Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

България ще пропусне уникален шанс за Генерален секретар на ООН

 

 

            Нямах намерение да участвам в дискусията по българската кандидатура за Генерален секретар на  ООН. Търпението ми обаче се изчерпи след всичко, което слушах и четох през последните месеци и особено през последните дни. Чашата ми преля днес – 3. Октомври, след като изслушах и изгледах по телевизията посредственото представяне на Кристалина Георгиева пред Общото събрание на ООН. Връх на безобразията през последните месеци беше глупавото решение на Бойко Борисов да подмени кандидатурите на двете дами по средата на пътя, наверно под външен и вътрешен натиск, съчетан с недостатъчната негова вътрешна убеденост от самото начало в кандидатурата на Ирина Бокова, собствената му ограничена политическа и управленска култура. И всичко това, комбинирано с половинчатата, двулична и противоречива кампания на Министерството на външните работи по адрес на Ирина. В същност, министерството водеше едновременно две кампании: официално – „за” и неофициално – „против” Ирина Бокова. Втората беше по-активна.

Бойко Борисов ни заблуждава, нещо повече – той ни лъже, когато говори за огромната работа на правителството в подкрепа на Ирина. Никога не е имало такава подкрепа. Още по-малко – огромна. Ако трябва да сме точни - тази подкрепа беше с отрицателен знак. Огорчението ми като българин продължи когато наблюдавах пещерния антикомунизъм в дивата кампания на една жалка малка група ултра десни български фанатици, от няколко месеца, засилена през последните дни, в акомпанимента на елементарните, крайно некомпетентни коментари на самозвани български политолози и социолози. И подкрепяна активно от сервилната българска журналистика.

Тези хора пречупват всичко през омразата. Тяхната професия е омразата. Те мразят всички и всичко, което не мисли като тях. Не могат да правят нищо друго, освен да мразят. Те мерят всичко с махленските български стандарти от времето на Бай Ганьо. Изглежда, нищо не се е променило у нас през последните 120 години и направените тогава колоритни оценки от Константин Иречек за нас българите са валидни и днес. Валидни са и жестоките оценки на дядо Славейков за народа ни, направени в стихотворение, писано преди освобождението ни от турско робсво. Може би и ние не сме се променили. Жалко, много жалко!

            В моите оценки по темата се различавам от повечето български коментатори поне по две неща:

Първо, познавам лично двете дами от 30-35 години: Ирина като компетентен наш дипломат, възпитаник на световно известната дипломатическа академия в Москва, с висока обща и професионална култура, широко скроена, толерантна, благородна, възпитана и Кристалина (ще се въздържа от благоприличие да използвам предишното й име), родена и израсла във фанатично комунистическо семейство, прилежен асистент по политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс”, закърмена още в семейството си във вярност на господстващата тогава комунистическа идеология. Не напомняше с нищо, че е убеден привърженик на евроатлантическите ценности. По онова време не бях чул или прочел нито един дисидентски ред от нея. Точно обратното! Даваше вид, че е убедена в господстващите по онова време ценности.

Второ, работил съм в ООН 12,5 години, част от които като директор на голям отдел. И то в най-студените години на студената война. Бях председател на Комитета по назначенията и повишенията в ЮНИДО – Виена и в това ми качество представях и защитавах предложенията за повишения за най-високите рангове пред Съвета по назначенията и повишенията в централата в Ню Йорк, председателстван от заместник генерален секретар на ООН. За разлика от самозваните наши „специалисти” по ООН, познавам от вътре порядките и механизмите за вземане на решения в тази световна арганизация. Познавам както добрите порядки, така и мръсните трикове в нея. Каквито, впрочем има във всяка организация по света.

            На какви условия трябва да отговарят кандидатите за Генерален секретар на ООН?

