1.    Резултати от валутните съвети

в Аржентина и България

Целта на този анализ е да провери доколко сходството в режима на функциониране на двете икономики поражда сходство в макроикономическите им показатели. Сходството в показателите обаче не е непременно резултат само от режима на функциониране. За това могат да допринасят и други фактори, които трудно се изолират. Дори при еднакъв режим на функциониране, причинно-следствената връзка трябва да се доказва, а не да се приема априорно.

Анализът е направен въз основа на данни от последните годишни доклади на Световната банка, годишника на МВФ за финансова информация, други публикации на Световната банка, МВФ, ОИСР, научни институти и българската статистика.

На Таблица 1 са представени най-важни макроикономически показатели за  аржентинската икономика.

Таблица 1. Най-важни макроикономически показатели на Аржентина

Пояснение: Данните за 2001 г. са само за І-во тримесечие. Изчисленията са направени от автора въз основа на информация от горепосочените източници. В публикации на Световната банка и на МВФ за Аржентина има различия по някои показатели, но те не променят общата картина.

Какво показват данните в Таблица 1 и в други публикации за Аржентина?

·        Икономическият растеж е висок през първите години на ВС, но впоследствие затихва, а през последните години темповете са отрицателни. Средногодишният прираст на БВП между 1990 и 2000 г. е 4.3%, но след корегиране със средногодишния прираст на населението (1.3%), прирастът на БВП на човек от населението е около 3%. През последните години той е отрицателен.Тази динамика на растежа не е достатъчна за такава богата страна. Средногодишният растеж на брутния продукт в Аржентина през първите 5 години е по-висок от този в България за също такъв период в условията на ВС.

·        Износът като процент от БВП нарастна през първата половина на периода, но след 1996-1997 г. намалява. За 2001 г. ще има рязко влошаване. Аржентина е все още слабо интегрирана в системата на световната търговия. Това се дължи на много причини. Една от най-важните през последното десетилетие е трайно фиксираният валутен курс. Повишението на дела на износа в БВП само с 3 процентни пункта за 10 години не е достатъчно. Една от главните причини е намаляващата конкурентоспособност на аржентинските стоки  поради трайно фиксирания курс на песото към поскъпващия щатски долар. Търговските партньори на Аржентина (и особено най-важният - Бразилия) имат гъвкави режими и валутите им поевтиняха значително спрямо долара. Такива бяха обезценките на бразилския реал през 1999 и 2001 година. Сравнения между относителните нива на износа (и вноса) на Аржентина и България са безполезни поради големите различия в мащабите по население и особено по брутен продукт. БВП на Аржентина през 2000 г. по текущи цени е бил $285 млрд, а в България около $12 млрд. Ролята на външното потребление като фактор на растежа в двете страни е несравнима – ако износът на Аржентина е 10% от брутния й продукт в България той е 40%.

·        Вносът като процент от БВП превишава износа почти през всички години и нарастна двойно през този период. Една от главните причини е трайно фиксираният валутен курс към поскъпващия долар, което стимулира вноса и потиска износа. Вносът на България в условията на ВС расте, а износът намалява. Както и в Аржентина, неблагоприятна е стоковата структура и структурата по икономическо предназначение на вноса и износа. Такива структури са типични за изостанали икономики.

·        Нормата на инвестиране, много ниска в началото на десетилетието, нарастна с няколко пункта през следващите години, без да достигне 20%. През последните години отново намаля до към 15%. Сривът е още по-голям през 2001 година. Намалява и годишният обем на инвестициите: през 1999 г. с 12.8%, през 2000 г. с 8.6%, а за 2001 г. се очаква намаление поне с 8%. Още по-тревожно е положението с нормата на натрупване. През 1997 г. тя е 14.7%, през 1998 г. 15.1%, през 1999 г. 13.7%, през 2000 г. 12.8%, а за 2001 г. се очаква 10-11%. През последните години е намалено и кредитирането на частния сектор. Преобладаващата част от паричния пазар се владее от чуждестранни банки, при 18% в 1994 година. С подобни норми на натрупване и инвестиране не може да се проведе структурна и технологична модернизация и да се постигне траен висок растеж. Нормите на натрупване и инвестиране в България през последните 5 години са на същото ниво. Ограничителният режим на ВС в двете страни е една от причините.

