4. Някои важни изводи

Анализът на макроикономическите показатели и на показателите за конкурентоспособността в контекста на аржентинската криза позволява да се направят някои важни изводи за България:

Първо. Кризата в Аржентина не е изненада за сериозните анализатори. Тя не се дължи на случайно съвпадение на отделни неблагоприятни събития през последните месеци от рода на девалвацията на бразилския реал, терористичният акт от 11 септември, рецесията в световната икономика. Тези събития може би са допринесли за кризата, но не са решаващи. Ако икономиката беше в добро състояние и почиваше на солидни основи можеше да има смущения (както е сега в много страни), но нямаше да се стигне до социално-икономически и политически взрив.

Кризата в Аржентина беше подготвена с икономическата политика през последните 5-6 години. В корена на тази политика беше прекомерно дългото придържане към рестриктивния, лишен от гъвкавост режим на ВС и особено трайно фиксираният валутен курс към поскъпващия щатски долар. Това влоши още повече конкурентоспособността на икономиката. Подобна съдба може да сполети и България ако правителството не извлече съответни поуки.

Второ. Състоянието на икономиката не може да се оценява само или главно с финансови и други макроикономически показатели. Според финансовите показатели, към които се придържа МВФ и се използват при режима на ВС, Аржентина и България са между най-преуспяващите страни през последните години. По стабилност на валутните курсове заемаме първите места. По ниско равнище на инфлацията през 2000 г. (-0.7%) Аржентина е на четвърто място. С малката разлика между лихвите по кредити и депозити тя е на 12-то място. С малките държавни разходи в бюджета като процент от БВП е на 13-то място. Чуждестранните банки държат по-голямата част от паричния й пазар.Според тези показатели макроикономическата среда е стабилна и благоприятна. Това се отбелязва в редица документи на МВФ през последните години, включително и през 2001 година.

Подобна е ситуацията в България: ниска инфлация; нисък бюджетен дефицит; стабилен обменен курс; респектиращ валутен резерв; чуждестранните банки притежават преобладаващата част от активите на банковата система; банките били “желязно стабилни”; частният сектор произвежда по-голямата част от брутната добавена стойност. И на тази основа – хвалебствени оценки от МВФ и от рейтингови агенции.

Същевременно, според обобщаващия показател за средносрочна конкурентоспособност през 2001 г. Аржентина е на 49-то място, а България на 59-то. По показателя за текуща конкурентоспособност Аржентина е 53-та, а България 68-ма от общо 75 страни. Такива са и аналитичните показатели по конкурентоспособност.Тенденцията е към влошаване позициите на двете страни по конкурентоспособност.

В контекста на аржентинската криза възниква въпросът: кои показатели са по-надеждни за оценка на развитието на една икономика? Отговорът е: трябва да се работи едновременно с макро- и микроикономически показатели. Подвеждащо е да се използват само финансови макропоказатели, както се прави у нас през последните 12 години.

Забравени бяха понятия като производство на качествени стоки и услуги, производителност, ефективност, качество на живота и други подобни. Те бяха заменени с инфлация, лихви, бюджетни дефицити, парични агрегати на БНБ и т.н. Може би поради това в чужбина се възхищават на успешното развитие на България, докато българите изнемогват от бедност – тотално разминаващи се оценки за една и съща реалност. Сервилни местни управници дори ни убеждаваха, че от чужбина се виждало по-добре.

Трето. По бъдещето на валутния съвет в България. Режимът на ВС почива на философията на Вашингтонския консенсус. Според нея при наличието на три условия: стабилизация, либерализация и приватизация пазарните механизми сработват сами и започва траен растеж. По думите на Джозеф Стиглиц тази икономическа доктрина вижда развитието като технически проблем, изискващ главно технически решения. Тя не се опитва да вникне по-дълбоко в обществото, нито пък счита, че е необходимо участие на обществото в търсенето на такива решения. Аржентинската криза е поредно доказателство, че това не е работеща философия.

Аржентинската криза е тревожна камбана. Тя доказа, на основата на изстрадан 11 годишен експеримент, че ВС може да е полезен за няколко години като инструмент за финансова стабилизация, но става вреден след това, понеже потиска растежа. Режимът на ВС затруднява и макроикономическото управление, като лишава държавата от най-ефикасния инструмент – паричната политика и нейната важна съставка –  валутната политика, без да предлага равностойни заместители. ВС е примитивна система за управление, присъща на 19-ти и началото на 20-ти век. Новата икономика в началото на 21 век е несъвместима с този примитивен режим.

