
Таблица 5. Възрастова структура на населението в %
Държави/Възрастови групи |
0-14години |
15-64 години |
над 65 години |
ЕС-28 |
15,6 |
65,8 |
18,5 |
България |
13,7 |
66,7 |
19,6 |
Белгия |
17,0 |
65,2 |
17,8 |
Чехия |
15,0 |
67,6 |
17,4 |
Дания |
17,2 |
64,5 |
18,2 |
Германия |
13,1 |
66,1 |
20,8 |
Ирландия |
22,0 |
65,4 |
12,6 |
Гърция |
14,7 |
64,9 |
20,5 |
Испания |
15,2 |
66,6 |
18,1 |
Франция |
18,6 |
63,5 |
18,0 |
Хърватия |
14,8 |
64,7 |
18,4 |
Италия |
13,9 |
64,7 |
21,4 |
Латвия |
14,7 |
66,3 |
19,1 |
Литва |
14,6 |
67,0 |
18,4 |
Унгария |
14,4 |
68,0 |
17,5 |
Австрия |
14,3 |
67,4 |
18,3 |
Полша |
15,0 |
70,1 |
14,9 |
Португалия |
14,6 |
65,6 |
19,9 |
Румъния |
15,5 |
67,9 |
16,5 |
Словения |
14,6 |
67,9 |
17,5 |
Словакия |
15,3 |
71,2 |
13,5 |
Финландия |
16,4 |
64,2 |
19,4 |
Швеция |
17,1 |
63,5 |
19,4 |
Великобритания |
17,6 |
64,8 |
17,5 |
Швейцария |
14,9 |
67,6 |
17,6 |
Македония |
16,9 |
70,7 |
12,4 |
Албания |
19,2 |
68,8 |
12,0 |
Сърбия |
14,3 |
67,7 |
18,0 |
Турция |
24,6 |
67,8 |
7,7 |
Източник: Eurostat.
Пояснение: Данните са до 2014 г. В някои страни сумата от трите колони не е 100,0, а с една десета под или над, поради съкращенията в десетичните знаци.
На основата на данните в таблица 5. могат да се правят важни изводи за кратко-, средно- и дългосрочните тенденции в икономическото и социалното развитие, за тенденциите в раждаемостта и смъртността, за очакваните разходи на обществото по образованието, здравеопазването и разходите по издръжката на различните поколения, за количеството и качеството на работната сила, за миграционните процеси, за пенсионните фондове и т.н., за всяка страна и за Европа като цяло. Това е важно, но е извън обсега на моята задача в настоящия анализ. Тук ще се огранича само до някои аспекти, свързани с демографската ситуация в България.
Много интересна е първата колона, която е наситена с цифров материал за комплексни стратегически анализи. Тя показва какви са демографските резерви и очакваните демографски процеси на отделните страни и на Европа, като цяло, за следващите 50-70 и повече години.
Демографските резерви на България са силно ограничени, защото намаляват децата и младите хора. Те са едва 13,7% от населението, при 15,6% средно за ЕС, 22,0% в Ирландия и 24,6% в Турция. Заедно с Германия и Италия, ние сме в най-неизгодна позиция, поради ниския дял на най-младото поколение във възрастовата структура на населението. Почти еднаквият относителен дял на най-младото поколение в България, Германия и Италия се дължи на различни икономически и неикономически причини, на които се спрях по-горе. С това се подкопава потенциала на тези страни за икономическо и социално развитие, а също и за демографски растеж през следващите десетилетия.
Залага се все по-опасно бъдещо демографско потъване. Но докато Германия и Италия имат далеч по-големи ресурси и потенциал за маневриране и търсене на подходящи решения, това не може да се каже за малката и бедна България. Нашата страна ще бъде изправена пред още по-големи демографски и свързани с тях други предизвикателства през следващите 30-50-70 и повече години, ако не вземе незабавни радикални мерки. Още от сега трябва да се мисли как предизвикателствата да бъдат предварително установени и своевременно смекчени.