            Функциите на генералния секретар са синтез на най-висша дипломация. Големи световни мислители считат този пост за най-трудния на света. Неговото ежедневие е запълнено с висш дипломатически пилотаж в областта на многостранната дипломация. Там важат само железните аргументи, логиката на здравия разум, силните нерви, търпението, взаимното уважение и толерантност, способността да се постига съгласие между взаимно изключващи се интереси и позиции. Работата му е изтъкана от непрекъснати  компромиси на най-висок ранг. Без това не може да бъде запазен световният мир. В неговата работа е изключено чукането по масата, диктатът, повишеният тон, изнервеното поведение, непремереният език или прибягването към заплахи и интриги. Всяка изречена дума трябва да е добре обмислена. Дори в интонацията на нейното произнасяне. И най-малките страни членки на ООН държат да бъдат уважавани, а техните интереси зачитани. Да не говорим за най-големите!

От всичко това не следва, че генералният секретар на ООН е всемогъщ. Най-важните решения се вземат от Съвета за сигурност и от Общото събрание по строго определени железни правила, а той ги изпълнява.

Ирина отговаря на повечето от тези изисквания. Както споменах, тя има дипломатическо образование в елитна дипломатическа академия. През целия си живот е била на най-високи дипломатически постове в България и извън нея, като представител на България. От 2005 г. е постоянен представител на България в ЮНЕСКО. През октомври 2009 г. е избрана за генерален директор на ЮНЕСКО със 166 гласа „за”, 7 „против” и 2 „въздържали  се”, при общо 193 страни членки на тази организация. През октомври 2013 г. е преизбрана за втори мандат в ЮНЕСКО – най-голямата специализирана организация на ООН. По всеобщи оценки се справя много добре с работата си при много трудни условия, особено след прекратяване на нейното финансиране от САЩ преди няколко години, поради приемането на Палестина в ЮНЕСКО. А приемането на Палестина в ЮНЕСКО не беше и не можеше да бъде еднолично решение на генералния директор, а на Общото събрание. Нейният сегашен пост е неофициално с ранг на заместник генерален секретар на  ООН, защото ЮНЕСКО е част от семейството на ООН.

            Кристалина не притежава повечето от тези черти. Тя е икономист по образование. Беше асистент по политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс” - София, сега е доцент по икономика в УНСС. Работила е дълги години в Световната банка на различни постове и достига до ранга на вицепрезидент на Банката. Тук обаче е нужно едно уточнение за неосведомените. Световната банка има един президент (винаги американец) и 2-3 старши вицепрезиденти. Общият брой на вицепрезидентите на банката е около 30. Тя заемаше 28-29. място в подреждането на вицепрезидентите и се занимаваше предимно с административна работа и подпомагане на страните членки при бедствия. След катастрофалния провал на тогавашния български министър на външните работи – любимката на Бойко Борисов - Румяна Желева пред Европейския парламент преди няколко години, Кристалина беше назначена на нейно място в Икономическата комисия на ЕС в Брюксел на отредения за България най-непристижен пост – комисар по бедствията. Вече втора година е вицепрезидент на Комисията, координиращ бюджетните дейности.

Нейните компетенции по същинската висша дипломация, с която се занимава генералният секретар, са близки до нулата. Тя няма нито образование, нито практически опит по най-висша многостранна световна дипломация, което е крайно необходимо, особено в сегашната супер сложна световна обстановка. Както личи от името, Световната банка е финансова институция. ООН е най-висша политическа институция, която се занимава с многостранна дипломация. Характерът на тяхната дейност е съвсем различен. Изискванията към заемащите ръководни постове в двете институции са различни. Опитът на ръководен пост в Световната банка не е достатъчно сходен и полезен, като предпоставка за успешна работа в ООН. Неслучайно работещите на високи постове в ООН се отнасят със своеобразно чувство на превъзходство към тези в Световната банка или в МВФ.

