Проф. Стив Ханке повтори отново тези дни възраженията си по избора на германската марка /еврото/ за резервна валута и препоръча незабавeн отказ от еврото и обвързване към щатския долар. Главният му аргумент е, че това би предотвратило загубите ни от обезценка на еврото.

България е европейска страна, кандидат за членство в Европейския съюз /ЕС/ и води преговори за присъединяване. Обвързването с ЕС включва права и задължения, както в слънчеви, така и в облачни дни. Не можем да се обвързваме с еврото, когато ни е изгодно и да се отказваме - когато не е изгодно. Интеграцията на България в Европейския съюз няма разумна алтернатива. От тази гледна точка изборът на германската марка като резервна валута на Валутния съвет през 1997 г. беше правилен. Интеграционните процеси са в ход и през следващите години ще се засилват. Икономическа, социална и политическа интеграция обаче не е възможна без валутна интеграция.

Най-рано две години след присъединяването към ЕС България може да кандидатства за членство в Икономическия и валутен съюз /ИВС/, известен като еврозоната. Тогава еврото ще замени лева и ще се използва не само за разчетни цели, но и за текущи разплащания между стопанските субекти и гражданите. При такава перспектива е несериозно, за да не кажа авантюристично, България да се откаже от еврото и да обвърже лева към щатския долар.

Известно е, че преобладаващата част от външния ни дълг е в долари. В същата валута се прави и обслужването му. Почти всички суровини и енергоносители се внасят срещу долари. Висока е и доларовата импортоемкост на износа. Обезценяването на еврото ни причинява големи загуби по всички тези направления. Потенциалните положителни ефекти от обезценяването на лева по линия на износа не могат да се проявят, поради липсата на достатъчно стоки и услуги за износ и особено, поради ниската конкурентоспособност на износа. Съвокупният нетен ефект от обезценяването на лева при тези условия е отрицателен. Към него се прибавят и загубите поради превръщането на почти целия официален валутен резерв /92%/ в евро. В случая се губи както от обезценката на еврото, така и от по-ниските лихви в еврозоната.

Режимът на Валутния съвет и законът за БНБ не задължават ръководството на БНБ и правителството да държат целия валутен резерв в евро. Частта от резерва, която превишава валутното покритие на паричната маса /Мо/ би трябвало и до сега да е в долари, тъй като през 1999-2000 г. доларът поскъпваше по добре известни причини. И това се знаеше предварително. То доведе до чувствително обезценяване на еврото от 1 януари 1999 г. до сега и свързаните с това големи загуби поради превалутирането на официалния резерв в евро. Причината не е във Валутния съвет или в избора на резервната валута, а в погрешното управление на валутния резерв.

При стандартен вариант на Валутния съвет покритието на левовата парична маса следва да бъде в резервна валута, т.е. в евро. При повече икономическа прозорливост и гъвкавост в очерталата се глобална валутна ситуация през 1999-2000 г. дори резервното валутно покритие трябваше да бъде поне частично в долари. Това обаче не беше направено от правителството и ръководството на БНБ. От икономическа гледна точка най-важно е да има надеждно валутно покритие на левовата парична маса. Видът на валутата е от второстепенно значение.

Миналото не може да се поправи. От него трябва да се вадят поуки, а ако Народното събрание сметне, че има груби грешки – да се търси отговорност от виновните. Сега обаче не трябва да се допуска преобвързване на лева към долара. Първо, поради интеграцията ни с ЕС и произтичащите от това отговорности; Второ, поради големите загуби, които ще понесем при сегашните обменни курсове и Трето, поради изчерпване на преобладаващата част от потенциално възможното поскъпване на долара спрямо еврото.

Ако в близко време не се предприемат решителни координирани интервенционни мерки от ЕС, САЩ и Япония /както е правено многократно в подобни ситуации през следвоенните десетилетия/, обезценяването на еврото може да продължи до края на 2000 и началото на 2001 г., но ще бъде далеч по-малко от досегашното. През 2001 г. се очаква стабилизация на обменния курс, последвана от бавно поскъпване на еврото. Разбира се, при условие, че европейската икономика продължава да расте с набраното вече темпо и ако започнат да затихват медените 10 години на американската икономика, което специалистите прогнозират. Това затихване е много вероятно като се има предвид огромният хроничен дефицит в търговския баланс на САЩ; високото потребление; ниското натрупване и надценяването на акциите на капиталовите пазари.

Наивно е да се вярва, че повишението на цените на петрола през последните две години е спекулативно и да се разчита на обрат в близка и средносрочна перспектива. Още по-малко в далечното бъдеще. Цената на петрола около 30-35-40 дол/барел е нормална ако се преценят внимателно факторите, които я определят:

Второ, човечеството трябва да привикне със сегашните и дори по-високи цени на суровия петрол, да активизира търсенето на алтернативни източници на енергия и по-икономично да я използва. Това важи особено за България, защото внасяме 75-80% от потребяваните първични енергоносители, а сме между рекордьорите в прахосването на енергия. Енергоемкостта в нашата икономика е 4 пъти по-висока от западноевропейската и 6 пъти по-висока от японската.

Трето, правителствата на България и на другите европейски страни могат да смекчат последствията от предстоящите високи цени на суровия петрол за потребителите чрез намаление на митата, данъците и таксите върху петрола и петролните продукти. Едва ли е нормално те да заемат 70-75% от крайната продажна цена. България има евтини течни горива в номинално изражение, но съизмерени с мизерните ни номинални доходи, те са между най-скъпите в Европа!