Източниците на България за млада, предприемчива, енергична работна сила и за генетичен потенциал, са силно ограничени, поради ниската раждаемост и голямата емиграция на млади хора, със всичките негативни последствия. А да разчитаме на имигранти от Северна Африка и Близкия изток (както ни беше препоръчала преди две-три години нашата еврокомисарка), е рисковано по много причини. Една от тях е сегашният етнически състав (българи, цигани и турци) на нашето население, който е близък до критични стойности. Тази високоплатена европейска чиновничка явно се е откъснала напълно от настроенията в България и е забравила какво нашият народ може да преглътне и какво не може! Кое е добро за България и кое не е.
Представете си какво може да се случи в България ако след неуспелия опит за преврат и охладнелите отношения с Европа, Турция започне да пропуска големи маси мигранти от Северна Африка, Близкия и Средния изток през нашата сухоземна и морска граница! Дори ако само малка част от тях останат у нас, а другите продължат на запад, ако към сегашното мюсюлманско население у нас се добавят още 300-400 хиляди арабски и други имигранти-мюсюлмани от горните региони, ситуацията в България може да стане критична. Поради това не трябва да се допускат за постоянно заселване на наша територия икономически и други имигранти, превишаващи потенциала ни за устройването им и за националната ни сигурност.
Това може да ни създаде сериозни проблеми в бъдеще ако вземем предвид и настоящия етнически състав на нашето население. По данни от преброяването през 2011 г. въз основа на доброволното самоопределение на преброяваните 5,665 хил. (84,8% от населението) принадлежат към българската етническа общност; 588 хил. (8,8%) към турската и 325 хил. (4,9%) към циганската. По данни на НСИ 63,7% от турската общност живее в района на Кърджали и в Североизточна България. Почти всички хора от тази общност са мюсюлмани.
Силно изразена е и връзката между етническото самоопределение и самоопределението по майчин език. По данни на НСИ 96,6% от турската етническа общност счита турския език за майчин. 85% от циганската общност приема за майчин ромския език, 7,5% българския и 6,7% турския. Има тенденция към турчеене на нарастваща част от циганската общност, стимулирано и от някои политици. Може да се предполага, че при ново преброяване настоящата етническа картина ще е още по-неблагоприятна. При този етнически състав на нашето население, с доста по-ниска раждаемост и по-активна емиграция на хората от българската общност, в сравнение с турската и циганската, ако през близките 15-20 години се прибавят 15-20-30% имигранти предимно от арабските и африканските страни, и небългарските етнически общности достигнат 30-35-40%, аз още сега се тревожа за възможните последствия за моята родина!
Младите поколения на компактните български общности в чужбина също са скромни по мащаб и динамизъм и едва ли може да се разчита на тяхното привличане в значими мащаби, при не особено атрактивните настоящи и бъдещи условия за работа и живот у нас. Нямаме друг избор, освен да си създаваме сами млад човешки потенциал чрез бързо повишение на раждаемостта през следващите години и десетилетия.
От данните за Германия (13,1% деца и младежи от 0 до 14 години) можем да си обясним отчасти и по-голямата склонност на нейното правителство да приема сега млади имигранти от чужбина, поради недостига на собствено младо поколение. Този недостиг очевидно се чувства много остро от германския бизнес, след като федералният канцлер г-жа Меркел продължава и сега да кани имигранти и да декларира, че ще се справят с предизвикателствата. Въпреки зачестилите терористични актове в Германия през последните месеци на 2016 г. с прякото участие на нови имигранти от Африка и Близкия изток или такива от второ и дори трето поколение.
Положението в други европейски страни обаче е различно: Ирландия, Франция, Белгия, Дания, Швеция, Великобритания. Те имат по-висок процент на собствено най-младо поколение и едва ли се нуждаят от рискования внос на такова от Африка и Близкия изток. Това поражда естествен и трудно разрешим сблъсък на национални интереси.
От тази гледна точка, на другия полюс са Албания, Ирландия и особено Турция, с голямо младо поколение. С всичките деликатни структурни особености на турското младо поколение, за които стана дума по-горе. Европа и най-вече съседите на Турция тепърва ще се сблъскват през следващите години и десетилетия с последствията от настоящата демографска ситуация в тази държава, която впечатлява силно демографски и икономически, гледана от страни, но е наситена с вътрешно напрежение и конфликти, които тепърва ще се проявяват през следващите десетилетия. Сегашните европейски лидери като че ли не си дават сметка за това! Да не говорим за българските политици, които едва ли ги познават! Дано масовите чистки в Турция след неуспелия опит за преврат им отворят очите!
