2. Резултати от валутните съвети в Естония и Литва

Режимът на ВС в Естония беше въведен през юни 1992 г., а в Литва през април 1994 година. Най-важните макроикономически показатели през годините на ВС в тези страни са представени в таблица 2:

Таблица 2. Макроикономически показатели на Естония и Литва

Източник: EBRD, Transition Report 2001. Energy in transition. London, November 2001, pp. 138-141, 170-173. Някои изчисления са направени от автора.

Пояснения: Данните за 2001 г. са прогнозни и следва да се тълкуват предпазливо, защото  повечето могат да се окажат оптимистични. Безработицата е по средногодишни данни. Инфлацията – средногодишна по индекса на потребителските цени. Дефицитът е за консолидирания бюджет. Външният дълг – в края на годината. Обслужването на дълга за Естония е като процент от постъпленията от износ на стоки и услуги, а за Литва – процент от постъпленията по текущата сметка, без трансферите.

Какво показват данните?

Икономически растеж. Растежът в Естония започна късно. След 1997 г. има спад и противоречиви колебания. Растежът в Литва започна веднага, а след 1997 г. също има колебания. Има нещо общо с Аржентина: сравнително висок растеж  след въвеждането на ВС, впоследствие колебания и дори спадове. Трябва да се установи дали те се дължат само на ВС и случайно ли е съвпадението във времевата динамика с Аржентина.

Инфлация. Инфлацията намалява рязко. Това е най-голямото (и може би единственото безспорно) предимство на ВС. Въпросът е колко дълго може да продължи, поради негативните последствия върху други икономически показатели, които в крайна сметка отново ще дестабилизират икономиката. Сходството с Аржентина е пълно.

Безработица. Режимът на ВС води до рязко повишение на безработицата. Това става дори при висок растеж и може да се обясни с рационализация на заетостта. Такъв източник на растеж обаче не е безграничен. С настъпване на втората фаза на ВС, безработицата ще нарастне още повече, особено трайната. Последствията ще са сериозни. Така стана в Аржентина. Никоя преходна икономика не може да си позволи продължително и безнаказано висока двуцифрена безработица – 15% и повече с голям дял на трайната безработица.

Бюджетен дефицит. И в двете страни той е висок. Средногодишният дефицит в Естония е около 1.8%, а поведението му противоречиво. В Литва е около 4.8% средно за 1993-2000 г., без ясна тенденция към подобрение. Остава да се види дали намалението в 2000 г. ще се запази през следващите години. Средногодишното ниво на дефицита в Естония е близко до аржентинското, а в Литва е два пъти по-високо.

Норми на натрупване и инвестиране. Липсват надеждни статистически редове за тяхното ниво. От публикации на Световната банка, МВФ и Банк Аустрия-Кредитанщалт могат да се установят някакви трендове. Нормата на натрупване е паднала рязко – в Естония от 22% в 1990 г. на 17% в 2000 г., а в Литва от 24% на 12%. Нормата на инвестиране също е паднала – в Естония от 30% на 26% и в Литва от 33% на 24%. От това следват поне два извода. Първо, големите разлики между нормите на вътрешно натрупване и инвестиране засега се покриват от външни ресурси. Трудно е да се каже колко дълго може да се разчита на тях. А те имат и негативни ефекти. Второ, режимът на ВС не създава подходяща икономическа среда за нормално вътрешно натрупване. И в това отношение сходствата с Аржентина са големи.

Преки чуждестранни инвестиции. Високият приток помагаше за балансиране на капиталовата сметка. Трудно е да се каже доколко се е дължал на предлаганата от ВС стабилност и доколко на специалните отношения със скандинавските страни. Има основания да се предполага, че вторият фактор е играл много важна роля.

Външен дълг. Той нараства опасно като абсолютни и относителни величини. В края на 2000 г. е увеличен 13.4 пъти в Естония и  9.2 пъти в Литва спрямо базисните години. Литва може да се сблъска скоро с проблеми по обслужването му. Външният дълг на Аржентина нарастна  2.3 пъти по времето на валутния борд. По относително ниво на външния дълг (процент от БВП) през 2000 г. Естония изпревари Аржентина, а Литва се приближава плътно към нея. Липсват данни за структурата на дълга.