На ВС се приписваха всички положителни резултати от развитието на Аржентина след 1990 година. Тя беше сочена за модел на другите страни, в т.ч. и на България при въвеждането на ВС. Стив Ханке обаче заяви наскоро, че валутният борд в Аржентина нямал нищо общо с кризата. Такова твърдение звучи несериозно. След като един режим на управление се прилага повече от 11 години той е отговорен и за позитивните и за негативните последствия. Важни са сумарните нетни ефекти. Съдейки по развоя на последната криза в Аржентина, те са катастрофални. Внимателното проучване на измененията в макроикономическите показатели на Естония, Литва и България показва, че процесите в тези страни са еднотипни по качество с аржентинските. Въпрос на време е да станат идентични по количество (виж Приложение – фиг. 1-11).

Българските политици поемат голяма отговорност ако не се поучат от аржентинския урок. Защото последствията у нас едва ли ще бъдат различни от аржентинските. Резултатите от изборите на 17 юни и 18 ноември 2001 г. са предупредителен сигнал за тези, които все още имат социални сетива.

Желателно е да се пристъпи към изработване на стратегия за модификации и постепенно излизане от режима на ВС, особено от твърдо фиксирания валутен курс. Едно от възможните решения е приемане на “пълзящ курс” с изоставаща стъпка, който съчетава гъвкавостта с управляемостта на обменния курс. За ефикасно макроикономическо управление в сегашните  условия са нужни и двете. Особено през следбордовия период. Могат да се проучат възможностите, в т. ч. и становището на Европейската централна банка, за евентуално въвеждане на Еврото. Подобно решение, обаче е почти изключено, тъй като въвеждането на Еврото зависи не от административни правителствени решения, а от наличието на фундаментални икономически предпоставки. Такива условия в България няма. В тази стратегия би трябвало да се предвиди запазване на забраната за БНБ да кредитира бюджета и търговски банки с ликвидни затруднения. Трябва също да се предвидят сериозни ограничения срещу икономически нерационална емисия на парични знаци.

Излизането от режима на ВС ще бъде по-трудно от влизането в него. Особено за хората, които упражняват макроикономическото управление. Птичката, поставена 4.5 години в клетка се отучва да лети. Тя трябва отново да усвои това, което й е присъщо – да лети. На икономиката в началото на 21-ви век е присъщ модерен гъвкав режим на функциониране, а не примитивния режим на ВС. Едва ли е случайно, че 99.5% от населението на света живее в страни, чиито икономики работят в нормален монетарен режим.

Четвърто. По взаимоотношенията на България с МВФ. През последните 40-50 години МВФ показа многократно, че не използва рационално огромната си власт спрямо развиващите се страни. С налаганата рестриктивна  бюджетна и подоходна политика в предкризисна ситуация МВФ допринасяше за изостряне на кризите. Добре известен е примерът с Индонезия и други страни от региона. За това неколкократно алармира и проф. Джозеф Стиглиц – Нобелов лауреат по икономика за 2001 година. Така се постъпваше с България и други реформиращи се икономики.

Така стана и в Аржентина. МВФ наложи през 2000 г. повишение на данъците в резултат на което постъпленията спаднаха (спомнете си за кривата на Лафер) поради увеличено укриване на доходи, корупция, намалена стопанска активност и преместване на дейности на многонационалните корпорации в съседна Бразилия. Беше очевидно, че при високата двуцифрена безработица от 8 години и нарастващата бедност всяко допълнително “затягане на коланите” през есента на 2001 г. ще взриви страната. Въпреки това, Фондът настояваше за допълнителни бюджетни ограничения, макар, че Аржентина е известна с едни от най-ниските държавни разходи в света като процент от БВП. Аржентинските власти бяха принудени да пристъпят към тези ограничения, които взривиха кипящия вече “социален котел”.

Сегашната социално-икономическа ситуация в България е тревожно сходна с аржентинската. Подходът на МВФ и поведението на българските власти - също. Не е трудно да се предскаже, че сходни може да бъдат и последствията. Още повече, че расте броят и остротата на локалните взривове на социално недоволство. България се нуждае от друга икономическа и социална политика, различна от тази, налагана от МВФ.

Без да допускат конфронтация с МВФ българските власти трябва да изработят стратегия за постепенно освобождаване от железните му прегръдки. Това може да стане след изтичане на сегашното споразумение, а при подобрение в световната стопанска конюнктура - и по-рано. Провежданите в МВФ вътрешни реформи улесняват такова плавно оттегляне. Бъдещите отношения на България с МВФ, разбира се, трябва да останат нормални, каквито са отношенията на западно- и централно-европейските страни.

