3.    Конкурентоспособност на икономиките

в условията на валутни съвети

Анализът е направен въз основа на информация  от последните три годишни доклада на Световния икономически форум по конкурентоспособността, Световният годишник по конкурентоспособност, публикуван от Института за  развитие на управлението в Лозана, Швейцария и най-новото регионално изследване на конкурентоспособността в Латинска Америка. Използвани са и много други източници.

3.1. Сравнителен анализ на  Аржентина и България

Целта на анализа е да се покаже как се е изменяла относителната конкурентоспособност на Аржентина и България – страни в режим на ВС в сравнение с останалите страни, чиито икономики функционират в нормален режим. Този анализ е труден и съдържа условности, понеже се намесват и други фактори, чието влияние не може да се изолира. По-голямо доверие заслужават само съществените промени в позициите на двете страни спрямо останалите, които работят в сходни условия, с изключение на режима на управление.

Класирането на Аржентина и България по агрегираните индекси за средносрочна и текуща конкурентоспособност след 1997 г. е показано на Таблица 3.

Таблица 3. Класиране на Аржентина и България по обобщаващите показатели за средносрочна и текуща конкурентоспособност

Пояснение: В глобалния доклад по конкурентоспособността за 1997 г. са обхванати 52 страни; за 1998 г. – 53; за 1999 г. – 59; за 2000 г. – 59 и за 2001-2002 г. – 75. През 1997 и 1998 г. България не е включена в анализа. Показателят за текуща конкурентоспособност се публикува от 1998 г., но без България. Числата в таблицата показват класирането на двете страни по съответните показатели. Страната с най-добри показатели е на първо място в списъка, а тази с най-лоши показатели – на последно. Класирането се прави по установена методика на основата на числени статистически показатели и допитвания с въпросници до 4600 стопански деятели от съответните страни. За обобщаване на резултатите в еднозначен числов показател се използва система от тегла. Класирането по години се влияе и от броя на обхванатите страни, но отклоненията не променят най-важните тенденции. Обобщените показатели съдържат условности и трябва да се тълкуват предпазливо, но все пак дават задоволителна представа за класирането на страните по години и за тенденциите във времето. Глобалният доклад по конкурентоспособността на Световния икономически форум и Световният годишник по конкурентоспособността на Института за развитие на управлението (чиито резултати са близки) предлагат най-популярните засега обобщаващи показатели за конкурентоспособност.

И двата показателя в Таблица 3. дават оценка на потенциала на двете страни за икономически растеж в условията на ВС. Не следва да се отдава голямо значение на преместването с 1-2 места напред или назад. По-важни са тенденциите, заедно със значителни промени в позициите на страните. А те са неблагоприятни и за двете страни. Аржентина губи позиции и по двата показателя, като се утвърждава трайно между страните с нисък потенциал за растеж в средносрочна перспектива.

В доклада от 2001-2002 г. са включени 15 нови страни. Това внася размествания във втората половина на класацията, които не се дължат на промени в конкурентоспособността. А и съществени промени не са възможни в рамките на година-две, освен при кризи. При запазване на обхвата от 2000 г. Аржентина би заемала през 2001 г. 43-то място, а България 49-то от общо 59 страни. Това може да има някакво значение при оценка на процесите в динамика, но е без значение, когато се оценява картината към дадена година и не променя  най-важните  изводи. И в двата случая сме на опашката.

Същото се потвърждава от изследванията на Института за развитие на управлението в Лозана. От обхванати общо 47 страни Аржентина е заемала 28-мо място в 1997 г., 33-то в 1999 г. и 41-во през 2000 година. Това е съществено влошаване. България не е включена в анализа, но като се има предвид значителното съвпадение на това класиране с класирането в годишния доклад на Световния икономически форум, България не би била  между 47-те икономики, дори ако беше включена.

Промените във времето не са силно изразени за България поради включването й в изследването на Световния икономически форум едва от 1999 година. Очевидно е, че заемаме едно от последните места и по двата показателя. Три години обаче не са достатъчни, за да се извежда тенденция.