Кристалина има странно поведение, несъвместимо с поста й на комисар в икономическата комисия на ЕС. От доста месеци тя прави опити да оглави ПРООН (Програмата на ООН за развитие), където постът се освобождава през април 2017 г. Известно е, че напоследък прави опити да си осигури пост като заместник на новия генерален секретар Гутереш. Случайността и късметът, а и някои други обстоятелства, за които не е прието да се говори публично, я изведоха във високите ешалони на управленската номенклатура на световни организации, за които тя не притежава необходимите качества. Тя е случайно попаднал там човек. Изглежда, че нейното мнение за собствените й качества е по-различно от действителното и затова не се спира пред нищо. За огромно очудване на тези, които я познават, сега си въобрази, че може да заеме и най-високия пост в световните институции – Генерален секретар на ООН. Това би било катастрофално за ООН с непредвидими последствия, ако можеше да бъде постигнато от такава посредствена личност! В името на болните си амбиции за все по-високи постове, тя не се спира пред нищо! Затова трябва да бъде обуздана, докато не е нанесла още по-големи поразии!

            В тази връзка сравнението, което направи напоследък Бойко Борисов между Ирина Бокова и Румяна Желева е кощунствено. Според него, и двете са еднакво некомпетентни, представят се еднакво слабо и поради това е трябвало да се отстранят като кандидати. Разликата между двете дами е от небето до земята. Предполагам, че през следващите дни, когато започнат същинските гласувания със цветни бюлетини на постоянните членове на Съвета за сигурност, Ирина ще бъде между първите няколко, а Кристалина между последните няколко кандидати.

Очевидно, интелектуалното равнище на Бойко Борисов е твърде ниско,  за да оценява интелекта на световен дипломат от ранга на Ирина. Тук няма място за сравнение! Всяко сравнение е обидно! Самото сравнение говори за бедния интелектуален потенциал на този, който го прави. Нека почакаме още няколко дни и да видим какво ще се случи. Предполагам, че резултатите от гласуването ще покажат колко жалък е Бойко Борисов с примитивните си оценки. И то не само в този случай, а в почти всички негови управленски решения.

            По-горе споменах за необходимостта от високи морални качества на генералния секретар: много висока обща и управленска култура, търпение, толерантност, уважение на чужди мнения, зачитане на различни интереси, способност да се правят компромиси и да се постига съгласие, да стои далеч от интригантството, да не обслужва интереси на едни страни членки, за сметка на други и т.н. Дори за обикновени постове служителите на ООН подписват декларации, че в своята работа няма да изпълняват поръчения от вън и да обслужват интересите на едни страни членки за сметка на други. На това особено много се държи при най-високите ръководни постове.

            Ирина е доказала на практика в ЮНЕСКО, при много сложни обстоятелства, че притежава тези качества. Иначе нямаше да бъде избрана за втори мандат. А там членуват същите държави, които са в ООН.

Кристалина е известна със склонността си да участва в нечистоплътни задкулисни комбинации. Ще дам само един пример. Известно е, че почти едновременно с представянето на кандидатурата на Ирина, Кристалина участва косвено в контра кампанията против Ирина, организирана от хора в България и извън България, в това число с ресурсите на „Отворено общество”.. Това е от повече от година. И е добре обмислено. Тя пътешестваше непрекъснато из Европа, до Америка и по света, за неприсъщи на Европейската комисия и за нейния пост в комисията командировки и водеше методично своя задкулисна кампания за номинация за ООН, със знанието и подкрепата на българските власти и на ръководството на Европейската комисия. Даваше витиевати отговори на въпросите за нейното предстоящо номиниране. С нейно знание и одобрение имаше координирани публикации в нашия и в чуждестранния печат за очерняне на Ирина, за оттегляне на нейната номинация и за предстоящото й номиниране на нейно място.