Освен това, германските политици силно опростяват последствията от притока на чужденци, обръщайки внимание само на техния брой и на младостта им като източник на работна сила и смятат, че лесно ще ги интегрират, както стана на времето с турските и най-вече с другите имигранти от южна и източна Европа. Те не си дават сметка сега за големите различия в религията, в духовните ценности, в манталитета, във взаимоотношенията в семейството, в липсата на образование и квалификация на пришелците от арабските страни, от Афганистан, Пакистан, Сомалия, Етиопия, Нигерия и други африкански страни на юг от Сахара.
Те като че ли не се учат от горчивия опит на Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Испания, Швеция, Австрия и други европейски страни в приобщаването на национално и битово ниво на милиони арабски, африкански и азиатски имигранти дори от второ и трето поколение, раждани и отрасли в своите гета в големите европейски градове и все повече настройвани срещу местното население, което пък гледа на тях с високомерие и подозрение. Поучителен е и опитът на страни като Румъния, Унгария, България, Словакия и други европейски страни с внушителни цигански етнически общности, които упорито не се поддават на интеграция, въпреки големите усилия в продължение на много десетилетия.
От гледна точка на краткосрочния хоризонт много показателни са данните в последната колона на таблицата. Заедно с Италия, Германия, Гърция, Португалия, Финландия, Швеция и Латвия, ние сме с най-висок дял на най-възрастното поколение (виж таблица 5.). Но сме в най-трудна ситуация, защото разполагаме с най-ограничен потенциал, за да се справяме с произтичащите от това бъдещи проблеми. Делът на поколението над 65 години у нас превишава дела на поколението от 0 до 14 години почти със 6 процентни пункта и продължава да расте. Само в Германия и Италия тази разлика е по-голяма.
В 8 от държавите в таблица 5. делът на тези с най-младо поколение превишава дела на най-възрастното. В останалите 20 страни е обратното. Това е тревожно за Европа. И още повече за България. Съотношението между хората в работоспособна възраст и пенсионерите у нас е едно от най-неблагоприятните в ЕС и продължава да се влошава. За малка и бедна страна като нашата, това е сериозен проблем, който засега не се осъзнава от българските политици.
В публичните изяви на най-високопоставените лица в нашата държава често слушам за рязане на ленти при откриване на магистрали и пречиствателни станции, за електронизация, за евро-атлантически ценности, за превъоръжаване на армията ни срещу „руската заплаха”, за тероризма и т.н., но нито веднаж – за очертаващата се пред нас демографска катастрофа. Кое е по-важно: оцеляването на България като народ и държава или превъоръжаването на армията срещу една измислена от болни мозъци руска заплаха? В следваща статия ще покажа, че с исканите и отпускани милиарди лева за превъоръжаване през близките години може да се реши важна част от най-острите проблеми на демографската криза.
Задълженията на нашето общество да помага на най-възрастното поколение през следващите 10-15 и повече години, са големи. Държавата трябва да прави това при силно ограничените й текущи материални и финансови възможности, които до голяма степен са изкуствени, защото ресурси в България има, но правителството не ги мобилизира за финансиране на най-важни национални програми. То трябва да осигурява на възрастните хора подходящи пенсии, достъп до здравни грижи и лекарства, почивка, подходяща домашна среда, особено когато останат самотни, старчески домове при крайна нужда. И всичко от което се нуждаят за достойни старини, за да не ровят в кофите за отпадъци и да не умират преждевременно от глад и болести, изоставени от близки и от държавата. И най-вече - уважение за техния принос за развитието на България в миналото и молба за прошка заради допуснатите спрямо тях огромни несправедливости, през последните 26 години.
На тези грижи не трябва да се гледа като на бреме, а като изпълнение на синовен дълг към нашите родители и деди. Недопустимо е противопоставянето на поколенията, каквото някои психически неуравновесени хора у нас си позволяват в името на финансовите баланси на болниците и на държавата.