Би било неверно да се твърди, че неблагоприятните позиции на двете страни по конкурентоспособност се дължат само на ВС. За това влияе историческото наследство, външни фактори, а и други вътрешни фактори. Анализът обаче потвърждава, че ВС също допринася за неблагоприятните им позиции.

Агрегираният индекс за средносрочна конкурентоспособност се формира от три субиндекса: на технологиите, на публичните институции и на макроикономическата среда. Класирането на Аржентина и България по тези субиндекси е показано на Таблица 4.

Таблица 4. Класиране на Аржентина и България по съставките на агрегирания индекс за средносрочна конкурентоспособност

през 2001 година

Пояснение: Важат поясненията към Таблица 3.

Позициите на двете страни не са благоприятни. Това се предопределя от посредственото качество на използваните технологии, на публичните институции и на макроикономическата среда.

И в този случай не може да се твърди, че незавидните позиции на двете страни се дължат само на действащите ВС. Безспорно е обаче, че ВС също допринасят за това. Анализите потвърждават доста висока степен на корелация между произтичащите от ВС икономически, финансови, институционални, структурни, технологични и други параметри и показателите в Таблица 4. Сумарният нетен ефект от влиянието на дълготрайния режим на ВС върху тези показатели е негативен.

Подобно дезагрегиране може да се направи и на обобщаващия показател за текуща конкурентоспособност. Резултатите са показани в Таблица 5.

Таблица 5. Класиране на Аржентина и България по съставките на агрегирания индекс за текуща конкурентоспособност

Пояснение: Важат поясненията към Таблица 3.

България и Аржентина са в ниската част на втората половина на анализираните страни. Картината е особено неблагоприятна за България, която по индекса за текуща конкурентоспособност през 2001 г. заема 68-мо място от 75 страни. След нас са само Гватемала, Парагвай, Никарагуа, Еквадор, Бангладеш, Хондурас и Боливия. Класирането на Аржентина е по-добро, но като се има предвид големият й икономически потенциал то е незадоволително. Още по-тревожно е, че бързо се влошава.

Отбелязаното по-горе за влиянието на ВС върху съответните показатели важи и тук. То е предимно благоприятно през първите години, а след това сумарният нетен ефект става негативен. То личи и от влошеното класиране на Аржентина по двата субиндекса. Такава е тенденцията и в България. По тези показатели сме отстъпили съответно 11 и 18 места и  се нареждаме между най-изостаналите страни, обхванати от анализа.

Показателите за качеството на технологиите, на публичните институции и на макроикономическата среда от Таблица 4., могат да бъдат дезагрегирани на съставните им субиндекси. Резултатите са показани на Таблица 6.

 

Таблица 6. Класиране на Аржентина и България по съставките

на индексите за технологиите, макроикономическата среда и публичните институции за 2001 г.

Пояснение: Важат поясненията към Таблица 3. При изчисляване на индекса за технологиите се използва още един субиндекс – за трансфера на технологии. Той обаче се изчислява само за средно- и слаборазвитите страни и не е включен в таблицата, понеже се определя на друга основа. По този индекс България е на 24-то, а Аржентина на 34-то място от общо 51 страни.

Общата тенденция за трите индекса и техните субиндекси през последните години е към влошаване. Динамиката на влошаването е различна по различните показатели.

Класирането на Аржентина и България по показателя за иновациите е сравнително благоприятно и близко, но с предимство за Аржентина. По-голямо е предимството на Аржентина по информационните технологии.

Сходство в класирането на двете страни има по субиндекса за макроикономическа стабилност и по кредитния рейтинг. Сходство, което е тревожно за нас в контекста на събитията в Аржентина. Класирането по макроикономическа стабилност между 50-то и 60-то място от 75 обхванати е синоним на макроикономическа нестабилност. Аржентина го потвърди. Сега е ред да се замислят онези, които през последните 4-5 години ни проглушиха с клишето за макроикономическа и финансова стабилност у нас в резултат на ВС. Аржентина показа, че това е много далече от истината. По-точното название на тази ситуация е макроикономическа стагнация на ниско равнище със стабилизирана оскотяваща бедност на опасно голяма част от населението. Това е най-сериозната предпоставка за предстояща икономическа и социална нестабилност в България.