Важна роля в тази кампания против Ирина играеше Иван Кръстев – син на виден деятел на БКП, член на ЦК на БКП по времето на Тодор Живков, главен редактор на най-авторитетното и най-схоластично партийно списание по организационни въпроси – сп. „Партиен живот”. При срещите си с Бойко Борисов на четири очи или в присъствието на още няколко доверени лица, Кръстев го е заплашвал и му е диктувал какво да прави, за да не започнат кампания срещу него самия. Това се знаеше от някои хора у нас и в чужбина. Естествено, знаеше го и Кристалина. И го одобряваше. Иван Кръстев настояваше от името на чуждестранни личности и институции пред Бойко Борисов за оттегляне номинацията на Ирина и замяната й с Кристалина. Всичко, което Бойко сега ни говори за този епизод и за причините за оттеглянето на кандидатурата на Ирина, е лъжа. Ако е честен човек, това може би му тежи, че го прави. Но фактът е безспорен – той продължава да ни лъже. И това се прави от министър-председателя на България!

Номинирането на кандидати за генерален секретар на ООН винаги се е правело от правителствата на страните членки. Това също е добре известно. Този път влиятелни европейски страни се опитаха да го подменят, като включиха в подбора на номинацията на Кристалина Европейската народна партия, Отворено общество и други консервативни западни среди. Жалки български депутати ни убеждаваха, че ООН трябва да се ръководи от десни политици, каквато била Кристалина, така както Европейските институции се ръководят от десни политици. Това е нов чутовен принос  на десен български депутат в практиката за избор на генерален секретар на ООН. Може би трябва да бъде предложен за Нобелова награда за мир! В лобирането бяха ангажирани бивши и настоящи ръководители на ЕС, Ангела Меркел и други. Правени бяха опити за сондажи за подкрепа от Президента Путин, което беше потвърдено публично от руска страна и т.н. Българският министър на външните работи е лобирал активно повече от година за Кристалина по своя линия, със знанието и съгласието на Бойко Борисов.

Всичко това беше със знанието,с прякото и косвеното участие на Кристалина. А за пред хората в България и пред световната общественост официалният български кандидат беше Ирина. Ирина не може да не е чувствала, че няма истинската подкрепа на българските власти и че е самотна в кампанията. Никой от другите кандидати от различни държави не беше поставен в такова тягостно самотно положение. Тя беше обект на чудовищна клеветническа кампания. Ирина показа, че има железни нерви и устоя на клеветите.

Няколко минути след официалното обявяване на номинацията от Бойко Борисов, беше променен сайта на Кристалина в интернет и приспособен към номинацията й за ООН. Очевидно, всичко е било подготвено предварително. То не се прави за няколко минути. И въпреки това тези дни Кристалина заявява пред високопоставени лица в Ню Йорк: „Имаше елемент на изненада, когато българският министър председател ми предложи да бъда номинирана”. Очевидно, това не е вярно! То е театър за заблуда на неосведомените и наивните. Кристалина лъже, лицемери и интригантства. Представяте ли си какви световни скандали биха се завихрили, ако човек с такива задкулисни склонности и болни амбиции застане начело на ООН! Това не може да не се отразява на нейната работа и сега като комисар в икономическата комисия.

Ако трябва да сме последователни след всичко случило се, е логично да зададем въпроса на компетентните институции – може ли Кристалина да заема повече сегашния си пост в Европейската комисия? Може ли да се вярва на решенията, които взема такъв човек?

В историята на ООН не е известен друг пример на мащабна контракампания на страна членка срещу собствения си кандидат за Генерален секретар. Това навярно ще остане като пример в учебниците по световна дипломация. Поради това поведението на българското правителство с оттеглянето на кандидатурата на Ирина преди да започнат същинските гласувания в Съвета за сигурност, предизвика очудване в световната дипломатическа общност. Защото именно тези гласувания ще бъдат важни, а не досегашните предварителни подборни гласувания.

 Може би нашите власти и някои среди извън България разчитаха Ирина да се оттегли сама от по-нататъшно участие в конкурса, защото не искаха да проличи, че тя се ползва с някаква подкрепа всред постоянните членки на Съвета за сигурност и че нейното класиране при гласуването с цветни бюлетини може да се окаже по-добро от досегашните информативни гласувания! А нейното отстраняване тогава би било по-трудно. Затова побързаха да я елиминират преди гласуването със цветни бюлетини. И упражниха силен натиск върху нея да се оттегли сама, защото правилата не допускаха насилственото й отстраняване от по-нататъшно участие в конкурса.