·        Бюджетът е дефицитен през всички години. През първата половина на десетилетието е незначителен, докато през втората трайно нараства. В публикация на Световната банка се посочва, че бюджетният дефицит през кризисната 1990 г. (преди въвеждането на ВС) е бил 2.5%, а през 2000 г. е 2.4%. Бюджетният дефицит е силно корелиран с дефицита по текущата сметка. Данните в таблицата показват, че бюджетният дефицит не е главна причина за сегашната криза, както някои твърдят. Десетки други страни имат по-големи бюджетни дефицити през това десетилетие, без да  стигат до подобна криза. Показателно е сравнение с Бразилия. Според публикация на МВФ бюджетният дефицит на Аржентина през 1998 г. бил 2.1%, през 1999 г. 4.2%, през 2000 г. 3.6%, а очакваният за 2001 г. е 3.2%. За същите години бюджетният дефицит на Бразилия е бил съответно: 7.9%, 10.0%, 4.6% и 3.5%, но там не се случи това, което стана в Аржентина. Официалният бюджетен дефицит в България през последните 4-5 години е по-нисък от аржентинския, но заедно с квазибюджетния дефицит го превишава значително.

·        Балансът по текущата сметка е отрицателен през всички години на десетилетието. Изменението е противоречиво, но тенденцията е към трайно влошаване, особено след 1995-96 година. Главната причина е фиксираният обменен курс към поскъпващия долар. Нямаше повишение на общата факторна производителност, което да компенсира  натрупваното напрежение във валутния курс. А производителността не растеше, защото инвестиционната активност беше ниска. Тя пък  беше ниска, понеже режимът на ВС не създаваше подходяща икономическа среда. Така веригата се затваря. За това допринасяха и други фактори. Дефицитът в текущата сметка на България след 1998 г. е по-висок от този на Аржентина и продължава да расте. Особено застрашително нараства отрицателното търговско салдо. Фиксираният курс на лева, макар и към поевтиняващо евро, е една от причините.

·        Официалният валутен резерв се запазва на добро ниво според международните стандарти – 7-9 месечен внос. Тенденцията е към нарастване. Той обаче не съответства на външната задлъжнялост и не гарантира устойчивост при външни шокове. Българският валутен резерв през последните години е равен на вноса за 5-5.5 месеца. Отношението му към външния дълг и неговото обслужване е по-благоприятно.

·        Външният дълг е бил 62.2 млрд. щатски долара през кризисната 1990 г. или 44.0% от БВП, а през 2000 г. – 146.4 млрд. долара или 51.4% от БВП. В изказване на Стейнли Фишер през юни 2001 г. се споменава, че публичният (т.е. заедно с вътрешния) дълг на Аржентина към момента е около 50% от БВП. В края на 2001 г. външният дълг е около 140 млрд. долара, т.е. далеч по-нисък от българския като процент от БВП. Такова сравнение обаче не е достатъчно, без да се знае структурата на дълга – кратко- и дългосрочен и падежите на големи плащания. Външният дълг на Аржентина сега превишава петкратно годишните постъпления от износа. Подобно е съотношението между външен дълг и валутен резерв. Главният проблем на Аржентина не е  големият външен дълг като маса или процент от брутния продукт, а неблагоприятната му структура и най-вече – ограничените постъпления от износ и други източници. Обслужването на външния дълг през 1999 г. достигна 100.2% от износа, а през 2000 г. спадна на 85%. Продължителното действие на ВС е една от главните причини за това. Изоставена от МВФ, Аржентина нямаше избор през декември 2001 г., освен временно прекратяване  обслужването на външния дълг. България е по-зле от Аржентина по относителния размер на външния дълг (86% от БВП в края на 2000 г.), но е в по-добра позиция по неговата структура и по отношенията дълг/валутен резерв, краткосрочен дълг/валутен резерв и дълг/постъпления от износа.

·        Инфлацията в Аржентина е минимална. След 1994-95 г. беше близка до нулата, а през последните години дори има дисинфлация. Аржентинската криза доказа за сетен път, че финансовата стабилност (ниска инфлация, нисък бюджетен дефицит, ниски лихви с малки маржове, стабилен обменен курс), съчетана с доминация на чуждестранния капитал в банковия сектор, не е достатъчна за успешно икономическо развитие. Без солидни микроикономически основи не е възможна трайна финансова стабилност и още по-малко – икономически растеж и по-добро качество на живота. А солидни микроикономически основи трудно се създават в условията на ВС. Самоцелната финансова стабилност в условията на ВС спомогна за настъпване на кризата. България е в сходна ситуация по тези параметри и е застрашена от сходни последствия.