Голямо е предимството на Аржентина по дела на държавните разходи в бюджета като процент от БВП. Те са 24.1% от БВП през 2000 година. По този показател Аржентина се нарежда близо до първата десятка и “превъзхожда” САЩ, Канада, Япония и всички страни от ЕС. Казвам “превъзхожда”, защото ниското ниво на държавните разходи в бюджета не е безспорно предимство. То има плюсове и минуси и следва да се оценява конкретно. Тази “благоприятна” позиция на Аржентина не й помогна да избегне последната криза. МВФ дори оказваше натиск за допълнително ограничаване на разходите с още 9 млрд. щатски долара в бюджета за 2002 година. В словото си пред аржентински банкери през юни 2001 г. Стейнли Фишер заяви, че е по-добре да се ограничат бюджетните разходи отколкото да се повишават данъците. Това, наред с натрупани други напрежения предизвика последния социален взрив.

В допитвания на Световния икономически форум до стопански деятели от съответните страни през януари 2000 г. по очакванията за стабилност на валутния курс през следващите две години Аржентина е на четвърто място (след Финландия, Хон Конг и Белгия), а България е 32-ра. В същото допитване голямото мнозинство от стопанските дейци на Аржентина потвърждават, че обменният курс на песото не отговаря на фундаменталните икономически фактори. По този пункт Аржентина е на 7-мо място по песимизъм, а България на 17-то от общо 75 страни.

През май 2000 г. 53% от външните задължения на Аржентина към банките от Базелския клуб са били краткосрочни (до една година) и 30% дългосрочни ( две и повече години), докато за България те са били съответно 28% и 55%. Отношението между краткосрочни задължения и валутни резерви през май 2000 г. е било 1.34, а в България 0.12. Това ни поставя в по-добра позиция, но се дължи на споразумението с банките от Лондонския клуб от 1994 година.

Позициите на Аржентина и България по индекса за публичните институции са близки, но различията са съществени по субиндексите, особено по корупцията. Изненадващо е доброто класиране на България по ниво на корупцията. Познавачи на двете страни твърдят, че корупцията в България не отстъпва на аржентинската. Може би е “помогнала” подадената оптимистична информация от българска страна. Нашите институции са опитни в това отношение.

И тук важи казаното по-горе за влиянието на ВС върху показателите в Таблица 5. Без да е единствен, той играе важна роля, особено в Аржентина. Потискащата роля на ВС върху тези показатели се чувства по-малко в България, понеже сме в такъв режим само от 4.5 години.

3.2. Сравнителен анализ на Аржентина и други

латино-американски страни

Целта на този анализ е да покаже как се изменя конкурентоспособността в съседни страни, чиито икономики работят в сходни условия и се различават само по режима на управление. За разлика от Аржентина, икономиките на другите латино-американски страни работят в нормален режим. Поради това резултатите от този анализ са по-достоверни от тези в точка 2.1. Такъв анализ може да хвърли допълнителна светлина по влиянието на ВС върху конкурентоспособността.

Анализирано е класирането на латино-американски страни по агрегираните показатели за средносрочна и текуща конкурентоспособност. При подбора на страните са приложени два критерия: големина и наличие на данни. С оглед на това не са включени най-малките страни - Коста Рика, Панама, Ямайка, Доминика, карибските държавици. Изключени са и страни като Парагвай, Урагвай, Куба и други за които няма информация. Класирането по средносрочна конкурентоспособност е показано на Таблица 7.

Таблица 7. Класиране на латино-американски страни

по средносрочна конкурентоспособност

Пояснение:Важат поясненията към Таблица 3. Колоната “2001 корегирана” показва класирането на страните при равностойни условия за обхвата с 2000-та година. Това е полезно, тъй като в 2001 г. са добавени 15 страни – предимно слабо- и средно-развити. Корегираното класиране за 2001 г. е по-меродавно при анализа на процесите в динамика, а некорегираното е по-точно за оценка на ситуацията през тази година.