Благодарение на дипломатическия си опит тя не постъпи така, както те очакваха. И ги изненада неприятно. Сега навярно очакват с нетърпение и тревога гласуванията с цветни бюлетини и се молят Ирина да не получи съществена подкрепа, след като не е вече официален кандидат. И да се класира по-зле от тяхната нова официална кандидатка – Кристалина. Още по-неприятно за българките власти би било евентуално по-добро класиране на Ирина в предстоящите гласувания на постоянните членове на Съвета за сигурност със цветни бюлетини. Това ще направи България, българското правителство и чуждестранните му „началници” за смях пред света.

            Сегашният пост на Ирина като генерален директор на  ЮНЕСКО е между няколкото най-високи постове в системата на ООН. Както вече споменах по-горе, тя и сега има неофициално ранга на заместник генерален секретар на ООН. В историята на ООН постът на генерален секретар и на заместник генерален секретар като ръководител на голяма световна организация - ЮНЕСКО, никога не е даван на граждани на една и съща малка страна с не особено добър международен престиж, като България. Ако Ирина не бъде избрана за генерален секретар на ООН, тя остава генерален директор на ЮНЕСКО до края на мандата си – края на 2017 г. При това положение, дори ако всичко друго е наред, Кристалина няма шанс да бъде избрана за генерален секретар на ООН, понеже ще се окаже, че малката България ще управлява ООН, макар че не може да управлява нормално дори себе си и за всичко важно разчита на указания от «големите началници». Никой няма да позволи такъв парадокс. Дори само това прави Кристалина неизбираема за генерален секретар на ООН. Хората, които я лансират така агресивно са длъжни да знаят всичко това. Трябва да го знае и тя! От това може също да се съди за нейния морал и нравствени качества. Но изглежда че болните й амбиции за все по-високи постове надделяват над всичко.

            Като генерален директор на ЮНЕСКО, за разлика от повечето западни лидери, Ирина отговори положително на поканата на Русия и посети военния парад и другите тържества в Москва по случай 70. годишнината от победата над хитлеристка Германия. ЮНЕСКО поддържа редовни контакти с Русия в областта на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО беше една от малкото световни институции, които приветстваха възторжено освобождаването на Палмира в Сирия от варварите, с решаващото участие на Русия и обеща сътрудничество с Руската федерация по възстановяване на вандалските разрушения на тези уникални паметници. Според мен, Ирина се ползва с доверието на руското ръководство и това навярно ще проличи в предстоящите гласувания в Съвета за сигурност.

            И обратното, Кристалина подкрепя напълно враждебната политика на ЕС спрямо Русия, в това число по конфликта в Украйна, по завръщането на Крим в Русия, по икономическите санкции против Руската федерация и т.н.. Тя никога и под никаква форма не се е застъпвала публично за нормализиране на отношенията между Европейския съюз и Русия и за отмяна на санкциите. Според мен, Кристалина не се ползва с доверието на руското ръководство. Очаквам това също да проличи в предстоящите гласувания. Дори само то е достатъчно, за да не бъде избрана.

            Гледах по Телевизия Европа представянето на Кристалина пред Общото събрание на ООН и отговорите й на многобройните въпроси. Това беше едно повърхностно представяне от лозунгов характер на елементарен, скучен традиционен език с изхабени банални клишета на висш международен чиновник. Нейните твърдения, че навсякъде, където е работела е провеждала радикални реформи и е преобразявала тези организации и че така ще постъпи и в ООН ако бъде избрана, пораждаха снисходителни иронични усмивки всред присъстващите. Обещанията й, че ще разреши скоро Палестинския проблем, предизвикваха още по-иронични усмивки. Тази жена не си даваше сметка какво говори. Много думи с повърхностно бедно съдържание. Затова отреденото й време все не стигаше.