Бремето по обслужване на дълга. Съотношенията се влошават и в двете страни. Естония е още далече от опасната зона, но Литва е непосредствено пред нея - 20% се смятат за критично ниво. Литва е все още далече от кризисните нива на Аржентина, но се движи в тази посока .

Търговско салдо. И в двете страни то е отрицателно. Вносът расте доста по-бързо от износа. Отрицателните търговски салда като процент от БВП  са рекордно високи. Аржентина никога не е имала такива салда. При подобни дефицити могат да се очакват  сериозни проблеми през следващите години, особено ако няма достатъчни други постъпления по текущата и капиталовата сметка. Но дори и да има  двете страни не могат да разчитат главно на несигурни външни източници за обвързване на своите баланси, като толерират високите  отрицателни търговски салда. Естония и Литва не са САЩ.

Салдо по текущата сметка. Тревожно високи са и отрицателните салда по текущата сметка като процент от БВП – средногодишно 6.6% в Естония и 7.9% в Литва през годините на ВС. През 1999-2000 г. има намаление, но ако се потвърдят или надминат прогнозите за 2001 г. (което е вероятно при неблагоприятната конюнктура) няма доказателства, че промяната в тренда е необратима. Ако отрицателните салда по текущата сметка се запазят на тези нива и двете страни ще се сблъскат със сериозни проблеми. Средногодишното отрицателно салдо по текущата сметка на Аржентина по времето на валутния борд е било около 3.4% от БВП.

Какви са изводите?

Най-общото заключение е, че като изключим първоначалните няколко години, и в тези страни ВС не изпълнява основната си роля на усмирителна ризница срещу безстопанствеността. Той не принуждава достатъчно силно към финансова дисциплина и стопанска рационалност. Освен това, ВС е антисоциален режим на управление. Постигат се скромни резултати при много висока икономическа и социална цена. Същият общ извод важи и за Аржентина.

Могат да се очертаят и няколко по-конкретни извода:

Първо. И в тези страни не се чувства дисциплиниращото въздействие на ВС върху бюджета. Дефицитът продължава да е висок. И двете страни продължават да вземат нови заеми и бързо увеличават абсолютните и относителните нива на външната задлъжнялост. По някои от тях се достигат критични нива. Естония и Литва още не са достигнали кризисните нива на Аржентина по обслужване на външния дълг, но се движат в тази посока (виж Приложение – фиг. 1-11). Като качество процесите са еднотипни с аржентинските. Все още има разлики в количеството.

Второ. И двете страни имат фиксирани обменни курсове. Националната валута на Литва до сега беше обвързана със щатския долар, но от 2 февруари ще се преобвърже към еврото, а естонската – още от началото към германската марка и после към еврото. Това позволи обезценка от 11.5 крони за щатски долар в 1995 г. на 17.0 крони в 2000 година. То смекчи негативните ефекти на твърдо обвързания курс в доларовата зона. Въпреки това, фиксираният курс продължи да потиска износа и да насърчава вноса и допринесе (заедно с други фактори) за рекордно високите търговски и платежни салда. Ако обвързването беше с поскъпващия долар  негативните ефекти щяха да бъдат още по-големи. Трудно е да си представим как тези страни ще устоят още дълго време на фиксирания курс (виж Приложение – фиг. 1-11). Единственото спасение е очертаващото се скорошно присъединяване към ЕС и ИВС, когато ще преминат към евро.

Следователно и в тези страни негативните ефекти от фиксирания курс са еднотипни с аржентинските. Те още не са в предкризисна ситуация, но се движат в тази посока. Ако не беше присъединяването към ЕС трудно биха избегнали кризата, продължавайки с досегашното темпо. Това обаче не важи за България, защото времето на нашето присъединяване не е близко.

Трето. Социалните ефекти от ВС, измерени с нивото на безработицата в двете страни, също са неблагоприятни. Тя расте бързо, няма признаци за затихване и приближава нивото на Аржентина (виж Приложение – фиг. 3). Такива високи нива, при влошаваща се структура засилват социалното напрежение. Ако не се намери траен отдушник – ускорен растеж с нарастваща заетост, то неизбежно ще напомни за себе си. Разбира се, и без ВС безработицата щеше да нараства. Въпросът е каква част се дължи на ВС (а тя е значителна, особено поради рекордно високото отрицателно търговско салдо) и каква на други фактори.

Следователно и социалните ефекти на ВС в двете страни са еднотипни с аржентинските. Въпрос на време е да станат идентични.