Класирането на страните по текуща конкурентоспособност е показано на Таблица 8.

Таблица 8. Класиране на латино-американски страни

по текуща конкурентоспособност

Пояснение: Важат поясненията към Таблица 7.

Полезен е още един сравнителен анализ на конкурентоспособността - по данни от Института в Лозана. Това класиране се прави по малко по-различна методика от тази на Световния икономически форум, но резултатите са сходни. Те са показани в Таблица 9.

Таблица 9. Класиране на латино-американски страни по конкурентоспособност

Пояснение: Част от страните, включени в Таблици 7 и 8 не са в тази таблица, защото не са обхванати от анализа на Лозанския институт.

Какви изводи могат да се направят от резултатите в Таблици 7, 8 и 9?

По средносрочна конкурентоспособност (Таблица 7.) Чили допуска лек спад, но запазва много добри позиции непосредствено след най-развитите страни, което е голямо постижение. Бразилия запазва и дори засилва сравнително добрите си позиции. Почти същото важи за Мексико. Средните по мащаби страни запазват позициите си или допускат минимални спадове. Аржентина допуска леко влошаване. През 1997-1999 г. тя е трета в региона, значително пред Бразилия, а в 2001 г. – четвърта, значително след Бразилия.

По текуща конкурентоспособност (Таблица 8.) Чили запазва (с лек спад) много добрите си позиции. Бразилия постига подобрение. Мексико проявява относителна стабилност, като запазва добрите си позиции. Средните по големина страни запазват позициите си във втората половина на класирането, без да допускат сериозно влошаване. Аржентина допуска  влошаване. През 1998 г. тя е втора в региона, непосредствено пред Бразилия и изпреварва значително Мексико, а в 2001 г. е четвърта – след Мексико и изостава с 23 места от Бразилия.

По показателя за конкурентоспособност на института от Лозана (Таблица 9.) Чили запазва много добрите си позиции. Бразилия запазва сравнително добри позиции с лека тенденция към подобрение. Мексико също запазва сравнително добрите си позиции. Средноголемите страни запазват позициите си в горната част на втората половина на класирането. Аржентина допуска съществена загуба на позиции. През 1996 г. тя е втора – значително пред Бразилия и още повече пред Мексико, а в 2000 г. е четвърта – изпреварена значително от Мексико и още повече от Бразилия.

Единадесет години са достатъчни за оценка на ефикасността на режима на ВС в сравнение с нормалния режим на функциониране на икономиките в съседни страни с общи икономически, социални, политически, религиозни, етнически, исторически и други характеристики. Такова сравнение е далеч по-показателно от съпоставяне на Аржентина със страни извън западното полукълбо. То показва по-точно качествата на единия или другия режим на функциониране от гледна точка на конкурентоспособността. А тя е един от най-важните показатели за всяка икономика.

Общото заключение

от анализа е, че  Аржентина и България губят позиции по конкурентоспособност (виж Таблица 3) в сравнение с другите страни, чиито икономики функционират в нормален режим. В класацията на Лозанския институт за конкурентоспособност Аржентина е 32-ра в 1996 г., 28-ма в 1997 г. и 41-ва от общо 47 страни в 2000 година (виж Таблица 9). Това е тревожна загуба на позиции.

Дори при най-голяма предпазливост и снизходителност в оценките не може да не се отбележи, че режимът на ВС не показва предимства пред нормалния режим от гледна точка на конкурентоспособността. По-скоро обратното – латиноамериканските страни без ВС, особено Чили, Бразилия и Мексико, се развиват по-успешно по конкурентоспособност през последните пет години от Аржентина с ВС. Ако съседна Аржентина ги превъзхождаше в резултатите благодарение на своя ВС те щяха да го възприемат отдавна. Това не само че не стана, но и никога не е обсъждано от нейните съседи, които сигурно познават много добре аржентинската икономика. Очевидно,  режимът на ВС в съседна Аржентина не ги е впечатлил с нищо привлекателно.Този факт е много показателен.