 Не е вярно твърдението на наши слугински медии, че тя се е представила на три езика: английски, френски и руски. Тя прочете встъплението си на английски, за моя изненада, с ограничен скучен речников фонд, на странен шаблонен и скучен английски език за човек прекарал близо 20 години в Световната банка, затрудняващ дори професионалните преводачи. Прочете във встъплението си пасаж на френски, очевидно писан от други, но след това показа, че не разбираше задаваните й на френски въпроси и ползваше слушалки, което внасяше допълнителни смущения. Това не говори добре за нейния интелектуален потенциал, след като  официалната й работа е с английски език вече над 25 години и с френски език в Европейската комисия от няколко години в Брюксел.

На въпросите отговаряше объркано, хаотично, повърхностно, с прекалено жестикулиране, нетипично за дипломатическите среди,  и твърде общо, за което й беше направена забележка от представителя на Япония. На много от въпросите въобще не отговаряше и ги прескачаше, понеже не разбираше за какво я питат или се чувстваше некомпетентна. Това пролича особено релефно по въпросите, засягащи разрешаването на световни конфликти, по контрола над въоръженията, по ограничаването на масовата миграция, по реформата в ООН и особено в Съвета за сигурност и т.н.

Един от многото въпроси беше за поуките от конфликта в Сирия. Този въпрос даваше възможност на интелигентен човек да каже интересни неща, без да обвинява публично една или друга световна сила за ставащото в тази страна, което не може да се изисква от кандидат за генерален секретар.. Тя изрече доста шаблонни думи, но не каза нищо запомнящо се. А въпросът й даваше такава възможност.

Като имаме предвид, че се кандидатства за далеч по-важен пост и на далеч по-високо световно ниво, общото й представяне беше приблизително на равнището на Румяна Желева пред Европейския парламент преди няколко години. Личеше си, че залата я слушаше с отекчение и не реагираше на нейните изявления.. Присъстващите често поглеждаха часовниците си, очевидно от скука.

            Моето заключение: Ирина имаше шансове в началото за успешен избор или поне класиране плътно до Антонио Гутереш. След организираната враждебна кампания срещу нея повече от една година у нас и на Запад, половинчатата, двулична официална полуподкрепа и изоставянето й като официален кандидат насред пътя, преди да са започнали същинските гласувания в Съвета за сигурност, шансовете й да бъде избрана са намалели чувствително. Със своето чудато поведение българското правителство и Бойко Борисов станаха за смях пред света. Такова чудо световната дипломация не познаваше до сега. Те злепоставиха тежко и България със своеобразния си рекорд по глупаво поведение. Очаквам Ирина да получи подкрепа от две или три страни постоянни членове на Съвета за сигурност и един, а може би и два отрицателни гласа. За Кристалина още от началото беше ясно, че е неизбираема. Очаквам тя да бъде подкрепена от една и в най-добрия за нея случай – от две страни постоянни членове на Съвета за сигурност, а две или три да гласуват против нея.

България ще пропусне уникалния шанс да има свой представител за Генерален секретар на ООН. Това може никога вече да не се повтори. За сетен път се потвърди народната мъдрост, че в българския казан на Ада няма надзирател. Защото ние сами се дърпаме надолу към дъното. Ние по традиция не обичаме, когато някой стърчи над сивата посредственост с интелекта си. Мразим такива хора и сами ги мачкаме. А посредственият ръководител на държавата се огражда с посредствени хора. Като правило, по-посредствени от него. Затова нашата страна затъва все повече и повече в икономическото и политическото тресавище. За пореден път станахме за смях пред света!

Народе мой, кога ще се събудиш, за да въведеш ред в дома си? До кога ще търпиш да те мачка посредствеността и простащината? Погрижи се за своите таланти! Защото само те могат да те поведат към благоденствие!

 

     

3 октомври 2016 г.          

Обратно в списъка на публикаците