·        Нивото на безработицата в Аржентина нарастна трикратно от 1991 до 2001 година. Между прираста на брутния продукт и на безработицата има висока обратна корелация. Бедността се изостря все повече. Според оценка на експерти на Световната банка 29% от градското население на Аржентина (което е 90% от общото население) живее под границата на бедността. Други източници сочат по-висок процент. Засилва се доходната и имуществената поляризация. Официално отчитаното ниво на безработицата по време на ВС в България също нарастна – от 13.7% в края на 1997 г. на 17.5% в края на 2001 година. Според оценки на наши независими експерти то е далеч по-високо. Сходно е положението в България по равнището и тенденциите в бедността и социалната поляризация.

Какво показва този анализ?

Първо. През началните години ВС помага за постигане на финансова стабилност, но след това преобладават негативните ефекти. Аржентина премина през първия конструктивен период на ВС, навлезе дълбоко в деструктивния и стигна до криза. България е в края на конструктивния период на ВС и навлиза в деструктивния. Все още не е късно да се предотврати кризата!

Второ. Противно на очакванията, ВС не е подействал дисциплиниращо за по-предпазливо разпореждане с публични ресурси и ползване на външни заеми, по-висока пестеливост, финансова дисциплина и икономическа рационалност, за по-активна интеграция в световната икономика. Ако се съди по най-важните макроикономически показатели в кризисната 1990 г. (преди въвеждането на ВС) и през нормалната 2000 г. с ВС,  този режим на управление не е довел до по-добри резултати. Бюджетният дефицит като процент от БВП през 2000 г. е по-нисък само с 0.1 процентни пункта; публичният дълг като процент от БВП е увеличен със 7.4 процентни пункта; нормата на натрупване е намалена с 2.7 процентни пункта, а нормата на инвестиране -  с 1.9 процентни пункта; износът като процент от БВП е увеличен едва с 0.4 процентни пункта; обемът на износа е повишен два пъти, а на вноса – шест пъти; бързо нараства дефицитът в текущата сметка; нивото на  безработицата е повишено трикратно; расте бедността и социалната поляризация. Открояват се подобрения само по два показателя: рязко намаление на инфлацията и по-висок растеж на брутния продукт (през първата половина на периода). Платена е разорителна социално-икономическа цена за скромни резултати.

Трето. Няма доказателства за предимства на режима на ВС в сравнение с нормалните режими на функциониране на икономиките в съседните латино-американски държави и в 97.5% от държавите по света. По-скоро има основания да се твърди  обратното. Режим на функциониране, който не създава условия за ефективно натрупване, инвестиране, структурно и технологично модернизиране, за интегриране в световната икономика, а чрез тях – за стабилен висок растеж, по-голяма заетост, по-високи доходи и по-добро качество на живот, едва ли има бъдеще. Единадесет години в Аржентина бяха достатъчни, за да се провери това.

Четвърто. Чака отговор фундаменталният въпрос: целесъобразно ли е прибегването до такъв режим и ако все пак в редки случаи е оправдано – за колко време? Ако аржентинската криза, причинила толкова страдания на народа, е полезна с нещо, то е че дава безспорен емпиричен материал за анализ на един мащабен социално-икономически експеримент – прилагането на режим на управление, станал известен като “валутен борд”. Резултатите от този анализ могат да бъдат поучителни за света.

На стройните логически аргументи за или против дадена теза могат да се противопоставят също така стройни логически аргументи и не винаги е лесно да се докаже кои са правилни. При наличието на безспорни факти от действителен експеримент за повече от 11 години по-лесно се доказва правотата на едните или другите. Достатъчно е влиянието на ВС върху крайните икономически показатели да се изолира в задоволителна степен от въздействието на други фактори. Икономистите наверно ще го направят в близко бъдеще.

Пето. Кризата в Аржентина не е изненада за обективните анализатори. Тя се “печеше” от 5-6 години. Би било изненада ако сривът не беше се случил. При по-благоприятна външна среда и по-стабилни външно-икономически баланси, тя можеше да бъде отложена, но не и предотвратена. Защото икономиката страда от тежко заболяване – нарастваща бедност, а избраният режим на лекуване е неподходящ и/или се прилага предозирано.