На другия полюс, с по-малък дял на най-възрастното поколение, са Ирландия, Албания, Македония, Словакия, Полша и най-вече Турция. Те го дължат на собствените си усилия да поддържат по-висока раждаемост в продължение на десетилетия и да полагат много други грижи, за да имат сега солидни демографски ешалони от най-младо, младо и средно по възраст поколения и по-малък дял на най-възрастното. В някои от тези страни това се дължи на високия дял на необразовано мюсюлманско население, за което семейното планиране е непознат лукс. Не може обаче да разчита на прогрес държава с висока раждаемост на бъдещо неграмотно и безработно поколение, което се превръща в източник на престъпност.
Поддържането на добре премислена по-висока раждаемост е много по-здравословен подход от ориентацията на някои богати европейски държави да попълват недостигащото им младо поколение чрез внос на млади имигранти. Това не е достоен за уважение подход. Защото той води най-често до лишаване на други страни от тяхното младо квалифицирано и предприемчиво поколение, какъвто е нашият случай сега. Поради голямата емиграция на най-квалифицирани хора ние изпитваме все повече трудности да намерим подходящ квалифициран, особено инженерен персонал за нашата икономика, главно за индустрията.
Този подход е паразитен, защото лишава по-бедните държави от мозъци, от работна сила и от генетичен потенциал. Той е по-лош от най-лошата кражба. Истинското название на този подход е демографско ограбване. Това е една от най-големите опасности за нашата национална сигурност в средно- и дългосрочен хоризонт. Така най-богатите страни в Европа и Америка стават все по-богати и с помощта на демографското ограбване на бедните страни, които стават все по-бедни, лишени от най-младото си, най-динамично и предприемчиво поколение. За повече подробности по тази тема виж публикуваната наскоро моя статия „Богатата Европа налага демографско ограбване на бедните страни”.
Паричният израз на този вид ограбване на България от богатите европейски и други страни през последните 26 години се измерва с десетки, а може би и стотици милиарди щатски долари. И наверно ще продължава в обозримото бъдеще. Никой не смее да му се противопостави открито, защото ще бъде обвинен, че ограничава свободата на личността за избор на място за живеене. А властите на богатите страни и техните медии подкрепят и дори стимулират тази „свобода на личността”, защото им осигурява готова млада и квалифицирана работна сила за тяхното икономическо развитие, ограбена от по-бедните страни.
Логичен е въпросът: до кога ще бъде толерирано и дори стимулирано това безогледно демографско ограбване? До кога бедните страни ще подготвят кадри за богатите? До кога бедните страни ще издържат богатите? Политиците на богатите страни като САЩ, Германия, Великобритания, Франция и други дължат отговор на тези въпроси пред човечеството. Дължат го сега, а не след десетилетия!
Всяка цивилизована държава трябва да осигурява балансирана възрастова структура на населението си със собствената си демографска политика, а не да разчита на „вноса” на млади поколения, чрез демографско ограбване на други страни. Това означава самостоятелно разширено възпроизводство или поне поддържане на стабилно население, при все по-добро качество на живота на хората.
Настоящият анализ показва, че България е в най-тежка демографска ситуация между всички страни в ЕС. Сериозно е и положението на Гърция. В трудна ситуация е и Унгария, особено поради ниския дял на най-младото поколение, но не така трудна като нашата. И въпреки това, унгарският министър председател г-н Орбан отдавна говори публично с тревога за надвисналата над тях демографска опасност и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище - той има 4 деца. Същото не може да се каже за нашия премиер, чийто управленски хоризонт се изчерпва с магистралите и за близките 2-3 години. И чиято загриженост за демографското бъдеще на България ние не чувстваме. Да сте го чули някога да говори за демографската криза - тази най-страшна за България тема? Аз не съм.
Освен негативното влияние на някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, което ние не можем да избегнем, от 26 години у нас се провежда държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е едно от деструктивните последствия на рестриктивната икономическа политика на десния пазарен догматизъм. То е висша степен на престъпна безотговорност пред българския народ!
29 юли 2016 г.