Пето. Макроикономическото и микроикономическото равновесие са като скачени съдове. Балансираният бюджет и текуща сметка са “свещени крави “ на ВС. Всички признават наличието на тясна връзка между тях, но не всички прилагат рационални методи за постигане и поддържане на тези равновесия.

И в Аржентина и у нас отрицателната текуща сметка притиска бюджета и води до повишение на неговия дефицит. И обратно. Здравословното решение е в повишаване конкурентоспособността на икономиката чрез технологична, структурна, управленска, институционална, пазарна и социална модернизация, за да се постигне благоприятно търговско и платежно салдо. То, на свой ред, трайно и сигурно облекчава бюджета.

Според философията на МВФ и при ВС обаче се прилага друг подход: постигане на бюджетно равновесие чрез повишение на данъците и/или ограничаване на бюджетните разходи за инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, култура и т.н. Такива действия могат да помогнат за временно балансиране на бюджета, но подкопават основите за трайно бюджетно и платежно равновесие, защото ерозират микроикономическите предпоставки за по-висока производителност и конкурентоспособност.

България не може да разчита на интензивно икономическо и социално развитие без здрав и образован народ. У нас обаче сега расте полуздраво и полуобразовано поколение, понеже държавата се оттегля от здравеопазването, образованието, науката и комерсиализира тези дейности. Нулевият бюджетен дефицит се превръща от средство в самоцел. Нарастващото при такава обстановка микроикономическо неравновесие засилва макроикономическата нестабилност. Така се навлиза в омагьосана спирала на стагнация, която неизбежно бива последвана от икономическа и социална криза. Аржентина е вече в най-критичната фаза на кризата, а България - в нейното предверие.

Шесто. Успешна е тази стопанска политика, която държи сметка за  икономическите и социалните измерения на развитието. Всяка небалансираност между двете съставки намалява нейната ефикасност, нарушава икономическото и социалното равновесие и може да има тежки последствия. Стопанската политика на България през  годините на трансформацията е убедителен пример за това. Още по-убедителна е кризата в Аржентина. Може да има ниска инфлация, нисък бюджетен дефицит, стабилен валутен курс, ниски лихви, приличен валутен резерв и т.н. Това обаче има малка реална стойност (ако изобщо има) за гражданите на България при вече 12 годишна двуцифрена безработица, нарастваща бедност, растяща социална поляризация, влошаващи се публични услуги, повсеместна корупция и престъпност.

Икономическата политика е много важна, но без подходяща социална политика тя е безпомощна. Привидно добрите макропоказатели за финансова стабилност са дори опасни, когато прикриват жестоките социални реалности и много често, а за страни като Аржентина и България – почти винаги са предвестник на социално-икономическа криза.

Седмо. България не може да се присъедини към ЕС, а след това и към ИВС ако запази до тогава валутния съвет. Първо, със стопанска политика, налагана от режима на ВС (особено по бюджета и доходите) България не може да се приближи към икономическите, социалните, екологичните, образователните, здравните, инфраструктурните и други критерии за присъединяване. Политиката на нулев бюджетен дефицит поставя под въпрос подготовката за присъединяване. Второ, подготовката за присъединяване изисква ефикасно и гъвкаво макроикономическо управление, а то не е възможно без модерна парична политика, от която режимът на валутния съвет ни лишава. Неповратливата (с продължителни лагове) бюджетна политика не е равностоен заместител на гъвкавата (с кратки лагове и разнообразни инструменти) парична политика. Липсата на модерна парична политика също затруднява подготовката за присъединяване. Трето, при твърдо фиксиран обменен курс на лева в продължение на 10 и повече години, България (която сега е с 4-5 пъти по-ниска конкурентоспособност) ще изостане още повече от ЕС по този най-важен икономически критерий за присъединяване. Неконкурентоспособната българска икономика трудно ще си намери място на висококонкурентния общ пазар. Четвърто, ако досегашната политика в условията на ВС продължи още няколко години рискуваме да ни споходят събития като тези в Аржентина. Такава  нестабилна държава едва ли има шансове за присъединяване!

Настоящият анализ дава основание за следното

Предложение

до Президента, Министър председателя и Председателя на Народното събрание:

             Да се създаде експертна група с участието на независими професионалисти, която да прецени положителните и отрицателните аспекти от досегашното прилагане и по-нататъшното запазване на валутния съвет. Групата да представи заключенията си до април-май 2002 година. Те да се подложат на публична дискусия. Предложенията на експертната група и резултатите от дискусията да се представят на Президента, Министър председателя и Председателя на Народното събрание за вземане на съответни решения.